Въпрос: Молбата да поправя моето отблъскване от другарите изглежда много механично. Нима аз не трябва да постигна потребност за поправяне?

Отговор: Ако чакате потребност за поправяне, то никога не ще я постигнете. Не потребността предшества нашата работа, а работата предшества потребността. И тогава възниква потребността.

Ако работя съгласно потребността, тогава съм животно! Ако работя над желанието, тогава съм човек.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 23.01.2011

[33488]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие, статия „Водачът  на магарета”, т. 105: …И казали „Това е Рав Амнона Саба”, защото сега те постигнали неговото стъпало и разбрали, че това бил самият Рав Амнона Саба, а не както си мислели дотогава, че  е само син на Рав Амнона Саба.

Въпрос: Обикновено учим, че „син” е следващото стъпало на „баща”. Защо този параграф твърди, че синът на Рав Амнона Саба е по-нисше стъпало от него?

Отговор: По време на спускането отгоре надолу, всяко стъпало е по-висше. Затова „дядо” (Саба на иврит) е по-висше стъпало, а „баща” (Аба) е по-долу от нея, а още по-долу е „син” (Бен).

Ние изкачваме стъпалата отдолу нагоре, преминавайки през тях в обратен ред: „дядо” –  „баща” – „син”. „Син” е най-високото стъпало, над всички останали. Но по време на спускането, „син” е най-долу от всички.

Стъпалата, от които идва „водачът на магарета” са стъпала на световете. Тези сили се спускат към мъдреците от нивото на всички 125 стъпала като „дядо”,  „баща” е по-високо от „син”.

Но когато  мъдреците се издигат, в тях стъпалата на постижение „дядо – баща – син” се проявяват отдолу на горе и „син” е най-високото стъпало.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 20.01.2011

[33238]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Когато „Зоар” говори за човека, желанията ли има предвид?

Отговор: Според книгата „Зоар”, „човек” е свойството, подобно на Твореца. Разбира се, че става дума за желания. Защото образът на човека, представен пред нас, всъщност не съществува в реалността. Това е игра на въображението.

Да допуснем, че виждаш картина на екрана на компютъра. Нима тя съществува в реалността? Съществува нещо в паметта на компютъра и там се случват всички действия.

Но за да видиш случващото се в паметта, само за твое сведение и във връзка с теб, има екран, на който виждаш някаква демонстрация на това, което се намира в паметта. Но цялата истинска картина е там, вътре, във вид на електрически сигнали, във вид на сили, намиращи се във всевъзможни съчетания помежду си.

Ти виждаш външните символи на тези съчетания, които са много ограничени, строго определени, защото не си способен да ги възприемеш по друг начин. Тъй като не можеш да живееш вътре в паметта на компютъра, да разбираш и виждаш какво става там.

Същото е и в книгата „Зоар”. Нейните автори ни предават някакво духовно впечатление, което сега можем да чуем само външно и някак да си го представим в нашето непоправено, ограничено възприятие.

Но тази представа няма никакво отношение към истинската духовна картина, скрита там вътре, зад външните форми на буквите, думите или образите, възникващи в твоето въображение. Авторите на „Зоар” подразбират нещо съвсем различно.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 20.01.2011

[33234]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: „Общото и частното са равни“ – значи ли това, че десетте удара могат да се преминат и лично, и в група, или е само вътрешен, индивидуален процес?

Отговор: И да, и не! Като правило, всички кабалисти – знам това от собствен опит – минават през това лично. Човек чувства такова разочарование от собствения си егоизъм, че се откъсва от него и не може повече да го използва.

Несъмнено, това протича много по-леко в група, при което групата не трябва да знае за него. Тя може да бъде малка по количество и не много напреднала, но общата атмосфера в нея, нейната целенасоченост и устрем помагат на човека и не му дават да избяга от процеса. Човек се задържа по време на удара – ето кое е много важно – и го преминава.

Но дори ако си казва: „Дотук, отказвам се! Не искам повече! Искам да живея само заради отдаването!“, постепенно, все пак потъва в егоистичното желание, отново му идват същите мисли, вътрешни определения и изяснявания. Той вижда, че на по–вътрешно ниво, все още се намира в желанието за получаване. Там, още не е решил окончателно и безвъзвратно, че иска да се издигне.

Десетте удара не са различни само по качество. Те са различни и по своята дъбочина и стават все по-дълбоки.

Затова, дори ако предишния път човек е решил повече да не използва егоистичните си желания, сега вижда, че над това желание още не е работил – още не е разбрал и усетил, че не бива да го използва, че не е съгласен със своя егоизъм.

Ако човек има силно и правилно обкръжение, преминава тези състояния с въодушевление. Той осъзнава, че преживява удар, който ще му помогне да се откъсне от егоизма и да се пречисти.

Не мисля, че ученикът може да премине през това без подкрепата на учителя и групата. Самите удари са много конкретни и трябва да се преминат бързо и ясно. Всичко зависи от нашата организираност, от връзката помежду ни и от нашата готовност да се разочароваме от егоизма си и от нашата природа.

От програмата „Седмична глава“, 06.01.2011

[33063]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво чувства човек, който преминава през всичките десет наказания, излиза от пустинята и влиза в страната Израел? Аз мисля, че всеки може да си представи ударите…

Отговор: Не, това са съвсем други удари! Това не са тези удари, с които ние сме свикнали. Ударът не се изразява в лоши усещания, лошите усещания можем да си представим.

Ударът се изразява в това, че аз започвам да разбирам, че моят егоизъм, моята природа се явява злото. Именно това постижение се нарича наказание, а иначе това не се отнася към десетте наказания.

Ако на мен ми е лошо, това не е удар. На мен ми е лошо, не защото аз се чувствам зле, а защото усещам злото в моето желание да се насладя, в моя егоизъм. Ударът ми показва причината на злото, а не се явява зло.

Всъщност, в тези удари няма толкова много страдания – хората в нашия свят страдат много повече. Най-главното е, че човек чувства пряката връзка между страданията и своите егоистични свойства: „Ти страдаш, защото си такъв. Ако се избавиш от тези свойства и се издигнеш  над тях, ти няма да страдаш!”

И човек иска да се избави от тези страдания не защото не иска да ги чувства, а защото усеща своята нищожност, своето зло, особено в отношението си към обкръжението.

Тук има няколко определения: Творец, човек, Фараон, усещане на злото и причината за усещането на злото срещу доброто. Човек не иска да избяга от удара, не е в това проблема! С помощта на удара той постига правилните причини и иска не просто да избегне удара, а да се издигне над него към свойството отдаване.

Той желае да достигне връзка с Твореца, оттървайки се от Фараона, а не от лошото усещане. Тоест той преминава от оценката по принципа „сладко – горчиво”, към изяснението на принципа „истина – лъжа”, той иска да се придържа към истината! Затова десетте наказания го издигат и го извеждат от Египет.

От програмата „Седмична глава“, 06.01.2011

[33058]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

В битката на Моше (Моисей) с Фараона се разкрива особеността на нашата духовна работа. Ние работим с егоизма си, с желанието за получаване, но не го отменяме, а го отглеждаме и развиваме.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора – подправката за неговото поправяне”. Тора е само подправка за егоистичното желание – малко пипер, щипка сол за цялото това голямо ястие, което се нарича наш егоизъм, желание за наслаждение.

В крайна сметка, какво не ни достига? Трябва да добавим малко от Тора, за да можем да превърнем целият този егоизъм в свят на Безкрайността.

Формата на истинската духовна работа е превръщането на тоягата в змия, а на змията – в тояга. Всички зависи от това, как човекът използва всички съществуващи в него свойства и предпоставки.

Той не унищожава нито лошото, нито доброто, не се отказва от никое от своите свойства! Трябва само да промени начина на тяхното използване.

Ако човекът хвърли тоягата на земята, тя се превръща в змия, а ако хване змията за опашката – тя пък се превръща в тояга, с помощта на която напредва.

Тояга (мате), идва от думата „долу” (мата), тоест човекът се смалява и благодарение на силата, която се нарича „вяра над знанието” се издига над своя егоизъм до свойствата на Бина, свойствата на Малхут.

Всеки път, в десетте нечисти сфирот, в десетте проявления на Фараона, се разкрива все по-голям егоизъм, който може да се поправи с помощта на десетте египетски наказания.

Човекът, който се намира в състояние на излизане от Египет, е готов да премине през всички тези 10 наказания. С помощта на тоягата, той сам предизвиква ударите върху себе си и те му помагат да се издигне над егоизма.

Човекът възприема тези удари като лекарство. Така, както сме готови да приемем всяко болезнено и неприятно лечение, за да оздравеем.

От програмата „Седмична глава“, 23.12.2010

[32996]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Скоростта на нашето развитие зависи не само от нас, но и от целия свят. Хората, в които се пробужда  точката в сърцето са готови да се обединят – със всички сили се опитват да го направят, но не могат, защото светът още няма нужда от това.

Работата е там, че разчетът не се прави с нас – от самото начало, ние сме чуждо тяло в света. Духовните искри, вкарани в егоизма, существуват само, за да го поправят.

Те са водачите на Тора – тази подправка, с помощта на която цялото човечество (основното ястие), трябва да стигне до Края на поправянето. И ако гозбата още не се е сварила на огъня, не трябва да й се добавят подправки, за да се получи готово ястие.

От програмата „Седмична глава“, 23.12.2010

[32945]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета“, п.88: „… Казали му: „Та ти дори не си ни разкрил нито своето име, нито мястото, където живееш.

Отговорил той: „Прекрасно е мястото, където живея и ми е много скъпо. И това е една кула, извисена във въздуха, голяма и величествена. И обитават тази кула само Творецът и един бедняк. Това е мястото, където живея „.

Ако, четейки «Зоар», започнем да се наслаждаваме на неговия разказ – това вече е проблем, тъй като наслаждението заглушава вътрешното търсене.

Въпрос: Но какво трябва да търся тук?

Отговор: Да допуснем, че отидем с приятел на разходка и получим наслаждение от мястото. Вървим и се наслаждаваме на всяка крачка: пеят птици, тревата зеленее, духа приятен вятър, слънцето свети. Това се нарича разходка, тъй като получаваме наслаждение от самото ходене.

А може да се върви и по друг начин. Ние вървим, облети в пот, тежко ни е, и проклинаме целия път. Но защо продължаваме да вървим? Защото искаме да стигнем до целта и е невъзможно да отидеш до нея приятно и леко. А пътят е такъв, че с радост бихме се отказали от него, ако беше възможно с един скок да стигнем до целта.

Тоест можем да се отнасяме различно към пътя: като към разходка или като към средство да стигнем до целта. Разходката  не е средство, а сама по себе си е цел, която постигаме на мястото.

Сега, сам трябва да избереш в какъв процес се намираш. Вървиш ли изобщо? Дали се разхождаш или вървиш към целта?

Ако четеш «Зоар» и се наслаждаваш от самото четене, това  значи, че се намираш на разходка. Така ти е добре и не си спомняш за далечната цел. „Как красиво разказва той! Как се наслаждавам от всяка дума!“ Това е разходка.

Липсва ти намерение, вътрешно търсене и стремеж към единство с другарите. Ако мислиш за обединението, виждаш, че то ти липсва. И тогава, това вече не е разходка, а път към целта.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 11.01.2011

[32504]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо когато четем книгата „Зоар“, заедно с това, че трябва да се съсредоточим на съединението между нас, е необходимо да слушаме и коментарите на „Зоар“?

Отговор: Преди всичко, ако четем оригиналния текст на „Зоар“, ние, практически, няма за какво да се закачим. Затова са ни необходими коментарите. Коментарът е комуникатор, в определена степен понижаващ първоизточника или по външна форма, или по ниво, или по много други параметри взети заедно. Но той ни свързва с оригинала.

Сам по себе си „Зоар“ също е коментар на Петокнижието – Тора. Голяма част от „Зоар“ се базира на цитати от Тора, които той обработва вече в друг вид. Пояснява ли „Зоар“ тези цитати на по-ниско ниво, отколкото написаното в Тора от Моше (Моисей), или не? Аз не искам да разсъждавам за това. Но такъв въпрос съществува…

Снижава ли коментара Сулам нивото на книгата „Зоар“, приближавайки я към нас? Тук също разбираме твърде малко.

Може да се каже следното: всеки коментар включва в себе си две крайни точки. В най-високата му точка авторите на „Зоар“ се докосват с разкритието на Моше (Моисей) на неговото ниво, иначе те не биха могли да създадат коментар.

А коментара се пише от тях такa, че да бъде по-близо към ползвателите – в по-проста форма и на по-ниско ниво на стъпалата. Защото цялата полза от разкриването на Тора е в това, тя да бъде използвана за поправянето на желанието за наслаждение, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне”.

Затова авторът на коментара трябва да се намира на две нива – на стъпалото, откъдето получава първоизточника и на по-ниското стъпало, на което иска да предаде първоизточника – вече в подходящо одеяние, доближено до ползвателя. Такава е целта на всеки коментар.

И затова, до ден днешен, нищо не може да замени коментара Сулам. Защото от една страна, Баал а-Сулам е постигнал стъпалото на Ари, удостоен от зараждането на душата на Ари, и с нейна помощ е достигнал нивото на авторите на „Зоар“. А от друга страна, той е приближил „Зоар“ до нас, пояснявайки я в трите линии, на езика на кабала, използвайки понятията парцуфим, светове, сфирот, решимот и така нататък.

Не ни трябва нищо повече, а само да се постараем да реализираме това в себе си. Но за да опростиш „Зоар“ за хората, за общата маса, доколкото вече целият свят трябва да се приближи към поправяне на душите, малко очистихме текста на „Зоар“ от множеството символи, които могат да станат препятствие в очите на обикновения човек, за да се облегчи процесът на четене.

В никакъв случай, обаче, не добавяме никакви пояснения от себе си, само облегчаваме механичното четене на текста, за да е по-разбираем за човека, когато го чете – след като сме пропуснали текста през някакъв „филтър”, извличащ от него целия арамит, обосновките и различните версии. Именно това направихме в книгата „Зоар за народа”. Надяваме се, че в такъв вид „Зоар“ е още по-годен за използване – поправяне на душата.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 12.01.2011

[32629]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: По времето на Втория Храм кабалистите в течение на два часа са стоели и са се готвили за четенето на молитвата „Шма Исраел“ („Чуй, Исраел”.)

Защо на нас, такива малки в сравнение с тях, ни организират значително по-сложна реалност, и ние идваме на урока такива разсеяни, объркани, и с усилие, в течение на няколко минути, се опитваме някак си да се съсредоточим преди четенето на книгата „Зоар“?

Отговор: В онези времена кабалистите е трябвало да влязат в тези духовни състояния, за които разказва „Зоар“, да се издигнат по стъпалата от пълното отсъствие на духовно усещане, защото всяко стъпало започва от нулата. Отнема време, докато те се съединят заедно, в едно намерение, в единство, на подходящото стъпало, докато влязат в това състояние в общото си усещане…

Това може да се сравни с подготовката на парашутистите за общ скок: те слагат парашутите, качват се в самолета, излитат в облаците, оттам скачат и в свободно падане, все още не разтворили парашутите, се съединяват един с друг, образувайки във въздуха различни форми.

Това е огромна подготовка към нови съединения на високите духовни стъпала. Затова тя отнема много време, в зависимост от височината на стъпалата. Стъпалото задължава.

А ако ти си играеш тук долу сам, не чувствайки другите, на теб ти е достатъчно да хванеш някоя мисъл „за опашката” – и това е всичко.

Да се надяваме, че и ние ще имаме нужда от такава подготовка, както кабалистите от миналото.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.01.2011

[32704]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→