Книгата Зоар, Предисловие, глава „Нощта на невестата”, п. 138: …и прегрешението стана като грешка за него, както е написано „Ако Творецът не ми беше помогнал, моята душа почти беше заживяла в Дума”. Но останалите хора трябва да се страхуват, че няма да могат да кажат пред ангела, че е било грешка и ще паднат в ръцете на Дума, в ада.

Когато успеем да поправим някои части на малхут, все пак остава тънка нишка, която свързва частите, които е невъзможно да бъдат поправени. Трябва да ги „поддържаме” и да им позволим да живеят, за да можем в последствие да ги поправим.

Винаги има „кука”, която ни държи „свързани” с егоизма. Това е подобно на „вратите на ада”, през които можем изведнъж да се потопим в егоистично намерение. Тук се крие проблемът.

Способни ли сме да запазим екрана, който ни предпазва от това да се насладим заради себе си? Ако не можем да го запазим, светлината ще изчезне и ние ще останем в тъмнината на „ада”. Можем ли да съхраним малка порция егоизъм без да отваряме вратите и да осигурим минимално осветяване, което е жизнено необходимо за неговото съществуване?

Книгата Зоар говори за начини за постигане на това. Ние поправяме нашите грешки, докато зли намерения ще бъдат поправени само в последния етап на нашата работа.

От урока по книгата Зоар, Предисловие, 21.11.2010

[27171]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Светлината изгражда нашата връзка и само в нея ние разкриваме Твореца. Да се стремим към това сме длъжни не заради собствена полза, а само за да доставим удоволствие на Него.

Като достигнем любов към Твореца, ние ще разкрием и Неговата любов към нас. Цялата учебна подготовка е предназначена за това – да разкрие, да пробуди в нас любов към Твореца.

Разбира се, сега не чувстваме в това и най-малката необходимост. За съществуването на Висшата сила ние споменаваме само когато не ни е добре. По своята природа човек прави всичко само от недостатъка на нещо, като иска да допълни, да напълни себе си.

Ние изобщо не усещаме нуждите на Твореца и още повече, любов към Него. Но ако се стараем изкуствено да се устремим към Твореца чрез работа в групата, то постепенно повикваме въздействието на светлината върху себе си, което ни носи нови свойства – свойството отдаване и любов.

Това свойство може да бъде обърнато само към Твореца, защото освен нас съществува само Той. Но все пак, за да достигнем до Него, ние сме поставени в особено състояние, наречено ”този свят”.

Тук с помощта на семейството и другарите можем да се стараем и да се упражняваме в намирането на любов към съответното обкръжение. А след това от любовта към творенията да преминем на степента любов към Твореца.

Така ние излизаме от егоизма, превключваме се от себелюбието на любовта към ближния, чрез семейството и другарите намираме любовта към Твореца.

И тогава ни се разкрива истинската природа на ”средствата”, които сме използвали. Оказва се, че самият Творец е разделил нашата реалност по такъв начин, за да имаме възможност да стигнем до Него чрез тези ”упражнения”.

А в действителност няма нищо освен мен, включващата всичко реалност и Творецът, намиращ се над нея.

Хайде да изградим намерение за това, да получим от съвместното учене светлина, която връща към Източника, за да се разкрие любовта между нас и нашата любов към Твореца.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 24.11.2010

[27552]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Четирите изгнания, за които пише Зоар – това са нашите ”вътрешни философи”, заставящи ни да работим ”вътре в знанието”, вътре в желанието за наслаждение и да изпълняваме всичко, което то заповяда.

Да излезем от тях означава да се издигнем над разума, над желанието с помощта на светлината, връщаща към източника.

Затова ако аз чувствам, че съм потопен в своя разум и усещане и работя само вътре в тях – аз намирам ли се в изгнание или не? Съгласен ли съм с такова състояние? А може аз дори да обичам своя разум и чувства, да вярвам в тях, да се уча, да разбирам, като с всеки ден натрупвам все повече знания и усещания?

От една страна това е добре. Но ако човек не вижда във всичко това средство да достигне духовното – това е лошо. Нали по този начин той нищо не постига.

Той само придобива лъжливата увереност, че някога това ще го доведе към духовното. Но това никога няма да го доведе – нали духовното не се учи с ума. Колкото и да знаеш – ти нито на мм няма да се приближиш към него.

Какво да се прави? Да се направи равносметка. Това се нарича ”и изплакали те от тази работа”. Човек вижда, че използвайки всички свои сили в течение на ”седемте сити години”, постигайки всичко с разум и чувства, разбирайки написаното във всички статии – в резултат нищо не постига освен това, че напечатаният на хартията текст сега се е отпечатал в клетките на неговия мозък. И това е всичко, което има той…

Тогава той прави друга сметка: ”На мен ми е необходима само светлината, връщаща към източника! А всичко, което има сега в мен , както аз съм и сам – няма никакво отношение към духовното”.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 25.11.2010

[27657]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да се откажа от всичко, което зная, и да приема светлината от урока, подобно на бял екран, да се уча като дете?

Отговор: Казано е, че да се учи дете е все едно да се пише на чист лист. Така и ние започваме пътя.

Човек е длъжен винаги да си представя, че неговото желание се намира пред някакво ”поле” от други желания, струващи му се чужди. И всички тези желания е длъжен да събере в едно.

Това не означава, че всички те се разтварят в единна общност. Не, всяко ще съществува само за себе си, но връзките между тях създават цялостност и хармония – такава, каквато е между частите на здравото тяло.

В първоначалното състояние, в Безкрайността, до разбиването ние всички сме били като едно тяло. А после то се е разпаднало на части, защото в него се е развило егото.

Своето его ние сме длъжни да съхраним, но да поправим. Какво означава това?

Всяка част чувства себе си отделена от другите, всяка се дистанцира от другите.

И сега трябва, от една страна, да съхраним своята личност и индивидуалност, а от друга страна, върху това да разкрием такава връзка, като че ли егото не съществува. Все пак аз не го анулирам, а работя заедно с него, за да преодолея несъответствието.

В резултат, пропастта остава долу, а над нея аз изграждам мост към всички останали части. И тогава при нас идва пълната светлина НаРаНХаЙ, заедно с минималната светлина нефеш де-нефеш, която е била при нас в първото състояние.

Творецът ни е създал като капка семе, а след това, поправяйки се и връщайки се при Него, ние използваме целия ”материал” от своето его и растем, за да станем като Твореца.

Наистина егоизмът по своята мощ точно съответства на Него. Това е ”помощ” да стана като Него, обратната страна на Твореца. Ние я превръщаме в лицева страна, поправяме разделящия ни егоизъм.

Всеки чувства себе си единен, единствен и уникален и всеки обръща своята уникалност в служба на другите, във връзка, в отдаване.

Благодарение на това аз получавам връзка 620 пъти по-мощна от моя егоизъм и разкривам светлината НаРаНХаЙ.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 23.11.2010

[27407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: По време на учене изпитвам много силна болка, предизвикана от травма. Как да се концентрирам върху намерението, а не върху болката?

Отговор: Ние разбираме, че се намраме в определен процес. С развитието на този процес, в зависимост от силите си, привличаме светлината, която връща към Източника. Въздействието на светлината определя всичко в нас.

Всъщност, то зависи от общата система. В нея действат души, удостоили се вече с разкриване. А също така, в тази система има и души, които спят дълбок сън и такива, които са на път да се пробудят.

Нашето място е по средата – между спящите и онези, които вече работят активно в общата система, помагайки със всички сили на останалите.

С помощта на съветите, които ни дават кабалистите, ние се стараем да разберем, как да се събудим – как в миминални срокове да преминам от сън съм разкриване, към реално действие.

На нас са ни предоставили възможност – дали са ни група, учител, първоизточници. Поддържат ни души, които се намират в духовния свят и се стремят да ни помогнат, както големите помагат на малките. Работата е в нашите старания.

Сега трябва точно да си изясним какво зависи от нас, как да не разсейваме оскъдните си сили и да не сбъркаме. Защото, ако човек не знае как да направи това, по-добре е да седи и нищо да не прави. А ако прави, тогава да е точно онова, което се изисква.

Светът и така е пълен с глупости и излишества. Ако прибавим към тях и своята част, направо ще се погребем под безполезни действия, ще свърнем от пътя далеч встрани.

Най-мощното средство за напредък е светлината. Нейното действие, идващо като резултат от всяко наше усилие, завършва поредната крачка към поправянето. И затова, във всяко състояние, ние трябва да виждаме преди всичко действието на светлината.

Осъзнавайки и приемайки факта, че причина за всичко е светлината, ние трябва да сме благодарни за това и да признаваме своето състояние като оптимално за напредъка.

Всъщност, всяко състояние е правилно, ако разбирам, че е дошло свише. Това е достатъчно, защото аз вече имам връзка с причината, благодарение на което мога да се пробудя за собствено действие.

То се състои в това, да благодаря за ставащото, включвайки позитива и негатива и да се постарая от текущото състоние да постигна единство и разкриване на Твореца, свойството отдаване.

Ако човек вече не спи дълбоко и може осъзнато да свърже състоянието си със светлината, с Твореца, с групата, тогава каквито и да са текущите състояния – това, разбира се е добре.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.11.2010

[27549]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вместо да получавам свръхсили, ден след ден аз се чувствам все по-слаб. Как да стана духовен „супермен”, който се издига над егото си?

Отговор: Преди всичко, трябва да се изхожда от фактите. А от тях не трябва да се страхуваме, защото всичко това ни се поднася от Творецът – като процес, от който трябва на нещо да се научим.

Висшата светлина, въздействайки на нашите вътрешни решимот, създава в тях картини, които се представят пред нас. Тя взема информационните данни (решимот), проектира ги върху нашия вътрешен екран и ние усещаме определено състояние.

Всички тези състояния трябва да се случат с нас по пътя. Така че, в какво е проблемът? В това, че аз се чувствам ту зле, ту добре и нямам абсолютно никаква власт над себе си? Преди всичко, над мен властва светлината.

Сега ми обясняват, как светлината ми въздейства. А кой съм аз? Аз само наблюдавам тази работа. И затова, тя се нарича работа на Твореца. А ние я наблюдаваме отстрани. Изучавай чрез нея какво става.

Това не е много приятно, защото Той работи върху мен? Ако наблюдавах мой приятел, който ту плаче, ту се радва, ту спи, ту хвърчи нанякъде – това би било нормално, защото щях да наблюдавам действието на светлината върху някой друг. А върху себе си, не се радвам много да го наблюдавам.

От една страна, това е вярно. От друга, ако започнеш да се отъждествяваш с тези действия, с Твореца, ако искаш да Го оправдаеш, няма да има значение, какво идва при теб. Ти се отъждествяваш с работещия върху теб, а себе си възприемаш като материал за неговата работа.

Може ли да се откъснеш от този материал? „Това всъщност не съм аз. Ако се движа, правя това или онова, мисля и желая – всичко това не съм аз. Аз се отъждествявам с Твореца, който прави с този материал каквото пожелае”. Тогава вече, виждам себе си отстрани.

Сега възниква въпрос: „Мога ли да помоля Твореца да извършва други целенасочени действия?” Възможно е да се получи – хайде да опитаме.

Какви действия? За какво? Какво ще чуе Той? Какво ще поиска да изпълни? Защото аз не искам да си пожелая нещо просто ей така. Ако вече съм стигнал до състояние, при което заедно с Него действам против тялото си, както Мойсей с Твореца против Фараона, то нека го помоля за нещо, което си струва. Тогава вече, човек започва целия този процес.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 25.11.2010

[27650]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да придобием способност да вървим „над знанието“?

Отговор: „Над знанието“ – означава над нашето „материално“ желание да се насладим, т.е. в свойството отдаване.

Сами не можем да се повдигнем над егоизма – това е възможно само с помощта на висшата светлина, О“М.

„Знание“ – означава моето желание. Вътре в своето желание аз мога да усетя, да видя, да направя разчет – в зависимост от предполагаемата изгода или ущърб, струва ли си да използваме това или онова желание или не.

В резултат на тези разчети аз достигам до някакви изводи и реализирам своите желания. За това аз нямам никакъв проблем. Така живея в този свят.

В някои части на тези разчети аз съм уверен, в други се съмнявам. В нашите земни науки ние също използваме теория на вероятностите – там, където нямаме достоверна информация. Но във всеки случай има на какво да се основаваме.

Докато за „над знанието“, „над разума“ – нямам никакви инструменти, свойства на възприятието. Затова не знам какво е това „над“.

Ако то беше просто противоположно на разума, аз бих направил разчет, как да действам съгласно разума – и бих направил точно обратното. Макар това също да би бил рационален разчет.

Но аз нямам ни най-малка представа какво е това „над знанието“ – съгласно какъв разум, усещане, разчет, по отношение на какво. Това е някакъв подход, някаква тенденция, парадигма, не съществуваща в мен.

Зтова само светлината може да дойде и да ни даде този подход, защото „висшето знание“ означава „заради отдаване“, т.е. не по разчет вътре в кли / желанието да се наслади. А ако не е вътре в желанието, то аз не зная какво е това. Как мога да узная? Неизвестно… Вътре в какво желание?

Кабалистите казват: ако започнеш да усещаш желанието на ближния като свое собствено, ако можеш да извършиш разчет по отношение на неговото желание, за негово благо – то ще бъде над твоето сегашно знание.

Но за това трябва да получа свръхсили, които аз нямам. Ако получа тези сили, ще мога да бъда „над знанието“. А за сега все още не можеш да надскочиш себе си.

Само светлината, която ни е създала може да ни измени. Затова трябва да използваме „чудесните средства“ (сгулот) – да извършваме различни действия, предизвикващи светлината, за да ни подейства. С това ще измерваме успеха си.

Тъй като нито разума, нито усещанията които за сега натрупваш вътре в желанието си за наслаждение, не могат да ти помогнат. Те са способни да ти помогнат само в обратна форма.

Тъй като ако ти всеки ден извършваш разчет, какво си достигнал в духовното, то ще видиш че в действителност нищо не си постигнал, макар и да си вложил много усилия. Същото виждаш и на следващия ден. А на по-следващия – още повече си се объркал. Още един ден и изведнъж разбираш че си усетил увереност, че си станал по-умен. И така нататък.

Всеки ден добавяш отрицателни явления – поради това, че се намираш в желанието да се насладиш заради себе си, и мислиш, че само светлината може да ти помогне, но тя не идва и не помага.

Какво да направя? Започни да воюваш против разума си, както е написано за египетското изгнание.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 25.11.2010

[27660]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Кога вярата се превръща в постижение?

Отговор: Ако това е вяра над знанието, то тя става съсъд/кли за постижението. Тъй като вяра се нарича светлината Хасадим.

Вяра над знанието – това е свойството отдаване, преобладаващо над желанието за наслаждение. Желанието за наслаждение с намерение за отдаване, става съсъд/кли за светлината Хохма.

Тогава светлината Хохма, облечена в светлината Хасадим, се възцарява вътре в желанието за наслаждение – именно това е постижението.

Напълването на светлината Хасадим със светлината Хохма се нарича „пълна или безусловна вяра“ (емуна шлема).

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 25.11.2010

[27654]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако по време на четенето на Зоар не ми се удава да бъда в намерение и в този момент изобщо не разбирам за какво е всичко това, значи ли това, че „пробивам дупка в лодката”?

Отговор: Преди всичко трябва да си изясня нужна ли ми е изобщо „лодка”, каня ли се нещо да достигна, или не?

„Лодката” това е съвкупността от нашите намерения. А желание без намерение – това е чиста дупка.

Намеренията, които можем да създадем над желанията, строят за нас „лодката”, началото (Рош) на стъпалата, екрана и отразената светлина, духовния съсъд (кли). Кли това не е желание, а намерението над него.

Със самите желания не се съобразяваме. Главно е намерението, което мога да построя над желанието.

Въпрос: В какво се състои моята отговорност пред групата?

Отговор: Ако се старая да мисля за целта, по този начин декларирам за своите другари, че те също ще мислят за нея.

Ако пазя нашата „лодка” със собственото си намерение, ако искам да я преустроим като пълно кли – с екран и отразена светлина, ако се грижа с цялото си сърце другарите също постоянно да мислят за това – по този начин аз също удържам и тях в намерението.

Това се нарича поръчителство. За какво полагам поръчителство? – Че те няма да изоставят целта.

От урока по Книгата Зоар, 24.11.2010

[27555]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Поръчителство - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статията „Мъдреците на света”: „Казал раби Шимон: „Веднъж, при мен дойде един философ от народите на света и ми каза: „Вие казвате, че вашият Бог властва във всички небесни висини и всички войнства и станове не постигат и не познават Неговото място.

Това не увеличава много Неговата слава. Защото е казано: „Сред всички мъдреци на народите и в цялото тяхно царство, няма подобни на Теб”. Що за сравнение е това с тленните хора?”

По духовния път, в човека се пробуждат въпроси – в него сякаш започва да говори философът. В конкретния случай, това се случило с раби Шимон. В него се появила философска мисъл – напълно логичният и рационален за нашия свят въпрос за Твореца

Разбира се, този „философ” е умен, а неговите постулати и аргументи са истински. Казано е: „Вярвай – има мъдрост в народите”. С други думи, в нашия свят нищо не може да се противопостави на логиката и здравия смисъл.

Науката кабала не отрича това – просто, в нея е заложена друга програма, друг разум и подход. И затова, глупак е онзи, който се опитва да приложи логиката на този свят към духовната реалност. Защото става дума за несъпоставими неща, за различни келим.

Ясно е, че в теб възникват въпроси и няма съмнение, че ще можеш да докажеш на всички своята правота. Защото онези, които те заобикалят, се ръководят от същата логика, от която и ти.

Съгласно сведенията, намиращи се в егоистичното желание, вашите претенции са справедливи. Изходната точка, подходът към нещата, анализът и резултатът – всичко е вярно. Онова, което се отнася до нашия свят, подлежи на неговите закони.

Но ние говорим за изследването на духовния свят, в който нашите закони не действат, където нашата логика и нашето усещане са безсилни. Именно това ни обясняват авторите на книгата „Зоар”.

В такъв случай, какво изобщо мога да направя? Без разум и чувства – какво ще ми остане? Капката семе? Точно така. Дали са ми точка в сърцето и още от първия миг, работата над нея се извършва по-високо от този свят.

Аз се обединявам с другите точки, при които са ме довели и привличам силата на обединяването с помощта на книгите, които също не принадлежат на този свят. И всичко това е, за да разкрия силата на отдаването.

От началото до края, полето на моята дейност е обособено от нашия свят. Тук е забранен земния подход. Това е напълно различна „територия”, държава на висшия ред, където въпросите на „философите” губят каквато и да е рационалност.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.11.2010

[27544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→