Лекция в Рим

Въпрос: Откъде първите учители в науката кабала са получили това знание – къде е нейният източник? Народът смята, че кабала е нещо близко до магиите и около нея има много митове.

Отговор: Първият кабалист е бил Адам, живял преди 5772 години. Той пръв от цялото човечество е разкрил, че съществува интегрална система на природата и е възможно да я разкрием.

И преди него са живели хора, но той бил първият в историята, на когото се е разкрил въпросът : „Защо живея? В какво е тайната на живота? Къде е нейният източник?” И затова е написал книгата, която е стигнала до наши дни и се нарича „Тайният Ангел” (Разиел а-Малах).

Ангелът е сила. Тоест, „тайният ангел” означава „скритата сила”. Това е неголяма книга от няколко десетки листа.

Следващата книга е била написана от Авраам преди 3700 години и се нарича „Книга на Творението” (Сефер Ецира). Там, за първи път в систематична форма се обясняват „сфирот”, 32-те спускащи се към нас сили, които се свързват помежду си.

В същото време, от няколко кабалисти съвместно, е била написана още една кабалистична книга, която се нарича „Голям Мидраш” (Мидраш а-Гадол), тоест голямо обяснение, тълкуване. След това, били създадени още множество книги, докото не се появи най-великата кабалистична книга – книгата „Зоар”, написана преди около две хиляди години.

След нея излезли още много книги – чак до времето на Ари, живял през 16 век. Най-важната книга на Ари била „Дървото на живота” (Ец хаим), която изцяло говори за сфирот и световете, и е пълна с рисунки и чертежи.

А от цялото огромно количество книги, излезли след нея, за нас най-важни от всички са книгите на Баал а-Сулам, написани през 20 век.

Всички тези книги не били известни на широката публика. Само някъде, понякога се промъква споменаване за тях, като че ли става „изтичане на информация”. И затова, около кабала възникнала такава тайнствена аура, сякаш тя се занимава с някаква мистика, с тайнствени сили и с нейната помощ могат да се творят чудеса, да се предсказва бъдещето с картите Таро. Но на практика, всичко това не се отнася до кабала!

Разбира се, в кабала съществуват символи, чертежи, графики, рисунки, гематрия (числово значение на думите). Кабала изучава душата и стадиите на нейното израстване. Но в това няма нищо мистично. Бих казал, че това е просто физика на висшето измерение.

И затова, кабала не е свързана с религията и с никакви мистични практики. Тя е наука за човека, желаещ да знае. Но бих сравнил това с настройката на радиоприемника, около който има много радиовълни, в различни диапазони. Ако настроя приемника така, че вътре в него създам вълна, която съответства на вълната, съществуваща отвън, то аз улавям тази външна вълна и чувам.

Ето така, науката кабала ни помага да създадем в себе си такива вълни, че да започнем да усещаме силата, намираща се извън нас, да я възприемаме и изучаваме. В нас се разкрива и вътрешен слух, и вътрешно зрение.

Вътрешният слух се нарича стъпало Бина (сфира Бина), а вътрешното зрение се нарича стъпало Хохма (сфира Хохма).

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44671]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: На един от уроците Ви чух да казвате, че когато четем книгата „Зоар”, възникват някакви течения, които ни съединяват. Как може да се присъединим към това течение въпреки различните пречки, които възникват по време на урока?

Отговор: Това се случва постепенно. Човек трябва да привикне да прилага определено количество усилия, да разкрие как да подходи към текста, как да го свърже към себе си, към състоянието на групата, към света, да разбере къде се обърква и къде не.

Вие трябва да обедините себе си и Тора в едно. Тогава, до степента на вашето желание да се съедините с Тора, която говори за вашето вътрешно състояние, вие започвате да получавате нейната вътрешна светлина, която ви въздейства, позволявайки ви да надникнете вътре в системата, която тя описва.

Това се случва в процеса на учене, когато светлината (Творецът) ви учи. Ако се опитате да се насочите направо към целта до колкото можете, да използвате правилно групата и ученето, ако сте готови поне малко да оставите своите егоистични стремежи и планове, тогава Тора ви учи – във вас се разкриват следващите духовни състояния.

От урока по книгата „Зоар”, 31.05.2011

[44440]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: По време на четенето на книгата „Зоар“ много ясно усещам пречки и текста почти не го чувствам. Как да преодолея тези пречки?

Отговор: Всичко зависи от упорството в мислите. През живота си съм говорил с много хора страдащи от тежки болести. Те разбират от своите болести до най-дребните детайли, знаят всички медицински термини, известни само на опитни специалисти именно в тази област.

Защо? От това зависи техния живот. Желанието да живее е заставило човека да узнае причините за болестта, да търси лекарства, различни методи на лечение.

На нас не ни е достатъчно осъзнаване, че ние зависим от разбирането за нашата “болест”, в търсенето на нейното лечение. Не съм длъжен на никой да се надявам, а съм задължен да положа всички усилия, за да открия причината за болестта, да намеря лекарство, подходящо за моето състояние, за да може в края на краищата това лекарство да подейства.

Нали, ако човек действително чувства опасност, това го заставя да узнае как да се спаси.

А тук ти говориш: “Аз почти не чувствам…”, вярно, ти не усещаш “болест”.

Затова групата е длъжна повече да работи над теб, ти сам си длъжен да се стараеш да бъдеш упорит в мислите, а също да се молиш, за да ти покажат свише, че става въпрос за теб.

Цялата пропаст е между света на Безкрайността и твоята днешна ситуация – в тази нагледна демонстрация, която Зоар сега показва в теб. Представи си: ако сега си поправен, то би усещал света на Безкрайността, целия Зоар би бил разкрит пред теб, всичко би било ясно. На теб не ти достигат само съсъдите на възприятие, поправените желания, за да ги усетиш. В крайна сметка трябва да осъзнаеш, какво произтича.

От урока по книгата Зоар, 24.05.2011

[44510]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е особеното в Тора, че даже и книгата „Зоар” е само коментар на Тора?

Отговор: Записите, които Мойсей е направил на пергамент, са земното изразяване на духовни действия на светлината върху желанието чрез материални символи. Мойсей е записал всичко, на което е научил своите ученици, в книга. В течение на 40 години скитане в пустинята те са написали цялата Тора, преминавайки през целия процес в записки, както в земните тела, така и в духовността. Това е целият път от Египетското изгнание (земно и духовно) през пустинята (материална и духовна) и в земята на Израел (земна и духовна). Всичко това се е случило във връзката между корена и клона. Мойсей е изразил целия този процес в конкретна символична форма.

„Зоар” изразява същите процеси на различно ниво, в различна форма, защото общото желание за наслаждение, което е създал Творецът, до този момент е напреднало няколко стъпки и е било усъвършенствано от светлината. Затова, желанието преминало през подеми и падения, през разбиването на Първия и Втория храм, през изгнание и е достигнало до последното разбиване преди последното изгнание, е трябвало да получи метод подходящ за края на изгнанието, за нашето време.

Затова е написана книгата „Зоар”, чиито автори са били наследници на много поколения кабалисти, започвайки от Авраам до разбиването на Храма. Раби Шимон е бил ученик на Раби Акива, който е разкрил голяма светлина и затова е бил способен да изрази това в книгата „Зоар”.

Самата Тора е разделена на две части: устна и писмена. Това идва от разликата между Зеир Анпин и Малхут. Зеир Анпин на света Ацилут е „устната Тора”, а Малхут на света Ацилут е „писмената Тора”.

Тора е разкриването на светлината. Светлината идваща до Малхут, съдържа всичко необходимо за промяната на Малхут. Но тази светлина все още не е дошла на практика и затова се нарича „устна Тора”. За сега това е работа с екраните.

Под влиянието на същата светлина в Малхут се случват вътрешни промени, които оставят впечатление у Малхут – това се нарича „писмената Тора”. Това говори само за действия на светлината в желанията от началото на творението до края му. И не съществува нищо друго освен желания.

Някои от тези желания са усетили, че съществуват сами, отделно от всички останали. Това сме ние. Тези желания съдържат свойства, които могат да помогнат по пътя на поправянето. И затова ние получаваме усещане за липса, нашата липса на поправяне, осъзнаването на злото. По този начин възприемаме себе си.

Точно тези са желанията, които трябва да получат „Тора” – инструкциите, обясняващи как да участват в собственото си поправяне по техен свободен избор, как да привлекат светлината желаейки да се поправят по-бързо вместо да чакат тя да дойде и да ги разтърси.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 29.05.2011

[44585]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Как с помощта на книгата Зоар ще излезем  от Египет?

Отговор: Ние ще излезем от Египет, от нашата егоистична природа, не с помощта на книгата, а с помощта на силата на отдаване и любов, предизвикана от нас при нейното четене.

Откъде идва тази сила противоположна на егоистичния ни свят? Нали в природата действа условие “сближаване – в степен на подобие”. Например, аз генерирам в радиоприемника тази вълна, която желая да получа отвън.

Заради това, на мен ми е нужно да породя в себе си свойството отдаване и любов и тогава в тази мярка ще мога да усетя силата, която скрито изпълва целия свят.

С помощта на какво средство аз мога да поправя себе си, да се настроя, да калибрирам своите свойства по такъв начин, че да мога да уловя вълната/ светлината отвън?  – С помощта на книгата Зоар.

Четейки Зоар с коментариите “Сулам”, виждаме как оригиналният текст на книгата Зоар и коментарите на Баал а-Сулам се допълват един друг. Постепенно, в процеса на четене, започваш да се впечатляваш не чрез разума, а да намираш връзка със светлината. Светлината въздейства върху теб и на степени строи в теб свое подобие.

Така действа книгата Зоар, затова тя се нарича просто Книга. Всъщност, това не е хартия с типографски букви, а особено устройство, което ти използваш, за да можеш да свържеш своя не поправен вътрешен апарат с мощната външна сила, за да може той правилно да се настрои към тази сила.

Само когато достигне подобие на свойствата, той достига резонанса, пика на чувствителност – и започва да улавя вълна, идваща отвън, която се нарича “да слушаш речта на Твореца”.

Въпрос: Кой настройва моя “радиоприемник” към Твореца?

Отговор: Светлината. Ти можеш само да й помогнеш доколкото е възможно.

Но не повече от това. Както младенец – той играе, не знаейки, какво прави. Той стартира ужасен апарат от своето развитие – също за сметка на силите на светлината.

Но не знае за това. Просто играе, движен от стремеж, заложен в природата.

А ние сме длъжни сами да задействаме този стремеж. Но механизмът е готов, ти не го строиш.

От урока по книгата Зоар, 10.04.2011

[40253]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо ние не излизаме от Египет всеки ден? Защо всеки ден не е Песах?

Отговор: Това е много правилен въпрос: защо ние не се намираме в такова състояние, че през цялото време да усещаме египетското изгнание, етапите на изхода от Египет, защо не си ги представяме вътре в себе си?

Единствената причина за това е, че ние не се стараем. Ако ежедневно влагаме усилия, ние всеки ден бихме усещали, че се намираме в Египет, бихме разкривали тези етапи, описани в разказа за изхода от Египет.

Нали всичко, което е написано от този момент, как Йосиф попада в Египет, а след това – синовете на Яков и самия Яков – всичко това човек е длъжен да премине в себе си. Ние сме длъжни да усетим в себе си всички тези свойства, да ги почувстваме, че влизаме в Египет, там се сблъскваме с множество проблеми описани в Библията. Ние сме длъжни да ги усетим, преживявайки ги в себе си.

Те се разкриват много бързо, човек не е длъжен да ги преминава в течение на дълги години, както е описано в разказа. Годините – това не е време, а вътрешното изменение в човека, а те могат да бъдат много бързи. Във всеки случай ние сме длъжни да почувстваме всички тези етапи – в някаква определена мярка, нали всички сме включени един в друг. Но в общите наши усилия да се съединим, ние сме длъжни да разкрием целия този процес насочен против обединението.

В началото на мен ми се струва, че се опитвам да се съединя с приятелите и ние ето тук ще достигнем единство – докато не започна да разкривам, че нищо “ето-тук“ не се получава, и дори обратно – ние не можем да излезем “от Египет”, от своето его, и нямаме никакви шансове.

Да се преодолее това отчаяние, тази слабост можем само с помощта на десетте удара, когато в мен възниква такава ненавист към моето желание да се наслаждавам, към моята егоистична природа, че аз съм готов да я убия – само да не оставам в нея, във всичките тези десет свойства, които се разкриват против десетте сфирот.

Всички те във всеки случай са много близки състояния, те ни се разкриват много бързо – и човек излиза “от Египет”. Не е нужно да пребиваваме вътре в този разказ, да се стараем правилно да го обясним на себе си, да го видим в нас. А къде е той “в нас”?  – В точката, в която всички ние искаме да се съединим.

От урока по Книгата Зоар, 24.04.2011

[ 41399 ]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Къде се намира светлината, възвръщаща ни към Източника – в Тора или в моето отдаване на другарите?

Отговор: Светлината, възвръщаща към Източника, към Твореца, ти получаваш за сметка на твоите усилия да се обединиш с ближния – с другарите.

Ние пребиваваме в съвършено поправена система. В тази изправена система царства висшата светлина, светлината на Безкрайността. Как ти можеш да пробудиш тази светлина на Безкрайността, за да ти въздейства тя на теб? – Ти се стараеш да се обединиш с поправената система.

Какво представлява тя? В какъв вид тя се представя пред теб? – В групата. Според това как се обединяваш с групата, във връзката между вас, съгласно твоите усилия се пробужда светлината, Тора, силата за отдаване. Тази сила ти въздейства и те превръща също в отдаваща част на поправената система – така че Тора, това е поправящата светлина започваща да те напълва.

Въпрос: Тогава каква е връзката с текста и това, което ние четем?

Отговор: В текста ти четеш за поправени състояния във връзката между теб и другарите. Сега ние четохме откъс от Зоар. Къде трябва да разкрия всичко, което прочетох? – В моята връзка с другарите, в моя устрем да се обединя с тях. Тогава аз разкривам всички свойства, сфирот, парцуфим, светове – във връзката между нас.

Между мен и теб сега се намират 125 стъпала. Ако аз бих произвел в себе си такава вътрешна промяна, че да се обединя с цялото си сърце и душа, с разума си и с желанията си, то бих постигнал своята лична поправка (Гмар Тикун). А приближавайки се по пътя към теб, отдавайки, приемайки твоето желание като свое, аз бих изминал всичките тези 125 стъпала. Аз щях да разкрия между нас светове, подеми и падения – в отношенията между мен и ближния.

Когато се съединя с ближния, поне с един от моите другари – аз съм свършил своята работа. И не трябва да се обединявам с милионите, нито с милиардите, нито с Твореца – тъй като това е едно и също. Ако аз анулирам своето желание да се насладя и мога да приема желанието на ближния като свое – работата е свършена!

Затова ние четем Книгата Зоар, в която са описани всевъзможни състояния, които аз разкривам като връзка или разрив между нас, между мен и ближния – там се намират всичките светове/скрития, ограничения.

От урока от Книгата „Зоар”, 30.05.2011

[44317]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, п.75: „Този, който иска да се отправи на път, трябва да стане още през нощта и внимателно да наблюдава, съгласно настъпващия час източната страна, и да се вгледа за вида на буквите, които подред се удрят в небосвода: когато едната се издига, другата се спуска. И това са те, искрящите букви, чрез които са били създадени небето и земята.”

Разбира се, всички тези явления стават вътре в нас, вътре във всеки човек и ние трябва да ги търсим и разпознаваме в себе си. Става дума за връзката между нас, за видовете и характера на тази връзка. Така разказват кабалистите за нея. Защото, няма нищо повече.

В резултат, разкриваме съвършената мрежа на връзката между нас, наричана Малхут на Безкрайността, а по пътя ще я видим частично във всевъзможни форми. Впоследствие, когато постигнем пълното поправяне, няма никакви други форми, всички се разтварят в бялата светлина – „Той и Неговото Име са едннни”.

Но засега, има всевъзможни форми – свойства, светове/скривания, скриващи от нас съвършенството, което отново разкриваме през цялата структура на тези светове. Отгоре надолу се е създало скриването, отдолу нагоре става разкриването – по същите стъпала, през същите светове.

Затова е необходимо да се стараем да си представяме целия този текст във връзката между нас: за какво ни говори, за какви форми на връзката.

От урок по  книга Зоар, 31.05.2011

[44443]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо буквата „самех” в Зоар е в съотношение с ГАР (трите висши сфирот) де-Бина, когато буквите започват от ЗАТ (седемте нисши сфирот) де-Бина?

Отговор: А ние как използваме буквите в нашия свят? Нима имаме отношение към ЗАТ на Бина, З”А и Малхут на света Ацилут?.. Защото е известно, че буквите от „алеф” до „тет” произхождат от ЗАТ на Бина, от „ют” до „цадик” – от З”А, куф-рейш-шин-тав от Малхут, а петте крайни букви (МАНЦЕПАХ) – от парса.

Всички завършват до парса на света Ацилут. По-долу се намират световете БЕА, под тях е този свят, а ние съществуваме още по-надолу от този свят – в нашия свят. Как ние използваме буквите?

Работата е там, че в света Ацилут се намира модел, съгласно който се разделя всяка част в цялата реалност. Затова, където и да се намирам, аз мога да използвам буквите съгласно своята степен.

Например, във Франция в хранилището за Международни мерки и теглилки (International Bureau of Weights and Measurements, BIPM), се намира еталона на метъра от сплав на иридий и платина. (Впоследствие било решено да се откажат от използване на физически еталон, и сега метър се определя, изхождайки от постоянната скорост на светлината, като дължина на пътя, през, който минава светлината във вакуума за 1/ 299 792 458 секунди).

По такъв начин в нашият свят съществуват световните мерни еталони, по които ние проверяваме нашите средства за измерване, и във всяко място можем да измерим обектите и разстоянията между тях.

Подобно на това е света Ацилут, където се намира главния модел – еталон, по който всичко е точно разделено и премерено във всичките други светове. Въз основа на този модел се изграждат всички останали степени, световете БЕА, всеки от които е проекция на света Ацилут и затова в тях също има букви.

Нашият свят също се явява проекция на висшите светове, въпреки че неговия материал е съвсем друг – егоистичен. И затова в нашия свят ние също използваме букви. Освен това, ние използваме думите на нашия свят за описание на духовните светове, така нареченият език на клоните.

От урока по Книгата Зоар.26.05.2011

[44040]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че човек не е нищо друго освен усещане и съзнание, каквото и да се случва около него е извън неговия контрол и той просто отбелязва резултата. Ако е така, какво означава да търсим това, което се описва в книгата „Зоар”?

Отговор: Точно сега чета или слушам от книгата „Зоар”. Докато минавам по нея, си представям всички образи в съзнанието си: ангели, хора и пейзажи.

Защо възприемам това като външен образ, вместо да разбирам това с усещанията и мислите си, незабавно да го виждам в себе си? Това е защото съм непоправен и моето желание да усещам наслада, моето его разделя възприятията ми на вътрешни и външни. Показва ми тази повредена картина, в която всичко, което книгата „Зоар” описва привидно се случва от външната страна, не вътре в мен.

Но от външната страна няма нищо. Цялата реалност е в мен. Защо тогава извършвам своя опит като външен? Това е, защото аз не мога да обединя цялата реалност в себе си все още, аз не я възприемам като моя жизненоважна част. Защо това е така? Защото се свързвам с това егоистично, разделяйки всички части на вътрешни, които са по-важни за мен и външни, които са по-маловажни, напълно незначителни или игнорирани от мен. Това е моята егоистична, не поправена форма на възприятие. Какво да правя тогава?

Това е, което трябва да си казвам:

1. Книгата „Зоар” говори единствено за моето вътрешно състояние и свойства, и с изключение на това, което се случва вътре в мен в момента, няма нищо друго. Човекът е малък свят и всичко е в него.
2. Всичко, което виждам като случващо се от външната страна се определя единствено от моето собствено непоправено възприятие. Ако поправя себе си, ще видя всичко вътре в мен.

С други думи, разликата е между това, което си представям докато чета книгата „Зоар” като нещо случващо се извън мен и което ще бъда в състояние да възприема като възникващо в мен, показващо ми не поправеното ми възприятие. Следователно, аз трябва да се стремя да търся правилната форма на възприятие вътре, моля се и се моля това да се разкрие в мен.

Това е, което наричаме да постигнеш съдържанието. Както е написано от Баал а-Сулам във „Въведение към ТЕС”, параграф 155, „Въпреки че те не разбират какво учат, чрез стремежа и голямото желание да го разберат, те пробуждат върху себе си Светлината заобикаляща душите им.” Аз се стремя да видя тази картина в нейния автентичен вид и постоянно да я приближавам.

От урок по книга Зоар, 24.05.2011

[43852]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→