Във всеки човек се развива лично възприятие на реалността в зависимост от корена на душата му, на нейната менталност и характер.

Има хора, които са по-склони към техническо развитие, а има и такива, които са с по-чувствителна наклонност, както в нашия свят има хуманитари и техничари. Едните отиват да изучават музика, другите техника, математика, архитектура и т.н.

Така е и в духовното. Има огромна разлика между тях. Защо един кабалист е писал в един стил, а другия в друг? Това произтича от характерните особености на човешката душа, всеки различно възприема духовния свят. По-късно те ще се допълнят един друг, но като цяло има голяма разлика между душите – много повече, отколкото разликите между хората в нашия свят.

Разбира се всеки възприема духовната реалност, с напредването и преминавайки махсом, всички достигат до прозрение. Но на един духовния свят се разкрива така, че той вижда общата картина и се занимава с образно постижение, а друг – повече с техническите умения на душата, и неговото възприятие на реалността – като на физик от нашия свят. Трети възприема духовното – като психолог в нашия свят, а четвърти – като прост работник.

В духовното има много по-богат ’’ асортимент’’ на видовете заетост на хората, отколкото в нашия свят – като проекция на единия свят върху другия.

От урока по книгата Зоар, 12.02.2012

[69522]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е висшият корен на черните буквите? От къде идва силата им?

Отговор: От точката на буквата йуд. Казано е в стихотворението на Ари:

„Знай, до началото на творението е била само висшата, запълваща всичко със себе си, светлина.

И  е нямало свободно, незапълнено пространство –

Само безкрайна, равномерна светлина, която заливала всичко .

И когато решил Той  да сътвори световете и населяващите ги същества..“ –

Тогава започва да се разкрива желанието за наслаждение, нещо противоположно на светлината.

Светлината е отдаване и любов. И изведнъж, вътре в отдаването и любовта започва да възниква нещо черно, различно от отдаването и любовта. Всъщност, тази мъничка капка, нещо неравностойно на светлината, различно от нея, което се формира в нея –именно това се нарича творение. Друго творение няма. Всичко останало се е развило от нея. Всичко останало се определя от това минимално, мъничко различие от светлината, което започва да се развива за сметка на светлината – започва да усеща себе си и да осъзнава своята противоположност на светлината.

И тогава ние говорим за четири стадия на разпространение на светлината, Безкрайността, съкращаванията и по-нататъшното развитие на творението. Но в действителност, нищо не се променя: остава си същото мъничко различие от светлината. Единственото, което расте в него, е усещането, колко противоположно е  то на светлината. Но всъщност, то е съвсем малко по-различно от светлината.

Затова Творецът е създал само точка на буквата йуд, а всичко останало се развива вътре в тази точка. Това е коренът на буквите.

[68295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да събудим завист в групата към авторите на книгата Зоар, за да пожелаем да се уподобим на тях и да достигнем тяхното ниво?

Отговор: Това е много трудно. Те са много далечни и неразбираеми за нас. При това ние въобще не можем да разберем, какво представлява от само себе си човек, който разбира цялото творение, намира се в пространство, пълно със светлина, където му се разкриват законите, управляващи цялото сътворение, зад пределите на нашия свят, да пребивава в разбиране и усещане за цялата природа – великият Разум и Замисъл, довеждащ всичко до действие, опознаващо онази хармония, в която всичките части на творението са свързани помежду си.

По принцип, ние тъкмо от това изпитваме наслаждаване. Тъй като си мислим, че наслаждаването – е чувствено и желанието да се насладим, като че ли разбира единствено езика на усещанията, чувствените впечатления, но това не е съвсем така, защото, чувственото впечатление той получава от светлината Хохма.

Това малко ни обърква и ние не напълно разбираме, какво е това. Но продължителното наслаждаване – това е наслаждаване от постигане на системата на Висшето управление, където се разкрива Твореца. Тъй като ние не постигаме абстрактната форма и същността, облечена в материя – свойството отдаване, облечено в нашия материал – в получаващата материя.

Затова Творецът (Боре) се нарича ”Ела”/ БО и ”и Виж”/ РЕ, доколкото ние отиваме и виждаме, постигаме. Но ние постигаме светлината Хохма – как тя се облича в цялата системата и я управлява във всичките и части от край до край. Ние виждаме доколко тези части са раздвоени и отделени една от друга от егото си, от разликата в свойствата, и доколко те са свързани помежду си и поддържат един друг в такива форми, проявени и допълнени, че ние дори не можем да си ги представим, че това може да ги свърже или да ги допълни. Именно съединяването на противоположностите дава огромната радост и постигане на съвършенството.

Така е и всичко в нашия живот. Да допуснем, че гледаш някакъв филм или виждаш някаква ситуация. Ти се впечатляваш именно от онова, че отначало действащите лица са били раздвоени, противопоставяха се един на друг, страдали са – и изведнъж настъпва помирение. Това е причината за цялото въодушевяване на човека – да речем, че има някаква несправедливост, а след това справедливостта възтържествува, и тем подобни ситуации. Върху това са изградени всички произведения.

Това произлиза от същия този висш корен: отначало ние виждаме и постигаме огромното разделение, съществуващо в цялата система между частите и, а след това постигаме съвършенството и. Когато от раздвояване се постига съвършенство, както е казано: ”Всичките престъпления любовта ще ги заличи” – от това идва постижението, разбиране и благодарността към Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 24.01.2012

[67467]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нашата работа се нарича работа на Твореца, защото само светлината действа:  възбужда желанията, променя ги, поправя и напълва. Светлината прави всичко – това е единствената съзидателна сила.

А освен светлината, има още и желание. Ако желанието започне да иска нещо, но светлината не му дава желаното, желанието усеща в себе си страдание. И тогава светлината започва да играе с желанието:  напълва го малко, след това отново го оставя неудовлетворено, още малко го напълва и отново го оставя празно – дава му да преживее всякакви усещания от напълване и неговата липса.

И благодарение на тази работа на светлината над желанието, желанието започва да поумнява. То вече разбира какво напълване не е имало, а сега го има и в какви различни форми може да бъде то. Така желанието развива около себе си разум, устроен много просто: как да получи повече напълване.

Тоест, разумът вече позволява на желанието не просто безсмислено да жадува за нещо, но започва да работи с него и го направлява. Учи го да се издига над своите моментни желания – “сега пострадай малко, за да получиш после много повече“. Това може да е прост работник, получаващ заплата в края на деня, и бизнесмен, който инвестира милиони на фондовия пазар и разчитащ да получи печелба в бъдеще, или човек, готов да легне за операция и да се подложи под ножа, за да оздравее и т.н.

Простото желание не е способно на това! Но разумът, развиващ се успоредно с желанието, може да го допълни и да приближи към него бъдещата форма на напълването, заради която то сега е съгласно да страда.

По този начин действа светлината, развивайки желанието и отглеждайки близо до него и разум. И тази двойка : желанието и разума, обединени заедно – започват да работят пред света. Взаимно допълвайки се: желанието с разума, а разумът с желанието – те стават по-чувствителни, по-интелигентни и заедно работят по отношение на Твоеца.

Целият успех всъщност зависи от това, доколко разумът може да напълни желанието. И тогава, от опита на различни житейски ситуации от преживения живот, благодарение на изясняването, анализа и синтеза на случващото се, разумът може да намали развитието на желанието. Но всичко това е така, защото вътре в разума има връзка със светлината, с информационните гени (решимот).

От урока по  книгата Зоар, 06.01.2012

[65650]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато по силата на различни житейски обстоятелства достигаме до науката кабала, ние мислим, че духовният свят, подобно на този свят, има външна форма, че в него има обекти, заемащи някакъв обем в пространството, че има движение и време.

Така човек си представя картината на духовния свят, изхождайки от впечатленията от нашия свят, който той е свикнал да вижда, тоест да усеща – в такъв вид, той си мисли, че може да усеща и духовния свят.

В раздела от кабала ”Възприемане на действителността ” ние изучаваме, че цялата картина от реалността се проявява в нашето желание, че всичките ни образи, всичките усещания за движение, пространство, време и обем – всичко това са свойства на възприятие на желанието.

Желание от един вид ни дава усещане за време, желание от друг вид – усещане за промени, желание от третия вид – усещане за обем и т.н. – всевъзможни цветове и звуци, ширини и висоти. Всичко това са различни желания (вектори) , които се съчетават и ни рисуват нашия свят, а също така и духовния.

Разликата е само в това, че в нашия свят ние си въобразяваме, че се намираме между образи, които сякаш наистина съществуват извън нас, а в духовния свят ние усещаме и разбираме, че  нашите вътрешни сили,  рисуват действителността в нас.

Ние усещаме и разбираме това в степента на силата на нашата власт над тези сили / желания. Ако аз не властвам над силите на моето общо желание, то всички тези сили ми се струват външни т.е. неподвластни на мен. А ако започна да властвам над тях, с помощта на съкращаването и екраните, с желание да ги управлявам, то ги разкривам, като вътрешни сили, които са ми подчинени.

Така започваме да възприемаме картината на света в много по-реален вид – до такава степен, че даже този свят, който сме свикнали да виждаме като външен, също се усеща все повече като вътрешен свят в нас.

И тогава разбираме, как авторите на книгата “ Зоар“ са съзерцавали реалността, как са усещали действителността и как ни я предават, описвайки всичко с думите на този свят или с кабалистични термини, или с езика на сказанията, или с етичните норми (мусар).

Но всъщност те подразбират само вътрешните сили на желанията в човека, в които светлината внася всичките форми на впечатленията. Става дума само за това, как желанието се впечатлява от светлината.

От урока по книгата „Зоар“, 05.01.2012

[65441]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Има такова понятие ”Да разкриеш Книгата”. Да разкриеш – означава да достигнеш нейната дълбочина, нейната същност, да опознаеш чия сила се намира в нея. Тъй като книгата е източник на мъдрост, източник на знания, разкриване на стоящия зад нея. Книгата – това е понятие от три съставни: книга, разказвач и разказ.

И така, кой е разказвачът, за какво се разказва и кой разказва?

Има някой, който е написал книгата. Той я е написал, изхождайки от впечатленията си от нещо. Този, който се е впечатлил, има източник, тъй като някой е създал първообраза, от който се е впечатлил и го е описал в книгата. Има и такъв, който отваря книгата, така наречената Книга на Небесата, чете я – и  обяснява,  разказва ти. Той може да ти разказва посредством това, което описва в книгата. А ти четеш това, което той е написал.

А може би, ти не го четеш , а влизаш вътрешно, в душата на автора, разказвача, и трябва да се отъждествиш с него. Ако не се отъждествиш с раби Шимон, ти няма да разбереш какво е написано в „Зоар“. Тъй като то идва  в неговото одеяние.

Затова тук има две съставни (макар в действителност да са много повече, тъй като това го е ”писал” Твореца). В края на краищата ние трябва да достигнем до обличане в раби Шимон. Дотолкова, доколкото можем да се отъждествим с него, да се прикрепим към него, да се опитваме да се слеем с него – от това започваме да се впечатляваме, да усещаме и постигаме онова, което той предава в книгата „Зоар“ с различни намеци, които могат да се предадат писмено.

Трябва да постигнем такова състояние, че няма да можем да слушаме „Зоар“ без понятието, наречено ”раби Шимон”. В това понятие влиза и групата на неговите ученици, тъй като учениците му се включват в него.

Духовният съсъд, от който ние получаваме въздействие се нарича ”раби Шимон”. Това не е човек, а нещо като облак от свойства, сили и духовни определения. Цялата тази система заедно, се нарича ”раби Шимон”.

Аз съм свързан с тази система, подхранвам се от нея, и затова за мен е много важно да се прилепя към нея. Колкото повече се сливам с нея, усещайки, че се докосвам до раби Шимон – толкова повече възприемам онова, което е в него, при това не външните впечатления от прочита на текста от „Зоар“, а много по-вътрешни постижения.

Това, че ние разделяме нещо, предаващо ми духовно впечатление, на няколко пласта, на няколко съставни – книга, разказвач, разказ – тъкмо това ми помага да се свържа с него, а не ме отделя от него.

Това е още един подход, още едно използване на понятието ”да разкрия Книгата”

От урока по книгата „Зоар“, 02.01.2012

[65069]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще препоръчате на англоговорящите слушатели при четене на книгата Зоар: да следят текста, отпечатан на хартия или просто да слушат? На иврит или на английски?

Отговор: Ако човек просто слуша звученето на текста, който четем, но през цялото време пoлага вътрешни усилия за разкриване на текста вътре в свойството отдаване, желаейки това свойство да се разкрие в него – това е най-добре.

За пример, аз просто чувам звука на думите, но какво означават те – не знам. За да ги разбера, ми е нужен някакъв вътрешен преводач, който ще ги превежда за мен. Преводач, който да преведе думите на Зоар за мен – това е само свойството отдаване, ако се разкрие в мен. Тогава веднага ще разбера за какво става дума. Ще видя тази картина чувствено, ще вляза в нея, тя ще оживее в мен.

Нямам нужда от нищо друго, освен свойството отдаване. Тогава всичко, за което се говори в науката Кабала, веднага ще разкрия вътре в това свойство. Точно като превод по телевизията, но ти не можеш да включиш екрана. Веднага щом го включиш – в този миг ще видиш. А засега? И все пак има нещо, което се крие зад екрана, тече по проводниците, но ти не можеш да го включиш.

Липсва ни само екранът…

От урока по книгата Зоар, 15.12.2011

[63211]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да привличаме светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Можем да донесем само нашето желание, потребността то да се поправи, но кой ще го поправи? Мога само да разкрия разбиването, а лечението може да дойде само свише, само за сметка на светлината. Светлината е разбила нашето кли/желание, – и тя може да го поправя. Това е същата тази светлина, същото действие, само че обратно на желаното от мен сега.

Излиза, че освен от разкриване на желанието, не се нуждая от нищо друго. В момента, в който разкривам желанието, – това се нарича молитва, – начаса се поправя цялото зло, което съм разкрил. Ако действително разкривам злото в неговата окончателна, последна форма на всеки етап, – то се поправя, защото там безусловно стигам до истинската молитва, вик, повдигане на МАН – и несъмнено става поправянето.

От урока по книгата „Зоар“, 14.12.2011

[63110]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Необходимо ни е въздействието на светлината от Единният източник, за да направи от нас едно желание, един съсъд/кли. Как можем да привлечем към себе си тази светлина? За това кабалистите са ни описали неговите действия. Имат ли тези действия непосредствено отношение към нас – тава не е важно. Важното е – че го пробуждаме. Със своите намерения възбуждаме Светлината – „Един, Единен и Единствено“ съществуващ.

Когато чета книгата „Зоар”, нищо не усещам, описваното е скрито от мен. А да си представям някакви образи – означава да си създавам идоли. Знам само едно: „Един”, понятието, към което се устремявам, извършва поправяне на разбитите, тоест отделените едно от друго от егоизма желания. И аз искам Той да поправи това разделяне. За това мисля, към това се стремя, това искам да се случи.

Тогава не ме вълнува, дали разбирам или не книгата :Зоар”, както е казано: „Учи се не с ума”. Това именно и се нарича „Изучаване на Тора” (лимуд Тора). Защото Тора, методиката на поправянето, както е казано, създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне, се постига не с разума. Аз поправям своя егоизъм, съединявам го с другите със силата на свойството „Един“ – и в събраните желания разкривам нова интегрална реалност – висшия свят.

Знаем за това от собствения опит, който всеки е натрупал в течение на тези години занятия с кабала: разумът никак не помага. Става някакво вътрешно изменение – и започвам повече да разбирам, да усещам, по-добре да свързвам помежду им различните понятия.

Затова, за да извикам върху себе си въздействието на Единния, за да направи той от мен също така единен с цялата реалност, просто чета за Неговите действия. Но се настройвам на резултата от четенето, от действията на тази светлина, възвръщаща към Източника: тя ме връща към това състояние „Един“, откъдето съм дошъл. Именно това е важно! Присъединявам към тази група, себе си, целия свят, всичко, което възприемам в своята реалност – всичко трябва да се съедини в понятието „Един, Единен и Единствен“.

От урока по Книгата „Зоар”, 27.11.2011

[61832]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Известно ни е от науката кабала, че всичко най-добро в личния ни живот – било днешния егоизъм или нещо по-високо, към което се стремим, цялото благо в желанието да се наслаждаваш или в желанието да наслаждаваш, в този или висшия свят – се постига само по пътя на обединението.

Днес ние разкриваме това на практика в доста тежки и неприятни форми: сблъскваме се с проблеми, потапяме се в кризи. Всичко това идва за да ни покаже, че трябва да се обединим, тъй като друг изход няма. Природата ни притиска, без да ни оставя място за маневри.

В тези обстоятелства науката кабала ни предлага своята помощ. „Ще ви помогна да постигнете единство,- казва тя. – Виждате сами, че не останаха други варианти. Само така може да се оправи живота”.

Дори и да не желаем това, има ли друг начин да придобием щастие? Привличат ни вечността, съвършенството, напълването в този и бъдещия свят, искаме да се издигнем над живота и смъртта. Ако съставим списък на нашите представи за абсолютното благо, той ще се окаже не много голям – максимум десет наименования. Като цяло, става дума за наслаждения – без значение, в разум или в чувство. И можем да ги постигнем само чрез обединение.

И ето, когато днес, попаднали в безизходица откриваме това, на помощ ни идва науката кабала. Тя не ни предлага по някакъв начин да заобиколим това непреклонно условие, не ни обещава протекция, не ни вкарва в духовния свят от задния вход. Това просто не е възможно, защото става дума за закон на Природата.

Затова кабала ни помага да го реализираме с добро. Да, това условие е неприятно, неудобно, горчиво на вкус, но горчивината може да се обърне в сладост, а дискомфорта да се преодолее със съвместни усилия, с музика, с общия поток на радостни чувства, с тържествени церемонии и културна програма.

Пред нас имаме тежка работа, трябва вътрешно да се преобразим. Така болният се подлага на операция, знаейки, че след нея ще заживее по-добре от сега. И науката кабала ще ни помогне да преминем през тази операция, която кардинално ще ни промени. Нашият начин на мислене, нашите светоусещане и светоразбиране, нашето възприемане на реалността, всичките наши действия, всичките наши цели, механизми на разума и чувствата – всичко това трябва да се преобрази. Трябва да деинсталираме старата програма и да инсталираме нова.

Не променяш своите базови свойства, обяснява науката кабала. Твоите вродени качества и придобити навици остават същите. Променяш само програмата, съгласно която постигаш едни или други цели в живота. И тогава изведнъж виждаш, че всички те са осъществими. Днес си разочарован и безсилен именно заради неправилната програма. Трябва да я обновиш – и ще постигнеш всичко най-добро, както искаш и сега.

И ето, малко помалко, човек прави крачки по този път. При това промените се предизвикват не чрез естествения натиск на страданията отзад, посредством който Природата винаги ни разкрива проблемите и недостатъците, принуждавайки ни да бягаме нанякъде. Щом се почувстваме притиснати на пресата, разбира се, се устремяваме към следващото състояние.

Както казва Баал а-Сулам, не е по силите ни да останем в текущото състояние, когато то става нетърпимо и тогава от безизходност, преминаваме в следващото. Това ново състояние не ни се струва привлекателно – иначе веднага бихме го избрали. По своята природа тъпчем на място, докато можем да си поемем въздух и едва достигнали прага на издръжливостта, се съгласяваме на промени.

Но и тогава ситуацията не е от приятните – защото все едно трябва да се местим някъде, да изоставяме дома и имуществото си, и по някакъв начин се настаняваме там… Подобни промени обещават голям дискомфорт. Но страданията се усилват дотолкова, че ни принуждават да извършим това „преместване”. Така се движим напред по етапите на човешкото развитие.

От друга страна, науката кабала ни открива хоризонти, показва, колко хубаво ще ни бъде там, напред. Защото задачата на Природата е не да ни тласка с удари, а да създава такива условия, че да се развиваме към доброто. И тогава, вместо натиск отзад, ние чувстваме, как ни тегли отпред. Това много помага: по-рано нашият влак се тресеше от тласъците на локомотива, разположен отзад, а сега още един го дърпа отпред.

В 21-ви век, казва науката кабала, вашето развитие ще се осъществява по пътя на обединението. Такова нещо никога не се е случвало, преди всеки се е развивал индивидуално, а сега е настъпило времето да се спояваме, да се включваме един в друг, за да може всеки да придобие в себе си общия съсъд. Тогава всеки ще расте наравно с всички, както е казано: „частното и цялото са равни”. Всеки ще почувства себе си подобен на Безкрайността, Висшата сила, усещайки и обхващайки в себе си цялата реалност.

За да се реализира това, човек трябва да придобие втора сила – силата на отдаването, обединението, взаимовключването с другите. И затова го довеждат в групата, в състояние на първа, макар и външна, спойка със същите като него хора, стремящи се към същата цел.

Четейки Книгата „Зоар”, се стремим към тази теглеща ни сила и полагаме усилия, за да се обединим помежду си. Помагаме на тази сила, участваме в процеса – и напредваме към целта, вместо да вървим към нея под натиска на първоначалната сила на страданията. От пътя на страданията преминаваме към пътя на светлината.

Книгата „Зоар” описва действия, които тя извършва с нас и затова, ако мислим за единството и се стремим към светлината, четенето се превръща във вътрешно, душевно усилие. По същия начин детето се старае в играта, по същия начин възрастният се отдава за да постигне успех. Ето и ние се опитваме да осъществим някакво действие – но не физическо, а вътрешно. А след това, реализирайки го, усещаме резултат – и той също е вътрешен.

От урока по Книгата „Зоар”, 30.11.2011

[62232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→