Преди четенето на Книгата „Зоар” ние трябва да се настроим така, че да имаме полза от четенето. Зоар разказва за поправянето на душите, т.е. за поправка на връзките между нас – и затова, четейки го трябва да се стараем описаното там състояние да бъде усетено в нас. Това означава, че ние желаем да разкрием за какво се разказва в „Зоар”.

Разкриването, това не е разбиране от разума. Как изобщо мога да разбера онова, което никога не съм виждал?… Мога да видя само при условие, че в мен се формират нови модели от усещания, понеже виждането е усещане в нашите желания, в съдовете на нашето възприятие. А усещанията могат да възникнат само съгласно моето особено вътрешно състояние, когато то ще съответствува на описаното в „Зоар”.

Да се постигне това може само в случай, че аз се издигна на нивото на отдаващия, както изисква това „Зоар”. Как е възможно това? Ако аз се съединя с обкръжението, относно което мога да изразя мярката на своето отдаване. Затова още преди да сме отворили Книгата „Зоар”, ние трябва да се стремим да се съединим в едно цяло – в такова състояние, на такова ниво, с такава сила, които ще бъдат подходящи за разкриването на „Зоар” и връзката между нас.

В зависимост от това, как всеки отменя себе си и се съединяваме заедно във взаимно отдаване и поръчителство – в такова количество ние можем да достигнем състояние в което да усетим за какво ни говори „Зоар”, дори в минимална степен. И всичко това зависи само от силата на обединението между нас, което задължително трябва да бъде на висотата на първа духовна степен. Тогава ние ще усетим за какво се разказва в „Зоар”.

Затова говори Баал а-Сулам в „Предисловие на Учението за Десетте Сфирот”, п. 155: стремящият се да познае изучаваното, притегля върху себе си светлината възвръщаща го към източника. Всъщност, цялата работа е да се стремим да бъдем в това състояние, и да го усетим. От нас се иска желание да усетим потребност от разкриването.

От урока от Книгата „Зоар”, 24.05.2011

[43858]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, ако по време на четенето на книгата „Зоар”, не мога да се съсредоточа върху самия текст, обхващат ме много странични мисли, които изобщо не са свързани с него – картини от вчерашни събития?

Отговор: Преди човек да пристъпи към учене, трябва да се постарае да му придаде по-голяма значимост, в сравнение с всичко, което става отвън. Всичко, което се е случило вчера, днес и ще бъде утре – нищо не струва в сравнение с ученето, защото сега, аз се свързвам с висшата сила, която организира за мен целият ми живот и се нуждая от това дори егоистично, в материален план.

Ето защо, сега си струва да се съсредоточа върху четенето на „Зоар” и да бъда във връзка с висшата сила, защото завися от нея. Ето, такъв е обичайният, външният подход, но все пак…

А когато, по време на учене идват всевъзможни чужди мисли – това вече са пречки, свързани с нашето непоправено его. Те са пречките по пътя, с които трябва да работя.

Но самият разказ на „Зоар”, не ме вълнува. Преди всичко, трябва да се настроя така, че всичко написано в него да се случи вътре в мен. И дори ако не разбирам нито дума – това не е важно, трябва да се старая да ги разпозная в себе си. Важното е, че ги усещам като външни образи, а трябва да ги разпозная вътрешно. А какво точно – това не е важно. Главното е да премина от външното съзерцаване към вътрешното, да поправя грешния начин, по който ги виждам..

От урок по книгата „Зоар”, 24.05.2011

[43864]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Мишпатим“, п.561: …на казаното: „И ще изпратя Аз пред тебе ангела„, не веднага е възразил Моисей.

А когато е отговорил: „Ако Ти сам не дойдеш с нас, по-добре не ни изкарвай оттук” то чул в отговор: „Аз самия ще дойда, за да те успокоя“.

Човек трябва да търси в себе си всички тези свойства, описани в Зоар: кой е Моисей, кой е ангела, кой е Твореца, какво представляват сами по себе си всички тези неживи обекти, растения, животни, хора, как съществуват те и как живеят вътре в човека.

Трябва да се стараем да изнамерим в себе си, да приложим усилие, за да преминем от външната картина, която ни се представя – към вътрешно съзерцание: къде в мен се намират всички тези свойства, сили и желания. Тези усилия са важни.

По този начин аз поправям егоистичното си зрение, заради което на мен ми се струва, че има нещо, което се случва извън мен, а не вътре. Точно тогава се обръщам към своите вътрешни свойства и „оживявам“ Тора в себе си, като искам да я разпозная в нейното истинско място.

Затова сме задължени постоянно да се стараем правилно да тълкуваме написаното в Зоар, като наши свойства.

От урока по книгата Зоар, 24.05.2011

[43855]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: От момента, когато започнахме да изучаваме статията „Няма никой, освен Него”, аз съвсем се обърках във всичко, отнасящо се към намерението. Ако висшата светлина действа постоянно, на 100%, то какво е „светлина възвръщаща се към източника“? Къде да я търся? От кого да я искам?  Какво работи тук, ако всичко е вътре в мене?

Отговор: Да допуснем, че имам пулт за управление. Натискам бутон и пускам някакъв механизъм. В днешно време има много подобни устройства, но ако преди 100 години беше показал това на някого, той щеше да помисли, че просто си ангел, творящ чудеса – ти натискаш бутон и изведнъж стъклото се превръща в картина…

Т.е. чрез дистанционно управление, аз мога да привеждам в действие различни системи. Да кажем, че натисна копчето, а ти гледаш в екрана и започваш да се впечатляваш – да плачеш или да се смееш, да изпитваш тревога или радост. Оказва се, че посредством едно обикновено натискане на бутон, оказвам върху теб толкова силно въздействие. Аз съм повлиял на своя приятел.

Кабалистите казват, че четейки Зоар, ти все едно, че държиш в ръцете си пулт за управление на всички души и те зависят от тебе. Мисли, че ги пробуждаш! Това се нарича „натискане на копчето”. Ако ти мислиш за това, то „натискаш копчето” и задвижваш такова въздействие, от което те започват да се пробуждат.

Всичко зависи от силата на твоето желанието това да се случи и колко още хора също се стремят да пробудят другите. Наистина, усилията трябва да бъдат качествени и количествени.

По този начин, ние се пробуждаме един друг. И никой не може да се пробуди сам. Всеки може да постигне тази духовна общност наречена „група”, само за да пробуди другите. Иначе той дори няма да се докосне до групата, подобно на Малхут в света Ацилут.

От урока по  Книгата Зоар, 27.04.2011

41610

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: С какво е толкова особена книгата „Зоар“, защо именно тя се ползва с такава известност и се счита за източник на голяма сила?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че нито до книгата „Зоар“, нито след нея, е имало кабалистично произведение с такава огромна мощ, с такова голямо разкритие. Тъй като за написването на тази книга са се събрали заедно 10 кабалисти, подходящи за създаване на един съсъд ( кли ), и са се съединили в пълните 10 сфирот на стъпалото  на Края на поправянето ( Гмар Тикун ), тоест всичките 125 стъпала, по-които трябва да се издигне душата, за да поправи напълно себе си .

Те са се издигнали до състоянието на окончателно поправяне, Гмар Тикун, и оттук са написали за това разкритие. Затова тази книга се нарича  “Зоар “ – висше сияние ( зеира илаа ) – повече от което няма и не може да има.

Тази книга е написана като коментарии на цялото Петокнижие на Тора. Тоест всичко, което е било разкрито от всички велики кабалисти, от Първия и до Втория Храм, е представено в тази книга на нивото на  Края на поправянето.

А също, тя е била написана в много необичайна форма: Раби Шимон е говорил, Раби Аба е записвал, а всички останали другари са разказвали за своите разкрития. Това означава, че тя дава описание от различни гледни точки, и поради това, подхожда за всички души, които някога ще я разкрият и ще поискат да поправят себе си за сметка на светлината, връщаща към източника.

Самата история на  Книгата е особена и трагична – тя дълго време е била скрита и се е разкрила през 11 век в Испания, благодарение на Раби Моше де Леону. А след това последвали още няколко етапа на скриване и разкриване, докато през 20 век не се  появил Баал а-Сулам.

През това време вече е започнало завръщането в земята на Израел, и всички кабалисти започнали да чувстват, че е дошло време за реализацията на тази книга – т.е. поправянето на душите и изхода от последното изгнание, към окончателното освобождение. Поради това Баал а-Сулам получил разрешение да напише коментарите на тази книга, под названието “ Сулам “ ( Стълба ).

Самата книга “Зоар“ е заключена с множество различни ключове, на множество различни катинари, и написана така, че обикновения човек изобщо не може да я докосне. Можеш да купиш книгата “ Зоар “ и да я четеш – но ти няма да знаеш, какво да правиш с нея, как правилно да я използваш. Със своите четири предисловия, написани към тази книга, своите коментари “ Сулам “, в чест на които той получил своето име, Баал а-Сулам ни дава ключ, определя отношение, направление, как да я разкриеш, как да гледаш в нея.

И от този момент вече може да се каже, че ние действително сме получили книгата “Зоар ” за да може да я реализираме. Тя става източник на огромна светлина, която може да се използва ден след ден.

От телевизионната програма, посветена на празника Лаг ба-Омер, 17.05.2011

[ 43619 ]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Вопрос: Какво значи, че всеки от деветте ученика на раби Шимон представлява отделна сфира?

Отговор: Десетте кабалиста, които са написали книгата Зоар са 10 основни сфирот. Всеки от тях, постигайки корена на своята душа, разбира, че се отнася към една от техните основни 10 сфирот, и тогава тяхното вътрешно съединение дава такава огромна сила, че те могат напълно да разкрият висшата светлина и да я предадат на нас. Затова тази книга се нарича «Зоар» – по името на светлината, която свети в горната част на света Ацилут (ГА“Р де-Ацилут).

Аз не мисля, че днес са ни нужни такива висши кабалисти. Те вече са разкрили всичко, осветили са системата от душите, а след това към същата тази система са присъединили към себе си и останалите кабалисти. Получило се е цялостното поправяне на мрежата вътре в общата система от души, които засега са все още непоправени.

Сега, ако искаме да поправим себе си, то за нас е достатъчно да четем книгата «Зоар» с всички сили, колкото е възможно, да се статаем да се присъединим към нейните автори, към техните души, а също и към тези кабалисти, които са тръгнали след тях.

Те са станали поправени части в общата система от души и, ако ние поискаме да се присъединим към тях, то ще можем да се възползваме от светлината и силата, които действат в тяхното взаимно съединение. Така можем да използваме светлината на Книгата «Зоар».

Ние всъщност вече сме получили всичко! Вече съществува поправената система от души вътре в системата от още не поправили себе си, на наше разположение е самата книга, и въобще цялата наука кабала, изучавана по метода на Баал а-Сулам. Това ни е достатъчно!

Ясно е, че ще има още нови разкрития и ние все повече ще си я обясняваме и по-добре ще разбираме, написаното в нея. Но свише ние вече сме получили всичко за да завършим своето поправяне.

Кабала се изучава в група. И всеки човек в света, усещащ, че трябва да поправи душата си и стремящ се да разкрие това, което съществува, да разкрие корена на живота си и неговата причина, в крайна сметка ще попадне в тази мрежа – в една от нашите групи.

Там той ще започне да разкрива с какво се занимаваме и как да разкрие корена на душата, да разкрие духовната система, в която се намираме, но засега се намира в безсъзнателно състояние. Как да се достигне до тази система?

Когато идваме в група и започнем да се учим, то отначало виждаме пред себе си хора. А след това, когато се учим известно време, ние започваме да разбираме, че това не са хора, а вътрешно свързана мрежа, която ни съединява.

Тази система засега не е поправена, а ние се стремим да открием в нея някаква връзка, търсим сила, която би ни поправила, би ни направила един човек, с едно сърце, би ни довела до любовта към ближния, към поръчителството, към взаимно съединение.

Този взаимен стремеж един към друг е за да се съединят сърцата ни и да разкрием връзката между нас, да ни доведе до усещане за мрежата. Ние чувстваме, че тя съществува. Изведнъж започваме да усещаме нейното присъствие. И тогава виждаме вътре в тази свързваща ни система и себе си и всички тези велики кабалисти, които влизат в тази система като поправени нейни елементи и я поддържат, прокарват светлина в тази система, подхранват я със светлината на единението, на любовта, на взаимното участие на всички нейни елементи.

Не е важно как седим заедно: физически или виртуално. Главното е, че се усещаме заедно и искаме да се включим в същата тази система, искаме да се присъединим към кабалистите. А ако четем Книгата «Зоар», то извличаме от тези души, от техните поправени решетки – храна, сила, разбиране, духовно усещане, какато деца от възрастни. Това ни дава възможност самите ние да се включим в същата тази система и да постигнем взаимност, връзка, отстъпки, отмяна от самите себе си и съединение между всички.

От телевизионната програма, посветена на празника Лаг ба-Омер, 17.05.2011

[43614]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Празникът на светлината – Лаг ба Омер (33-я ден на Омер) се отбелязва в чест на Раби Шимон Бар Йохай, авторът на книгата Зоар, който се е поминал на този ден.

В книгата Зоар, в глава Идра Зута, парашат ”Азину”, се описва кончината на Раби Шимон: ”Тъй като над него заповядал Господ благославяне, живот вечен”. (Псалом 133) Казал Раби Аба: Не е завършила святата светлина да провъзгласява живота, докато не се успокоили неговите речи. И аз записвах и мислех да пиша още, но не чувах.

И не си вдигнах главата, защото беше много силна светлината и не можех да гледам. Станаха Раби Елазар и Раби Аба, и го взеха от неговото място. А цялата къща беше изпълнена с ароматно благоухание. Положиха го на неговия одър, и никой не го докосваше освен Раби Елазар и Раби Аба. Когато изнесоха постелката му от къщата, чуха глас. Тогава влязоха и се събраха да празнуват в чест на Раби Шимон.

Зоар използва такива цветущи описания, защото е написана на езика на Мидраш (на езика на сказанията). Но разбира се, тук не става дума за материална кончина – а за прехода на душата, която преминава в състоянието в Кая на поправянето. И затова се явява такова значимо събитие, а цялата тази система, включваща неговите ученици, получава такава особена светлина.

Тук се говори, не за човешка смърт, а за изтънчеността на парцуфа, образуващ се в него. Отначало светлината идва и се облича в парцуфа, образувайки в него: таамим, некудот, тагин и отийот. Обличането на светлината в парцуфа и нейното изчезване правят съдът годен за използване, и така душата на Раби Шимон достига до последното действие – последното стъпало, на общото поправяне. Това се разказва в Зоар. А всичките останали другари, всичките души, зависещи от него и някогашно следствие от неговия парцуф, който се е напълнил със светлина и сега се освобождава от нея, сега чрез него получават цялата светлина, която от него си заминава. Това са онези, които са били прилепени към него, свързани с него и са участвали в привличането на светлината и в неговата поддръжка.

Поддръжката на кабалиста означава, че цялата онази светлина, която е събрал вътре в душата си заедно с учениците си, която е натрупвал с тяхна помощ за цялото човечество – той сега освобождава и предава на всички останали души. И сега тази светлина става като осветяване, като обкръжаваща светлина, която той подарява на другите. Неговото заминаване символизира това предаване на светлината.

Затова ние така празнуваме този ден, и се радваме, че сме получили тази висша светлина, която се нарича Зоар, способна да поправи всичките души, да ги обедини и всеки от тях да се издигне до нивото на Твореца. Затова този празник се нарича празник на светлината – възвръщаща към източника, светлина на поправянето. И всеки трябва да се запита: наистина ли се ползва от тази светлина?

На нас, са ни предали тази светлина – но използваме ли я ние и правилно ли я реализираме? Това се нарича да вземеш участие в празника ”Лаг ба Омер”.

От телевизионната програма, посветена на ”Празникът на светлината – Лаг ба Омер”, 17.05.2011

[43611]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.537: „Има две имена АВАЯ, които предшестват 13-те степени на милосърдие. АВАЯ при преместването „алеф” – „таф”, „бет” – „шин” – това е Мацпац. 13-те степени на милосърдие са в дикне (брадата) на Арих Анпин, а двата края коси на главата (пейсите), които предшестват дикне – това са двете имена Мацпац.

И свойството на тези две имена е, че празните келим, които останали в рош на Арих Анпин,  след излизане от световете де-ГАР де-ГАР, не са могли да останат в рош на Арих Анпин заради своя авиют, и са излезли от рош на Арих Анпин, и увиснали отвън на кожата на рош на Арих Анпин. И именно те се наричат коси (сеарот) де-Арих Анпин.”

В „Зоар”, ние четем за духовните действия – и нищо не разбираме. Става дума за измененията в сфирот, чрез които се разпространява светлината. Тези изменения са достатъчно стандартни. В духовното, както и в нашия свят, няма много различни действия.

В крайна сметка, ако има желание и светлина, четири нива на авиют/дебелина на желанието и съгласно тази светлина, те се променят в желанието – това е всичко. Но после, когато желанието започне да претърпява различни изменения в процеса на неговото разваляне, тогава се извършват допълнителни действия, но тези действия произтичат от непоправеността на желанието.

Например, високият, едър, силен и умен човек е готов за всичко – нищо не го вълнува. Но ако човекът е слаб, болен, са му необходими различни помощни устройства, специални условия.

„Зоар” описва тук много объркващи ни условия и много сложни механизми. Но всички те произтичат от слабостта на желанията. Силното желание стои срещу светлината – и няма нищо между тях, освен екранът, който ги свързва. Но колкото по-слабо, по-непоправено става желанието, толкова повече стават необходими различните спомагателни системи между него и светлината.

Но всички тези системи се изграждат за нисшите – за нас, за да се отслаби светлината, да намалее, за да можем да издържим идващата към нас светлина, и тогава постепенно да се поправим, и да се издигнем.

Затова, духовните системи са толкова велики. Както е с бебето: необходима му е специална храна, люлка, пеленки, хиляди различни неща. Едно бебе превръща целия дом в предприятие, работещо за него. А според степента му на израстване, се изискват все по-малко грижи.

Така е и в духовното – по отношение на нас. Ние не разбираме, но именно за нас работят грандиозни, огромни системи, за да ни дадат някакъв шанс да влезем в духовния живот. А после, вече е доста по-просто. Да се надяваме, че ще постигнем тази простота.

Ето защо, в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, Баал а-Сулам казва, че Тора започват да постигат от тайната (сод), а не от простото тълкуване (пшат), както мислят онези, които не разбират нищо от духовното постижение (ПаРДеС – пшат, ремез, друш, сод – просто тълкуване, намек, алегория, тайна).

Постижението започва именно от тайната, когато всичко за мен е тайна – нищо не усещам и не разбирам. А след това, чрез алегория (друш) и намек (ремез), постигам простото тълкуване (пшат). Простото тълкуване е вече в света Ацилут, когато всичко е разкрито, тъй като съм защитен – имам целия апарат за защита от светлината – мога да я получа и да се наслаждавам от нея.

От урок по книгата „Зоар”, 08.04.2011

[43556]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам. „Предисловие към Птиха”, п.14: Когато в кабала се споменават светове, изменения, стъпала и т.н., се говори само по отношение на желанията/ келим, които отмерват за душите състоянията на скриване, за да могат тези души след това да получат светлина от света на Безкрайността, в съответствие със своето издигане по стъпалата.

Всички тези скриващи завеси въздействат само на този, към който трябва да бъде проведена светлината, а не върху онзи, който като Източник на светлината се скрива зад тях, тоест те не въздействат на самия Творец.”

Във „Въведение в книгата „Зоар” Баал а-Сулам обяснява също, че цялото възприемане на реалността е само по отношение на получаващия, на човека, на наблюдателя. Всичко е относително и зависи от свойствата на човека, и само съгласно своите свойства той възприема онова, което му се струва, че е извън него.

Съществува ли извън него реалност или не? Не знаем. От науката кабала знаем, че извън нас се намира просто обкръжаващата светлина. Нямаме никаква възможност да я усетим отвън. Ние сме чувстващи същества. Това означава, че можем да усещаме онова, което възприемаме вътре в нас.

Ако усещам, че отвън съществува нещо, аз го възприемам във всички свои сетивни органи (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание). Но възприемам това вътре в своя осезателен орган, и ако съм лишен от него, тогава не възприемам намиращото се извън мен.

Нашият общ сетивен орган се нарича „желание за наслаждение”. Той се разделя на пет части, съгласно нивата на авиют/дебелина на желанието. Тези нива  (шореш/0, алеф/1, бет/2, гимел/3 и далет/4), можем да наречем духовни или земни сетивни органи – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Тоест в нашето желание има пет части – пет форми на възприятие: зрение, слух, вкус, обоняние, осезание – както в нашия свят. Аз възприемам нещо, което в мен вече приема формата на желанието, на съсъда.

Това е като „ман”, с който се е хранил народът на Израел в пустинята. Вземам този „ман”, и усещам вкус на „барбекю”, друг чувства вкус на риба, трети – на салата, четвърти – на кокошка или каша. Всеки получава според своето желание. Но всичко това се нарича „ман”.

Какво е „ман”? Нещо от небесата, което не притежава никакви свойства. Кой възприема тези свойства? Получаващият. В момента, в който хапна от този „ман”, желаейки да усетя стек, аз чувствам стек. Искам чай – чувствам чай. Искам по-солена храна – тя веднага става по-солена, малко по-остра – веднага става по-остра. Нима е истина?… „Направи своето желание като Неговото” – и тогава „Той ще направи твоето желание като Своето”.

Висшата светлина, намираща се извън нас, няма никаква форма – тя има само желание да отдава. Ако искаш да се наслаждаваш от нея по правилния начини, Той веднага ще ти даде това усещане. Няма никакви проблеми. Затова всичко зависи от творението. И цялата форма на реалността зависи от нашите желания, съсъди, възприятия. Затова, няма на кой да се молим, към кого да се обръщаме – само към самите себе си, в степента на нашата непоправеност и способността ни да се поправим. Колкото повече се поправим, толкова по-добре ще се чувстваме. Всъщност това е и целият процес, през който преминаваме.

От урока по статията „Предисловие към Птиха“, 13.05.2011

[43576]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

За да получим светлината, връщаща към източника – силата, която ще ни направи подобни на висшата сила, Творецът да ни върне към източника на доброто и благото, за да станем също такива добри, отдаващи и любящи – трябва да се поставим в правилните условия.

С какво мога да докажа на себе си и да се подготвя за правилната молба към висшата светлина, за да ми подейства? Само чрез обкръжението. Нямам никаква възможност да докажа в нашия свят, че моля да стана отдаващ и добър, ако не организирам своята правилна връзка с обкръжението – доколкото съм способен.

Затова, всеки от нас и преди урок, и по време на урок, особено при четенето на книгата „Зоар”, трябва постоянно да усеща, че се намира в непрекъсната връзка с другите, в такава мрежа на връзката, където губи себе си и чувства само всички заедно. Трябва с всички сили да се старае да усеща, че го няма собственото му „АЗ”, а има „НИЕ”. Това се нарича събрание на душите на Израел (Кнесет Исраел) – съединението на всички, които се стремят да разкрият Твореца.

Ако те се обединят заедно, за да Го разкрият – това означава, че разбитите души желаят да се съединят и издигнат помежду си в своята молба за съединяване, към Малхут на света Ацилут. Малхут на света Ацилут взема желанията, които се стремят да се съединят и полагат взаимни усилия за единение, и издига тази молба към Зеир Анпин.

А той, вече работи над тази молба, поправя ги и тогава всички участващи в нея получават силата на взаимното отдаване, започват да се чувстват по-близки, повече свързани заедно – и постепенно, стъпаловидно, много бавно, на тях им се разкрива мрежата на връзката между тях. Когато тази мрежа постигне своята първа реализация, тогава започваме да усещаме, че се намираме на първото стъпало от духовната стълба.

Ето защо, по време на четенето на книгата „Зоар”, трябва постоянно да се стремим само към единението между нас, за да се разкрие вътре в него формата на нашата връзка, наречена „Творец”. Защото Творецът – това е формата на връзката между нас.

От урок по книгата „Зоар”, 17.05.2011

[43468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→