Ние се намираме в определено състояние, наречено “този свят”. А причината за нашето пребиваване в този свят е, че ние сме длъжни със свои сили, със собствени усилия да се извисим на нивото на подобие с Твореца, достигайки Неговата степен, както е казано: “Светът свой ще видиш през живота си“.

Науката кабала е методика за разкриване на Твореца от творението в този свят. Как ще го разкрием? – Уподобявайки му се. Само в този случай, ако аз приемам желание, подобно на светлината, своя духовен съсъд, аз мога да разкрия в него светлината, Твореца.

Как да направя от себе си съсъд за разкриване на светлината, за да може Той да ме напълни? За това на нас са ни дадени две средства. Първото – това е материал, желание, което аз получавам по мярката на това как мога да придобия чуждите желания –  желанията на другите хора.

В мен има само точка, желаеща да се издигне в духовното, дори и аз да не знам, какво точно представлява тя. Само чувствам, че нещо не ми достига. Това е и точката на желание. Точката в мен няма обем, нито горна, долна, дясна и лява страна.

Аз там нищо не мога да усетя, освен неутолимо желание, искам нещо, но какво именно не зная. Може да се опитвам да си представя духовното в своето въображение, но колкото и да си въобразявам това ще бъдат фантазии от областта на този свят, а не истинска реалност.

Как мога да придам на тази точка обем? – Длъжен съм да се съединя в особен, цял, съвършен организъм – с огромно желание, създадено от Твореца, с Малхут на света на Безкрайността. За мен това е групата, а всъщност е и цялото човечество. Но понеже не знам, какво представлява цялото човечество, на мен ми е достатъчна група. Това е първата съставяща.

Ако аз се старая да се съединя с групата и съм способен да се обединя с някаква нейна част, сякаш отсичам от нея някаква област – тя става моя. Излиза, че получавам обем и този обем е мое желание, а не точка, аз мога да започна в нея да усещам нещо. Какво тогава не ми достига? На мен не ми достига, това желание да бъда подобен на светлината.

Тоест първият етап – това е получаване на желание, вторият – поправяне на желанието, и третият – напълване на желанието. Всичко на всичко!

За получаване на желанието съм длъжен да отменя себе си пред групата, пред тяхното единство, да бъда свързан с тях подобно на капката семе, прилепило се към стените на матката. Това е първият етап.

Вторият етап: да се намирам заедно с приятелите, аз съм длъжен да се старая за моето влизане в групата, моето съединение с тях е било заради отдаване, заради желанието, което сега получавам, за да бъде подобен на светлината.

Аз постигам това за сметка на получаващата светлина (О”М) – светлината възвръщаща към източника, така наречената “светлина на Тора”.

А след това произтича напълване на желанието от светлината Хохма.

Затова, четейки такъв източник като книгата Зоар, обладаваща огромна сила, ние сме длъжни:

1. да усетим себе си съществуващи в общото желание;
2. да искаме, за да може нашето общо желание да бъде поправено – така отдаващо като светлината.

За да предизвикаме такова поправяне, ние сме длъжни по-време на четенето на книгата Зоар да очакваме нашите желания, нашето съединение да бъде заради отдаване, за да усетим себе си едно цяло и действително да станем Шхина – “мястото”, където се разкрива Висшата светлина, Творецът. Ако ние поправим това “място”, заради отдаване дори и до определена степен, то на тази степен ще разкрием Твореца.

Затова нека да се постараем да не забравяме за тази задача като осъзнаем, че постоянно трябва да бъдем в такива усилия, че да построим пред себе си картината, това е и моята вътрешна работа, която сега се опитвам да изпълня с четенето на книгата Зоар. Нали по време на четенето на книгата Зоар идва голяма светлина. Готвим ли за него правилно желание, за да го поправим и напълним?

От урока по книгата Зоар, 13.05.2011

[42950]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Материята е желание за наслаждение, различаващо само две състояния: наслаждение или страдание – и в тях ние съществуваме. Цялата същност на методиката, която науката кабала дава е в това, как да получим наслаждения. Затова, тя се нарича наука за получаването (от думата „лекабел” – да получавам).

Питам се, за какво ми е науката – нима не знам какво искам? Но работата е в това, че така, никога няма да получиш желаното. В крайна сметка, ще си останеш празен. За да можеш в крайна сметка да получиш, е необходима особена, висша, Божествена наука.

Защото Творецът, създавайки желанието за получаване на наслаждение, му е дал „инструкция” („Тора”, от думата ораа, инструкция), как може да получава, за да напълва себе си. И това, можеш да направиш само при условие, че се приближиш до свойството на Твореца, до желанието за отдаване и се прилепваш към Него все по-силно и по-силно, тоест допълнително към своето желание за наслаждение, ще придобиеш и намерението за отдаване. Тогава, с неговата помощ ще можеш да напълниш себе си.

Съществуват само две сили или две свойства: отдаване и получаване. Аз се наслаждавам, че ме напълва силата на отдаването – светлината влиза и ме напълва.

Но светлината идва при мен само в случай, че съвпадам с нея по свойства и съм подобен на нея. Устроен съм като радиоприемник, който трябва да умее да се настройва, за да улови определена вълна. И аз го настройвам точно на някаква вълна и я усещам, а после продължавам да го пренастройвам – на някакви други вълни. Тоест моят приемник през цялото време лови такива вълни, на които е вече готов да се настрои.

Нашето желание за наслаждение е просто възприемащ материал, който сам по себе си не може да улови светлината. Нужно е да го настроим на определена честота, която съответства на идващата към него светлина.

Цялата същност на науката кабала се състои в това, как от себе си, от намерението да правя всичко заради себе си, да направя приемник за светлината и съответно да придобия намерение да правя всичко заради отдаване.

От програмата „Седмична глава”, 23.03.2011

[37849]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, т.24: „Малхут, заради съсъдите в нея се нарича „Афар (прах) и Афарон”. Афарон означава „нашият прах”. От времето, когато Малхут се е издигнала в Бина, Бина също се нарича Афарон.

И тогава, Бина се разделя на две части: на ГАР – висшите Аба ве-Има и това е „самех (60)”, съответстваща на шестте сфирот ХАБАД ХАГАТ, всяка от които се състои от десет части. А от хазе и надолу, тя се установила във вид на парцуфа ИШСУТ, който включва четирите сфирот НЕХИМ, и това е „мем (40)”.

Въпрос: Какво са буквите, за които говори „Зоар”?

Отговор: Буквата е символ. Формите на буквите символизират сили, които се съединяват заедно. Защото ние, трябва да им придадем някаква форма, за да можем с нейна помощ да опишем тези сили.

В духовното пространство няма форми. Но в нашия свят, с помощта на буквите, аз мога да обясня духовните свойства. Например, буквата „самех” (ס) е кръгла, което показва нейното свойство милосърдие, отдаване. Числовото ѝ значение (гематрия) е равно на 60. 60 – това е 6х10 (шест сфирот, всяка от които се състои от десет). Така може да се обясни, какво е 6, какво е 10, какво означава „кръгла”, какво е свойството, което изобразяваме като кръглата буква „самех”.

Но в духовното пространство няма нищо такова. А за да си обясним тези неща един на друг, трябва да имаме общ език. Ако го нямаше езикът, с който общуваме, нямаше да има нужда нито от букви, нито от други символи.

Защото в духовното, т.е. в моето вътрешно усещане, не трябва да си рисувам никакви форми. В моето вътрешно усещане няма никакви изображения – има само усещания в желанието, получаващо някакво впечатление.

Но когато искам да кажа какво е моето желание, доколко то се впечатлява, от какво, от какви противоположни свойства, тогава вече се проявяват лявата и дясната страна, горе и долу, различните цветове. Тогава ми трябват всички тези аспекти.

Защо художникът рисува картина? Той чувства, че просто трябва да излее от себе си своето вътрешно усещане, възхищението, въодушевлението си, да го предаде на другите хора. Но картината е само външен израз, отразяващ само в някаква степен вътрешното му усещане и желанието да сподели с другите.

На неразбиращите хора им се струва, че художникът е излял на хартия или платно цялото си вътрешно усещане, вдъхновение. Ако става въпрос за слабо земно впечатление – това все още е възможно. Но да се предаде духовно впечатление, е невъзможно.

Затова ни е забранено да изобразяваме духовното като картини или скулптури, защото в тях ти, все едно няма да можеш да предадеш своето вътрешно впечатление. Но изобразяването на духовни свойства, състояния и процеси във вид на букви и чертежи се позволява, тъй като в тях изобразяваш не своето вътрешно впечатление, а само символите на впечатленията.

Това се нарича език, когато се свързваме помежду си с помощта на външни символи, всеки от които, по наше споразумение, може да пробуди в нас съответни вътрешни впечатления, предавайки ги един на друг. Но при всички случаи, във всеки човек, това вътрешно впечатление е различно, защото всички ние сме различни.

От урока по книгата „Зоар”, 26.05.2011

[44046]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Цялата наука кабала е дошла до нас от книгата „Зоар” и произведенията на Ари. Но ако не е бил Баал а-Сулам, ние не бихме могли да я изучаваме. Защото книгата „Зоар” е пълна с иносказания, разкази, разбираеми само за човека, който се намира на същото духовно стъпало и може да разшифрова тези загатвания.

Що се отнася до Ари, то той, самият нищо не е писал – той само е говорил. Всички произведения на Ари са написани от неговия ученик, Хаим Виталем, и цялото това многотомно събрано съчинение е основано на това, което Ари е казал за половин година. Толкова кратко време е съществувала неговата група, която той е обучавал, и след това е починал.

Този материал по различни пътища е попаднал при различни хора, които от него са направили книги. Една част от записите са се пазили на някакво тайно място, а друга е била погребана в гроба на Хаим Витал, и после са я извадили от там, отваряйки гроба. Трета част се е предавала по наследство и е преминала през много хора и кой знае какво са направили е нея.

А Ари е говорил за цялата система общо и ако човек няма пълния материал, и не е способен да го разучи добре, то не може правилно да го организира. Затова, макар тези записи да са били събрани също от кабалисти, то там много не е достигало и не се е спазвала правилната последователност.

Затова Баал а-Сулам е добавил към произведенията на Ари своя коментар, за да успеем ние да следваме това естествено течение, от лесното към все по-сложното и обучавайки се в правилната форма, да можем да разберем написаното от Ари.

Без това, ние нищо нямаше да разберем. А в науката кабала това е много опасно, защото ако ти не разбираш, за какво се говори, то можеш да си фантазираш всичко, каквото ти е изгодно.

Затова на нас ни е необходимо да разберем, каква голяма работа е извършил за нас Баал а-Сулам, без която ние нищо не бихме достигнали. Понякога ме питат: има толкова много други кабалисти – защо ние не изучаваме техните произведения? Но няма от кого повече да се учим, защото всички те са писали от своята висока степен – такива, като АГРА, Рамхал. Да учим по тези произведения е невъзможно, защото те не са разшифровали това за обикновените хора, такива като нас, за да можем да разберем и използваме това, да го реализираме върху себе си.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)“, 27.05.2011

[44159]

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Достатъчно ли е, когато четем книгата „Зоар”, да се стремим само към единство?

Отговор: Не. В „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п.55, Баал а-Сулам пише, че стремящият се да разкрие, желаещият да разкрие, стремящият се да познае изучаваното, привлича върху себе си светлината, заобикаляща неговата душа. Светлината идва в степента, в която той се стреми.

„Да се стремя да позная” означава, че се стремя да извърша в себе си такива действия, за които е написано в Тора. Тора е инструкция, ръководство за действие (Тора – от думите „ораа“/инструкция и „ор“/светлина) , как да се поправя с помощта на светлината, въздействаща върху мен по времето, когато се занимавам с тази инструкция.

Четейки тази инструкция, аз се старая да разпозная в себе си онези състояния, за които се говори в нея. Този текст е написан по необичаен начин – за духовния свят със земен език, за да може чрез всички скривания да пожелаем да разпознаем, да видим, какво иска той да ни каже, какво представляват свойствата и желанията, съществуващи в мен.

Длъжен съм да ги разкрия, да ги позная! Искам практически да работя с тях! Искам светлината, висшата сила да ме издигне над моето желание за наслаждение и да мога да работя с този материал, а не да бъда закован в него – дори да не чувствам това, отъждествявайки себе си със своя материал.

Искам да се отделя от него, да го погледна отстрани – и тогава ще мога да се опитам да построя от него една или друга форма, както детето строи кула от кубчета. Ще мога да видя и да изуча какво се случва с мен. Вече ще имам сила да работя над своя нежив материал. А после, ще мога да придобия сили да работя над растителното ниво на желанието за наслаждение, след това – над животинското, докато не се създам отново като човек. За тази цел, ще трябва да се издигна на нивото на висшата светлина.

Така напредваме – стремейки се и желаейки да научим как да работим. Това е задължителен стремеж – да науча, как да намеря в себе си тези вътрешни свойства и да работя с тях. Искам сам да бъда господар на своите действия – в онова, което зависи от мен. Сякаш подреждам всички свои желания, а после казвам на Твореца: „А сега ги съедини, поправи ги!”

Но аз трябва да ги доведа до поправянето, като че ли да ги съединя, а когато дойде светлината и ги поправи – това се осъществява. Което означава, че аз моля, а Творецът изпълнява, аз искам – а Той осъществява. Ние с Него сме партньори.

Затова, наше задължение е да се стремим да разберем Тора/„Зоар”. А след като светлината започне да ми въздейства, също стигам до такова състояние, при което виждам, разбирам и усещам всичко, за което става дума.

От урока по  книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43081]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика мога да повлияя на другарите си, за да пребивават те в правилно намерение по време на урока и най-главното – по време на четенето на книгата Зоар?

Отговор: Преди всичко, ние трябва да се поддържаме един друг във вътрешното търсене, във вътрешното усещане, защото това се нарича поръчителство. Без взаимната ни поддръжка, аз няма да достигна състоянията, в които ще усещам всички общи желания като свои.

И не защото те се нуждаят от мен или аз от тях. Тези действия са много по-дълбоки от външната поддръжка. С тях аз пробуждам себе си към осъзнаване на това, че всичко това е желанието – съсъда на моята душа

Понякога аз мисля за съединяването в желанията, но разбирам това или не, самият аз по този начин възбуждам светлината, ако извършвам действия, насочени към единството на нашия духовен съсъд/желание. Защото светлината – е една. И ако аз не се обръщам към нея посредством едно желание/съсъд – аз не пробуждам светлината.

Затова аз трябва да мисля за общите желания, в които ние пребиваваме във взаимно отдаване и поръчителство. Всъщност, поръчителството – това е това тясно отворче, през което ние откриваме входа на светлината. Защото поръчителство означава, че ти вече си съединен с други в единство, подобно на единството на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава ”Мишпатим”, п.42: Душите, за които се говори тук, това са души на ”малки деца”, хранещи се със силите на своите майки, и Творецът вижда, че ако те се въплътят в света, ще се разсмърди духа им и ще се вкиснат като негодно вино, и затова Той ги събира, когато са още малки, докато още излиза от тях приятен аромат.

Следва да не се забравя, че става въпрос за нашето желание за наслаждение, което се разделя на всевъзможни част. Тези части минават поправяне и се наричат с различни имена: ”деца”, ”жени”, ”слугиня”, ”господарка”, ”свещеник”, ”ученик на мъдреца” и много други.

Няма нито една дума в цялата реалност, в книгата „Зоар”, във всичко, включвайки и този свят, което не би указало на форма на желание. А науката Кабала ни помага с помощта на светлината да дадем оценка на желанието: какво е то, какво то представлява, по какъв начин е насочено, направо или засега противоположно, какво не му достига и какво да правим с всички тези желания.

Да кажем, че сега пред нас се изправя огромен свят. Така ние го усещаме. Но всичко това са видове желания и ако можехме да ги различим, то бихме видели не тяхната външна форма, а вътрешната мрежа – как трябва да обърнем всяко то тях, така че да го насочим към достигане на единство и всеобщо отдаване. В крайна сметка става въпрос само за това и за нищо друго.

Книгата „Зоар” ни обяснява пътя на въздействие на светлината върху келим/желанията, как тези желания пристъпват постепенно към процес на изясняване и поправяне – или по пътя ”беито”(в своето време), или по пътя ”ахишена” (ускорявайки времето), ако човек е способен да ускори развитието си.

Четейки Зоар, всеки човек изучава, какво се случва с него или по пътя ”беито” или по пътя ”ахишена”. Той вижда и това, и другото, в зависимост от това какво иска да види своето развитие.

От урока по Книгата „Зоар”, 28.04.2011

[41681]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Буквите, за които разказва книгата „Зоар“, изразяват ли видовете връзки между нас?

Отговор: Разбира се! Само връзката между нас! Без тази връзка между душите авторите на книгата „Зоар“ не биха могли нищо да постигнат. Всичко се постига в мрежата от връзки между нас.

Какво постигаме? – Силата на отдаването. Цялата съвкупност от тези сили на отдаване се нарича Творец (“Бо-Ре”, “Ела и Виж”), която ние разкриваме във връзката между нас – свойството отдаване и любов.

Ако ние постигаме това във вид на сила – това е наше желание, съсъд за разкриване на светлината. Ако ние постигаме в него впечатление, светлина – това е Творецът, светлината, разкриваща се в съсъда, в желанието. Освен това няма нищо друго.

Всичко, което четем в „Зоар“ или във всички кабалистични книги, това са само впечатления на човека, кабалистта, от неговите постижения на силата на отдаване вътре в своите желания, съгласно подобието на свойствата. За своите желания, за силата, която той постига, за своите впечатления, той и ни разказва на нас, обяснявайки това в такава външна форма.

Може да се изрази в музика, песни, красиви думи, и може да се обясни на езика на кабала, талмуда или сказанията. Но в крайна сметка кабалистите ни обясняват техните постижения.

От урока по книгата „Зоар“, 26.05.2011

[44043]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Всеки път, когато четем Зоар, мен сякаш ме притиска тежест, и ми е много трудно да остана бодър. Означава ли това, че Зоар ме поправя?

Отговор: Ти мислиш, че теб те поправят в съня? Прекрасно! На нас ни остава само да спим.

Ако по време на четенето на книгата „Зоар” ти чувстваш, че заспиваш, – това е само защото ти не се стремиш към поправянето, теб не те боли.

Представи си: ако ти сега страдаш от силно главоболие или болка в корема, и ти беше уверен, че Зоар веднага ще те излекува, – нима би заспал? Не, защото би усещал болката в тялото си.

А сега болката не се усеща непосредствено в органите на тялото. Ако ме вълнуваше съединението с другарите, ако аз исках това, и мен действително ме болеше от това, че у мен го няма това единение с групата, в която аз разкривам духовното, Твореца… Но нали вчера исках да я разкрия! Какво се е случило с мен сега? Вчера у мен имаше желание, а сега го няма…

Представи си: сега на теб ти дават възможност да влезеш в такова място, където можеш да получиш всичко. Но ти идваш – и трябва да заплатиш с потребността, с желанието си. Зад тезгяха стоят продавачи: ”Какво уважаеми желаеш?”- Ти трябва да им покажеш желание, да демонстрираш какво имено искаш. На тези същите ти сякаш им подаваш съсъд, който те да напълнят с това, което искаш.

Следователно, ти идваш на това място, на теб ти позволяват да влезеш тук, да се приближиш към продавача и той поглежда към теб: ”Какво желаете?”- А ти произнасяш със сънен глас: ”Искам да спя…”

Неясно, какво правиш тук, за какво си дошъл, как си дошъл към ”тезгяха”… Ясно, че на теб са ти дали възможност за сметка на минали заслуги. Но сега какво?

Затова, ако човек чувства, че заспива, – това говори за отсъствие на подготовка, пробуждане, за недостатъчна работа на обкръжението над него. Той действително се нуждае от помощ. Аз го разбирам. На нас не ни достига всеобщо пробуждане, за да може по време на четенето на Зоар всички да пребивават в усилие, в тревога, в напрежение. И така беше в началото, когато ние започнахме да четем Зоар. А после навикът притъпи вкуса. Трябва да се стараем да го върнем.

От урока по Книгата „Зоар”, 10.05.2011

[42677]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, т.4: „…Яаков, притежаващ съвършенството, допринесъл за зараждането на любовта в двата свята – т.е. взел за жени двете сестри, Лея и Рахел, олицетворяващи двата свята, Бина и Малхут.”

Въпрос: Кои мои вътрешни желания се наричат сестри?

Отговор: В човека има неживо, растително, животинско и човешко ниво на желанията.

Целият свят, който виждам е моето желание, разделено на множество частни желания, всяко от които образува в усещането ми някакъв земен образ.

Ние „виждаме” нашите желания, гледаме вътре в себе си, в своето желание, разделено на части – на обектите на света. Виждаме света в 3 измерения – сякаш гледаме през триизмерни 3D – очила и дори не чувстваме, че се намираме в такава витруална реалност – и тъй като нямаме с какво да сравним своето усещане  ни се струва, че съществуваме в истински свят.

Тоест това, което усещаме в своите желания, сякаш виждаме отвън, пред себе си. Но ако освен този свят, виждахме друга действителност, тогава щяхме да установим, че реалността на този свят е относителна.

Частите на моето желание ми рисуват образите на неживата природа, на животните и хората. Но това не са хора, които застават пред мен в този свят, а моето желание на ниво „човек”, което се разделя на множество части и аз виждам всяка част от своето желание като образ на някакъв човек.

В мен има желания, намиращи се на животинско ниво – затова виждам в този свят различни животни. Има желания, които се намират в мен сега, а има и такива, които са били в миналото или ще се появят в бъдеще – затова виждам свят, който се развива, изчезнали видове животни или внезапно появяващи се пред мен. Това означава, че те изплуват в моето осъзнаване и изчезват. По същия начин е на неживото и растителното ниво.

Няма свят – това са просто моите усещания вътре в желанията ми, когато едни решимот (информационни гени) се издигат, сменяйки други и така, усещайки реализацията на своите решимот, аз чувствам, че живея в тях – всъщност, че живея в света. Това е някакъв виртуален филм, който постоянната светлина ми проектира, пробуждайки сменящите се едно с друго решимот.

В процеса на развитие на решимот (решимо – информационен запис в моята памет), част от тях зависят от моята готовност да обработвам нови решимот, а част от решимот се пробуждат сами. Целият този процес на развитие, който върви сам по себе, си се нарича „беито” (в своето време), а ако искам да го ускоря и съм способен на това – такъв път на развитие се нарича „ахишена” (ускорявайки времето).

Но става дума само за пробуждащите се в мен решимот, които усещам като света, себе си и целия процес на развитие.

От урока по книгата „Зоар”, 25.05.2011

[43960]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→