Въпрос: Защо Вие често отказвате да отговаряте на въпроси за самия текст на „Зоар”?

Отговор: Какъв е смисълът да им отговарям? Човек, който го постига, получава отговора сам. А човек, който не го постига, трябва да работи върху това да го постигне.

Отговор на въпрос, който се възприема с нашия земен разум, ни води на нивото на този материален свят, успокоявайки ни с фалшиво разбиране. Но това не е истински отговор и не ни помага. В крайна сметка, в този случай човек не се опитва да добие връзка с Тора – със светлината, която го поправя, а желае да постигне мъдрост, а това е обратно на нашия път.

Разбира се, ние трябва да знаем материала малко, за да бъдем свързани с него поне външно като малки деца, които се сблъскват с нещо в нашия свят без все още да го разбират. Но не трябва да получаваме отговори, които потушават нашето желание да постигаме. В крайна сметка, ние четем текста заради постижението. Когато го постигнем, тогава ще получим отговора. И това ще бъде истинският отговор.

Следователно, няма нищо конкретно, за което да питате в самия текст на „Зоар” – за имената, названията, силите и ангелите. Какъв е смисълът на това? Кой го разбира? Кой ще ви даде отговор, при условие, че не сте го разкрили в себе си?

Затова, цялото ни учене е само заради разкриването на келим, съсъди или желания, в които всичко, което учим, ще се разкрие.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 07.03.2011

[37301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да се направи с факта, че мъжете се страхуват от силни жени и бягат от отговорности и инициатива?

Отговор: Ние сами сме достигнали до това. Нито една жена не иска да бъде силна. Нито една жена не иска да бъде експерт, за да заработва добре и да отглежда децата си сама. По природа жената се стреми към домакинството. Тя иска деца и всичко да съществува според природата. Но ако мъжете не изпълняват отговорностите, които са им възложени, тогава поради липсата на друго решение, жените в наши дни са принудени да действат със собствени сили. И аз им свалям шапка за това.

В резултат виждаме, че жените са по-независими и се адаптират по-добре в нашия свят. Освен това, те притежават вродена издръжливост, която надминава тази на мъжете. Те имат мощ и сили на духа, защото в края на краищата, те са по-близо до природата.

От друга страна, мъжът просто се носи в облаците. Той е като голямо дете, което е намерило професия с компютри или технологии и си играе с играчките точно както е правил в детството. Той намира удоволствие в това. В крайна сметка, модерното общество уважава тези игри, като икономическата борса, работата или това да повисиш с приятели след работа и така тече животът. А ако мъжът има нужда от подкрепа, той се връща при майка си.

За нещастие, колкото по-нататък отиваме, толкова по-разпространен и обществено приет става този феномен, всъщност става норма и модерна тенденция.

От беседа за жената, 07.03.2011

[37335]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Съединението е възможно само при подобие на свойствата – и не е важно между кой. В крайна сметка няма никаква разлика между частите в реалността. Всички части на мирозданието: неживото, растително, животинско, човек, Творец – се обединяват в едно цяло.

Това е постоянно и вече съществуващо състояние, а всички останали картини ми се представят само като в криво огледало, по принципа: „Всеки съди според степента на собствените си недостатъци”.

Аз сам съм виновен, че виждам това единствено и съвършено състояние под формата на  всевъзможни пороци – поради собственото си порочно зрение, поради разбитите келим.

Затова отношението към всяка част трябва да бъде равно – тъй като всички те се съединяват като абсолютно равни помежду си. А това, че ми се струва, че някои са по-висши или нисши, по-близо или по-далече, по-полезни или вредни – всичко това показва само разликата в моите вътрешни желания и свойства, които все още не са поправени и са разбити.

Разбиването не е в степента, в която виждам пред себе си, а в мен самия. Благодарение на своите пороци аз виждам мирозданието такова порочно, а то всъщност е съвършено и съществува в пълно единство, без да преминава през каквито и да е изменения.

Малхут – творението е, което се отделя от съвършеното състояние на света на Безкрайността, съкращавайки себе си, скривайки се под завеси, които се наричат „светове” („олам” – от думата „алама”, скриване), криещи това съвършено състояние. Така ние се оказваме в този свят и губим способност да видим истината.

Всичко това е направено за да можем сами да установим правилно отношение и да разкрием истината, независимо че се намираме в лъжа. Всеки път трябва ясно да помним, че има две състояния: действително състояние, което ние усещаме сега, виждайки всички порочни, и желателно състояние – истинското, което искаме да разкрием, но което за сега е скрито от нас.

Трябва винаги да се стремим да виждаме това желателно състояние през днешното и да изясним какво не ми достига, за да видя света съвършен! В тази степен, доколкото аз мога да си представя, какво означава съвършенство…

От урока по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37284]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Обикновено не искаме и не сме в състояние да чуем, че духовното зависи от връзките между хората. Още в детството са ни учили и в къщи и в училище, че трябва да бъдем добри деца, да се сближим с другите и да дружим с тях. Но в нас живее някакво вътрешно несъгласие, което зависи от размера на егоизма ни.

От историята виждаме съвсем други примери. Хората са живели заедно, като едно семейство, като роднини, като братя – в един двор, в една къща, стая, спали са в едно легло. Те са се чувствали близки – телом и духом, разбирали са се един с друг, не са се опитвали да лицемерничат, а са се старали да почувстват другия просто като себе си. Така било някога.

Но с течение на времето нашият егоизъм нарастнал и виждаме как постепенно всички се отделяме един от друг, как ставаме все по-обособени, поставяме помежду си всевъзможни бариери и условия: ти там – аз тук, ти горе – аз долу или обратно. И така преминаваме от състояние в състояние, докато вече изобщо не можем да си представим как да се приближим към друг човек.

Нямаме такъв пример, който да ни покаже как да се обичаме един друг. Изобщо не разбираме какво искат от нас, тъй като живеем така, както и другите – както е прието в нашето общество.

А когато се събираме в кабалистична група и узнаем, че трябва да се съединим заедно, да се постараем да се приближим един към друг, ние не разбираме как да го направим. Дори просто от това, че се намираме на едно място и се учим заедно, провеждаме събрания на приятелите, трапези, ние започваме да виждаме каква сила на отблъскване възниква между нас.

Това естествено отблъскване ни заставя да се отделим един от друг колкото се може повече. А там, където не ни се отдаде да се отделим, възниква просто истинско брожение, ненавист, спорове, всевъзможни борби. И естествено, че много хора, попаднали в такава ситуация в групата, си тръгват. Тук действа закона за подобие на свойствата, който привлича подобното и отблъсква противоположното.

А когато престанеш лично да се докосваш до другите, ти вече не чувстваш такава ненавист и несъгласие – и така „решаваш“ всички свои проблеми. Но от друга страна, това не е поправяне! Защото, когато разкриваме сред своето общество ненавист, отблъскване, спорове, трябва да разберем, че така ни се разкрива разбитото кли (желанието, душата) – и с това се проявява вече духовната степен, но от нейната обратна страна. По тези степени трябва да се издигнем.

От урока по писма на Рабаш, 07.03.2011

[37295]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Ако светът бе управляван от жените, щеше ли да бъде по-добър?

Отговор: Не трябва светът да се управлява от жените. По природа, жената трябва да се намира във владение на бащата или на мъжа. Защото, съгласно своя духовен корен, тя представлява Малхут, която може да действа само благодарение на това, което й дава мъжът. В самата нея няма нищо.

Такава е ролята на жената: подбуждайки мъжа към духовна работа, тя получава от него светлина. И трябва да се разбере, че в това няма нищо унизително. Жената не е принизена спрямо мъжа – обратно, без нейното желание, светът би престанал да се движи напред. Нямаше да има поправяне и не бихме постигнали единството с Твореца. Ние се обединяваме с Него, именно благодарение на женското желание, на реализираната мъжка сила.

Не трябва гледаме различията, не трябва да търсим преимуществата на единия пред другия, да съдим за това егоистично. Напротив, нашият подход трябва да бъде алтруистичен: как да съединим мъжът и жената, за да стигнат до целта. Защото не е възможно тя да бъде постигната, без съвършеното единство между тях.

Когато всеки отдава максимално, тогава двамата са равни. Ако жената се отдава изцяло и мъжът отдава всичко от себе си, значи между тях цари равенство и те отиват към Твореца.

Но нима, при това всеки дава едно и също? Разбира се, че не. От тях идват противоположни неща, но това също означава, че са равни.

Друго нещо е в нашия свят – тук към мъжа и към жената предявяват еднакви изисквания. Възможно ли е това? Този проблем ще се прояви още, със силни сътресения. Защото така, сами разрушаваме основата на своето битие.

От беседа за жената, 07.03.2011

[37332]

Filed under: Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

От това, колко високо ценим Твореца, се определя ще се съгласим ли да използваме всички средства, за да отидем при Него и да поискаме „да си купим другар”.

Ние трябва да се сближаваме, докато не се съединим до такава степен, че да няма никаква потребност да си предаваме нещо един на друг – дотолкова да се слеем в едно желание, в една мисъл, в единствената цел пред нас. И тогава ще бъдем готови за разкриването на Твореца и Той ще се открие между нас.

Творецът ще се разкрие, когато съединението между другарите достигне определена сила.

Обикновено, умеем да раздаваме сами подаръците, но ни е трудно да  присъединим към тях своето намерение – затова, също е нужно да привлечем висшата сила, за да ни помогне и „да възцари мира между нас”.

Нищо не се получава, ако сега само мисля за другарите, разчитайки, че после, някога ще стигна и до Твореца. Без участието на светлината, не е възможно никакво напредване – дори и една крачка, която да направим за поправянето на нашата душа.

Светлината ни пробужда и ни показва нашата ненавист един към друг, дава осъзнаване на злото и възможност да се отделим от това зло, да стигнем до доброто. Светлината извършва всички тези изменения: една част без нашето участие, съгласно вече заложеното в нас от информационните гени (решимо), а друга част по наша молба (МА”Н). Без това, никога няма да получим поправяне.

Разбитите желания, разкриващи своето разбиване, трябва да молят за поправяне (да издигнат МА”Н, молитва). Първата част от този процес се разкрива отгоре, благодарение на светлината, а после трябва сами да действаме и да доведем Малхут на света Ацилут до съприкосновение с Твореца.

Малхут на света Ацилут е съединяване на всички наши разбити и раздробени желания, които искат да се съединят. Когато събираме своите разбити съсъди и ги издигаме нагоре с молба да ги поправи, Творецът поправя връзката между нас, а вътре в нея се разкрива висшата светлина, Творецът.

От урок по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37278]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Основното, което иска човек е надеждност и защитеност: надеждно икономическо състояние, битови условия, телесно здраве. Това е нормално инстинктивно желание – да се чувства в безопасност, изисква го животинското тяло. Има го и при животните, които се запасяват с храна за зимата.

Но тъй като нашето егоистично желание е в пъти по-голямо, отколкото при всички други създания, ние искаме да си организираме такава защита, като застрахователна полица за цял живот – при което ни се струва, че ще живеем вечно. И освен това, искаме да осигурим най-надеждната защита за децата си.

И въпреки, че виждаме как на практика това никога не се получава, не можем да се откажем. Вече е ясно, че не е възможно да си осигурим никаква сигурност за утрешния ден – нито за себе си, нито за децата си като си мислим, че сега ще работим здраво, за да спечелим много пари – защото живеем в много ненадежден, нестабилен свят.

Това е известен психологически проблем. И бих казал, че е духовен проблем. Защото, ако признаем, че съществува висша духовна сила, която организира целия ни живот и всичко е в нейни ръце, тогава каквото и да правим, сами не можем да си създадем никаква защита.

Жизненият ни опит подсказва, че колкото човек е по-богат, здрав и силен, толкова по-уверен и спокоен може да бъде за бъдещето си, в сравнение с останалите. Но виждаме, че това може да се промени за един миг и абсолютно нищо не е гарантирано.

Затова науката кабала предлага на човека други решения. Ако се свържеш с висшата сила – единствената, която управлява цялото мироздане във всички случи и всички времена, това ще бъде най-надежданата гаранция за твоята безопасност.

Умишлено ни е дадено усещането за незащитеност, безсилие, страх, всевъзможните съмнения, за да намерим чрез тях правилния отговор! Тоест да разберем, какво в действителност може да ни даде надеждна увереност за всички случаи в живота.

И на теб ти се струва, че Творецът е прекалено далеч, в друг свят и не чувстваш връзка с Него (независимо, че можеш и Него да разкриеш). Но тук, в нашия свят, най-надеждно е да си организираш такава среда, която винаги ще те подкрепи и помогне. Среда, която би се ангажирала да се грижи за всеки така, както той се грижи за останалите.

Ако човек живееше в условията на такава взаимопомощ, това също би му дало увереност във всичко.

От урока по темата за парите, 02.03.2011

[36865]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам е казал, че в света трябва да има справедливо разпределение и всеобщо равенство. По какъв начин е искал да реализира това, не прилича ли то на комунистическите идеи?

Отговор: Невъзможно е да се реализира равно разпределение дотогава, докато човек не получи за това компенсация. Но срещу готовността за материално равенство, той ще получи духовно извисяване, което ще му даде увереност, защита, спокойствие, успех в живота, в семейството, здраве и цялото благо. Нима не си струва заради такъв райски живот, като в небесата, да се откажеш доброволно от материалното?

И тогава, малко ще се освободиш от бремето на този свят, който ти носи проблеми, конкуренция, напада те от всички страни. На човека трябва да се даде компенсация в живота и тогава можеш да се договориш с него.

Рабира се, Баал а-Сулам не е възнамерявал да въвежда уравниловка чрез насилствени методи, като комунистите в Русия. За компенсация служи спокойствието и висшия свят.

Но за тази цел е необходимо разпространяване на науката кабала. Докато човек не разбере къде е решението и не получи нов поглед, няма да се откаже от това, което има сега. Иначе това ще доведе до войни, защото никой няма да пожелае да даде своето и да споделя.

Справедливото разпределение е възможно само в замяна на духовно извисяване.

От урока по темата за парите, 02.03.2011

[36854]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Зависи ли вида на връзката между душите от техния корен?

Отговор: Във връзките между душите има голямо количество условия – като в интегрална система, където всеки елемент е свързан с всички. Дори не можем да си представим това.

Да кажем, че някой трябва да се поправи и заради него в процеса на поправяне влизат още хиляди елементи от общата система, души и създания на всевъзможни нива.

Това, донякъде прилича на развитието на зародиша. Той расте по много странен начин: изведнъж се образува израстък като опашка, после изчезва, една форма се сменя с друга.

Защо сме длъжни да преминаваме през всички тези състояния, преди да придобием формата на човек? И това е само при зародиша! Защо трябва да получаваме храна през пъпната връв? Това е доста странно! Всъщност, приемането на храна през устата също изглежда странно, но в крайна сметка това произлиза от подобието с духовния парцуф, в който през устата/„пе” в главата/”рош” на парцуфа влизат светлините (вкусовете/„таамим”).

За това, почти няма какво да се пита. Защото пътищата на развитие, условията и взаимовръзките – всичко произтича от връзките между душите.

Защо неживата, растителна и животинска природа трябва да се развиват именно по този начин, пораждайки такова разнообразие от видове риби, птици, животни, хиляди сортове растения, милиарди всевъзможни създания?

Всичко произтича от развитието на желанията и техните съчетания. Казано е: „Краят на действието е в началния замисъл”. Ако в края на действието, в пълното поправяне не трябваше да постигнем абсолютно взаимно проникване, то нямаше да се нуждаем от такова многообразие на видовете, на всяко ниво на развитие на неживата, растителна и животинска природа.

Всички тези нива се появяват и изчезват според степента на поправяне, съгласно периода на развитие. Затова, има видове животни и растения, които вече са изчезнали от повърхността на Земята, а други сега изведнъж се разкриват.

Всеки ден учените откриват нови видове животни, които са били неизвестни преди. Имало ли ги е или не? Не ги е имало, те се разкриват едва сега. Изведнъж, тази форма започва да се разкрива и съществува, защото нашите желания се появяват във всевъзможни съчетания, поднасят ни ново виждане под формата на такива създания.

Преди, между желанията не е имало такива връзки и тези създания сякаш не са съществували. Защото те са само външна представа на определени съчетания между нашите желания.

Още много неща ще се разкрият. Но в крайна сметка, всичко това изхожда от същия принцип.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.03.2011

[36739]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Небе и земя”, п. 152: „… И тъй като висшите ангели също нямат ГАР де-хохма, а само ГАР де-хасадим, то вследствие на това, те ще почувстват низостта на своето стъпало и ще ни завиждат, че твърде високо ценим себе си.”

Въпрос: Как да разберем системата от отношения между човека и ангелите?

Отговор: Аз съществувам в нашия свят, в обкръжението на неживата, растителна, животинска природа и хората. Те се отнасят различно към мен и аз съм свързан с тях по различен начин – с едни повече, с други по-малко.

Със силата на притегляне (нежив ангел), някакси се справям, макар и да ми е трудно, защото този ангел, през цялото време ме натиска към земята. Към растенията (ангели на растителното ниво), се отнасям различно: от едни се чувствам добре, от други – зле, едни използвам, други – не. Същото е и с животните (ангели на животинското ниво): от едни се страхувам, други използвам за храна и т.н.

Тоест и сега имам връзка с ангели. Защо се наричат ангели – малахим? Защото всички те са части на Малхут, всички се управляват от Бина и действат спрямо мен. Можеш да кажеш за човека: „Той е просто ангел!”. Ангел означава управляван от Твореца и няма никаква свобода на волята.

Докато човекът е по-високо от ангела, тъй като в него е заложена искрата на Твореца и притежава свобода на волята. Ангелът е сила, която действа в природата – в нашия свят ни се представя под формата на нежива природа, растения, животни, а също и хора, действащи без свобода на волята – управлявани от природата. Тоест всички, освен кабалистите!

В духовния свят, ангелите са сили, както и целият духовен свят. Сега всичко наоколо са също сили, само че те ми рисуват сегашната реалност. Но мен не ме вълнува тази външна обвивка, а вътрешната сила. Именно с нея трябва да се справя – да я изследвам, изясня, извлека, да я усетя, тъй като трябва да работя срещу нея или заедно с нея. Тоест трябва да разкрия ангелите и да работя с тях. Има външни ангели и вътрешни. Вътрешните ангели усещам в себе си: моето тяло, мисли, желания – всичко това са също ангели.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.03.2011

[37142]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→