Книгата „Зоар” разказва за връзката между нас, защото няма за какво друго да се говори в цялата реалност. Действителността е една. Ние сме вътре в светлината, Твореца, Създателя и трябва да разкрием нашето истинско състояние.

До степента на нашето старание да го разкрием, ние получаваме усещане за вътрешната тъмнина, която можем да разсеем с помощта на взаимните усилия във връзката между нас. С тези общи усилия помагаме на светлината да се разкрие.

Именно това трябва да направим. Няма нищо друго освен нашите усилия, желание, участие, искане, стремеж към състоянието на разкриване. Тогава в какво е проблемът? Проблемът е, че да пожелаем това разкритие означава да пожелаем състоянието, което е противоположно на нас. Ние се намираме между два стремежа: естествената тяга към себе си и изкуствения стремеж навън, извън себе си.

Затова чрез различни усилия, с всички възможни способи трябва да се вдъхновя от обкръжението и да постигна състояние, в което стремежът навън ще стане по-важен за мен, отколкото естествената тяга към себе си.

Ако мога да придобия тази важност с помощта на усилията и искането светлината да се разкрие и да ми помогне, тогава мога да разкрия връзката между нас. И в степента на разкриване на тази връзка разкривам светлината, Твореца. Светлината се разкрива вътре във връзката ни, но аз не мога да я разкрия, защото ми липсва детектора за нея.

От урока по книгата „Зоар”, 01.08.2011

[49942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нашата свобода на избора е в това да се включим в група и да получим възможност да работим против природния си егоизъм. От нея получавам стремеж за отдаване, за молба за екран и отразена светлина – в степента, в която наистина ги поискам.

Но ако не искам това, откъде да взема желание?! И затова се намираме на такова стъпало, което не се отнася към духовното, а се нарича материално! То винаги остава с мен, даже когато се изкача на последното стъпало преди края на поправянето (Гмар тикун), аз все още ще си стоя на стъпало, което се нарича „този свят”. И тук аз ще мога чисто механично, без каквото и да е желание, да се задължа да се намирам вътре в групата и да получа от нея въздействие без каквато и да било предварителна потребност.

Така обкръжението ще разкрие в мен потребността за отдаване, която ще ме накара да се уча и да участвам във всички дела. И в крайна сметка ще ме доведе до отдаване – тоест до екран и отразена светлина.

Затова човек изгражда около себе си обкръжение, рамки, различни кръгове – в степента, в която иска да се развива духовно. И тогава той може да работи без всякакво желание, без всякаква потребност и даже да изпитва отхвърляне. Но ако му е даден някакъв начален стремеж към духовното, той трябва да се присъедини към общество, което да сформира в него потребност за отдаване.

И затова, както е написано в книгата „Зоар”, даже учениците в групата на Раби Шимон преди самото начало на ученето усещали ненавист един към друг. Никой от тях не е желал отдаване и всеки е чуствал, че не понася групата и другарите си. В такова състояние, всъщност, те идват на урок – като изсъхнали, мъртви зърна. Идват чисто механично, без сърце и разум.

След това сядат и започват да се учат, също механично отначало, без всякакво настояване в сърцето. Започват да говорят – и лъжат, защото никой не иска обединение, то не е необходимо на никого. Но ние започваме отдалече и постепенно за сметка на разговорите и учението привличаме светлината, възвръщаща към източника, която ни променя.

Тази далечна, обкръжаваща светлина осветява желанието ни да се насладим – такова егоистично и разбито, и малко помалко го променя. Вътре в него отново започва да се пробужда точката в сърцето – все повече и повече и така човек започва да възкръсва от мъртвите.

Така „Зоар” описва тези велики кабалисти, намиращи се на стъпалата ГА”Р на света Ацилут и по тази причина съумяли да напишат такава книга за нас. Но всеки път преди това те изпитвали огромно падение. Раби Шимон преди самия край на поправянето се усетил паднал до нивото на Шимон, обикновен търговец на пазара, изгубвайки изцяло духовното си постижение.

Обаче благодарение на това, че са се намирали в този свят и са усещали неговите материални желания, тоест физическите тела, те са могли да се прегърнат, да се съединят, да се впечатлят един от друг с прост разговор от „уста в ухо” – на нивото на най-низкото духовно стъпало, в реалност, където не е останало никакво духовно отдаване.

Но в него се намира особена, велика сила, такава, че можеш да започнеш отново от нулата да изграждаш връзката си с духовния свят – за сметка на връзката с желания, намиращи се на такова ниво, когато ти се струва, че са просто материални тела. Така се пробуждаме, за да се издигнем още по-високо – докато не достигнем до целта на творението, до края на поправянето.

И само когато достигаме окончателното поправяне, всичките предишни стъпала, включително и стъпалото на този свят, се навиват като килим и се присъединяват към Малхут на света на Безкрайността за сметка на финалното действие, което се нарича ”зивуг Рав паалим у-мекабциел” – великото сливане. И тогава цялата реалност се връща в Безкрайността.

Но до тогава ние ще съществуваме в усещането на този свят, на най-ниското стъпало на духовната стълбица, защото без това никога няма да можем самостоятелно да извършим духовно действие. Затова човек сам определя доколко иска да се издигне към светостта по стъпалата на духовната стълбица – от стъпалото на този свят, напълно откъснато от духовното и затова предоставящо му винаги свободата на избора за влизане в духовното.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.07.2011

[49670]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как четенето на текст, който не разбирам, може да ми помогне да се съединя с групата или да пожелая това?

Отговор: Само по себе си четенето на текста не е ефективно. Помага мисълта за това, което именно желая. Това е като източник на сила. Да кажем, дават ти да изпиеш лекарство, но каквото възнамеряваш да излекуваш с него – това и изцеляваш.

Лекарството действа върху целия организъм. А ти трябва да решиш какво именно искаш да излекуваш: крак, ръка, глава, някаква рана – каквото пожелаеш. Самото лекарство е универсално.

От урок по книгата „Зоар”, 31.07.2011

[49832]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Каква фраза мога да напиша пред себе си с големи букви, така че всеки път като се отвличам в мислите си, да мога да се върна към нея и наново да се съсредоточа?

Отговор: Представи си състояние, към което си струва постоянно да се стремиш и го опиши така, че тази фраза веднага да ти напомня, че само в егоизма си ти възприемаш реалността разделена, раздробена на противоположни части.

Веднага щом отхвърлиш от себе си този поглед през егоизма си, всичко става единно цяло. Ти сякаш гледаш на реалността през завеса с малки дупки и тя ти се струва съставена от отделни части. Ти махаш от очите си тази завеса и цялата реалност се оказва единна.

От урока по книгата “Зоар”, 28.07.2011

[49518]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Четенето на „Зоар” може да се сравни с дългоочаквана среща с любимия, този, с когото искаш да бъдеш. Когато най-накрая се срещнете, тогава за теб няма значение какво казва другият. Най-важното е, че докато си до него и чуваш неговия глас, ти чувстваш близост. Самите думи не са важни. Нека той си говори. Ти дори не им обръщаш внимание. Чрез думите ти искаш да почувстваш как се приближаваш към него и го усещаш повече.

По същия начин е и с книгата „Зоар”. Всички различни думи и истории, които са написани в нея, сякаш те объркват, но после разбираш защо това е написано – защото всичко това са имена на нашите връзки. Но аз не се интересувам какво точно е написано в книгата, за какво разказва тя. Това, което е от значение е, че по това време съм близко до нея. Защото аз се радвам, че съм свързан с нея, аз действително не обръщам внимание на думите и. Най-важното е, че сме близо един до друг.

От урока по книгата „Зоар”, 27.07.2011

[49413]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Във всяка дума, прочетена от книгата „Зоар”, ние разкриваме ”Исраел („Исра-ел”, означава ”право към Твореца”), Тора и Твореца – в едно,” според сливането с Твореца.

Защото това състояние се нарича сливане, когато се съединяват заедно Исраел и човекът, стремящ се към разкриване на Твореца, а Тора е средството за Неговото разкриване и Творецът е коренът, който човек се стреми да разкрие, съединявайки заедно себе си, средството, с помощта на което е поправил желанията си и всеобхватната светлина – Творецът.

Затова, четейки „Зоар”, трябва да се придържаме към тази формула ”Исраел, Тора и Tворецът са едно.” Къде трябва да разкрием това? – Във връзката между нас, в поправените желания, с които сме свързани помежду си, ни се разкрива Твореца.

Няма друга реалност освен една, в която всичко се съединява заедно и в обединението ни изчезват всички пречки, всички различия, абсолютно всичко. Взаимното ни обединение става изцяло хомогенно, сякаш ”супа”, сварена до такава степен, че в нея вече не можеш да различиш отделните компоненти, от които е била съставена в началото.

Колкото повече започваме да се съединяваме един с друг и всеки се разтваря в другия, толкова повече се разкрива светлината вътре във връзката ни. И когато тази ”супа”, състояща се отначало от отделни съставки, привършва ”да се вари” и става единна хомогенна смес, в която е невъзможно да различиш някакви съставки, сякаш никога не ги е имало – тогава в рамките на тази близост и единство ти започваш да разкриваш тази сила на единственост, наречена ”Творец”.

От урока по книгата „Зоар”, 28.07.2011

[49520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Трума”, п. 759: След като Нуква се украсила, т.е. била изградена от парцуфа Аба ве-Има и се върнали Зеир Анпин и Нуква в състоянието „паним ве-паним”, тогава в този образ Адам, т.е. Зеир Анпин влиза в стремежа си към Нуква и там, в Нуква, получава очертания и се формира Адам Шени (втори) свят Брия по негов образ. За него е казано: ”И сътворил той своето подобие по свой образ”.

В книгата „Зоар” се говори само за ставащото в мрежата на връзки между душите. Цялата съвкупност от тези връзки между нас се нарича ”Висш свят”, чиито картини описва „Зоар”: сили, светлина, различни форми и образи. Повече няма какво да си представим, защото живеем в това.

Всеки от нас отделно представлява сам по себе си желание за наслаждение, а вътре в него, във връзките между нас – напълване със светлината на Висшия свят. Затова трябва да ”обвия” желанието си за наслаждение, да го прикрия, буквално като сянка, да направя съкращаване на него, да създам екран и отразена светлина и да пребивавам извън него – в своите отношенията с другите.

Имено за това говори „Зоар” – за формата и образа, които приемам спрямо другите. Ако аз правя това, разкривам всичко, което четем в „Зоар”. В противен случай се намирам вътре в себе си, в желанието си за наслаждение и усещам само този свят.

Ние можем да усещаме или вътре в себе си, или над нас, извън нас. ”Извън нас” – това значи в отношенията към ближния. Ближният, това са хората, с които искаме да построим свързваща ни връзка и това се нарича ”група”. А ако по такъв начин се обръщам към целия свят, то групата е целият свят.

Ако поправяйки свойствата си, искам да разкрия силата, основала всичко, то я разкривам съгласно закона за подобие на свойствата. И когато моята връзка с другите придобие духовна форма, духовна същност – дълбоко, взаимно отдаване, степен на поръчителство даже на първи етап, то аз веднага ще усетя в нея Твореца.

От урок по книгата „Зоар“, 25.07.2011

[49184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Участвайки в Седмицата на книгата, аз наблюдавах интересно явление: човек минава покрай щанда с книгите, вижда книгата „Разкриването на Зоар” и неговата реакция показва, че той е чакал този момент цял живот. Той гледа книгата, без да смее да я вземе в ръцете си, тогава той отминава и после пак се връща при нея. Очевидно е, че има вътрешна борба.

Много хора се колебаят да купят тази книга, изпитвайки страх пред нея, въпреки че подсъзнателно нещо им казва, че истината е скрита в нея. Те дори си тръгват с болка, че не са взели книгата със себе си. Как ще обясните този страх?

Отговор: Това е един от проблемите, с който трябва да се справяме, и да помогнем на хората да преодолеят този страх. Това е поправяне. Никой не е виновен, както е казано: „Отиди при Майстора, който ме е направил”.

Ние съществуваме в егоистичната природа, която трябва да усеща отричане, страх, отхвърляне на това, което трябва да ни доведе до поправяне. Това се облича в някакъв вид страх от книгата и резултатите от четенето и, сякаш това може да ни навреди. По същество, това е подготовка за поправяне.

Този страх се надига не защото на хората им е казано за забраната да докосват книгата. Нищо не се случва без причина. Обратно, нашият егоизъм, нашето желание да се наслаждаваме ни е подготвило по такъв начин, че стоим настрана от поправяне.

Няма избор: ще трябва да работим върху това, да го обясним и да положим усилия за него. Но във всеки случай, не обвинявайте никого. Никой не е направил това нарочно. Самата природа на нашето его, на нашето желание за наслаждаване ни кара да сме против всичко, свързано с поправянето, принуждавайки ни да стоим възможно най-далеч от него.

Струва си да изучим това поведение. Модерен млад човек, който не се тревожи за нищо, изведнъж усеща необясним страх пред „Зоар”. Това е природа. Дори и ако не е чувал нищо за тази книга, той разкрива в себе си някакви първобитни, средновековни предразсъдъци, сякаш той вече не е модерен човек.

От урок по книгата „Зоар”, 22.06.2011

[46122]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Главното за нас е играта. Затова, четейки „Зоар“, трябва да играем ролите на великите кабалисти, да си представяме, че се намираме в същото състояние като авторите на книгата „Зоар“, които отначало разкриват отблъскване един от друг, достигащо до ненавист, а след това се обединяват помежду си.

Отначало те се ненавиждат и затова не усещат нищо освен животинското състояние – този свят. От такова голямо падение те започват да се издигат на духовното ниво на взаимно отдаване и поръчителство – и тогава връзката между тях става толкова силна, че разкриват това, което описват в „Зоар“.

Затова ние също трябва да се стараем, чувствайки отсъствието на връзка между нас, да достигнем толкова силно единство, че да разкрием написаното в „Зоар“ – да достигнем стъпалото на авторите на тази книга. Ако те започват с ненавист, буквално желаейки да се убият един друг, то макар и да не сме достигнали толкова дълбоко осъзнаване на злото, но въпреки това, доколкото го разкрием и поправим – дотолкова ще постигнем поне частично разбиране за това, което са написали, ще се озовем на същото стъпало, което те са разкрили.

Въпрос: Как е свързана играта с привличането на обкръжаващата светлина?

Отговор: Играта е всичко. Това е единственото действие, което извършваме. Играта означава, че се стремя към това, което искам да постигна. В какво е разликата между играта и което и да е съзидателно действие в нашия свят –  нали с него ние също искаме да постигнем нещо? Така е. Но в играта ние не знаем точно какво да правим. В нея има елемент на късмет, свобода на волята, има нещо, което не мога да предвидя. Затова и се нарича игра.

В тази игра завися от другите, като че ли се намираме в истинско състояние и играем на нещо въображаемо. Но в крайна сметка това въображаемото се оказва истинско, когато го постигнем. Затова играта се нарича сериозна работа.

От урока по книгата „Зоар”, 25.07.2011

[49187]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всички кабалистични текстове са предназначени за Кабалистите, за да предадат въодушевление и впечатление помежду им, а така също и знания за свързващата мрежа между душите, в които те съществуват. Целта е да се разкрие по-бързо висшата сила, Творецът, и да се приближат останалите души по-близо до поправяне.

Ние можем също да използваме тези книги без дори да знаем или разбираме какво са писали  кабалистите един на друг, защото всеки един от тях пише на своето собствено ниво. Но когато ги четем като малките деца, стремящи се да разберат какво е написано в тях, какво искат те да предадат един на друг и какво искат да ни опишат, когато отворим тези книги, писани от великите кабалисти, желаейки да станем подобни на тях в обединение и поръчителство, т.е. да се присъединим към тях, към системата на душите, в която те са свързани един с друг, да намерим своето място между тях, да се съберем в същия кръг, тогава, с помощта на тези писания, ние се удостояваме с доближаване до тях.

Това е така, защото текстовете, писани от кабалистите, съдържат тяхната сила, техните мисли. И ако желаем да се прилепим към тях, тогава, опитвайки се да се обединим един с друг и четейки заедно техните текстове, ние пожелаваме да влезем в тази система и да се присъединим към състоянието, в което са те.

Затова докато четем „Зоар”, не трябва да забравяме, че с помощта на този текст искаме да се поправим и да се включим в същата система, която вече съдържа техните души и ние сме единствените липсващи там, в нашето общо обединение. Ние стигаме там след като веднъж се обединим един с друг, желаейки да влезем в същата система, в която вече се намират всички велики кабалисти. Всъщност това състояние вече съществува и ние сме единствените, които го търсим. В крайна сметка „Зоар” разказва за нашето бъдещо състояние, което достигаме и присъединяваме.

Така че нека си представим себе си в общата система от души, сред тези велики кабалисти – и нека помолим за нея!

От урока по книгата „Зоар”, 24.07.2011

[49097]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→