Казано е: Авраам е родил Ицхак, Ицхак е родил Яков. В нашия свят, синът продължава делото на бащата и ето защо се счита за по-висш от него.

В духовния свят е обратно: по-висш е този, който е по-рано. Синът  е резултатът от действията на бащата, но в по-лошо състояние – в по-грубо желание. Затова Ицхак е състояние, по-ниско от Авраам, а Яков е по-ниско от Ицхак.

От друга страна, колкото по-дълбоко и по-силно е желанието, толкова то има по-големи възможности да се поправи по подобие на Твореца. Затова според количеството на използване на желанието, всяко следващо поколение се издига по-високо, тоест постига  по-голяма светлина.

Ето защо това, което не е способен да направи Авраам поради малката дълбочина на желанието, се проявява в Ицхак – в неговата лява егоистична линия. Тази работа вече не се отнася до Авраам – той трябва само ”да свързва”, да ограничава пробуждащото се егоистично желание. А Яков се съединява с двете сили и започва да реализира себе си. В резултат се развива душа, която се състои от две свойства.

От програмата ”Седмичната глава”, 29.10.2010

[27827]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Книга „Зоар“. Предисловие. Статия „Роза„: „Малкото състояние (катнут) се нарича „роза сред тръни“, защото девет от нейните долни сфирот са опустошени от светлината Ацилут и са останали като тръни.

А възрастното състояние (гадлут) се нарича просто роза или Събранието на Исраел. И затова е казано, че има роза и има роза.

Въпрос: Какъв съвет можете да дадете на начинаещия, който присъства за първи път на урок?

Отговор: Нашият източник се нарича „Безкрайност” (Ейн Соф). Оттук през света Адам Кадмон (А”К) светлината се спуска до общия табур. По-надолу се намират парцуфи на света Ацилут: Атик, Арих Анпин (А“А), Аба ве-Има (АВ“И) и ЗО“Н. А под тях лежат световете Брия, Ецира и Асия.

Ние изучаваме онова, което се случва в света Ацилут. Той е най-важен за нас, защото оттук се извършва управлението, тук е миналото, настоящето и бъдещето. Той завършва с парса, която ограничава разпространението на светлината Хохма.

По-надолу, в световете БЕА се намират разбитите души, а най-долу, под общата линия на края (сиюм) на светлината, идваща от Безкрайността, лежи този свят. Тук се  намираме ние в своите тела, докато не се пробудим духовно.

Душите издигат желанието си, молбата за поправяне, към Малхут на света Ацилут. Тя задейства връзката със Зеир Анпин и издига към него желанието на душите.

В степента на това желание, Зеир Анпин се съединява с Малхут, те стават общ парцуф ЗО”Н и се издигат към АВ”И. Зеир Анпин се издига към бащиния парцуф Аба, а Малхут – към майчиния Има.

ЗО“Н задължават „татко и мама” да им дадат всички необходими светлини, поправяния и напълнения, а след това се връщат назад на своето място. Там те стават „по-големи” – придобиват възрастното състояние гадлут.

Оттук ние разбираме същността на двете състояния на „розата”, т.е. Малхут: катнут и гадлут. В първото състояние тя представлява само точка на висшата сфира Кетер, а останалите девет нейни сфирот лежат долу, под парса.

Тук се намират и силите на скверните (клипот). Ето какво означава изречението „роза сред тръни” – Малхут сред клипот. Това е нейното първо, най-малко състояние.

А във възрастното състояние тя повдига своите низши девет сфирот, осъществява зивуг със Зеир Анпин, обединявайки се с него, и става истинска роза, която разцъфтява в цялата си красота.

Малхут може да се прояви по такъв начин, само когато нейните „тръни”, т.е. келим, несъединени и ненапълнени от Зеир Анпин, се издигнат към зивуг с него.

Всичко това е предизвикано от разбитите души, обединяващи се една с друга. Именно те водят до поправяне на Зеир Анпин и Малхут. В това се състои цялата ни работа – да предизвикаме поправяне ЗО”Н, докато те не достигнат максимално състояние.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 28.11.2010

[27910]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да издигнеш МАН?

Отговор: МАН – това е молба да станеш подобен на Твореца. Тя възниква, когато човек се чувства безпомощен, сякаш се е оказал в пустиня.

Той е гол и лишен от всичко, безсилен е, и другите не са в състояние да му помогнат. Той разбира, че няма и най-малката възможност да постигне отдаването и любовта.

Струва му се, че е пресушен и е обкръжен от „лъвове” – неговите желания, които го „поглъщат”. Неговият живот е в опасност и той не може да се измъкне от това състояние към отдаването.

Целият свят е в краката му, освен отдаването и любовта към ближния, към Твореца. С каквото и да се утешава неговият егоизъм, ако над всички тези „щедрости” не цари свойството отдаване и любов – човекът е загубен в пустинята.

В тази пустиня, в пустотата на егоизма, неговият духовен зов става толкова силен, че той крещи, и с този вик постига целта.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 28.11.2010

[27907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво още можем да направим, за да накараме висшата светлина да ни издигне на първото духовно стъпало?

Отговор: Да опитваме още! Друг отговор няма. Трябва само да проверяваш: наистина ли се обръщаш към висшата светлина или към нейния източник – Твореца?

Свързваш ли тези фактори заедно? Защото ако не, ти се отклоняваш от пътя и не се обръщаш към правилното място, не внасяш в него разбитото кли/съсъд на своята душа, казвайки: „Поправи ми го, моля те, тук!”.

Да кажем, че вземеш пробита кофа, отиваш при ковача и казваш: „Гледай, тук има дупка. Искам да я поправиш”. Тогава по твоя молба, той вижда дупката и я запълва.

Така е и тук. Трябва да донесеш своето кли/съсъд/желание от мястото на разбиването, да кажеш какво е нужно се направи и какво за теб означава да станеш поправен. Тогава светлината, безусловно ще изпълни това.

Светлината е длъжна да го изпълни – но самото действие! А намерението за действието, подготовката към него, правиш ти. Тя само веднага залепва, запоява или слага кръпка – и край. Тя прави това. Но всичко останало – ти.

А на по-високите духовни стъпала, ти трябва да й предоставиш кли, знаейки точно, в каква степен е разбито то, как трябва да бъде поправено.

Защото, вече вземаш пример за поправянето от висшия, съгласяваш се напълно или частично с него. Там ти изучаваш вече не просто намерениeто, а типа поправяне.

От урока по книгата „Зоар”, 28.11.2010

[27929]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Творецът е скрит и вместо Него аз имам група. Как в нея да видя само отдаване?

Отговор: В групата винаги има пречки и именно с тяхна помощ, ние можем прекрасно да се упражняваме и тренираме в уподобяване на Твореца.

Всеки негатив трябва ясно да се използва по предназначение, за да се обърне в позитив.

Всичко е за добро, трябва само да действаме грамотно, да не отстъпваме от случващото се и да изградим вярно отношение към него.

„Всичко е за добро” не означава, че ние предварително се примиряваме с неизбежното, както е прието. Не, над пречките, над получения пример, аз преди всичко трябва да видя крайната точка, поправеното състояние.

И тогава ще намеря начин да превърна неправилното в правилно – да обединя в себе си истинското, над пречката, свързана с другарите, с Твореца или дори с личните обстоятелства и с целта на творението.

Ще разбера как да поправя всеки аспект: желанието, намерението, мисълта, събититето. Ще успея не само да го оправдая и да го отнеса за сметка на Твореца, но и да се присъединя към връзката с Него.

Ще разбера, доколко трябва да пренастроя желанието си и образа на мисълта по отношение на дадения случай, доколко е необходимо да се промени неговото възприемане, за да видя накрая, че Творецът ми е донесъл добро.

А признак за това ще бъде радостта – аз се радвам, че Творецът ми е предоставил възможност още малко да се приближа към Него. Така, постепенно нашите усилия се събират в голяма собственост.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 28.11.2010

[27919]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако на урок по „Зоар” чувствам, че напразно си губя времето? Трябва ли да се старая да го превъзмогна с вяра над знанието и да потисна това усещане?

Отговор: Има всевъзможни статистики за човешкия живот, които показват, че от 70 години живот 30 г. спим, 10 г. се храним, 5 г. се мием и правим още всевъзможни други неща, докато накрая, от всичките тези години не ни остане някакъв си един свободен ден – и какво всъщност ще правиш през този ден?! Най-вероятно ще го проспиш…

Затова аз питам, с какво все пак е запълнен твоя живот, че ти е жал за времето на урока по „Зоар”? Само помисли – в този свят ти ще живееш 70 г. и ще умреш, а тук имаш възможност да разкриеш вечния живот. Може би си струва малко да се поработи за него?

И можеш колкото си искаш да убеждаваш себе си и да се залъгваш – само, за да съхраниш връзката с този източник. Идвайки в кабала, човек първо си представя нещо въобръжаемо и нереално. Но ние разбираме, че бъдещият свят – това е свойството отдаване, в което се разкрива Твореца.

И тогава получаваме постижение и разбиране за висшия свят. И ако си постигнал това в твоите келим – значи то е твое, независимо дали живееш или си умрял със своето биологично тяло.

Животинското тяло ти е дадено за начало, за да те съпровожда, за да можеш, започвайки от него, да постигнеш духовното. Ако си постигнал, значи си спечелил, а ако не си – все някога ще ти дадат шанс.

Затова, ако Творецът ти е дал такава възможност, че вече си в група, с кабалистични книги, то нататък проблемът е само в теб – не изпускай тази възможност!

Или можеш да решиш, че не си съгласен с Твореца – връщаш се към обичайния живот: „Лавката е отворена и всеки може да се отбие и да вземе заем, но Ръката записва…”

От урока по книгата „Зоар”, 25.11.2010

[27808]

Filed under: Духовна работа, Душа и тяло, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява намерението в мен и защо то е толкова важно, ако разумът и усещанията не се взимат под внимание при напредването в духовното?

Отговор: Намерението – това е човекът в мен, то определя какво искам измежду всичко, което съществува в мен. Всичко, което ме напълва: усещания, разум, надежди, фантазии, мечти, минало, настояще, бъдеще – всичко преобръщам и изяснявам: какво искам измежду всичко това?

Аз в тази бъркотия нищо не разбирам, всичко е смесено, днес така, утре – иначе. Но онова, което искам, се нарича намерение. Тоест, сега аз гледам отгоре на своя живот и на всичко, което имам, и решавам кое е най-важно за мен.

Това е такава точка, в която аз мога да взема някакво решение – или отново да се потопя до гуша в този „коктейл”, който съм забъркал, и да забравя за всичко – да се върна към нормалния живот.

Или ще се издигна над него и искам да измъкна от цялата тази смесица само това, което ми е полезно за напредването, за бъдещия живот. Ето това трябва да реша, и затова намерението това е целият човек.

От урока по Книгата Зоар, 25.11.2010

[27806]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Когато изграждаме себе си в средната линия, трябва правилно да съединим свойството отдаване – Бина, дясната линия, със свойството получаване – Малхут, лявата линия.

Тяхното съединяване образува кли (съсъд), което се нарича „пещера“, при това тази  пещера е двойна (Махпела). В „земята“, в Малхут, има пространство, в което е възможно да се живее, а животът – това е Бина.

Но за да проникне Бина в Малхут, преди това трябва да се осъществи обратното действие: Малхут трябва да се включи в Бина, за да знае Бина как да обезпечи Малхут, а Малхут да знае как да изисква въздействие от Бина.

Като резултат, се образува двойно взаимно проникване на Малхут и Бина, „двойна пещера“ – основа на общото поправяне на творението.

Тъй като това е място за поправяне, там се намират Праотците – желания, поправени от намерението за отдаване. Те са постигнали правилната връзка на Бина и Малхут: получават в Малхут и отдават чрез Бина, т.е. работят и чрез получаване, и чрез отдаване.

А какво бива погребано? Егоистичното намерение заради получаване, което като обвивка (клипа) обгръща желанието, превръщайки го в зло начало. Затова, погребването се нарича поправяне.

Ние не закачаме желанията – колкото са по-големи, толкова по-добре. Но на всяко стъпало, т.е. във всяко поколение, погребваме „намерението заради самонаслаждение“ и се поправяме, установявайки равновесие между получаване и отдаване.

От програмата „Седмична глава“, 29.10.2010

[27855]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

От антични времена и почти до наши дни кабалистите вървели успоредно с философската мисъл, докато огънят й не угаснал.

На протежение на цялата ни история се движим от желанието за наслаждение. То подтиква всяко поколение към нови постижения в лоното на егоизма.

Реализирайки своите желания, ние използваме здравия егоистичен смисъл, за да придобиваме, да намираме, да завоюваме, да развиваме и т.н.

Но днес егоистичното развитие завърши, настъпва времето на поправянето. В плоскостта на нашия свят егоизмът се е изчерпал, разкрил се е в пълния си комплект, който е бил необходим.

Сега, наблюдавайки света, затворен в тази „опаковка”, ние не намираме с какво да напълним живота си. А когато обновяването свърши, когато няма с какво повече да се наслади, човек попада в беда.

Това е днешното глобално положение на нещата. Накъде да се развиваме по-нататък? Да летим на Марс или поне на Луната? Защо? Да слизаме на дъното на океаните? Защо? Да търсим неизвестни на науката животни? Защо?

Вече нищо не ни е необходимо. Егоистичното желание се е проявило изцяло, в нас повече не се запалват егоистични пориви. Играта свърши.

Оттук произтича краят на философията, и въобще краят на рационално-потребителския подход, който гласи: ”Дайте да използваме разума си, за да напълним желанията си”. Желанията гаснат и разумът – прякото следствие от тях, сдава позициите.

Скоро ще видим, как човечеството пред очите ни „изглупява”. Разглеждайки това от кабалистична гледна точка, ние просто ще изпаднем в шок, виждайки, за какво говорят хората, какво пишат, какви сериали гледат.

Ще се стигне дотам, че те, като малки деца, ще си играят такива „игрички”, които 50-100 години преди това биха се смятали за замъгляващи разума.

Ето защо отмира философията, която през последните десетилетия се опитва само да спаси себе си, намирайки се в канавката на историята. С нея вече не се съобразяват, защото пресъхна запаса от желания.

Не са ни нужни вече никакви достижения,  и затова не е нужен и човешкия разум – болшинството напълно се ограничава с животинския. Цикълът е завършен и идва време да си дадем отчет „за извършената работа”.

И така, докато философите бяха „във вихъра”, кабалистите мълчаха и чакаха края на егоистичното развитие. Сега вече, когато той настъпи, ние стоим на преломната точка: старото свършва и ние трябва да разкрием следващия етап.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 24.11.2010

[27541]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала, Криза, глобализация, Наука, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Ако чета книгата „Зоар“ заедно с вас чрез интернет, без да се намирам физически в група, тя може ли да ми въздейства?

Отговор: Да не би да си мислиш, че ако седнеш до мен и се прегърнем ще извлечеш повече полза?

Всичко зависи от единството на сърцата, а не от разстоянията. Човекът, който се намира далече, най-вероятно е много по-разтревожен и развълнуван –  следователно на него му е необходимо да си остане именно там.

Важното тук е доколко човек може да се почувства отговорен пред другите в действията си. Необходимо ни е да подобрим още много неща, всеки ден добавяйки нова дълбочина на намерението си, нова граница.

Аз искам не само да възстановявам връзката с другите, но и да нося отговорност пред тях. Защото ако аз престана да мисля за целта и да се стремя към нея, то те също ще се лишат от духовен стремеж. Това е лошо даже в егоистичен смисъл: моето бездействие, отразило се върху тях, ще се върне при мен като отрицателен отзвук.

А освен това, аз го правя заради нашето поръчителство. Защо ни е поръчителство? За да доставим удоволствие на Твореца. Възобновявайки нашата взаимовръзка, ние разкриваме в нея общото свойство на отдаване – разкриваме Твореца и по този начин му доставяме удоволствие.

Работата е там, че свойството отдаване не е само любовта на приятелите, то не се изчерпва с нашите взаимоотношения. В него също така се крие и този, който ни е дал това свойство, това желание.

В нашата общност ние разкриваме още един пласт – основата на единството, неговата причина. И това всъщност е Твореца, първопричината на всичко, което мислим и усещаме върху себе си.

И затова нашите намерения трябва да стават все по-сложни и да се превръщат в единен комплекс, включващ Исраел, Тора и Твореца.

И първата крачка към това е да си представим пътя на приятелите ни през петте светове. Достигайки до тях, аз ще достигна Безкрайността.  Постепенно ще допълваме и ще оцветяваме тази рисунка с нови цветове и щрихи.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 23.11.2010

[27403]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→