С вас се намираме в система, която се нарича единствено творение, Душа, Адам. Тази система е създадена от Твореца. Ние сме съединени в нея с непрекъсната връзка, както органите на едно тяло. Нашата обща връзка, напълнила с живот тази система е светлина. Тя се нарича свят на Безкрайността, защото всичко в нея е безгранично и съвършено. В този свят на Безкрайност, където всичките му части са свързани с любов и напълнени с безгранична светлина, Творецът поставя смаляващ филтър и след това – още, и още, и всичко се губи за зрението.

Да кажем, съм нарисувал красива картинка, а след това съм наложил върху нея филм с мръсни и разхвърляни петна. А след това още един, и още един, и все по-силно се зацапва оригиналната картина и така: 125 слоя. Тези 125 слоя понижават свойствата на отдаване и любов, които ни свързват в системата със света на Безкрайността.

С вас се намираме в най-външния слой и въобще не чувстваме предишните. А в нашия слой системата за връзка е съвършено влошена. Вместо усещане за любов, което ни свързва  в света на Безкрайността, ние се ненавиждаме един друг, не чувстваме своята обща връзка, разделени, разединени, разбити.

От това последно състояние Творецът желае да ни върне към най-първото – светло и добро, за да може през всичките тези слоеве, всичките филтри, всичките светове (свят-олам, от думата олама-скриване) да се върнем обратно в Безкрайността. Затова Той ни вика и пробужда. Преди Той ни е развивал егоистически, за да ни научи повече да разбираме, повече да чувстваме и да управляваме живота си.

А когато  достигаме определена зрелост, Той  започва да ни придвижва и качествено. Вече не е достатъчно, така просто да се придвижваме, увеличавайки егоизма си.

Сега сме длъжни да се приближаваме към Него по свойства, като получаваме желания от този вид, а не просто да бъдат по-големи, както през цялата наша история. Затова нашият съвременен етап на развитие е толкова особен.

Ако ние се опитаме да сме подобни повече на вътрешния слой, където сме силно свързани един с друг, ние с това възбуждаме неговата светлина върху себе си и тя ни свети отдалеч като обкръжаваща светлина, О”М, а в нея ние се поправяме, за да се възцари между нас светлината на любовта и отдаването.

Откъс от урока по книгата „Шамати”, 28.05.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Единственото, което можем да направим в нашата духовна работа е да се включим в група, да се поставим под влияние на обкръжението.

Обкръжението притежава такава сила, че неговата големина няма особено значение. Важното е, доколко смятам това обкръжение за свое.

Да допуснем, че моите близки ми влияят повече, отколкото далечни за мен хора. Съществуват седем милиарда души, но не съм така подложен на тяхното влияние, както на влиянието на моите близки, които са, може би, само седем души.

Затова, ако човек си организира обкръжение, желаейки да получи впечатление от него, то му въздейства и анулира влиянието на останалото човечество, сякаш то не съществува.

За сметка на това, човек има сили, изясняване, по – голямо желание, в ръцете си има средство, с помощта на което може да напредва.

От урока по писмо на Баал Сулам, 28.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да оправдаеш Твореца? Как се проявява този процес вътре в човек?

Отговор: Човек оправдава Твореца, цялото творение, целия процес на развитие и Висшето управление, когато той премине през всички 125 степени, зад които Творецът се крие. Когато човек приеме скриването в себе си, той анулира скриването на Твореца и вижда, че то е било там за негово добро, за да може да изгради собствен екран.

Въз основа на работа над скриването, човек постига разкриване, разбиране, усещане и знание. Така той се издига от животинско на човешко ниво.  Човек се скрива и затова не е нужно Творецът да се крие. Написано е „Защото Мойсей скри лицето си, той заслужи разкриването на лицето на Твореца.”

Човек може да види Твореца само в отразената светлина. Когато скриеш желанието си да получаваш, ти извършваш съкращение на него и така създаваш отразена светлина. Тогава, в отразената светлина,  разкриваш пряката светлина.

Откъс от урока по письмо на Баал Сулам, 28.05.2010

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съществува указание да се започне изучаването на Тората с Тора, Мишна, Талмуда, а след това да се изучава Кабала.

Това е вярно, ако вие вече сте се удостоили с изучаването на лишма, т.е. напълно сте поправили себе си.

Но преди всичко трябва да постигнете поправяне на своята душа.

С тази цел ние съществуваме, това е основната ни задача в нашата работа.

Затова именно ни е дадена Тората (поправящата светлина), както е казано:”Аз съм създал егоизма и съм дал Тората, като средство за неговото поправяне”.

А редът за поправяне е такъв: отначало, по-най краткия и ефективен път, достигаме ”лишма” (достигаме свойството отдаване и любов, излизане в духовния свят), а след това ти вече си свободен да се занимаваш с цялата Тора, защото придобитата вече душа ще те учи занапред.

Никой няма да може да те насочва какво да правиш. Ти сам ще виждаш всичко, ще разбираш и постигаш.

От урока от статия ”Предисловие към ТЕС”, 31.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Тора - Няма коментари→

Творецът изисква от нашите души обединение. Цялата неизправност е в това, че ние сме се отдалечили един от друг и се чувстваме чужди.

Поправянето е в това, да почувстваме себе си като част от едно тяло. И дори, не само като негови части, работещи заедно – това все още е недостатъчно.

Трябва аз да се включа във всеки и всеки – във всички останали – до безкрай! Като в холографска картина, където всяка част включва в себе си всички останали.

Ние, все още, не можем да си го представим чувствено, защото сме обратни на тази картина.

Смисълът на разбиването е бил именно в това, да се почувстваме напълно разделени и да не разбираме, как може да се включим един в друг, когато го няма моето Аз – как то се обединява с всички заедно и става единно цяло.

Когато се съединяват нашите точки в сърцето, илюзорната реалност на физическите тела изчезва и остават само нашите желания.

И колкото по – вярно всеки от нас се старае да си представи нашето съединение, с това той ще се приближава към истинския поглед над достоверно и единствено съществуващата реалност.

Трябва само да се приближим до нея и да я разкрием. И така, постепенно, ние ще се излекуваме от всички материални илюзии, които ни обкръжават.

Откъс от урока по Книгата “Зоар”, 30.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо Баал Сулам пише, че преминаването в природата на отдаването не е нищо повече от психологичен проблем?

Отговор: Психологичен проблем е да започнеш да се отнасяш към всичко в света като към преднамерено външно въздействие върху теб. После за нас ще се съединят заедно всички светове, но засега това е въпрос на психология.

Трябва да опитаме поне малко да се отделим от себе си, сякаш се гледаме отстрани и се оценяваме (при пияните има подобно усещане за раздвоение).

Главното е да проанализираме себе си и да кажем, че всичко, което ми се случва и в сърцето и в разума и въобще в живота ми – с всичко това Творецът ме напълва, управлява ме и играе с мен. Това не съм аз, това е Негова игра, а аз я наблюдавам.

Какво мога да направя? Целият съм във властта на вътрешното напълване, което Той ми дава. Но Той ми е дал още и една точка на «Архимед», за да наблюдавам от нея себе си и да кажа: «Всичко, което мислиш, всичко което чувстваш – идва от Него».

Въпрос: А как да се повдигна над тези състояния?

Отговор: Трябва да поискам от Него да измени природата ми. Той всеки път ми дава особени външни условия, а аз съм длъжен да Го моля да измени условията вътре в мен (моите свойства) и да ги приведе в съответствие с външните (свойствата на Твореца).

Например така, сякаш влизаме в място с особени външни условия, които не са ни по силите да издържим. Обикновено в такъв случай ние искаме да изменим обкръжаващата среда около себе си.

„Психологичното изменение“ се заключава в това да разберем, че не външните условия трябва да изменим, а себе си по отношение на външните условия, защото тях не можем да изменим.

Можем да изменим себе си по подобие на новата среда и тогава ще ни бъде комфортно в нея! Това е психологично изменение – нов подход към тези изменения, които стават днес с човечеството.

А ние и днес, както във всички векове, желаем да изменим обкръжаващата природа и да устроим света според нашето разбиране.

Но ние влязохме в друга система и този свят (т.е. Твореца, който ни устройва всичко това) иска от нас ние сами да започнем да се изменяме в Неговата посока.

Около мен възникват нови условия: в света се спуска тъмнина, всичко се обърква, съкращава се, става непонятно и плашещо, но аз съм длъжен да моля да се измени не света около мен, а аз самия.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 28.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Зоар, глава „Бехукотай“, п.24: …Защото справедливостта се поправя и допълва само с помощта на милосърдието.

Както е казано: „Чрез милостиня (праведност) ще бъдеш утвърдена“. Става дума за Кнесет-Исраел, т.е. малхут.

Тъй като само чрез праведността постига тя съвършенство. …И това става благодарение на пробуждането отдолу.

Какво означава МАН, молба, сълзи, милостиня, „порта на сълзите“, молитва?

Това значи, че аз искам да стана подобен на Твореца. Само при условии, че моята молба е само за това, аз пробуждам Зеир Анпин, и Той въздейства на Малхут.

Само, ако низшият желае да се уподоби на висшия, висшият може да му подейства, да го издигне на следващото стъпало, да му даде сили и разбиране, което означава да си висш.

Защото, какво още може да даде висшият? Творецът притежава само съвършенство, и може да ни предаде само нивото на това съвършенство -постепенно, в съответствие с нашите състояния.

Затова, няма за какво да молим Твореца, а само за възможност постепенно да станем подобни на Него, като всеки път все повече се сравняваме по свойства с Него.

Той няма какво да ни даде, освен нашето поправяне, за да станем наистина подобни на Него. Такава е нашата връзката с Твореца.

Затова, всички останали викове и сълзи, които проливаме в този свят, не водят до нищо. В продължение на цялата ни история виждаме, че това не помага.

Само, ако постигна „точката на превключване“, започвайки от нея и продължавайки по-нататък аз искам да стана подобен на Твореца, когато точно определям кой е Той, какво представлява, какво не ми достига, към какво действително се стремя, ако аз направя своето желание подобно на Неговото желание – това веднага ще проработи.

Именна това се нарича молитва на бедния, сълзи, порта на сълзите и милостиня.

Откъс от вечерният урок по книгата «Зоар»,15.03.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Сега в света има толкова много хора, които са в депресия, с месеци не излизат от дома си и имат нужда от психологическа помощ. С какво може да им се помогне?

Отговор: Депресията е най-разпространената болест в света днес. Единственото лекарство, което мога да препоръчам против нея, е светлината, връщаща  към източника.

Но никой психолог няма да помогне за това. Тъй като Творецът ни се разкрива в обратната форма.

Понякога всеки от нас се е усещал като едно малко човече, около което се разкрива светът в различни слоеве на нашия егоизъм:  1,  2,  3.

Нашето его е растяло все повече и съответно на него ние сме се развивали, създавайки ново обкръжение – свят на нова техника, технология, обществени отношения.

Така сме се развивали в течение на цялата ни история, поетапно 1-2-3, към богатство, власт, знания.

Но сега се приближаваме към 4-то ниво – особеното! Тук вече не се развива нашето его, не свойството ”получаване” се разкрива все повече в нас, а Творецът, свойството “отдаване”. Това е основната характеристика на нашата епоха – епохата на разкриването на Твореца.

Преди природата (Творецът) ме е задължавала да раста и да ставам все по-умен, знаещ, разбиращ, властващ, тоест да се развивам.

Но сега човекът е завършил цялото свое развитие в този свят. Хората откриват безсмислеността на новите открития, всичко постепенно угасва: развитието на науката, космическите изследвания. Ние напълно сме изчерпали себе си.

В противоположност на това сега се разкрива Творецът – новата природа. И  вече трябва да вървим по друг начин. Не можем с егоизма си да излезем на новия етап – само ще си навредим.

Нужно ни е да разберем, че е започнал съвършено нов подход и не може да ни помогне нито нашата сила, нито развитата техника, нито цялата наша наука.

Изведнъж откриваме, че всички построени от нас системи в този свят са спрели да работят. Обезценили са се предишните цели: пари, власт, знание, семейство, образование, култура.

В света идват тъмнината и отчаянието. Това е така, защото в него се разкрива Творецът, силата на отдаването. А ние не я искаме, тъй като тя променя нашия егоизъм, нашата природа, всички наши желания!

Като на дете, което тича от ъгъл в ъгъл – иска да играе и изведнъж му казват: ”Стига, сега трябва да отдаваш и да обичаш – иди да поиграеш с малката си сестра”. А това е против неговата природа и животът му става черен. То веднага губи цялата си енергия.

И тогава става ясно защо хората изпадат в депресия и месеци не могат да излязат от дома си.

Сега антидепресантите са най-популярното лекарство. Но мога да посъветвам в качеството на лекарство само обкръжаващата светлина.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 28.05.2010

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Някога, отдавна, хората, които са търсели духовното е трябвало да се обрекат на телесни страдания и ограничения, за да разрушат егоистичните си желания и да придобият нова отдаваща природа. Така е било по време на праотците и на мъдреците на Мишна.

После дошла епохата на Талмуд и неговите мъдреци, кабалистите от тези времена, чрез своята духовна работа, изменили условието за промяна към духовното, от получаване към отдаване.

Всеки период внася своята поправена част в общата система на душите. Получава се, че тя е частично поправена и всички останали, непоправени души, могат да получат помощ от поправените части.

На нас не ни се налага да измъчваме и ограничаваме тялото си, ние не сме способни на това с нашия огромен егоизъм.

Но мъдреците на Талмуд са облекчили нашия път, и тази част на егоистичното желание, която е трябвало поправим чрез тежък живот и телесни мъчения, сега можем да изправим с помощта на светлината, възвръщаща към източника.

Праотците и Мъдреците на Мишна се поправяли чрез две действия: страдания на тялото и привличане светлината на Тора.

А мъдреците на Талмуд изправили системата така, че вместо страдания на тялото можем да се поправим чрез светлината на Тора.

За нашето време това е много важно, защото кой може да се откаже днес от всички достижения на съвременната цивилизация…

Кабалистите от Талмуд се поправили, чрез включването си в общата система и нейната изправена част се увеличила.

Нека аз се раждам непоправен и грешен, но ако се намирам в система, включваща в себе си множество поправени части, които я поддържат и ако искам да се поправя, има към кого да се обърна за помощ и към кого да се присъединя!

Сега тази работа е само за мен!

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС“, 26.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ежедневните уроци се превръщат в навик. Как да се борим с това?

Отговор: Това е проблем, привичката притъпява вкуса и разрушава всичко, води до несериозно отношение. С това трябва да се борим с общи усилия! Иначе няма да можем да ускорим своето развитие и ще чакаме дълги години, за да влезем в духовното.

Невъзможно е да се промени тази система, тя вече съществува! И ти вече си включен в нея, просто трябва само да се присъединиш.

А според степента на участието си, изведнъж ще видиш, че тези другари, които са ти се стрували непоправени, всъщност представляват една изправена система. И само ти не си поправен.

Ти не искаш да се включиш в нея и затова ти се струва, сякаш около теб има други хора с различни желания. Но те не съществуват!

Ти изведнъж ще почувстваш, че си вътре в строга система, където само ти имаш собствен избор – да се пробудиш или не към духовното, за да пробудиш и другите. В отговор те ще пробудят теб. Такъв е законът за поведение в тази система, а освен теб – никой не е свободен!

Но доколкото ти не си готов и не желаеш да се включиш в тази система, пред теб действа целият този театър: другарите, различни хора, целият свят около тебе, цялата суета на света.

На тебе е дадена възможността да организираш тези сили около себе си така, че да те пробудят към духовното – за сметка на външното въздействие.

Използвай  дадените ти завист, ненавист, честолюбие, завиждай на околните, обичай ги и ги ненавиждай, пробуди се с всички средства, за сметка на всички дадени свойства.

Затова висшата система, Малхут в света на Безкрайността, ти се струва такъв свят, какъвто го виждаш сега около себе си! Ти може да си мислиш, че тя се намира в небесата? Тя не е на друго място – тя е точно тук, пред теб, но с изкривеното си виждане не я виждаш правилно.

От урок по статията на Рабаш „Любов към приятелите”, 23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→