Новосибирски конгрес, урок 3

Въпрос: Какво да правим, ако на конгреса човек се намира твърде дълго в блажено състояние?

Отговор: “Твърде” не може да бъде , защото в това състояние трябва да бъдем безкрайно. То не може да бъде въпрос на време, защото всичко пропада: и времето, и разстоянието.

Въпрос: Как да направя така, че не просто да остана в това състояние, а да го използвам максимално ефективно? Разбирам, че трябва да се обърна към Твореца, но отнема прекалено дълго време, за да получа отговор.

Отговор: Факт е, че много хора имат същите оплаквания и претенции: „Няма отговор!“.

Духовният свят, от една страна, е интегрален, аналогов, а от друга страна – импулсен. Тоест, съществува известна двойнственост: електрон – това е частица или някаква мъгла; светлината – това е частичка или вълна, или и двете заедно? Все още не разбираме това. Физиците говорят за това, но не го чувстват, а просто изхождат от експерименталните изследвания.

От една страна, нашите чувства изглеждат да са непрекъснати, като поток, не импулсни. А от друга страна – те са импулсни, тоест десет сфирот или пет бхинот (стадия). Ако не ви достигне макар и един милиметър за първия стадий, се чувствате, като че ли не сте започнали работа – все още нямате контакт.

Ако трябва да бъде хиляда волта – означава хиляда волта. Или да кажем, имате хиляда лева – плащате и минавате границата, като при пътуване със самолет. Но ако не разполагате с достатъчно пари, каквото и да говорите, няма да ви пуснат.

Такива са свойствата във Висшия свят. Трябва да има определен потенциал желания във въпроса ви, за да заслужи отговор. А дотогава не го разкривате. Намирате се в море от светлина. Въпреки това, ако вашият съсъд не може да поеме отговорът, т.е. още не сте достигнали страданията си – по качество и по количество, по силата на този въпрос до определен обем, то не чувствате отговора. Тъй като въпросът ви още не е узрял и вие го виждате именно от незряло състояние.

Казвате: „Вече съм някъде на този свят, и какво нататък?“. Ако в днешното си състояние бихте достигнали до неговото последно, пълно усещане, то зад него бихте усетили следващата степен като ново желание. Така че, продължавайте да усещате, но по-осъзнато: защо, за какво, как. На лице е липса на анализ на състоянието.

От 3-тия урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[95172]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок №2

Въпрос: Казахте, че душата е алтруизъм, т.е. свойство, достъпно за малцина. Когато се занимаваме с поправяне и издигаме света заедно със себе си, поделяме със света онази душа, която сме заработили, или отглеждаме за света душа, с помощта на светлината на поправянето, която се спуска върху нас?

Отговор: Не създаваме нищо ново. Имаме много малки, животински, егоистични желания и светлина, с която можем да манипулираме, ако ú се уподобяваме. Привличаме въздействието на светлината, а светлината предизвиква в егоистичните ни желания още по-големи егоистични желания, които всеки път поправяме.

Да допуснем, желанието за получаване е малко, точкообразно, с минимална мощност, равно на единица. В него съществува светлината, свойството отдаване.

Светлината влиза в това желание: свойството отдаване напомпва тази точка със своето желание за отдаване, с топлота, любов, съчувствие и нежност. Тази точка набъбва, в нея се образува огромно желание. И тогава мощността на Малхут става равна, да допуснем, на хиляда. От какво тя е получила желание за получаване с такава огромна мощност? От това, че светлината я е напълнила по такъв начин.

Казваме, че в светлината има авиют (дебелина на желанието). Какво означава това? Предложил съм ти сладкиш, почерпил съм те с бонбон, подложил съм ти възглавничка, посъветвал съм те за нещо с топлина. Аз те надувам със своето отношение така, че ти започваш да желаеш всичко това. Моето добро отношение към теб се преобразува в желание и ако след това не получиш от мен, ти вече започваш да страдаш. По такъв начин аз възпитавам желанията в теб. Тъкмо това прави светлината с нас, като с разглезено дете. Така тя ни изгражда, спускайки се отгоре надолу.

А след това, при издигане отдолу, тя прави обратното, но на практика все същото. Тя въздейства на егоизма ни, разтрепервайки го, сякаш го размачква. От въздействието на светлината егоизмът нараства и става все по-голям и по-голям. По такъв начин ние израстваме.

При това, егоистичната и алтруистичната съставна израстват паралелно и на всяко стъпало, във всеки свят те са противоположни и трябва взаимно да се допълват дотогава, докато не достигнем нивото на Безкрайността.         

Всичко прави светлината, която все повече развива отрицателните желания в нас. Когато започваш да се занимаваш – твоите желания са малки. А на другия ден започваш да ненавиждаш другите, после още нещо и т.н. И с Твореца е същото – днес се страхуваш да кажеш нещо лошо срещу Него, утре ще Го ненавиждаш, а в други ден – ще крещиш срещу Него. Ще дойде време, ще пораснеш и ще разбереш, че е така.

От 2-рия урок от конгреса в Новосибирск, 07.12.2012  

[95093]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок №2

Да поговорим за душата. Какво е това душа? Къде е тя? Има ли някой душа или никой не притежава такава? Как да придобием душа? Може ли да я загубим? Вселява ли се тя в човек и напуска ли го тя?

Ако попитаме хората по света, смятам, че никой няма да даде точен и еднозначен отговор. И от къде да знаем, кой е прав? Отговорите са хиляди! Философията също е вложила своята лепта в общото объркване. А психологията си има собствено мнение по този въпрос. А по принцип, всеки човек си мисли, че усеща душа в себе си.

Всъщност, има само една душа – едно, единно, единствено желание, създадено от светлината. В това желание за получаване светлината започнала да въвежда своите свойства и по такъв начин то преминало през десетте стадия на развитие: кетер, хохма, бина, гвура, хесед, тиферет, нецах, ход, есод и последното свойство – малхут.

Първият стадий – кетер – е свойството отдаване, желанието да се наслади творението. А да се наслади творението е възможно, ако го направим такова, каквито сме ние самите. Тъй като, ако в света съществува една единствена Сила, това означава, че тя е абсолютна. Свойството ú е отдаване и любов. Това означава, че трябва да направим такова и творението, за да пребивава то в същите свойства.

Затова светлината вселява, сякаш вписва, осем свойства в желанието, което е създала, и то става получаващо. Малхут притежава свойството да получава – тя желае да получи всичко, което излиза от светлината.

С това смисълът на действието не се ограничава – сега трябва да доведем малхут до подобие със светлината. Тя е включила в себе си всичките ú свойства в обратен ред – във вид на егоизъм, във вид на свое желание. Създадена просто като точка в първоначалния си вид, тя постепенно, под въздействието на светлината, достигнала до абсолютно пълно, голямо, огромно желание. Това всъщност е зародишът на душата – на единственото творение, което съществува.

А след това, творението преминава през всевъзможни състояния: съкращаване, образуване на екран, разбиване на множество части и падение на всички тези разбити части до най-ниското състояние – в нашия свят.

Като цяло този процес се разделя на три части:

• Първо – състояние в света на Безкрайността, появило се заедно със сътворението на Малхут.
• Второ състояние – спускане до нашия свят и нашето съществуване в него.
• Трето състояние – обратен подем към първоначалното състояние, но вече самостоятелно.

Първоначално, напълно се откъсваме от Създателя – от онази Сила, която ни е създала, Силата на отдаване и любов, и съществуваме тук, във Вселената, милиарди години след Големия взрив (а). А днес ние с вас се намираме в състояние на изход от този свят (б), пред обратен подем към третото състояние. Както сме се спуснали по стъпалата на петте свята – Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира, Асия, а сега трябва да се изкачим обратно по тях.

На чертежа отбелязвам отделно клоните на слизането и на изкачването, защото това са съвсем други светове – разширени. Те се разширяват, благодарение на нашето участие, когато сами се изкачваме нагоре.

Процесът се осъществява по следния начин. Ние се разбиваме и смесваме в себе си, във второто състояние, свойствата за получаване и отдаване: получаване + отдаване заедно. В нас те се образуват в следствие на разбиването, вече ”на местно ниво”.

Днес завършваме това разбиване – с други думи, завършваме смесването на всички желания за получаване и отдаване в една ”салата”, или ”каша”. В крайна сметка се създава такава консистенция, в която е невъзможно да се определи какво е получаване и какво отдаване, кое е зло и кое добро. Всичко е абсолютно смесено.

И от такова състояние ние с вас сега започваме да се издигаме. Защо? Защото на това ни задължават действащите върху нас Сили. Това е днешната криза, нашето неразбиране как да съществуваме, което предизвиква в нас множеството въпроси и въпроса защо съществуваме? Всичко това ни изкарва от второто състояние – и отново се издигаме нагоре.

Какво ще спечелим от това? Работата е в това, че първото състояние се различава от третото. В третото състояние съществуваме самостоятелно и в същото време сме подобни или равни на Твореца.

Постигането на тези две състояния, две взаимно изключващи се условия, е целта на творението. Висшата сила на природата, една и единствена, желае да създаде творение, да го напълни и да го наслади. С какво? Само със своето подобие. Но така, че това подобие да е осъзнато от творението – като най-доброто състояние. Развивайки в себе си това свойство, ние развиваме своята душа. Когато в човек има егоистично желание отдолу и свой устрем, степента на това желание се нарича душа.

Съществува ли във всеки един човек отделна душа? Не. Душата е една, обща. Тъй като говорим за свойството отдаване, а в отдаването няма разделяне, то се образува над нашия егоизъм. И затова се казва, че душата е една и единна за всички. Тя наистина е такава, но във второто състояние тази душа се дели на множество, разсечени части.

Но това е временно състояние и тези части са повредени. Съединявайки се помежду си, те образуват група – все по-голяма и по-голяма – докато не достигнат до пълно обединение. Така се завръщаме към единната душа.

От 2-я конгресен урок в Новосибирск, 07.12.2012

[95252]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да се ”поправят минали грешки и прегрешения”, след което ставаш ”съвършен праведник”?

Отговор: Поправяме желания, които са достигнали до нас разбити. На човек му се разкрива неговото зло и той го възприема като зло, което е в самия него, т.е. смята, че той самият е виновен. Той още не се отъждествява с точката в сърцето и не може да гледа на своето желание отстрани, като на материал, даден му за поправяне. Той за сега се обединява, но не с Твореца, който е създал това зло начало, а се отъждествява със самото зло начало.

Светлината все още не е изяснила неговото желание и не го е отделила от човека, по този начин пренасяйки човека на страната на Твореца. И затова на човек му се струва, че той самият е лош, а не злото начало.

Светлината все още не е поработила достатъчно над него, не е осветила желанието му и затова човек не забелязва източникът на цялото зло, а след това и на цялото добро. Тоест той не се отнася към единствената власт, освен която друго няма, и не разбира, че винаги му въздейства само един източник, от който зависят както лошите желания, така и тяхното поправяне.

За сега той не разбира, че трябва да се моли и за разкриването на егоистичните желания, и за тяхното поправяне. Тъй като всичко се случва за сметка на светлината, възвръщаща към източника, която първо ни разкрива лявата линия. В стремежа си да постигне общо поправяне и отдаване, в количеството приложени усилия, светлината идва до човек и му разкрива злото.

Той трябва да се моли Творецът да му покаже какво още не му достига до съвършенството. Молитвата е разкриване на желанието да стане човек, да стане съвършен, предан на Твореца, отдаващ. А разкриването на онова, което не ми достига до съвършенството, това означава разкриване на недостатъците, които трябва да поправя, за да достигна доброто.

Но аз не се моля за разкриването на тези недостатъци, човека не може да направи това. По силата на природата си, ние сме способни да молим само за хубави състояния.

Нашата работа се състои в това, да достигнем до такова разбиране, че всички желания: поправени и не поправени – се намират в ръцете на Твореца. А човек е онова малко и умно дете, което може да иска от Твореца правилно. И тогава ще се разкрие цялото това чудовище: злото начало, егоизмът, Фараонът, а след това ще се промени и измени в добро начало, благодарение на съкращаването, екрана и отразената светлина.

Всичко това се спуска свише, както е казано: ”Аз създадох злото начало, и Тора за неговото поправяне, тъй като заключената в нея светлина възвръща към източника”. И къде тук се намира човекът, ако Творецът веднага казва, че всичко идва от Него? От страна на човека се иска осъзнаване, молба за добро състояние.

Но той не иска да моли за добро, тъй като природата му – това е злото начало. И затова той трябва да използва влиянието на обкръжението, което му внушава тези добри ценности, въпреки че е възможно самото то да не ги усеща. Излиза, че те организират някаква игра – играят на по-добро състояние и с това си въздействат един на друг. Така човек постига все по-голямо и по-голямо истинско желание, докато светлината не го поправи окончателно.

Всичко това е подготвено така, за да не бъде открадната свободната воля на човек. Той трябва да знае, че играе, въпреки че не желае това, и е противоположен на истинското, правилното състояние. А колкото по-близко се доближава до истинското състояние, толкова по-голяма свобода на избор получава и толкова по-бързо се разкрива в него грешника и съмнението за необходимостта от този път. Той е длъжен да си изясни всичко това, съпоставяйки се с противоположната страна, сравнявайки злото с доброто.

Затова цялата работа се основава на нашия свободен избор и се състои единствено в това, да се поставя под влиянието на обкръжаващата среда, която ние самите сме изградили съгласно нашето разбиране за духовния свят. Трябва да играем по такъв начин, че обкръжението да повлияе на всеки така, сякаш всичко това е истина. И тогава всеки ще достигне до истинската молитва.

От урока по ”Предисловие към ТЕС”, 06.12.2012 

[94855]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок №1

Въпрос: Какво е това работа в средната линия и как да я усетим?

Отговор: Всъщност, средна линия не съществува. Тъй като в природата действат всичко на всичко две сили: силата на отдаване (на рисунката в червено) и силата на получаване (в черно). А човекът не е нито едното, нито другото. И двете сили идват свише. Има сила на отдаване, която е създала противоположна на себе си сила на получаване. И тези две сили, да допуснем, плюс и минус, са тези, които съществуват в природата. От тях произлиза всичко: неживото, растителното, животинското ниво. Човекът, в смисъла на  ”духовно създание”, съществува в съпоставянето, в съединението в него на тези два параметъра.

Екран – това е плюс, егото – минус. Съединявайки ги правилно в себе си над егоизма, вървейки с вярата над знанието, човек формира тази средна линия. В това е цялото изкуство.

Тоест, от една страна, се сближавам с другарите въпреки егоизма си, тъй като разкриваме духовния свят само във връзката между нас (полето в жълто). А егоизмът ни (кръгчетата в черно) остава и нараства още повече.

Между нас се появяват сфирот и светове, в които всичко се проявява. Висшият свят се намира извън нас, извън нашето его, над него, над връзката между нас. И затова цялата наука кабала се основава на принципа ”възлюби ближния като себе си”. Защо? Защото когато работиш nad това, излизаш извън себе си, външно построяваш такъв сензор, с който започваш да усещаш напълващата всичко Висша сила. Наречи я Творец или Висша сила – както искаш.

Това е нашата работа и тя се осъществява в средната линия.

От 1-вия урок на Новосибирския конгрес, 07.12.2012 

[95017]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 2

Въпрос: С какво духовността се различава от душевността? Има душевни, симпатични, приятни хора, а един духовен човек може и да не бъде много приятен. В какво е разликата между тях?

Отговор: Душевни наричаме хората, които са ти приятни във всекидневието, които са готови на някакво съчувствие. Такъв човек ще те разбере, ще ти стане близък, той може да помага, да съчувства и т.н.

А духовният човек – това е този, който чрез жестока работа над себе си, „трошейки зъби“, въпреки сeбе си, чрез и под огромно напрежение, прераства в нещо абсолютно различно от това, което е човекът в нашия живот – преминава в свойството отдаване, което не съществува в нашия свят.

Това свойство се изработва чрез огромен стремеж, огромно намерение, огромна концентрация на усилията, внимание, постоянна работа и възможно най-силен контрол над себе си.

Когато човек достигне това състояние, в него се появява особено отношение към другите – не душевно, не ласкаво, не любящо в нашите очи, защото той мисли как да направи от нас одухотворени хора, тоест притежаващи душа. А това е съпроводено със сериозно насилие над себе си, с напрежение, с напрегната работа. Затова такива хора не са от приятните. Мисията им ги задължава да се отнасят към нас като към малки, слаби хора, целеустремено.

Знам това по себе си. Моят учител гледаше на мен като на глина, от която той трябва да извая нещо, и оценяваше доколко тази глина ще издържи, ще започне да стене, докъде той ще може да извайва. Така се чувствах. От една страна, това е огромна любов, вътрешно участие и разбиране. Но в действителност външните проявления са много специални. Може да ги оцени само този, който разбира поставената цел, свойството на ученика и работата на учителя.

От втория урок на конгреса в Новосибирск, 07/12/2012

[95038]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Желанията, преминали през разбиване, се различават коренно от неразбитите желания по това, че са получили връзка на Малхут с Бина. Те съдържат Бина, която е включена вътре в Малхут и се намира там в изгнание, в робство.

Сега Малхут, егоистичното желание използва за собствена полза силата за отдаване, която изведнъж е паднала в нея. Това се нарича егоистично отдаване.

Преди бях просто жесток егоист, като разбойник в гората, който напада всеки преминаващ, убива и краде всичко от него. Използвал съм директно желанието си за наслаждение, убивайки хора или правейки ги свои роби, ограбвайки имуществото им.

Но дойде време в историята на човечеството, когато аз съм развит достатъчно, за да разбера, че е неизгодно да продължаваме така. Оказва се, че ще спечеля много повече, ако направя от хванатите в гората хора – свои работници. Аз дори ги обучавам на различни професии: един е строител, друг – обущар, трети – шивач. Нека живеят около мен и да ме обслужват.

Преди, аз ги ограбвах до последната стотинка, а сега мисля, че вече не трябва да правя така. По-добре да търгувам с тях, и така мога да спечеля повече, отколкото само когато крада. След като наоколо има много хубави неща, не мога да нападам и да обера всички – мен също могат да ме убият. И така, започваме взаимно изгоден обмен: ти на мен, аз на теб.

Желанието за наслаждение почувствало, че действието отдаване, насочено в своя полза е много изгодно! Така човечеството започва да се развива. Това е особено очевидно в развитието на държавите, в които са живели евреите, емигриращи от Испания в Германия, Франция, Англия. Защото това е силата, която разбира, че за сметка на отдаването, е възможно повече да се спечели.

Именно те са претърпели разбиване в резултат на разрушаването на Храма. А в тези страни, където попаднаха в дадения момент, хората са живели като варвари, ограбвайки и избивайки се един друг. Но когато се появила такава сила, те разбрали, че е по-добре да се прави иначе: да се създаде търговия, промишленост, взаимно изгоден обмен.

И тъй като у евреите е бил заложен стремеж към отдаване, те са допринесли много за развитието на държавите, в които са живели. Желанието за получаване чувствало, че ще спечели от действията по отдаване и е било готово да отдава, за да получава. В нашият свят такъв човек се нарича образован, съблюдаващ законите. Всички закони, създадени от нас в човешкото общество, определят точно тази разлика: между варварите убийци и егоистичното отдаване. И ние през цялото време ги изменяме в една или друга посока, в зависимост от страната и епохата.

Малцина са, които получават директно, подобно на Сомалийските пирати. Обикновено работи законът „ти на мен, аз на теб “, което е отдаване заради себе си. И тъй като желанията ни са различни, ние можем да си разменяме един с друг: например ти сега се нуждаеш от продукти, а аз от дрехи. Поради тези различия, ние имаме възможност да получаваме наслаждение един от друг. Аз отдавам това, което ми е по-малко важно.

Егоистичните желания се развиват за сметка на връзката ни един с друг. И в крайна сметка, достигаме до състояние, когато целият свят е свързан чрез търговията, промишлеността, екологични въпроси, Интернет, комуникации, общата холивудска култура, започнахме да говорим на един – английски език, да пием същата тази кока кола, да ядем същите хамбургери и да се обличаме еднакво.

Всичко това се дължи на желанието за отдаване, проникнало вътре в желанията за получаване и даващо им възможност да се свържат едно с друго. Само по себе си егоистичното желание не е способно да се свърже с нищо, то разбира само себе си, като бебе, което само плаче и иска. Но когато порасте, то започва да осъзнава, че трябва да бъде учтиво към другите и също да дава нещо, да се усмихва, да моли.

Така ние напредваме към състоянието, когато напълно изчерпваме възможностите за егоистично отдаване и тогава се оказваме в криза. Тази криза ни показва, че е време да преминем към нова форма на отношения. Точно както, когато сме постигнали напредък в  това, че сме преминали от егоистично получаване към егоистично отдаване, така и сега трябва да преминем към отдаване заради самото отдаване.

Ние все още не разбираме как е възможно това – от какво тогава ще получаваме напълване, полза? Но животът ще ни доведе до откритието, че тези отношения дават още по-голяма печалба!

Това е същото, както когато човекът не е осъзнавал, че може да спечели повече без да убива другите, а после измислил и търговията. И в този период на егоистично отдаване  ние после сме се намирали хиляди години. А в периода на егоистично получаване дори още повече – десетки хиляди години. Но сега дойде времето за отдаване заради отдаването.

Това вече е качествено изменение, защото не гледаме вече вътре в желанието си за наслаждение, проверявайки какво има там – егоистично получаване или отдаване, тоест базирайки всичко на егоизма. Сега преминаваме към желанието за отдаване, т.е. изменяме своите ценности. И затова този преход е качествен.

Вече изменяме не средствата, оставяйки предишния си егоизъм, а изменяме своята парадигма, принципният поглед към победата. Сега виждам ползата в другия човек, а не в себе си. А  това изисква истинска вътрешна революция във всеки един от нас и във всички заедно.

Затова няма да ни се размине без предварително интегрално образование. Трябва отначало да се научим как да достигнем до отдаване. Без това няма да можем да преминем до следващия етап: етапът на отдаване заради отдаването.

А след това има още един етап: получаване заради отдаването. Но този преход е още по-лесно да бъде направен, ние просто още повече ще добавим към своето отдаване. Има два етапа на работа с желанията за получаване и два етапа на работа с желанията за отдаване. Тъй като в света съществуват две сили: получаване и отдаване и при тяхното съчетаване се получават четири различни комбинации, т.е. в нас има две състояния в желанията за получаване и две състояния – в отдаващите. А сега се намираме точно на границата между тях, на прехода от едните към другите.

От урока по статия на Рабаш, 30.11.2012

 [94527]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако имаме само желанието да се насладим и нищо друго, то действаме като роботи. В момента, когато ни проблесне някое наслаждение, веднага се устремяваме след него, но веднага щом почувстваме болка, се опитваме да избягаме от нея. Това е естественото поведение на всичко сътворено: неживо, растение или животно.

По това, обикновеният човек от нашия свят не се отличава от животните, тъй като в него също действа желанието за наслаждение. Само че неговото желание е по-сложно и заплетено, тъй като човек не разбира откъде идва изведнъж.

Животните се подчиняват на естествените си инстинкти и не се поддават по никакъв начин на външно влияние. Един човек е движен от качества като завист, похот, амбиция. Той се впечатлява от обкръжението, което може да му внуши всевъзможни ценности, които са против неговата естествена природа и които са разрушаващи за него.

Обществото работи не в полза на индивида, а в полза на цялото егоистично, разбито общество. Ако един човек е егоист, то той действа като животно, със своя личен, малък егоизъм.  Опитва се да получи колкото може повече от  този свят: да си построи по-хубава къща, с по-здравословни условия и комфорт. Той се опитва да направи това, което е добро за тялото.

Така са се развивали хората в древността. Но след като техният егоизъм е нараснал и ги е заставил да се обединят един с друг, за да печелят повече един от друг, това егоистично съединяване поражда феномена „мнение на обществото“. И това влияние на обкръжението става вредно за всеки отделен човек, защото от такова съединение егоизмът не само се е увеличил, но и придобил различни изкривени форми, които са далеч от природата.

Това не е естествено, а изкривено съединение на желанията. Тъй като, когато се съединяват много егоисти, техните желания си противоречат едно на друго и непонятно как могат въобще да се съединят. И така влиянието на обкръжението върху всеки е довело до такова извращение на естественото желание: като завист, похот, жажда за власт и слава.

Така се е развивало човечеството. От една страна, във всеки е нарсвало неговото его. А в резултат на изкривеното съединение на такива егоисти заедно и под отрицателното влияние на тази обществена система върху всеки, обществото се развивало по посока, обратна на духовната, на поправеното състояние, което в крайна сметка трябва да достигнем в бъдеще.

Ценностите на обществото вече отдавна са отчуждени от естествените човешки потребности на милиони светлинни години… В резултат, всички ние действаме в съответствие с тези изкуствени, егоистични ценности, които само ни вредят. Но сме принудени да се стремим към тях, защото се подчиняваме на закона за влияние на обкръжението върху човека.

И целият проблем е в това, че това обкръжение не е добро, а нашият общ огромен и извратен егоизъм е преминал мутации от поколение на поколение. И затова дори не осъзнаваме, че той влияе на всеки и ни води в посока, противоположна на природната, правилна форма.

От урока по „Предисловие към ТЕС“, 29.11.2012

[94386]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Подемът на Малхут в Бина се нарича освещаване, благословията на луната. Това означава придобиване на вяра, благодарение на която човек трябва да благослови своята работа над разума. Той разбира, че не трябва да работи с желанията си за получаване, а трябва да извършва цялата работа в желанията за отдаване.

Но засега той няма желание за отдаване, дори не разбира какво е това. Затова Творецът му показва с „пръст“: „Виж, това е формата на отдаване!“. Тоест, човек постепенно започва да разкрива формата на отдаване и разбира, че именно тя е желаната.

Преди това, той не може нито да я разкрие, нито да я оцени, нито да си я представи. Тъй като това, което наричаме отдаване в нашия свят – не е отдаване, а е скрито получаване, фалшив алтруизъм. Няма съмнение, че докато човек е управляван от егоистичното си желание, трябва да извлече някакво наслаждение от действията си, иначе няма да може дори да се движи.

Напълвайки ближния, човек трябва да чувства някаква изгода от това. Или този ближен му е по-скъп от самия него, защото чувства към него природна, естествена любов, както майката е готова да направи всичко за детето си. Или сме дотолкова свързани, че ползата за другия е неотделима от моята собствена изгода. Или ме ръководи някакъв страх!

Движещ мотив може да бъде или облага, допълнителна полза, или желание да намали страданията си. Това също се възприема като егоистична печалба и обикновено, а дори и по-важно, отколкото наслаждението.

Мога да чувствам полза от придобивка, както и от факта, че съм избегнал загуба, и във втория случай радостта ми е много по-голяма. Човек може да намери банкнота от сто долара  на пътя, да се зарадва и бързо да забрави. Но ако загуби своите 100 долара, той ще страда много повече, отколкото при намирането им. Това е все едно да откъсне нещо от себе си.

Затова трябва да разберем, че силата на вярата се намира над нашето желание и се придобива на два етапа: първо, желанията, които работят по отношение на печалбата, а след това тези, в които се усеща загуба. Желанието ни е разделено на две части: нива 0-1-2, които се наричат Галгалта–Ейнаим, и нива 3-4, АХА‘‘П. Затова отдаването отначало се осъществява в желанията за отдаване, а след това и в желанията за получаване.

И е ясно, че работата заради отдаването в получаващите желания е много по-трудна, тъй като при това човек усеща истинска загуба. Той би могъл да получи пряко наслаждение в тези желания, а сега точно обратно, готви се да отдава именно за сметка на тези желания. Оказва се, че за неговия егоизъм това е двойна загуба.

Но той „благославя“ себе си, т.е. придобива свойството отдаване и така напредва, докато не получи „освещаването на Луната“, когато свойството отдаване става свято за него.

Самият той не може да свети, като Луната, но свети в тази степен, в която се прилепя, за сметка на силата на вярата във висшата сила, към източника на светлината, към Слънцето. Благодарение на него Луната е осветена.

Луната е като същата тази земя, която не може да произведе никаква светлина, но предано се присъединява към Слънцето над земната повърхност и по този начин започва да свети. Това не е нейната собствена светлина, а тя свети за сметка на това, че не получава нищо за себе си, а само за да дава светлина на другите.

От урок по статия на Рабаш, 30.11.2012

 [94427]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да изляза от сегашната ситуация, имам нужда от беди. Без тях няма да се преместя от мястото си.

Бедите са два вида:

• или сам се боря с проблемите, чрез прилагане на разума и чувствата;
  или ме бият.

Първият метод се нарича „пътят на Тора“: правя анализ да разбера ситуацията, упражнявам се, дори играя театрални сценки. Методите наистина нямат значение, важното е да се опитвам да изпълня целта, да я разкрия с всички налични средства, като растящо дете. И по този начин призовавам върху себе си светлината, възвръщаща към Източника. В този случай бедите ми се наричат „страдания от любов“, защото страдам именно от липса на любов към другарите, към ближния, към Твореца.

А вторият начин ми носи материални неволи, които не са насочени към целта чрез системата на групата и висшите светове. Тези проблеми са разтегнати в дълъг период от време и са тежко страдание. Разликата между степените е много голяма и затова материалният път изисква огромна маса „вещество“ – огромна болка и колосално време, за да се постигне макар и минимално количество на духовна сила. Тъй като всяка степен е като зрънце в сравнение с по-висшата степен.

И затова с всички сили трябва да издигаме работата си на нивото на съзнателно развитие – и не защото бягаме от материалните страдания, а защото с това доставяме радост на Твореца, комуто се нрави точно тази по-висша работа.

„Добрите“ неприятности ясно и по забележителен начин насочват човек към великата цел, спестявайки му много усилия. Да кажем така: хиляда материални действия могат да се сравнят с една духовна секунда в групата. И като резултат – какво сме постигнали след хиляди години на развитие в този свят?

Въпрос: Сам ли избирам типа страдание или то се определя от решимо?

Отговор: В решимо не е заложена формата на изпълнение. Именно ти решаваш каква ще бъде тя: духовна или материална. Изборът ти е в следното:

•  или се включваш в групата и реализираш решимото по духовен път, чрез страданията на любовта;
•  или не се включваш в групата и решимото се осъществява само по себе си, в значителна степен, посредством бедствия в нашия свят.

В групата работиш пред другарите си, искаш да се сближите, да се съединиш с тях и постоянно се тревожиш за това: „Ще установим ли връзката между нас? Как да се издигнем? Кога ще достигнем до любовта?“. И тогава изведнъж между нас се отваря омразата – строго, като по „рецепта“. Така и трябва да бъде.

А по втория начин, когато не се включваш в група, дори и да посещаваш уроците 10-20-30 години – страданията те застигат в материалния ти живот.

Както пише Баал а-Сулам в статията „Свобода на волята“, човек може да избере само едно – обкръжението: „Какво ще ми въздейства? Как да усиля това въздействие и да го насоча към целта на творението по-точно?“. Ето това е изборът – ти избираш фактора, който ще те възпитава и поправя. Става дума за системата „учител-група-книги“, и трябва да се включиш към нея максимално. Ако го правиш – изборът е добър, а ако не – лош.

От урока по статията „Изгнание и освобождение „, 28.11.2012

[94216]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→