Въпрос: В седмичната глава „Ваехи”, е много интересна динамиката на взаимоотношенията между египтяните, Яаков и неговите деца. Него са го оплаквали, балсамирали, погребали в земята на Израел и т. н… Какво означава всичко това?

Отговор: Нашият егоизъм, желанието за получаване, което се нарича Египет, не може да съществува без желанието за отдаване. Нужна ни е висшата светлина!

Но висшата светлина, няма да дойде при нас, ако нямаме искрата на отдаването. Когато човек започне да съединява свойството за получаване и свойството за отдаване, в егоистичните си желания ще види, че процъфтява!

Затова, „седемте сити години” в Египет (седем години не е период от време – това са седемте сфирот на Зеир Анпин) са възможни само, докато Яаков се намира в Египет.

Докато съществува Яаков – средната линия, която може правилно да съедини дясната и лявата линия, получаването и отдаването, той дава на всички светлина и изобилие.

Ето защо Яаков, съчетаването на дясната и лявата линия, се е ползвал с голямо уважение. Но такова съчетаване е полезно само в Египет – то увеличава егоизма, но това не е достатъчно и трябва да расте още. Затова, увеличавайки егоизма до големи размери, „малкият” Яаков е изпълнил своята роля.

Егоистичното желание, което е нараснало за сметка на духовните сили, спира да расте и започват „седемте гладни години”, които принуждават човека да се издигне на по-високо стъпало.

Виждаме, как светостта работи за благото на клипа, а клипа – в полза на светостта. Тоест няма понятия като „зло” или „добро” – ако човек ги използва правилно, всички ще го доведат до целта.

От програмата „Седмична глава“, 16.12.2010

[32773]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Говорейки за отношението на Твореца към нас, използваме нашия лексикон: „съжалява”, „сърди се” и т.н. Разбира се, всичко това съществува само по отношение на нас.

Не се удостояваме с никакви изменения от Твореца. Но в зависимост от това, как самите ние се променяме спрямо безусловния, неизменния, непрекъснато действащ закон „Добър и Творящ добро”, се удостояваме с ответната реакция.

Бих могъл предварително да знам каква ще бъде тази реакция, ако бях запознат с всички съставни, намиращи се в моето желание, вътре в цялата система и нейните условия. Разбира се, това е проблемът – да знаем всичко. Но що се отнася до нас, Творецът не се променя. Силата, напълваща цялата природа и поддържаща съществуването на цялото творение, винаги се отнася към нас като Добра и Творяща добро, с абсолютна любов, и от Нейна страна, в това отношение няма никакви изменения.

Самите ние предизвикваме всички ответни реакции, съгласно това, доколко се променяме спрямо този закон, доколко вече трябва да бъдем развити и подобни на него, и доколко сме неспособни или способни да го направим. Това зависи също и от нашето общо влияние – от влиянието на всеки човек върху всички, както и на всички върху всеки. Именно него разкриваме сега в нашия глобален свят.

Казваме обаче, че Творецът се отнася към нас добре или зле, понякога така, понякога по друг начин, че има добри и лоши времена, празници и т. н.

Няма нищо такова. Всичко се определя от това, как постига човекът. Ако не съм работил, то за мен няма да настъпи състоянието на поправяне, защото не съм постигнал това стъпало.

Но защо, при всички случаи времената се сменят, ако не се променям? Защото съм свързан с всички останали системи, с другите души и всички трябва да напредват. Затова решимот (информационните гени) се разкриват през цялото време. Ако ги реализираме правилно, тогава усещаме доброто,  ако не – те се реализират по пътя на страданието и усещаме злото. Но се пробуждат решимот, а светлината, въздействаща върху тях, е постоянна.

И светлината, която наричаме „светлина, връщаща към източника”, „обкръжаваща светлина” – също не се променя. Намираме се в същата неизменна система. Но аз се стремя към светлината и тя ми въздейства в зависимост от силата на моя стремеж. А ако не се стремя – тя не действа. Няма нищо, което да се променя извън моето желание. И само спрямо това желание, усещам проявяването на измененията.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 13.01.2011

[32709]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: За да съединя две точки в света, аз трябва да ги видя и да прекарам линия между тях. Как мога да съединя две души с помощта на текста на „Зоар“?

Отговор: Аз не знам какво представлява моята душа, а камо ли другите души. И никога няма да узная. Но единственото, което ми е необходимо, е да развия към тях отношение, наречено „отдаване”. И не повече от това.

Кой съм аз – това ми е неизвестно. Кой е той – също не зная. Знам само, че го обичам. И това е достатъчно. Това означава, че постигам силата на Твореца, царуваща между мен и ближния. Моето прекрасно отношение към ближния е любов, симпатия, откритост – това е силата на Твореца, силата на отдаването. Само Творецът е всеобхватен, а аз ставам част от него.

А кой е всеки от нас – това не знаем. Това ще се разкрие впоследствие. Аз съм длъжен да приема условията в степента, в която те се разкриват – кой съм аз и кой е другият. Но цялото си внимание аз трябва да обърна върху отношенията, а не да се задълбочавам в това кой съм,  кой е онзи, който сега трябва да положи усилия в любовта към другия.

Но в степента, в която аз се старая да доведа себе си до любовта и отдаването, аз повече опознавам и себе си, и него. Но опознавам само в случай, че свързвам себе си и неговата любов. Тогава ще се разкрие и моята душа, и неговата. Само тогава!

Затова трябва да се обръща внимание само върху отношението към ближния и на онази точка, където, създавайки това отношение, аз мога да вложа своите усилия, своето желание, за да се разкрие това.

Как създавам това желание, как го достигам? Как го привеждам в действие? – В групата, където влияя на своите другари, и те на мен. Аз трябва да усетя собствената си нищожност и да получа от тях величието на целта – за да се случи това и между нас да се разкрие Творецът.

Така аз все повече и повече разкривам тази точка – мъничко острие, върху което аз само лекичко натискам, със силата само на един грам – и избухва светлина във всички светове.

За какво е направено всичко това? За да опозная целия този лабиринт и, провирайки се през него, да постигна цялата програмата на творението, сдобил се с цялото знание и постижение.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 12.01.2011

[32623]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Човек, желаещ да се издигне по духовните стъпала, да премине от нашата реалност, усещана с петте сетива, във висшата реалност, трябва да измени себе си, своите свойства, и затова се нуждае от външна, допълнителна сила, която той  не притежава.

В него има само мъничка точка на желание за духовното, а всичко останало той трябва да получи отвън.

Цялата съвкупност от тези сили, издигащи го от текущото състояние към по-напреднало, се нарича „водач на магарета”. „Магаре” (на иврит „хамор” – от думата „хомер” материал) – това е нашият материал, желанието за наслаждение, всеки път претърпява изменения, и за сметка на това ние се издигаме, напредвайки по духовния път.

Силата свише въздейства на нашето желание, изменя го, и нашето „магаре” през цялото време се усъвършенства – за сметка на това, че „водачът на магарета” постоянно работи над него.

И когато ние достигнем края на пътя, нашето „магаре” действително става „бяло”, както е в разказа за Месията (Машиаха), който се явява на „бяло магаре”.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 11.01.2011

[32508]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това целенасочено наслаждение?

Отговор: Целенасоченото наслаждение – това е да се наслаждаваш от отдаването. А да се наслаждаваш от отдаването може само в този случай, когато ти обичаш този, на когото отдаваш.

Как да постигна любовта? – За сметка на поправянето, сменяйки ненавистта с любов.

Кой извършва това поправяне? – Висшата светлина.

Кога? – Когато аз помоля.

Кога ще помоля? – Когато групата ме задължи да помоля.

Кога тя ще ме задължи да помоля? – Когато аз се принизя пред групата и намеря в нея сила, която да ме задължи.

Кога в края на краищата ще се принизя пред групата? – Когато ние започнем да работим над това заедно с другарите.

И на това ние се препъваме…

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 11.01.2011

[32502]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предговор. Статията „Водачът на магарета“, п.85: … Работата е в това, че водачът на магаретата, който върви зад тях, е помощ за душите на тези праведници, изпратена им от най-висшето ниво, за да ги издига от стъпало на стъпало.

… Затова съобразено с величината и стъпалото на всеки праведник, Творецът му изпраща висока душа от необичайно ниво, помагаща му по пътя. … Това се нарича „ибур /зараждане/” на душата на праведника.

Въпрос: Кога ни удостояват със зараждането на душата на праведника?

Отговор: Когато желаем да се издигнем. Няма никакъв проблем! Поетапната  стълба не се променя. Силите, действащи на стъпалата, са неизменни. Всичко е достъпно, всичко очаква сигнала за стартиране. А тази система се стартира от нас.

Няма какво да чакаме. Натисни  „бутоните”, дръпни „лостовете” и всичко ще заработи.Ти трябва да стартираш този механизъм. Той се намира в твоя власт – заповядай!

Затова „кога” – зависи от човека. Когато пожелае.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 11.01.2011

[32506]

Filed under: Духовна работа, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета“, п.81: „Ет (тези) съботи са Мои“. „Ет“ – указва за включване границите на съботата, 2000 ама от всяка страна, затова добавя думата „ет“.

„Съботите са Мои“ – множествено число, горна събота и долна събота. Тоест двете са съчетани заедно и са скрити заедно.”

Събота се нарича  пълното поправяне (Гмар Тикун), а целият процес, в течение на който се подготвяме за пълното поправяне, се нарича по време – „вечерта на съботата“, а по разстояние – „2000 ама“.

Сега, всички ние вече сме навлезли в този период, и затова се разкриват всички тези неприятни явления в света, принуждаващи ни по-бързо да стигнем до поправяне.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 10.01.2011

[32405]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, за да може «Зоар» да проникне дълбоко в сърцето, в желанията и мислите ми?

Отговор: Да отвориш сърцето си. Повече нищо не е необходимо. Главното е да не се отчайваш и да не се успокояваш, а да полагаш усилия точно когато е тежко.

Статията „Водачът на магарета“ (книгата «Зоар». Предисловие) точно обяснява, че когато вървиш и твоето „магаре“ (на иврит „магаре“/„хамор“ – от думата „хомер“/материал, желание за наслаждение) повече не може да тегли своя товар, ти изпращат «водач на магарета», който помага на твоето „магаре“ да се изправи.

Разбира се, този водач боде „магарето“ с остра пръчка и това е неприятно – но ти вървиш напред. Затова, ако си съгласен на такъв водач – ще го получиш. Но трябва да помолиш за тези «убождания»…

Въпрос: Може би мога да помоля за нещо хубаво. Но как мога да моля за «убожданията» на водача на магарета?

Отговор: Ако не отъждествявам себе си със своето его и искам да се освободя от него, тогава напротив – смятам, че колкото повече „убождания“ получа, толкова повече ще мога да се отдалеча от него, да избягам от него, да се издигна над него.

Тези „убождания“ ще наранят не мен, а моето его. И ако се откъсвам, отделям от него и ни разделя разстояние, тогава не усещам върху себе си «убождането», което минава през него. Тъй като убождането идва само за да се разделя със своето его. И тогава не приемам тези удари на свой гръб. Те отиват към моя «Фараон», а през това време аз се издигам.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 09.01.2011

[32291]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да полагам усилия, докато четем книгата „Зоар”?

Отговор: Когато четем „Зоар”, ние трябва да се отъждествяваме с разказа на книгата възможно най-много. „Зоар” говори за издигане по духовните стъпала, за свойствата, които човек трябва да притежава, за да се намира на тези стъпала.

Искаме да постигнем тези нива, за да може те да се разкрият в нас. Докато чета „Зоар”:  с какво искам да ме напълни? Какви са всички тези свойства, за които чета, като ХАГАТ, НЕХИ, Тиферет, Малхут? С какво трябва да се отъждествя?

Това се нарича желание да знам какво уча, тоест да се свържа с него. Така пробуждаме светлината от тези високи състояния и тя ни въздейства.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 09.01.2011

[32295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ключът към четенето на книгата „Зоар” е намерението, тъй като докато я четем, привличаме най-голямата светлина, ако знаем как да го направим. От всички кабалистични произведения, никое не съдържа по-голяма светлина от книгата „Зоар”. Затова тази книга е придобила такава голяма слава и известност през историята, и затова е скрита и с нея са се случили толкова много съдбоносни събития.

Тя се разкрива точно днес, защото е източник на поправящата светлина. Затова няма значение какво точно четем в книгата „Зоар” в момента, защото ние така или иначе не разбираме нито дума правилно. И все пак се стремим да проникнем в образа, който е описан, да го усетим, а не да го разберем, тъй като не можем да го схванем с нашия земен разум.

Стремим се да влезем в нея, да я разкрием. Написана е от кабалисти, които са постигнали духовния свят, и споделят с нас, това което са разкрили там, точно като приключенски роман, който разказва за пътешественици, които изследват нови острови и континенти. По подобен начин кабалистите ни разказват за духовния свят. Описват какви вътрешни инструменти използват, за да разкрият висшия свят, казвайки ни също какво виждат и усещат. С други думи, те ни казват какви действия извършват, и какво намират в резултат.

От наша страна, ние гледаме, четем и слушаме, въпреки че не разбираме нищо. Въпреки всичко сме мотивирани да усетим тези състояния и да живеем в тях. Катодеца, сме се вълнували, четейки приключенски книги, изживявали сме в нашето въображение това, което героят е правел. От друга страна, в нашия случай наистина влизаме в духовния свят и можем да го усетим дори повече от това, как се възприемаме в този свят. Всъщност, сегашното ни възприятие на този свят е много изопачено и замъглено в сравнение с това, какво още съществува.

В духовното има невероятна яснота и прозрачност, която е невъзможно да си представим сега, заедно с дълбоко разбиране на всички събития и сили, които стоят зад нас, включително причините, резултатите и източника на всичко, което се случва. Към това трябва да се стремим докато четем книгата „Зоар”. Трябва да спрем да се чувстваме като „възрастни” и вместо това да се чувстваме като деца, които са въвлечени в книга с вълнуващи приключения.

От урока по книгата „Зоар”, 07.01.2011

[32110]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→