Въпрос: Възможно ли е да съществува „ злото начало”, ако съществува само Твореца и няма никой освен Него?

Отговор: А кой е създал „злото начало”, ако няма никой освен самия Творец? Той е създал това зло. Под негова власт съществува. Егото е синът му, както се казва ”Аз създадох злото начало”.

Въпрос: Но нали Творецът е добър и творящ добро, как може от Него да дойде зло?

Отговор: Безкрайно добрият и творящ добро Творец е създател на „злото начало”. Както е казано ”Краят на действието е в началото на замисъла”. Ако си решил да създадеш някой различен от себе си, за да достигне твоето ниво и можеш да му помагаш с цялото си сърце и душа, с всичката си сила, то ти нямаш избор – длъжен си да създадеш в него съсъд, желание, което трябва да бъде точно като твоето – по количество, качество, разбиране, постижение, по всичко – само че с обратен отпечатък. Именно това е създал Творецът.

Затова „злото начало”- е цялото творение, освен него няма нужда от нищо друго. Ние не разбираме това, мислейки, че съществуват материални обекти – да речем молив. Защо не? Защото ти виждаш, че предметът съществува – има форма, цвят, тегло. Но в духовното това не съществува.  В духовното съществува само това, което има собствена същност – нещо от него самия, а не някой, че направил нещо и затова това нещо съществува.

Ако искате да създадете творение, тогава ще трябва да заложите в него способност за собствено, независимо движение. Какво творение със собствено движение е създал Твореца? – „Злото начало”. Но има ли в „злото начало“ собствено движение? Дали е независимо и е толкова уважаемо? – Да.

Злото начало се нарича лявата линия в духовното, която се противопоставя на Твореца, разбира Го и иска да бъде против. Оттук започва всичко. Злото начало не започва с това, че аз искам да се обединя или да спя.

След всичко това, веднага след като преминем подготовката в този свят и преминем махсом, от една страна към нас идва „злото начало”, лявата линия, получаването, и от друга страна, „доброто начало” – дясната линия, отдаването. А ние създаваме между тях средната линия.

От лявата страна е „злото начало”, Фараонът, който казва: „Аз властвам” и това е над махсом. А срещу него е висшата сила, отдаването. А ние сме в средната линия.

Именно това „зло начало” е създал Творецът. Докато всичко, което имаме в процеса на подготовка в нашия свят е животинско съществуване – не е зло и не е добро. Изобщо не става дума за това. И затова този свят не съществува – той е въображаем, и в него няма противопоставяне на доброто и злото.

Само в духовния свят има „зло начало” и „добро начало” – два ангела, две сили, двама слуги. На кого служат те? На човека, който изгражда себе си от тези две сили – тоест своето желание, своето „Аз“. Именно това иска Творецът.

Поради това, как може да се реализира моето „Аз”, ако в мен не се намират двете сили, от които аз градя себе си – по средата между „за“ и „против“, вземайки собствено решение? И затова Творецът е създал „злото начало”, противостоящата Му сила, защото отдаването, „доброто начало“ – е самият Творец.

Затова по средата, между двете сили има място за човека, в средната третина на теферет, между горната и долната третина.

Само по такъв начин можеш да построиш свободно пространство или точката на свободата на избора. Свободата е именно между двете строго определени състояния, които те притискат от двете страни и ти трябва да избираш между тях.

Точката на свободата, точката на избора, свободният избор – това е избор в свиващото се около теб тясно пространство между остриетата на ножицата.

Представете си две стени около вас, които се движат и ви притискат… Това се нарича свобода. И колкото по-високо се изкачваме по стъпалата, толкова по-тясно става пространството между тях, и толкова по-силно оказват натиск върху нас. Но именно от това движение и от страшното напрежение между нас, ти намираш своята себеизява.

От урок по книгата Зоар, 12.05.2011

[42860]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Един от основните странични ефекти на социалното неравенство е разочарованието, фрустрацията. Как да използваме науката кабала и да достигнем до равенство? Та ние си оставаме различни, както преди?

Отговор: Днес ние се сблъскваме с много по–сериозни проблеми, отколкото неравенството между богати и бедни. Мисля, че работата не е в разочарованието. Днес е под заплаха самото съществуване на човечеството. Имаме проблеми с енергетиката, с климата, с питейната вода, с горивото и т.н. – като при това стоим на прага на големи промени. Така че, качеството на живот – не е основният проблем в дневния ред.

А и нямаме изход. Обществото всеки път се опитва да смегчи ситуацията, но честно казано, наред с общата криза, ще открием, че всички тези дребни, козметични поправяния не помагат: нуждаещите се, все едно, си остават бедни, а богатите умножават своя капитал.

Просто е удивително: след такъв мощен социален прогрес в развитите държави, те не могат да ни покажат добър пример. Напротив, разривът между богати и бедни не само че не се намалява, но често даже се увеличава, превишавайки аналогичните показатели в по-слабо развитите страни.

Това е един от признаците на общата криза, който още ще се прояви. И тогава ще видим изведнъж огромна бедност и социални лишения в страни, които винаги са се смятали за „образцови демокрации“.

Това не може да се поправи. В резултат ще открием, че всички усилия на обществото, всички старания на различни организации са били в полза на силните – тези, които живеят според егоистичната пистина, на принципа „моето е мое, твоето – твое“. Досега това е оставало в тайна, но скоро ще се разкрие – заедно със социалната пропаст.

Но заедно с това ще видим, че това е само една от бедите на обществото и че има проблеми от много по-голям мащаб. Глобалната заплаха като че ли измества социалната на втори план – тъй като на слабите все пак дават възможност да съществуват.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43119]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, ”необходимото”, за което винаги ни се налага да се грижим?

Отговор: Необходимото за мен – това е винаги да усещам своята връзка със светлината, която ме води, както възрастният, който хваща детето за ръката, и го води напред. Точно тъка и аз искам през цялото време да бъда свързан със светлината, за да чувствам постоянно, как тя ме дърпа напред.

Нали помниш, как майка ти те е дърпала за ръка? Нека така и светлината да ни поведе!

Из урока по писмото на Рабаш. 15.05.2011

[43062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: През последните седмици по време на четенето на Книгата „Зоар” аз бях много силно концентриран върху вътрешната духовна работа. И изведнъж усетих, че не мога да задържа това усещане повече от 10 секунди. В такава ситуация, как трябва да постъпя?

Отговор: Да се постараеш да се задържиш 15 секунди… Други съвети няма. Случват се такива моменти, особено при начинаещите в изучаване на науката кабала, когато човек е още неспособен да работи със себе си, той още не е придобил достатъчно опит и не знае как да излъжи своето его.

Можете да опитате да чертаете нещо наред с четенето на Зоар, да отбелязвате и подчертавате – да работите с текста съвсем механически, ако на нищо друго не сте способен.

Понякога така се случва, че човек напълно се откъсва от духовното. В такива състояния аз мога да се свържа с него само работейки с текста, обработвайки го чисто механически – променяйки мястото на запетаите, разделяйки го на подзаглавия, размествайки текста или като го подреждате.

Не е от значение какво ще правиш с текста, може само да броиш буквите – най-главното е да го четеш. И нека да знае, че с това обърква себе си, но да го чете. Това е вече работа.

От урока от Книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43085]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №8

Въпрос: Какви сили препятстват подема на моята молитва към Вратата на сълзите?

Отговор: Преди всичко, ние няма към кого да се обръщаме, освен към общата сила на групата – там се намира Творецът. ”Вратата на сълзите” означава, че ние разбиваме своя егоизъм и се обединяваме заедно.

Това състояние се нарича ”Врата на сълзите” затова защото, когато го достигнем, не усещаме нито сили, нито желание, нито способност за обединяване. Чак тогава, – ако наистина достигнем такова състояние, ние придобиваме сили да плачем и да се молим, защото сме обединени като съсъди в едно общо желание. От слабостта и безсилието се поражда вик, който се нарича ”сълзи”, и тогава” Вратата” се отваря.

Това се случва само по време на обединение, а обединението изхожда от центъра на групата. Затова не е важно, къде се намирате – в Детройт или някъде на друго място. Състоянието, когато вие искате да се слеете в едно цяло, за да постигнете любовта, но не сте способни на това, се нарича Врата на сълзите.

От 8- мия урок на конгреса ”Wе”, Ню-Джърси, 03.04.2011

[43036]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №8

Въпрос: Когато чета вашите книги, чувствам разкриването на новия свят. Но в момента, в който ги затворя, помня само себе си. Как да направя така, че да съхраня за по-дълго време усещането, което изпитвам при четенето на книгите?

Отговор: Не е нужно нищо да помните, необходимо е да забравяте. Прекрасно е, че забравяте! Защото ако не забравяте, тогава ще действате съгласно онова, което съм написал в книгите, в съответствие с моя разум и чувство.

Ако много четете, повтаряте прочетеното и го забравяте, вие натрупвате свои вътрешни усещания. Така трябва да правите – и това е ваше постижение.

Колкото повече забравите, толкова по-добре. Човек трябва да излезе от урока и нищо да не помни, защото науката кабала не е подобна на науките от нашия свят, които изискват да се помни. Занимавайки се в университета, аз трябва да запомня някакво знание, а след това да го демонстрирам на изпита. Тук, на изпита трябва да покажа, какво съм изградил в себе си в резултат на прочетеното и чутото.

Затова настоятелно препоръчвам всеки да има пълен комплект от нашите книги. Четете ги у дома, когато пътувате, в обедната почивка – всеки път, когато имате възможност да отворите книга. Чрез нея вие се свързвате с духовния корен!

От 8-мия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[43033]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как можем ние, вашите ученици, да се включим във вашия разум?

Отговор: Какво означава „с мен”? Вие сте с мен, ако анулирате себе си, снижите своето желание пред моето. Ако идвате на уроци, това не означава обезателно, че сте с мен. Това все още не е ученето в истинския му смисъл.

В крайна сметка, обединението трябва да бъде вътрешно; не става дума за думите, които чувате. Ние се обединяваме чрез желания, цели и общи действия. Този, който извиква свойството отдаване в действие, е този, който го изучва. В случая ти наистина учиш мъдрост. Вие няма да можете да получите мъдростта, светлината Хохма (мъдрост) от мен, ако не активирате светлината Хасадим (милост) като съсъд. А Хасадим е себеанулиране и обединение, когато сте готови за това.

Вие освобождавате място за всяка душа в своето сърце и тогава всички души запълват този обем. Цялата реалност се връща към вас. Но тя се връща точно чрез вашето анулиране.

От урок по статията „Създаващият разум”, 28.04.2011

[41697]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Кабала преди всичко е наука. А една наука не може да бъде усвоена,  докато си седиш на дивана с книга в ръка. Това със сигурност се брои, но една наука изисква учене.

Затова ние отваряме специални курсове, така че човек да може да придобие най-основни знания за няколко месеца. Първо, трябва да разбере какво е науката кабала. Ние не го притискаме; от човек не се очаква да започне да работи над себе си, да се поправя. За начало, той идва и получава определено количество информация, без която не може да разбере къде е.

Човек получава обяснение за структурата на нашия и на духовните светове, за връзката между тях, за прехода в духовното, за висшето управление, за произхода на корена на душата и за начина да бъде постигнат той. Той разбира какво е „късмет” (мазал), светлината, която се просмуква до нас (нозел); как кабала се отнася към религиите, вярванията, науката и други неща; какво е значението на времето, пространството и движението; как да подхожда правилно към възприемане на реалността; в какво се съдържа свободата на волята и много още.

Човек трябва да научи всичко това по сгъстен, прост и ясен начин, като задава въпроси на компетентен учител, който е учил с нас много години, завършил е необходимите курсове и е преминал изпити. Нашите учители са професионалисти в своята сфера. За кратко време те ще ви дадат цялото основно знание. Аз лично подкрепям това.

Ако обаче човек пренебрегне правилния ред на учене, това винаги няма да му достига. Той ще бъде като вишист, който е бил лош ученик в училище, и сега не може да си намери работа, понеже дори не знае таблицата за умножение.

Затова аз горещо препоръчвам да се запишете за тези курсове. Те се състоят от три семестъра: първите два дават основно знание, а третият  много допълнителни възможности, които са предназначени за продължително обучение. Някои ученици не желаят да свършват това обучение и продължават вече няколко години.

Успех!

От урок по статията „Свобода на волята”, 29.04.2011

[41778]

Filed under: Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: В материалния свят, ние изобщо нямаме власт над своите желания. В отдаването, желанията са много повече – как ще се справим с тях?

Отговор: В отдаването, пред мен стои ближният. Присъединявайки се към него, аз сам определям степента, мощта и характера на желанието, от което формирам съсъда на душата. Аз решавам всичко.

Вярно е, че тук възниква друг въпрос: „Кой съм „аз”?”. Защото, аз имам определени начала и свойства, от които е съставена личността ми.

Вярно е, че част от параметрите не зависят от теб, защото в крайна сметка ти си зъбно колело в общата система и можеш да функционираш само в тази роля. В това спор няма, но ти сам решаваш как да нагаждаш връзката си с другите, как да действаш в общия механизъм, как да го проявяваш пред погледа си.

Излиза, че обединявайки се с другите, придобиваш цялата тази „машина”. Защото ако спреш – спира целият механизъм. Искаш да изгасиш мотора? Заповядай. Оказва се, че привеждайки в движение, усещаш цялата реалност и виждаш с коя нейна част, с коя плоскост можеш да се стиковаш.

И макар да си само малко колелце, но тъй като от теб зависи цялата тази огромна машина, придобиваш желанията на всички, на цялата система. Ти, миниатюрното зъбно колелце, ставаш абсолютно подобен на Твореца. Защото от теб зависи цялата система.

Интегралната система притежава удивително, невероятно за нас свойство: в нея всеки е важен толкова, колкото и цялото. Това се отнася и за онези, в които не се е събудила точката в сърцето. Такъв човек може да застане на мястото си в последния момент, за да запуши малката дупчица в общата лодка – но без него машината няма да работи както трябва. И накрая, той също ще получи от общата награда.

Но защо е дошъл последен? Защото е бил най-непоправен от всички. Едва след като другите са се поправили, е дошъл неговият ред да внесе своята лепта.

Възможно е да сме склонни да се отнасяме с пренебрежение към „хората от улицата”. А в същото време, именно те ще извършат най-голямата работа. Баал а-Сулам ни обяснява това в Предисловието към книгата „Зоар”: нашите праотци са направили много, но именни ние, долните елементи на общата конструкция носим светлина на техните съсъди.

От урока по статията „Свобода на волята”, 13.05.2011

[42971]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Когато започнем да изучаваме науката кабала ни се струва, че ще бъде лесно и през цялото време ще се намираме в необикновеното въодушевление, с което човек обикновено идва за първи път.

Но после идва време, когато трябва да влезем навътре, надълбоко в своя егоизъм и тогава в нас започват да се появяват неприятни усещания.

Тялото не иска да става сутрин за урока, да учи, да пренебрегва почивката, да мисли, да се чувства далеч от духовното, нежелаещо връзката с другите, немислещо за отдаването и разбиращо само получаването.

Така започваме да усещаме „рова”, който копаят в сърцето ни. А по-нататък всичко зависи от това, доколко ще успеем да се задълбочим в своето его с помощта на обкръжението, защото не е възможно сами, поотделно да го направим. И макар това да е неприятно и егоизмът да страда, човек ще бъде готов да разкрие, колко е противоположен на отдаването, нямайки нито едно негово свойство. И от отчаянието му от тези падения, от загубването на въодушевлението се изгражда неговия напредък.

Тоест основата, върху която се изгражда духовната сграда, не е много приятна. Това е празна „яма”, издълбана в сърцето; копаене вътре в „земята”, в своето желание, в тъмнината; осъзнаването на своя егоизъм и противоположността на отдаването. И само онзи, който е способен да издържи това, и е готов да работи методично, създавайки за себе си обкръжение, готово да го подкрепя, само той ще има сила и няма да се страхува да копае все по-дълбоко в себе си и да върви напред.

Тогава той ще положи основите, върху които ще може да издигне своята сграда, тоест ще поиска чрез групата светлината, връщаща към Източника, която ще го изгради. Колкото по-надълбоко и по- навътре копае, толкова по-висок дом ще може да построи. Защото е казано, че „Едното срещу другото е създал Творецът”.

Ние започваме от „нулевото” състояние и първо се спускаме едно стъпало, а след това можем да се издигнем също с едно стъпало. Спускаме се две стъпала – и също с толкова се издигаме. Така преминаваме всички стъпала: 0-1-2-3-4 и стигаме до края на поправянето, преминавайки през четири „изгнания” и четири „освобождения”.

Сега сме стигнали до последното състояние на изгнание, затова пред нас се намира последното, пълно освобождение.

От урока по статия на Рабаш, 13.05.2011

[42993]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→