Творецът – това е силата на отдаване, царяща в цялата реалност. Тази сила на отдаване може да ни свети отдалеч, и не е важно кои сме ние, какво си представяме, от какъв материал сме създадени, – със своето въздействие тя е способна да ни обърне в подобие на себе си – в отдаващи.

За да успеем да постигнем връзка с тази сила, хората, вече постигнали я, ни описват всевъзможните форми, в които се разкрива тази сила на отдаване – Творецът. Те ни описват устройството на системата на Неговото въздействие върху нас, и така можем да влезем във връзка с Него. Защото ние никога не можем да кажем нещо за самия човек, а говорим за разкриване на неговите действия, за неговите прояви спрямо нас. Затова Баал а-Сулам пише: никога не знаем какво представлява същността, а разкриваме само действията на тази същност.

Така и с Твореца. Казано е: „От действията Ти ще Те познаем“ – от неговите действия постепенно възприемаме Неговия образ, все по-правилно и по-правилно. Защо? – Защото Неговите действия строят в нас всевъзможни отпечатъци, различни форми, съгласно които започваме да разбираме, да мислим, изясняваме, да внасяме порядък в тях, и тогава можем да съставим Неговия образ. Разбира се, всичко това излиза от нашето впечатление, но във всеки случай така достигаме осъзнаване.

Затова нашето разкриване, осъзнаване и разбиране се нарича „образно познание“. Защо образно? Защото, от една страна, нашият материал остава същия – желание за наслаждение, и няма друг материал. От друга страна, формата, която се облича на този материал, – това е желание за отдаване, свойството на Отдаващия, Неговия образ, който възприемам, впечатлявайки от Него.

За да се впечатля от този образ, от Твореца, се въодушевявам от групата и така се приближавам към възприятието за Него. Четенето на книгата „Зоар“ е особено с това, че желаем да получим впечатление от всевъзможните форми на отдаване на Твореца, разкрили се на тези хора, които са били вече способни да ги възприемат. Тези форми слизат и към нас, но те са скрити, и не ги усещаме, не сме способни никак да опишем своите усещания от тези форми. Няма в нас ясно усещане, за всевъзможните видове, проявления, свойства, когато бих усетил в себе си някакви промени.

Кабалистите са описали всички тези форми и ни дават цялостната картина: как става в човека това познание, как се изменя в него, как се развива от най-малката негова форма – точка в сърцето. И на всеки етап, започвайки от мъничка точка, всичко се развива отначало от негативната страна, противоположна на Твореца, а след това към положителната страна, подобна на него. И отново от отрицателната страна, от другото свойство, противоположно на Твореца – и отново към положителната страна, подобна на него. И така през цялото време: наляво – надясно, наляво – надясно. Така се развива всяко разбиране, от най-мизерното до най-голямото.

Състоянията, в които пребиваваме противоположни на Твореца, се наричат „зло начало“. Състоянията, в които възприемаме Неговото свойство, подобно на Него, – се наричат „добро начало“. Тоест „началото“ – желанието – остава, само ние го наричаме зло, ако приема форми, обратни на Твореца, или добро, ако получаваме свойства, подобни на Него.

Всъщност, говорим за себе си относително свойство любов, защото такова е отношението на Твореца към творенията. Затова на всяка крачка преминаваме от ненавист – към любов, и отново от ненавист – към любов. Чувствайки в себе си ненавист, усещаме част от понятието „планината Синай“ – „планината от Ненавист“, а в противовес на това, чувствайки любов, ние усещаме светлината, възвръщаща към Източника, разкриването на Тора и т.н.

Затова, четейки книгата „Зоар“, в която се говори за всички състояния – лоши и хубави, за негативните и позитивните сили, които взаимно действат в равна степен за постигане на целта, – трябва да се постараем да се включим в тези велики кабалисти, които са усетили всички тези състояния, да бъдем слети с тях.

Тоест, сега искам да вляза в това събрание на раби Шимон, където се намират също така Баал а-Сулам, Рабаш и всички велики кабалисти – всичко това е един апарат, една система, поправената част на съсъда, в която вече е станало поправянето. И там, в тези желания, се намират великите души, пребиваващи в усещането, в постижението на Твореца, в тези свойства, както в Него. За това те ни разказват, както родителите на своите деца. И макар детето да не  разбира напълно за какво говорят възрастните , то трябва да се постарае да разбере.

От урока по Книгата „Зоар“, 29.11.2011

[62053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

В книгата „Зоар” четем за висшата система – така, както четем за устройството на някаква електронна или механична система. Просто четем, свързваме се с нея, но не я привеждаме в действие.

Да я приведем в действие не означава да знаем как работи тя. Защото пускаме различни системи и работим с тях, даже не знаейки устройство им: пред мен има някаква система и ме обучават кои бутони да натисна, на коя страна да завъртя лоста, за да заработи. И колкото по-малко знаеш за вътрешното устройство на системата, толкова по-добре – в краен случай няма да се объркаш.

Затова трябва да знаем как да пуснем висшата система. А след това, от нашите действия, както е казано: „От действията Ти ще Те позная“, започваме да виждаме тази система, да я разбираме, да я усещаме, да придобиваме връзка с нея. Както стругарят, в процеса на работа на струга, започва да познава характера именно на своя струг, а не на друг, свойствата на металите, от които трябва да направи детайли с различни форми. Той знае, слуша, усеща и даже чувства мириса, излизащ от струга.

Тоест, в процеса на работа, от действието, започваме да познаваме тази система. Но в началото ни обучават кой „бутон” да натиснем, за да видим. Така учим детето: „Виж, ако натиснеш копчето – лампичката светва. Завърташ лоста – и машината се движи“. Така започваме да опознаваме света.

Същото е и с духовния свят. Изучаваме система, която е изключително разнообразна, многостранна и сложна, в нея има безчислено множество елементи и връзки, съединяващи помежду им всички души, във всички ситуации, и не само в този свят, а във всички висши светове – нещо, което даже не сме способни да си представим с нашия разум. Цялата тази система въобще не се съотнася с нашия разум, защото връзките, измерението, всичко съществуващо там е над времето, движението и пространството, над скоростта на светлината.

Но, независимо от това, можем да пуснем тази система, за да ни въздейства. Не знаем как действа, но я пускаме. Така в много случаи в нашия живот използваме природата. Например, има много „бабини“ рецепти за отвари от треви, предаващи се от поколение на поколение. Нима знаем как действат? Не. Само ни е известно, че помагат. Така животните по мирис намират именно тази трева, която може да ги излекува, – и няма да се объркат, за разлика от нас с нашите аптеки и лекарства.

Тоест, необходимо ни е да знаем, че това помага, че така „натискаме” и получаваме отговор. Това не е никак просто. Не знам какво е написано в книгата „Зоар”, за какво се обяснява вътре. Но за сметка на това я чета заедно с всички, имам възможност да възбудя системата, за да работи тя върху мен. Иначе, ако не натисна „бутона” – тя няма да работи над мен лично, а ще въздейства въобще на цялата реалност, на цялото човечество. За да работи над мен лично, трябва сам да я пробудя.

Затова четем книгата „Зоар” и с това натискаме „бутона“, за да ни въздейства системата персонално – и на нашата група като цяло, защото заедно четем тази книга, и лично на всеки от нас. Така, хайде да се постараем да пуснем тази система.

От урока по Книгата „Зоар”, 28.11.2011

[61946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Има ли при четенето на книгата Зоар време, когато трябва да полагаме усилия, и време, когато Зоар ни дава тласък от своя страна?

Отговор: Преди всичко трябва да разбереш, срещу какво се намираш.

Ако гледаш стар филм от преди 30-40 г. то се удивяваш: какви наивни са били хората, как са играли, как са направили филм. Но за тях всичко това, е било истина, те са мислели, че показват своя живот със цялата сериозност. Артистите са били прекрасни. Но хората са били други. Ако погледнеш хора от преди 200-300 години назад, то би ги видял още по-обикновени и примитивни.

А какво би открил, гледайки на всички народи, на целия свят 2000 години назад? Как са живели? Всички почти на „дърветата“, наистина диваци – даже в Европа през средните векове.

Но ако погледнете на хора, които пишат такива книги, както Зоар, 2000 години назад? Това е наука, философия, възприемане на света, достигане на реалността… Дори ако такъв човек седи сред нас сега, би се почувствал нищожен в сравнение с него. Тук няма понятие за време. На теб ти дават да се докоснеш до нещо, което се намира извън нашия свят – със системата, управляваща цялата реалност.

Затова към тази управляваща система, към тези сили, към тези души, написали ти за това, да издигнеш своята молба, да заплачеш, като младенец, желаещ да расте с тяхна помощ, на техните ръце! И не е важно, колко разбираш, в какво състояние се намираш – не ти го организираш. Но от даденото ти състояние старай се да разбереш, къде се намираш, на чии ръце можеш да бъдеш – и да се обърнеш към тях с молба.

Въпрос: С каква молба?

Отговор: Не зная. Ти трябва да усетиш потребност. „В мен няма недостатък от нещо. Само ме вземете на ръце – искам да спя…“ Това също е молба – да те вземат на ръце, за да се усетиш в тях, като младенец, на когото е топло и надеждно в ръцете на майката, – той чувства нейната миризма, нейната гръд, пълна с мляко, – и тогава спокойно спи. Искаш това? – Тогава го разкрий! Най-малко това.

А може би, искаш нещо по-изяснено – на основата на това състояние, когато оставаш в техните ръце, но може повече да се възползваш от тяхната помощ. Защото  порасналият съхранява в себе си всички свои предишни връзки с майката. Пъпната връв не пропада, расте все повече в разбиране, осъзнаване.

Колкото висшият е по-голям, и колкото повече мога да се възползвам от неговата помощ, да го възвеличавам в  очите си – толкова повече го задължавам да се издигне. С това се извършва нещо по-възвишено, отколкото аз, равно на Безконечността, – и тогава мога да получа от него, както от Безкрайността. Ако пренебрегвам висшия, какво мога да получа от него?… Напротив.

Затова всичко се крие в отношение към моето ниво, където сега се намирам. Ако възвишавам висшия над себе си, то мога да получа от него. Колкото по-високо го издигам, на по-високо стъпало, каквото само мога да си представя, – толкова повече мога да получа от него. Ако започна да го снижавам, считайки се за по-висш, – какво мога да получа от по-низшия, отколкото аз?…

От урока по книгата „Зоар“, 23.11.2011

[61634]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Четейки книгата Зоар, през цялото време се отвличам в мисли. Разбирам, че това е хубаво, доколкото от „От Сион ще излезе Тора“ („Сион“ – в превод „изход“). Но все пак, как да се удържа във вътрешна концентрация?

Отговор: Трябва старание. Да допуснем, че ме призовават в съда, за да се разбере, доколко се грижа за групата, и съгласно това трябва да ми се присъди награда или наказание.

Тогава, четейки текста, се безпокоя, как да привличам към себе си всевъзможни добри сили и как да отделя или подсладя злите сили. За това чета Зоар.

Преди всичко, съдът над мен се води само в едно направление – съединение или изключване от групата, доколкото съм свързан или откъснат от нея. Затова трябва да пробудя върху себе си въздействието на добрите сили, помагащи ми да се обединя с групата, и обратно – да отстраня силите, които ми пречат.

И освен това, трябва да видя, че всички протичащи в мен действия са предназначени само, за да ми покажат изясненията, които трябва да премина, и всевъзможните фактори, усилващи моята връзка с групата пряко или по-обратен начин. Защото  в крайна сметка и доброто, и злото са предназначени само, за да ме пробудят и укрепят връзката ми с обкръжението. Само на този принцип над мен се извършва съд.

От урока по книгата Зоар, 15.11.2011

[60771]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Известно е, как Бaал а-Сулам е уважавал материалистическата психология, защото от нея сякаш се открива вход в науката кабала. Психологията говори за силата на душата на живото същество, намираща се в този свят на животинско ниво.

А науката кабала говори за развитието на тези сили в човека, когато той започва да се развива за сметка на пробудилата се в него духовна искра и светлината, възвръщаща към източника. Тази светлина въздейства на човека сякаш отвън, но се пробужда вътре в него по молба на човека.

И тогава човек започва да се развива и да вижда, какви сили на Божествената душа, тоест форма на отдаване, се развиват в него, в какви направления, в какъв вид. В хода на развитието им, той ги развива във вид на гематрия (числови значения), имена, но вече усеща вътре в себе си, какви сили идват от дясната или от лявата страна. Това не са страни в нашия свят, а дясната и лявата линии в своя духовен корен. Всичко внезапно се свързва в човека с езика на клоните. Но всичко това – вътрешните сили на душата, вече е духовна психология – кабала.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2011

[60903]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво да се направи, когато не изпитваш възвисяване и пробуждане по време на четене на книгата „Зоар”? Как да молиш в такова състояние?

Отговор: По време на четене на книгата „Зоар”, както и другите първоизточници – статии, пиеси, „Учението за Десетте Сфирот“, – трябва преди всичко да формирам правилната картина: къде се намирам.

Реалността, в която се намирам, ми се представя в моите сетивни органи, в моите желания. Тази реалност е светлината, формираща ме така че да я усещам и да мисля, че това действително съм аз и моят свят. По такъв начин имам връзка със светлината, с висшата сила, желаеща да ме обучи да разпознавам къде именно се намирам, защото изначално нищо не зная и не виждам, като новородено.

Затова преди всичко трябва да сформирам тази картина по правилния начин. Има желание, в което действа светлината, желаеща да го пробуди отвътре, да се разкрие в него, съгласно закона за подобие на свойствата. Светлината се намира вътре в желанието, съвсем не е отвън, но относно това желание тя се нарича обкръжаваща, вътрешна, външна и така нататък – всичко това са форми, в които се разкрива светлината в желанието. Защото говорим за всичко от страната на желанието.

Ако разбирам, че в мен се намира целият свят, цялата реалност, всички светове, цялата светлина, то сега трябва правилно да се организирам: как и какво правя, за да достигна разбиране и осъзнаване, максимално възможно в сегашното състояние, всеки път да разкривам колкото се може повече.

Разкриването става с помощта на двете сили – силата на скриване и силата на разкриване. В нас винаги има тези две противоположности. Така и в нашия свят реалността, която усещам в дадения момент, също включва в себе си разкриване и скриване – двете заедно. Защото без правилното противостоене между тях не усещам нито цветове, нито звуци, нищо. Повече от това, колкото повече включвам в себе си силите на скриване и разкриване, противоположни и съчетаващи се помежду си и противостоящи една на друга – толкова повече усещам, ставам по-умен и разбиращ.

Затова, четейки които и да са първоизточници, аз желая да сформирам картината на реалността, да я разкрия колкото се може по-истински, вярно и силно. И не е важно, какви именно източници четем, в какъв стил. Ако тези книги, чрез които пробуждам силите на моята душа – и от страната на желанието, и от страната на неговото напълване, то не е важно – това може да бъде „Учение за Десетте Сфирот“, „Зоар“, писма или статии. Главното е да се пробуди моето развитие.

И тогава разбирам важността на моето занятие с Тора: заключената в нея светлина възвръща към източника, тоест тя ме придвижва към разкриване на истинската картина на реалността, където съм слят с Твореца,  към скритото от мен състояние.

Затова преди всичко формираме картината: съществувам аз и всичко е затворено, скрито вътре в мен. Трябва да пробудя силите на моята душа и в тях да разкрия истинската реалност, където аз и Творецът се сливаме в едно цяло.

След като вече съм се установил в този вид, пристъпвам към следващата крачка: как да пробудя себе си с помощта на ученето? Тогава всичко, което чета, ми говори за моите по-напреднали състояния, може по-далечни или близки – не е важно. Важното е, че с помощта на разказа, който чета, се старая да разпозная в себе си тези сили, тези форми.

И не забравям, че става въпрос само за моите желания, за вътрешните сили на моята душа – получаване и отдаване, тези у другите. Не е важно, че те се наричат със странни имена или са ми познати от сегашната реалност. Аз постоянно мисля само за това, как да разкрия всички тези сили – като съставляващи моята връзка с Твореца.

От урока по Книгата „Зоар”, 16.11.2011

[60899]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар” е предназначена не за да бъде изучавана, а за да се иска поправяне. И не е важно къде се намира човек, в какво състояние, в какво настроение, доколко разбира себе си, как се отнася към живота. Няма значение какъв човек е. Ако отваря книгата – нека иска някакво изясняване, напредък. Един моли за разбиране, друг – за възможно по-добър живот.

Трябва да се разбере, че това не е толкова важно в сравнение с молбата да достигнеш целта. Но аз не знам какво представлява тази цел. Като в нашия живот: ако аз бях двугодишно дете и можех да чета книгата Зоар, – би си струвало да помоля за нещо хубаво, което за мен се нарича цел на живота. Но какво бих могъл да поискам? Някаква играчка?…

Излиза, че аз трябва да моля не съобразено със своето желание – да ми бъде хубаво, приятно или обратно. Да кажем аз знам, че възрастните ядат друга храна – и ѝ се наслаждават. Те правят такива неща, че аз не разбирам как може да се получи наслаждение от тях, откъде у тях въобще възникват такива подбуди и т.н.

Тоест, нито по действията, нито по напълването, нито по други критерии, не знам какво именно да искам – като съм ориентиран към истинското състояние, наистина стоящо пред мен. Кабалистите казват, че четейки книгата Зоар, можеш да молиш каквото си искаш. А какво искам – също не знам, тъй като желанията ми са такива, че по-добре да ги няма. Но какво да се прави….

Излиза, че човек трябва да пристъпва към четенето на Зоар с молба за това, което самата книга иска да му приподнесе. Това, несъмненно, е правилно – все едно едно много умно дете да разбере, че си струва да стане голям, умен, силен, здрав, порядъчен човек, способен да извършва правилни и добри действия и да преуспява – така, както разбира това Зоар.

Така че, хайде да опитаме да поискаме това – и нека Зоар извърши в нас всичко, което пожелае!

От урока по Книгата „Зоар”, 15.11.2011

[60778]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Глава ”Пкудей”, п.839: Както има степени и чертози от страна на светостта, така ги има и от страна на скверността. И всички те съществуват, управлявайки света от страна на скверността.

Затова съществуват седем чертога, съответстващи на седемте названия на ада, тоест наричат се със същите тези имена, с които и седемте отдела на ада. И всички те са призвани да съдят и да оскверняват тези грешници на света, които са се обединили с тях, пътищата на които не били пазени от тях, когато са били в този свят.

Адът е желанието ми за наслаждение и е възможно малко и слабо, което днес не ми изглежда вече така страшно, насочено против обединението с другите или не е прекалено поддържащо го, когато мисля лично за себе си – как да преуспея, какво се случва с мен и т.н.

Съгласно стъпалото, на което съм, днес това желание ми се струва напълно порядъчно и може да се нарича рай, защото с негова помощ печеля, постигам и се чувствам добре. Но с нарастването на разбирането ми във висшата система, преминавам към такова състояние, че гледам на това желание като на ад, защото в него мисля само за себе си, ”изгарям”, отделям се, противоположен на светлината, на Твореца.

Всичко зависи от това, как човек оценява желанията си. В това е разликата между ада и рая.

От урок по книгата „Зоар“, 14.11.2011

[60660]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Известно е от науката кабала, че единственото средство, способно нещо да измени, – това е светлината, възвръщаща към източника. Тя поддържа нашия живот, оживява всичко, извършва всички изменения. Съгласно нейните свойства, в самата природа на светлината е заложено желание и целия път на творението от началото до края: как да се промени материала, желанието да се насладиш, за да се приведе към подобие със самата светлина.

Ние, представлявайки този материал в ръцете на Създателя, светлината, можем да пробудим върху себе си неговото въздействие с голяма сила – и тогава да ускорим развитието си. Тъй като ние сами ускоряваме развитието си, желаейки го и разкривайки повече нашето желание – и тогава светлината повече му въздейства, извършва в него по-съществено действие, – то усещаме развитието ни добро, желателно. Защото добавяме към еволюционния процес, протичащ в „своето време“ („бейто“) – още и нашата част, добавка, наречена „ускорение на времето“ („ахишена“), доколкото се стремим към това място, към тази форма, към която светлината желае да ни приведе.

Откъде знаем, че това е така? – За сметка на това, че се стараем да се видим обединени заедно, като един човек с едно сърце, за да се слеят желанията ни в едно. И тогава, доколкото се стараем да подбудим сърцата ни да се съединят, да извършат различни действия, за да се съединят в едно сърце, без всякаква разлика между тях, наистина в единно цяло, – дотолкова пробуждаме светлината, за да подейства на това съединение, на старанията ни да се обединим, – с по-голяма сила, отколкото работи над желанието по своята обичайна, еволюционна програма, наречена „бейто“. Така ускоряваме времето.

За да пробуди въздействие светлината на желанието, трябва сами да си представим, че се стараем да се съединим в сърцата и че приемаме формата на светлината – свойството на взаимно отдаване, до такава степен, че всеки от нас изгубва усещане за своето лично съществуване, и всички приемаме общност, включваща в себе си всички, – групата, душата, която се формира от частни сърца. Тогава светлината ни въздейства и реализира, завършва действието.

От урока по Книгата Зоар, 14.11.2011

[60664]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

За да видим духовната система, в която навлизаме сега (и в която в крайна сметка трябва да влезе целият свят), ние сме длъжни да разкрием във връзката между нас някакво „лудо“ желание. Изведнъж да поискаме да си отдаваме един на друг, така, сякаш не сме с разума си. „Добре ми е от това, че аз работя, а друг получава“. В живота си бихме сметнали, че такъв човек няма здрав разум, чувства, възприятия, че не разбира какво прави.

Затова висшата светлина трябва да ни въздейства и да ни доведе до такова състояние – друго, много странно, напълно откъснато от нас. Което не е по силите ни да постигнем и ние не усещаме в него никаква силна потребност, способна да пробуди в нас това желание.

Първоначално получаваме една малка искра, малък стремеж към това състояние на отдаване – и нищо повече. Всичко останало трябва да постигнем за сметка на това, че в групата започваме да се убеждаваме един друг във величието на отдаването. От външна гледна точка тази работа наистина е нереална, нерационална, с която никой не може да се съгласи.

Така че представете си колко трябва да сме разочаровани от егоизма си, колко да се отчаяме, за да поискаме да се освободим от него, да излезем от него. До такава степен той ни причинява страдание, убива ни, че по-добре да избягаме от него дори към такова състояние. През какви ли страдания трябва да премине цялото човечество, за да пожелае да бъде отдаващо, да се издигне над всичко, без да мисли за себе си!

Ето защо, преди всичко сме длъжни да чувстваме, че животът ни е вечен. Не можеш да се отървеш от него и да сложиш край на цялата тази „неизгодна работа“ с огромно отчаяние. Длъжен си да усетиш вечността в своето състояние – че наистина няма накъде да избягаш. Това се  нарича „да усетиш вечността“.

И ако е така, тогава ти се намираш в състояние, в което животът ще ти се стори много по- лош от смъртта. Тогава ти ще се съгласиш в противовес на това страшно състояние, страдание вътре в егото – да се чувстваш добре, свободен в изхода от това зло, което то причинява.

Ако преценим страданията, които трябва да изпитаме в нашите желанията заради егото, даващо ни смисъл в този живот, ще разберем, че това е наистина ужасно страдание, което не съществува в нашия свят. То е породено от факта, че светлината все повече се приближава и ни се показва единна, а ние виждаме себе си отделени един от друг и разпръснати по целия свят.

Разликата между това и онова, несъответствието в нашата структура, неравенството, неравновесието между нас и светлината, която свети целенасочено. А ние сме различни от нея, разбити и несъвършени – тази пропаст пробужда в нас всички страдания и беди.

Кабалистите пишат много за страшни времена, възможни в бъдеще. За „милосърдните майки, изяждащи малките си деца“ и така нататък. Ние трябва да разберем, че само науката Кабала може да промени тези страдания от страдания от омраза в любовен копнеж. И тогава можем да започнем да добавяме разум към нашите усещания. Като не се движим само под натиска на страданията, от които ще ставаме по- мъдри, доколкото страданията смекчават тялото. Желанието, както „ударите размекват плътта“.

Напротив, можем да изпреварим удара с лекарство – тоест да започнем сами да пробуждаме светлината, връщаща към източника. Тогава тя ни свети и поправя разума и чувствата ни и започваме да разбираме все повече, предотвратявайки ударите. Така ще се постараем да мислим за това, като четем книгата Зоар.

От урока по книгата Зоар, 10.11.2011

[60396]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→