Въпрос: Как да осъществим правилно съединяване помежду си? Тук необходими ли са чисто духовни действия?

Отговор: Не, необходимо ни е да изпълним всевъзможни действия, насочени към съединяването в този свят: в групата, в разпространението.

Нужно е в света да се установи нов подход за възпитаването на децата и възрастните, в отношенията между хората, за да служат всички наши отношения за духовното извисяване, за разкриването на Твореца в нас.

Всички тези действия се наричат заповеди. Ние сме длъжни да ги изпълняваме, за да поправим нашето егоистично желание, докато в него не се разкрие Творецът в цялата си сила.

Разбитите желания, цялата взаимна ненавист се наричат ”анти-заповеди”, анти-Творец. Ако поправям ненавистта на любов, означава, че изпълнявам заповедите – действия, които ни свързват.

А формите, разкриващи връзките, които показват как всяко желание трябва да се съединява с другите, се възприемат от мен като образ на Твореца.

Тоест Творецът – това е правилната връзка между нас! Ние Го усещаме като правилно свързващата мрежа, съединяваща ни и включваща Го в тази система.

Всичко това и се нарича Творец – това състояние трябва да достигна и затова Той така и се нарича ”Бо-ре” (ела и виж).

Това включва и физически действия: работата в групата, събрания на другарите, конгреси, съвместно учене – но след всички тези външни действия е необходима вътрешна работа, истинско вътрешно поправяне, поправяне на душата. Нали Творецът иска поправяне на сърцето.

И тези действия се наричат ”материални заповеди”, въпреки че не се изпълняват от ръцете или от краката. Тези духовни действия аз мога да изпълня само ако имам светлината, връщаща към източника.

Аз не правя това сам! Всички заедно: Аз, Групата и Творецът – трите правим всевъзможни превръщания. Само заедно! Нито едно поправяне не може да се направи със собствени сили. Необходимо е съчетаване на всичките три компонента.

От урока по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 17.10.2010

[23938]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Получава се, че всеки от нас през цялото време ”пробива дупка в общата лодка”, но трябва ли да повишим своята чувствителност, за да разберем това?

Отговор: Когато започваме с тази работа, разкриваме ”613” действия (заповеди), грешки (шгагот) и престъпления (едонт), именно относно поръчителството. Наистина, става дума за ”заповяданото” на нас действие, което сме способни да изпълним!

Това е единственото свободно действие, затова то се нарича ”една заповед”, само че се състои от много съставящи (Г”Е, АХА”П, всички нива на желанието), вследствие на постепенното поправяне на желанието ”за поръчителство”.

Всичко това се реализира през едно мъничко отверстие в прохода, в който се изпълняват всички заповеди. Това е подобно на процеса на раждане – преходът от майката през тесния проход за този свят.

Когато се опитвам да съм в поръчителство, да съм в любов към ближния – там, в това намерение, аз разкривам моя висш свят.

Затова е казано, че ”краят на действието е в началния замисъл”, тоест аз през цялото време трябва да бъда в едно намерение. Всички мои действия трябва да са заради любовта към ближния и любовта към Твореца.

Самото действие не е важно – важно е намерението, което аз мога да добавя към него. Както е казано, че за Твореца не е важно как колят добитъка (нашия егоизъм), а е важно намерението.

Затова само спрямо намерението, а не спрямо самите действия, ние оценяваме дали правим грешки и престъпления или изпълняваме заповеди и поправяния. Творецът не Го вълнуват твоите действия – за Него е важно, че ти имаш намерение ”чрез тях” да постигнеш.

Затова ако ти започнеш да добавяш намерението ”заради отдаване”, намерението ”за поръчителство”, то всички твои действия в живота стават свободни!

Всичките 360 градуса, на които действаш, се превръщат в една огромна тръба, водеща във висшия свят!

Целият този свят се превръща в твой проводник за духовното, а не е началната тесничка тръбичка. Тя се разширява за сметка на светлината хасадим, която е ”свойството отдаване и любов”.

И тогава не е важно какво ще правиш ти – дали работиш на полето или в учреждение. Ако правиш това с намерение ”заради отдаване”, цялата твоя работа е сякаш работа в Храм.

С това откриваме съвършено друго отношение към действието, към отдаването. И главното е, че съгласно това, ние проверяваме дали то ще бъде грешка или престъпление не по самото действие, а по намерението: за поръчителство, за любов и за отдаване към ближния.

Така се определя в какво си грешник и в какво си праведник – всичко съгласно твоето намерение.

Хората смятат, че всичко се оценява съгласно действието, но в духовното всичко се определя само от намерението. Затова е казано: ”Мнението на Тора е обратно на мнението на притежателя”.

От урока по статията „Любов към Твореца и към творенията”, 12.10.2010

[23343]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо всички помнят за 613-те заповеди, но забравят, че над всичко има една единствена заповед – любовта?

Отговор: Съществува само една заповед – това е напътствието да достигнем любов към ближния. Защото с това, ние подготвяме съсъда на душата за напълване със светлина и единение с Твореца.

“Възлюби ближния, като самия себе си” – това означава обединяване на всички противоположни и ненавиждани от теб желания в едно, и така, да достигнеш сила, позволяваща разкриването на Твореца и съединяването с Него. С това, ние преодоляваме цялата разделяща ни  с Него пропаст.

Заповедта за любов, се разделя на две части: “завръщане в трепета” (нивото бина) и “завръщане с любовта” (нивото кетер). На всички мои мисли и желания аз съм длъжен да направя тези две поправяния, едно след друго.

Първото поправяне е да престана да ненавиждам ближния! Защото поначало аз го ненавиждам. И поправяйки ненавистта, аз изминавам половината път – от отрицателното състояние, от ненавистта, достигам неутрално състояние, нула.

Това е степента (свойството ГАР де-Бина), на която аз нищо не искам за себе си, повдигайки се над всички свои огромни егоистични желания.

Аз не искам да причиня никакво зло на ближния! Макар, че на мен ми се разкрива, че аз съвършено безнаказано мога да му взема всичко и да го унищожа, но аз нищо не искам, само никого да не засегна.

После, с тази степен (степента ГАР де-Бина), аз се издигам към степента на любовта и поправям своите желания до ниво отдаване (ЗАТ де-Бина). ЗАТ де-Бина – това е матката на духовния парцуф, и затова аз желая да отдавам на всички и да напълня всички. Така, аз от ненавист, достигам любов.

И в крайна сметка се получава, че съществува само една заповед – на любовта, която ние достигаме с две стъпки. Защото поначало, ние сме противоположни на любовта, и преди всичко трябва да достигнем неутрално състояние – а след това вече, да се издигнем към любовта.

613-те заповеди, това е поправяне на единственото желание да се насладя, което има много свойства и затова изисква различни поправяния, но всички те са за това, да достигна любовта. Но аз през цялото време трябва да мисля за тази крайна цел, иначе няма да привлека върху себе си светлината, възвръщаща към източника.

Затова, през цялото време трябва да мисля за крайното, поправено състояние, където Аз, поправящата ме светлина и Творецът (Исраел, Тора и Творецът) – сме едно цяло.

Струва ми се, защо аз сега трябва да мисля за Твореца, Той е толкова далече от мен – нека отначало да приведа в порядък моите отношения с човечеството?!

Но ние няма да успеем нищо да поправим в обществото, докато не привлечем светлината, възвръщаща към източника. Именно тя трябва да направи поправянето, а светлината на поправянето – това е Твореца, и не трябва да забравяме за Него.

Затова, във всички “613” поправяния, винаги трябва да присъства мисълта за “любовта към ближния”, за главната заповед: любов към Твореца. Без нея ние не привличаме обкръжаващата светлина и нищо не поправяме, не съединяваме.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22637]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

От произведенията на кабалистите узнаваме, че всичко, подготвено за нас, е това разбиване, което трябва да поправим.

Затова има само една заповед – поправяне на разбиването, тоест възстановяване връзката между душите, които са длъжни да се съединят отново в една душа.

Но тъй като общата душа и нейните части, всяка душа поотделно се е разбила на много части ни се струва, като че ли ни предстоят различни многобройни действия. Но всички те, всъщност, представляват едно и също действие – съединяване.

Отначало ни е нужно да намалим своето егоистично желание и да се издигнем над него – ”в отдаване, заради отдаване”, което се нарича заповедта: ”връщане от трепета”.

А после, да поправим себе си на ”получаване, заради отдаване”, което се нарича ”връщане с любов”. ”Любов към ближния, както към самия себе си” – това е резултатът от цялото наше поправяне.

В резултата всички части трябва да се съединят в едно цяло, без никаква разлика помежду си. Тоест в действителност, има една единствена заповед – съединяване.

На нас ни предстои да разкрием още доколко всичко в този свят е предназначено и подготвено за изпълнението именно на тази заповед.

Всичко е подготвено, за да ни даде възможност да се издигнем по прост и добър път, отначало с разкриването на състоянието на разбиване, а после – с неговото поправяне.

Затова ни се струва, че е необходимо да се направят много действия: със самия себе си, в кабалистичната група, в семейството, в обществото, в света, в цялото човечество, но е нужно постоянно да се държи на прицел (намерението), което означава едно единствено действие – съединяване.

Природата на това действие е достигането на единството, което разрешава за нас голямото объркване. Наистина, иначе ние не разбираме, защо преминаваме през такива различни състояния – тежки, объркани, мъгляви и защо в живота ни преследват толкова много трудности и проблеми.

А всъщност, причината е само една – недостиг на съединяването. И лекарството във всяка ситуация е същото – съединяване.

Ако ние си представим своето настояще и следващото желано състояние ето така: от разкриващия ни се недостиг на съединяването към съединяване – то всички проблеми ще се излекуват, всичко ще се проясни, всичко ще се напълни със светлина.

И ако ние се държим през цялото време в такова намерение, то ще се издигнем над объркаността и разбиването – към действието на единството с вяра над знанията.

Тоест аз няма да потъвам в своите желания, усещания, неразбирания и тъмнина, а ще разбера, че всичко това е следствие от разединението и ако направя всичко, зависещо от мен, за да достигнем съединяването, то ще се удостоя със светлината.

От урока по статията ”Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Ако цялата Тора (кабала) говори само за любов към другите, тогава защо трябва да поправим себе си? Не е ли достатъчно просто да имаме добро отношение един към друг? Защо трябва да се тревожим за нещо друго?

Отговор: Ние съществуваме на най-ниското, животинско ниво; ние просто живеем и умираме („животно” означава „живо” същество). А нашата задача е да се повдигнем до нивото на човек, да станем „подобни” на Твореца.

Но как да се издигна през всичките 125 степени, за да постигна това състояние? За това има особена скрита сила: Тора, светлина. Ако тя ни въздейства, ние се развиваме и повдигаме от животинското ниво, което сега възприемаме като омраза към другите, до човешкото ниво на любов към другите, което е равнозначно на любов към Твореца.

Началното (1-то) и крайното (125-то) духовно състояние вече са установени – аз съм наясно какво представлявам в този момент и какво трябва да стана. Затова няма смисъл да размишлявам над условията, които са ми дадени сега, или над моята природа. Нищо не зависи от мен и всичко вече е записано в корена на моята душа. Аз просто трябва да се концентрирам върху това, как да се предвижа и да се поправя.

 Аз трябва по-малко да се съсредоточавам на самите състояния, без значение дали упреквам себе си или се чувствам добре – за това е необходим само един миг, след който трябва веднага да се устремя към върха. Ние не можем да поправим себе си с „учтиво поведение” или „добри маниери”. Дори на най-малката степен ние поправяме себе си с „любов”. Иначе това няма да бъде поправяне, което се нарича „заповед”.

Затова е казано, че главното правило в Тора и всичките нейни заповеди са любов и всяко поправяне на желанието за получаване е малка част от постигането на тази любов. Няма нищо друго освен любов и омраза – разбитите желания да получа заради себе си и поправените желания заради отдаване. 

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 27.09.2010

[22065]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Кабала, Тора - Няма коментари→

Из статията на Рабаш „За клоните и духовния корен“: «Трябва да се разделя вътрешното от външното. Външният клон трябва да съответства на духовния си корен, но вътрешно не е задължително да бъде съпроводен от външни корени.

И за да се възцари в сърцето на човека «земята на Израел», произхождаща от духовния корен Малхут – властта на Твореца, не е задължително човек  да се намира физически на земята на Израел.

Тъй като вътрешно човек може да се удостои с присъствието на Твореца (Шхина) и великите постижения, намирайки се извън пределите на Израел, както всички големи кабалисти, които някога са живели зад граница.

Вътрешно е работата на сърцето, в което няма никаква връзка с външното. Но едновременно с това, външното също е важно.

Например, ако има закон, че е нужно да се молят в минян (десет мъже), то няма да проверяват, какво е духовното им постижение, а които и да са десет човека могат да произнесат молитва и да четат книгата Тора.

Но ако има девет съвършени праведника – забранено  им е да отправят молитва.»

Да не се бъркат земните действия, «клоните» с подобните им духовни действия, «корените». Земните действия – «традициите» в нашия живот, нямат връзка с духовната степен на човека и не я определят.

Всеки човек може да принесе жертвоприношение в Храма, но да изпълнят духовно «жертвоприношение» могат единици – това е поправяне на своите егоистичните желания от висшата светлина.

Човек отделя в себе си желанията, които може да направи отдаващи, т.е. «свети», и ги повдига на степен на отдаване, «Храма», повдига ги от Малхут в Бина. Малхут – «дом», Бина – «святост». Малхут се повдига в Бина и създава в Бина «Дом на святостта», Храм.

А всички действия, които човек извършва «вътре», в свойството Бина, се наричат «жертвоприношение» от своите желания на нива «неживо», «растително», «животинско», той създава, чрез поправящата светлина, алтруистични желания, на ниво «човек».

Поправянето на всяко желание се извършва последователно чрез тройно въздействие на светлината „коен“ – „леви“ – „Исраел“, привеждайки го към подобие и сливане с Твореца.

Това се нарича да принесеш жертва (курбан), т.е. да станеш по – близък (каров) до Твореца. Такива поправяния определят духовната висота на човека.

А физическото изпълняване на подобни духовни, ирационални в нашия свят действия, наричани заповеди, е традиция, обряд (минхаг) и не зависят от това, намира ли се човек в духовния свят или не, възнамерява ли да извърши каквото и да е изправяне в духовните корени.

В нашия свят ние можем да извършим действия, които са отражение на духовните, но това са само народни обичаи. Те не  поправят нас и нашите желания,  което  виждаме по хората, които само ги изпълняват.

За да поправим желанието, трябва да се съединим с висшата светлина, която поправя неговото намерение за отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 01.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Свързана ли е душата на човека с неговото тяло, както духовният корен с неговите клони?

Отговор: Душата не е свързана с тялото. В душата има 613 желания, които трябва да поправя с помощта на 613 светлини. Тези желания изобщо не са свързани с нашия свят, те отсъстват в обикновения човек.

Появяват само при изучаващите Кабала с намерение за създаване връзка между тях, на основата на отдаването и любовта. Т.е. да поправят единната душа Адам, разпръсната на части, на отделни души.

При неизучаващите Кабала такива негодни желания и взаимна ненавист не възникват, и те нямат какво да поправят.

Това поправяне преминава през два етапа:

1. да не се използват 613- те желания – се нарича изпълване на „613 съвета на Тората” (еитин).
2. получаване на 613-те желания заради отдаване – се нарича изпълняване на  „613 указания на Тората” (пкудин).

Желанията, които били негодни, егоистични, с намерение „за себе си”, а след това поправени, и вече са с намерение да ги използват „заради другите” – преминали през изпълнението на заповедите – онова което е заповядал Творецът „да поправим нашите души”.

Това духовно действие не зависи от физическото тяло. Човек може да няма крака и ръце, или даже да няма тяло, и все пак той ще може да изпълни тези действия.

Поправянето на желанията не е свързано с физическата плът, намиращото се в духовния свят няма връзка с този свят.

Та нали всичко се усеща само вътре в желанието. Материята – това е желание. Усещането в най-малкото желание ни пресъздава картината на нашия свят – реалността в която ние живеем.

Това най-ниско стъпало „този свят” е невъзможно да бъде поправено – това е нежива степен, която не подлежи на поправяне.

Но освен неживото ниво на желанието „този свят”, на мен ми се дава мъничко желание от следващото стъпало, „точката” от по-високото стъпало, която не е свързана с материалното.

Това желание се нарича „точка”, защото в аз нея усещам само стремеж към нещо, което е извън този свят.

И него аз мога да  развия, притегляйки светлина, която ще ни обедини с точките на другите хора, иначе казано, ще обедини моята душа с душите на останали те. Във възникналото съединение аз ще започна да усещам духовния свят.

Когато към точката се присъединят още точки, се образува система, светлината я оживява и всички участващи в нея усещат живот.

От урока по статията на Рабаш, 01.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→