От урок №2, в Москва

Излизайки във външния свят ние откриваме общата Сила, която включва в себе си и отдаването и получаването. Тя е източник на всичко случващо се и на цялото напълване. Това е Силата на разума, мислите, замисъла, общата сила на Природата.

Наричаме я Творец, защото откриваме, че по отношение на нас тя се явява създател. Но всъщност става дума за всеобемната Сила, включваща в себе си всички останали.

Изучавайки я, ние изучаваме нейните съставни части – законите на Природата, духовния закон на природата – отдаване, който е над обичайното ни, земно състояние. И едновременно с това, започваме да разбираме как е устроена нашата земна същност, видимите източници на законите, действащи в нашия свят.

В резултат, човек разбира защо той съществува и как да излезе от положението, в което се е „прогонил” в едностранно виждане на света. Той започва да преустройва себе си и обкръжаващото общество – не силово, а стихийно. Изхождайки от същия този егоизъм, той разбира, че не трябва да постъпва по друг начин.

Днес ние действаме автоматично, с оптимална изгода за себе си. Така автоматично ще действаме и по-късно, но вече с отчет на общата част: ние зависим един от друг и представляваме едно общо цяло. Виждаме цялата картина, цялата глобална затворена система и затова постъпваме абсолютно по различен начин.

Най-главното за нас е да открием тази обща картина и тогава естествено, че няма да грешим. Към това ни води кабала.

Според степента на развитие ни се разкрива и егоистичната ни природа. Но днес ние най-общо я усвоихме, изчерпвайки всички егоистични инструменти за постижение на света в науката и техниката, в човешкото съжителство и семейните взаимоотношения. Ние виждаме, че сме дошли до задънена улица.

Тук и възниква необходимата потребност от допълнителни знания. Намираме се на границата, на прехода към осъществяване на следващите части на мирозданието. Тя вече е тук, между нас. Понякога я наричаме друго измерение, тъй като въпросът е в това, как измерваш: изменяйки гледната точка, ти виждаш в същия този обем съвършено други явления.

Така ние с вас откриваме новия свят.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[32965]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Пред човек стои голям проблем: как да разбере в какъв свят се намира? С какви очи да гледа на реалността, каква гледна точка да избере?

Как да се отдели от вътрешната лъжа и да види не онова, което му се иска да види в собствения му егоизъм, а обективната картина, независима от неговите свойства, желания и настроения?

Ние знаем, че всеки съди според степента на собствената си изкривеност и гледа пристрастно с подкупен поглед, който напълно изкривява неговото виждане за живота. И така действа целият свят. Ние виждаме от историята как хората от всички поколения са грешали в своето възприемане на реалността, в подхода към живота, не разбирайки в какъв свят се намират и защо живеят.

Изучаващият кабала вече притежава някаква възможност да види истината. Но човек, затворен във вътрешната сфера на нашия свят, само в пределите на този малък кръг, не може да види нищо, излизащо извън неговите граници. А тук, вътре в него, той вижда всичко съгласно своето его, в схемата на собствената си изгода и за нищо друго не е способен да мисли.

Тъй като всичките му стремежи са насочени само навътре, към неговата вътрешна точка,  е невъзможно в него да възникне каквото и да било желание или мисъл да види нещо извън своя най-непосредствен интерес. Той изначално е създаден такъв, че да не вижда и чувства онова, което не се докосва до неговата вътрешна точка.

Човек не е способен дори да помисли за това, то съвършено излиза извън рамките на неговото възприятие. До него може да съществува друга реалност, милиард пъти по-голяма и по-силна от тази, която той усеща в своята вътрешна егоистична точка, но той не се интересува от нея и затова не вижда.

Неговите информационни гени (решимо) му диктуват, че той трябва да се интересува само от това, което касае лично него – и той така и прави.

От урока по статията „Кабала и философия“, 10.01.2011

[32427]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Някога кабала се е предавала от един на друг, само избрани хора, особени души. Но сега нещата са се променили и кабала трябва да се разпространи по целия свят – как да направим това?

Отговор: Заради степента на отдалечаване от първия «човек» Адам Ришон, пръв разкрил духовния свят преди 5771 години, възниква необходимостта кабала все повече да се опростява, да се снижава с цел приближаване до обикновените хора.

Защото се случва така нареченото «спускане на поколенията», които стават все «по-материални» – тоест егоистичното им желание става все по-голямо. Ние виждаме, че от поколение на поколение егоизмът все повече расте.

Благодарение на това, в съвременните души има голям потенциал, позволяващ по-добро възприемане, разбиране и постигане, отколкото в предишните души. Но от друга страна е все по-сложно да стигнеш до тях, да ги накараш да възприемат и разберат.

Защото сега в нас е заключено такова огромно его, че то ни облича в непробиваема броня на егоизъм със страшна дебелина (авиют). Затова през цялото време се опитваме да приближим кабала към хората.

В степента, в която егоизъмът расте, в същата степен можем да спуснем кабала надолу, за да я предадем на това ниво на човека. При всички случаи тя ще остане тайна за него. Ние по този начин не му крадем свободата на избор, той пак ще бъде принуден да положи усилия.

Защото, ако един човек е обременен с желание да се наслади от «100кг», а друг – от «500кг» – то нему е нужна съответната мощност на предаване на тази наука. На него ще му е нужно същото такова усилие, за да разкрие толкова мощно скриване. Ние няма да откраднем свободата на волята му.

Ние сме длъжни да приближим кабала до човека, иначе той все повече ще се отдалечава от нея. Нашето его все повече ни отдалечава от това понятие: що е то духовно, отдаване.

Някога за хората е било много лесно да възприемат това – за тях е било естествено разбираемо, че нещата стоят именно така, по силата на строежа на тяхната душа. А днес това е съвършенно чуждо на човека с неговия егоизъм, той не е в състояние да приеме дори капка отдаване – даже с разума си, да не говорим за чувствата.

Затова нашата работа е да приближим кабала до хората. Разкриването и означава адаптация до такова ниво и състояние, че тя да прониква в човека свободно и леко, да се усеща от него максимално близка. Защото нашето его днес така страшно е нарастнало, че хората са съвършенно глухи към възприемането на духовното.

И няма значение, че по-рано са се учили само избраните, криещи се от всички, а днес – милиони. Порастналият егоизъм изравнява всички условия. Сега можеш да си купиш всички книги по кабала във всеки магазин, да разбереш за нея от вестниците и телевизиите – а хората пак продължават да не чуват…

От урока по статията „Свобода на волята“, 07.01.2011

[32123]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Говорейки за реализирането на науката кабала е необходимо да се вземе под внимание, че настоящото ни прераждане в този свят, не е първото. Вече сме преминали през множество прераждания и никой не знае точно през колко е преминал всеки от нас.

В последствие, това ще се разкрие, но казано честно, няма особен смисъл да броим нашите минали прераждания, тъй като всички те са били на неживо, растително и животинско ниво на развитие на желанието за наслаждение.

Изхождайки от това, ние сме се развивали. В началото, сме се намирали на неживото ниво на развитие, после на растителното, усещайки реалността подобно на растенията. След това, всеки от нас се е развивал на животинското ниво, възприемайки действителността подобно на животните.

И така сме преминали през няколко прераждания, докато, както е написано в „Дървото на живота” на Ари и в третата част на „Учение за Десетте Сфирот”, от животинското ниво, през маймуните (междинното ниво между животното и човека), сме стигнали до човешкото ниво в този свят – също във вид на животински организми, но на по-висока степен на развитие от животните.

На човешкото ниво в този свят, ние също сме преминали през множество прераждания, докато не сме стигнали до днешното състояние. И сега, в това прераждане, се занимаваме с особена работа, за да се издигнем на напълно различна ниво, за да разкрием нова, духовна реалност – реалността на Твореца.

При всеки преход между нивата и състоянията, има междинни етапи. Както разказва Ари, между неживото и растителното ниво се намират коралите, съчетаващи в себе си признаците на неживото и растението.

Между растителното и животинското ниво има междинно създание – много малко животно, наречено „полско куче”, което живее в земята, храни се от нея като растение, но неговото тяло функционира като животинско.

Днес се намираме в прехода между човека в този свят, живеещ като всичките седем милиарда души, и нещо духовно. Какво точно представлява това духовно – не знаем, но се намираме по средата.

И за първи път в тези преходи, през които сме преминали от неживото към растителното, от растителното към животинското, от животинското към човешкото, без да осъзнаваме какво се случва с нас и просто сме живели като всички хора в този свят, сега сме длъжни да преминем този преход осъзнато, вземайки участие в него. Ние, сами определяме ще се случи ли той или не, и по какъв начин. И той може да се осъществи само по наше желание.

Това развитие зависи от нас. Преходът е изключително особен. Отличава се с това, че ние сами изграждаме от себе си човека, който е подобен на Твореца.

Затова, за първи път в цялата наша история, в еволюционното ни развитие, на нас ни се разкрива науката кабала. Тя трябва да ни съпровожда в качеството си на инструкция, ръководство за действие, сборник от закони – наука, с помощта на която да извършим този преход. Защото, ако не си го изясним, не го пожелаем и не го изучим – няма да можем да го преминем.

Затова се наричаме „евреи” („иврим” – от думата „лаавор”, да премина), тъй като извършваме преход от състоянието човек в този свят, към нивото на духовния човек, подобен на Адам Ришон – на образа на Първия човек, който някога се е разбил на части и сега трябва отново да го съберем в едно цяло – и мъжката, и женската част в него.

Всичко това трябва да се осъществи в нашата съвместна работа. За тази цел, разполагаме с всички средства, но трябва да ги реализираме – да изучим какво не ни достига, за да станем този Човек, и да го направим.

От 2-рия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31444]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма - Няма коментари→

Грешката ни е в това, че не диференцираме подхода към различните степени на развитие.

На животинско ниво, ние пресаждаме и клонираме органи, на растително – приемаме най-новите селскостопански технологии

Ако не модифицирахме храните, които отглеждаме, нямаше да има какво да ядем. Преди плодовете и зеленчуците се разваляха за много кратко време, а днес – можеш да поиграеш футбол с един домат, а след седмица да го изядеш.

Въпреки всички недостатъци, трябва да разберем, че това спасява света. От една срана, ние „разваляме” онова, което е създала природата, а от друга – осъществяваме поправянето.

По такъв начин, на неживо, растително и животинско ниво, успяваме да направим живота по-комфортен и приятен за своя егоизъм. Действително можем да адаптираме предходните, намиращи се под нас нива, създавайки благоприятно обкръжение.

Вече не живеем в колиби, вигвами и иглута, а изграждаме за себе си домове с отопление и осветление. Модернизираме ранните стадии и виждаме, че това е в наша полза.

Но ползата свършва, когато пренесем своя подход на нивото „човек”. Хората не виждат тази граница, а междувременно, на човешкото ниво не разполагаме със средства за поправяне на ситуацията. И така, действайки със същите методи, ние разрушаваме всичко.

Като не поправяме човешкото ниво, ние предизвикваме появата на недостатъци и на по-ниските нива. И макар да ни се струва, че успяваме с тях, в крайна сметка излиза, че това не ни се отдава и положението се влошава все повече.

Както и да се стараем да усъвършенстваме и модифицираме своя живот, продължаваме да страдаме не по-малко отпреди. Защото човешкото ниво в нас се издига над всички останали, а в резултат на това, под неговата тежест се разрушават и те.

И затова, Баал а-Сулам пише във „Въведение в науката кабала”, че не трябва да се вземат предвид предходните стъпала, защото те се издигат и спускат заедно с човека. И това е казано не толкова за външния свят, а на първо място за нашите вътрешни стъпала на развитие.

От урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

[30504]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Светът е пълен с проблеми и колкото и да се стараем от поколение на поколение да поправим положението си, не ни се отдава.

Науката кабала обяснява защо ни преследват всичките тези проблеми и беди: те се опитват да ни подтикнат към правилно развитие, за да се повдигнем над егоизма си и да преминем в друго измерение – в свойството отдаване, към друга сила, друго възприятие на света, в царството на отдаването, вместо царството на егоизма.

Затова цялото наше развитие е насочено само към това, да разкрием това страдание и нищожност, това скритие в егоистичното желание. И колкото повече се опитваме да го използваме, толкова повече то ни огорчава, за да ни покаже, че не ще можем да го използваме за наслаждение и напълване, тъй като получаващите желания не са способни да получат нищо!

Ние не разбираме това и през цялото време повтаряме една и съща грешка, но трябва най-накрая да разберем, че е невъзможно да напълним егоистичните си желания – това е против закона за съществуването на желанията и светлината.

Започвайки с Първото съкращение (Цимцум Алеф) и нататък, никога в историята и в реалността не може да се получи така, че да получа в егоистичните си желания и да се напълня.

А това, че ни се струва, че сякаш се напълваме и се наслаждаваме, е защото разтягаме удоволствието, което усещаме при среща с наслаждението до тогава, докато то изчезне. Но за тези кратки мигове докато то се намира в нас и ние го усещаме, ще ни се наложи изцяло след това да заплатим със страдания, когато разкрием образувалата се пустота.

Тази празнина се образува от силата на наслаждението и времето, в което то се намира вътре в желанията. За пример можем да вземем това, че в нашия свят мощността е равна на напрежението умножено по силата на тока. Същото се случва и с наслаждението!

Мога да получа 10 грама наслаждение, но да го усещам в продължение на един час и тогава 10 г се умножават по един час и ни дават мощността на наслаждението. А мога да усещам и един килограм наслаждение, но само за една секунда и това също определя мощността.

Затова, дори цялото това наслаждение, което ще ни се наложи да усетим, след това неизбежно ще се превърне в страдание от опустошеното желание. Няма да ни се отдаде да се напълним в егоистичните си желания – защото е против природата на творението и неговите цели.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30837]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: На всеки човек му се иска да бъде уникален и да реализира  особения корен на душата си. Затова, той се плаши от обяснението, че е само зъбно колелце в общия механизъм. Страхува се да загуби своята индивидуалност в обществото.

Отговор: Но защо трябва да се загубиш в обществото? Напротив, ти можеш да станеш праведник, който се нарича „основа на света” – да отдаваш на всички и да дърпаш целия свят напред!

Кой ти забранява да правиш това? За отдаването няма никакви ограничения – моля, отдавай!

А ти се оплакваш, че ти пречат и не ти дават да използваш всички останали. Естествено, никой не иска да ти позволи да го използваш. Но стани велик не в получаването, а обратно – в отдаването, и никой няма да ти пречи.

Можеш да бъдеш уникален в положителен смисъл – в отдаването. Защо ти е нужно на всяка цена да се отличаваш в отрицателен смисъл, в егоизма? Всеки иска да бъде особен – заповядай, бъди такъв! Реализирай себе си в духовното.

Може би, човек се плаши от самия вид на свързаните зъбни колелца и си представя, че е робот или винтче – но това е обективен факт, картина, съществуваща в природата. А в природата не може да има добро или лошо – това е просто констатиране на факт.

Ти можеш да си съгласен с него или да не си – това няма да промени действителността. Само ще предизвикаш удари върху себе си, ако не искаш да се съгласиш с нея.

Можеш да заявиш, че не си съгласен със закона за всеобщото привличане и да отричаш неговото съществуване – моля, после ще погледаме как падаш от покрива.

И тук е същото – ние не разбираме колко тясно сме свързани един с друг и се опитваме да действаме така, както ни се прииска: всеки дърпа в своята посока. А после гледаме как всички страдат – отново и отново, вече хиляди години!

Сега, ние стигаме до такова състояние, когато нашето его е нараснало до максимума си, във всички земни желания, и ни е завързало всички един с друг по цялата земя.

А ние въпреки това не искаме да го признаем – и се опитваме един друг да се лъжем и използваме! Но не разбираме, че по този начин всеки връща към себе си същите онези страдания, които причинява на другите.

Не виждаме това, защото ако то се беше разкрило явно и аз получавах незабавно тук, на място ответния удар, в момента, в който причиня някому зло – аз бих действал като животно, без свободна воля. Бих се мятал между ударите и наслажденията, работейки като машина, ако законът за всеобщата взаимозависимост действаше открито върху мен.

Този закон е скрит, за да ми даде възможност да го допълня по собствена воля! И въпреки, че законът съществува, но е скрит – аз мога сам да изпълня скриването, все едно, че е разкрит! Защото  искам той да действа точно така – за да бъде взаимното отдаване огромно и силно и да вземе връх над получаването.

Нека този закон е написан във всички книги, но аз искам той да се разкрие на практика! В това се състои моята свобода на волята.

На мен ми е дадено едно бяло петно – това значи, че Творецът е скрит. А аз мога да го извадя от скривалището и да запълня  бялото петно с Неговото присъствие. Това ще бъде моето собствено присъствие – защото  ще стана същия като Него. Ще стигна да мястото, където се крие Той, и ще Го сменя! Все едно, че  с Него сме партньори и аз казвам, че ще свърша работата вместо Него там, където Той е скрит.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30828]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Ние искаме да направим нашия живот по-добър и удобен. Правилна тенденция. Въпросът е само в това, присъединяваме ли  към него правилното намерение? Поправяме ли „човека” в себе си с помощта на светлината, връщаща към източника?

На неживо, растително и животинско ниво можем да правим каквото ни се иска – при условие, че държим курса на поправяне на света, на поправяне на себе си. Но ако не, тогава – каквото и да правим, това ще предизвика беди, войни и нещастия.

Човечеството винаги се е развивало от безизходност, в бягство от страданията. Всяко поколение се стреми напред защото „валякът на развитието” го настига и ще го „размаже по пътя”. Човек е принуден да бяга напред. Той горе-долу успява, не знае защо, но през цялото време участва в гонитба.

Така се случва на трите първи нива на развитие и виждаме, че ние повече няма защо и за какво да вървим напред. Технически, възможностите са още повече, но за какво са ми? Нанотехнологиите са в моя услуга, но за какво?

За какво ми е даден целия този интернет? Какво  реално ми дава? Той само ми показва, че аз съм опустошен и се занимавам с глупости. 99% „приличен” трафик- това са бедите, от които светът иска да се избави, сплетни и евтинийки. А какво хубаво добавя към това и науката?

Ако погледна на всичко това от гледна точка на развитието, аз ще видя отлично средство, което стремително ми разкрива моята вътрешна пустота.

Трябва само да разберем, че нашият проблем не носи технически характер. Технологичното развитие не се е изчерпало, но ние почти опряхме в бариерата – във въпроса: „Защо?” На човек не му е нужно това, това е всичко.

Ние не сме разглеждали тези неща във времето на хипитата, макар че още тогава човек си е задавал въпросите: за какво ми е този прогрес? Каква е ползата от него? Той ме смазва, зачерква, прави от мен машина. Този механичен живот нищо не ми дава. Да се родя, да порасна, да работя, да умра – това е формулата.

Гледайки на живота в такъв ракурс, човекът губи всяко желание за каквото и да е и живее по неволя. И ако в него не се развие човешката степен, технологичното развитие също ще отиде към края си.

Даже ако с културата и възпитанието всичко е наред, на нас все още ни трябват по-дълбоки резултати, на нас ни трябва същност, човешко зърно. В нас се пробуждат решимот и отварят неутолени желания, пустота, която не се напълва от всички притурки на интернета и от цялата техника в света.

Защо решението на този проблем ни се отдава толкова трудно? Защото техническите успехи създават илюзия, че ние ще съумеем да модернизираме с такава лекота и „човека” в себе си – за да стане той по-добър, по-щастлив. Но това не е вярно, тук няма да минем без висшето, без духовните сили. А всички „земни” средства за поправяне на човека, разбира се, претърпяват провал.

И така, докато човечеството не види това и не измени ситуацията.

От урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

[30525]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Със своето отношение ние разрушаваме света. Всеки ден ние само записваме колко още вида растения и животни са изчезнали от света.

С всеки изминал ден светът става все по-беден и губи разнообразието на формите си. Тъй като, дори и да не ги унищожаваме пряко, то създаваме такива условия в света, при които те просто не могат да съществуват. Казват, че ситуацията вече става необратима.

И само по тези тъжни последствия можем да видим, че сме направили нещо неправилно. Защото си мислехме, че имаме право да правим с природата каквото си поискаме. Вместо отначало да изучим нея и себе си, и да видим, накъде трябва да насочим дадената ни сила – към изменение на околната среда или на самите себе си чрез  правилното обкръжение?

В това се състои  разликата между верните и неверните подходи. Или аз се опитвам да поправя всички, целия свят, и да заставя всички да танцуват под моята свирка – или да разбера, че всичко, което не ми харесва в света, трябва да поправя в самия себе си.

Егоизмът се намира вътре в мен, и затова ми е нужна светлина, връщаща към източника, за да го поправи. Това е основата на правилния подход.

Човечеството започва да достига до това едва днес и да разбира, че светът е затворена система, в която всичко е интегрално свързано. И от момента, в който започваме да виждаме това – дотогава, докогато това ще ни застави действително да се променим, ще мине много време…

Приличаме на малко упорито дете, което вече само вижда, че прави нещо нередно, но пак продължава да го прави, всеки път получавайки шамари. Докато не се хване за главата…

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30421]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: На всеки плод трябва да се даде време за съзряване – така може би и човечеството не трябва нищо да прави сега, а просто да почака, докато съзрее, като плод?

Отговор: Човечеството вече е завършило своето развитие на нежива, растителна и животинска степен. И вече 5770 години ние се развиваме на степен „човека” в нас – започвайки от Адам, първият „човек”.

За тези 5770 години ние също преминаваме през степените неживо, растително, животинско, човешко – вътре в човека. Дотогава ние сме живели просто като животни, а започвайки с Адам, в нас се развива човешката част, в това животно, което е започнало да се нарича „човек”.

Човекът, който пръв е разкрил духовното, човека в себе си, подобен на Твореца – се наричал Адам Ришон (първият човек).

Започвайки от него и по-нататък ние всички се намираме на човешка степен на развитие – и оттук са започнали „човешките” проблеми. Затова няма смисъл да чакаме всичко това само да се подреди – то няма да се подреди и ние само ще затъваме все по-надолу и по-надолу.

Човекът в нас е всичко, което излиза извън рамките на животното. На животното са нужни: храна, секс, семейство, постеля, общество – и това същото е нужно на животинското тяло на човека.

А всичко, което е над това, когато човек започва да си служи не със своите естествени животински инстинкти, а с човешкият егоизъм – се отнася към човешката част в нас, която ние трябва сами да приведем в хармония. Това е единствената част, притежаваща свободна воля.

Кой е той, човекът в нас? – Това е всичко, освен животинското.

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30410]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→