Книгата „Зоар“ включва в себе си много части:

1. 1. Предисловието на самата книга, което също така е написано от раби Шимон.
2. 2. „Седмичните глави“ – коментарите на седмичните глави на Тора.
3. Части, представляващи коментарите на „Пророците” (Невиим) и „Писанията“ (Ктувим).

Книгата „Зоар“ е била пълна с коментари на цялото Петокнижие (ТаНаХ – Тора, Невиим, Ктувим). Ние сме открили само част от тази велика Книга, и по всяка вероятност, съвсем не голяма, доколкото, освен коментарите на Тора, почти няма други. И от коментарите на Тора също липсват много, Баал а-Сулам подчертава това на много места. Видно е, че текстът често пъти е прекъснат по средата.

Но очевидно, от гледна точка на Висшето Управление, на нас ни трябват именно тези части от „Зоар“, които сме получили. Затова няма какво да съжаляваме, че не се е разкрила цялата книга „Зоар“. Трябва да благодарим за това, което има, и да го използваме правилно.

Сега ние четем предисловието на книгата „Зоар“. Всички статии в това предисловие – са много полезни и важни. Но „Водачът на магаретата”, „Нощта на невестата” и „Буквите на раби Амнона Саба” – това са основополагащи статии, в които авторите на книгата „Зоар“ обясняват основите на творението.

От урока по книгата „Зоар“, Предисловие, 09.01.2011

[32298]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предисловие. Статия „А ти виж тайната по линиите на ръката“, п.161: Три малки линии преминават през онези, които вървят надолу – у този [човек] по тялото има черен белег и три косъмчета висят от този белег, и този белег е като кръг, и отгоре на този белег има резка.

Този белег мъдрите в сърцето, знаещите тези тайни, наричат с името „главата на орела”. Този белег понякога се намира между плешките, а понякога на дясната ръка, а понякога и по дясната китка на пръстите.

Ние четем за частите на душата, която се съединява с другите и затова разкрива такива картини в съединението между душите. „Тайните на лицето”, „тайните на линиите на ръката”, тайните на всички части на тялото – тук навсякъде става дума за тялото на общата душа – Адам Ришон, за системата на връзки между душите.

В самите души няма какво да познаваме, защото това е желание да се насладиш. Ние познаваме връзките между нас – силите на тяхното взаимно отдаване, съединяващо ги като кръвоносни съдове.

Всички тези форми на връзки Зоар описва като познаване на „тайните на лицето”, „тайните на линиите на ръката”, „тайните на тялото на Човека” по всевъзможни външни и вътрешни признаци – докато ние не постигнем познание за целия Човек (човек/адам – от думата „едоме”/подобен на Висшия) – съвършена система, наричана „Творец”.

Затова не трябва да се забравя, че става дума за връзката между нас, която Зоар описва в такава форма.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 09.01.2011

[32301]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

На всички стъпала, до самия край на поправянето, от по-висшето стъпало ни се разкрива особена сила, която винаги съпровожда човека, помагайки му да се издига от стъпало на стъпало.

Защото човекът, намирайки се на настоящото стъпало, никога не е способен сам да се издигне на по-високото, тъй като притежава силата само на стъпалото, на което се намира. А, ако имаше силата на по-висшето стъпало, той вече щеше да се намира на него.

Но, между стъпалата, винаги съществува някакво междинно звено, посредник по пътя. Между животното и човека, такъв посредник се явява маймуната, между растението и животното – „полското куче” и т. н.

А посредникът между стъпалата в духовното е „водачът на магаретата”. Освен него, има и други „ангели”, тоест сили, които по различен начин ни помагат да се издигаме от едно състояние в друго.

И сега, когато желаем да извършим някакви действия, при нас винаги идва висшата сила и ни помага. Не е важно как я наричаме – обкръжаваща светлина или ангел, но именно тази сила ни води напред, помагайки ни да се издигаме от стъпало на стъпало. От нисшия зависи само желанието, настоятелната потребност. Той трябва да се стреми да се издигне със своето „магаре”, да бъде почти способен на това – и ясно да осъзнава своята неспособност.

Затова, двамата мъдреци, излизащи на пътя, предварително се запасяват с придружител – с „водач на магаретата”. Те имат магарета, товар върху тях – също, знаят къде трябва да пристигнат. Нужен им е само онзи, който да ги поведе напред.

Като правило, тази помощ свише идва от раби Амнон Саба (виж книгата „Зоар”. Предисловие. Буквите на раби Амнон Саба). Това е много високо стъпало, от което идва висшата светлина, за да ни помогне, и се нарича „водачът на магаретата”.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 09.01.2011

[32288]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар” описва духовните състояния, които постигащите висшия свят  усещат. Но разказва за духовните образи с нашите земни думи.

Тези думи ни напомнят земни образи. Те образуват на нашето „желание за получаване” – егоистичен екран, с нашите земни свойства – земни образи.

Кабалистите са взели за описание на висшия свят думи от този свят, понеже в духовното няма думи, има само усещания и са нарекли с тези думи духовните свойства, които са достигали в своето постижение.

Затова, като четем книгата „Зоар”, сме длъжни да се стараем да разпознаваме висшите духовни сили, състояния, отношения, откъснати от материалните образи, които ние сме свикнали да чувстваме при тези земни думи. Това е много хубаво и полезно упражнение.

Да допуснем, че четем в текста думите: „чело”, „очи”, „уши”, „коси”. Необходимо е да се опитаме веднага поне да мислим за сфирот – кетер, хохма, бина, зеир анпин, малхут, за съответстващи на частите на парцуфа – „чело”, „очи”, „уши”, „нос”, „уста”, Галгалта Ейнаим и АХАП.

„Косите” (сеарот) – това е излишък на отразена светлина, в която не може да се облече пряката светлина, и затова тази отразена светлина се изплисква наоколо, образувайки „косите” на парцуфа.

Това е светлината, която по такъв начин се разпространява отгоре надолу във висшата система, в Рош Арих Анпин, а след това в З”А, и  чрез цялото това множество парцуфим към нас идват сили, за да ни пробудят, да ни поправят и да ни напълнят.

И затова в книгата „Зоар”  ние изучаваме цялата тази система за поправяне на душите

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 06.01.2011

[31971]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Има ли шанс правилно да се ориентираме във висшия свят без знанието на всички тези термини, които използва Зоар? Зависи ли усещането на висшия свят от разбирането на термините?

Отговор: Няма значение, на какъв език сега човек чете книгата Зоар – на съвършено  неразбираем за него език, или на езика на клоните, или на който и да е друг. Всичките тези езици все още не са за нас. Аз не разбирам за какво става дума.

Ако аз не съм запознат с някое явление, обект, напълнение, сили, състояния, причини, резултати, ако аз не съм разбрал самото духовно състояние, ти можеш да ми разкажеш за него с хиляди думи – това няма да помогне. „Непостигнатото от нас е непознато по име или дума”. Тогава какво са за мен тези имена или думи, ако аз не постигам?

За какво тогава кабалистите ни пишат всички тези текстове? – За да не обръщаме внимание на самите думи, а само да се стремим да постигнем тези духовни състояния. А без постижение всичките тези думи нищо не струват. Можеш да си играеш с тях както искаш – това е все едно да ги хвърлиш в кутия, да ги смесиш и после да съставиш от тях каквото си поискаш.

Ако не постигаме, всичките тези текстове са само „сгула” (чудесно свойство), ако ги използваш като „сгула”. А ако не – само се объркваш.

Затова ние разглеждаме текста на Зоар само в съответствие с това, доколко сме способни по време на четенето да мислим за „чудодейното свойство”. Това е най-важното.

Наистина в Зоар има такива глави, на които е много трудно да се съсредоточиш. Аз чета за разни лица и черти на лицето, за линиите на ръката – всичко това обърква. Но може би това всъщност е хубавото, тъй като полагам повече усилия, за да разпозная духовните свойства, които се намират зад тези думи.

Затова сме длъжни да видим в текста на Зоар само неговото „чудесно свойство”. И колкото повече текста ни обърква, толкова по-силно трябва да ни стимулира да се вкопчим за това „чудесно свойство” – настояване за светлина, възвръщаща към източника, за да ни донесе постижение.

Защото „непостигнатото – не го познаваме по име”. Няма да разберем нито една дума, нито едно име няма да ни каже нищо.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 06.01.2011

[31967]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предисловие. Статия „И чул Итро“, п.73: Човек с черни коси без жълти – понякога е успешен, добър за общото дело, за съвместно усилие, но за кратко време, не за дълго…

Той ще се сдобие с духовен напредък, ако полага усилия. И други ще се добият с успех, благодарение на него. Не държи тайни за дълго. Той е беден. Ще види падението на враговете си. Не се противопоставя на враговете си.

Така пише в книгата Зоар… Ако човек не се намира в явно усещане на духовния свят, той разбира Зоар буквално, уверен, че тази книга е пълна с чудеса и тайни знания, че по нея може да се гадае, предсказва бъдещето, да се различат добрите от лошите хора, да се дават житейски съвети, и … да припечелва от това.

От една страна това не е правилно, материалното разясняване на тези текстове е послужило за основа на всички заблуждения. От друга страна, гледайки от перспективата на хилядолетията, виждаме че без тази обърканост човек не ще достигне до истината. Той е длъжен да се обърка и да се оправи – така ще придобие знание.

Последните две хилядолетия ние съществуваме в рамките на религията и сме били длъжни да бъдем в нея. И така цялото човечество, във всички свои вярвания и религии. Длъжни сме да преминем през цялата тази обърканост, защото без това не можем да свържем свойствата на Твореца, Бина и свойствата на егоизма, Малхут заедно, на нивото на нисшата малхут, егоизма на нашия свят.

Какво представляват вярванията и религиите? – някаква искра на духовното, която е нужна и възможна именно в такъв вид, да внесе сила в нашия материален свят, в желанието да се насладим и да направят от нея смес, в егоистичното желание да се насладим, в Малхут.

От проявяването на трите линии на светлината, спускането на трите клипот до нивото на нашия свят, са възникнали всички вярвания, трите религии, всевъзможни духовни методи, талисмани и пр… Всички те са продиктувани от желанието да преуспеем в егоизма си, в Малхут, в този или / и в бъдещия свят – за сметка на Бина, Висшите сили, сякаш присъстващи в религиите / в методите.

А без тези „духовни” знания човечеството не би могло да пребивава в смес на Малхут с Бина, дори на нивото на нашия свят. И тъй като Бина трябва да влезе вътре в малхут, да даде всичко, което е възможно на малхут и всичко, което е възможно, да получи от нея в себе си.

След това, когато завърши това взаимовключване на вярванията и религиите (бина от нашия свят) в егоизма на човека (малхут от нашия свят), започва процеса на техния анализ, подбор, разделяне и поправяне.

Това се случва в нашето време, когато от тази смес хората започнат да изясняват същността на религията. Присъединилите се към Авраам, са изяснили това още в Древния Вавилон, останалите – сега.

Затова книгата Зоар, написана на такъв език, може да предизвика абсолютно различни мнения, в зависимост от това, кой я чете…

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 03.12.2010

[31609]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Бихте ли могъл да ни обясните, какво представляват формите на съединение, за които се говори в „Зоар”, или да посочите някакъв пример? До какво най-много се приближава представата за тях?

Отговор: Всичко, за което се говори в „Зоар”, са форми на съединение между душите: видове (лъв, бик, орел, човек), сфирот (гвура, хесед, тиферет, есод), букви (хаф, заин, тав), цветове (бял, черен, червен, зелен) и т.н.

Когато в теб внезапно възникне определено духовно усещане, то ще ти даде ясно знание – например, че се нарича „дясна вежда”, а друго усещане – „лява вежда”, и т.н. Ти ще почувстваш това.

Да допуснем, че гледам лицето на даден човек. То предизвиква в мен различни впечатления: „Какво чело! Какви очи!”. Но това не е чело, нито са очи, а моите вътрешни впечатления, усещания – явленията вътре в моето желание за наслаждение. Улавям някакво въздействие и то образува в мен образ, който назовавам в съответствие с онова, което той предизвиква в мен, а не, което е самó по себе си в действителност.

Същото е и в духовното, само че без материалната картина, намираща се пред мен в нашия свят. Духовните образи живеят сами по себе си. Аз разкривам тези форми, сили, впечатления и ги назовавам с различни думи – „червено”, „бяло”, „черно”, „горчиво”, „сладко”, „кисело”, „висок”, „нисък” и т.н. Само че, всичко това е без земната картина.

В крайна сметка, картините от нашия свят, също виждаме не отвън, а вътре в нашето желание за наслаждение – както на екрана на компютъра виждаш различни съчетания на електрическите сигнали, които се събират в някаква картина.

Ние, също трябва да съединим всички наши желания в подобни съчетания, и тогава ще видим, че този свят е формата на реалност, която сега възприемаме, – че всъщност е въображаем. Той не съществува сам по себе си, а само по отношение на нас – онези, които го възприемат по този начин!

Всеки от нас е резултат от проекцията на светлината – подобно на формите, създадени във въздуха от лазерен прожекционен апарат. Всички ние представляваме такива форми – образи, нарисувани от светлината, и само усещаме себе си като съществуващи в някаква реалност, обем.

Но всъщност, в тези картини няма нищо реално – това е просто проекция на някакви образи, намиращи се пред мен, тъй като още не съм способен да ги възприема в по-вътрешна форма.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 05.01.2011

[31868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, статия „Итро”, п. 100: В рода на Давид образът на цветовете се променя и затова Шмуел сгреши, както е написано: „Не поглеждай в тази форма”, тъй като другата страна беше в Елиав. Това не беше така с Давид, тъй като неговите форми са покрити, защото формите на другите страни бяха включени в неговите форми, и формата на другата страна се появи първа в него, преминавайки за малко пред очите, и сърцето потрепва и се страхува.

Ние грешим с това, че много се стараем да разберем за какво говори „Зоар”, а много по-малко работим върху намерението, мисълта, че трябва да се свържем и да разкрием „Зоар” във връзката между нас. Само до степента, до която се обединим, образът на Твореца ще се разкрие, и няма да бъде нищо подобно от това, което си представяме без да сме се обединили.

Съюзът е входният ни билет, който ни позволява да видим и усетим духовни образи и свойства, за които говори „Зоар”. Общо, това ни дава образът  на Твореца. Но ако искаме да разберем какво учим, без да търсим връзка между нас, това се нарича външно учене, клипа, смъртоносна отрова.

Ако по време на ученето се опитвам да открия образа, за който уча, това е клипа. От друга страна, ако искам първо да разкрия образа през призмата на обединяването с групата, обкръжението и само след свързването, аз се опитвам да намеря духовния образ, за който говори „Зоар”, тогава това е святост, отдаване, духовност. В крайна сметка, аз търся формите на обединение и отдаване, и това е най-важното нещо, докато в първия случай търся образа или формата на получаване.

Затова трябва да се тревожим на първо място, как преминаваме през призмата, намерението, свързването с групата, обкръжението. Това е много важно! Без него дори не трябва да отваряме книгата „Зоар”, защото тя може да бъде или смъртоносна отрова или елексир на живота.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 05.01.2011

[31871]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако в мен не възникват въпроси по учебния материал, дали напредвам?

Отговор: Човек трябва сам да провери дали напредва или не. Как да го направи? –  Има ли подеми и падения по време на уроците – в съединението с другите и отхвърлянето му.

Сега трябва да знам само едно: мисля ли за съединението между нас и старая ли се вътре в него да разкрия образите, които изучавам в Зоар, – образите на Твореца.

Стремя ли се към това? – Да. Доколко се стремя? Колко пъти по време на урока съм излизал от тези мисли и съм се връщал отново? Колко пъти, извършвайки тази работа, съм се безпокоял за другите, да се намират и те в същото намерение? И тогава тяхната обща мисъл за това ще ми подейства по същия начин, така че дори да изляза от тези мисли, веднага ще се връщам към тях. И даже е добре да има колкото се може повече такива моментални излизания и влизания.

Затова ми трябва подкрепата на групата, като през цялото време трябва да пребивавам в мисли за съединение. И това е цялата ми грижа. По тези признаци мога да оценя – дали напредвам или не.

Затова няма какво да се питаш – трябва да се проверяваш.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 05.01.2011

[31861]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Аз разбирам, че Зоар говори само за духовния свят. Заедно с това съществува законът за клоните и корените. И освен това, материалният свят – това е отпечатъка на духовния. Така че, в какво все пак е връзката между тях?

Отговор: В природата има само две сили или две свойства – получаване и отдаване. Всички възможни съединения и връзки между тях ни създават тяхната съвместна, обща форма.

Ако в тази обща форма има желание да получаваш за себе си – това е обратния отпечатък на Твореца, а ако в нея има желание за отдаване – това е пряко копие на Твореца. Повече нищо не съществува. Затова ние говорим, че няма никого освен Него, и въобще, че съществува само Той.

А кои сме ние? Ние сме тези, които желаят да разпознаят тези противоположни или подобни на Твореца форми. Тези форми строят в нас, показват ни на нашия вътрешен екран образа на Твореца.

Защото ние не можем да видим силата сама по себе си, доколкото силата – това е форма извън материята, подобна на електричеството. Аз мога да кажа за наличие на електричеството, само ако то привежда в действие някакъв уред, – само по резултата.

Аз не зная, какво е Твореца. Но Неговата форма аз мога да постигна и съгласно това да видя, да осъществя. И самия аз също съществувам в този свят, в който постигам формата на Твореца.

Зоар говори за това, какви форми на Твореца аз постигам – лоши или хубави, по-добри или по-лоши. Нима от Твореца аз постигам лоши форми?! Да, защото аз съм постигащият, а „всеки съди в степента на своята неизправност”.

Аз постигам на своя вътрешен екран общите форми между това, доколко аз мога да бъда в противоположните свойства. – и това, доколко аз съм способен да се уподобя на Твореца. Именно този контраст постигам, и той ми създава образа на Твореца.

В този образ винаги има две различия – за и против, добро и зло, светлина и тъмнина. Аз постигам разликата между тях, а без нея в мен няма усещане, защото съм творение.

Във всевъзможни такива форми, напомнящи ни земни картини, Зоар ни представя съчетаването на силите – Хасадим и Хохма, получаване и отдаване, които ми създават образа на Твореца. Но този образ те ми създават, защото в моето желание, в моите усещания за Твореца ми се представят за сега в такива неизправени форми.

Може да възникне въпроса: но защо Зоар ми рисува това в такъв земен вид? – Доколкото Творецът изначално ни е привел в тази въображаема реалност, където ние също си го представяме като наш свят с неживата природа, растенията, животните и хората, в който ние съществуваме, свързани помежду си.

И целият този сън, който сега виждаме, е предназначен само за това, – от него и по-нататък ние да се издигнем към истинската картина на реалността.

Иначе ние нямаше да имаме такава възможност. Защото на нас ни е необходима мярка за измерване, някаква основа, с която ние можем да започнем. Някакво изходно състояние трябва да има. Такова изходно състояние е този свят.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 04.12.2010

[31731]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→