Книгата „Зоар“. Глава ”Вайкаел”, п. 333: И тези души, обитаващи долната Еденска градина, странстват през всичките дни на новия месец и в съботите и се издигат към мястото, наричащо се ”стените на Ерусалим”, които са външни страни на Малхут на света Ацилут, и там множество управници и колесници (меркавот), охраняващи тези стени …

Те се издигат към това място, но не стъпват вътре в Малхут дотогава, докато не се очистят. Там те, прекланяйки се, изпитват радост от светлината и се завръщат в долната Еденска градина.

Със своето повествование „Зоар“ просто ни повежда от състояние към състояние – при условие, че душата навреме извършва правилни действия – т.е. на момента правилно реагира. Тогава „Зоар“ ни показва последователността на действията, които трябва да изминем по време на нашата поправка – целият този процес.

Трябва да се разбере: че нищо не става от само себе си – само с предварителна работа, от човек, който с всички сили се старае да осъществи нужните действия. Онова, което усеща в себе си, извършвайки тези действия – това е и написаното в книгата „Зоар“.

Но всичко това е резултат на неговата вътрешна работа с желанията / със съсъдите, с екраните, изясненията, сливането със светлината. Така той приема всевъзможните форми на отдаващия. Тези форми на отдаващия, които се базират на основата на свойството за получаване, създават му образа на висшата реалност. По принцип, тази висша реалност също не съществува, но до пълното поправяне ние можем по такъв начин да разкриваме действителността, създадена от двете противоположности – светлина и тъмнина.

Разбира се, че във всичко описано в книгата „Зоар“ – Еденската градина, преизподнята, издигането и спускането на душата – трябва да виждаме задължителните състояния, които всеки човек трябва да измине по пътя към духовното. Всички преминават едни и същи състояния, само, че всеки ги усеща различно – така, както всеки различно възприема нашия свят, съгласно своите свойства и корена на душата си.

От урока по книгата „Зоар“, 08.09.2011

[54003]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар ни разкрива Шхина, връзката между нас, във всевъзможни форми и образи, на различни езици, описвайки различни ситуации.

Ако искаме да се отъждествим с това, което четем, даже не разбирайки за какво става въпрос, това означава, че желаем да опознаем изучаваното, че се стремим да бъдем в тази мрежа, свързваща душите, която Зоар ни разкрива – в събирането на душите, стремящи се към Твореца, в светата Шхина. Под ”свята” се подразбира, че тази мрежа действа във взаимно отдаване, във взаимно поръчителство.

Тогава, четейки Зоар и желаейки да разкрием тези явления на Шхина между нас, привличаме към себе си светлината, възвръщаща към източника, към Твореца, от тези същите състояния, скрити от нас зад думите в Зоар, защото искаме да се приближим към същата тази мрежа от правилни връзки между всички.

От урок по книгата Зоар, 30. 08. 2011

[53062]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всичко, коетоние желаем да разкрием, разкриваме не със свои сила, в нашия сегашен съсъд за възприятия – желанието да се наслдим, а в свойствата за отдаване. Материалния свят се разкрива в свойствата за получаване, а духовния свят – в свойствата за отдаване.

В нас ние нямаме свойства на отдаване, и затова ние не можем да видим, усетим нищо от духовния свят.  Всичко явления, които усещаме, ние възприемаме в нашето желание да се насладим, насочено “към себе си“. А духовния свят се усеща в желанието за отдаване, на изхода от желанието да се насладим, “извън себе си“.

Как можем да се приближим към това, ако тези две форми за възприятие са обратни една на друга? Кабалистите казват така: постарай се да играеш на отдаване, да се упражняваш че го правиш, извършвайки  заедно с другите едно действие – всеки, заедно с всички, се стреми да излезе “от себе си“, от своето его към другите. Представи си този стремеж, доколкото си способен.

В този стремеж, мислейки за това, че излизаш от себе си към другите, ти започваш да постигаш, усещаш, опознаваш какво е това духовен свят. Нищо от това ти не разбираш, не можеш да проанализираш, да провериш, да оцениш действията си. но тези усилия постепенно изграждат в тебе “мускули“, които вече се намират в теб, само че ти никога не си ги използвал.

Ако ти все повече полагаш усилия, то тъй като в теб, в твоята точка в сърцето, като в капката семе, са заложение всички възможни части на твоето бъдещо, голямо тяло на душата – за сметка на тези усилия то се развива. Защо? Защото твоите усилия да излезеш от себе си към ближния се натрупват със силите на всички останали заедно, обединени в общия стремеж, – и по този начин ти пробуждаш тези “мускули“.

Тъй като всеки човек в групата, мислейки за изхода от себе си към другите, по този начин добавя сила за своите особени “мускули“ от всички останали. Излиза, че всеки започва да увеличава своите “мускули“ поради способността да се развива и да излиза от себе си.

Получава се, че във всеки човек има само точка на изход от себе си навън – обобщен стремеж. Но всички останали, които се намират около него и също така мислят за изход от себе си, – точно те, включвайки се в него, изграждат в него (и така всички – за всеки) строежът на бъдещия парцуф на душата. Това не означава, че те му дават нещо от своите “мускули“. Те му давата сили за развитие на този информационен ген (решимо), който се нарича негова точка в сърцето, капката семе.

Излиза, че нито един от нас не може сам самичък да се развива в никое направление, в нито един “мускул“ от 613-те наши сили, наши желания, а само за сметка на взаимното включване в другите. За да ни обезпечи такова взаимно проникване, Творецът ни изпраща другари, наставници, стачки, войни, проблеми, натиск – най-различни ситуации. Ако на основата на всички тези проблеми ние работим правилно, то колкото  по-изострени, драматични се усещат в нас тези ситуации, в толкова по-високи, здрави стъпала на подема те се превръщат.

Затова ние трябва да присъединяваме към ученето си всевъзможни ситуации, възникващи в групата и у всеки човек, неговите трудности във вътрешната духовна работа и да видим доколко може да се напрадва именно на основата на проблеми и затруднения.  Ние виждаме това от разказите в Тора: всеки път се разкриват все по-големи проблеми, а над тях стават все нови и нови подеми. И така – докато не достигнем пълнотопоправяне – (Гмар Тикун).

Затова, четейки Зоар, трябва да се съсредоточим на това, всички заедно да желаем да излезем от своето его към другите. По този начин всеки от нас израства всоя съсъд/желание – духовния парцуф, който се изгражда именно от взаимното вклчване на всички.

От урок по книгата ‘Зоар“, 06.09.2011

[53813]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем книгата Зоар, къде трябва да се стараем да намерим връзката между нас – в разума или в усещанията?

Отговор: В усещанията. А ако не сме способни, то разумът трябва да помогне. Но преди всичко трябва да се стараем да намерим чувствената връзка.

Зоар ни описва онази връзка между нас, в която ние съществуваме. Тази връзка ще се разкрие като Малхут на Безкрайността, пълна със светлината на Безкрайността, присъствието, разкриването на Твореца. Към това трябва да се стремим.

Затова четейки Зоар, ние се стараем да си представим правилната връзка между нас. В наши дни необходимостта от такава връзка за цялото човечество вече започна да се разкрива явно. Затова науката кабала се разкрива за всички, изисквайки от нас, малко по-рано получилите пробуждане и започнали да се занимават с нея, да започнем масовото и разпространяване, за да могат всички да разберат, какво се намира в криза – тоест във връзка, която по-рано е работила, а сега не работи и трябва да се намери нова връзка между нас.

Тази нова връзка е невъзможно да се разпознае по естествения егоистически начин, както по-рано. Защото тази връзка вече съществуваваща в глобално- интегралната система, пронизана от взаимното поръчителство, в някаква степен се разкрива в света. Затова пред нас възниква проблема: разкрива се най-добрата връзка между нас, а ние все още се отнасяме към нея егоистично. Разрива между желателното състояние, вече разкриващо се в света, и истинското, в което пребиваваме – това е то кризата.

Четенето на книгата Зоар, изучаването на цялата наука кабала и всичките ни усилия трябва да ни доведат до такова състояние, че да се уподобим на тази мрежа от връзки, разкриваща се между нас. Тъй като тя се разкрива вече многократно поправена, отколкото ние, в нашето разбито състояние. И ние, анулирайки ситуацията, казваме, че светът е взаимосвързан, а ние – не.

От урока по книгата Зоар, 05.09.2011

[53716]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е мое вътрешно свойство, към кого възнасям молитвата?

Отговор: Към това съвършено свойство, което трябва да достигнеш. Да се моля означава да желая да придобия поне някаква връзка с това, към което се стремя да се приближа. Молитвата – това е желанието, потребността от връзка, както се казва: „Желая аз!”.

Връзката може да бъде външна – далечна или много близка – и вътрешна – до такава степен, че няма разлика между нас. Но във всеки случай, това е връзка. Няма нищо повече в нашата реалност – само отдалечаване и сближаване с каквото е угодно. От лошото искам да се отдалеча, към доброто – да се приближа толкова, че се включвам в него или то в мен.

Как усещаме нашата връзка зависи от духовните стъпала, на които се намираме. Ако усещаме висшето стъпало, то тя е много вътрешна, АХАП на висшето се намира вътре в Галгалта Ейнаим на нисшето. Ако усещаме нисшето стъпало, то влизаме в нейната вътрешна част и действаме там.

Но няма нищо освен отдалечаване и сближаване. За това е цялата ми молитва, в това са всичките мои желания: да се приближа към нещо или да се отдалеча от него.

От урок по книгата „Зоар”, 01.09.2011

[53310]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Четейки „Зоар”, ние трябва да се грижим за намеренията. Без намерение книгата няма да ни помогне и ученето няма да бъде ефективно. Всички поправяния произтичат само съгласно намерението. Защото имено то създава различията между всички части на природата – неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Имено намерението строи в нас образа на човека. Целият заключен в нас слой желания (авюит), всички негови възможни напълвания, различни състояния, всичко това слиза свише. Отдолу трябва само да добавим намерението, какво именно желаем. Ако не задействаме намерението си изкуствено, със сила, то все пак ще се прояви, но в своя естествен, егоистичен вид. И тогава ще напредваме по пътя на страданията.

Ако искаме да напредваме по краткия и добър път, по пътя на Тора/светлината, трябва само да добавим намерение. У нас няма нищо повече. Затова всички наши надежди и очаквания трябва да разкрием по време на четенето на книгата „Зоар”.

Човек трябва да провери как си представя своето напредване в духовното, в земния живот, какво му е угодно, какви са намеренията му, които може да присъедини към четенето. Това е процесът на самопознание: какъв съм аз. Защото в намерението всъщност има и човек. А всичко останало е Творецът.

Намерението ни строи, създава образа на човека чрез съвкупност от чувства и разум. Защото те, в крайна сметка, са цялата кръгла сфера на Малхут на Безкрайността, съвкупност от всички усещания и разуми. И после какво? Какво искаме да построим от целия този материал? Това е и намерението – екранът и отразената светлина, които строят духовния парцуф. Без намерение няма парцуф, няма образ, няма форми.

От урок по книгата „Зоар”, 29.08.2011

[52950]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ако човек иска не само да съществува в тази крехка част на действителността, а да се добере и до нейната вътрешна част – вечна и съвършена, то той има няколко средства: учител, група и книги.

Учителят ще ти обясни, че съществува такава възможност и че тя може да бъде осъществена с помощта на групата, в която всеки се стреми към усещане на истинската, съвършена реалност и книги, говорещи за тази съвършена реалност.

Ако се постараем да бъдем заедно, то всеки сякаш излиза от себе си, от своето зло, тъй като е длъжен да усети, че пребивава в другите. И тогава, ако се старае да бъде над себе си, в другите, в съединение с тях и чете за възприятие на реалността в отдаване, то по този начин се уподобява на своето бъдещо състояние, сякаш се намира вече там.

Според степента на стремежа си той предизвиква оттам втора сила, съществуваща в реалността, силата на отдаване – освен малката сила на получаване, дадена му от природата. Тогава към него идва силата на отдаване и извършва изменения в него. Тези промени човек може да усеща не като приход на силата на отдаване, а като допълнителна сила на получаване, дошла към него – което също е вярно. Но освен това, той достига същата тази сила на отдаване.

И така напредва човек – ту вляво, ту вдясно, но задвижван от същата тази сила на отдаване. Тъй като до тази сила на отдаване той трябва да достигне съвместно със силата на получаване. Тези две сили започват да се разкриват в човека като две линии – лява и дясна. И тогава човек напредва – ту в падение, ту в подем, той още не знае, какво именно е подем и кое е падение и ги определят за сега все още по сегашното си усещане.

Но с течение на времето той започва да усеща, какво представляват тези две линии и е длъжен да ги използва, да се намира по средата между тях. Така той ги „взема в ръцете си“ и започва да ги управлява и да ги стединява в средната линия.

Но цялата ни работа се заключава по същност в това, че се учим заедно, желаейки да се съединим един с друг в сърцата си, в стремежа си към единство – над всички противоречия и различия, тъй като те се отнасят само до животинското ни съществуване, което остава тук, в този свят, а ние искаме да се съединим над него, заедно в нашите желания, с точките в сърцата.

Ако четем Зоар с такова намерение, то книгата говори за поправените ни състояния, т.е. за това, как в нашето съединено състояние, разкриваме свойството отдаване или което е едно и също – Tвореца, светлината, духовния свят, висшия свят. Затова четейки Зоар всеки трябва да си представя това състояние.

От урока по книгата „Зоар“, 12.08.2011

[51054]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

Ако искаме да напреднем в действителното възприемане на реалността, това е възможно само в нашите поправени свойства.

Защото в нашите сегашни свойства усещаме само тази реалност, в която се раждаме, живеем и умираме, и отново се раждаме, живеем и умираме – и това е всичко, което имаме.

Ако искаме да придобием друго, обратно възприемане на действителността, трябва също да придобием подходящите за това свойства: вместо получаващи – отдаващи, вместо поглъщане – отдаване. Защото постоянното ни желание да поглъщаме всичко „в себе си” е само половината от природата, а втората половина е отдаването „извън себе си”.

Затова цялата ни работа се състои в това да се стараем да достигнем втората половина от природата, да придобием втората сила, съществуваща в света. Това време се нарича период на подготовката. Сега се намираме в него, като се стараем с помощта на групата, ученето и всевъзможни средства да достигнем такова състояние, за да притежаваме също втората сила – отдаване. И тогава, използвайки тези две сили – получаване и отдаване заедно, ние ще узнаем цялата реалност, в която живеем.

Хората, които вече са получили тази втора сила на природата и заедно с нея са добили възприятие за цялата реалност, се наричат кабалисти. А самата тази наука се нарича „наука кабала” – „наука за получаване”, защото човекът придобива цялата реалност в цялост, а не само мъничка нейна част, която е способен да погълне в себе си, в своите сегашни свойства. И тогава, както казват кабалистите, човек достига такова състояние, че се издига над сегашното възприятие – във вечната, съвършена реалност.

От урок по книгата „Зоар”, 12.08.2011

[51058]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато четем „Зоар”, трябва да се опитваме да не забравяме, че всички поправяния означават обединение между нас. Трябва да видим всичко, което се случва днес в света, като разкриване на отделеността. В крайна сметка, омраза, безредия и всякакви проблеми ни се разкриват преди всичко, за да почувстваме ние, а после и целият свят, че трябва да поправим връзката между нас.

Доколкото разпространяваме и говорим за връзката помежду ни над разделението и противоположността между всички части на народа и на света, дотолкова се подготвяме и изискваме обединение по време на ученето.

Затова, колкото повече оказваме влияние и разпространяваме това знание, колкото повече говорим за обединение, опитвайки се да доведем народа до обединение, толкова повече ще го изискваме по време на ученето и тогава ще заслужим да проведем тази светлина към народа и света.

От урок по книгата „Зоар”, 10.08.2011

[50862]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, написана през II век след Хр. от раби Шимон и неговите ученици, е предназначена за духовното поправяне на човечеството. В нея авторите са разкрили системата за управление на мирозданието, но са го направили с голямо внимание.

Книгата е изложена в такъв стил, че за да бъде разбрана е възможно само от онзи, който се намира в духовно постижение и прониква във вътрешния смисъл на думите. Останалите възприемат „Зоар” като книга за различни чудеса или като историческо повествование.

Първоначалното разкриване на книгата „Зоар” през X век след Хр. е предизвикало немалко нежелателни последствия, които се чувстват и до днес. Човечеството не е разбрало тази книга, тъй като не е било готово за нейното появяване. Решавайки, че тя говори за чудеса и мистика, хората започнали да изготвят по нея амулети, отрови, противоотрови и т.н.

От друга страна, разпространяването на книгата „Зоар” е изиграло положителна роля, ускорявайки вътрешното развитие на човечеството. Силата, която е скрита в нея, е дала мощен импулс на обществено-техническото развитие и в резултат е довела нашето поколение до необходимостта да се избави от егоизма.

Днес, когато в света се разкрива глобалната взаимовръзка, книгата „Зоар” е призвана да помогне на човечеството в адаптирането към новата система и в разбирането същността на своето съществуване. Успехът на този процес зависи от разпространението на висшата мъдрост сред масите.

Сегашните действия на кабалистите по обединяването „прокарват” в света методиката за поправяне. От нас излиза огромна светлина, макар засега сами да не усещаме това. Светът започва да вижда, да чувства, да разбира в какво състояние се намира. Много учени вече пишат за необходимостта от изменение на човешката природа, но не знаят как да направят това.

Затова задачата ни е да разпространяваме в света методиката за духовното поправяне. За тази мисия на кабалистите става дума в статията на Баал а-Сулам „Рогът на Месията” („призив за поправяне”). Без основните знания за целта на своето съществуване, отчайващото се човечество може да си навлече много беди, включително и „развързването” на поредната световна война.

Разпространението на методиката за поправяне сред масите се нарича „рог” (шофар), защото е подобно на тръбния звук от рога на овен, разнасящ се на големи разстояния.

Правилното изучаване и адаптиране на кабала, правилната работа с другарите в групата пробужда особена светлина, която се нарича „пророк Елияу”. Става дума за силата, която ни разкрива тайната на мирозданието. Под нейното въздействие Висшият свят започва да излиза през завесата на скриването. Казано е: „Ще дойде Елияу и ще разреши всички въпроси и проблеми” – тоест ще ни отвори очите за истинската картина на съществуването.

Разкриването на кабала сред масите – това е предварителното и задължително условие за пълния подем от егоистичното ниво на нивото отдаване и любов. Затова в наше време се е появила възможността да се направи пълен коментар на книгата „Зоар”, с помощта на която привличаме висшата светлина и реализираме методиката за духовното поправяне на човечеството.

От виртуален урок, 31.07.2011

[50023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→