Въпрос: Ако човекът е само малка част от природата, то откъде ще има силата да я разруши?

Отговор: В нас има още една част, която е по-висша от животинското тяло и се нарича „човекът” в нас.

И този човек може да бъде добър или лош, защото той притежава свободна воля, за разлика от животното. Това е човешкото его, което стои по-високо от природата – тук ти е дадено право на избор.

Цялото творение е съвършено: неживото, растителното и животинското – с изключение на човека. Във всеки от нас има животинска част – моето тяло, и част, която се нарича „човек” – и само тя е увредена.

Това е тази част, която излиза извън пределите на необходимото съществуване на тялото, и заради нея аз експлоатирам природата и съм готов да я разруша, само за да направя на себе си добро.

Животното не може да разруши природата, защото действа правилно, подчинявайки се на природните инстинкти и нямайки свободна воля. Затова нашият свят се намира само на неживо, растително и животинско ниво, където цари пълно съвършенство и равновесие. А човекът е по-високо от този свят.

Животинската част на човека също се намира в хармония с природата. Целият проблем е само с „човека в човека” – от тази степен аз започвам да разрушавам света. Докато все още не сме били силно развити, ние не сме носили много зло, защото сме живели просто като животните, които се изяждат едно друго, за да оцелеят.

Но когато достигнахме съвременното ниво на развитие и получихме толкова много сила – веднага се появи проблемът. Още Аристотел е предупредил, че науката не трябва да се разкрива пред лоши хора, които могат да я използват за разрушаване на света и човешкото общество.

Ако те не успеят да използват силата на човека правилно, не им е разрешено да излизат извън пределите на животинската сфера – отвъд тази червена линия! Само при условие, че умеят правилно да използват силата на човека!

Правилно значи да направиш тази червена област също подобна на природата, но при собствено осъзнаване, разбиране, тоест да станеш равен на Твореца, висшето. Ние трябва да дойдем до това равновесие, както и всички останали части на природата – но със свои сили, защото изначално сме лишени от равновесие.

Излиза, че у нас има природа, където не съществува никаква свобода на избора и трябва само правилно да я използваме. И част, която е по-високо от нея – отнасяща се към Твореца и Човека, където, разбира се, има свобода на волята и ние изобщо не разбираме какво да правим и как. Там ние трябва да постигнем равновесие „заради отдаване”.

Някога кабалистите от миналото са достигали постижения, подлагайки физическото си тяло на ограничения, както е казано: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора” – тогава ще постигнеш духовното.

Защото ако в частта, отнасяща се към животинското, растителното и неживото, човекът е използвал само необходимото, като животно, а освен това се е занимавал с Тора, мислейки как да се уподоби на Твореца – той е напредвал.

Но преди 2000 години ние сме достигнали състояние, когато хората са започнали да използват цялата природа във вреда – неживата, растителната и животинската, целият този „вътрешен” кръг – и затова ни е станала толкова необходима светлината, връщаща към източника. Само така можем да поправим себе си сега.

По-рано светлината на поправянето е действала само на висшата степен. Но сега ни е необходима много по-голяма светлина, за да повлияе на цялата природа – защото ние и нея цялата сме я направили егоистична, включвайки се в нея!

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30416]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Кога злото начало започва да пречи на човека?

Отговор: Когато реши за себе си, че е зло.

Поначало аз съвсем не смятам егоизма си за лош в нещо. Точно обратното, целият съм на неговите услуги. Той ми помага, придава ми усещането за живот. Без него аз угасвам.

Ако човек поради болест губи апетит, го уговарят да похапне поне малко. Загубата на сексуално влечение се стараят да излекуват с различни лекарства. Човек не може без наслаждения, той е длъжен да получи удоволствия.

Храна, секс, семейство, пари, уважение, знание – в това е целият ми живот и от всичко искам да захвана по парченце. Загубвайки желанието за наслаждение, аз изпадам в отчаяние, готов съм да умра.

Затова когато поискат да изведат човек от нашия свят, отнемат му наслаждението и той чувства, че няма за какво да живее. От наличните желания той не може да извлече удоволствие. Тогава с какво да се наслаждава?

Но едновременно с това му дават по-висше, духовно желание – и по такъв начин го насочват към науката кабала, към средството, което ще му помогне да постигне новото наслаждение.

Довеждат човека в група. И отначало той мисли, че го чакат още по-силни егоистични наслади. «Дайте тук ангели, отворете духовния свят, поднесете Твореца на тепсия…»

Както пише Баал а-Сулам в „Предисловието към книгата „Зоар““, до степента, която се нарича «тринайсет години», човек е готов да погълне целия материален свят, а от «тринайсет години» той превключва на наслаждения от бъдещия свят.

Това е естествено, тъй като не можем да влезем в духовното без развито желание, готово да погълне всичко и да властва над всички. Искам Творецът да ме обслужи и предявявам претенции към Него : «Защо Той е създал света такъв? Защо не ме напълва както се полага?»

Но след това, продължавайки пътя, човек започва да разбира доколко той самият е противоположен на Твореца. Към това го води именно голямото егоистично желание.

Така и в нашия свят, лъжецът на дребно въобще не се смята за престъпник. Ето и ние смятаме себе си за невинни. А истинския, заклет рецидивист, впускайки се в грабеж, произнася, подобно на Фараона: «Да, Творецът е праведен, а ние сме грешници».

И затова, докато желанието не се е проявило в цялата си мощ, човек не вижда, че е глупав. Съвсем не е просто да постигнеш, че Творецът е създал злото начало. Колко хора в света могат да кажат, че те са лоши? Напротив, всички са безгрешни, праведни и едва ли не светци. Нужни са много работа, големи усилия, голяма светлина свише, за да може разкрилият се в човека егоизъм нагледно да му покаже злото си.

При това, злото разкриваме по отношение на Твореца, а не към другите хора. Оказва се, че аз съм глупак в сравнение с Твореца, със свойството отдаване. Откривам, че самото желание за наслаждение, призива към получаване, а не към отдаване, ненавистта към всички, желанието да ги използвам – е самото зло.

От урока по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: При Вас, на полицата стои диск с името: ”Вавилонската кула, последният етаж”. Вие имате предвид, че това е последният етаж преди Източника на светлината?

Отговор: Последният етаж на Вавилонската кула – това е най-голямото его, което имаме в нас. И е необходимо да го достигнеш, за да се издигнеш в света на Безкрайността, защото да се издигнеш тук е възможно само с помощта на голямо его.

Въпрос:  Но моделът на Вавилонската кула – това е модел на греха. Как може да се използва човешкият грях, за да се достигне до най-голямата светлина?

Отговор: Това е възможно, защото те са свързани заедно. Ако ти достигаш големи прегрешения, то се удостояваш от най-голямата светлина.

Въпрос: Така, аз трябва да греша, за да достигна най-голямата светлина?

Отговор: Вярно.

Въпрос: Излиза, че Вие тук подтиквате хората да грешат?

Отговор: Сега се намирам в малка точка от този свят и искам да достигна по-висока степен. Но с това его, което имам сега, аз не съм способен нищо да направя, защото моето его е малко и е достатъчно само за използване в този свят.

Ето защо ми е необходимо да разкрия голямо его, да кажем, -100 кг (минусът показва, че това е его). След това го поправям на +100 кг отдаване и така достигам поправянето.

А на по-висока степен ще имам вече 1 тон его, което аз поправям на 1 тон отдаване.

И така ще бъде винаги: едното срещу другото. Ти извършваш грях, поправяш го и идваш към светлината. Отново отиваш в егото, поправяш го и наново достигаш светлината. По такъв път се издигат в духовния свят.

Ти си задължен да разкриеш своето его, защото това е този материал, в който се разкрива духовният свят при условие, че ти поправяш егото с получаване заради отдаване. Казано е, че ”Няма праведник на земята, който е направил добро и не е сгрешил”. Затова разкриването на егото е необходимо за нас.

Но ние никога не работим над това, за да разкрием в себе си голямото его, злото, а обратно – ние се стремим към свойството отдаване и любов, над нашия егоизъм и въпреки него. Но ако преуспяваме в това и овладяваме свойството отдаване, то веднага и егоизмът нараства, за да се издигнем отново над него. И ето така на два крака, с дясната линия, за отдаване и с лявата линия, за получаване, ние вървим напред.

От лекция в аудиторията ”Кабала за народа”, 23.11.2010  

[29404]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как бихте определили развиващия се човек?

Отговор: Кукла, движеща се с моторче, с реостат под него . Задвижват го и в куклата започва развитие, тя се преобразява, нараства нейното потребление, после  започва все повече да се среми към знание, след това се стреми към осъзнаване на причините за страданията, които не са се повлияли нито от развитието на потреблението, нито на знанията, нито от опита за бягство от страданията – и това е довело куклата до желанието да осъзнае причината за страданията. Всичко  се случва по програма, заложена в самата кукла.

И тя разбира , че страданията са целенасочени и я принуждават да се променя.  Творецът започва да „безпокои” този, когото иска да привлече към себе си.

По този начин Той показва на човека, че е необходима промяна в самия него, че нито с промяна на обкръжаващата среда, нито на начина му на живот, с нищо от това той  не може да избяга от страданията и няма да постигне нищо. Така Творецът го принуждава  да се променя.

[29424]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Човек не може да работи за отдаването, ако не получи усещане за неговата важност, което му служи като енергия за изпълняването на по-нататъшните действия.

Ние сме основани на егоизма, за да не извършваме безполезни действия. Егоизмът ни насочва към това да извадим полза от всяко действие, да спечелим – иначе той няма да ни позволи да направим следващото действие.

В духовния път, егоизмът ни помага да действаме само по посока към целта, ако има важност на целта, по-голяма от егоизма; а ако я няма, то егоизмът предлага своя цел – противоположна и по такъв начин ни насочва към цел. Ето защо той се нарича ”Помощник срещу теб”.

Затова във всяко действие, дори най-подготвителното, ние трябва да се безпокоим за това да намерим след него още по-голяма важност на целта, отколкото е била по-рано, удовлетворение от издигането към целта. Това ще бъде енергията за следващото действие.

Това винаги ни заставя да се замислим: с каква цел, защо, за какво ние действаме?

От урок по статията ”Поръчителство”, 15.10.2010   

[24056]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че ние трябва само да изразим готовност висшата светлина да ни промени. 

Има доста групи, които се стремят към обединение заради някаква цел: мафията – за да властва в своя район, кабалистичната група – за да постигне най-възвишената цел.

И едните, и другите казват, че искат да се обединят. Но при всички случаи, нещо ги тормози, пречи им да постигнат единство…

Отговор: При районната мафия, всичко е в техните ръце. При „духовната мафия” има проблем – те нямат оръжие. Оръжието е в ръцете на Твореца. Той ще го даде, само при условие, че ти станеш достоен за него –  че се научиш правилно да го използваш.

Светлината е най-силното оръжие – няма нищо по-мощно. Това са най-големите наслаждения, безкрайните напълвания, неограничаваните от нищо възможности да направиш всичко. Нима може да ти бъде дадено това оръжие?!…

Вижте как пазим нашите деца, докато растат – от всичко, което може да им навреди! Нима може да се даде на човека нещо опасно, за да разруши всичко?!…

Затова висшата светлина идва към нас през скривания, през системата от светове, и действа така, че да ни движи напред поетапно, стъпаловидно. Именно това усещаме сега чрез страданията. Всичко това е нейното въздействие, за да ни придвижи, за да можем най-накрая да разберем какво трябва да правим – като деца, които се държат неправилно. Невъзможно е да стане по друг начин!

Как може да бъде дадена светлина на тази „духовна мафия”?!… Те ще устроят такъв „пир заради себе си”, че ще стане по-лошо от Вавилон и Египет, взети заедно… Защото до поправянето, всички са Амани…

Във всеки има Малхут на Безкрайността, но ние не я разкриваме. Аз се намирам на най-горния пласт на егоизма – в този свят. А под мен е цялата маса на безкрайното его – Малхут на Безкрайността.

Когато ми свети малка светлина, която е преминала през филтрите на всички светове, тя осветява само малък пласт от моя егоизъм. А ако дойде цялата светлина и се разкрие цялата бездна на егоизма, аз никога няма да мога да се измъкна от него. Затова този свят е толкова малък.

Вижте каква помощ ни дават сега свише – той вече се е изчерпал, аз вече виждам неговия край, дъното на този свят. Няма от какво да се наслаждавам в него. От къде да взема още желания?! Няма повече желания в този свят. Всички останали са заради отдаване. А желанията на този свят, ти си получил само, за да можеш да съществуваш досега. От този момент нататък  – решавай какво ще правиш.

Всичко това е направено заради нашето спасяване. Защото, ако беше дошла по-голяма светлина, ти щеще да потънеш в такива страдания, че нямаше да можеш да излезеш от тях. Щеше да бъдеш погребан под желание, което нямаше да можеш да напълниш. Това е като изгаряща те любов, която не можеш да постигнеш.

По този начин ще се разкрие желанието срещу светещата в него светлина, и целият ти живот ще бъде пропилян за поредното преследване на наслаждения, при което ще усещаш все по-голяма пустота.

Това е невъзможно! Няма повече от него! Нивото, наречено „този свят”, на което можеш да се наслаждаваш от нещо заради себе си известно време, за да развиеш разум и усещане за възприемане на духовното – вече завърши.

Оттук нататък, ти трябва само да разкриеш светлината, която идва, за да ти освети следващите пластове на желанията – светлината, връщаща към източника, обкръжаващата светлина. Тази светлина не е наслаждение, а изясняване и поправяне. А след това, вече идва светлината на напълването – при условие, че ти се сравняваш с нея, за сметка на екрана и обкръжаващата светлина.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята  господарка“, 09.12.2010

[29257]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Всички ние сме производни на светлината и затова трябва да я постигнем. Всички наши страстни желания, молитви, стремежи, са отправени към светлината.

Подсъзнателно желаем само нея и всъщност през целия си живот само заради нея тичаме. А всичките тези напълвания, всички източници на наслаждения: храна, дрехи, нова кола, каквото и да е, всичко идва от светлината!

Но в нас тя се облича в някакви конкретни форми, и вече вътре в нас се възприема като някакъв определен вид наслаждение: кола, деца, семейство, топлина, покой, красив пейзаж и т.н. Но във всичко това аз усещам само светлината, която рисува в мен тези обекти.

Затова всички тези неща ще престанат да интересуват човек, той ще се стреми да види техния източник: самата светлина, а не нейните проявления.

Няма да искам вече да имам тази или онази кола – че какво ми дава това? – Наслаждение. Е, аз вече искам да се наслаждавам „в чист вид“, без този автомобил. За какво ми е този къс желязо? Та нали той ми доставя удоволствие само когато го карам, а ако не карам колата, то и удоволствие няма. И когато ми омръзне да се возя, то тя просто си стои край къщи. А аз всъщност търся удоволствие!

Развивайки се на протежение на цялата история, ние сме се стремили да разкрием някои по-тънки, убягващи ни неща, вълни. И по тази причина днес в света всичко става все по-миниатюрно, количеството се превръща в качество. Същото се случва и с човека: вместо познание на материалния свят, той започва да се стреми към духовно постижение.

Хората все още не разбират това, но количеството на самоубийствата, тереростичните актове, разпространението на наркотиците, огромния брой разводи – всичко води до това, че човек усеща огромен недостатък от напълване, при това – до такава степен, че не е способен да го напълни в рамките на своя живот.

И това е признак, че му е нужна самата светлина, а не нейната замяна, която светлината може да нарисува в човека.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 08.12.2010

[29227]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос:  Защо Творецът ни наказва още преди да започнем нещо да разбираме? Нима така постъпват с неразумното дете?

Отговор: Не е възможно да се развиваме по друг начин. Защо не се възмущаваш, че детето така бавно расте, като ни причинява толкова проблеми и като си прави толкова цицини. Но това е единственият начин да изясни своите келим/ желания.

Целият ни живот се съпровожда от болка и преживявания – това и се нарича изясняване, нищо не можеш да направиш.

А когато ние накрая достигаме духовното развитие, отиваме в група и искаме да разкрием в нея духовния свят и Твореца – погледнете колко бъркотии има отначало: ние теглим със себе си всички по-рано получени религиозни митове и стереотипи за духовното и въобще не разбираме какво е това.

За какво е направено всичко това – нима не би трябвало да ни дадат точна карта с маршрута, за да се движим уверено и спокойно?

Но ние не разбираме висшата програма: всяка стъпка, където ти всеки път се препъваш – това е място за изясняване. Ти се замотаваш и се въртиш около едно място, всеки път, сякаш се връщаш към това същото – но това не е едно и също, всеки път това е ново изясняване.

А човечеството въобще блуждае в тъмнина, объркано с всевъзможни вярвания и предразсъдъци – и колко ли още време ще трябва, за да излезе от тази обърканост. Нищо не може да се направи – такъв е пътят на развитието.

Но сега, в предстоящите години, започват да стават много големи и бързи изменения. Ние мислим, че светът ще се развива с тези темпове, както по-рано – но не отчитаме глобализацията. Сега действат вече не някакви си отделни дребни закони на всеки от ”70-те народа” – а един общ  закон за всички. Разкрива се нова система на управление.

Ето защо светът става глобален – той се обединява с единен закон, с тази сила и го чакат бурни изменения. Ние ще тръгнем напред с огромни крачки.

От урока по статията ”Прислужницата,  наследяваща своята господарка”, 08.12.2010

[29174]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Ако хората не разбират, откъде и защо идват нещастията – защо Творецът ги изпраща?

Отговор: Съществува такъв период на развитие – когато можем да  напредваме само чрез страданията. В резултат, те ще се натрупат и като следствие от тях, ще започнем нещо да разбираме. Когато страданието е вече толкова голямо, че е невозможно да се издържи – тогава започва да работи разумът.

А дотогава, разумът не работи – аз само се мятам от една страна на друга, воден от своето желание. Когато страданията се натрупат от 1-во ниво, „бхина алеф“ до 2-ро, „бхина бет“ – Бина (разбиране, мисъл), тук вече започвам да мисля: откъде са тези страдания и защо? А дотогава, просто бягам от тях, като животно, което не пита за нищо: ударят го и то бяга.

Сякаш, около мен се върти досадна муха или комар – аз го гоня, а той след секунда отново лети – отново и отново. Може да се връща хиляди пъти, тъй като няма разум. Той се намира на такова ниво на съзнание, че разбира само едно: тук може да намери капка кръв, която за него е сладка като мед – и той лети!

И нищо не може да се направи с него, тъй като има само една действаща сила – той страда от глад и ще получи от мен наслаждение. Ето така се развиваме и ние – точно като комарите, правейки безкрайни опити и циркулирайки между наслаждение и наказание, стремейки се към едното и бягайки от другото – докато не се препълни чашата ни.

Тогава се издигаме на друго ниво на осъзнаване и започваме да мислим: от какво е това и защо. Започваме да развиваме науката, философията, психологията, медицината, успокоителните, наркотиците, религиите – само, за да компенсираме своите страдания. Но след това виждаме, че и това вече не помага – ние пак си оставаме празни.

Тогава остават само наркотиците, за да се изключим от реалността – или кабала, за да се доберем до истината.

Невозможно е да се пропусне нито един етап от пътя, защото ще липсва в крайното поправено състояние. В семейството на Баал аСулам имало един много тежко болен човек, който много страдал. И Баал аСулам казал, че ние не разбираме, доколко дори такова физическо страдание е от полза  за неговата душа.

Само разкриването на целта на творението, може да ни спаси от обвинения към Твореца – макар че, във всички случаи, какъв е смисълът да обвиняваме  природата.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 08.12.2010

[29171]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Много искам целият този свят да се събуди. Как да се постигне това?

Отговор: Ти не можеш да излезеш от рамките на онова, което разкрива днес общата система за поправяне на душите. А тя разкрива много. Въпросът е, в каква степен можем да повлияем на това?

Светът, все още не чувства потребност от кабала, не свързва случващото се със своето поправяне. Човек не иска това. Когато с мен се случи нещо лошо, аз търся виновни и никога не виня себе си. Това е естествено за егоизма и по тази причина, винаги обръщаме гръб на поправянето.

В тези условия, ние трябва да правим всичко възможно, а към невъзможното да прокараме пътечка, по която да минат следващите поколения. Творецът ти разкрива място за работа и в този спор не можеш да надделееш.

Светът не се пробужда с темпото, с което ни се иска. Творецът има други планове. Защото впечатленията, които се отпечатват в душите по пътя на развитието, трябва да проникнат много дълбоко. А това изисква време.

На нас ни се иска да се хвърлим напред, но запознавайки се с устройството на душата разбираме, че между двете й състояния има милиони действия в желанието.

Понякога, компютърът се забавя за половин минута и ти вече си готов да избухнеш. Но той изпълнява програмирани команди и тук няма какво да се направи – налага се да чакаш.

И все пак, с времето, процесът се ускорява. Някога, по половин час зареждахме от интернет една проста програма, а сега сваляме цели филми за минути.

При всички случаи, нужно е търпение – вече страшно много действия трябва да се осъществят в общото желание на Шхина. Нашата припряност произтича от неразбирането на важността и необходимостта на всеки от нас.

Затова, ние просто даваме „газ до дупка”, даваме на света колкото може повече, независимо от реакцията му. Тя не зависи от нас. Светът има свое темпо на напредване. Какви усилия само е положил Баал аСулам и едва 60 – 70 години след неговите отчаяни призиви, нещо започва да се пробужда.

Ние не виждаме цялата дълбочина на егоизма, който се приближава към поправянето. Трябва добре да оценим своите скромни сили, за да ги използваме в разпространението с максимална ефективност. Иначе, думите ни ще минат покрай ушите на хората и няма да предизвикат нищо в тях.

Говорил съм за това с Рабаш и с други кабалисти, които посещавахме. Виждал съм, че те вътрешно горят, и в същото време са изпълнени с търпение. Те биха били много радостни „да тръгнат в атака”, но какво да направиш с дете, което си играе със своите играчки? Необходимо му е време, за да се развие.

Затова, трябва още повече да работим вътре, помежду си. Тогава ще можем да предадем на света пробуждането чрез вътрешната мрежа на душите, и на хората няма да им се налага да включват телевизора или да ходят на въвеждащи лекции.

Задействай цялото си желание за изграждане на правилна връзка в групата, както са го правили кабалистите в миналото.

А за аудиторията, освобождавай необходимите знания на малки порции – в зависимост от готовността. Храни я с лъжичка, като малко дете.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.12.2010

[28918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→