Ние още не сме разбрали, че всички проблеми са във връзките между нас. Докато все още всеки иска сам да „откъсне плода от дървото”.

Ние трябва да достигнем състоянието „под планината Синай”, за да разберем тази ненавист, за която разказват авторите на Зоар. Тогава ти ще разкриеш тази планина от ненавист и ще започнеш да я поправяш.

А засега това все още е личното его на всеки, без отношението му към другите. Това още не е обратния отпечатък на Твореца. Всеки още не е насочен към връзката с другите.

Така растат децата. До 2-3 годишна възраст в детето все още няма потребност от общуване с другите деца, то играе само със своите играчки. Едва след това то започва да разбира, че може да се играе и с другите, че съществува още някой.

Така и ние в нашето развитие – за сега още не търсим връзка с другите, още не искаме да си „играем” с тях. Колкото и да говорим за това, всичко това е само на думи, но не и в нашите желания.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 04.12.2010

[31734]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Струва ми се, че в своите статии Рабаш се опитва да ни опише духовната работа в чувствена форма…

Отговор: Всичко става вътре в желанието, тоест вътре в нашите усещания. Кабалистите не говорят за нищо друго.

Математиката и всички явления, които ни се струват рационални – също са чувствени, но ние не съзнаваме, че в ума си оценяваме съотношенията между усещанията.

Измерваме ги, претегляме ги, определяме някакво числово значение – но това винаги е работа с усещанията. Дори, ако сравнявам цветови нюанси: „Този е по-жълт, а този – по-бял“, аз оценявам усещанията, които те предизвикват в мен. И така е със всяко нещо – дори с най-рационалните, като че ли лишени от всякакви чувства понятия – във всички случаи работим само в усещанията.

Когато започнах да се занимавам с науката кабала, това просто ме порази: „Какви чувства?! Това да не любовен роман?.. Каква наука е това?“ – докато наистина не започнах да разбирам, че човек се състои изцяло от желания, и всичко, което ни заобикаля – също са желания. Неживите обекти, растенията, животните – всичко това са желания, които по този начин се представят в нашето общо желание за наслаждение.

Аз виждам животни, неживи обекти, хора, небе – в такъв вид усещам явленията в своето желание за наслаждение. Изследвам някакъв нежив материал: с каква сила да му въздействам, за да се нагрее, да се разпадне, да се съедини.

Изследвам животни, растения, самия себе си, отношенията между нас в човешкото общество. Във всички случаи анализирам, преценявам, оценявам, изучавам само съотношения между желанията.

Затова, във всички кабалистични книги е писано само за поправянето на желанието – за да можеш да издигнеш своето желание на такава висота, където ще можеш да бъдеш универсален – Творец, обща сила на природата, най-външният, най-широкият кръг, включващ в себе си всичко. Това трябва да постигнеш в своите желания.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 03.12.2010

[31602]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Не е възможно да напредваш без обкръжение. Как може да бъде изградено обкръжение, по време на четенето на книгата „Зоар”.

Отговор: Ние изграждаме обкръжение, когато всички заедно искаме да постигнем всичко, за което четем в „Зоар”, във връзката между нас. „Зоар” ни рисува различни форми. Какво представляват те?

Ако се свържем един с друг, тогава ще постигнем някаква форма на връзка помежду си. Тази форма на връзка ще се нарича, например, „заек”. Следващата форма на връзка ще се нарича „крава”, а другата – „магаре”. 

И може би, ще стигнем до такава връзка, която вече ще се нарича „човек на различните стадии на развитие” – зародиш, отглеждане, израстване, – докато не постигнем нивото на човека. Тогава, формата на връзката между нас, ще приеме вид на човек. Тоест това не съм аз, не си ти или той, а формата на връзка между нас – някаква формула на връзката, ще ни придаде образа на човек.

Човекът в духовното – това е отдаване. Но какво е отдаване? Каква е неговата форма? Това е някакво поле между нас, което наричаме човек. Това поле, преминава през всевъзможни състояния, за които „Зоар” разказва, като за хора с различен цвят на косата, очите и т.н.

Тук се има предвид, само формата на връзката между нас. Освен за това, в науката кабала не става дума за нищо друго. Защото няма за какво повече да се говори.

Няма какво да се каже за желанието за наслаждение – то просто се стреми да получи наслаждение. Но, в зависимост от степента, в която отделните желания могат да се издигнат над себе си и да се свържат едно с друго в отдаването, във връзката между тях, те създават общата форма, за която разказва „Зоар”. Именно това е формата на Твореца, която ти разкриваш.

Затова, „Зоар” обяснява, каква именно форма на Твореца разкриваш. Това се нарича „човекът в теб” – твоето вътрешно подобие на Твореца. Разкриваш го, в не толкова приятен, поправен вид? Вярно е – засега си такъв. И затова, „Зоар” разказва какви са стъпките, по които напредваш.

Винаги става дума за връзката между нас, – доколко тя съответства на силата на отдаване, на пробуждаща се между душите ненавист, грижа и други чувства. Но всичко това е във връзката помежду ни.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 04.12.2010

[31737]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако не мога да открия мястото на разбиването, тогава няма какво да поправя?

Отговор: Човекът няма какво да поправи, освен разбиването между него и другите хора, със същия стремеж към Твореца. Но, защо точно с хората, които се стремят към Твореца?

Нима не мога да поправя отношенията си с другите хора – в работата, в семейството, на пазара? Наоколо е пълно с хора и всички трябва да постигнат пълното поправяне.

Защо не мога да работя с тях? Защото техните желания, не са за свързване между душите. Всеки от тях, желае единствено да напълни с нещо своето его, а това е животинското ниво на развитието на егоизма – не стъпалото на човека.

Аз не откривам там разбиване. Разбиването е на нивото на човека. А на животинското ниво, няма какво да поправям – там са вежливи, приятни и добри.

Затова, поправянето се отнася само за онези, които се стремят към Твореца. Може да възникне вопросът: „Тогава защо целият свят страда? Защо сега влизаме в глобален, интегрален и разбит свят?”

Защото всички останали хора също трябва да се поправят – в степента, в която могат да се присъединят, да се прилепят към стремящите се към Твореца. Те няма да поправят връзките помежду си на животинско ниво, тъй като тогава ще бъдат подобни на комунистите в Русия. Но накрая, ще бъдат длъжни да се свържат – посредством прилепянето си към нас, а чрез нас – към Твореца.

Ние поправяме само връзките между душите на нивото на човека, подобен на Твореца. Затова, поправянето се отнася само за групите от кабалисти и за тези, които се присъединяват към тях под различни форми – според своите способности.

Затова, Баал а-Сулам пише в края на «Предисловие към книгата «Зоар»», че всичко зависи от Исраел. Исраел са онези, които се стремят към Твореца, усещат ненавист помежду си и трябва да я поправят. От тях зависи цялото поправяне.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 02.01.2011

[31504]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар” специално е написана на такъв, като че земен език, а не с езика на парцуфи и сфирот като ”Учението за Десетте Сфирот”, ”Дървото на Живота” или ”Въведение в науката кабала”.

За начинаещите това е много тежко. Но само като започне човек да влиза в ”работата на Твореца”, тоест желае да види всичко, което е описано в Зоар като поправяне вътре в душата, той на практика вижда, че този език му помага, задължава го през цялото време да си представя духовни действия и свойства.

Той може да провери себе си: ”Намирам ли се в духовното или не? Виждам ли вместо  всички тези лица и събития само духовни свойства? Или аз, все пак ”падам” в някаква земна картина – и тогава, разбира се, още не пребивавам в духовното”.

Ако дори и няколко думи от нашия материален свят пробуждат в нас земни картини – това е признак за това, че пребиваваме в това материално желание. Ако те пробуждат в нас духовни свойства и усещания – това означава, че ние се намираме в духовно желание. Много е лесно – всеки съди според мярката на своето изкривяване или поправяне.

И поради това много е добра проверката, къде се намираме. Освен това, когато ти ще си в духовното, ще ти е трудно да говориш в земни понятия, защото те всички произхождат от духовното. Ще ти бъде сложно да разбереш за какво говори другия човек, защото пред теб ще се явява само духовната картина.

Може да се приведат много аргументи, защо кабалистите са избрали за книгата „Зоар” именно езика на клоните – и всички те ще бъдат  верни.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 03.12.201

[31599]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Може ли с помощта на четенето на книгата „Зоар” да придобием общо, универсално усещане? Това не би ли отменило уникалността на всеки човек?

Отговор: Каква уникалност може да има в момента? Какъв човек?… Ние говорим за твоето „животно”, което трябва да стане Човек.

Ти имаш „магаре” (на иврит „магаре” означава „хамор”, от думата „хомер” – материя) и само една духовна искра в него. Ние искаме да ти помогнем да изкараш тази искра от „магарето” и да я свържеш с останалите искри, мъждукащи над стадото от „магарета”.

Представи си седем милиарда „магарета” и над всяко едно блещукаща искра. Ние искаме да съединим тези искри заедно, а след това да изградим от тях Човек, подобен на Твореца. Само тогава те ще придобият общо усещане на единната душа Адам Ришон.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 03.12.2010

[31596]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, статия „Итро”: „Зоар” обяснява реда на образуване на парцуфим на Ацилут: Атик, Арих Анпин, Аба ве-Има, Зеир Анпин, как източникът на всичко, Масахът на Малхут на Мидат а-Дин използва парцуф Атик, действа в Арих Анпин, за да скрие Хохма там… След това, тя обяснява ВАК де Зери Анпин относно шест завеси и украсената завеса – ГАР де Зеир Анпин.

Авторите на книгата „Зоар”  са разкрили реда на връзките между тях, и във връзката помежду си са разкрили парцуфим, светове, свойства и вътрешни разграничавания. Всичко това съществува между човек и останалите.

Когато човек види другите като свързани помежду си, това се нарича свят на Безкрайността. Ако ги вижда като частично свързани, това се нарича парцуфим, които са над него. Така те говорят един с друг, разкривайки всяко свойство и наричайки го „раби Йоси, раби Хия, раби Елизар, раби Шимон”, както и различни картини на природата.

Всичко това са състояния, през които преминават нашите души в процеса на поправянето им. Знам от моя личен опит колко трудно е за човек да обрисува проста картина във въображението си: че няма нищо освен разделените души. Тяхното пълно разделение се възприема от тях като нашия свят. Тяхното частично обединение, включването на желанията едно в друго чрез правилото „Обичай ближния като себе си”, създава усещането за висшия свят в душите.

Тяхното пълно обединение се възприема като света на Безкрайността: безкрайно, неограничено свързване и, съответно, абсолютно напълване от светлината.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 02.01.2011

[31507]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар” въздейства на човека по особен начин – достатъчно е да чете, да слуша, да желае, да бъде свързан (даже виртуално) с групата. Всичко това, дори и в най-малка степен, доколкото животът му позволява да се освободи за тази книга, започва да развива в него духовен орган на възприятие. И в тази степен, човек започва да усеща промени, етапи на напредък.

Книгата „Зоар” трябва просто да се чете. Добре е да се публикуват избрани части в джобен формат, за да може човек да я чете навсякъде. Защото няма по-ефективно средство за напредък, от тази книга.

Книгата с Псалмите не помага за духовния напредък. Цялото човечество я чете вече хиляди години. Хората единствено се самоуспокояват.

Това в никакъв случай не принизява книгата с Псалмите, написана от нивото на пълната малхут. Защото, цар Давид е представител на малхут, на цялото творение. Както и всички други „свещени” книги, написани от постигащите Твореца, те носят в себе си светлина.

Но светлината, връщаща към източника, създаващ в нас свойството отдаване, както обяснява Баал а-Сулам в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, за нас е по-близка, по-ефективна от книгата „Зоар”.

В книгата „Зоар” светлината е най-силна. Разбира се, четенето на „Зоар” трябва да се съчетава с изучаване на статиите на Баал а-Сулам, Рабаш, „Учението за Десетте Сфирот”. Но книгата „Зоар”, трябва да запълва всички свободни минути на човека.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 30.12. 2010

31269

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Ние четем „Зоар“ с коментарите „Сулам”, където текстът на първоизточника – самата книга „Зоар”, написана на езика на Талмуда, и коментарите на Баал а-Сулам, написани на езика на кабала, преплитащи се помежду си като нишките в тъкано платно.

Ние получаваме текста вече в готов вид, където тези два езика са премесени един с друг. Но когато ти го четеш или слушаш, пред теб като че ли стоят две картини, два екрана, като на компютър – външен и вътрешен.

На външния екран ти четеш текста на езика на Талмуда, а на вътрешния – става дума за духовни свойства и действия с терминологията на кабала.  Двата екрана постепенно започват да се съединяват за теб в едно. Това ти помага да започнеш да се приближаваш  съзерцанието на външната картина на света с вътрешно съзерцание.

Ти четеш „Зоар“, и това ти помага да започнеш да възприемаш външната реалност като случваща се вътре в теб. Постепенно това ти въздейства, и изведнъж ти започваш  все повече да се отнасяш към света по този начин. Като че ли през някакъв облак ти преминаваш към истинската реалност, към задълбоченото възприемане на действителността. А „Зоар“ те съпровожда.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 30.12.2010

[31266]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Тъй като засега, аз все още не разбирам иврит, какво да правя по време на четенето на «Зоар»? Да гледам буквите или само да слушам думите?

Отговор: Всички останали езици, освен иврит, са предназначени хората да говорят на тях в този свят. Докато иврит, не е разговорен език, а  запис на духовните действия, от ЗАТ на Бина (нейните седем долни сфирот), З“А и Малхут – на материала на Малхут. Тези символи са предназначени за тяхното описание.

Тогава, ти гледаш на текста пред себе си, като на последователност от команди в програмата на компютъра – това е просто запис на духовните свойства, сили и действия, които ти трябва да изпълниш вътре в себе си. Така аз виждам иврит. Не гледам на него, като на литературен език – с плавно движение на текста, както е на другите езици.

Освен това, четейки кабалистични статии, макар и обикновено да не гледаш буквите и техните съчетания, при всички случаи гледаш вътре в думата, в нейния вътрешен смисъл. Ти гледаш символа, тъй като буквата,  във всички случаи е символ.

В иврит има много информационни данни, скрити вътре в езика, което не може да се отрази в превода. Тъй като последователността на буквите в текста описва сфирот, последователността на действията. Как може това да се напише  на друг език?…

Във всяка буква, ние трябва да видим символа на духовното свойство, на действието, което тя посочва.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 30.12.2010

[31257]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→