Р. Хайнберг в своята книга „End of Growth“ (Край на растежа) разглежда взаимовръзката между трите кризи:

1. Екологична – емисията на СО2 в атмосферата – засушаването, наводненията, глада.

2.Енергийна – изтощаване на възобновяемите и невъзобновяемите източници – обработваемата земя, водата, енергията.

3. Финансова – банкрут на банките и държавите, колапс на паричната система.

Всички тези кризи са резултат от природен закон, който установява твърди рамки на растеж на всяка популация, използваща природни ресурси.

Всяка от кризите обикновено се разглежда като частна – проблемът ще се реши така или иначе и ние ще можем да се «върнем към нормален живот». Но кризите са свързани, защото са следствие на нарастващото население и стремежът към нарастване на потреблението на ограничените невъзобновими ресурси на планетата.

Разиграваната в течение на десетилетия пирамида от кредити създаде условия за катастрофална финансова криза – банкрут в държавите и в целия свят – и ще доведе до война.

В резултат на кризата ще се създаде преломен момент в историята на човечеството – към рязка смяна на социалното устройство в глобалния свят.

Книгата се основава на 20 годишно научно изследване в областта на ограничаване ръста на индустриалните общества

Откъс от книгата „The End of Growth“

[43017]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към материалните проблеми?

Отговор: И материалните, и духовните проблеми идват при нас от един източник, защото „Няма никой, освен Него”. Всичко трябва да се разглежда като част от едно цяло.

Но в материалния свят съществуват негови си, допълнителни закони. И ако засега виждаме материалното, сме задължени да преодоляваме тези проблеми и да се борим с тях, съгласно законите, приети в този свят и в човешкото общество. Защото тези закони, също са следствие от нашата непоправеност и затова трябва да ги спазваме.

Ако живея в човешкото общество, не е важно какъв голям кабалист съм –  длъжен съм да се държа в това общество така, както се полага според установените от него закони. За всички нас е определено да им се подчиняваме въпреки, че те изобщо нямат отношение към духовното – не трябва да ги пренебрегваме. Например, ако някой има намерение да ме убие, аз трябва да се защитавам и да го надвия.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 16.05.2011

[43181]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Висшата светлина пребивава в абсолютен покой и нищо не пречи на творението да усеща, че то се намира във властта на една единствена и единна сила, изпълваща цялото сътворение. Само че свойствата на самото творение не му дават да усети това поради неговата противоположност на Твореца и на светлината.

Тъй като според условието на първото съкращение (цимцум алеф), е необходимо свойствата на творението да съответстват на свойствата на светлината – на нейното отдаване. Това условие съществува, защото Творецът иска да доведе творението до най-доброто състояние, в което се намира самият Той.

Излиза, че желанието на самото творение, в което няма намерение за отдаване – то и закрива Твореца от него, не му дава да усети Неговата светлина и напълване. Поправянето, което трябва да направим, за да се усетим вътре във висшата светлината – се нарича екран (масах) или намерение ”за отдаване”.

Затова съществува система на скриване на световете, скриващи от творението светлината (свят – олам, скриване – алама), зад които то разкрива своето егоистично желание. А след това в него се събужда искра от екрана и отразената светлина, която се нарича „точка в сърцето”. И ако творението я осъществява, то през цялото време се намира в такъв процес, че на него по малко му откриват нова дълбочина на желанието от страна на системата на световете, все повече и повече, започвайки от нулата, а то съгласно това, трябва да бъде готово да придобие намерение за отдаване за това желание.

И тогава системата за скриване ще му донесе поправяне – анти-егоистичен екран, намерение за отдаване. На цялата дебелина на желанието (авиют), което му разкрива системата на световете от лявата страна, творението изисква поправяне чрез екрана, отдаващ намерение от дясната страна. И съединявайки заедно тези две сили: желание и намерение, творението гради само себе си, по подобие на висшата светлина.

Според степента на своето развитие, творението усеща себе си различно под впечатлението на висшата светлина. На него може да му се струва, че то е свободно да се разпорежда само със себе си, а освен това може да се замисля за това или не. То може повече или по-малко да се стреми към свобода или да не схваща това – т.е. да се намира по-далече или по-близо до животинското или човешкото ниво.

А когато в човек започва да се разтваря точката в сърцето, искрата на разбития екран и отразената светлина, това му дават възможност да отгледа тази искра и да измоли за нея светлината, възвръщаща го към източника. Отначало тази искра, разбитият екран, го кара да желае духовното егоистично и да се наслаждава от Твореца и духовния свят за себе си – а сега иска всичко това да превърне в отдаване.

Така той идва в кабалистична група и започва там да се упражнява в отдаване. Няма значение дали това му се отдава или не, но всичко това е необходима съставна част за раждането на молитвата, молбата. Ако в него узрее правилна потребност, то висшата светлина, която му донася усещането за отделяне – ще му даде усещане за близост.

От урок по книгата ”Шамати”, 16.05.2011

[43195]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние всички сме различни. Творецът е създал желания за наслаждение – многостранни и сложни. Във всеки човек 613-те желания се намират в различни съчетания – този същият Творец ни е разделил и ни е изправил пред голям проблем: ние не си приличаме един с друг.

Никой не може да разбере другия, да се сравни с другите, да почувства, да види това, което и другият. Всеки е уникален, всеки във свой собствен свят, и този свят никога не е сходен със света на другия, понеже във всеки желанията се съчетават и комбинират различно.

От едни и същи ноти всеки съчинява своя мелодия, във всеки от нас цветовете на една и съща палитра рисуват своя картина.

Като следствие, не е в силите ни да установим идеално равенство, понеже първоначално се различаваме един от друг. От какви общи критерии бихме могли да се възползваме?

„Нека всеки получава това, което му се полага” – казваме ние. Много добре. ”И нека всеки да даде това, което е способен да даде, а ние ще изчислим относителен коефициент”. Забележително. Но нима можем да укрепим човешкото общество на тези принципи? Възможно ли е всеки да получава съгласно потребностите си и да дава съгласно възможностите си по относително изчисление?

Но нашите желания не просто са различни – те още са и егоистични. Как да осъществим това в живота? Различно е, когато майката готви на всяко дете това, което то обича, при това в необходимото количество, а в отговор е необходимо само усмивка или ”Благодаря”, тъй като разбира, чувства, на какъв отклик са способни децата й. Обаче ние всички живеем в егоизъм, и всеки иска да получи повече. Гледайки на другите, човек иска да погълне и тях – струва му се, че другите имат тези наслаждения, които на него му липсват и завистта увеличава желанието.

Ако не беше егоизмът ни, ние бихме заживели дружно. Анулирайки го, ние бихме могли да се съгласим всеки да получава съгласно своите потребности и да дава, според възможностите си. Проблемът се състои именно в егоизма, на който му е нужно повече от насъщно необходимото, и не ни позволява да отстъпим, да отдадем нещо на другия.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43125]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Днес човечеството стои пред глобална заплаха за съществуването си. Ще пораздвижи ли това силните в света към промени?

Отговор: Не. Егоизмът ще стои решително на своето.

А освен това, представи си, какво ще стане, когато се изясни, че техните пари са загубили стойността си. Преди парите са били метал, а днес те представляват хартийки, зад които няма нито злато, нито сребро. В един прекрасен ден ти ще дойдеш в банката, и ще ти кажат:

– Красива хартийка, но няма какво на направиш с нея. Ние нямаме тези десет милиарда долара, които са нарисувани на нея. Макар, че почакайте, имаме все нещо – и ти ще получиш, да кажем, десет грама сребро или даже злато.

Защото цените книжа ще са въздух, зад тях нищо няма да стои. Къде са богатите и силните? Къде са се дянали? Кризата ще доведе до това, че огромните капитали и гигантските дългове ще се обърнат в нищо, тъй като те с нищо не са подкрепени.

Ние вече отдавна търгуваме не толкова със стоки за пари, колкото с пари за пари. Банките и техните клиенти си обменят хартийки, играят си на своите „професионални обвивки“, които никак не са свързани с реалността. Точно като страстни играчи на „Монополи“, те се кичат с натрупаните „активи“, сякаш те са нещо истинско.

И все пак, не мисля, че това ще доведе до голям взрив. Става въпрос само за една от плоскостите на кризата. Такъв колапс ние не можем да си позволим и затова ще го отлагаме до последно. Защото гражданите, съставляващи по-голямата част от света, оставайки без пари, няма да могат да се изхранят, те нямат зеленчукови градини и домашни животни. И затова, такова развитие на събитията е невъзможно да си представим.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43111]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всичко е създадено от една мисъл и тя обхваща и включва в себе си всичко – от началото на творението до неговия край. Там е заключено всичко, което изхожда оттам заради нашата непоправеност, и ние се виждаме като разделени на части и противоречащи си един на друг до крайна степен.

Но цялото това разделяне и отдалечаване, целият „антагонизъм“, разделящ тези части и тяхната противоположност, съществува само в нас самите, в нашето възприятие. На нас просто не ни достига единство, за да ги видим като едно цяло, където всички детайли се допълват взаимно.

Ако поправим своето желание, въоръжавайки го с намерение „заради отдаване”, то тези два полюса (левият и десният) ще се свържат и ще се съединят в средната линия. И тогава за нас всичко ще се съедини в едно – и силата на Твореца, и силата на творението. И така ще разберем, че всички сили на разделянето, които са ни разкъсали на части, са били необходими само, за да се разкрие нашето единство. Иначе не бихме могли да го постигнем! Защото преимуществото на светлината ще се узнае от тъмнината.

Преимуществото на светлината – единството, отдаването, любовта, се постига от тъмнината – от обратните състояния. В противен случай няма да мога да постигна това, да разбера и усетя вкуса на сливането. Човек разбира всичко само от контраста на двете противоположности.

Затова в замисъла на творението има само едно свойство, а в творението има две противоположности – за да може да поправи себе си и да ги съедини в едно. Тогава то ще стане подобно на Твореца.

Съвършенството на Твореца е в едно Негово свойство – в отдаването. А творението е съвършено, ако съдържа в себе си двете качества – желанието за получаване, но заради отдаване. Неговото намерение е отдаването, а като противоположност на това то притежава желание да получава напълване. И заради разликата между тях постига единство.

Затова е казано, че „колкото е по-голям човек – толкова е по-голям неговият егоизъм”. А най-голямата разлика и противостояние се проявяват преди постигането на самата Безкрайност. Там човекът чувства безкрайния разрив между получаването и отдаването, невъзможността да ги съедини и допълни едно с друго. По този начин усеща нещата, преди да направи своето последно поправяне.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 15.05.2011

[43098]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички изменения са само за сметка на светлината и всеки път трябва да извършваме действия, съответстващи на нея, за да покажем на себе си, доколко сме подобни на нея. Тоест, трябва да извършвам такива действия, както и Той – и тогава ще видя, доколко в степента, на която се намирам, се различавам от Него.

Това е като малко дете, което се опитва да подражава на възрастните.Само когато опита само, се убеждава, доколко са правилни или неправилни действия му. Като упражнение, при което то учи, събирайки малки къщички от лего или прави домашните си за училище.

Всичко това е нужно, за да проверим себе си и да сравним резултатите. На разкрилите се граници между «желано и действително» се основава напредъка – между това на какво съм способен и какъв е трябвало вече да бъда.

Тоест, трябва да се старая през цялото време да изпълнявам действие по отдаване и по него да проверявам, да изяснявам, в какво още не съм постигнал успех. И да не се отчайвам на всяка крачка, а да обичам това състояние на изясняване.

То съвсем не означава, че съм направил нещо неправилно и че съм виновен за нещо – напротив, сдобил съм се с успех! Именно затова ми показват сега, в какво мога да напредна. Светлината винаги ми показва възможността да направя следващата стъпка. А ако не съм способен на нея, то светлината няма да ми я разкрие и аз ще попадна в мъгла, в неосъзнато състояние, няма да усещам нищо и ще се чувствам добре. Тъй като светлината няма да осветява недостатъците ми, няма да ми показва действията, които трябва да извърша.

Тя няма да има с кого да разговаря, ако не съм се подготвил за работа в групата, сериозно учене, с всички възможни средства. Затова светлината не ще ми позволи да изпълнявам следващи действия, за които нямам никаква опора. И тогава ще ми се струва, че всичко е наред и че нищо не трябва да правя. Аз навлизам в някаква илюзия, която може да продължи дълго – дори години!

Тъй като всичко зависи от подготовката, а тя зависи от обкръжението. Затова от нас се иска да изпълняваме редица материални действия: да се организираме в обучението, групата, връзката с другарите, всички изяснения, които се опитваме да направим заедно.

И ако се стремя да се съединя с останалите и да разкрия там свойството отдаване, то ще ми се наложи постепенно да определя отношението си към това вътрешно понятие: «група», «място» за разкриване на духовното пространство, общо желание, в което да се прояви свойството за взаимно отдаване между всички.

Светлината ни разкрива отдаването и когато това разкриване достигне до определена, пълна мяра на минималеното ниво, ще ни даде напълване. Ще почувстваме и самото отдаване и неговия корен, т.е. присъствието на висшата сила, която поддържа това свойство – ще разкрием и светлината и източника на светлината.

Както завършва Рабаш писмото си: «Да ни помогне Твореца да приемем властта на висшето управление над пространството и времето и да се прилепим към Него навеки..»

От урока по писмо на Рабаш, 15.05.2011

[43068]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да си изясняваме нещата по отношение на групата – да разговаряме с приятелите, да действаме заедно, или физически да сме на едно място?

Отговор: „Всичко се проявява в мислите“, а отвън нище не трябва да се вижда. Може да ни се струва, че външно човек е безразличен, дори груб, нетърпелив, не показващ с нищо доброто си отношение към останалите. Може такъв да му е характера, или нарочно да се преструва на такъв, за да не отслабне вътрешното му усилие.

Трябва да търсим вътрешния образ на групата – това място, където се намират нашите желания, мисли, цел, общи надежди и към тях да се прикрепим. Защото може на тебе да ти е трудно да приемеш групата, съдейки по това как тя се проявява. Това ще дойде по-късно, когато престанеш да обръщаш внимание на външното, защото «любовта ще покрие всички престъпления».

Дошъл си на това место, защото тук са се събрали хора, в които има точка в сърцето – така че се сближи с тези вътрешни точки.

От урока по писмо на Рабаш, 15.05.2011

[43065]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всъщност след създаването на Малхут света на Безкрайност нищо повече не се е променило. Това е единствената форма в реалността- Малхут на Безкрайността, в която желанието и светлината се намират в съвършено сливане, хармония и съединение на принципа:”Той и Неговото име са единни”.

Всички останали състояния представляват нещо като воали на това съвършенство. Те го скриват от нас и затова се наричат „светове”(оламот),което означава ”скрития” (ааламот)-десет скриващи сфирот, нещо като „поглъщащи” светлината, закриващи го от нас, които се намираме в този свят.

И затова, ако искаме да се приближим към света на Безкрайност, то сме длъжни да се научим правилно да гледаме на себе си и на обкръжението, на света, в който се намираме, за да може тази картина всеки нов път да приема все по-голямо съответствие със света на Безкрайността. Това и означава, че „Той и Неговото име са единни”. В съответствие с възможностите ние си изясняваме, какъв е „Той”, какво е това „Неговото име” и как, с какви детайли на възприятието се сливат те в едно цяло. Така ние се придвижваме по стъпалата на стълбата на духовните светове назад в Безкрайността.

От тук става ясно, че стълбата и световете се намират не отвън а вътре – всички тези воали на Безкрайността, в които ние съществуваме и сега се наслояват в нас самите. И те са ни нужни, за да можем постепенно да разкриваме къде се намираме, да разкриваме сами, със собствени усилия. Колкото повече поумнявам, толкова повече ще са моите вълнения и въодушевления, толкова повече желания ще придобия, развивайки себе си, за да стана жител на „бъдещия свят”-света на Безкрайност.

За това ни се дава обкръжението в този свят. Ако човек правилно използва всички негови аспекти и елементи, тогава всичко е в неговата власт. Ако ли не, то съобразно с нивото на своето развитие той изпитва натиск: кризи, войни, проблеми, бедствия всякакви видове. Заедно те го притискат, като в „менгеме” и го отправят в правилната посока, за да започне да строи за себе си този свят във все по-голямо съответствие с Безкрайността.

Всичко зависи от отношението на човек: ако той се стреми към Безкрайността – добре, а ако не, тогава недостигът на сремеж, безразборните желания, които вече е трябвало да построи, създават за него беди в този свят. Нищо тук не идва от страна на светлината, която се намира в абсолютен покой – напротив, желанията на човек, неговите вътрешни и външни съсъди формират за него свят на радост и на беда.

И затова не ни остава нищо друго, освен да съдим самите себе си – с други думи, да се моли за да се измени.

Oт урока по статията „Мир в света“, 11.05.2011

[42776]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мъдреците са казали: ”Както лицата на хората не са подобни едно на друго, така се отличават и техните мисли”.

Желанието, което се развива и усеща като някакъв недостатък от напълването, желае да получи повече, отколкото има в него, по количество или качество и развива около себе си разум, помагащ му да добие желаното. Затова, както желанията във всеки от нас се отличават, така и нашите мисли са различни, защото всеки мисли как да напълни себе си.

Висшата светлина се намира в абсолютен покой, тя е съвършено еднородна и проста. Но когато тя напълва желанието, състоящо се от 5 части, ние вече можем да различим в тази светлина 5-те части: Нефеш, Руах, Нешама , Хая и Ехида (НАРАНХАЙ).Защото всяка част от желанието получава различно усещане за светлината и тези разни усещания ги наричаме НАРАНХАЙ.

Напълването с проста светлина вътре в поправеното желание, което достига подобие на светлината и всичките негови части взаимодействат и се включват една в друга и ни дават всеки миг ново, постоянно променящо се усещане. Тези изменения на впечатленията човек нарича живот.

А повече в нас не може да има и никакво друго постижение. Ние не можем да възприемаме самата светлина, а само различията в своите усещания от нея. И ако тези различия изчезнат, то ние губим усещането за реалност, за живот – и вътре в нас и около нас.

Защото ние сме творения. И ако творението не чувства силата, която го е създала и поддържа неговото съществуване, то не усеща само себе си. То може да усеща себе си, само относно силата, даваща му живот.

От урока „Учението за Десетте Сфирот”  10.05.2011

[42690]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→