Писано е, че „краят на действието е заключен вече в първоначалния замисъл“. Така е установено от Твореца и също така трябва да се действа от страна на творението, което иска да достигне целта на своето създаване.

Краят на нашето действие е сливане с Твореца. А сливане е възможно благодарение на подобието по свойства – придобиване на свойството отдаване, за да има съсъдът същите свойства като светлината. Подобие по свойства постигаме благодарение на това, че достигаме до любов към ближния, която реализираме в групата с другарите. В групата има всички условия, за да разкрием тази любов при взаимна подкрепа, разбиране и  участие.

Главното е, че по такъв начин притегляме към себе си светлината, възвръщаща към източника, която влияе на групата в състояния, когато тя се стреми да достигне подобие на светлината. Тоест групата иска да бъде свързана, хомогенна, единна, като един човек с едно сърце, където всички са насочени към една цел и всеки се включва във всички.

В такъв случай съответстваме на светлината. И с колкото по-голяма сила се съединяваме, преодолявайки егоизма си, безразличието, взаимното отхвърляне и търканията, толкова по-силно ни въздейства светлината, разкривайки в нас една единна система. Тогава този общ организъм, желанията и намериенията ни, се съединяват помежду си, превръщат се в тяло на нашата душа. А светлината, напълвайки това общо желание, се нарича светлина на душата. Така разкриваме своя първи духовен парцуф, нашата първа духовна степен.

Нека се опитаме да си представим това състояние и по такъв начин ще очакваме светлината, която ще изпълни това.

Но прочитайки едно изречение, чувстваме, че вече сме се отдалечили от правилното намерение – и сега отново трябва да се върнем в него. Така на всяко изречение трябва да проверяваме с какво вътрешно състояние влизаме в него. При тази форма, постоянно ще генерираме в себе си „вход“ и „изход“ от намерението. И тогава няма да ни се налага да преминаваме през продължителни възходи и падения, а ще напредваме през цялото време в такива постоянни мигновени подеми и падения.

От урока по книгата „Зоар“, 28.08.2012

[87041]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще ми помогне при четенето на „Зоар“, за да мога да видя точката в сърцето на моите другари?

Отговор: Помоли! „Зоар“ е като електричеството в контакта на стената: ако искаш нагрявай, ако искаш охлаждай, включвай към него каквото искаш. Това е енергия. „Зоар“ е просто светлина. Как ще го използваш – ти решаваш.

От урок по книгата „Зоар“, 07.08.2012

[84897]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверяваме намерението, когато четем книгата „Зоар“?

Отговор: Книгата „Зоар“ е източник на светлина, която идва към нас при условие, че искаме да я използваме правилно. В противен случай тя ни свети, сякаш не както трябва – съобразно това, доколко сме противоположни на нея.

По такъв начин, изучавайки кабалистична книга, аз винаги привличам някаква светлинка, но тя идва в зависимост от мощта на моите усилия и от готовността, която проявявам.

Ако уча, за да заработя за себе си нещо материално или за да заслужа бъдещия свят като лична привилегия, тогава светлината със своето въздействие образува в мен все по-голяма тъмнина и аз все повече се отдалечавам от разбирането, за какво ми е дадена тази методика, какво трябва да направя със самия себе си, как трябва да се отнасям към ближния. Може и да чета прекрасните слова за единство и любов, но вече не усещам своята съпричастност, не различавам връзката, не знам как да възприемам текста: да го пусна в сърцето си или не… Това означава, че се уча, подобно на прилепите, които се прехранват в тъмнината и не очакват разсъмването.

Ако се старая да се обединя с другите и затова изучавам методиката, съблюдавайки условията за нейното получаване на планината Синай, ако се стремя заедно с всички да стана като един човек с едно сърце, да встъпя в поръчителство, да достигна до братска любов и чрез нея – до любов към Твореца, тогава светлината ме предвижва напред. Това също не е лесен път, който се преодолява поетапно, обаче по малко започвам да разкривам своето разбито, лошо състояние.

Егоистичното учене скрива от мен моя егоизъм и аз се мисля за праведник. От друга страна, ако се уча правилно, откривам, че съм затънал в злото. Светлината най-напред ми разкрива моите лоши свойства – и аз трябва да работя по съответен начин. Разкривайки в себе си злото, поправям доста съмнителните си усещания, които съм имал по-рано. Какво да направя? Та нали по природа искам да избягам, когато ми е лошо.

Може би трябва да прекратя обучението и да се отдръпна от групата? Или да изпадна в отчаяние? А може би обратното, да се радвам на това, че са ми дали да осъзная злото? Нека това бъде за мен знак, покана: ако успея да се издигна над това неприятно усещане, то ще се устремя към отдаване над получаването.

Предпочитам да издържа на удара, отколкото на страданията, разкриващи се в егоизма, демонстриращи ми, че не работя върху него. Без да гледам лошите усещания, все пак ги преодолявам и вървя към единство. Не бягам никъде, за да подсладя горчивината, не се затварям в себе си, не се спускам, не прекъсвам учението. Тъкмо обратното, всички беди, които идват от всички страни на правилния път към единство с другарите приемам като послание от Твореца, освен Който няма нищо друго.

Всяко състояние приемам като полезно за моя напредък. Не искам да го зачерквам и продължавам да се уча не за да неутрализирам това лошо усещане. Напротив, аз съм заинтересован от него –  нека остане, тъй като ме насочва точно към подем над него, към подем над знанието. С радост приемам проблемите и пречките, натиска от обстоятелствата, външните насмешки, страданията от различен вид, тъй като те ме насочват правилно към целта, изграждат такива препятствия, такива рамки, в които като работя, напредвам без съмнение.

Така формирам в себе си съсъд за отдаване над съсъда за получаване. Те продължават да растат и да страдат, а аз на едно стъпало нагоре, искам да държа връзка с Твореца, докато не достигна пълната вяра, свойството Бина, и не започна да използвам своите съсъди за получаване заради отдаване.

Но и тогава не мисля да се ”успокоявам”, тъй като съм се издигнал на такова стъпало, където вече не трябва да мисля за успокоение. Напротив, устремявам се все по-високо и дори съм готов да получа наслаждение – не за да се напълня, а за да изпълня волята на Твореца.

И в това се състои цялата ни работа. През целия път ми трябва истински източник за получаване – егоистичното желание, представляващо силата за отдаване благодарение на онези проблеми и страдания, които се разкриват в него. И от само себе си, всичко това идва от Твореца.

От урок по книгата „Зоар“, 16.08.2012

[85707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да помолиш Твореца?

Отговор: Да помолиш Твореца означава, че ти осъзнаваш силата, която действа в цялото сътворение, разбираш, че ти си зависим от нея и никой освен нея не действа. Ти започваш да усещаш, че наистина тази сила съществува, действа и управлява всичко, тогава има към Кого да се обърнеш и с какво.

Затова са ми нужни разкритията, че не действам аз, а Той, за благо или за зло, в какво Той въздейства, какво прави, какво ми трябва, за да го извърши Той. А Той ти причинява всевъзможни злини, за да обърнеш внимание на това, кой си ти, какво представляваш, доколко на нищо не си способен. Тъкмо това сега се разкрива пред света със сегашната криза.

А след това започваш да напредваш в това осъзнаване и да опознаваш от какво всъщност си зависим, докато не Го разкриеш – отначало като зло, защото на теб ти е зле. А след това постепенно напредваш, започваш да разбираш, че всичко това е за твое благо и дори ако не се усещаш добро, разбираш, че Той ти въздейства, за да те насочи към доброто, като възпитател. И макар че в земните ти усещания не ти се струва, че това е добро, започваш да възприемаш Неговите свойства, да разбираш и осъзнаваш Неговите действия, че те са за наше благо.

Ти се отъждествяваш с Него, въпреки лошото усещане. И това ти дава нов разум и чувства – духовни, вместо земни. И независимо, че тялото страда, на теб ти се иска да се слееш с този план на творението, с тази цел повече, отколкото с твоето тяло. Тогава молиш да те повдигнат, извършваш такива действия, че този Висш да ти даде нови ценности, и ти да си по-голям в своите разум и чувства, и да си слят с Него, с Неговия план, с всичко, което върши Той, вместо да пребиваваш в своето желание за наслаждаване. Доколкото молиш за това, дотолкова ценността за отдаване и любов става по-висока от получаването и изолираността от другите. И така напредваш все по-напред и по-напред.

От урок по книгата „Зоар“, 01.08.2012

[84537]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: По какви признаци може да се определи, че Зоар ми въздейства?

Отговор: Признаците се проявяват в това, че аз започвам да усещам, доколко групата става важна за мен, грижата за благополучието на другарите, за тяхното съществуване, за съединението с тях, стават за мен все по-необходими, доколкото средствата за постигане на целта стават за мен важни, като самата цел, тъй като вътре в това средство ние постигаме целта.

С други думи, няма цел, която да се разкрива в средството, както ние си мислим сега. Творецът (Боре)  е „”Ела и виж” (Бо–ре). Правилният ред за връзка на душите, който ние разкриваме – това е образът на Твореца.

Тоест групата не е средство за разкриване на Твореца. Сама по себе си групата става Творец. Това се разкрива, като ”Той и неговото име са единни”, едното с другото се слива и не може да има между тях никаква разлика.

И няма никаква възможност да направим разлика между ”Аз” и ”групата”. Това е такова единство, че ти се разтваряш там, и теб те няма. А вярната връзка между нас, свързващата ни мрежа образува схемата на висшите светове и превръща всичко в Малхут на Безкрайността. В съответствие с това ние се изкачваме по стъпалата на разкритието на светлината, силата за отдаване, преливащи се вътре в системата, като вечно течение на жизнената сила и енергия.

И не е възможно да се различи едното от другото, защото всички явления на светлината са същите тези съсъди/желание, които действат отвътре в такава форма. Няма светлина, която да се разкрива като нещо чуждо вътре за системата. Напротив, сама за себе си системата започва да свети, както е казано ”И тъмата ще засияе, като светлината”. И това се нарича светлина. Нищо не идва отвън. Правилните действия на съсъда – засияват. Няма светлина извън съсъда.

От урока от книгата Зоар, 30.07.2012

[84249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Последните изследвания показват, че невроните в мозъка проявяват гъвкавост при съединение. „Материалът” остава същият, но връзките в него се променят. Може ли от тук да се направи аналогия с „материала” на получаващото желание?

Отговор: Със средствата на традиционната, „материална” наука никога няма да разберем работата на мозъка. Предполагам,че на изследователите това вече е ясно. Нали мозъкът зависи от текущата ситуация и затова данните в тази сфера почти не позволяват да се определят статистическите закономерности или да се намери някаква последователност. Мозъкът – това не е просто „половин килограм сиво вещество”. Той през цялото време е променлив и макар ние да сме класифицирали по предназначение всички негови части, те могат да изпълняват съвършено различни функции.

В главата на духовния парцуф, от където произтичат решенията, има пряка и отразена светлина –  връзката между Твореца и творението. Така стоят нещата и в нашия мозък, само че на друго ниво. И затова ако не разкрием в себе си част от Твореца, няма да ни се отдаде да узнаем принципите на работа на мозъка. Половината картина едва излиза от тъмнината, а ние не знаем какво я привежда в действие.

Като цяло, нашият мозък може да се сравни с детектор, с приемник, който улавя сигналите от обкръжаващата среда. Няма голям смисъл да го разглеждаме сам по себе си, освен в неговото пространство. Изучавайки само мозъка и „оставяйки го зад кадър”- неговата връзка с източника на данни, никога нищо няма да узнаем. Нашият мозък възприема външната информация от някакво поле.

Устроени сме с много детерминиран образ: нашата природа се дели на нежива, растителна, животинска и човешка, ние се разделяме по парцуфи, по сфирот, по части, по „дебелина на желанието” и  „скованост” на  екрана, а всъщност в духовното всичко е едно, всичко е свързано в неделимо съвършенство. Там е  миналото, настоящето и бъдещето, там са трите състояния на развитие, там е заключено всичко.

Мозъчната дейност сякаш е приемно устройство или взаимодействие вътре в системата, която мога да възприемам само в степента на собственото отдаване. Може да се каже, че мозъкът – това е част от общата система. Но в действителност мозъкът е разумът на всеки, простиращ се в цялата Безкрайност, която човек трябва да постигне на дело. А за сега ние усещаме само нейните трохи.

Не мисля, че науката ще продължи да се движи в предишното направление. Един ден учените ще установят, ще изменят подхода и ще започнат да правят открития на по-високо ниво. Точно така, както от времето на парния двигател човечеството е преминало към двигател с вътрешно горене. Изследователите на мозъка ще поискат да се издигнат на нивото на „информационния слой”, лежащ над нашия свят. Само от там те ще могат да продължат своите търсения, като в същото време съвременният подход нищо не им дава.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 16.07.2012

[83203]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да се отнасям към Твореца, ако Той е свойството отдаване?

Отговор: Наистина, какво е това свойство? Физическа сила? Нима мога да обичам силата на притегляне или да я ненавиждам? Да кажем, че тя може да ми харесва при условие, че ми причинява нещо хубаво. Но това не означава, че я обичам или ненавиждам. Аз осъзнавам, че това не е живо същество и се отнасям към нея съгласно своето усещане, съгласно изгодата, която получавам от нея.

Аз се наслаждавам от слънцето. Но нима го обичам? Какво е любовта към слънцето, в сравнение с любовта към растението, животното, човека?

Та как да се отнасям към Твореца? Преди всичко, за Него е казано: ”Аз своето АВАЯ не меня”, ”Висшата светлина се намира в абсолютен покой”, ”Добър и Творящ благо и на лоши, и на добри”, Творецът се отнася към нас с абсолютна любов.

От друга страна, наричат Твореца – Велик, Страшен и т.н. Цялото зло произлиза от Него, цялото добро – от Него. Говори се така противоречиво, че аз се обърквам.

Ако нещо е неизменно – това е лошо. Защо ни казват, че Творецът не се променя?

Баал а-Сулам ни обяснява в своето писмо №2, че ако бащата се отнася към сина си с абсолютна любов, той предизвиква в него ненавист, вместо любов. Понеже няма никаква реакция и синът вижда, че без значение как се отнася към баща си – бащата отвръща с абсолютна любов. Това не дава на сина възможност да развие любовта си, да се променя, да вижда взаимовръзката, да се доближат. Сякаш се намираш не пред живо същество, тъй като растението все пак реагира, животното – още повече, а още повече човек. Така положителните и отрицателните реакции дават възможност за взаимопроникване, а от тук се образува връзката, взаимното включване.

Но ако Творецът не се променя и е изцяло толкова Добър и Любящ, то какво мога да изпитвам към Него? Не мога да се сравнявам с Него. А щом не мога да се сравнявам, то Го оставям така, сякаш Той не съществува. Защо ми е да вземам под внимание нещо неизменно?

Това са много дълбоки разбирания, с които са се занимавали не само кабалистите. Но кабалистите са искали да кажат, че Творецът винаги е – „Ела и Виж”, така Го разкривам. Аз не разкривам самият Него, Неговата същност, а само формата, облечена в материя. И затова, когато Го разкривам в цялата Му пълнота, в пълната и съвършена форма, която може да бъде разкрита само от творението – тогава Го разкривам в Неговото отношение действително като Абсолют, Съвършен, Вечен, Добър и Творящ добро.

Но във всички останали мои състояния, според степента на собствената си неизправност, виждам доброто и злото от Негова страна, както е казано: ”всеки съди в зависимост от своята неизправност.” Тогава имам възможността да се обърна към Него в състоянията на своята неизправност и съответстващите поправяния, и да Го видя и добър, и зъл. Но след това трябва да вярвам в това, което говорят великите кабалисти, които са Го разкрили в истинския Му вид, че там е Той – абсолютно Добър и Творящ блага.

Трябва да съотнеса това със своите желания/келим така: в даден момент виждам Твореца един – доколкото те са поправени и повредени; а когато Го достигна на крайното стъпало на стълбата, ще Го разкрия като Добър, Носещ благо.

Тогава в мен вече няма противоречия, а имам само карта за напредък, където съм постигнал определено ниво в своите отношения с Твореца, и така осъзнавам, че се променям сам – и с това Творецът се променя в моите очи.

И благодаря на Твореца за това, че е създал тази стълба със стъпала на скритие, с помощта на която имам възможност да придобия връзка с Него. Иначе не мога да се свържа със Съвършения.

От урока по статия от книгата „Зоар“, 09.07.2012

[82488]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: На вчерашния семинар се изпълних с надеждите на всички другари за предстоящия конгрес, който ще се състои след пет дни на север в Израел. Тези пет дни дори ще преминат под девиза “Чукаме на вратата на Твореца!” А днес се чувствам в напълно противоположно състояние, няма го това искане, което беше вчера, като че ли “издърпаха килима под краката ми”…

Отговор: Мисля, че такива смени на състоянията трябва да са не от ден на ден, а от минута на минута. Преди минута бях дотолкова слят с цялото, с такава сила и енергия се стремях към него, а след минута напълно обратно – като че ли никога не е било.

И какво от това? На какво може да се учудваме тук? Доколко желанията ни могат да се менят? Няма никакъв проблем – това е творението. В крайна сметка, сме подобни на екрана на телевизора – това, което показват на него, това и виждаме, а което не показват – не. А онзи, който показва – не съм аз. И какъв сигнал ни изпраща – не зависи от мен.

Въпросът е в това, как сам да започна да извършвам това действие, за да прожектирам филма, който аз искам, а не онзи, който ми показват? Не искам да оставам в този живот, в който ми превъртат това кино. Искам друг филм!

Въпрос: Как да ми прожектират този филм, как да проведа правилната подготовка от този момент и по-нататък?

Отговор: Проблемът е в това, че мога да изменя своето усещане, филма, който ми прожектират, при условие, че се издигна до неговата истинска форма. Постоянно ми изпращат нови решимот, сигнали, нови картини – от Безкрайността през цялото време идват до мен. С помощта на всяка такава картина се приближавам до Безкрайността. Това е много дълъг път, а засега се намирам на такъв етап, когато реагирам на тези въздействия като животно: стремя се към хубави усещания и бягам от лошите.

Ако искам да напредвам не по ”животинския” начин, когато кадрите, идващи към мен, усещанията, в които се намирам в това триизмерно пространство, определят целия ми живот, ако искам да напредвам добре и бързо, то трябва се отъждествя с този Киномеханик, който ми прожектира този филм. Трябва да се съединя с Него, с Неговия план, да се съглася с процеса, да се съглася с това, което Той ми изпраща, и да разбера, че това, което Той изпраща, и това, което виждам – това са две противоположности.

Например, има картина, която можеш да видиш като черно на бяло или като бяло на черно – негатив и позитив. Така и тук: трябва да променя формата на възприятието, само че при нас не е просто черно-бяло, а противоположни форми, в множество най-различни свойства на възприятието. Трябва да си пожелая да възприема тази картина такава, каквато Той я вижда, каквато Той я изпраща. Картината идва на моя триизмерен екран, вътре в който се намирам и искам да я усетя в такъв вид, какъвто се представя в Неговите очи, каквато я изпраща Той. Той ми изпраща картина, пълна с доброта и благо, бидейки Добър и Творящ добро, а аз я виждам в пълнотата й, противоположна в цялото свое възприятие – в желанията, мислите.

За да я видя в същинския й вид, трябва да променя възприятието си, свойствата си, желанията си – на противоположни. Това е напълно възможно. Имам допълнителна връзка с Него освен тази картина, а и чрез картината мога да се свържа с Него.

Ако от тази картина, всъщност, взема целия свят, всичко, представящо се пред мен, искам да го съединя заедно и да го съотнеса с това, Кой ми прожектира този филм, то по такъв начин влизам във връзка с Него и как мога да поискам от Него да промени моите свойства.

Така, с помощта на света, правилно подреждайки го по методиката, се свързвам със Създателя и Той прави в мен това изменение. Тогава виждам, че картината се променя и вече разбирам какво трябва да правя. Важното е да получа първото изменение. Оттук вече разбираш как да вървиш нататък, имаш път, имаш правилния подход. Да се надяваме, че ще можем да реализираме това първо действие.

От урок по книгата „Зоар“, 01.07.2012

[81813]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар“ е светлината, възвръщаща към Източника. Така се нарича книгата „Зоар“ (висша сияйност, светлина). Да се насладим с тази светлина можем само при условие, че сме в състояние да я привлечем и сме в подобие по свойства с нея.

Какво трябва да направя, за да постигна подобие по свойства със светлината? Тя е отдаваща, а как мога аз да отдавам? Акo се издигам във връзката с другарите си, малко отменяйки своето его, за да се съединя с тях, опитвам се да бъда малко по-близо до тях във всички видове действия, мероприятия, разпространение – по този начин постепенно придобивам форма, подобна на светлината. И според силата на приближаването си се удостоявам с това, тя да ми въздейства повече.

Светлината е постоянна в своето отдаване, но аз за сметка на своите действия се приближавам до нея, уподобявайки се на нея. Така се удостоявам с въздействието на светлината, а в резултат, личното ми, частно кли (съсъд), желание става отдаващо. Според степента на вътрешната ми промяна, когато вътре в своите желания и свойства ставам отдаващ, започвам да разкривам тези изменения, които стават в мен.

Неочаквано в мен възникват такива желания и мисли (сърце и разум), които се отличават много от тези, които съм имал по-рано. Така разпознавам в себе си тези и други изменения, все повече и повече, докато не достигна някакво ново състояние, в което чувствам: „Край, тук се измених!“ Тази промяна разкрива в мен една нова форма на обединение от свойства, желания и мисли, която се нарича „парцуф“, „Човек“ (Адам) или „Творец“, което е едно и също.

В крайна сметка, според тази нова структура – съвкупност от свойства, желания и мисли, които са възникнали в мен, разкривам своя нов вътрешен образ – Човека, а вътре в него откривам неговия корен, причината, която го е породила – и това е Творецът. Така разкриваме духовния си напредък.

Да се надяваме, че в стремежа ни към нивото Човек, което означава отменяне на егото и съединение с ближния, с целия свят, изучавайки книгата ‘Зоар“, ще се насладим със светлината, възвръщаща към Източника, и ще приемем една и съща форма – Човек.

От урок по книгата „Зоар“, 15.06.2012

[80959]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Всъщност сега аз представлявам животинско тяло и нямам душа. Как мога да я получа?

Отговор: Душата е частица от Твореца свише. Творецът е отдаване, стъпалото Бина, нивото на всеобщата любов. Ако придобиеш това свойство – това значи, че си получил частица от Твореца свише. Свише – означава, че стойността на отдаване и любов в очите ти са над твоите животински желания.

Ако откриеш част от това свойство – значи си получил душа. Защо? Защото в тази част, където можеш да обичаш другите, да им отдаваш, ще почувстваш по-различен свят, светът на бъдещето – нещо отвъд това, което чувстваш сега. В действителност цялата област, която усещаш сега – я усещаш така, сякаш се намираш в нея и те обкръжава – това е област, която възприемаш в егото си.

А ако спечелиш свойството отдаване, сякаш излизаш от тази област в по-висша сфера – извън теб. Получаваш извънтелесни усещания, свръхчувствителни (екстрасенсорни) и тогава започваш да разкриваш Висшия свят – мисли и желания, напълно отправени към отдаване и любов. Това се нарича „екстра“ – отвъд петте сетива, които притежаваш днес – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание, в които си представяш този свят.

Към тези пет сетива добавяш още допълнителни органи на усещане, работещи в отдаване – те се наричат Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут и в тях усещаш нещо допълнително, напълно спазваващо отдаването. Тогава в тази нова структура, която си придобил, започваш да бъдеш Човек (Адам) – подобен на Твореца.

Днес съществуваш изцяло в егоистичната сфера, наречена „този свят“, чувстваш всичко само в егото си – и това е твоят живот. Да предположим, че си се разширил до някаква външна сфера. Това, което усещаш в нея, се нарича „Висш свят“.

Тогава съсъдите на възприятие, които придобиваш при това – желания и мисли – се наричат Човек (Адам), подобен на Твореца. А светлината, която постигаш в тези съсъди, напълването – е Творецът, свойството отдаване и любов.

След това достигаш още по-голям свят – следващото стъпало и така напредваш по 125-те стъпала. Но там вече имаш висш разум и чувства, които ти помагат да разбереш какво се случва. Главното е да се излезе от първата сфера, защото нейната природа е напълно обърната навътре, тя се противопоставя на всички останали области, чиято природа е насочена цялата навън.

От урок по книгата „Зоар“, 15.06.2012

[80887]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→