В началото на „Предговора към книгата Зоар“ Баал а-Сулам изброява пет въпроса:

1. Каква е нашата същност?

2. Каква е ролята ни в дългата поредица на действителността, от която сме малки връзки?

3. Чувстваме се низши и разбити, но нима от Творецът, който ни е създал не трябва да идват загрижени действия.?

4. Как би могъл Творецът да осъди Своите творения на такива страдания?

5. Как от Вечния, без начало или край, са могли да възникнат творения, които са преходни, тленни и погрешни?

Много са размишлявали над това в продължение на векове, откакто човечеството се е осъзнало. И пред нашето поколение стоят все същите въпросителни. Така и не достигнахме до разбиране, а всъщност става дума за фундаментални въпроси, засягащи самата същност на битието ни: Защо живеем? В какво е смисъла на живота? Каква е неговата причина? Какъв процес е заложен в него? Имаме ли свобода на волята? Каква е целта, пред която сме изправени? Сляпа ли е природата или действа по програма? Можем ли да я променим?

А освен това, има въпроси, свързани с Писанието: ако Творецът е добър, тогава къде е Неговото благословление? В някакъв бъдещ свят? Но кой го е виждал?

Накратко казано, освен животинския етап, на който ние трябва да предвиждаме основните си нужди, тези въпроси обхващат цялата реалност.

Въпрос: Малко са тези, които си задават такива въпроси…

Отговор: Това е отделен проблем – хората не знаят как да мислят за главното. Но подсъзнателно, тези теми без съмнение, ги безпокоят. Още повече днес.

А и въобще, нима е имало в историята човек, който да не се е питал:

– Защо страдам?

А между другото – какво има да се чудим:

– Страдаш, защото се чувстваш зле.

– А защо се чувствам зле?

– А защо трябва да ти е добре? Ти предполагаш, че „добре“ – е нормалното състояние, а всичко, което е по-лошо – е нарушено? Откъде ти хрумна? Може би вярваш в Твореца? Макар, че откъде знаеш, какво е Той и че Той е добър? Въз основа на какво се изненадваш, когато ти се чувстваш зле? Може би „лошо“ – е естественото състояние в света.

Така, по всеки възпрос, който човек си задава, издигайки се над грижите за насъщния хляб, непременно се крият всички тези основни, принципни затруднения, макар и в завоалиран вид. Хайде да ги открехнем поне малко.

1. Разбира се, че човек не пита: „ Каква е нашата същност?“ Той го формулира по друг начин: „Кой съм аз? За какво и защо?“ Децата се замислят за това, а след това забравят. Но въпросите остават: Каква е ролята ни? Накъде ни води историческия процес на развитие? Има ли той някаква цел? Подчинена ли е еволюцията на случайността или следва някакъв план?

2. Ние откриваме, че всички части на природата са тясно свързани – и не спонтанно, а разумно, и този разумът надвишава нашето разбиране. Но в крайна сметка, ние сме следствие на природата и е трудно да схванем и мизерно парче от нейната обща картина.

Така че хората се питат: ако наблюдаваме последователен процес, подчинен на дълбоката мъдрост на природата и разбира се, водещ до определена цел – тогава кой съм и какво съм аз? Накъде вървя? Откъде е произлязъл живота? От друга планета? А там – откъде? Някои се тревожат, че слънцето ще угасне след милиард години или че Земята ще се сблъска с някое небесно тяло. „Нека това не се случи на мен, но какво ще стане с човечеството?“ Не трябва да се смеем на такива тревоги.

3. Ние сме изключително ограничени, но все пак ни се иска да знаем. А от друга страна, гледайки себе си, виждаме собствения си недъг. И това е така, ако направим сравнение с величието на Природата, с нейната мощ, красота и съвършенство, с чудесните ландшафти, още неопорочени от човека, със звездни шатри над него. Вгледай се във великолепието на Вселената, проникни с мислен поглед върху структурата на ДНК или атома – и ще завидиш на видяното. Ние – сме малки, замислени прекалено много за себе си глупаци. Всичко, което преживяваме е само зрънце, отсеяно от голямата картина.

Оглеждайки се, виждаме навсякъде необятната мъдрост и неразделната взаимовръзка. Удивително, как всички части на природата се поддържат взаимно, докато ние ги водим към унищожение, без дори да разбираме, че с това унищожаваме себе си. Колкото и да си вирим гордо носа, в действителност Природата ни снабдява и ни храни. Нищо не идва от въздуха. Храна, вода, дрехи – всичко получаваме от нея, отвръщайки на доброто с разрушение. Това свидетества само за глупостта ни.

И излиза, че всичко в света е съвършено и само ние сме порочни. Но как може така, че от всички елементи на Природата именно нас да ни застига такъв недостатък? Ние не просто разрушаваме света – а рушим своето най-близко бъдеще и не искаме да се замислим за това. Дори и да знае, че утре ще умре, човек не се спира, не може сам себе си да удържи и да измине оставащия му път до неизбежната гилотина.

Природата изцяло властва над неживото, растително и животинско ниво, но над тях нейната власт не е абсолютна, тя ни е предоставила свобода на волята. Защо използваме тази свобода да опорочим себе си още повече? Вместо да се възползвам от своята независимост за благо, да стана Човек с главна буква, прекрасен и благодетелен за себе си и другите, аз напротив, разрушавам, всичко що е възможно. За какво ми е такава свобода?

4. Защо страдаме, ако съвършената Природа ни е приготвила такава прекрасна цел?

5. И накрая, как от съвършения Творец са могли да произлязат преходни, тленни и дефектни създания, раждащи се в мъка, живеещи в страдание и умиращи мъчително? Целият живот на човек преминава в гонитба за наслаждения, които никога не му се дават в ръцете? Едва успял да се захване за нещо, той веднага преминава към грижа за това, с какво ще се наслаждава в следващия момент. Никога не се насищаме напълно и дори и да се удовлетворяваме за малко, то не е завинаги. След всяко наслаждение настъпва пустота и ние през цялото време тичаме след миражи…

По такъв начин, въпросите изброени от Баал а-Сулам, в една или друга степен тревожат всеки и ще ни се наложи да намерим техните отговори.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 14.06.2012

[80528]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представим идеалното състояние – общия съсъд-желание, обединението?

Отговор: Ние всички сме свързани помежду си. Когато между нас се разкрива най-първото обединение, това означава, че ние всички, колкото и да сме – милиарди или милиони, разкриваме помежду си 10- те сфирот. Такъв е строежът на системата.

А след това, тези 10 сфирот започват да вибрират и да пораждат звуци, наподобяващи струните на китара. Те постоянно се намират в движение, хармонични помежду си. Няма нито един звук, който да се отделя от общата хармония.

Така тази система ни разкрива все повече и повече съвършенството на 10 – те сфирот. А освен това, те все повече ни се представят в своите всевъзможни разновидности. Тези разнообразни разкриващи ни се форми ни се появяват, защото всяка отделна сфира се проявява в своите 10 сфирот.

И когато всичките тези 10 вътрешни сфирот, съдържащи се в 10 – те главни сфирот, също започват да си взаимодействат помежду си, генериращи висшата хармония на основните вълни, с една дума както в музиката така и в гласа, те създават цялото впечатление, предавайки вътре цялата информация за съсъда и напълващата го светлина.

Различни светлини – това в същност, са впечатленията вътре във всички тези желания, преживявани от съединението на всичките пеещи струни, от образуващите се акорди.  Цялата тази музика – това всъщност е разкриването.

Всичко е заключено вътре в съсъда. Звукът се усеща вътре в нашите желания, в органите за възприятие, а не съществува сам по себе си във въздуха. Музиката на светлината винаги се разкрива като вътрешно напълване на буквите ( матрицата на желанията), намиращи се във вътрешността на другите букви. Светлината се проявява само вътре в съсъда, на желанието, в резултат на неговата промяна.

От урока по книгата „Зоар“, 24.04.2012

[76322]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква точно е работата ни върху връзката?

Отговор: Трябва да опитам да се свържа с изучавания текст и да искам, това което той казва, да се реализира вътре в моята връзка с всички общи съсъди, с желанието. Искам да открия всички явления, за които Зоар говори, в моята връзка с групата.

Зоар разказва за неживото, растително, животинско и човешко нива на желанията – нищо друго няма. Затова, там става дума за мъдреци, пръст, дървета, животни, магарета – всичко това се отнася до четирите стадия на желанията. Не трябва да се разсейваме от този вътрешен смисъл и да мислим извън картината.

Както и да ни изхвърля, трябва с всички сили да се придържаме към вътрешното и нека в нас постоянно да е тази борба с променлив успех. Главното е да се опитва – това означава, че ти вече правиш поправяне и издигаш вътрешното над външното, издигайки го все по-високо и по-високо.

Това са най-големите поправяния, които можем да направим само ние, като най-ниския слой на системата! До сега никой не беше способен на това, дори най-великите кабалисти от миналото. Именно ние, в нашето поколение, изпълняваме тази най-важна работа, повдигайки вътрешното над външното в самата основа на системата.

От урока по  книгата Зоар, 24.04.2012

[76319]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зеир Анпин – е висшата система. А Малхут – е моята система, която съм способен сам, заедно с другарите, да изградя – т.е. с желанията, които ми дава Творецът само за да се съединя с Него.

Има такива видове желания, които не принадлежат на мен, а са чужди, но те също са насочени към Твореца, както и аз. Аз не гледам лицата, а виждам само желанията, които още могат да се нарекат искри.

И тогава извършвам всевъзможни външни действия, за да се обединим. Искам да събера всички тези желания, всички малки вектори в една връзка, за да придобият сила. А заедно, вече ще бъде невъзможно да ги пречупиш, както поединично.

Ние се съединяваме благодарение на това, че всеки отменя себе си, само и само да се свърже с Твореца, с величието на свойството взаимно отдаване. Ние го създаваме помежду си, за да покажем сами на себе си и на Твореца, че сме готови за отдаване и го желаем. Нека да не е по силите ни да го постигнем и ние не можем истински да отдаваме един на друг, отменяйки своето его, но показваме максимума, на който сме способни в групата.

Ако прилагаме такива усилия и препълваме препоръчаната ни мярка, то се проявява светлината, възвръщаща ни към източника, която осъществява съединението. И тогава, вътре в това съединение (Малхут), усещаме свойството отдаване, свързващо ни със Зеир Анпин. Така разкриваме Твореца: Есод на З”А се свързва с Малхут и тя започва да Го постига.

Малхут вече не се присъединява към З”А само в една точка, а започва да развива вътре в себе си свойството отдаване, подходящо на З”А, и в същото време, противоположно на него, доколкото те си взаимодействат помежду си.

З”А и Малхут се съединяват така, че между тях се разкрива висшата светлина: Светлината Хохма и Бина – светлината А”Б – СА”Г, и тогава идваме в съзнание.

Всичко зависи от това, как сме подготвили Малхут. В степента, в която в нея се появява желание, подходящо на З”А, той започва да расте заедно с нея. Той побира в себе си нейното желание и за сметка на това расте.

От урока от книгата Зоар, 18.04.2012

[75950]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да поправя това, че сърцето не е съгласно с тези добри намерения, които разбирам с ума си?

Отговор: Ние не сме господари на сърцето си, над него властва обкръжението. Ако искам в мен да възникнат сериозни, висши мисли, аз вземам книга или гледам филм, говоря сам със себе си. Но ако искам да променя желанието на сърцето си, имам нужда от външно влияние.

Всичко зависи от това, как организираме живота си. Нормалния живот трябва да се възприема като театър, т.е. да отдаваме значение само според степента на неотложност. Длъжен съм да ходя на работа, да живея нормален живот като всички останали. Но се отнасям към това не като към реалния живот, а като към театрален спектакъл, в който има актьори, които играят ролите, определени им от Твореца, а те дори не го знаят.

А това, което може наистина да ми повлияе – е групата. В цялата реалност съществува само един начин, чрез който аз мога да въздействам, а те могат да повлияят на мен. Мога да се подготвя за по-чувствително възприемане на тяхното влияние и тогава ще го получа.

Затова цялата ми работа е съсредоточена само вътре в групата, няма друг начин да се промени сърцето на човека. Понякога хората си мислят, че могат повече да учат и тогава ще напреднат. Но обучението не заменя групата, само с помощта на групата, напредъкът е възможен.

Групата може да бъде много голяма или съвсем малка, или дори виртуална, а не физическа. Но все едно, нужно ми е обкръжение от хора като мен, заради които аз мога да отменя себе си, да им правя подаръци, да ги почитам, да станат най-великото поколение на хората. Трябва да играя спрямо тях, представяйки себе си за пълна нула, за прах под краката им.

И тогава чрез тях, ще ми влияе висшият свят, защото аз отменям себе си. И това е истинска самоотмяна, а не фантазия, като пред Твореца, пред когото всички са готови да се преклонят. И тогава виждам, колко са ефективни тези действия и как биха ми помогнали, ако бях започнал да ги правя преди, още преди много години.

Сам не разбирам, защо до сега не съм слушал това, а то е толкова просто. Тоест, чувал съм, но не съм изпълнявал. Отнема много време, докато човек най-накрая се вслушва и започва да изпълнява.

От урока по  книгата Зоар, 18.04.2012

[75953]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато четем книгата Зоар, трябва да си представяме, че сме в по-висше състояние – да искаме да го постигнем. По-висшето състояние – това е, където ние сме свързани заедно.

А Зоар описва как достига до нас силата на отдаването и каква работа извършва тя в нас. Някои частици на душата се издигат, други се спускат в своето усещане, разбиране, възприемане на промените, които настъпват в нас. Ние, отново и отново , докато четем тази книга заедно, се надяваме, че силата на отдаването ще ни повлияе, осъществявайки в нас всички тези духовни действия.

Ако бяхме в разкритие на духовния свят, то докато четем в нас очевидно би се изпълнило всичко прочетено. Но ако сме в скритие и искаме тези действия да настъпят в нас, те също ще се осъществят – само скрито и до такава степен, доколкото ние реално не сме в духовния свят!

Все едно дете седи в пластмасова кола, върти волана и си въобразява, че се вози. И то наистина се вози, то вече по нещо прилича на истински шофьор, какъвто ще бъде след десет – двайсет години. То вече е в същия процес, но за сега на тези първоначални стъпки и състояния, когато още не е достигнало до тази реализация. Но тези състояния са необходими по пътя.

По същия начин и ние, като четем книгата и си представяме себе си в нея, така позволяваме на светлината да въздейства именно на тези свойства, за които четем. Няма значение, че не ги разбираме – светлината в същото време работи и ни предвижва напред.

Нека да не знам какво се крие зад всички тези названия на сфирот и имена на ангели и нищо да не мога да си представя. Не е важно! Представям си само едно: че аз сега съм под въздействието на светлината, силата на отдаване, която ми дава силата да отдавам, да властва над моята сила да получавам. И така ще продължавам, докато светлината не остане в мен за постоянно.

От урока по  книгата Зоар, 28.03.2012

[73880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Предстоящият европейски конгрес –е голяма надежда, че ще можем да се обединим и да усетим в нашето обединение разкриването на Твореца, на духовния свят. Отначало светлината възвръщаща ни към източника, въздействайки ни, ще ни съедини заедно, и ние ще усетим сливането между нас, което достигаме, за да доставим с това удоволствие на Твореца. И тогава в силата на подобието по свойства, Той ще се прояви в нас, и ние ще усетим, че ”Исраел (стремящите се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Творецът са единни.”

Към това обединение на всички души в една обща душа, пълна с висша светлина, се стремим всички ние – да усетим това състояние, да го разкрием и да живеем в него, отначало ние самите, тъй като вече имаме желание за това, а след това да помогнем на останалата част от света да достигнат същото. Тъй като в крайна сметка всичко, което се разкрива в нашия свят, всички страдания, беди и кризи – не са нищо повече от сили, които ускоряват развитието на човека към това съвършено състояние.

Затова, стремейки се към това съвършено състояние, ние желаем да постигнем с него следните две цели – любов към Твореца и любов към творенията. Ние искаме да дарим и творенията и Твореца с всичкото благо, което постигаме в работата си, в постижението ни. Тъй като се намираме по средата между тях, като средната третина на Тиферет, която няма нищо, и нищо не желае за себе си, ние се наслаждаваме само от това, че наслаждаваме творенията и чрез тях, през цялата тази общност от души – наслаждаваме Твореца.

Това е съсъдът, който трябва да приготвим. Това е състоянието, което трябва да достигнем. И затова, четейки книгата Зоар, ние искаме да се доближим до Него. Дайте да помислим за Него!

Ако човек си представя бъдещето състояние, което желае да достигне – това вече е молитва. Тъй като аз не знам, къде е Твореца, как да издигна към Него молбата си, МАН, през кого тя преминава, какво точно представлява този МАН, какви желания. Така е винаги в живота: Ако искаме нещо, то си представяме, че вече го владеем и се стремим към онази въображаема картина, където вече се намираме в желаното състояние.

Казват, че ако искаш да бъдеш строен, не се увличай от диети, не се старай да следваш всякакви препоръки, да гълташ хапчета, да спортуваш – нищо няма да ти помогне. Трябва само през цялото време да си мислиш, че си вече строен. И ти ще видиш , как ще изчезне апетита ти и ти наистина ще отслабнеш.

Това е самата истина. И така е във всичко: трябва да си представяш, че се намираш вече в бъдещето състояние и тогава наистина ще напреднеш към него. Желанието, стремежът, вече са насочени към целта, и ще те доведат до нея.

Така и ние. Затова дайте да си представим, че наистина се намираме в добро състояние. Да не пробуждаме недостатъците, проблемите и тревогите, а да се стремим единствено към това съвършено състояние, стараейки се доколкото можем да си помогнем в тази работа.

От урока от книгата Зоар, 19.03.2012

[73047]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Дори за поддръжка на нашия материален живот е необходима светлина – малък проблясък (киста де хаюта), прашинка светлина, промъкнала се от духовното, в резултат на Големия взрив и сътворила цялата материя в нашия свят – всъщност, въображаемото съществуване е единствено във възприятието ни.

Но това е било само началото, а останалото ни развитие се заключава в изграждането на останалата материя. Тъй като материята, която е пред нас – е ефимерна и несъществуваща. Днес дори физиците са открили, че материята не съществува, че това не са частици, а само енергиен облак от сили, което ни се струва като движещи се частици.

За да се открие цялата материя – огромното желание да се насладиш във всевъзможните му прояви, ни е нужна светлината, която е зародила, сътворила, създала и произвела всичките тези форми на материята в четирите стадия на АВАЯ (юд – кей – вав – кей) или в световете Ацилут, Брия, Йецира, Асия, произлизащи от света Адам Кадмон. Това се нарича „долната половина на Кетер”, а светът на Безкрайността – е „горната половина на Кетер”.

Ние започваме да напредваме в духовното развитие, ако получаваме свише същата тази светлина, която развива материята. За да ускорим развитието на нашия материал – желанието да се насладим, ни е дадена науката кабала, с помощта на която можем да изпълняваме определени осъзнати действия, вместо да чакаме, докато изминат всевъзможните етапи на развитие, само след които ще започна да разбирам какво се случва, и то не напълно. Нима човек, в края на живота си, разбира нещо от изминатия път? Няма причини, нито връзка между събитията, нито дълбочина на творението – нищо не му се разкрива – животът просто си е отишъл.

Тогава как можем да напредваме в живота така, че сами да се преведем в действие, когато дотолкова разбирам случващото се, че се проверявам и променям, самият аз представлявайки част от цялото това творение. Тогава виждам, изучавам как с помощта на тази или онази сглобка получавам тези или онези резултати и от всичко това се уча. Това е висше духовно познание, което придобиваме в разума (даат) на нашия парцуф, разкривайки всеки път – светлината Хасадим в светлината Хохма. Така отдолу нагоре започваме да я постигаме и с това ставаме наистина учени, състоящи се от частиците на цялото творение.

Откъде ще получим разума, чувствата, свойствата на възприятието, указанията как да направим това? От простата висша светлина, която се спуска към нас и тогава започваме да се развиваме. Ние не знаем какво не ни достига, в какво направление трябва да се разширяват разумът и чувствата ни , с помощта на какви връзки ще си взаимодействат разумът и сърцето, за да образуват, „да сплетат” правилния съсъд/кли.

Да се надяваме, че с четенето на „Зоар” привличаме тази обща светлина, а тя ни подготвя разбиране и усещания, с помощта на които ще можем някога да участваме в създаването на съсъди/келим, както е казано: „Творецът създава светове и ги разрушава, а праведниците поправят тези светове, действайки с Него, като партньори.”

От урока по книгата „Зоар”, 11.03.2012

[72352]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Колкото и усилия да полага човек, каквито и изяснявания и действия да прави, ако той не се придържа към първоизтичника, който провежда светлина към него, той ще има безкрайно много възможности да направи грешка.

И дори няма да знае, че греши – независимо от нивото ,на което се намира: като „човек, заблудил се в полето“, или „бродещо по полето магаре“ (желание да се наслади). Необходимо е преклонение пред величието на източника на светлина, блгодарение на която, ние можем да определим своето състояние, да определим правилната посока и да завъртим волана.

Всичко това ни устройва  и превръща светлината за нас, а ние не знаем на каква степен се намираме. В духовния свят ние напредваме от състояние в състояние, без всякакво разбиране къде сме сега. Тъй като през цялото време се издигаме над желанието да се насладим към желанието да отдаваме, тоест променяме своето намерение и затова никога не можем да знаем какво ни предстои – нито на една, дори и най-малка крачка напред.

Този напредък е възможен само чрез вяра над знанието, само светлината може да те отведе, ако ти се хванеш за нея и изпълниш условието, което тя поставя. Това е цялата ни работа (подем на МА“Н, молитва), в която ние подготвяме всички условия, всички свои желания и възможности, и след това, даваме всичко в ръцете на висшата светлина, с пълната увереност, че Той ще направи всичко.

Това изисква от нас много усилия, но в крайна сметка, всичко това е дело на светлината и затова се нарича работа на Твореца.

Поради това е толкова необходимо, с колкото може по-голяма почит да се отнасяме към книгата Зоар. Макар разбира се, това никога да не бъде достатъчно, защото човекът не е в състояние наистина да оцени това висше сияние, наречено „Зоар“. Но се опитай да цениш всяка дума, сякаш получаваш от него още едно зрънце лекарство, още една капка инфузия, вливаща в тебе елексира на живота.

От урока по  книгата Зоар, 08.03.2012

[72166]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Желаейки да мислим за любовта към другарите, Рабаш е написал статии за групата. Аз разбирам, че рав Аба е написал Зоар в такава скрита форма по исторически причини. Но защо ние, желаейки да мислим за любовта ни към другарите по време на четенето на книгата Зоар, я оставяме в същия този вид, а не я довеждаме до нивото на статиите на Рабаш?

Отговор: Да допуснем, аз идвам при майстора и го моля да настрои цветовете на екрана на моя компютър. Той вижда изображението на екрана и казва: ”Добре аз ще го настроя. А ти почакай”. Гледам: той отваря компютъра и започва да се занимава с разните там пиксели, кодове, от които нищо не разбирам. Изведнъж виждам някакви си йероглифи на екрана, редове от кодове и цифри… ”Питам: какво правиш! Помолих те да настроиш само жълтия цвят, и малко белия. Защо се занимаваш с тези числа? Аз не съм се пазарил с тебе за това!”

Но доколкото той разбира, че точно това трябва да се направи, то отива на нивото на силите и определя всяка сила, всеки вектор – какъв трябва да бъде относно останалите – и с това променя цветовете на екрана.

Ти сякаш питаш: защо единия кабалист е описвал цветовете, а другия- описвал цифрите? Всеки изразява онази единна реалност, но в друга форма. Казвайки истината, езикът на цифрите, решимот ( информационните данни), т.е. езика на кабалата, както пише Баал а-Сулам, – покрива всичко. Тъй като в духовното има само Сили: сила на получаване и сила на отдаване и решимо. Освен това друго не е необходимо.

След това ти се впечатляваш от собствените си желания в една или друга форма, а някой друг се впечатлява по друг начин. Но главното е да запишеш впечатленията. А всеки ги записва според характера си – има лирици, има и физици, като в нашия свят.

От урока по книгата Зоар, 12.02.2012

[69836]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→