До този момент ние можехме да се развиваме съгласно общата програма на природата: все повече и повече развивайки егоизма си, в течение на хиляди години развитие на човешката цивилизация. Сега ние приключихме това развитие и трябва да започнем да се развиваме под друга форма.

Преди природата ни тласкаше към развитие по програма „А”, а сега започва да въздейства върху нас като че ли от нова „орбита” и пуска в ход програма на развитието „Б”. Затова ние трябва да се развиваме по съвършено нов начин.

Ако програмата „А” директно е развивала желанието и разума, то програмата „Б” действа другояче, стремейки се да доведе до подобие на свойствата, до хармония с природата. И затова природата ни показва, че сме свързани, единни и живеем в глобален, интегрален свят – искаме това или не.

Природата ни разкрива някаква нова форма, несъществуваща по-рано – и ние сме длъжни да приведем себе си в съответствие с нея, тоест да се съединим, обединим и постигнем взаимно отдаване. Вътре в нас самите, в цялото население на земята, ние трябва да започнем да се организираме съгласно природните закони, които сега разкриваме в обществото, откривайки, че всички сме свързани и зависим един от друг.

Ако не правим това, ставаме противоположни на природата и между нас възниква „делта”, несъответствие – и то е много опасно. Преди, работейки по програма „А”, ние не сме били обратни на природата. Ние просто сме се намирали на неживо ниво – природата ме е тласкала да развивам егоистичното си желание и да търся напълване – и аз така съм и правил!

Страданията са ме тласкали отзад, обаче те само са ми помагали, когато аз недостатъчно упорито съм се движел, но аз винаги съм се движел в нормална, егоистична посока. Затова онзи, който се е старал, винаги е имал успех.

А сега това вече не работи, защото природата е започнала да ни въздейства свише в друга форма – и съответно на нея трябва и ние да се променим.

От урока по статията „Свобода на волята“, 03.12.2010

[28614]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо в последно време се случват толкова много сериозни природни катастрофи  като страшния горски пожар в планината Кармел в Хайфа?

Отговор: Общата тенденция на природата  е такава, че природните катастрофи, за съжаление, стават вече обичайни в целия свят. И колкото повече израстваме, толкова по-често чуваме за тях.

Науката кабала объяснява това така: Творецът през цялото време ни развива, от началото на творението и до края, в една посока, по права линия – и Той няма да отстъпи. Тоест съществува много проста формула: природата през цялото време усилва въздействието си върху нас принуждавайки ни да растем.

През целия предшестващ етап на развитие ние сме израствали под въздействието на висшата светлина, на висшата сила, на природата, Твореца, по начин, по който да увеличаваме егоистичното си желание. Това се нарича развитие на човешката цивилизация, което продължило десетки хиляди години.

Развитието се е подчинявало на една проста формула: егоизмът растял от поколение в поколение в продължение на човешкия живот и ние сме го реализирали направо, придобивайки всичко, което желаем и развивайки всички средства за това. Затова, нямало никакъв проблем – трябвало правилно да се използва всичко наоколо: човешкото общество и природните ресурси, за да получим напълване.

Но края на 20 век (времето, за което отдавна говорели кабалистите) беше не само край на хилядолетието, но и край на цялата минала парадигма, на целия този принцип на развитие, когато сме израствали в егоизма си с единствената надежда все повече да го напълним.

Настана време да направим изводи и да разберем, че така не може повече да продължава. Това повече не ни развива и не ни напълва. Това се превърна в гонка в кръг след изкуствен заек – и ние повече не искаме да участваме в нея.

Така не можем да се развиваме безкрайно, цялото развитие преминава по 4 стадии: 1-2-3-4 (алеф-бет-гимел-далет) – и ние сега стигнахме 4-я стадий и напълно завършихме първия етап на развитието. Кабалистите отдавна са изчислили, кога ще се случи това и назовали датата: 1995 год.

И постепенно започваме да преживяваме криза във всички области: в семейството,  възпитанието, културата, промишлеността, държавните отношения и главния проблем –  с климата.

Заради дисбаланса, който създаваме чрез своите неправилни отношения един с друг, като не променяме своя подход към развитието, ние много силно нарушаваме общото равновесие в природата. Ние внасяме дисбаланс на човешките взаимоотношения в цялата природа.

От урока по статията „Свободата на волята“, 03.12.2010

[28618]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От антични времена и почти до наши дни кабалистите вървели успоредно с философската мисъл, докато огънят й не угаснал.

На протежение на цялата ни история се движим от желанието за наслаждение. То подтиква всяко поколение към нови постижения в лоното на егоизма.

Реализирайки своите желания, ние използваме здравия егоистичен смисъл, за да придобиваме, да намираме, да завоюваме, да развиваме и т.н.

Но днес егоистичното развитие завърши, настъпва времето на поправянето. В плоскостта на нашия свят егоизмът се е изчерпал, разкрил се е в пълния си комплект, който е бил необходим.

Сега, наблюдавайки света, затворен в тази „опаковка”, ние не намираме с какво да напълним живота си. А когато обновяването свърши, когато няма с какво повече да се наслади, човек попада в беда.

Това е днешното глобално положение на нещата. Накъде да се развиваме по-нататък? Да летим на Марс или поне на Луната? Защо? Да слизаме на дъното на океаните? Защо? Да търсим неизвестни на науката животни? Защо?

Вече нищо не ни е необходимо. Егоистичното желание се е проявило изцяло, в нас повече не се запалват егоистични пориви. Играта свърши.

Оттук произтича краят на философията, и въобще краят на рационално-потребителския подход, който гласи: ”Дайте да използваме разума си, за да напълним желанията си”. Желанията гаснат и разумът – прякото следствие от тях, сдава позициите.

Скоро ще видим, как човечеството пред очите ни „изглупява”. Разглеждайки това от кабалистична гледна точка, ние просто ще изпаднем в шок, виждайки, за какво говорят хората, какво пишат, какви сериали гледат.

Ще се стигне дотам, че те, като малки деца, ще си играят такива „игрички”, които 50-100 години преди това биха се смятали за замъгляващи разума.

Ето защо отмира философията, която през последните десетилетия се опитва само да спаси себе си, намирайки се в канавката на историята. С нея вече не се съобразяват, защото пресъхна запаса от желания.

Не са ни нужни вече никакви достижения,  и затова не е нужен и човешкия разум – болшинството напълно се ограничава с животинския. Цикълът е завършен и идва време да си дадем отчет „за извършената работа”.

И така, докато философите бяха „във вихъра”, кабалистите мълчаха и чакаха края на егоистичното развитие. Сега вече, когато той настъпи, ние стоим на преломната точка: старото свършва и ние трябва да разкрием следващия етап.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 24.11.2010

[27541]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала, Криза, глобализация, Наука, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Човек се държи за религиите и всевъзможните вярвания, защото е трябвало някак си да се захване за духовното – като малко дете, което поуспокоило се, прегръща любимата си играчка или привичното одеяло.

Такива „опори” са нужни на човека до края на живота му. Но днес, когато егото ни нараства до такива предели, че не може вече да се удивява на играчките, човек търси последна опора и не знае за какво да се залови.

И тогава всичко става позволено и никой от нищо не се вълнува, никакви съглашения за добро и зло, религия и морал – което е огромен проблем за обществото.

И ето, точно тук е необходимо да разпространим науката кабала, колкото се може по-бързо, за да може тя да замени тази изчезваща юзда, която изпълняваше религията, удържайки човечеството – да му даде цел и да му разкрие висшето управление.

За да не мисли човек, че над него няма никаква висша власт – има! Но вместо система от морал, заплашващ човечеството с наказание в бъдещия свят – на нас ни е нужно действително да разкрием истинския Управляващ.

Без това няма да се разминем в този смутен, преходен период, когато човечеството се освобождава от всички удържащи го юзди.

Някога всичко се подчиняваше на съвършено ясен режим – всеки е знаел как да се облече в съответствие със своето съсловие, което се е съблюдавало в обществото. Днес настъпи пълна свобода и всичко е възможно – и това е само началото. Има да гледаме какво още ни чака – как ще изчезне всякакъв срам и морал.

Вместо управлението на религиите, вярата, страха от наказание в този и в бъдещия свят, обещания за Ад и Рай и мнение на обществото, безцеремонно поставящо всеки на своето място: роб, селянин, господин и диктувайки му всички норми за живот, дори начин по който да се облича – ние изведнъж се оказахме без всякакви юзди.

И това е направено преднамерено, за да ги заменим с осъзнато и по собствено желание подчинение на висшето управление. Но самият този преход е много проблематичен.

Само когато известна част от човечеството установи връзка с висшето управление – „с камшика и юздата” на Твореца и се съедини с него, за да може да служи като пример за другите – тогава на всички ще им бъде по-лесно да го приемат.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 22.11.2010

[27317]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Днес, ние стигаме до предела на своето егоистично развитие, завършващо цялата наша хилядолетна история и това е причината, поради която човечеството усеща криза във всички области на своята дейност.

Ние не виждаме накъде повече да вървим и какво още можем да направим, затова светът потъва в депресия и наркотици.

И тук се появява науката кабала, която е очаквала точно това време – края на 20-ти век, когато е трябвало да се разкрие, за което е написано както в книгата „Зоар”, така и в други кабалистични книги.

Това се случва именно сега, когато всички разбират или започват да усещат, че се намират в безизходица, защото нашият егоизъм няма накъде повече да расте.

Ако егоизмът продължаваше да расте, ние щяхме да бягаме след него, без да се замисляме, че сме го правили във всички наши минали жизнени кръговрати, през цялата наша история, всеки път, опитвайки се да постигнем нещо в този живот, да спечелим, да създадем дом, семейство, деца, професия.

Всяко поколение е като редица от войници, преминаваща от живот в живот, от въплъщаване във въплъщаване.

И по време на всичките тези жизнени кръговрати, ние не сме преставали да преследваме своето его, защото желанието ни е подтиквало. Не е важно, че то е било ерудирано, и че сме минали през това неведнъж – ние сме го гонили и сме правили онова, което то иска.

Но тъй като днес, това егоистично желание е стигнало до своето пределно ниво, ние започваме да чувстваме, че пътят свършва. Хората, вече дори не искат да създават деца, защото не вярват, че следващото поколение ще живее по-добре от сегашното.

И тук идва науката кабала и казва: „Вие можете да се присъедините към доброто!” То е бъдещето на цялото човечество. Но това добро не е в нашите егоистични представи и на плоскостта на този свят – тук вече не може да има нищо хубаво.

Защото, ако всеки иска да получи нещо вътре в своя егоизъм, той никога няма да може да се напълни. В мига, в който започне да напълва себе си – неговото наслаждение вече свършва.

Наслаждението и напълването са противоположни едно на друго, и напълването гаси желанието. А ако вече не изпитвам недостиг, тогава не се наслаждавам от получаването и не ми е необходимо да търся нещо ново

Така преминава целият ми живот – в безмислено търсене. Но за онези хора, които усещат, че трябва да намерят нещо, което е над този материален живот, кабалистите разказват как да се присъединят към доброто.

Защото аз, вече усещам, че този свят се е изчерпал и чувствам необходимост да намеря нещо, което е над него, за да разбера „за какво” и „защо”? Къде е източникът на живота и в какво се състои неговата цел? Какво е било преди него и какво ще бъде след него? Аз искам да знам какво има по-нататък, отвъд границите, в които ме е затворил този свят.

Трябва да знам причината за всичко, случващо се и да видя какво има около този свят – как започва и завършва всяко нещо, как всичко е свързано! Без това се чувствам зле – така е устроена нашата душа, която започва сега да се разкрива.

И затова се появява кабала – методиката за разкриване на душата. Защото всичко, което сме опитвали досега, е било усещано в животинското тяло, с неговите пет сетива. Напълвали сме го с вкусове, на които то се е наслаждавало или сме преживявали в него страдания.

Ние сме приключили с този свят – напълнили сме се и сме почувствали разочарование, и сега трябва да продължим нататък! Егото ще продължи да расте, но вече в друго измерение – по-високо от твоето тяло.

Това се нарича развитие на душата – още една вътрешна част, която ще се развие в теб и благодарение на нея ще постигнеш висшата реалност. И това не зачерква твоя днешен свят – той ще продължи да съществува.

Но ти ще постигнеш и онова, което е над него – всички онези сили, които се спускат отгоре и управляват нашия свят. Ще разбереш всичко, което се случва тук, долу, защото ще се издигнеш към висшите корени и ще разкриеш връзката на корена с клоните.

От 1-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[27255]

Filed under: Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Рабаш, „Даргот Сулам”, статия 303, „Зарадвай ги със съвършена постройка”: „Ако иска човек да изгради здание за Твореца, то той строи съвършеното здание, тъй като Творецът е съвършен …

А Творецът им дава радост, тоест светлината на вярата и тогава те могат да завършат своята работа”.

Нашата основа, материалът, от който сме създадени, това е Малхут, желанието да се наслаждаваме. От него трябва да изградим всичко, защото друг „строителен” материал нямаме.

Ако получаваме сили от своя егоизъм, то построяваме „здание” по примера на Вавилонската кула или египетските градове Питом и Раамсес. Постройките се получават големи и красиви, но в резултат не ни доставят удоволствие, защото ние откриваме в тях празнота.

Така от векове човечеството се е изграждало, докато днес, в края на историческото развитие, ни се изяснява, че всичко, което сме издигнали, вече не ни забавлява.

Да, ние изпонастроихме твърде много, но всичко това е пусто, лишено от съдържание и истинско напълване. Сред своите съоръжения се чувстваме още по-опустошени в сравнение с преди.

Излиза, че не можем да зарадваме себе си и близките, не можем да се зарадваме на своето строителство.

Радост ни доставя само съвършеното изграждане, когато усещаме напълване в своя дом, в своето кли. Как да го напълним? Как да осветим отвътре нашия материал?

Зданието трябва да пропуска в себе си светлината. Ние строим дом от желанието за наслаждение, но той трябва да бъде дом на светостта, Храм. Святост – това е Бина, светлина, отдаване, а дом – това е кли, съсъд. Съсъдът трябва да е такъв, че в него да влиза светлината и следователно му е необходимо намерение заради отдаване.

Как да стане това? За да бъде светло в дома, ние правим прозорци в него. „Прозорците” – това са празните, ненапълнени желания. Ние пробиваме в стените на своя материал отвори за желанията, подобни на Бина, на отдаване, на откритост – тогава в нас влиза светлината.

По такъв начин стените и прозорците трябва правилно да се съчетават по между си, за да може нашето здание, изградено от желанието за наслаждение да бъде „оборудвано” с намерение заради отдаване. И тогава ще го напълни светлината.

Ако искаме да се радваме и да доставяме радост при строителството на своето здание, необходимо е да го проектираме така, че по формата си да е близко до свойството на Бина. Ние включваме свойството на милосърдието в съда – правим отвори в стените, за да може чрез тях да влезе светлината.

Тези отвори отначало ни се струват дефектни. Рабаш дава такъв пример: баща води сина си при шивач, за да му ушие костюм и синът вижда как шивачът започва да реже с ножиците парче от скъпата материя.

На него му се струва, че тъканта е загубена, но бащата обяснява: „Всичко е правилно, той ще ушие костюм, който ще ти стои добре”. С други думи, тази материя, която засега се явява просто материал, ще намери съответствието с формата на човека в теб.

Но детето не разбира. В неговите очи разрезите, отворите в материала изглеждат като пороци.

В крайна сметка, благодарение на тези „повреди”, ние след това даваме на материала правилна форма и тогава в него „се облича” светлината. Помнейки това, ние сме готови да търпим и дори да благодарим на Майстора за това, което става.

В ежедневната работа ни се разкриват все нови „повреди” от такъв характер. И от тях, както от тухли, изграждаме здание, включително и стени, и отвори за светлината.

Когато Бина пробива следа в стената, на Малхут и се струва, че домът е повреден. А в действителност става дума за противоположен подход, за съвършено друго свойство, което съвсем не е длъжно да укрепва Малхут.

Разбирайки, че включването на милосърдието в съда създава в нас подобие на Твореца, ние виждаме ползата в отказа от претенциите на Малхут. Когато Бина властва над нея, всички стени на дома могат да се превърнат в прозорци, тоест да приемат свойството Бина.

Такъв дом се напълва със светлина изцяло. Неговият материал, Малхут, напълно се пречиства със свойството Бина и в него няма да остане никаква празнота. Без да си пречат помежду си, Малхут и Бина ще действат като едно цяло.

От урока по статия на Рабаш, 19.11.2010

[27015]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Природата на човека е напълно егоистична. Затова той сам не може да я промени и се нуждае от външна сила, която да го промени. Тази сила може да бъде извикана единствено в групата, чрез изучаване на науката кабала.

„Действително, аз признавам, че не е по силите на човек да измени своята егоистична природа, със собствени сили, да обърне желанието за получаване само за себе си на противоположното, така че да не получава за себе си, а всички действия да извършва единствено заради другите.

Но точно заради това Творецът ни е дал и науката кабала (Тора) и действията в групата (Заповедите), в опитите за изпълнение на които, не за собствена изгода, а за да доставим удоволствие на Него, ние променяме своята природа” (Баал Сулам. Статия за завършване на Книгата Зоар)

[25907]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Дошло е време да се върнем към природната система, към тази спойка, която изисква от нас Природата, степента Бина.

Ние трябва да достигнем съответствието, хомеостазата, подобието на свойствата и от пълното разединение да се издигнем на такова ниво, където сме стопроцентово свързани помежду си като частите на здраво тяло.

Всички сили, които ни въздействат, преследват само една цел – да ни подтикват към природната форма на взаимовръзка, към любовта.

Но ако нашият егоизъм се увеличава, а ние още не сме намерили вярната взаимовръзка, тогава различието на състоянията, разликата между изискваната сплотеност и фактическата изолираност се усеща като страдание.

Ето защо животът става все по-тежък. Дори спомагателните системи, призвани да смегчат ситуацията, се объркват, повече не могат да ни помагат, защото ние сме влезли в последния етап на развитието и трябва да се съберем в глобална интегрална система.

Днес човечеството открива, че е свързано с неразрушими връзки и затова то просто е задължено да реализира в себе си закона за любовта – закон за вярното взаимодействие на всички части на творението.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25263]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→