Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Главното това е – работата над Тора и заповедите

Човекът е длъжен да се стреми към възнаграждение за изпълнените заповеди (изпълнение на поправянето). Тоест, изпълнявайки заповедите (поправянето), той (задължен е да го желае) се удостоява със сливане с Даващия ги (както е казано: “Възнаграждението за изпълняващия заповедите е – познанието на даващия ги“).

Баал аСулам. Шамати. Статия 227. “Възнаграждението за изпълнението на заповедта това е – самата заповед“.

Само ако човек е способен да изпълни действието с намерение заради отдаване (заради благото на другия) – това действие може да се нарече заповед.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 32 1984-85 г. „Награда за получаващия“.

Основната част при работата с Тора и заповедите (поправянето на егоизма чрез висшата светлина) се започва след като се удостои човек с възвръщането от любов (действия, произтичащи от любовта към другите). Защото само тогава на него му е възможно да се занимава с Тора и заповедите с любов и трепет, както и им е заповядано.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС, п.133.

[29638]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Заповеди

Заповедта се явява тайното кли (същността на постижението). И в него се облича светлината, т.е. името (проявлението) на Творецът, отнасящо се до тази заповед (поправяне), както е казано: “Заповедта е свещта (отразената светлина “ор хозер“), а Тора е светлината (пряката светлина “ор яшар“).

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрите“.

Във всяка от 613-те заповеди има частичка светлина, съответстваща на тази степен и на определен орган на душата (светлината) и тялото (желанието). Изпълнявайки заповедта (поправяйки своето желание), човек притегля (в поправеното желание) съответната (за това желание) светлина, и това (напълването със светлина, разкриването на Твореца) се нарича “вътрешен аспект на заповедта“

Рабаш. Шлавей Сулам. Значение на молитвата за обществото. Статия 7, 1985-86 г.

Всичките 620 имена (613-те заповеди на Тора и 7-те заповеди на мъдреците) – това са всъщност 5-те части на душата, НаРаНХаЙ, защото съсъдът НаРаНХаЙ – това са 620-те заповеди, светлината НаРаНХаЙ  е светлината на Тора, находяща се във всяка заповед. Получава се, че Тора и душата – са едно и също.

Баал а-Сулам. Писмо 17.

[29487]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Тора

А Тора – това е простата светлина, разпространяваща се от същността на Твореца.

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрият“.

Тора – това са всички имена на Твореца, които се отнасят за творението.

Баал аСулам. Съзидаващият разум.

Думата Тора – от думата указание (инструкция), и от думата огледало (отражение, изображение) и видение, т.е. тя обозначава съвършеното постижение, което не изчезва след изговарянето (появяването).

Баал аСулам. Письмо 11.

[29325]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Онези части на създаденото от Твореца желание, които са способни да се пробудят духовно, се наричат Исраел. А тези, които засега не могат да се пробудят, се наричат „народи на света”.

Такива части има вътре във всеки човек – съгласно неговото желание. Науката кабала се занимава не с телата, а само с човешките желания.

И всеки човек, в който се появи желание към духовното, се нарича Исраел. А когато това желание изчезне, изгасне и се скрие между неговите егоистични желания – той незабавно започва да се числи към „народите на света”. Така е с всеки от нас.

А егоистичните желания, така наречените „народи на света”, също се делят на 2 части: „праведници” и „вредители” – тоест, едните искат да навредят на ближния, а другите получават желаното, но не за чужда сметка.

Така всички желания се делят на тези 4 групи:

* Егоистичните желания, наричани „народи на света” са : такива, които вредят и безвредни

* Желанията, склонни към „отдаване”, наречени Исраел са: предани на отдаването или не.

Ако човек се занимава с кабала, той поставя целия свят на везната, клоняща към добрата страна, защото със своите занимания привлича висшата светлина, от което светът на егоизма става по-добър. Но, ако той се занимава с обичайната (открита) Тора, само с физическото изпълняване на заповедите, той увеличава страданията на света (поставя света на везната, клоняща към страната на вината).

Междинно състояние не съществува. Затова всеки, който е свързан с Тора, е задължен да премине към изучаване на кабала! Иначе, той вреди на света.

За това разказва книгата „Зоар”, а Баал аСулам само ни обяснява нейните думи.

Цялата система е устроена така, че ако хората се занимават единствено с материалното изпълняване на заповедите, без да изучават кабала, всички останали части на душата, които нямат отношение към духовната работа, а само към егоистичното желание, набират по-голяма сила и усещат повече възможности да реализират своето его.

Тоест хората, занимаващи се само с материалното изпълняване, предизвикват цялото зло, което после се разкрива в другите три части на душите.

А душите, отнасящи се към трите долни части, не притежават никаква свобода на волята – да бъдат добри или лоши. Избор имат само онези, които се занимават с Тора – те могат да склонят света към доброто или към злото. И най-горната група, която се занимава с „вътрешната Тора”, тоест с кабала – също няма много голям избор, ако правят всичко, което зависи от тях!

Право на избор имат само занимаващите се изключително и само с „вътрешната Тора” – те са най-проблемната част. Всичко зависи от това, ще започнат ли да се занимават с кабала и в каква степен.

Тези, които могат да се занимават с нея, а не го правят – безусловно нанасят вреда на света. Но онези, които се занимават, макар и не с пълна сила – не вредят, а носят по-голяма или по-малка полза. В това е голямата разлика!

Ако всички хора, които имат някаква връзка с духовното, макар и в малка степен се занимаваха с кабала – в света нямаше да има никакво зло! Нито кризи, нито някакви проблеми. В това е ключа към успеха, повече нищо не е необходимо да се поправя – нито в банковата система, нито в екологията. И нищо друго няма да помогне срещу всички наши беди.

Ще помогне само едно – всички, които са свързани с Тора, трябва да се занимават именно с вътрешната Тора, вместо с външната. Тогава целият свят ще отиде към доброто, всички хора ще чувстват вътре в себе си желание да постъпват добре.

Такъв извод прави книгата „Зоар” и кабалистите за всички следващи поколения.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар””, 05.12.2010

[28799]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос от Севиля, Испания: Необходимо ли е да се прави обрязване на физическо ниво, за да се почувства такова вътрешно духовно намерение и ограничава ли се човек в духовното от това, че не изпълнява съответстващите материални действия?

Отговор: Аз вече толкова пъти обяснявах, че физическите действия нищо не определят в духовното. Всички изяснявания и всички поправяния се реализират в отношенията между хората.

Всичко има две поправяния:

1) ”отдаване заради отдаването” или ”Не прави на другия това, което сам ненавиждаш”.

2) ”получаване заради отдаването” или ”Възлюби ближния, като самия себе си”.

С първото поправяне достигаме свойството Бина, отдаване (”хафец-хесед”), а с второто поправяне достигаме свойството Кетер, Твореца. Това са двата етапа на поправяне, за които говори цялата Тора.

Съгласно с тези поправяния има 613 ”съвети и указания на Тора” (”ейтин” и ”пкудин”) – всичко това са действия по поправянето на желанието. И когато става дума за обрязването (брит мила) – се има в предвид вида поправяне на желанието, за забраната да го използват по-нататък от сфирата Есод, от която и се изпълнява това поправяне.

А никаква физическа операция няма да помогне на човека да стане свят/ отдаващ. Ние трябва да мислим за вътрешното/ духовното поправяне. Но всеки човек, съгласно произхода си може да съблюдава своите традиции.

Баал Сулам, като описва поправеното общество на бъдещето в статията ”Последното поколение”, казва, че всеки може да остане в своята религия – това не пречи духовното постижение.

Въпреки че традициите на юдаизма се различават от другите традиции с това, че отразяват истинските духовни закони, но тяхното външно изпълняване никак не помага да се поправи душата. Това е само обичай, приет да се изпълни в този свят като култура на народа.

От урока по ”Бейт Шаар а-Каванот”, 28.11.2010

[27964]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Когато се говори за „заповеди“, се има предвид желанията, които ме свързват с другите хора.

В мен има 613 (ТАРЯГ) такива желания, свързващи ме с всички. Аз трябва да ги поправя с помощта на светлината, връщаща към източника (който се нарича „Тора“).

Ако не работя над свързването с ближния – нямам какво да поправям. Сам, човекът няма как да отиде при Твореца – той няма нищо, освен духовната искра и животинските желания, които не трябва да поправя.

Ако искаш да се поправяш, ти трябва да покажеш мястото на разрива, разбитото място – а ти нямаш такова! Един не може да се разбие, нужни са минимум двама.

Затова, всичките 613 желания, които поправяме чрез светлината, връщаща към източника, е всъщност поправяне на нашите разбити връзки с останалите.

А светлината, която е изпълвала свързващото пространство между нас и е поддържала нашата връзка, е изчезнала. И сега, ние трябва да я привлечем обратно и да я  върнем на мястото. А когато светлината идва, тя първо поправя  мястото на нашата връзка, а след това го изпълва.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 21.11.2010

[27200]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Какво са „забранителните заповеди“ и „изпълнителните заповеди“, за които се говори в „Зоар”, и по какво се различава тяхното поправяне?

Отговор: Забранителните заповеди означават „не прави“, тоест ти трябва да се въздържиш от използването на своето конкретно желание за наслаждение.

Тъй като става дума за егоистично желание, което човек се стреми да използва, за да получи наслаждение, противоположно на това желание. И ако срещу желанието няма наслаждение, тогава аз не усещам  това желание, макар то да се намира в мен.

Но ние говорим за пробуждащи се в нас  желания, срещу които съществуват светлини, носещи наслаждения. Ние трябва по някакъв начин да се въздържим от използването на тези желания, да ги отделим, „да ги замразим“. Това се нарича „забранителни заповеди“.

За тази цел, аз трябва да задействам много сили. Но какви сили? Защото, да не използвам  желанието не означава, че имам контрол над себе си. В материалния свят, аз искам да използвам желанието, но се удрям по ръцете, за да не се докосвам до него.

А в духовния свят не мога да направя това. Трябва да представя по-висока ценност, значимост срещу своето желание, за да не го използвам.

Тъй като в духовното, прегрешението се определя от това, дали искам  да използвам желанието или не. Трябва да стигна до такова състояние, в което имам желание и според желанието, бих искал да го използвам, а според значимостта и ценностната система, аз не искам това, тъй като няма да доставя удоволствие на Твореца, а напротив – ще се отдалеча от Него.

Излиза, че аз имам  желание, а срещу него – поправяне. Трябва да работя над това поправяне, а не просто да се контролирам, за да не използвам желанието, както е в този свят. Трябва да работя над самото желание, за да има екран над него, тоест значимост от това, че не работя с него на нивото на  желанието.

Затова,  цялата ни работа над желанията се намира в ценностната система – доколко важен е в моите очи Творецът и целта – да бъда подобен по свойства на Него. Тогава, аз мога да се въздържа от използване на желанията – това са именно „забранителните заповеди“.

Това е огромна работа над всяко желание – да развиеш срещу него значимост, за да не го използваш. Тогава важността на Твореца, в моите очи, превишава използването на желанието и му се противопоставя. Това са забранителните заповеди.

След което има по-напреднал етап, когато вече мога да използвам желанията, за да доставя удоволствие на Твореца. Аз вземам тези желания и ги разкривам. Над тях, в мен вече има няколко екрана и съкращаване, за да не работя с тях, екран на «отдаване заради отдаване», и екран на «получаване заради отдаване».

Тогава аз работя с тези желания, за да доставя  удоволствие на Твореца. Това се нарича „изпълнителни заповеди“.

От урок по книгата «Зоар», 18.11.2010

[26952]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо започваме духовна работа в Тора и заповедите с егоистично намерение ло-лишма?

Отговор: Нашият материал е злото начало. За него е казано: «Създадох злото начало и създадох Тора за подправка». Излиза, че на злото начало е нанесена някаква подправка, едва ли не като крем.

Тора носи обкръжаващата светлина (ор макиф), която «облицова» нашия материал и го възвръща към Източника. С други думи, Тора – това е светлината, поправяща намерението и преориентираща го от «собствена полза» на «благо за ближния».

«Злото начало» е желание, обърнато към злото, т.е. към лична изгода. Идва светлината и го превръща в «добро начало» – в желание, устремено към доброто, към полза за другите.

И излиза, че Тора е «подправка». В края на краищата тя добавя «най-дребното» – подправя желанието с правилно намерение. По-рано ти си го използвал за зло, а сега за благо.

Е, а заповедите – това са действия, посредством които ти реализираш целта, за да може цялото твое желание да бъде подобно на Твореца.

В тебе се развива верига от действия, следващи на малки порции една след друга. Ти ги осъществяваш, за да могат в крайна сметка всички твои желания да бъдат устремени към отдаване. По този начин ти осъществяваш «заповедите», т.е. повелите на Твореца – поправяне в себе си.

 От урока по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Да изпълниш заповед може само, ако отначало си ненавиждал, а после си се поправил, чрез светлината, възвръщаща към източника, която може да се привлече само посредством изучението на кабала, в група и в правилно обкръжение, при постигане на поръчителство.

Тогава се счита, че съм изпълнил заповед и може дори  не една, а  всичките – и съм постигнал  личния  край на поправянето.

Но затова е необходимо да се изпълнят условията: да се действа за обединение, в правилно обкръжение, да се впечатлявам от обкръжението, а не да правя, каквото на мен  ми дойде наум.

Аз всеки път избирам все по-добро обкръжение, което ми внушава своите ценности, и ги реализирам като свои собствени. Тоест, аз отменям себе си  пред тяхното мнение и искам да се включа към тях – към самата система от духовни принципи, които те следват, а не просто към хората.

И тогава всички ние ще действаме в едно общо направление и ще реализираме един принцип и това ще бъде нашата молитва (МА“Н), на която ще получим МА“Д, светлината на поправянето, и ще установим контакт с духовното.

Това ще бъде контакт от нашето общо съединение –  във всеки поотделно не може да има духовното. Духовното се усеща само вътре във връзката, в Твореца – в силата, съединяваща душите.

Затова, аз не мога да получа своята духовна част от групата, и да ги оставя, да си тръгнат вкъщи със своята духовна „част“.

Аз през цялото време оставам вътре в обединението, и единствено все повече и повече влагам себе си в него. Там аз и откривам духовния свят.

А ако за миг изведнъж помисля само за себе си, отделяйки се от останалите, то отново се връщам към усещането само на този свят, както и сега.

Защо сега не чувствам нищо повече? – защото нямам връзка с другите. Само, когато я постигна,аз усещам духовното, а изключа ли се – усещам материалното.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 17.10.2010

[23946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал Сулам. Статията „Науката кабала и нейната същност”. Казано е: „Заповедта е свещта, а Тора – светлината”. Както човекът, който има свещи, но няма огън да ги запали и затова седи на тъмно, така онзи, който има заповедите (действията), но няма Тора (светлина), седи на тъмно, защото Тора е светлината, осветяваща тъмнината на желанията.

Има хора, които извършват много действия и си мислят, че те са правилни. Тоест, че тези действия ги приближават към по-голямо духовно възнаграждение. Но за съжаление, всичко това не е така.

Човек прави равносметка на своя живот, мислейки си, че е извършил много добри дела, изпълнил е много желания на Твореца (заповедите), изучил е Тора, научил е наизуст много свещени текстове, изпълнил е всички предписания. И накрая разкрива, че всъщност нищо не е направил, зашото „заповед без намерение е като тяло без душа”

Излиза, че всички тези физически действия не водят до никакъв положителен резулт в живота му.

Животът е отминал и той напразно се е старал и страдал. Ще му се наложи отново да се върне в тази реалност – да се роди, отново да израстне от пеленаче с надеждата, че в следващото превъплъщение ще успее да постигне нещо.

Така напредваме от поколение в поколение, от живот в живот, все същите души – докато не постигнем своята правилна реализация. Защото смисълът на живота не е в изпълняването на определени физически действия, а в поправянето на нашата природа.

Заповедта е поправянето на егоистичното желание на намерение за отдаване. Изхождайки от това определение, трябва да разбера: поправил ли съм поне едно желание, възстановил ли съм единението с другите?

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 17.10.2010 г.

[23950]

Filed under: Ежедневен урок, Заповеди, Тора - Няма коментари→