Въпрос: За какво са били необходими всички тези хилядолетия, кръгообороти, страдания? Нали главното се случва сега.

Отговор: Желанието за наслаждение е трябвало да премине  всички тези етапи и на всеки от тях, даже на най-малкия, да реши за себе си, че това състояние е лошо, че трябва да продължи пътя, да добави още един грам желание и да излезе на милиметър по-високо към новото качество.

На новото стъпало всичко ни се струва забележително, но минават няколко мига – и ето, че вече нещо не достига, нещо не е така. Отново се разкрива злото – чак до това, че е невъзможно да го понесем. Отначало всичко е било така прекрасно, а сега всичко е нетърпимо и се налага да се издигнеш на следващото стъпало.

По такъв начин ние преодоляваме огромно множество стъпала, умилявайки се в началото и мъчително кривейки се в края. Без тези впечатления у мен не възникват усещания за контраста между светлината и тъмнината, в мен няма да има съсъд, построен от тези два противоположни детайла на възприятието. А без съсъд няма да имам, в крайна сметка, с какво да се обръщам за светлината на Безкрайността.

И затова, аз трябва да премина целия този път, многото хиляди стъпала, усещайки цялата прелест и цялата нетърпимост на всяко от тях. Така ние стигаме до последното стъпало на стълбата и даже тук, в отдаването и любовта, падаме, подобно на раби Шимон, който е станал „пазарен търговец“, преди да достигне края на своето поправяне.

Какво е това състояние? Къде е паднал той? На предпоследното 124-то стъпало той е открил, че то е по-лошо от всички стъпала – като „Шимон от пазара“. И тогава, сравнявайки го със следващото стъпало, той се е издигнал до съвършенството.

Колкото по-високо си се издигнал, толкова по-лошо ти се струва стъпалото, от което е дошло време да се изкачиш на следващото. По-лошо до такава степен, че не е по силите ти да го понесеш.

В крайна сметка, събирайки всички позитивни и негативни впечатления, ти ги повдигаш на върха. Негативните стават дълбочината на твоя съсъд, а позитивните – твоя отклик на отдаването, и в теб се появява целият съсъд.

Ние се надяваме на някакъв „скок“, а скокове не се случват. Детето, което е на една година, не може да подскочи изведнъж към петгодишната възраст. Нима ще успее да отмине без бавното, постепенно развитие? Тези загубени години няма да му достигат после цял живот. Неговото възприятие във всички сфери ще бъде ощетено. Подготовката на съсъда е необходима и от това няма къде да се денеш.

От урок по статията „Свобода на волята“, 13.05.2011

[42961]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За възприемане на духовния свят аз трябва да формирам в себе си нов сетивен орган, който да осъзнае какво представлява злото начало. Сега аз нямам този сетивен орган и затова не мога да различа злото. Не съм запознат с него, не знам, кой е и какво е, и не мога да се проверя.

Така че, преди всичко, аз трябва да създам и укрепя в себе си сетивен орган за осъзнаване на злото. Как да го направя? Аз се обединявам с обкръжение, в което ме довеждат, започвам да създавам връзка с тях и постепенно достигам до нови детайли на възприятието, съществуващи между мен и другарите.

Аз си представям: какво ще стане ако ние бъдем свързани взаимно, ако в някакво наше желание се почувстваме като едно цяло? Засега само фантазирам, без реална основа, и напълно си давам сметка за това. Без да изпадам във „виртуалност“, аз живея в реалността – и все пак фантазирам: „Как би изглеждало това? Аз и те в единство, аз – на тях, а те – на мен. Аз прекланям глава, въздигам ги в своите очи като най–добрите хора на поколението. Те ми помагат, предизвикват в мен нови впечатления, заставят ме по нов начин да оценя важността на целта…“

О! Важността на целта, желанията, впечатленията, намеренията, които получавам от тях – това го нямаше в мен преди. И аз започвам да работя с това. Така както капката семе получава подхранване от майката: в нея прониква кръв от майчиния организъм и тя расте. Така и аз съм проникнат от нови детайли на възприятието, общи между мен и другарите. Проникват в самия мен, но аз чувствам това, което получавам от обкръжението – и от него раста.

Ако нищо не получавах от другарите, нямаше и да раста. А щом получам – израствам. Какъв парадокс: за да получа от тях храна, аз анулирам себе си, а когато получа храна – сам раста.

Какво расте в мен? Техният образ. Аз не само получавам „кръв“ – подобно на капката семе, която представлява само набор от решимот, информация. Аз започвам да придобивам и „плът“, но според собствените свойства. По принцип, капката семе може да получи подхранване от когото и да било и дори в искуствени условия, а духовния зародиш на човека получава намерения, и затова формата, която той придобива в процеса на развитие, зависи от обкръжението. 

Колкото повече завися от другарите, толкова по-добре и по-бързо израствам, придържайки се по-близо до истинската форма, по–близо до тях. Няма друг изход: формата, която приемам, е формата на моето обкръжение. Моята работа се състои в постоянното анулиране на себе си и приемане на тяхната форма, обличайки я на себе си – все повече и повече.

По такъв начин, в духовното, в процеса на израстване аз ставам подобен на родителя – висшето стъпало, и приемам формата на майчината утроба – групата.

От урока по статията „Мир в света“, 12.05.2011

[42898]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“: Категорията „истина“ няма практическа възможност да бъде решаващ фактор, определящ пътя на индивида и обществото. В нея няма онова, което да обезпечи напълно условията на живот при окончателното поправяне на света.

Творецът, сякаш си играе с нас. От една страна, Той говори, че всичко трябва да се прави според истината: всеки трябва да дава максимално възможното и да получава необходимото за живот, съгласно своя характер, своята природа, която той не е избирал. При това отдаването, даже от цялото сърце, също зависи от вродените свойства и отличия.

Излиза, че всеки е уникален в получаването и отдаването. По какъв начин да решим проблема и да се задържим в категорията „истина“? От какви критерии да се възползваме? Работни часове, заработка – всичко това не е подходящо, защото всички ние сме различни. Творецът ни е създал така, че ние просто не сме способни да направим сравнението помежду си. Как тогава да установим между нас правилната взаимовръзка?

Като пример, от един аз мога да не получавам усмивки с часове, а друг се усмихне веднага, дори преди да успея да го погледна. Всеки има свой нрав, свои навици, свои спадове на настроението и още хиляди други вътрешни параметри. Как да работим един с друг?

Творецът „ни подлага крак“: „Вие трябва да бъдете равни“, – казва Той. Но ние сме различни! Как да оценим човека относно някакви мерки? Къде да намерим подходящият критерий?

Вече е време да построим човешко общество, в което всички ще бъдат съединени както колелца. Но къде! Никой не знае, как трябва да общува с другите. От какъв пример да се възползваме? Как да го реализираме? Задачата ни се струва просто нереална, и това е много голям проблем.

Цялото човечество трябва да разбере трудността, която се крие тук, и нейната причина. Днес ние вече разбираме, че сме встъпили в новата епоха и трябва да се обединим с добро. Нямаме друг изход, необходимо ни е да съкратим потреблението, да ограничим своето зло начало, своят егоизъм, да започнем да снижаваме нивото на живот в един регион и да предаваме освободилите се ресурси на друг. Но как?

Всеки от тези, които преуспяват в икономиката, промишлеността, науката, културата и т.н., могат да станат и да кажат: „Всичко съм добил със своите ръце. Работил съм над своя успех – нека и те там да поработят“. И това ще звучи, сякаш справедливо.

С други думи, той казва: „Иди при Майстора, който ме е създал. Той ме е сложил в такива условия, и аз съм постигнал своето“. Тоест, всички ваши претенции по повод неравенството, обръщайте към Твореца. Той е създал хората различни и иска от тях да достигнат единството, без което е невъзможно да се продължи съществуването.

Този проблем още, ще ни се наложи да разрешим.

От урока по статията „Мир в света“, 12.05.2011

[42892]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Живеейки в нашия свят, изграден единствено върху егоистичното желание, не си даваме сметка, че сме обладани от единствената цел – неговото напълване. В момента, когато то се издигне в нас, ние веднага се втурваме да изпълним неговото искане. И колкото по–гръмогласно изисква то, толкова по-енергично действаме.

Тъй като егоизмът е единствената сила, действаща в нашия свят, и ние не чувстваме, че сме управлявани от нея, напълно зависими от това желание и живеем вътре в него. Това животно е наш господар, властващ над нас. Така сме се родили и така продължаваме целия си живот, дори неподозирайки, че сме под чужда власт.

Първия път, аз започвам малко да се отделям от него, когато в мен възниква въпросът: „В какво е смисълът на моя живот?“ Всъщност, аз питам: „Къде се намирам? Кой ме управлява? Защо? Има ли нещо извън тази власт?“ Това ме заставя да питам втората сила – силата на отдаване, която започва да се пробужда в мен.

Това все още не е истинската сила на отдаване, но вече е нейният зародиш, нещо, противоположно на получаването. И затова започвам да питам, каква е причината егоистичното желание изцяло да властва над мен, и започвам да се чувствам не много приятно.

Тъй като, ако ме управлява само един господар – всичко е наред. Така е прието в света, тук всичко е ясно, и всички се намират под негова власт. Човечеството се развива така хиляди години, изпълнявайки всеки път изискванията на своето егоистично желание, без да задава излишни въпроси. То е като цар, и на всички е ясно, че всичко е в негова власт, а ти си му подчинен.

На човек му става даже по–удобно и по–приятно, ако забелязва и разбира вида на силите, заповедите и указанията, които идват при него от егото му и го задължават да действа. Тогава вече той знае, че няма избор, и това го освобождава от излишни съмнения и угризения на съвестта.

Много по-трудно и сложно е човек да чувства, че съществуват две сили, борещи се една с друга. И не е ясно – на чия страна е истината? Това е вече трудно да се реши.

Но е невозможно да се расте под влияние на една единствена сила. Невозможно е да бъдеш независим и да усетиш истинската действителност. Тъй като, ако си под управлението на една сила, ти ще живееш, като мравката, и няма да се издигнеш над животинското съществуване – както всички животни, които чувстват само дадения им миг от живота. 

Дори и ако питаш нещо за своя живот, то не е за неговата същност, а за същността на управлението, тоест защо в момента съм завладян именно от това желание, а не от друго.

Тъй като желанията в човека постоянно растат, струва му се, като че ли това е неговото истинско развитие. Той не разбира, че променяйки желанията, всъщност не променя нищо. Ако вчера съм жадувал пари, то днес сменям парите за власт, а утре – за почест и т.н.

И това не означава, че излизам извън природата си! Просто природата се променя и ми показва, под влияние на моите вътрешни информационни гени, или външното обкръжение, че моето егоистично желание се е изменило, и сега аз се подчинявам на господаря, който се е въплътил в друг образ.

Идва посланник от царя и казва: „Днес ще работиш на полето ми“. Утре идва друг посланник и казва: „А днес ще работиш в моята фабрика“. Вдругиден, още някъде, и така – всеки ден. А на мен ще ми се струва, като че ли това е мой личен напредък и развитие. Но, разбира се, че тук няма никакво истинско развитие, тъй като аз пак си оставам роб, неразбиращ, безчувствен и без никаква свобода.

Свободата от своя егоизъм започва, когато аз се запозная с противоположността на силата, властваща над мен сега. В мен поставят искрата на свойството отдаване, противоположно на моето его, и ме водят в група, където мога да започна да я реализирам – с помощта на учител, учене, книги и група. Всички тези средства са ми дадени за да развия тази втора сила, която ще може да ме защити от моя господар – желанието за наслаждение.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.05.2011

[42790]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Дори в материалния свят ние нямаме никаква възможност да станем народ, живеещ в своя страна, на своя земя, ако първо не се поправим духовно. Само свише се спускат сили, които нареждат тук за нас материалните условия.

А изобщо, трябва да се стараем колкото може по-добре да си изясним, че материалният свят не е цел, а най–малкото и най-външното средство, чрез което започва издигането. В тази напълно неизправна материална действителност, лежаща на най-ниско ниво, ние трябва да извършим работата по обединението, за да излезем в духовния свят.

А след това ще се обърнем към всички останали народи и ще им покажем тази работа, за да се обединят и те помежду си. В резултат всички ние, целият свят ще стане едно цяло, едно семейство и тогава ще се издигне на своето духовно стъпало. Само така ние ще  реализираме своето предназначение, целта, заради която и съществуваме.

На всяко нещо трябва да се даде правилната тежест: на нашия свят в сравнение с духовния свят, на материалния народ Исраел в сравнение с неговия духовен аналог, на материалната държава Израел в сравнение с духовната земя Исраел. Всяко нещо трябва да има своето място, съобразно крайната цел. Именно тя определя важността на това нещо и начина на неговото приложение.

От урока по статията „Наследяване на земята“, 10.05.2011

[42701]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Знаем, че „Исраел“ – това е призвание, а не печат в личната карта. И все пак, имат ли някаква задача тези, които живеят в държавата Израел?

Отговор: В бъдеще тази земя, тази страна трябва да стане своеобразен символ на държава, която изцяло ще бъде изградена на силите отдаване, взаимна любов, поръчителство, на принципите „възлюби ближния, като себе си“, „не прави на другия това, което е омразно на теб“, на сплотяване в „един човек с едно сърце“.

Тук точно е това място и тези са условията, които са най-подходящи за това. И затова, ако човек се стреми към духовното, по някакъв начин той се стреми насам. Невозможно е да се създаде държавата Израел на Мадагаскар или в Уганда. Тук действа законът за клоните и духовния корен, и това трябва да се вземе предвид.

Така че, нямаме друг изход. Намираме се тук и тук трябва да построим държавата на отдаването и любовта, давайки с това пример на целия свят. Само така ще победим всички врагове, ще постигнем независимост и ще избегнем нови жертви.

Урок на тема „Народът на Израел“, 09.05.2011

[42613]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо сме подложени на толкова дълъг, заплетен и неясен процес, който противоречи на нашата логика и здрав разум?

Отговор: Работата е там, че накрая към създанията, сътворени от Твореца ние трябва да добавим нашите собствени желания, нашата нужда да Го усетим, да получим Висша светлина и духовно напълване. Трябва да дойда с нетърпение, глад и със свое собствено желание.

И за да получа свое собствено желание, аз трябва да започна от обратната страна, от това да не искам нищо от това! Само достигайки до това желание от неговата обратна страна, мога да кажа, че то е мое. В противен случай, не е.

Да предположим, че искам нещо в момента. От къде идва това желание? Ако ровя надълбоко в него, ще разбера, че то действително не е мое, а по-скоро произтича от някакви вътрешни причини: гени, хормони, информация, натрупана в паметта ми, обкръжението и нуждите на моето тяло и характер. Това означава, че съм бил пробуден отвътре, а това изобщо не е мое желание, а е призив на моя характер. И като роб на природния инстинкт, започвам да работя, за да получа това, което искам.

Това, което искам в момента, е храна, секс, семейство, богатство, власт, слава и знание. Но дали наистина ги желая? Не! Бил съм роден така или съм повлиян от обкръжението във всеки миг чрез насаждане на тези видове желания в мен. Но не съм „Себе си”.

Така че, изглежда съм кукла на конци и дори не го забелязвам. Мисля си, че съм господар на живота си и като герой се боря да достигна това, което искам. Но се оказва, че това изобщо не е, което искам. Кой в действителност съм Аз, ако действам като робот? Плача, стремя се и се трудя, а излиза, че напълвам желанията на някой друг и дори не знам, че съм роб. Напълно съм зависим от „конците”, чрез които ме движат и контролират всеки момент.

Ако имахме възможност да видим себе си отстрани, щяхме да видим това: Ние сме кукли на конци, които нямат нищо свое, нито лични желания, нито възможност да ги напълнят. Не определяме сами нашата цел и очевидно дори не сме хора, а по-скоро някакви парцалени кукли, свързани с конци, които ни движат нагоре-надолу.

Въпреки това, когато усетя желание в себе си, не го ли усещам аз? Това също е голям въпрос, тъй като усещането възниква в материала, който ми е даден. Някакви вътрешни смущения възникват в куклата на конци, някакви електрически импулси преминават през нея и тя започва да реагира и да действа.

Ако проверяваме себе си в такава дълбочина, ще видим, че няма творение тук! Това е, когато започваме да разбираме каква е била целта на Твореца: как да сътвори основно, начално желание, което да не идва от Него. Как да направи кукла, която въпреки че е пластмасова, да получи живот и да започне да мисли и желае сама? Освен това, как да направи нейните желания, мисли и действия лично нейни? В противен случай, цялото творение  е просто играчка, пълна измислица.

Ние дори не осъзнаваме, до колко е трудно да бъдем създадени, така че да можем да построим в себе си нещо самостоятелно, нещо, което може да бъде наречено „човек” (Адам), което означава „подобно” (Доме) на Твореца, самостоятелно и независимо в своя избор, действия и желания, а не просто „самолетче”.

Затова е предназначено да преминем през странни и необикновени състояния, докато не получим наше собствено желание. И само когато този момент е достигнат, ние ще бъдем наречени „хора”, „Исраел”. Тези, които все още са контролирани Отгоре, се считат за „народите на света”. Но тези, които вече са се развили и имат свое собствено желание, което ги приближава към Твореца, се считат за Исраел (Яшар Ел, „право към Твореца”).

Така че, целта на създанията е да получат такова желание и да го използват, и това е, към което Висшата светлина ни води. Тя може да ни донесе само информацията колко необходима е тази цел, докато наша работа е да получим това желание. Тук ние не можем да получим нищо наготово, тъй като то няма да бъде наша собствена заслуга.

Следователно, Творецът ни пробужда веднъж с наслада, а друг път със страдание, използвайки тези две конкретни юзди да ни води към създаване на нещо ново в нас.

От урока по статия на Баал а-Сулам „Въведение в Птиха „, 06.05.2011

[42446]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Днес човечеството се опитва да се обедини. Хората инстинктивно разбират, че да са заедно е по-добре, отколкото да бъдат сами. Различни страни се опитват отново и отново да сключват съгласия, да влизат в съюз, който да ги направи по-силни и по-успешни. Но успяват ли да го направят? Накрая виждаме, че това води до конфликти и дори войни.

Проблемът остава: ние не знаем как да се обединим.

Но поривът да се обединим естествено се е просмуквал в човечеството в продължение вече на много години. Това е партньорството, присъщо на всички народи и хора: аз пазя себе си и все пак виждам, че си струва да се свържа с другите. Заедно ние ще създадем монопол и ще станем по-силни от всеки друг.

Този порив, който изобщо не е отслабнал, накрая ще ни доведе до такива огромни проблеми, че самата природа ще ни покаже нуждата да се обединим. Тя ни разкрива, че трябва да се слеем в едно глобално, интегрално цяло, напълно да се допълним един друг, да станем съвършени, цели и да приемем „кръглия свят”, където всички части са взаимосвързани.

Ако природата ни постави предизвикателството по такъв начин, как тогава трябва да изградим човешкото общество? В крайна сметка, проблемът за егоизма е концентриран само в човешкото общество. Това е единственото място, където егоизмът работи против съединение. В резултат ние разкриваме, че не сме способни да се обединим.

Защо Творецът е поставил пречка пред нас, като ни е направил различни един от друг? Ако бяхме еднакви, всичко щеше да бъде ясно: всеки човек дава определено количество и получава определено количество, и въпросът е решен. Но ние сме различни и затова трябва да се издигнем над егоизма и да активираме намерението заради отдаване, без никаква връзка с лична изгода. Само при това условие човек ще бъде напълно способен да се свърже с другите. Тогава той ще достигне отдаване заради отдаване, а после до получаване заради отдаване.

Само ако всеки човек поеме по този път, между нас ще се появи съвършено обединение. Затова не сме били създадени еднакви: защото иначе щяхме да разрешим проблема на материално, животинско ниво и щяхме да станем равностойни на мравки в мравуняк.

От урок по статията „Мир в света”, 12.05.2011

[42889]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как четенето на книгата „Зоар“ ще ми помогне да усетя нашето общо желание?

Отговор: „Зоар“ ни разказва за поправена система на връзката между нас. Ако аз усещам връзката си с другите непоправена и искам да я поправя, аз се захващам с четене на книгата Зоар и чрез това искам да се издигна на нейното ниво – нивото на поправената връзка.

Аз не знам, какво представлява поправеното състояние и по какъв начин мога да се издигна към него. Знам само едно: длъжен съм да достигна състояния, за които е написано в Зоар. Какво е написано в книгата, аз не разбирам и мога дори и да не знам езика на книгата – това съвсем не е важно.

Главното е, че се стремя да се поправя. Да се поправя означава да се съединя с групата, с обществото, с ближния, с постигането на любов към ближния като към самия себе си. Тъй като любов означава единение между нас, когато желанията на ближния и моите желания са същите. Тогава се съединяваме.

Както е казано: ако имаш една възглавница, длъжен си да постигнеш такова състояние, че да я отдадеш на ближния. Защо? Защото неговото желание е станало по-важно за теб, отколкото твоето собствено състояние. Защо се казва възлюби ближния както себе си? Докато по-рано ти си обичал себе си повече от него, сега трябва да го обичаш така, както по-рано си обичал себе си – т.е. повече от себе си. И това се нарича свойството отдаване, царящо в човека.

Това ни се струва нереално, ненавистно, нежелано. Защо го изучаваме – аз самият не знам. И така е със всеки. Но нямаме избор. Постепенно прониква в нас все по-дълбоко усещането за важността на свойството отдаване и ние започваме да виждаме в него висша, особена ценност – и постепенно се съгласяваме да бъдем в нея. Така ни въздейства светлината – особено по време на четене на Зоар. Тя идва и изменя в нас отношението ни към отдаването.

От урок по книгата „Зоар“, 13.05.2011

[42941]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да разпространяваме сред масите, в които точката в сърцето още не се е пробудила? Как да се откажем от Тора, т.е. от методиката за поправяне на злото начало?

Отговор: В края на „Предисловието към книгата Зоар“ Баал а-Сулам пише, че по принцип във всички хора има точка в сърцето. След разбиването на общата душа, нейните части са се смесили и са се включили една в друга. Но някои точки са толкова велики, че се пробуждат и довеждат човек до правилното място, където той може да получи поправяне и напълване. Другите точки са стаени, и такива са 99% от хората в света.

Трябва да се обръщаме към тях съобразно техните сегашни желания. На хората, които удват да учат при нас, говорим за стремежа към Твореца и им даваме методиката за Неговото разкриване във взаимовръзката с ближния. Но останалите 99% нямат никаква връзка с това. На тях духовното не им е нужно.Те ни гледат учудено, без да разбират какво не ни стига: ето ви футбол, интернет – всичко е наред.

И въпреки това те имат проблеми и са нещастни. Целият свят днес е потопен във водовъртежа и това съвсем не е заради нас. Заради нас Творецът не би устройвал кризи, не би предизвиквал бедствия и подлагал хората на заплаха от изчепване на природните ресурси. Той прави това за тях!

Ние напредваме и без тези кризи – доколкото има сила, която ни тегли напред. А за тях е нужна сила, която да ги тласка отзад. Това са точно тези страдания.

Затова в обръщението ни към масите ние трябва да им предлагаме метод за решаване на глобалните кризи във всички сфери, включително във възпитанието, наркотиците, депресииите, икономиката и т.н. Ние имаме метод, който позволява да се поправи всичко лошо, за да ни бъде добре в този живот, в този свят.

И дума не казваме за бъдещия свят, защото на хората той е абсолютно безразличен. Като слушат за духовната страна на нещата, те ще ни впишат в мистиката или сред ненормалните. И затова трябва да се обръщаме към тях адекватно: без да споменаваме за кабала, Твореца и творението, целта на творението и т.н.

Просто ние имаме метод, средство за поправяне на сегашното лошо състояние, на кризата, в която е потопен целия свят. Имаме какво да предложим, ние знаем какво да правим. Никой друг не знае, само ние.

От урока по статията „Свобода на волята“, 13.05.2011

[42958]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→