В книгата „Зоар“, както и в цялата Тора, се говори само за връзката между нас, веднага след като се обединим, връзката ни разкрива нова сила. Винаги, когато се стремим с цел да се обединим един с друг, сякаш се опитваме да проникнем в центъра на взаимната ни връзка със сила от няколко ,,килограма”. След като  създадем достатъчно напрежение преди взаимното свързване, се разкрива специален вид връзка, наречена ,,свят Асия”. Когато създадем още по-голямо напрежение, се създава връзка, наречена ,,свят Ацилут”. Така се изкачваме на духовно ниво. Няма нищо друго.

Ето защо, докато четем „Зоар“, непрекъснато полагаме усилия да открием как да се свържем един с друг с повече сила и каква е нашата връзка. Чрез връзката, която откриваме, постигаме нивото на взаимното поръчителство, и в съответствие с нивото на взаимното поръчителство, започваме да откриваме специална сила, Твореца. Това се нарича ,,от любов към творението до любов към Твореца”.

Това е единственото състояние, за което мислим, защото нищо друго не съществува освен това състояние. На всички нива има само скриване и разкриване на това състояние. До степента, до необходимостта да бъдем свързани, но още не сме, чувстваме страдание: ракети, финансови проблеми, във всичко, без изключение. Всичко, само поради една причина: не сме свързани с другите с достатъчно сила.

От урок по книгата „Зоар“, 22-11-2012

[93671]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това молитва?

Отговор: Молитва се нарича работата в сърцето. Но защо това е работа? Нима не знам какво искам? Не. Не знам нито какво искам, нито какво трябва да желая. В това се състои цялата ни работа – да формираме себе си правилно.

Но ако това е желание, какво мога да направя? Новороденото плачe, без да знае причината – просто му е лошо. А човек, преминал през разкриването на различните решимот (информационни гени), опитал вкусовете (таамим) на получаване и отдаване, вече знае от какво му е зле и от какво му е добре. Това не е просто безформено желание, потребност в чист вид, а желание, в което вече има различни образи, вътрешни различия.

Какво се иска от нас? Да не крещим като новородени, а да си изясним точно какво искаме. Да допуснем, искам да обикна другаря си, който ми е неприятен. Тогава трябва да изпитвам потребност от това. Казано е: ”Направи своето желание като неговото”. Но как да го направя, ако нямам никакво желание за това?

Действай – и от действията си ще разбереш колко не желаеш това. Но извършвайки действията, влагаш сили и тези сили ще предизвикат съжаление в теб, че не желаеш това, което всъщност си длъжен да желаеш.

Да кажем, искам да си купя къща, но затова трябва да положа усилия – да ходя на работа, да работя много. Но нямам нито сили, нито желание, а имам само желанието да си купя къща. Това не е правилно. Човек трябва да обработи желанието си така, че то да бъде свързано с целта. И така, какво е това молитва? Молитва – това не е молбата, която сега произнасям. Молитвата е последователността на моите действия, в които формирам молбата, с която после живея. И всеки път все повече обработвам, поправям своето желание, за да става молитвата ми все по-правилно формулирана, стройна и точна.

Молитва се нарича Малхут, желанието, за което трябва постоянно да се грижа. Няма за какво друго да се тревожа, освен за правилно желание. Затова е написано: ”Да даде Бог да се моля през целия ден”. Това не е тази молитва, когато човек пада по лице или чете думи от молитвеника. Не. Молитва е, когато си изяснявам вътрешно, както е казано за Малхут: ”Аз – молитва”. Това означава, че човек казва: ”Това е моята молитва, моето желание!”, а не написаното или наученото, или чутото от някъде.

Затова, за да се очистиш от всякакви външни влияния и да изясниш вътре в себе си истинското си желание, собственото си ”Аз” – това се нарича ”Аз – молитва“. Това всъщност е Малхут. На такава молитва човек получава отговор свише, защото това е изяснено желание.

От урок по книгата ”Зоар”, 19.11.2012

[93411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как да се уверим, че със своето намерение надеждно подкрепяме другарите си?

Отговор: Трябва да се стараете през цялото време да се самопроверявате: как аз се отнасям към групата? Освен това, друго няма какво да проверявам. Правилният курс е без отклонения, темпото за напредване – всичко това аз проверявам по своето отношение към другарите.

Не е нужно да прехвърлям хиляди параметри и детайли от възприятието, побърквайки се между многото циферблати и датчици, като в кабината на пилот, където погледа ти се разминава между многото прибори. Само след време летецът започва да възприема показанията им във вид на цялостна ” картина” и моментално да открива проблема. В него сякаш е отпечатана контролната снимка на изправното състояние, с която той веднага сверява данните. Тъкмо затова на пилотите  не се поставят прибори със стрелки, а аналогови индикатори със стрелки. Но в духовното нещата са други. Там без да гледам на множеството фактори, трябва всичко да свеждам към една скала, към един критерий – към обкръжението. Аз се споявам с него все по-здраво, докато не се слея напълно и тогава достигам следващото стъпало, и изграждам себе си.

Всеки път се прилепям към групата, влизам в нея, като в ковчег. Старая се със свръхсили да се подложа на въздействието на другарите си. При това, мога да ги анализирам критически, но само при условие, че това усилва моята преданост. И затова първо трябва да се утвърди точката на сливане, подобно на капката семе в матката.

А след това, когато връзката е установена, този зачатък започва да обраства ”с плът” – тъй като постоянно ми добавят егоистични желания. Възникват проблеми, вътрешни възражения, но аз си разрешавам да отварям ”кутията на Пандора” само, ако контролирам ситуацията и я използвам, за да усиля сливането.

Така израства зародиша, предоставяйки на всичките си желания възможността да участват в сливането – над тях, над техните разсъждения, въпреки тях. От една страна, те горят вътре, съпротивлявайки се на самоотричането, а от друга страна, той изисква имено самоотмяна, сливане.

Съответно силите той уравновесява тези две крайности в средната линия и с това подсигурява израстването на ”тялото”. Тъй като тялото – това вече е резултат, средната линия, Тиферет.

От урока по Книга Зоар, 30.10.2012

[91661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Трябва да се обединим във всички наши желания, за да постигнем целта, обединението между нас, от което нямаме никаква представа. Това е като пъзел, който Творецът е създал за нас, а ние трябва да се опитаме да го съберем.

Стараем се колкото е възможно повече да се приближим един към друг, но връзката между нас, така че да сме в контакт, е възможна само при условие, че Творецът ще го направи. Самите ние не сме в състояние да влезем в контакт един с друг, още по-малко да се съединим. Творецът трябва да бъде свойството отдаване между нас, което да ни свърже.

Тъй като колкото повече се приближаваме един към друг, толкова по-голямо отхвърляне възниква между нас, както между два положителни или два отрицателни магнитни полюса – колкото повече се опитваш механически да ги приближиш един към друг, толкова повече те се отблъскват взаимно от магнитното поле.

Какво да се прави? Творецът трябва да бъде като лепило тук. Тоест силата на отдаване трябва да бъде повече от силата на получаване и тогава те ще се слепят помежду си, при това без да отменят силата на отхвърляне, а ще започнат да я използват. В нашия свят няма пример за това. А в духовния дори силата на отблъскване се превръща в сила на привличане.

Не разбираме как е възможно това. В теб остава силата на отхвърляне, егоизмът с неговото желание си остава, но работи по обратен начин. В нашия свят няма нищо подобно на това и ние не разбираме как силата на отблъскване може да действа като сила на привличане. За това е нужно особено свойство, наречено „светлина, възвръщаща към източника“, което изведнъж дава на силата на отхвърляне способност да се добави към силата на привличане и свързване, при това без да отменя себе си, без да се превръща в противоположна сила, а да остане себе си.

От урок по книгата „Зоар“, 18.10.2012

[90572]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Цялата книга „Зоар“ разказва за разкриването на Твореца от творенията. Кой е Творецът? – Висшите сфирот, в които се облича простата висша светлина, и чрез тези сфирот ние, намиращите се в Малхут, получаваме тяхното въздействие в различни форми. Това въздействие води до разширяване на Малхут и тогава тя, т.е. желанието, се впечатлява от тях.

Ние, в този свят – сме много далечно следствие на тези процеси, които се случват във висшата степен. Но ние също се впечатляваме от висшата светлина, облечена в желанието. Само че започвам да усещам това желание във формата на неживата, растителната, животинската природа и хората. Аз уж виждам тази картина. Всичко това е светлината, действаща вътре в съсъда /кли/, в желанието. Но ми дават да видя нейната проява като театрална постановка, като картина, игра, представена пред мен, макар в действителност да не трябва да виждаме нищо. Защо въобще трябва да виждам, ако не се намирам в правилното желание, не разполагам с екрани, нямам никаква прилика с висшия свят?

Така виждаме също в нашия свят: свалям очилата – и не виждам нищо, слагам едни очила – и виждам на един метър пред себе си, слагам други очила – и виждам на десет метра от себе си. Тоест всичко възприемаме според подобието между това, което е извън мен, и това, което е вътре в мен. Трябва да има някакъв адаптер. Всъщност, основният закон на природата е във връзката  между нейните части – това е законът за подобието по свойства. Ако има два обекта, според степента на общото между тях, те са във връзка, във взаимно влияние, получават впечатление един от друг. Трябва да има подобие, в противен случай те няма да се възприемат помежду си.

Пребивавам само в желание за наслаждение. И има Висша светлина. Желанието за наслаждение не е предназначено да получи каквато и да е от Висшата светлина, да изпитва нейното влияние, то само е разделено от нея. Така трябва да бъде. Дори тъмнината не би трябвало да усещаме. Но е бил създаден някакъв спектакъл, илюзорна картина, наречена „този свят“ – най-вътрешната сфера от всички духовни сфери. В тази сфера желанието за наслаждение е разделено от духовното, от светлината, от тъмнината, от всичко, усеща себе си съществуващо.

Сега сме в това състояние, защото това е отпечатък на целия духовен свят. Така че тук са ни дали игра: опитваме се, опитваме – и в резултат достигаме до духовното. Защо? Нашите усилия не струват нищо, с изключение на това, че прилагам усилие. Трябва да влагам сили – и противно на тях пробуждам за себе си отдалеч, отвън, светлината, възвръщаща към източника.

Но в действителност, нашият свят няма нищо общо с духовния свят. Затова целият ни напредък се извършва по такъв начин, че не сме във връзка, че не знаем и не разбираме. Само че, какво трябва да направим? – Да предприемеш действия, които кабалистите ти казват, за да се пробуди светлината, възвръщаща към източника. Ако я привлечеш към себе си – ще ти помогне, ако не я привлечеш – няма. С разума си никога няма да я събудиш. Възможно е само по един начин – ако се склониш пред групата, която ще стане твое обкръжение. От цялата тази сфера, наречена „този свят“, на теб са ти предоставили група. Ако работиш правилно с нея, ще излезеш от тази сфера във висшия свят, в противен случай – не.

От урока по книгата „Зоар“, 09.10.2012

[89849]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Средство за духовен напредък е работата в група, с помощта на която разбираме дали искаме да се съединим един с друг. И като резултат откриваме, че сме напълно неспособни на съединение и не го искаме, безусловно отхвърляме взаимната връзка.

Природата ни въстава срещу тази връзка. Готови сме да изтърпим всичко, но не и това. Има такива отношения, които дори са ни приятни и сами се стремим към тях. Но сърцето ни никога няма да се съгласи на такова свързване с другарите, в което всеки служи на всички останали.

Само такава връзка се нарича съединение, където всеки като елемент сякаш е споен в електронната схема или компонент в двигателя. Така е във всяка съвършена система, където всеки елемент принадлежи към цялата система и трябва да върши своята работа и отговорности по отношение на останалите части.

За целта, трябва да се откажем от егоизма си. Хора, при които егоизмът не е много развит, са готови да бъдат заедно с останалите и те лесно могат да се сближават, да се чувстват един друг, да бъдат приятели. Но колкото повече се развива човек, толкова повече расте неговият егоизъм и му става все по-трудно да се съедини с другите. Той изобщо не чувства, че има другари.

Някога, дори преди няколко десетилетия, хората се чувстваха близки един с друг. А днес, всеки е сам. Ние дори не обръщаме внимание как всеки се затваря в своята си ниша. Крием се зад компютърните екрани и смятаме това за връзка. Така ни е удобно и по-добре! И такова е станало цялото човечество!

За да се насърчат хората към съединение, има различни методики, основани главно на нацизма, фашизма, фундаментализма. Всичко това е предназначено да пробуди в масите чувство за солидарност. Това малко спира тяхното психическо развитие и те стават по-лесни за управление.

Но в духовния напредък, напротив, двата противоположни подхода се съчетават един с друг. От една страна, човек трябва да е много добре развит, голям индивидуалист. Всеки има нужда да се чувства напълно изолиран и несвързан с никого. Той въобще сякаш не принадлежи на този свят, толкова се е отделил от него.

А от друга страна от нас се изисква да се обединим с такава сила, че всеки да отмени изцяло себе си – за разлика от желанието му да отмени другите. Това е най-нереалистичното искане, което може да бъде само в нашия свят, което е в противоречие с цялата тенденция на човешкото развитие. След като цялото човечество, с нарастването на егоизма, става все по-разпокъсано. Всеки все повече се отдалечава от другите и се крие зад компютъра или мобилния си телефон, зад стените на дома си.

Всеки живее в създадената за себе си ниша. А от нас изведнъж се иска обратното: да излезем от нишата си и да се съединим със сърце и душа. И всичко това трябва да направим не по принуда, а сами да го пожелаем! След като разкриваме, че единството е най-висшата ценност.

И това не носи някаква изгода, с изключение на това, че в това се крие истината. Затова е изключително трудно да се приближим към тези ценности на отдаване и любов, ако вътре в себе си, в своите чувства не намираме за това никакво оправдание.

Но на този принцип работи висшия свят! И за да вземем тези ценности, съвършено обратни на нашите днес, ние трябва да привлечем на помощ към себе си висшата сила, която ще ни повлияе и ще ни измени.

За това трябва да бъде и молитвата по време на обучение. Всички ние изучаваме действия, които се случват на по-висока степен: действието отдаване, любов, съединение – работа на системата от души. Това не е някаква мъртва механична система, а жива – система от чувства и разум, работещи по закона на отдаването.

Ние изучаваме в какви отношения се намират желанията, свързани с взаимното отдаване и искаме да се уподобим на тях, т.е. да ги опознаем, да се свържем с тях, да влезем в същото това състояние. По такъв начин ние доближаваме себе си до това състояние, предизвикваме върху себе си въздействието на сила, която се нарича светлина, възвръщаща към източника.

За тези висши състояния трябва да мислим по време на уроците – за това, как егоистичните желания всеотдайно работят във взаимното отдаване един на друг.

От урока по книгата Зоар, 19.09.2012

[88732]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако в мен не възниква желание да моля за обединението на другарите, а тъкмо обратно?

Отговор: Това е знак, че не си се подготвил. Преди всичко, трябва да принизиш гордостта си, да се принизиш пред обкръжението и да започнеш да усещаш, че другарите ти са велики хора, вървящи напред. А ти си останал сам някъде там, далеко, с една дума, спящото бебе, което са го забравили в количката.

Всички вече са заминали далече напред, а ти в своята гордост си мислиш, че си особен и затова си се откъснал толкова напред. Но не – те са напреднали, а ти си останал назад. Трябва преди всичко да осъзнаеш това. Откъсването от връзката с обкръжението е първата причина за всички неуспехи.

Целият проблем е в това, че във вас няма желаниe, напрежениe. Така е, защото не анализирате това, което е важно. Трябва постоянно да се прилагат усилия за това. Ако мисля за нещо през цялото време, то става най-важното за мен и аз няма да забравя за него по време на учението.

А освен това, цялата група, като едно цяло трябва да работи така, че да пробужда във всеки важността на духовната цел. Това се нарича взаимно поръчителство, когато си внушаваме един на друг, че няма нищо по-важно от отдаването. Ако всички се намират в летаргичен сън, то един човек не може да върви срещу силата на цялата група и той също заспива.

Проблемът е в това, че сте свикнали да се движите с чуждо гориво – вместо, всеки да пробужда останалите, а след това от тях да получава много повече, отколкото е вложил. Групата трябва да работи с усилвателя на всяко частно желание.

Но аз виждам, че всички чакат кога аз ще накарам този кораб да се движи от моите викове и налягане. А без това той лениво се поклаща на вълните и чака кога ще го тикнат напред. Щом престана да тикам, тутакси всички поглеждат към мен, защо съм спрял. В такава форма не е възможно да се напредва.

От урока по книгата  „Зоар“, 11.09.2012

[88296]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверя доколко молбата ми е правилна?

Отговор: Нямаш такава възможност за проверка, тъй като за такава оценка трябва да знаеш коя молба е правилна, за да я сравниш с твоята, която е неправилна, и да направиш разлика.

Единственото, което можеш, е да търсиш начин за сливане. Сливане означава, че молбата е била правилна. Стреми се да си представяш това състояние и така проверявай. Но това се отнася повече към усещанията, тъй като всяка молитва се заражда от чувствата, а не от разумното разбиране.

Молитва се нарича МА”Н (женски води) и посочва доколко моето желание да се насладя е готово да се съедини с желанието за отдаване в една молба. Произтича само отмяна от страна на желанието за наслаждаване, което се присъединява към желанието за отдаване.

Тъй като с желанието си да се насладя искам това, което е добро за мен. А желанието за отдаване, което мога да намеря в своя свят – това е желанието на групата. И ако желанието на групата става по-високо за мен от моето собствено, това означава, че се издигам както Малхут в Бина. Включвам се в Бина, в желанието на другарите и съм готов с всички сили да действам така, както е нужно на тях. А ако не ми се отдаде, то за това си има молитва.

И е разбираемо, че не мога да го изпълня, тъй като моето желание да се насладя постоянно расте. Затова всеки път издигам молитва, МА”Н. Аз искам да издигна своята Малхут в Бина – да се включа към желанието на останалите и да им служа, за да мога чрез това да достигна до служене на Твореца, от Бина да се издигна в Кетер, но не мога да направя това.

За да се осъществи това, моля в своята молитва. Моля се да дойде светлината, възвръщаща ни към Източника, и да ми помогне да се присъединя към Бина, към отдаването, към вярата над знанието, за да стане за мен сливането със свойството отдаване повече от това с Малхут, по-високо от моите собствени желания и разсъждения.

А ако не чувствам в себе си потребността от такова сливане с групата, това означава, че не съм мислил за това преди и не съм се подготвял за молитва. Добре, с какво съм дошъл на урока? Какво още може да се направи, освен това? Всичките ми желания, мисли, устреми, дела – всичко, което образува моето ”Аз”, преди всичко това, трябва да издигна молба за служене на ближния. Това е най-първото поправяне.

От урока по книгата „Зоар“, 11.09.2012

[88155]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

„Колко хубаво и приятно е братя да седят заедно“ – това са другарите, които седят заедно, не отделяйки се един от друг. Първо, те изглеждат като хора, които враждуват помежду си и желаят да се убият един другиго. Но после се връщат към братската обич. И тогава възкликват: „Колко хубаво и приятно е братя да седят заедно“. И така достигат подобие със системата на интегралната природа и започват да й съответстват. А в своята обща любов разкриват същината на природата, нейното съвършенство и вечност.

[79361]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Трябва да изградим системи, които постоянно да пробуждат групите. Ако е казано, че разликата между човек, който напредва със собствена скорост, и човек, напредващ като животно, което пробуждат отвън, е в това, че човекът ускорява своя темп на развитие – колко пулсации във всеки един момент той обработва, колко той напредва, колко стъпки прави за една минута, то на нас ни е възложено единствено да пробуждаме сами себе си по всякакъв начин.

Както казва Рабаш, ако сега извикат, че ти гори къщата, ти няма да седиш и вяло да поклащаш с глава, няма да останеш да подремнеш още няколко минути. А ще скочиш и ще хукнеш да се спасяваш.

Разбира се, това състояние ни се струва нереално. Защо? – Защото зависи от обкръжението. Ако обкръжението е спокойно – дори и да желая да се пробудя, аз идвам тук – и заспивам. Какво да се прави… Не мога да се съпротивлявам на тази атмосфера.

Затова всичко зависи от обкръжението – как човек ще се пробуди. Ако той не се пробуди, ще напредва по обикновения път, когато му дойде времето (беито). Цялото ни поправяне е чрез ускоряване на времето. За всеки човек са определени състоянията, в тях промяна не може да има. Изменението става за сметка на подготовката на човека. Тъй като състоянието е разкриване на решимо (на информационен ген). Ако решимото се разкрива и искам да го реализирам, да се издигна, да го превърна в стъпало, то трябва да бъда подготвен за това. А ако не съм готов, то решимото идва, отхвърля ме или ме отделя. Тогава следващия път ще ми се наложи да направя две крачки, по-следващия път – три и така всеки път се озовавам във все по-голямо отделяне и изоставане.

Това засяга целия свят, тъй като с останалите нямаме никакви сметки. Ако те не са получили пробуждане за духовното, точка в сърцето, способността да ускорят развитието си, то на какво ще реагират те, за какво ни е да ги пробуждаме…?

Затова на тях им действа общата светлина, предизвикваща кризите, всевъзможните проблеми и беди – във всеки народ, във всяка част на човечеството, а също и във всеки отделен човек, в неговия частен живот. Но това не се нарича лично управление. Личното управление е, когато има връзка между човека и Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 12.08.2012

[85313]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→