Книгата „Зоар”. Глава „Трума”, п. 487: Има притча за царя, който приготвил трапеза за своето семейство. Във времето, когато те изпълняват Неговата воля, те ядат на трапезата заедно с Царя, и дават костите на кучетата да ги сдъвчат. Когато Неговото семейство не изпълнява волята на Царя, цялата трапеза Той дава на кучетата, а на своето семейство дава костите.

Въпрос: Каква е тези храна, която всеки яде на трапезата на Царя?

Отговор: „Храна” означава, че ти получаваш наслаждение от отдаването. И трябва да получиш тези наслаждения заради отдаване.

Тук става дума за отношение, усещане, действие в желанията. „Кучетата” вътре в мен стоят под „масата” вътре в мен, където усещам „вкуса на Царя”.

Какви са „вкусовете на Царя”? Какво е „трапезата на Царя”? Това са всички наслаждения, които се разкриват от отдаването, което Царя желае да отдава. Той се наслаждава от отдаване. И той желае ти също да се наслаждаваш от отдаване на другите.

И тогава, ако отдаваш и се наслаждаваш от това, целият въпрос е: какво ти доставя наслаждение? Наслаждаваш ли се от факта, че си подобен на Царя? Наслаждаваш ли се, защото Той получава наслаждение от твоето подобие с Него? Или се наслаждаваш, защото си попаднал на някакво наслаждение? Ако е така, тогава веднага се превръщаш от човек, който седи на масата срещу Царя, в куче, което дъвчи кокали под масата.

От урока по книгата „Зоар”, 11.07.2011

[47772]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се смесват молбите към Твореца, тоест да искаш и едното, и другото?

Отговор „И едното, и другото“ означава, че няма желание. Желанието трябва да бъде съвършено.

Висшата светлина може да напълни хиляди желания. Но как да вкара няколко напълвания в едно желание…? В този случай, това не се нарича желание.

Ти представляваш желание. Иска ли това желание нещо? Да. Каквото поиска – това и получава. То не може да иска две напълвания, защото е едно желание, един съсъд. А ако искаш няколко неща, значи желанието ти още не е приело правилната форма.

Не е възможно  да обичаш двама. Защото искаш да се свържеш с онова, което обичаш. Няма значение към какво е насочено желанието – към храна, секс, семейство, почести, знания или към духовното – то трябва да е цялостно: „Аз желая!”.

От урока по книгата „Зоар”. Предговор, 08.07.2011

[47677]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

„Зоар” описва състоянието на височината на 125 стъпала – светът на Безкрайността, светът на сливането, светът на нашето пълно поправяне, когато постигаме подобие на свойствата с Твореца.

Затова, в каквато и противоположност и отдалеченост от това съвършено състояние да се намираме, без никаква точка на допир с него дори в най-малка степен, всъщност именно от това обратно състояние, в зависимост от степента на нашите старания да постигнем съвършенството, силата на нашия натиск става най-голяма. Защото тук, разстоянието работи в наша полза.

Аз не съм създал тази противоположност, а онзи, Когото искам да постигна. Затова, един грам усилия, които задействам, въпреки максималното разстояние, за да бъда с Твореца, се увеличават със 125 стъпала. Тоест, заради усилията ми, тези стъпала действат в моя полза.

Точно по същия начин, ако малкото бебе плаче – всичко е само за него. А ако плаче две или три годишно дете – възрастните вече не му обръщат толкова внимание.

Именно максималното разстояние действа така, че увеличава силата на усилията, които човек полага на другия край на стълбата със стъпалата.

Затова, трябва да придаваме важност на нашето състояние и колкото може повече да желаем да постигнем крайното състояние. Тогава, нашите усилия действително ще бъдат велики.

От урока по  книгата „Зоар”, 05.07.2011

[47218]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какъв етап предхожда трепета пред Твореца?

Отговор: От самото начало човек започва да работи единствено над трепета. Трепет се нарича първата заповед. От кой момент ние започваме да работим с трепет? Това е дълъг път – докато достигнем трепета, докато започнем да усещаме, че само това не ни достига.

С други думи, трепет – това е усещането за пълна зависимост от Твореца във всичко. Но тази зависимост идва при човек, който не просто трепери от страх и не просто вярва в това, което са му казали, а който се е проверил във всичко, което му се е изпречило на пътя, и вижда, че не е способен да достигне целта, над важността, на която толкова се е трудил, че сега не може да избяга от нея и да я изхвърли от главата си. И тогава той вижда, че всичко зависи само от придобиването на правилно отношение, което ще има към Твореца.

Той трябва да получи това отношение свише в готов вариант, трепетът трябва да се роди в него. И той не знае всъщност какво представлява този съсъд / кли. Ние не знаем какво е това трепет. Възможно е да си мислим, че това е страх. Но страх от какво? Ще бъда ли аз способен да получа усещането на Неговата любов или не?

Това е много нереално чувство в нашия свят. Ние дори не знаем как това е възможно, това е толкова далечо от нас.

От урока от книга „Зоар“, 06.07.2011

[47290]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Тора разказва за това, как хората, които се скитали в пустинята, срещнали смъртта, поради липса на вода, и Мойсей се обърнал към Твореца за помощ. Творецът казал на Мойсей да отиде и да говори с една скала пред всички хора, за да му даде тя вода.

Но вместо да говори с нея, Мойсей ударил скалата със своята тояга и „водите на раздора” потекли от нея, наречени така поради неподчинението на Твореца. Защо Мойсей, водачът на целия народ, не се подчинил на заповедта на Твореца?

Отговор: Скалата е земята, Малхут, желанието за получаване на наслаждение, което трябва да бъде поправено, за да се използва „заради отдаване”. Това поправяне може да стане или под формата на „удар”, или на „разговор”, в зависимост от нивото. В такава форма може да се извлече поправяне от нея – течащата от нея вода.

Водата е силата, която дава живот на желанието за получаване на наслаждение и го превръща в желание, което получава заради отдаване. Когато ти „говориш” със скалата, Малхут, ти се включваш в нея на човешкото, „говорящо” ниво, степента на Бина, и водата, която извличаш от нея, носи живот, отдаване, милост (Хасадим).

А когато  я удряш, ти извличаш „водите на раздора”. И въпреки че това е вода (символът на Бина, отдаване), тази вода не е добра (тя носи силата на Гвурот); тя е паднала под влиянието на Малхут. Това е произходът на всички тайфуни, наводнения и цунами. Всички тези неща са отражение на силата на Бина, контролирана от Малхут.

„Народ” – това са всички частни желания, а Мойсей е най-високото свойство, което има способността да получи водата на Бина, издигайки Малхут до нея, желанието за получаване на наслаждение. Но Мойсей вижда, че няма достатъчно сила да повдигне всички останали желания, наречени „народ”, от тяхното сегашно състояние и да ги издърпа до степента Бина със себе си. И затова вместо да се издигне на по-висока степен и да „говори”, той „удря” скалата, което значи, че вместо да се свърже с нея на по-високо, „говорящо” ниво, той се свързва с нея само на нивото „действие”.

Мойсей бил наказан за този явен грях. Но ние трябва да разберем, че всички „наказания”, описани в Тора, са поправяния. Той просто не е можел да го направи по никакъв друг начин, въпреки че му е било ясно, че в този момент той е трябвало да постигне „говорящото” ниво: определено ниво на връзка между Малхут и Бина.

Това е резултат от неговото духовно разкриване и се нарича „Творецът му говори”. Но е по-лесно да го изпълни бързо и правилно на нивото на действие и той не вижда никаква друга възможност за поправяне.

Ето защо Мойсей е бил принуден да „прегреши” и неговото поправяне е в неговото „наказание” да не получи разрешение да влезе в земята на Израел. Той умира, когато достига до самата граница. Въпреки че не е могъл да влезе (това не е негова степен), той се нарича „верен водач” и максимума, който може да достигне, е Бина. А другите продължават след него.

Граница – това е линията, където аз прекратявам своите действия на отдаване, поради липса на сила на намерението. Това ме принуждава да спра и да не използвам повече своето желание; аз съкращавам себе си. Да умреш означава, да нямаш способност да правиш действия заради отдаване.

От предаване по неделната глава от Тора, 27.06.2011

[46956]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Създадени сме с желание за получаване и за наслаждение, и за да го напълним, трябва да доведем това желание до намерението „заради отдаване“. С това ние поправяме себе си и постигаме целта на творението – пълно сливане с Твореца. Но за да се поправим, е необходимо да се съединим със силата на отдаване.

Силата на отдаване се нарича „Бина“, а силата на получаване в нас – „Малхут“. Тоест необходимо е силата на получаване и силата на отдаване, Малхут и Бина, да проникнат една в друга.

Но по правило, когато те се съединяват, при комбинирането на тези две сили се получават четири случая: Малхут в Малхут, Малхут в Бина, Бина в Бина и Бина в Малхут.

Ако Бина се намира вътре в Малхут – това е зла сила, защото Бина попада под властта на Малхут. Малхут я управлява и господства над нея. Бина става роб на Малхут – и това състояние поражда всички зли сили в света.

Тези сили понякога се преструват на добри, но го правят само за да привлекат и примамят човека, да го подкупят, а след това да го въвлекат в злото. Това е такава особена, хитра, нечиста, егоистична сила (клипа), която се намира в Малхут. С нейна помощ Малхут завоюва Бина и започва да я използва.

Написано е, че никакво зло не може да съществува в света, ако отначало не се е престорило на добро. Така действат злите сили и по тази причина съществуват.

Ако това е просто Малхут, тогава се получава обикновено желание за наслаждение, както в неживия, растителния, животинския свят и в човека, в който действат сили само на неживото, растителното и животинското ниво, тоест обикновеният човек, живеещ примитивен материален живот.

Човек, в чието желанието за наслаждение се включва и Бина, става много умен и хитър. Той знае как да ти помогне и да ти даде нещо, уж да ти услужи, а после да извлече от теб абсолютно всичко. Това са много лоши сили, до които води включването на Бина в Малхут – силите на отдаване, попаднали под властта на егоизма.

А обратното включване става, когато човек със своите усилия повдига Малхут в Бина. И тогава той се включва в Бина, защото сам иска да влезе там и да стане роб, неразривна част от силата на отдаване – както зародишът в майката. Защото Бина се нарича Има Илаа (Висша майка).

Тоест той иска да се развива само при включването и под властта, под прикритието на силата на отдаване, на Твореца. И тогава се получават добрите сили, които постепенно избират частици от егоистичното желание и ги поправят вътре.

От предаването по седмична глава на Тора, 27.06.2011

[46963]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

В кабалистичните книги, съединяването на Малхут с Бина се описва чрез различни образи. Например, като кладенец – празен или пълен с вода. Празният кладенец е Малхут, всмукваща всичко в себе си и оставаща празна. А кладенецът, пълен с вода, е правилното съединяване на Малхут с Бина.

Или обратно – Малхут, нейното желание се издига в Бина, в небето, и извлича оттам вода – и затова започва да вали.

Друго описание на съединяването на Малхут с Бина е „рижавата (червената) крава” – пречистващата жертва, пепелта на която пречиства едни, а други, напротив – прави нечисти.

Всички тези преходи са свързани с това, как Бина и Малхут се включват една в друга: Бина в Малхут или Малхут в Бина, и коя от тях властва – едното съединяване носи пречистване, а другото – нечистота.

„Кравата” символизира силата на Бина, силата на отдаването, защото дава мляко (светлината Хасадим). Но ако тя е рижава – червена (адума), тоест свързана е със земята (едом), значи е смесена с Малхут. И когато силата на отдаването и получаването – Бина и Малхут, се съединят заедно, то вече зависи от човека, каква ще бъде получилата се сила.

Ако той възнамерява да се поправи и да постигне отдаване, то именно от това съединение на силите – „рижавата крава” – той ще извлече силата на отдаването и ще пречисти себе си. А ако вече е бил чист, тогава в него се разкрива ново егоистично желание, с което все още не може да работи – и става нечист.

В Тора подробно се описва как трябва да бъде намерена рижавата крава и да се изгори, и какво да бъде направено след това с пепелта. Това не са прости действия, защото в нашия свят не съществува нищо такова. Макар изследователите да търсят следите на червената крава, за да докажат, че някога е съществувала, а сега е изчезнала.

Но работата е в това, че във времената на Храма, благодарение на мъдростта на кабала, целият народ се е намирал на духовното стъпало, и както е написано: „всеки подрастващ е знаел законите за нечистотата и пречистването”, тоест разликата между егоистичното получаване  и отдаването. С други думи, тяхното ниво е съответствало на съединяването на Бина с Малхут, което се нарича „червена крава”, и те са знаели за каво говори Тора.

Цялата Тора е описание на реда на поправяне – „инструкция” (ораа) за поправянето на душата.

От предаването по седмичната глава на Тора, 27.06.2011

[46960]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Вие опростявате книгата Зоар. Не се ли страхувате, че ще я развалите?

Отговор: Не се страхувам, защото точно знам, какво развалям! Текста на ”Зоар за народа” е основно от оригиналния текст на книгата Зоар и коментара Сулам, вплетени заедно и опростени. Тъй, че той несъмнено е развален в сравнение с източника. Много от думите (бхина и прочее), подчертаващи точността за облекчаването на текста, са премахнати от изреченията. Получава се доста груб текст, не особено точен, но достатъчно конкретен.

Реших се на това, за да приближа текста на Зоар до читателя за негово улеснение. Разбира се, такъв текст в никой случай не заменя оригинала. А е предназначен за масово четене на книгата Зоар.

Има такива, които изучават кабала, като механика, има такива, които изучават кабала като мъдрост, има и такива – учат я, просто за да я запаметят, други – за да пишат книги, има и такива, които я изучават, за да я преподават – но има и такива, които я изучават за да се променят и под въздействието на светлината, която се спуска върху тях в процеса на четенето на книгата „Зоар”, за да започнат да усещат висшия свят, а чрез усещанията да започнат да го разбират. Това е истинското изучаване на кабала. За такива е предназначена книгата ”Зоар за народа”.

[46774]

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как влияят на света нашите усилия да се съединим по време на четенето на книгата „Зоар”? Какво променят те в света?

Отговор: Няма свят сам по себе си. Твоите усилия изграждат за теб тази реалност. Сега ти се струва такава, каквато я виждаш. Според степента на твоите усилия, създаваш друга реалност, друг свят. Какъвто се постараеш да го изградиш, такъв и ще бъде той.

В духовното няма образ, няма определена картина, ако човек не я формулира вътре в себе си, вътре в желанията, които е събрал и съединил заедно.

Необходимо е да мислиш повече за това, за да привикнеш към такова възприемане на действителността. Това не е свързано с духовното постижение. Говоря за това, че всеки човек в нашия свят, все още не притежаващ духовно постижение, може да си представи реалността по този начин, и упражнявайки се в това, дори да започне да получава някакви чувствени впечатления.

Въпрос: Но как нашите усилия да се съединим заедно въздействат на желанието на най-грубото ниво вътре в нас, в което няма никакво привличане към единството? Появява се усещане, че в най-голямата си дълбочина нямам никакъв стремеж, никакво желание да се съединя с другите…

Отговор: Аз се състоя от желания с всевъзможни видове и форми, с всички нива на авиюта (дебелина, грубост), включително от такива желания, които не се променят до пълното поправяне. Тези желания се разкриват в мен във всевъзможни съчетания, които не определям аз.

Трябва максимално да ги доведа до духовната им форма, тоест до съединяването с желанията, които ми се струват чужди и които отхвърлям, ненавиждам, не желая да имам нищо общо с тях: „Кои са те, всъщност?! За какво ми е да се съединявам с тях?…”

Трябва да преодолявам това отблъскване и да се постарая да се съединя с тях, ако имат стремеж към духовното, както имам аз. Засега – само с тях. И ако се стараем да се издигнем над нашата взаимна неприязън и да се съединим помежду си, то ще изградим „място” за разкриването на по-вътрешното стъпало.

Въпрос: Понякога възниква усещането, че стоиш срещу стена, с всички сили се стараеш да я пробиеш и нищо не се променя. Какво да правим в това състояние?

Отговор: Помоли за помощ приятелите…

От урок по книгата „Зоар”, 27.06.2011

[46596]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво мога да направя в течение на деня, за да се подготвя за утринния урок, особено при четене на книгата „Зоар“, така че да получа максимален резултат?

Отговор: Желателно е до човек винаги да има книга с избрани откъси от „Зоар“ или изказвания  на кабалисти. Ако в течение на деня човек има възможност да слуша записи на урока, нека слуша, ако може, нека чете, a ако му остава само да мисли – нека мисли.

Има хора, които по време на работа не могат нито да четат, нито да слушат, нито да мислят за духовното, защото тя ги поглъща изцяло и само понякога те се възвръщат към намерението. Има различни ситуации.

Рабаш винаги казваше, че е желателно да се избира проста физическа работа, която не изисква от човек усилие в мисленето, нито в чувствата. Но в наше време такава работа почти няма. И затова човек трябва да направи за себе си определен график: да кажем на всеки час за пет минути да изключи и да се съедини с духовното.

Всеки човек трябва да се старае да прави всичко възможно в дадените му условия. Тези старания са и усилията.

От урок от книга „Зоар“, 22.06.2011

[46127]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→