Реакцията на душата от преминаваните от нея състояния намира израз в думите, записани от кабалистите и събрани в Молитвеник, който се нарича „Сидур” (сидур/„ред” на преминаване на състоянията). Ние не разбираме за какво е написано в молитвеника и за какви впечатления на душата говорят тези наименования, букви, съединения на буквите, свързването на думите в изреченията.

Целият молитвеник е организиран така, че за всяка душа, която усеща измененията, през които трябва да премине в определено състояние, този процес се изразява с едни и същи думи на молитвата. Не е задължително тези думи се казват на глас – душата ще ги почувства отвътре – тази молитва ще стане нейната вътрешна структура.

Всяка буква – това е определен ред, последователност от сили за получаване и отдаване. А в буквите има също така „огласявания” – напълвания, цялата ТАНТА (таамим, некудот, тагин, отийот – светлини, точки, коронки над буквите, букви), тоест преминаваните от нас състояния.

Вътре в нас, желанията се променят и приемат всевъзможни форми, които предизвикват различни усещания. А тези усещания, прехвърлени на хартия, получават такива форми на духовните елементи като: букви, думи, изречения.

Тоест молитвата е външният израз на вътрешните духовни усещания. А в действителност, не е задължително човекът да има молитвеник. Ако преминава вътре в себе си през такива състояния, то те и ще бъдат неговата молитва.

Молитвеникът е необходим, за да видим формата на буквите и да си представим (ако вече сме способни на това), през какви състояния трябва да преминем – да си представим, какво ни очаква занапред. Ако вече се намирам в духовния свят, от онова, което чета в молитвеника, мога малко да разкрия това, което ще се случи с мен – в какви състояния ще навляза.

Както в този свят, където съм запознат с човешките преживявания и затова, докато чета някакъв роман, мога да съпреживявам ставащите в него събития и да ги преживявам в себе си. Същото е и в духовния свят.

От урока по книгата на Ари „Портата на намеренията”, 21.04.2011

[41128]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Нашето желание започва да приема правилна форма.

Ние искаме да се обединим, да разкрием във всеки влечение към единството, независимо от егоизма. Това е много важно: въпреки егоизма, полагам старание, за да се устремя вътрешно, да се приближа до другарите и да удържам всички в тясна връзка – като хора, близки по дух и цел.

А главното сега е, да разчитам на тях: ако вече сме единни, то те ще се погрижат да не забравям за нашия път и да се укрепвам в общото сплотяване.

Стремя се да се слея с другарите и се надявам, че моят стремеж ще ми позволи да получа от тях неизчерпаемото желание за единство. Това е всичко, което ни е необходимо. От самото начало и до края на поправянето, от нас не изискват нищо, освен това.

Затова е и казано, че любовта към ближния като към себе си е общото, обобщаващо правило на цялата Тора. Няма нищо повече и само в тази посока трябва да следваме пътя – без значение колко ни отвращава това. Ако искаме да изпълним програмата на творението по ускорения сценарий, има само една възможност: от противното, от най-ненавистното и отвратителното, да правя крачки към любовта към ближния.

Е, какво друго ти остава да направиш…

От урок по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41140]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №6

Темата за възпитанието е особена тема. Удивително: през всичките хилядолетия на своето развитие човечеството почти не е мислело за възпитание. Малкият човек растял сред големите и се е учил от тях. Не се налагало родителите да преминават специални курсове, за да знаят как да възпитават децата си. Подобно на животните ние сме практикували обичайното, естествено възпитание.

Детските градини и училища се появили през епохата на индустриализацията, когато хората започнали да работят по фабриките, а след това и на майките се наложило да ходят на работа. До тогава повечето от децата растели в домовете си, както дойдело.

Всъщност няма нищо по-важно от възпитанието. Не е случайно, че кризата днес се проявява именно в тази област. Хората никога не са мислили, че трябва да възпитават децата по някаква система, че към подрастващото поколение е нужен осмислен подход.

Да вземем самите себе си: кой ни е възпитавал? Съгласно какви критерии, по какъв метод, по каква програма? В училище ние получаваме не възпитание, а образование.

Въобще, училището се е появило тогава, когато е възникнала необходимостта да се преместят селяните в града, за да ги обучат на елементарна грамотност и на прости аритметични действия за работа с не толкова сложните промишлени станове и машини. Трябвало е да се обучат хората да четат и да разбират инструкциите. Оттам води началото си 200 годишната история на училището за масите.

Ние си представяме всеобщото образование като продължение на древната мъдрост на човечеството, а по същество, едва в 19-20 век хората започнали малко по малко да се издигат над животинското ниво.

Но за истинско възпитание човечеството никога не се е замисляло сериозно. Какъв трябва да стане човек, когато порасне? Правим ли от него Човек? Досега тези въпроси са били игнорирани. Изпращаме детето в училище с математически, физични или компютърни наклонности, без да се замисляме над това, каква личност се формира от него. Какво общо имаме ние с личността? Само да се устрои в този наш „буржоазен“ живот.

А освен това, причината за случващото се е в това, че човечеството не е достигнало до консенсус, не са се разбрали в мнението какво е да „бъдеш Човек“. „Отнасяй се с другите добре – казваме на детето – за да се отнасят и с тебе добре“. Това по принцип е и цялото ни възпитание.

Проблемът е в това, че на обществото не му е нужна взаимовръзка между хората. И днес когато достигнахме до всеобща криза, в нея особено се откроява кризата във възпитанието. Защото младото поколение – това са нови души, които имат нови изисквания към новия свят. Ние ги наричаме „деца индиго“, тъпчем ги с риталин и мислим, че те не ни разбират. В действителност ние сме тези, които не ги разбираме, ние изоставаме от живота. Нас не са ни възпитали, за да можем да разберем тези деца.

Те искат развитие на ново ниво. Така, както човек, в който се е пробудила точката в сърцето, престава да разбира другите хора, живеещи прост, „земен“ живот. Така и нашите деца гледат на нас с неразбиране: „За какво живеете? Ние не сме съгласни с вашия живот, не го искаме, неспособни сме на такъв живот“.

Ако искаме да намерим връзка с тях, трябва да въведем ново възпитание. И макар и да не съответстваме на тази роля, олицетворявайки преходния етап към новото поколение, въпреки това трябва да изминем този етап докрай.

От 6-тия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 02.04.2011

[40961]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Какъв е методът за обучение на деца в науката кабала?

Отговор: Всяко явление може да бъде обяснено на децата много лесно. На нас само ни се струва, че е много трудно, но това не е вярно.

Написано е, че този, който учи детето, сякаш пише на бял, нов, чист лист. Ние сме длъжни да пишем на листа хартия, изписан с нашите завъртулки. Трябва първо да неутрализираме своите мисли, желания, предразсъдъци и превзети мнения, да изтрием много от това, което е в нас и едва тогава да се опитаме да напишем каквото и да е. А с децата е леко – това се вижда и от опита.

Аз видях това със своя син. Когато започнах да уча при РАБАШ, то у дома повтарях материала, който четяхме на урока. Моят седемгодишен син седеше до мене и аз му преразказвах текста, за да усвоя по-добре материала. Аз видях, че той възприема и помни по-добре от мен. Задавах му въпроси и той отговаряше правилно.

Тогава разбрах, че колкото по-чист е човек, докато е още дете, толкова по-естествено той възприема науката кабала. Тъй като в действителност тя е наука за природата, и ние виждаме това по децата. Аз просто им завиждам за това как те възприемат всичко по естествен начин!

Много неща се запечатват в тях в резултат на просто повтаряне, без усещане, тъй като техния апарат за усещане все още не е развит. Чувството ще дойде по-късно, в периода на хормонално изригване. Но тогава те ще бъдат вече напълнени с различни закони и формули. Затова, когато в тях заработят хормоните, изплуват желанията, те ще знаят как и под каква форма да ги поставят в правилен ред.

От 6-тия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 02.04.2011

[41087]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Изучаване на кабала, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Книгата „Зоар”, глава „Бо”, п. 169: „… Нима в Песах вече светят мохин де-гадлут (светлината хохма), макар Исраел (устремилите се към разкриването на Твореца), още да не са направили „прия” (поправяне на своето егоистично желание?

Тъй като тук става дума за пробуждане отдолу (от човека), а в нощта на Песах, светенето мохин (светлината хохма) било предизвикано само с пробуждането свише (от Твореца).” 

До излизането от Египет ти си длъжен да използваш всички свои сили, доколкото е възможно. Но нямаш никакви шансове да стигнеш до самото излизане и да го осъществиш, тъй като това е вече висше стъпало. Тук трябва да дойде светлината Хохма, която ще направи за теб това преминаване (на иврит Песах – от думата „пасах”, да престъпя, да прескоча), ще осъществи този скок. И затова той става само чрез пробуждане свише.

Подготовката е възложена на теб, а реализацията – на Твореца. И същото се случва със състоянието, наречено „събота”. Защото то не настъпва според календара. От една страна то е предизвикано от пробуждане свише. От друга страна е казано: „Който не е работил в навечерието на съботата, какво ще яде в събота?”. Тоест ако не си извършил поправяне през всичките шест дни на седмицата, няма да стигнеш до седмия – съботата.

И винаги е така. Трябва да изпълниш на своето стъпало всичко, което зависи от теб и ти е възложено да направиш, а после свише идва светлината – и те издига на следващото стъпало.

От урока по  книгата „Зоар”, 18.04.2011

[41029]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Съобщение: „Колайдер „Теватрон“ (САЩ) е дал признаци за съществуването на нова елементарна частица. Това е нова частица, не бозон на Хиггс.

Откритието може да отвори пътя към разбиране на непознатата досега фундаментална сила. Известни са ни четири сили: електромагнетизъм, гравитация, силно и слабо ядрени взаимодействия. Това може да бъде пета сила. Ще се наложи всички учебници по физика да се напишат наново „.

Реплика: На учените остана да открият не самата висша единна сила, Твореца – нея те не могат да открият, защото, според закона на подобие, тя не може да се прояви в нашия свят: тя е свойството отдаване, а нашият свят и ние сме свойството получаване. И поради нашата взаимна противоположност, ние не можем да я усетим.

Но, ние, в нашия свят, бихме могли да открием необходимостта от нейното присъствие. А по-нататък вече ще разберем, че кабала ни обяснява по какъв начин ние трябва да се изменим, така че да можем да усетим тази сила, т.е. да изпълним условието за подобие на свойствата.

 [41035]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец | Add Comment/Ask Question→

Маца символизира състоянието, когато ядят „хляба на Бина”, идващ от стъпалото Бина, на отдаването. И макар ние самите да се намираме на стъпалото Малхут и да нямаме никаква възможност да се издигнем, с всички сили трябва да се стараем да извършим действието отдаване и да се съединим един с друг, дори да ни е напълно ясно и очевидно, че нищо няма да се получи! Това не е важно – на всяка цена трябва да изпълним тези действия, защото те привличат към нас висшата светлина, която след това ще извърши своето действие, което се нарича наше „освобождение”.

Излизането на човека от този свят – от свойството на егоистичното получаване, на прагматичното знание, от своето его, не става по обичайния начин, съгласно последователността на стъпалата. То е като процесът на раждането, който изцяло протича в тъмнина, много бързо, и зародишът трябва да се обърне с главата надолу и да излезе от един свят в друг – от своята майка, от своето вътрешно стъпало, във външния свят.

По същия начин се ражда нашата душа. Затова за никой друг празник не е определен такъв точен ред на действията по време на тържествената трапеза. Обикновено просто благославят храната и виното, но за пасхалната трапеза е установен специален ред (седер) и неговата последователност трябва строго да се спазва. Защото излизането на човека от неговото его, от нашия свят в усещането за духовния свят, в по-високото измерение, което се нарича негово духовно раждане, не става съгласно обичайните закони.

Обикновено желанията растат в последователността на стъпалата: два стадия на малкото състояние (катнут алеф и бет), два стадия на голямото състояние (гадлут алеф и бет), преминавайки последователно през вътрешното състояние и през външното, и отново – вътрешно и външно. Тоест желанията и светлината нарастват постепенно.

Но при раждането всичко става като че ли „неправилно” – обратно. И затова пасхалната трапеза се нарича „Седер” (ред, последователност), тоест особен ред, последователност, който не съответства на законите за последователното израстване по стъпалата.

Работата е в това, че стъпалото, през което преминаваме днес при „излизането от Египет”, е нашето раждане. А после родилата се душа само расте, но на това стъпало става истинското преобръщане. Затова целият ред на пасхалната трапеза – „кидуш” (благославяне), „урхац“ (измиване на ръцете), „карпас“ (потапяне на зеленина в солена вода), „яхац“ (разчупване на маца), „магид“ (разказване за излизането от Египет) и т.н – не става съгласно обичайния ред на съответствие между светлините и желанията, по който трябва да растат.

Затова дори намирайки се в Египет, в егоистичното желание, отнасяйки се един към друг егоистично и мислейки само за себе си (тъй като над нас властва Фараонът), трябва да извършим всевъзможни действия и да се постараем, въпреки цялата негова власт, да се издигнем над него и да се свържем един с друг по нов начин – да се съединим с връзката, която съществува извън Египет. Това означава, да се настроим за бъдещото освобождаване.

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда“, 18.04.2011

[41007]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Известно е, че много социални модели за изграждане на справедливо общество претърпяха провал.

Възможно ли е този резултат да е предизвикан от провала във възпитанието, и как можем да сме сигурни, че кабалистичното възпитание и духовната награда, ще позволят да се създаде устойчива система?

Отговор: Не можем да знаем това и няма да го узнаем, тъй като то се отнася до стъпало, което е по-високо от сегашното, на което се намираме. Имам пред вид цялото човечество, а не конкретно нас. Човечеството няма избор – то ще затъва във все по-дълбока криза, която ще донесе страдания и ще го застави да проумее, че е необходимо обединение.

Природата ще започне методично да ни избива, както само тя умее да го прави, унищожавайки ни без никаква милост и състрадание. Ще получим екологични и климатични удари, проблеми на човешкото общество, 3-та и 4-та световни атомни войни – според науката кабала може да има четири световни войни – докато не се съгласим.

Хората са слаби и чувствителни, и затова чрез страдания могат да бъдат докарани до каквото искаш състояние. Сега се гордеем със себе си, а по принцип е лесно да накараш човека да направи каквото е необходимо.

Всъщност, ние представляваме желание за наслаждение, и ако нямам нещо, започвам да мисля. Ако недостигът е по-голям – плача, а ако е още по-голям, то тогава крещя и съм готов на всичко, само да се избавя от болката, нещастието, страха, несигурността.

Нямаме избор: реализирайки заложената в нея програма, природата с удари ни придвижва към правилна, добра връзка помежду ни. Така сме се движили и по-рано, но сега ударите ще станат по-енергични.

Досега, човечеството се е развивало егоистично, а днес трябва да се включи в интегралната глобална система. Ние не съответстваме на тази система заради своето его, но страданията ни тласкат напред според програмата, която действа в съответствие с времето.

Тъй като вече трябва да се включим в интегралната система, то усещаните днес страдания са начало на проявяване на несъответствието между двете системи.

Затова, никой по света не знае какво да прави: нито управляващите, нито отделните страни, нито обществата имат някакъв план. Ако по-рано разчетите се правеха според финансите, военната сила и егоистичното желание, то сега това не функционира. Стоим срещу глобалната система, а нейните закони коренно се различават от законите на егоистичното общество.

Това несъответствие ще се усети от човечеството по най-драматичен начин и то ще ни принуди да направим всичко: хората ще се обединят и ще са като послушни деца – само и само да избегнат бедствията.

А тук, ние получаваме методика – как с помощта на разума да включим в процеса нашето осъзнато участие и разбиране, за да напредваме към глобалната система като Човек.

В крайна сметка, науката кабала е физиката на бъдещия свят, а не нещо нереално. Казано е: „мъдрецът вижда бъдещето“, вижда крачка напред. Анализирайки ставащото, той предварително се подготвя за напредването, за да премине в новите условия спокойно, мирно и меко.

Именно това ни предстои: или да напредваме съгласно времето – това се нарича път на страданията, или според разума, т.е. възпитавайки се, подготвяйки и приемайки глобалната връзка помежду ни като желателна, като хубаво бъдеще.

На човечеството говорим просто: ако искате – вземете, ако не искате – не вземайте. Който чувства и разбира, че си струва да се приеме тази методика, той ще започне да се променя. Всеки прави това лично: тук няма задължения, няма насилие, възпитанието е много меко.

Искам да подготвя децата си за това, защото вярвам в такова бъдеще и виждам, че светът се движи в тази посока. А който не мисли така, ще се научи от опита си. В крайна сметка, съществуваме в природата, а науката кабала ни разкрива нейните вътрешни, естествени закони. Но това са закони!

От 6-тия урок на Конгреса „We!“, Ню Джърси, 02.04.2011

[40910]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Каква е същността на работата на мъжа и жената от гледна точка на анулиране на желанието за получаване на наслаждение в духовния свят?

Отговор: Няма никаква разлика в работата на мъжа и жената, защото те и двамата са желание за получаване на наслаждение – те и двамата са егоисти. Всеки един от тях трябва да издигне важността на целта, т.е. разкриването на висшата сила и нейното съединение с всички хора, за да разкрие висшия свят.

Чувствайки важността на целта, аз анулирам своето его и отблъсквам различни неща, които се появяват като препятствие за достигането и. Аз не спирам да получавам наслаждение от храната или от живота, аз не отхвърлям нищо в този свят, а работя само над важността на целта.

Казваме, че нашият свят е важен за нас и е изпълнен с големи наслаждения, но духовният свят е дори по-важен и по-привлекателен. Излиза, че до степента на тази важност, аз привидно не забелязвам всичко, което ме възпрепятства от достигане на духовното. Това е начинът, по който напредвам.

От лекцията пред аудиторията „Кабала на народа”, 08.03.2011
[40830]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Всемирен конгрес “We!“, Ню Джърси, урок №6

В рамките на масовото разпространение на науката Кабала, темата за възпитанието се оказа много необходима. Този канал изведнъж се откри широко пред нас: всички са готови да установяват контакти, и да се вслушват:  “Само ни посъветвайте какво да правим с подрастващото поколение, към което ние не сме в силите си да се обърнем“.

В работата с нашите деца става нещо съвсем друго:

по техните въпроси и отговори, по тяхното отношение към живота се вижда, че те представляват съвършено друго поколение. Ние сме вложили в тях големи усилия – ще се надяваме, че това ще послужи на всички нас.

Текущата година, ние обявихме за година на възпитанието. Третата част от сутрешните уроци посвещаваме на разработката на принципи, на чиято основа по-късно ще сформираме методиката. Материалът вече започна да се оформя, така че всички вие скоро ще го получите на всички езици.

Освен това, много е важно да включим децата към нашия детски сайт, да се стараем де ги подтикваме, давайки им различни призиви за участие. За нас е нужно да развиваме връзката между тях – и това обезателно ще донесе успех. Ние ги приобщаваме към кабалистичните източници, и така по много лесен начин и в проста форма ги обучаваме на обединение, а в това време от тези източници струи светлина – и така разкриваме колко са се развили всичките чеда.

За пример ще кажа, че в Израел, ние записваме 13-14 годишни деца в университети. Тях все още не са готови да ги приемат на курс по психология, предполагайки, че те са нормални деца – така че те ще се изучават в  специалности като образование, комуникация и други. По такъв начин на 17-18 години младите хора вече ще са получили атестат за зрялост и университетска диплома. И те са готови за това.

Освен това и нашите наставници и някои от родителите също ще се изучават заедно с тях. Тъй като става въпрос за диплома за преподавател,

а образованието – това е и нашата специалност. Ние трябва да станем учители, възпитатели на целия свят. Надявам се, че вие ще приемете това като добър съвет.

Ние обсъждаме съвместни програми с ООН и Юнеско. В течение на една година вие ще получите от нас множество книги, филми и игри по възпитението. Ще се постараем да създадем в интеренет голям детски портал, разпределен за поетапното напредване, а също и виртуално съобщество, което ще позволи на децата да почувстват себе си много по-сплотени, отколкото сме ние. И целият свят ще бъде на тяхно разположение, така че те да се сплотят по цялото Земно кълбо, въоръжени с методиката, знанието, образованието и да станат хора – в пълния смисъл на думата.

От 6-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 02.04.2011

[40955]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→