Първоначално била създадена една единствена душа, която по-късно се разбила на много парчета. Тези парчета – сме ние. А парчетата, които трябва да бъдат събрани първи, за да помогнат на всички останали, се наричат Исраел, което означава ”направо към Твореца”.

Баал а-Сулам разказва за това много подробно в статията си „Не е време да се събира стадото”, („Плодовете на мъдростта“): В книгата Зоар има притча за двама човека, плаващи в една лодка (тъй като цялото човечество се намира в една лодка) единият, от които започнал да пробива дупка под себе си. Другарят му се развикал: ”Защо пробиваш!” А оня глупак му отвърнал: „Какво те засяга тази работа, аз пробивам под себе си!”, сякаш няма отношение към другите и причинява вреда само на себе си. И как да разбере, че той зависи от всички и всички зависят от него, ако той самият не чувства това?

Всички части на творението: неживата природа, растенията и животните осъществяват връзка помежду си инстинктивно, за сметка на това, че се поддържат един друг или изяждат. Няма значение как си взаимодействат, но между тях има хармония, правилна, естествена връзка. Но Израел няма такава, както и в останалите хора няма връзка. И затова ние постепенно се развиваме, за да можем накрая да осъзнаем тази зависимост. За сега ние не осъзнаваме това и ни се струва, че всеки пробива дупка само под себе си. Но в действителност, един може да разруши всичко, цялото съвършенство като цяло. Дори само заради един, цялото човечество пада все по-ниско и по-ниско.

С всяко поколение се усещаме все по-разединени и изолирани вследствие на възмъжаването на нашия егоизъм. Нас никой не ни интересува, освен нас самите, и дори се гордеем с това, че сме такива индивидуалисти и не се съобразяваме с останалите. Разбира се, всичко това води към деградация.

И в това е цялата тайна на молитвата за обществото: не може един да се отделя от обществото – той трябва винаги да се чувства като неделима част от цялата машина, от всички сцепени зъбни колелца.

Недопустимо е да молиш за себе си, дори от желание да доставиш удоволствие на Твореца, а трябва да молиш само за цялото общество.

Ако той моли за възможността да отдава на Твореца заради самия себе си, то вреди на себе си и на всички останали. Никаква молба на сам човек не може да бъде приета, дори ако молитвата му е да има възможност да отдава на Твореца, тъй като това е неправилно обръщение, което не само не помага, но и разрушава изграждането на общия съсъд.

Тоест не можеш да молиш Твореца преди да си помолил благоденствие и радост за обществото. Само включвайки се към обществото и придобивайки общо желание, можете вече чрез него да се обърнете с молба.

Тъй като молитвата на отделящия се от обществото, за да моли за себе си лично, не струва, тъкмо обратно, той разрушава своята душа, както е казано за горделивеца. И човек иска много да се поправи, за да доставя удоволствие на всички, но моли лично за себе си. Той не се противопоставя на обществото, а обратно иска да помогне, да им служи. Но докато той се усеща отделен, а не разтворен в обществото, неговата молитва е порочна и той вреди на своята душа. Само в случай на пълно включване към обществото, когато не остава никаква разлика между мен и останалите, аз мога да се обърна към Твореца. И това е напълно очевидно, тъй като висшата светлина равномерно изпълва всички части на обществото – това е всъщност Творецът. А освен това е невъзможно да се намираш в контакт, ако не се включиш в обществото, до пълно разтваряне в него.

Тъй като отделящият се от обществото, за да се моли за себе си лично, не изгражда, а напротив, разрушава своята душа, както е казано, че Творецът не може да се намира редом с горделивия. Защото не бива да си представяме излизащият от обществото без да е облечен в гордостта и горко му, тъй като това води до разрушаване на неговата душа.

Ако по някакъв начин се отделям от останалите, то с това вече се саморазрушавам. И ако от това обособено състояние аз се обръщам към Твореца, дори с най-добрите молби, желаейки да се включа във всички – с това аз разрушавам. Молбата може да излиза само от общото обединение.

Дори ако се моля да ме включат към всички – това също е гордост и е молитва на индивидуалист. Във всяка една ситуация ми е разрешено да моля Твореца само за обществото.

Така и по време на духовна работа, когато човек се моли в уединение за своите нужди, той излиза от обществото и разрушава своята душа. Да не се пробуди никой от синовете на Израел да моли нещо в уединение, тъй като никой няма да изпитва недостатък в нищо, ако не усеща самия себе си. Народът на Израел се нарича такова общество, в което никой не усеща себе си, а чувства само общото единство.

Затова и съществува само общата молитва, която се явява една душа – другите и мен ни няма. И в това ще е тяхната сила, позволяваща им да излязат от Египет – със силна ръка. Всички се усещат като едно единно цяло и молят за изход. Всеки човек трябва да концентрира всичките си сили на цялото общество на Израел, във всичките си обръщения към Твореца, в молитвите си и в служенето си и ще се присъединят към корена на цял Израел. И тогава ще се напият всички стада от източника с вода – от един източник, защото един получава от Единния. Тъй като ще изчезне първоначалната граница между всички души на Израел, както горе, така и долу, и общата святост ще се разпространи повсеместно – дори на такива части, които преди не са се отнасяли към Израел, а сега се присъединяват към него. И ще се разкрие светлината – от хазе и по-надолу – до там, където по-рано са се намирали получаващите желания. Които не могли да се присъединят към понятието едно цяло, към отдаването, към свойството на желанието, намиращо се по-високо от хазе. Защото такава е природата на светлината: общото включва частното, което отменя своята частна реалност и не чувства себе си. Това означава да се включиш в общността на Израел. Такова състояние трябва да постигне творението, за да се доближи до сливане с Твореца – до целта на творението.

От подготовката към урока, 10.07.2014

[139276]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Във Вселената не е създадено нищо освен желание, което постепенно преминава през осъзнаване на злото. В това желание има експертна точка, явяваща се като основа за броенето, откъдето човек гледа на самия себе си сякаш отстрани и вижда, че е съставен от многобройни желания, свойства, мисли. Той започва да ги сортира, да оправя всичкия ”боклук”, намиращ се вътре в него.

И когато започне да ги сортира, се сблъсква с много неприятни открития, защото всички се явяваме абсолютно порочни, дребнави егоисти. Но ако той прави това специално, за да може после да сортира всичките си пороци и да започне да ги поправя, то тогава тази работа му доставя радост. Тъй като той вече предвкусва как по-нататък ще ги поправи и ще се издигне над тях.

Така ние преминаваме през етапите на духовното поправяне: първо, разкриваме всички наши желания и ги разпределяме по нивата на неживата, растителната  и животинската природа, а след това постепенно ги поправяме по тези нива.

Когато в Тора се говори какво можем да консумираме и какво не, то се има в предвид, какви желания и в какъв вид можем да ги преобразуваме, така че с тяхна помощ, в поправен вид (не заради себе си, а за отдаване и любов) да се издигнем първо към ближния, а след това към Твореца.

Тези желания се явяват инструментите, степените, с които ако работим правилно, ние ще се издигнем над тях.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[138029]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И казал Моше на Аарон, Елазар и Итамар, и на останалите негови синове: „Защо вие не сте изяли тази грехоочистваща жертва (месото) на святото място? Тъй като тя е Светия Светих и тя ви е дадена, за да поемате вината на себе си, вината на обществото за изкупление пред Бога. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 10:17)

Употребата на месо – това е много високо ниво, което е разрешено да постигнат дори не от всички коени.

В духовния парцуф се различават пет нива: мозък, кости, сухожилия, месо и кожа. Достигане на състоянието, когато започвам да изяснявам четвъртото ниво на егоистичното желание на нивото на коен, се нарича изяждане на месото на онези жертви, които се носили в Шатрата на Завета. Това е поправяне на много високо ниво – работа със свойствата за получаване заради Твореца.

На синовете на Аарон – Елазар и Итамар, им било разрешено да направят това, т.е. да се повдигнат на много по-висока степен благодарение на падението на техните братя Надав и Авиу, които въпреки че са паднали, изявили онези желания, с помощта на които може да се извършват такива действия.

Трябва да се отбележи, че Тора е написана, за да се върви по нея постепенно. А тук се говори за такива високи степени на човешкия дух, за които ние изобщо си нямаме никаква представа, понеже не можем да излезем от своя егоизъм. Тук работи чистото свойство отдаване.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[137134]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И казал Бог, обръщайки се към Аарон, така: „Вино и опияняващи не пий, ти и твоите синове, когато влизате в шатрата на откровението, за да не умрете. Това е вечно постановление за всички ваши поколения, за да можете да различите свещеното от несвещеното и чистото от нечистото, и да научите синовете на Израел на всички отстъпки, които им е предал Бог чрез Моше. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 10:10-10:11)

Виното олицетворява светлината хохма.

Всичко зависи от това, как го възприемаме. Ако го приемам в съсъд, подготвен за отдаване, то тогава светлината хохма става за мен светлина на живот. Ако я приемам в неподготвен съсъд, т.е. заради себе си, тогава аз се ”опивам” и се спускам на ниво животно, напълно до ”изгаряне на одеждите” – до мъртво състояние.

Този принцип можем да разберем и на нашето земно ниво, когато обичащият да пие загубва човешкия си облик и лежи мъртво пиян.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[137132]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Трябва винаги да знаем, че всички съсъди, на всеки от нас, се намират извън самия него. В днешното си земно, животинско желание ние можем да усетим само този материален свят. Но това не е истинската реалност – подобно на усещането на една отделна клетка, откъсната от организма и затова не чувстваща живота.

Тъй като животът – е обмяната на вещества, на информация. И затова, усещаното от нас сега е вечна смърт. В това няма никакъв духовен живот.

Ако се стараем да се съединим с всички наши другари, намиращи се в кръга, а също и с кабалистите от всички поколения, с пророците, с всички, които някога са живели в този свят и са работили над поправянето, събирайки по части своето голямо желание, намиращо се в другите, то получаваме от тях своите желания.

Душата на човека се намира извън него – в другите. Дотолкова, доколкото той е способен да чуе за това и желае да се съедини с частите на своята душа, моли за единство – с това той придобива съсъд за своята душа. Обкръжаващата светлина му въздейства и слепва парченцата.

А когато светлината получава шанс да се разкрие в този събран от него съсъд, тя се проявява. И това вече не е светлината, възвръщаща към източника, а светлина, изпълваща желанието с добро и с наслаждение.

Всичко се извършва от светлината: светлината съединява частите на съсъда за човека и го напълва. Така напредва човек. Според това, колко части от желанието е успял да събере и да присъедини към себе си, се определя неговото духовно стъпало. И той ще се издига все по-високо, докато не събере всички парченца заедно.

От подготовка към урока, 22.06.2014

[138424]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво е абсолютното определение за добро и зло?

Отговор: Добро – това е равновесие, хармония, взаимно допълване между силите на природата. А злото – тъкмо обратното, дисбаланс на някоя от силите, та чак до войни и кръвопролитие. Казано иначе, добро без зло – също не е добре. Струва ни се, че слънчевият ден е по-добър от лошото време, но при прекалено усилване, то би се превърнало в изпепеляващ ад.

И така, благото се крие в равновесието. Това означава, че трябва да поддържам баланс на три нива на своето съществуване: телесно (”животинско”), човешко и духовно. Телесното ниво – е здравето, домакинството, здравото хранене, здравият секс, здравото отношение към семейството. На всичко това човек трябва да се учи, защото за разлика от животните той не унаследява подобни умения във вид на инстинкти.

Човешкото ниво – са моите взаимоотношения с обществото, обкръжението.

А духовното – това е моето духовно търсене: целта на живота, възприемане на реалността, представата за Висшето.

Заедно тези три нива изискват балансираност.

Въпрос: Как да изградим равновесие на човешкото стъпало, във взаимоотношенията с обкръжаващите ни?

Отговор: Ние не усещаме разлика между нас, ние сме съпричастни с единната общност, към единния човешки организъм и се отнасяме към единната система. И помежду си искаме да създадем балансирани отношения на взаимен обмен.

В крайна сметка, нас нищо не ни заплашва, ние сме едно цяло. Ние зависим един от друг и дори не усещаме тази зависимост – тъй като отзивът на всеки мой въпрос следва мигновено, веднага ми осигуряват не достигащото, а аз самият с радост давам на другите онова, което не им достига.

Ето това е равновесието в човешкото общество – взаимният обмен, базиращ се на две противоположни сили, които съществуват във всеки. Един за всички и всички за един. И ще ни се наложи да постигнем това.

Въпрос: Как да прокараме този път? Как да държим вярната посока към целта?

Отговор: Първо – на това трябва да се обучим. Ако се старая така да организирам своя живот в семейството и в другите кръгове, то започвам да усещам това равновесие, хармонията между мен и обкръжаващите ме. И в това обкръжение се разкрива някаква съвместна сила, която е добра и твори добро.

От една страна, ние я създаваме, а от друга, тя е заложена в природата, тя е над нас. Излиза, че не я създаваме самата нея, а условията за нейното разкриване. И тогава ние сме съпричастни с нея: тя ни изпълва, а ние формираме нея, още и още, до пълна хармония между нас и тази сила. Такава е Целта, името на която е ”Абсолютно благо”.

Въпрос: Това означава, че моя „компас“ – това е добрата сила, проявяваща се във всяко взаимодействие между мен и обкръжаващите ме?

Отговор: Да, тъкмо между нас. Ние сме равни, сякаш изчезваме, оставяйки само единното желание – трябва единствено да поддържаме равновесие в тази хармония. И съобразно с общото интегрално състояние между нас, сега аз определям понятието за добро и лошо. Равновесието наричам добро, а дисбаланса – зло.

Повтарям: същността е в това, да достигнем хармония с ближния, с обкръжението в контекста на самообмен. Тук се сблъскват ”плюса” и ”минуса”, отдаването и получаването. Това е подобно на обмяната на веществата, протича обмяна на чувства, отношения. Същото, което протича на неживото, растителното и животинското ниво – но вече на ментално стъпало.

На него развиваме ”усет” да усещаме злото, способност да осъзнаваме това зло на базата на универсалните критерии: равновесието между хората, взаимната любов, обединението – това е хубаво, а изходът от единството, отделянето от него – това вече е лошо.

Ето кое трябва да стане жалон във възпитанието на човека. Всъщност на него повече и не му трябва. Това ще му подсигури бъдещия успех в живота.

От 393-та беседа за новия живот, 10.04.2014

[139000]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Творецът заповядал на синовете на Аарон да не оплакват загиналите си братя, а на народа на Израeл –  да ги оплакват. Какво означава тази разлика?

Отговор: В духовната работа има категории баща, майка, брат, мъж, жена, деца и само след това идва общата маса – народ.

Народ – това са онези състояния на нашата душа, които относително всички семейни обстоятелства се намират на неживо ниво и затова при тях отсъства каквото и да е разбиране за случващото се.

А в желанията, намиращи се на следващото ниво – на нивото на близките, скъпите един на друг хора – вече съществува някаква определена зависимост. И затова те не трябва да седят в траур и да не правят нищо. Тъкмо обратното.

Има такива желания, които трябва да съблюдават това, защото тъкмо така те за седемте дни на траур се спускатна онази дълбочина, която им се е разкрила, да допуснем, в егоистичното желание ”Надав и Авиу”, и постигайки го, започват да поправят тези свойства.

Въпрос: Тоест народът на Израел трябва да се спусне на тази дълбочина, да я почисти и да започне да се повдига?

Отговор: Народът се намира в такова състояние, че не може да разбере нищо и нищо не може да направи. Затова в нашите желания, наречени ”народ”, които се намират на такова мъничко егоистично ниво, че нищо не могат осъзнаят. Те автоматично се поправят до тогава, докато не започнат да разбират, кои сме ние, за какво и за къде.

Така както във всякакви случаи от живота ние извършваме милиони всевъзможни случайни, ненужни, действия и постепенно с тяхна помощ достигаме до някакви по-осмислени състояния, започвайки да разбираме, по какъв начин трябва се движим напред. Тоест ние вече не просто изпълняваме някакви действия без намерение, а нашите намерения започват да определят действията.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137126]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→