Въпрос: Какво става „зад кулисите“ на действията ми, когато, по време на четенето на книгата „Зоар“, непрекъснато полагам усилия да задържа намерението, но те ми се струват безмислени.

Отговор: От твоите усилия зависят свойствата ти за възприятие, твоята чувстивтелност, и тогава разкриваш. Всичко е пред теб, но само недостатъкът на твоята чувствителност не ти позволява да разкриеш системата на връзка между душите, за която разказва „Зоар“. Твоите усилия, твоята молитва изграждат инструментите на възприятието в теб, за да я почувстваш.

Въпрос: Всеки път се старая да изграждам намерението наново, но ми се струва, че полагам същите усилия и чувствам същото като преди седмица – като че ли нищо не се променя…

Отговор: Да предположим, че се намирам в средата на музиканти. Виждам по тях, как те слушат всеки звук, различават тяхното съчетаване, доколкото е важно това за тях. Гледам ги и се уча от тях, как да се отнасям към звуците. Тогава, в резултат от своите усилия, ставам по-чувствителен и започвам да ги различавам.

След това задавам въпроси на музикантите и те ми обясняват, но аз не разбирам обясненията им. „Четвъртина“, „петина“, „глисандо”, „форте“ – тези думи нищо не ми говорят, също както са неразбираеми термините в книгата „Зоар“.

Но искам да ги узная! И затова се старая да стана по-чувствителен към това, да усетя. И тогава, тъй като сме в специална система, според моите усилия, моето желание, моя стремеж – започвам да чувствам. Така се развива детето: то иска да стане голямо, през цялото време играе неуморно, изследва всичко наоколо.

Ние се чудим: как тези деца могат да гледат едно и също анимационно филмче или да слушат една и съща приказка хиляди пъти? Това за нас е хиляди пъти, защото вече не се развиваме. А детето живее в тази приказка. Днес то слуша за Червената Шапчица – и за него това е съвсем нов разказ, не такъв като вчера. Ти го гледаш: „Добре, ще му разкажа, нека поседи тихо, да се успокои, да получи удоволствие…”. Но то чува тази приказка всеки път по новому! И въпреки че я знае наизуст, като я повтаря заедно с теб, я преживява отново. Като да кажем, че трябва да ядеш днес, въпреки че си ял вчера. Така и то!

Затова цялата ни работа е в развиване на чувствителността, за да придобием нови качества на възприятие.

От урок по Книгата „Зоар“, 23.06.2011

[46235]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, цялата ни работа се състои в използването на връзките между човека и ближния му. От друга страна – поправянето идва от книгата „Зоар”. Как да съвместим двете неща?

Отговор: Поправянето става от светлината, скрита в текстовете на кабалистите – ако искаме да стигнем до усещането, до разбирането на онази реалност, за която разказват кабалистите, за да може всичко онова, описано в тези текстове да се въплъти в нас. Ние искаме да бъдем в същата система на отношения помежду ни.

Става дума за връзката между всички души – до такава степен, че да постигнем единството, единната система – Махлут на Безкрайността. Ако се стремим да постигнем такова единство във „възлюби ближния като самия себе си”, ако аз искам това, то книгата говори за мен. И тогава получавам от нея силата на поправянето и постепенно напредвам чрез четенето.

Всъщност, в самата книга няма нищо. Но четейки я, стремейки се да бъда в тази единна система, предизвиквам върху себе си въздействието на силата на полето, което наистина се намира в Малхут на Безкрайността – и така я постигам.

От урока по книгата „Зоар”, 20.06.2011

[45887]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Науката кабала – е средство, позволяващо ни да се издигнем от ниво животно на стъпало Човек. Ако не използваме това средство за промяна на своята егоистична природа, то ще си останем животни, както е казано: ”всички те са подобни на животните”.

Защото, в такъв случай, ние се развиваме само вътре в своето его, ние няма с какво да го поправим и да се издигнем от получаващите желания в отдаващи. И тогава усещаме само този свят, живеем и умираме като животните.

Тогава как на стъпалото на човека аз ставам подобен на Твореца (човек/Адам – от думата едоме – подобен). С помощта на средството, наречено ”светлина възвръщаща към Източника”, който аз притеглям към себе си, четейки кабалистическите текстове, и специалната книга „Зоар” – най-силният източник на скритата висша светлина, аз мога да поправя себе си и да се издигна от егоистичната природа към алтруистична, към отдаване и любов към ближния.

Тогава, вместо желанието да използвам ближния, аз му отдавам, а вместо ненавист, усещам любов към него. В зависимост от това, как използвам тази природа, аз започвам да разкривам висшата сила вътре в моите алтруистични желания, в моите свойства за отдаване и любов. Аз усещам онова, което напълва моите нови свойства – и това се нарича висша светлина или Творец.

Но всичко това се постига със силата на отдаването. Как да я достигнем? Затова, още преди нашия свят (най-ниското ниво на света Асия, наричан ”този свят”) да е бил създаден, създаденото от Твореца творение, наричано обща душа Адам (Човек), се разрушило на много части. И сега, за да привлекат светлина, тези части трябва да се съединят помежду си в предишното си състояние, преди разрушаването, когато ги е напълвала висшата светлина.

И независимо от това, че не сме способни да се обединим помежду си, но желаейки това и стремейки се с всички сили, ние със своите усилия привличаме светлината от това състояние на единство. Тази светлина не идва при нас и не се облича в нас, тъй като все още не сме се обединили. Но тя ни свети отдалеч, в зависимост от нашия стремеж към нея – стремежът ни към светлината, към отдаването и любовта към ближния.

Но аз наистина ли се стремя към това? …Представям си, че много се стремя към светлината – към нещо хубава за моето его. Но, ако го изтълкувам правилно – като светлина за отдаване и любов, от която се наслаждавам, отдавайки на ближния, и действам само заради отдаването – аз вече много много не я желая.

Затова, преди всичко, за да се устремя към светлината, към поправянето, за да стана отдаващ, обичащ ближния ,аз трябва да придобия важността от това. Важност за поправянето мога да получа от два източника:

1. Ако усещам страдание, болка, то се стремя да променя своето състояние. Аз съм готов даже да отдавам – само да не ми е зле. Това се нарича напредване по пътя на страданието.

2. Важността на отдаването и любовта към ближния, аз мога да получа от обкръжението, което ще започне да ми ”промива мозъка”, внушавайки ми колко е важно да отдаваш, колко ще спечелим от това, колко е хубаво, каква наслада донася отдаването.

То, като че ли, противоречи на другото: ”Отдавай – и ще получиш наслаждаване! Отдавай и ще усетиш висшия свят!”. Това се нарича ”ло лишма”, но във всеки случай това е промеждутъчен етап от напредването. В такъв случай аз се стремя да напредвам по пътя ”ло лишма”, по пътя на светлината. Тъй като всички сме егоисти и трябва да си представяме напред ясна за нас изгода, иначе нищо не можем да направим.

Затова аз се намирам в група заедно с хора, желаещи също да постигнат духовното. Без значение е, че си представяме духовния свят, като добра печалба – ние искаме да сме по-високо от останалите, повече да печелим, да се издигнем над този кратък живот, изпълнен единствено със страдания, да постигнем нещо стойностно, велико. Но ако ние заедно си рекламираме един на друг важността даже на такава цел – в обединението между нас да разкрием нещо високо, велико, вечно, съвършено – ние вече имаме сили поне малко да се придвижим напред към вътрешно обединение между нас.

Ако във връзката между нас ние разкрием общата вътрешна сила, която се нарича духовен съсъд, сила за отдаване – тогава в този съсъд, с количеството на силата за отдаване на нас ще ни се разкрие светлината – светлината на отдаване, висшата светлина, Твореца.

Затова, преди да започнем да четем книгата Зоар и с това да привличаме светлината, ние трябва да си представим, че се стремим да бъдем във вътрешна връзка помежду си, когато всеки отменя себе си и усеща само другите – всичките заедно, цялата тази вътрешна група, където сме свързани помежду си в една душа. И в тази връзка между душите ние разкриваме светлината, общата сила на отдаването и любовта – и Твореца вътре в нея. Ако мислим така по време на четенето на книгата Зоар – това тя ще ни въздейства по най-ефективния начин.

Няма значение доколко разбираме текста и знаем думите. Важното е през цялото време да мислим само за едно: ”Сега аз си вземам лекарството. Аз искам да се обединя с останалите – и тогава, в обединението между нас, аз ще получа целия духовен, висш свят. Аз очаквам това!”

От урока по Книгата “Зоар”, 24.06.2011

[46323]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли ние да използваме четенето на книгата Зоар, за да поправим някои сложни състояния, в които са се оказали много хора в нашия свят? Понеже науката кабала вече е достъпна, и книгата Зоар може да се чете от всеки. Това ще помогне ли на човека, ако той още не усеща необходимост от група, учение, разбиране?

Отговор: Необходимо е да се разбере, че науката кабала е ефективна в случай, че човек желае да се поправи. Ние виждаме, че минава време, докато хората идващи да изучават кабала, се включат в група, започват да разбират и да чуват за какво става въпрос. Това са бавни, стъпаловидни вътрешни промени в човека.

Затова трябва да се разбере, че ”сгула” – това е ”особено въздействие на светлината”, започващо много по-отрано, отколкото човек разбира, че се намира под негово влияние. Светлината, възвръщаща към Източника, работи върху него както върху новородено, което още не знае за какво се е родило и накъде да поеме. Него го привлича някаква игра, то се забавлява с някаква залъгалка – и това е неговото обкръжение.

Ние се намираме в група – това е нашето обкръжение. Има хора, които си нямат група – това не е толкова важно. Основното е по някакъв начин те да използват средствата, привличащи светлината, възвръщаща към Източника – книгата „Зоар”, трудовете на Баал а-Сулам, статиите и писмата на Рабаш, кабалистичната музика и песни.

И затова, четенето на книгата „Зоар” във всякакво състояние, даже, ако човек още не мисли за група и обединение, а желае да подобри своя живот, все пак помага. Ако целият свят вече е започнал такова развитие, да достигнем обединение между нас, то всяко използване на тези източници, донасящи ни поправящата светлина – е полезно.

Затова, съвсем не е задължително всички да седят с нас на сутрешните уроци. Трябва да се пробуждат и онези, които нямат връзка още с нас, които никога не са чували, че трябва да се обединят помежду си с останалите хора. Както казва Баал а-Сулам, ние влязохме в епохата на Месията и цялото човечество трябва да напредва в тази насока. Затова е желателно човек да е свързан с първоизточниците, дори и без каквото и да е намерение.

От урока по Книгата „Зоар”, 22.06.2011

[46130]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, п.200: „…Казано е: „Прокарващият път в морето”, тоест който прокарва път в Малхут, наречена „море”, за да напълва и прави съвършено светенето на луната, на Малхут, от всички страни, вдясно и вляво, и да разкрие „път” в нея, за да свети долу. И това е поправянето на „мифтех”, наречено „път”, и без него тя не би могла да свети.”

Въпрос: Защо Малхут се нарича с различни имена: „море”, „луна” и т.н.? Това обърква…

Отговор: Всъщност, всичко става в Малхут. Освен нея няма нищо друго. Говорим за всичко, изхождайки от Малхут, защото се намираме в нея и не излизаме от нея. Малхут е свят. Всичко може да се съотнесе с нея.

Освен Малхут, нищо не се променя. Като променя себе си вътрешно, тя казва, че измененията стават в З”А или в Аба ве-Има – във висшите стъпала. Защо? Защото сега тя ги оценява по друг начин и смята, че те се променят.

Да кажем, че си сложа други очила и сега вече виждам по друг начин. Аз казвам: „О! Какъв си голям!” – тъй като виждам през увеличителните стъкла. Но аз не говоря за себе си или за своите очила, а за теб. И това обърква.

Нищо не можеш да направиш. Така е направено нарочно. Както обяснява Баал а-Сулам в раздела „Възприемане на действителността”, ако не виждахме, че реалността се намира пред нас и я усещахме само вътре в себе си, нямаше да можем да я изследваме. Щяхме да се занимаваме само с много ограниченото изследване на самите себе си, без възможността да сравним това с външния свят.

Творецът специално е разсякъл нашето единно възприятие на две части, за да ни покаже, доколко не сме на фокус. Сякаш гледаш в мерника, виждаш два кръста – и трябва да ги сближиш един с друг, докато не получиш един. Тогава несъмнено ще попаднеш в целта.

Нашето възприемане е разделено на вътрешно и външно, подобно на двата кръста в мерника, които трябва да съединим заедно. Тогава, вътрешното и външното се сливат за мен заедно и аз без съмнение възприемам реалността в нейния истински вид. Трябва само да изменя своите вътрешните свойства.

Урок по книгата „Зоар”, 20.06.2011

[45890]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Целта на творението е да придобие свойството отдаване и с неговата помощ да постигне сливането със Твореца. Ние сме в противоположното свойство, в намерението да получаваме заради себе си.

За да поправим нашето намерение от получаване на отдаване, трябва да привличаме върху себе си светлината, връщаща към източника, към Твореца. Тази светлина, намираща се на по-висше стъпало от нас, всеки път ще ни поправя и ще ни издига на това стъпало на отдаване и любов.

Светлината идва към нас, когато се съединяваме заедно в нашите сърца, в нашите желания, в намеренията да се поправим и се занимаваме с поправената система, за която ни разказват кабалистите.

Изучавайки тази система и желаейки описаното в тези текстове да се случи с нас, да се разкрие между нас, ние привличаме към себе си същата светлина, намираща се в нея, по стъпалата на правилната връзка между творенията. Тогава поправяме нашата връзка и влизаме в същите състояния, за които разказва книгата. Именно това означава, че книгата се разкрива.

Книгата, притежаваща най-силното въздействие върху читателя, за да го доведе до поправено състояние, до отдаване и любов, е книгата „Зоар”. Затова, когато четем тази книга, нека пожелаем да усетим, че всички сме заедно, за да се разкрие в правилната връзка между нас общото свойство отдаване, Добрият и Творящият добро – Творецът в Своето разкриване на творенията.

От урок по книгата „Зоар”, 19.06.2011

[45800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Творецът желае ние да достигнем независимост. И ако не я достигнем по пътя на светлината, то ще стигнем до нея по пътя на страданията, след множество разбивания. Какво ще представлява този независим човек, след толкова много разбивания?

Отговор: От разбиванията тялото единствено укрепва, защото се разбива егото, а желанието остава. Нашето желание е обвито в клипа, подобно на плода на кокоса, вътре в който се съдържа мляко, а отгоре – кафява кора.

Така и нашето желание се намира вътре, под кората на егоизма – клипа. Ти трябва да разбиеш тази клипа, да превърнеш получаващото желание в отдаващо, да го обърнеш в канал за отдаване на другите. Тогава ти работиш с него не заради поглъщането ”в себе си”, а заради отдаването ”извън себе си”.

Затова се разбива клипа, а не самото желание. Самото желание напротив, расте през цялото време. Ти търсиш как да го използваш егоистически, – докато не се сломиш. И тогава, започвайки да работиш със светлината, която всеки път ти показва, че нищо няма да ти се отдаде да постигнеш в егото си, а само в това, което е свързано с духовното напредване – тогава ти започваш да променяш използването на желанията.

Ти искаш светлината да ги управлява. В тази степен, в която светлината обработва егото, придава му формата си – формата на светлината, ти си готов да използваш това желание. А ако светлината не предаде на желанието никаква форма, ти извършваш съкращаване, отказваш се да го използваш в такъв образ – без подобие на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 05.05.2011

[42255]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Книгата „Зоар” е пълна с истории и земни образи. Защо те са толкова важни, ако само ни объркват и ни отвличат от правилното намерение?

Отговор: Всичко, което казва човек, живеещ в светостта (желанието за отдаване), изхожда от неговото постижение, усещане и съществуване в желанието за отдаване, а не просто му идва на ум. Защото неговото желание за получаване е станало „осветено”, тоест то е придобило свойството отдаване и живее в него, това е свойството, което той усеща.

Ето защо получава определен израз от Твореца в себе си и го изразява в такава форма. Той самият не представя тези образи, нито пък те просто се появяват в неговия ум. А формата на Твореца, която се е разкрила вътре в него, буди определен образ – картината, която ни се описва.

Затова трябва да използваме тези истории и да се свържем с тях. Ако все още не ги разбираме, в последствие ще ги разберем. Запомнете думите ми. Още повече, вие ще постигнете същото ниво на постижение и същата история, картини, образи и изрази изведнъж ще се появят вътре във вас.

Ето защо кабалистите се разбират един друг. Ние не ги разбираме, но колкото повече се свързваш с това, което те казват, толкова повече ги разбираш.

Не е съвпадение, че в хасидската традиция, ако в записките на рава има грешки, ти трябва да ги благословиш, защото ако той ги е написал така, за теб това е знак на святост. Това следва от факта, че човек, който е в светостта, не може да направи грешка. На теб ти изглежда, че той е сгрешил, защото ти си непоправен. И това се нарича вяра над разума.

От урок по книгата „Зоар”, 30.05.2011

[44320]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

Човек, който отваря книгата „Зоар”, го прави, за да разкрие Твореца. По определение, науката кабала е методът за разкриване на Твореца пред творенията в този свят. Иначе защо въобще ни е дадена кабала и цялата Тора? Творецът се разкрива в желанието за отдаване и любов в човека. Това желание е равно на Твореца по свойства и Творецът се разкрива в него съгласно закона за подобие на формата.

Така, Творецът е свойството отдаване и любов, силата на отдаване и любов, „Добрият и Творящ добро”. Как тогава можем да постигнем желанието за отдаване и любов, Добрия и Творящ добро? Като се съединим един с друг, въпреки взаимно отблъскващите егоистични сили на всеки човек, и като изградим мрежа на добра връзка между нас над мрежата на омразата – мрежа, в която всеки човек е добър и творящ добро, отдаващ и любящ.

Но как да направим това, ако всеки от нас е един малък егоист? Ние четем книгата „Зоар”, която разказва за нашето поправено състояние, в което сме свързани чрез добра връзка между нас, и желаем то да се осъществи в нас. Така ние получаваме впечатление от тези добри състояния, които вече съществуват във вечността. Това впечатление, въздействието на силите от поправеното ни състояние върху настоящото ни състояние, се нарича „обкръжаваща светлинна” или „светлина, възвръщаща към източника на добро”.

Тогава, според формулата „Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне, защото заключената в нея светлина възвръща към източника” ние се връщаме към източника – Добър и Творящ добро. Така разкриваме Твореца, Добрия и Творящ добро, нашия корен.

От урока по книгата „Зоар”, 26.05.2011

[44050]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, ние говорим, че системата от души е съвършена и напълно поправена, освен мен. От друга страна, казано е, че Шхина се намира в прахта, и човек е длъжен да се моли, за да я повдигне. Как да се разреши това противоречие?

Отговор: Намирам се против системата. Тази система е съвършена, освен една съставяща – аз. Аз съм този елемент на системата, който е длъжен да влезе в нея и да я допълни до абсолютно съвършенство.

Ако аз влизам в нея, то допълвам не само своето лично място вътре в тази система, а изпълнявам във всичко нейните действия своята липсваща част.

Тогава, от една страна, виждам колко тя не ми стига и оценявам своята неизправност не по-себе си, а в тази мярка, в която се нарушава съвършенството на цялата система, не допълвайки я. Аз всичко проверявам относно общата система.

От друга страна я считам за напълно съвършена – но без моето включване в нея, без моето участие в нея. Тоест – системата е съвършена – освен мен. Това разкривам на практика.

Въпрос: Но защо е казано в Зоар, че Шхина се намира в прахта, и човек е длъжен да се моли, за да я повдигне? Тоест той се отнася към системата като към разбита…

Отговор: Разбира се, относно мен тя е разбита! Нали всеки съди по мярката на своята неизправност. Ето аз виждам, че тя е разбита. И тя е разбита в тази мярка, в която аз не я допълвам. Не гледам отвисоко на никой. Всички се намират в съвършенство.

Въпрос: Но с какво допълвам съвършената система?

Отговор: Тя не е съвършена – защото аз не се намирам в нея съвършен!

Въпрос: Тогава какво означава, че съм длъжен да се отнасям към нея като към съвършена?

Отговор: Тя е съвършена – освен мен! Ако се счита, че всички пребивават  в пълно поправяне (Гмар Тикун), тогава ти нищо не трябва да правиш. Ти не постигаш това състояние и не можеш към него да се отнасяш така. Ти я считаш съвършена във всичко, освен твоята част. Така ние трябва да се отнасяме към нея в нашата духовна работа.

Сама по-себе си тази система е съвършена – това е изходно (1) и крайно (3) състояние. Но ние се намираме в промеждутъчното (2) състояние и в него моето отношение към системата е такова, че всички са съвършени, освен мен.

Аз съм длъжен да я допълня по правилен начин. На мен ми е нужно да разкрия своето зло – къде именно нарушавам съвършенството на общата система. И тогава откривам в цялата тази система къде за мен не е достатъчно – във всяка нейна клетка, всяка частица.

Тоест аз разкривам не своето “аз” в тази система, а откривам доколко тази система е неизправна без мен, без моето правилно участие. Нали аз не излизам от системата, а се намирам вътре в нея, но като нейна не поправена част, като ракова клетка, която ще погълне цялата система, не позволявайки нито на цялата система, нито на някаква нейна част да бъде съвършена.

Излиза, че сега аз разкривам своя не поправен образ на Човека/Адам – не по мярката на своята лична неизправност, а мярката на неизправността на системата заради мен. Тогава постигам Човека/Адам, противоположен на Твореца, себе си. И това ме подбужда към поправяне.

Така аз всеки път разкривам този Човек противоположен на Твореца – все по-лоша, не поправена система, нали в мен има сили все повече да я поправя.

Винаги се разкрива лявата линия, сякаш ужасно чудовище, все повече растящо в моите очи, и против него в мен има сила дясната линия, за да мога да я поправя.

Въпрос: Но кой съм аз, ако аз поправям себе си относно системата?

Отговор: Аз – това е точката на разбиване, която чувства себе си откъсната от цялата система. Тази точка на разбиване включва в себе си всички мои форми, противоположни на Твореца – форми на не поправена система. Нали самата точка няма форма. Със своето неучастие в общата система тя я нарушава и тогава формата на неизправната система съм Аз. Когато системата бъде поправена ще бъда и аз.

От урока по книгата Зоар, 27.03.2011

[39202 ]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→