Въпрос: Каква е причината за това, че когато четем книгата „Зоар” и държим много осезаемо намерение, то изведнъж изчезва и разбираме, че е изчезнало едва когато си спомним за него?

Отговор: Това е очевидно! Това ни е дадено, за да изискваме усещането. Ние не сме способни да мислим за две неща. Какво може да бъде по-добро от това да настроя себе си правилно преди четенето на „Зоар” заедно с приятелите, в кръг, и в него да желаем да разкрием какво четем?

Обаче това, което се случва е, че  настройвам себе си и започвам да чета и изведнъж се потапям в текста малко по-дълбоко. Тогава аз вече не използвам „сгула” – особеното свойство на светлината, желаейки да я разкрия във връзката между нас. Вместо това, аз насочвам своето внимание към самия текст, стремейки се да го разбера и да го постигна така както чета обикновени книги, искайки да разбера за какво се говори. Аз не възприемам това, което е написано там като нещо, което се случва в мен, между нас, в нас, а като нещо, което съществува извън мен. Веднага преминавам към външната картина.

След това всякакви чужди мисли идват при мен и аз започвам „да пътувам” в тези фантазии и разчети.

Това се случва, докато човек не види, че не може да излезе от това и че то го лишава от правилния подход, където буквално би бил способен „да се захване със зъби”, за да се задържи за правилното отношение към четенето.

Какво трябва да направи той? Накрая той достига изискване, че се нуждае от усещане – не да опознае текста или да го чуе, а да влезе в тази картина, да я постигне. Той иска това да се случи, тази картина да му се изясни. Точно както сега той е в тази земна реалност, така той трябва да се открие вътре в тази духовна реалност.

Затова цялото това объркване, всички тези състояния трябва да ни доведат до такова отчаяние, че да желаем единствено усещането, докато ясно осъзнаваме, че не сме способни на нищо сами, дори на това да запазим намерението.

Тогава, от една страна, ти разбираш, че няма нищо, което можеш да направиш и няма никакъв смисъл дори да отваряш книгата. Ти достигаш пълно отчаяние. Но от друга страна, ти знаеш, че не можеш да изоставиш този път, защото целият ти живот е в него. И тогава го получаваш…

Тази точка е наистина критична, защото от нея ти можеш да влезеш в духовния свят. И това наистина се случва.

От урок по книгата „Зоар”, 24.07.2011

[49094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Трума (дарение)”, п. 432: …всички хора на света знаят, че ще умрат и ще се върнат в прахта и затова много се разкайват и се връщат при техния Господар, заради този страх. Страх ги е да прегрешат пред Него.

Въпрос: Какво е значението на „да умреш”?

Отговор: „Да умреш” или „да живееш” говори за желанието. Според „Зоар” „жив” означава отдаващ, а „мъртъв” означава получаващ.

В духовното няма живот или смърт. Ние говорим за живот или смърт в нашия свят, защото възприемаме само от формата на съществуване и виждаме, че тази форма сякаш изчезва от нас. Мислим си, че животът е тялото, когато то диша, а смъртта е, когато то спре да диша.

Но за човек, който започва да усеща духовното, това различие става много странно: как е възможно това да бъде индикаторът, според който определяме разликата между това, кое съществува и кое не, какво е живо и какво е мъртво? Това е, защото този човек започва да възприема различна форма на съществуване и земните понятия за живот и смърт изчезват от него.

Ако човек премине към по-важно възприятие, където отдаването се счита за живот, а получаването – за смърт, тогава той се издига над нивото на животно до нивото на човек и тогава за него „живот” означава съществуване на човешко ниво, а „смърт” – на животинско. Той не свързва живота и смъртта със съществуването на животинското тяло.

Тогава това животинско тяло изчезва от неговото усещане, губейки значението си за определяне на състоянието му – живот или смърт. Дори ако тялото умре, човек, по отношение на духовното, вече е на различно ниво на желание в усещането за живот и смърт и той е обединен с тях.

Затова този свят вече не е причина за това, човек да спира развитието на душата си.

От урок по книгата „Зоар”, 08.07.2011

[47531]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В материалния свят знаем как да измерваме ускорението. Но как можем да го направим в своя духовен прогрес, с помощта на какво?

Отговор: Ти измерваш ускорението, определяйки своята връзка с групата. Ти с нищо друго не разполагаш. Затова една обща душа е била разбита на много души – за да имаш средства да я промениш, място за работа и за усилия, за да определиш колко далеч или близо си до тях – не просто до хората, а до техните желания да разкрият духовното, Твореца. Ти проверяваш дали си между тези желания, заедно с тях, така че в правилната връзка, в поръчителството между вас, ще разкриеш Твореца.

Затова можеш да оцениш своето духовно състояние само по отношение на желанията на своите другари – колко близо си заедно с тях до висшия свят.

Въпрос: Но къде е ускорението тук? Как може да бъде измерено?

Отговор: От ден на ден, от минута на минута ти оценяваш тази връзка. Съществува дистанция между теб и останалите и ти определяш дали се съкращава или не, с постоянна скорост или с постоянно ускорение. Ускорението е скорост, която нараства във всеки момент.

От урока по книгата „Зоар”, 22.07.2011
[48922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ние говорим за любов към ближния като към себе си. Но как е възможно да видиш приятелите като по-висши от теб, когато си сигурен и ясно виждаш, че си по-добър от тях?

Отговор: Всеки човек е сигурен, че той е по-добър от другите. Дори ако не го осъзнава, това е така при всеки случай. Няма никакво съмнение, че всеки счита себе си за по-добър от другите, мислейки си, че разбира повече и е по-поправен.

Така се разкрива силата на разбиване между нас, принуждавайки всеки човек да се смята за по-висш от останалите. Човек забравя, че в ръцете на Твореца той е като безформен, нежив материал, като парче глина и че всичко в него, в неговите желания и мисли, идва при него от Твореца.

Единственото нещо, което може да бъде изразено в този материал като лично действие, е стремежът за връзка с „ближния”. В този случай безформената маса приема „Човешка” форма – форма, която е подобна на Твореца.

Само този вид стремеж към подобие с Твореца може да съществува в „глината” като неин собствен стремеж. Кога той става личен, при какво условие? При условие, че това „парче глина” действа, за да се обедини с другите „парчета” в особена форма, наречена „Човек” – във формата на взаимно отдаване, където всички те, желаейки да изваят Човек от себе си, приемат тази форма – определена част от общата скулптура.

А освен това, всичко, което се пробужда в тях и между тях, им е било дадено отгоре, според условията и проблемите, които те трябва да решат. Затова всичко, което се случва в момента и което ще се случва в бъдеще, се дава отгоре. И само едно малко влияние е възможно от страната на материала – постепенно, като се обедини с други като него, да приеме формата на Твореца, да стане „Човек”.

От урок по книгата „Зоар”, 20.07.2011

[48717]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Съществува мрежа от връзки между всички другари на световната ни група и има 125 стъпала на тази връзка. Засега се намираме на стъпало, на което висшата сила ни е свързала помежду ни, съединявайки ни с различни форми на връзката, когато вътре в тази мрежа един се намира близко, а друг далеко, не географически, а душевно. И така съществуваме вътре в свързващата мрежа, но тази висша сила ни е съединила заедно.

Сега трябва да се стараем да се съединим сами със собствени сили. В отговор на тези усилия ще ни подейства светлината и ще разкрием съединението между нас. Това съединяване трябва да достигне такива нива, че четейки Зоар да се намираме в тези състояния, за които се говори в нея.

Да кажем, ние четем: ”Слушай Исраел!”. Това е голямото състояние (гадлут) на Зеир Анпин на света Ацилут. А ние се намираме в него, това е степента на връзката между нас. Защото сам по себе си З”А се намира в малкото състояние (катнут), а всичко, допълващо го до голямото състояние идва от Малхут, от душите, желаещи да се съединят в него.

З”А получава желания от душите и им носи светлина, която ги съединява и цари между тях. Казва се, че З”А се възцарява в Малхут. Защото Малхут е само точка, нейните девет долни сфирот се намират долу, вътре в света БЕ”А, в разбитите души.

Всичко се случва тук, между нас. Ти започваш да усещаш, че ние сме построили тази връзка. Ако ние сами сме я построили, а не да ни заставя Творецът да бъдем свързани, то това вече е духовно стъпало, което сме постигнали със собствени усилия, желаейки да създадем единство, поръчителство.

Тогава започваме да усещаме, че говори Зоар. Но къде? Между нас, във всевъзможни действия, в разнообразни форми на връзките, променящи се между нас. Затова усещаш в групата сегашните материални отношения на този свят, а измененията на взаимното отдаване между вас – големи или малки, подеми и падения.

Тези отношения вече образуват море от Шхина (Малхут се нарича море) – общи духовни усещания между другарите, взаимно отдаване, в което усещаш присъствието на Твореца, царящото между нас море от отдаване.

Но всичко това се разкрива между нас при условие, че ни се удава да притеглим светлината, възвръщаща ни към Източника, когато не заспиваме на урока.

От урока по книгата „Зоар“

[48464]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да поддържаш намерението”? Струва ми се, че по този начин човек не се придвижва или развива. Как може човек да развие това намерение?

Отговор: Докато четем „Зоар”, аз играя игра с моите приятели. Няма значение колко добре разбираме или не разбираме тези думи, дали чувам една част от фразата, четвърт от нея или цяло изречение, всички думи, и дали прониквам в по-голяма или по-малка глъбина – всеки прави каквото може. Играта е в това, че всички тези думи аз съотнасям към връзка между нас.

Наистина, книгата „Зоар” ни казва за начина, по който трябва да се свържем помежду си. Аз не знам каква е тази връзка, но тя е описана тук. И поради тази причина, докато чета „Зоар”, аз се опитвам да мисля за това, какво е да бъдеш свързан по един или друг начин, в една или друга форма.

Например, написано е: „Време е да действаме заради Твореца… тъй като те са прегрешили срещу тяхната Тора”. Към какво се отнася това? Когато човек забрави за намерението заради отдаване, това означава, че е „прегрешил срещу Тора”. И тогава „време е да действаме заради Твореца” означава, че ти отново трябва да се върнеш към същото намерение, същата силна връзка с твоите приятели във взаимно отдаване, защото по този начин ти се стремиш да изградиш „място” за разкриването на Твореца. Ти правиш това, за да Му дадеш възможност да разкрие Себе си. Той получава наслаждение от това като Хазяина, който разкрива угощения на своя гост.

Така че защо четеш „Зоар”? Къде реализираш и разкриваш това, което си прочел? То може да се разкрие в правилната връзка между нас. Няма друго „място”. То се разкрива само ако успеем да създадем правилно връзка във взаимно отдаване.

Поради тази причина аз се опитвам да намеря нишките, мрежата, която свързва нашите желания, мисли и силата на стремеж между нас. Какви сили задействат тази връзка? Каква е формулата на тази мрежа? Аз искам да разбера! „Зоар” точно ни разказва за това.

От урок по книгата „Зоар”, 12.07.2011

[47892]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Казвали сте, че онзи, който идва на урок без желание, пренебрегва Тора. Обикновено идвам на урок без особено желание, искам да спя, освен ако не получа много силно впечатление от другарите. Какво трябва да направя?

Отговор: Да се стараеш да избягваш такива състояния по време на урока. Преди всичко по този начин отслабваш останалите. Намираш се сред всички, но не внасяш своя дял нито във външното материално действие, нито във вътрешната духовна сила. При това, ти не само че не участваш заедно с всички, но и ги ограбваш, защото в духовното за крадец се смята онзи, който не добавя от себе си. Според този принцип трябва да оценяваш другарите.

Разбира се, ние сме готови да те приемем във всякакво състояние: вместо да останеш в дома си, по-добре ела на урока и спи. Знаете, че никого не будя дори ако виждам, че човекът спи.

Но при всички случаи трябва да се стараем. Именно това са усилията. Изпий още чаша кафе, направи още нещо, за да се събудиш. Аз също съм минал през такива състояния, занимавайки се в групата при Рабаш. Тогава реших, че ще записвам всичко, което казва Рабаш, тъй като от студентските години съм свикнал да конспектирам лекциите. Затова на урока през цялото време пишех и подреждах текста. Освен това правех кафе или чай на Рабаш, записвах на магнитофон всички негови уроци.

Накратко казано, през цялото време се грижех чрез различни действия да оставам бодър – иначе също бих заспал. Макар много да обичам науката, но едното не е свързано с другото. Затова трябва да се измислят различни хитрини.

Но трябва да разбереш, че с вътрешното си участие въздействаш на групата и в степента на съединяване с нея разкриваш написаното в „Зоар”. Защото там се говори за онова, което се случва между нас, само че на различни стъпала.

От урока по  книгата „Зоар”, 18.07.2011

[48469]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Четейки Зоар следва да не забравяме за намерението, и вместо думите да си представяме чувствена картина. Нашата чувствена картина трябва да включва в себе си две съставляващи:

1. Радост от това, че се докосваме до Тора – до нещо високо, което още не сме в състояние да оценим;

2. Желание, потребност действително да се съединим, да се слеем с нея.

Затова аз трябва да изпитвам радост от уважаването на Тора, от осъзнаването на важността на целта, с която ние сме свързани във всеки случай, и от желанието да стана достоен за всички тези свойства на отдаване, за да се облекат в мен, в моя духовен съсъд, и аз действително да стана отдаващ, излъчващ светлина.

От урока по книгата „Зоар”, 05.07.2011

[47 288]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия ”Роза”, п.1: …Творецът (Елоким) в стиха ”В началото сътворил Творецът”, т.е. Бина, пораждаща Нуква на Зеир Анпин, произнася 13 думи: ”В началото Творецът сътворил небето и земята. А земята била смут и хаос, и мрак над бездната, и дух”.

… И тези 13 думи отговарят на тези 13 венчелистчета на розата сред тръните, в свойството на море, стоящо на дванадесет бика, които се явяват подготовка и приготовление за Кнесет Исраел, за да може тя да получи 13 пъти милосърдие.

Съществуват висши системи, филтриращи и намаляващи светлината, за да могат нисшите да я получат. Така и Малхут стои на стража пред това, за да може от първите девет сфирот, намиращи се пред нея, да дойдат само тези светлини, които тя е способна да получи за изгода на нисшите.

Как знае тя, че може да получи полза за нисшите? – Всичко се определя от потребностите на нисшите, от желанията, които те издигат към нея. И затова, съгласно пробуждането отдолу (итарута де-летата), това е молитва (МАН) от наша страна, към нас слиза отговор свише (МАД).

Затова човек не може да се жалва, че не получава. Не моли, затова не получава. Ако помоли – ще получи. Но молбата трябва да бъде такава, че вътре в нея да издигнеш правилното желание, духовният съсъд/кли. И тогава няма да имаш проблем, ти ще получиш светлина в него. Всъщност, сама по себе си молбата се явява съсъд. Ако тя е правилна, светлината идва.

Правилната молба означава, че ти усещаш вътрешна необходимост, желание за нещо. Всъщност, ти винаги получаваш това, за което се молиш. И ако ти казваш, че Творецът ти причинява страдание, то ти си го изпросил. А ако винаги утвърждаваш, че Той ти носи добро, тогава ти си молил за това. Винаги получаваш, съгласно молбата си.

Ако е така, как е възможно ние да молим за нещо лошо?! Да, ние молим за лошо. Ако аз искам да получа напълване в желанието си за наслаждение – „Заповядай, получаваш!” Тогава, защо се чувствам зле? Това вече зависи също така от всички системи. Но ти получаваш това, за което си се молил.

Ние не разбираме колко безотказно работи това ”Добрият и Творящият добро” – ”Заповядай, получаваш!”. Така родителите възпитават детето: ”Искаш ли това? Заповядай!”. А после какво?-„Ой!” „Но нали ти поиска това?…”

Така и Творецът постъпва с нас.

От урок по Книгата „Зоар”. Въведение, 08.07.2011

[47680]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Сутрешният урок се дели на пет части. Намерението във всяка част на урока едно и също ли трябва да остава?

Отговор: Разбира се! Няма нищо друго освен това, тъй като цялата Тора говори само за връзката между нас.

Само в първата част на урока ние говорим за това, как трябва да се отнасяме към  връзката между нас, как с помощта на тази връзка ние трябва да разкрием общото свойство на отдаването – Твореца. Това е самото въведение към реализацията, както преди игра ти разказват за условията на играта. Това е първата част на урока.

Втората част на урока е самата игра. На практика тук трябва да се стараеш:

1. постоянно да мислиш за връзката между нас,

2. постоянно да слушаш какво говори „Зоар“,

3. да съчетаваш, да съединяваш между текста на „Зоар“ и връзката с другарите, която ти си представяш, че тази връзка с другарите приема формата, за която разказва „Зоар“.

Естествено, „Зоар“ говори за връзката между нас на много високи нива. Според това как представяш себе си на тези високи нива, в тези състояния, ти ще растеш, подобно на дете, което си представя, че е възрастен, тъй като на теб ще  въздейства висшето състояние, описанно в Зоар.

От урока по книга „Зоар“, 12.07.2011

[47890]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→