Въпрос: Защо, поправяйки отношението си към ближния в любов, придобивам ново знание за света?

Отговор: Това винаги е твоето желание. Има само съсъд и светлина – желанието и това, което се случва в него. Работата е в това, как аз, от своето желание, се отнасям към теб, т.е. към „чужд“. С други думи, в мен е нарисуван някакъв странен образ, а аз трябва да поправя своето желание по отношение на този образ, да превърна желанието в противоположност – и в съответствие с това да разкрия новото състояние.

Аз никога не излизам извън себе си. Трябва само да променя себе си, своето лошо отношение, омразата си, да я превърна в любов. И тогава в нашите отношения с теб ще разкрия духовния свят.

Така или иначе, всичко е вътре. Пред нас е един огромен свят, но всички знаят, че тази картина е очертана в нас. Баал а-Сулам пише за това във Въведението към книгата Зоар.

Но от къде в мен възниква твоят образ?

Той е резултат от въздействието на Твореца. Всички нива на природата – нежива, растителна, животинска и човешка – всички нива на развитие на желанието, от нулево до четвърто, ме водят към Твореца, към постигане на Висшата сила. Така че всичко, което чувствам като нещо извън мен,  е Творецът. И затова Рабаш пише, че в другаря или поне зад другаря си, трябва да видя Твореца.

Така че, външният образ в моето възприятие е искрата, част от светлината, от Твореца. Така, благодарение на разбиването на съсъдите, изведнъж извън себе си откривам други, непознати за мен хора. В мен възниква „дипол“: аз и някой друг. Този някой засега заема мястото на Твореца, за да правя упражнения по самоусъвършенстване  с него. Но в действителност освен човекът и Творецът няма нищо повече.

И затова трябва да разберем, че чрез своето поправяне в кръга на другарите, помагаме за поправянето на целия свят. И оттук е ясно това, което Баал а-Сулам пише в края на Предисловието към книгата Зоар: ако Исраел поправя себе си, светлината от него ще се излива върху цялата останала реалност. И нищо повече не е необходимо. Това е достатъчно, за да поправим себе си.

Така че, моят другар – не е другар, а Творецът, който  е внесъл този образ в мен на фона на всички останали нива на реалността. На четвъртия етап от развитието, творението е изпитало срам пред Твореца – и именно затова мразя другаря, когото виждам пред себе си. Това е резултат от същия този срам.

Да се върнем към знанията, които човек придобива при поправянето. Без тези знания няма да се размине. Как в противен случай ще повиши любовта си? Всяка степен се състои от чувства и разум – и не е възможно да напредваме само с едно от тях. В крайна сметка,  наслаждението е в разбирането действията на Твореца. Той иска да Го разкрием като вършещ за благо и творящ добро. И за това трябва да знаеш как Той прави това, с каква мъдрост, в каква форма, с каква грижа. Тук е необходима мъдрост, при това дълбока мъдрост – ти сякаш се обличаш в Твореца.

В нашия свят, докато сам не пораснеш и не станеш баща – няма да разбереш родителите си. И в духовното сливане това е задължително – без него няма как да разбереш Твореца: кой е Той, какъв е той. И като резултат идва любовта.

Докато не постигнеш Твореца, няма да можеш да Го обикнеш. Ние, възрастните си спомняме различни случаи от детството – всичко, което са правили родителите ни, което са вложили в нас, което са жертвали заради нас – и започваме да ги разбираме, да ги обичаме много повече, отколкото в детството. Така е и с Твореца.

От урока по статията „Кабала и философия“, 17.12.2012

[95685]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Поправянията се случват, благодарение на светлината, идваща от учителя. Липсата идва от обкръжението, групата. Но само ако човек се присъедини към групата, споделя живота си и работи, учейки се, следвайки целта на групата, само тогава се изпращат непоправени желания.

Тези непоправени, специални желания не са просто гордост, както другите примитивни желания, а непоправени желания, които могат да привлекат светлината за тяхното поправяне. Това означава, че човек трябва да е абсолютно противоположен на поправеното състояние. Той получава всички тези състояния от групата.

Тук се говори за човек, който прави всичко, което е по силите му, за да израсне духовно. И тогава той получава „червена светлина“ от групата, както вътре в утробата на майката. Групата е майка за него. Той получава „бяла светлина“ от бащата –  учителят. Тази белота са неговите сфирот – свойства.

Сега човек вече има две линии и трябва да работи в средната. Той не може да я получи автоматично, без да положи усилие. Човек трябва да се потруди, за да бъде включен в този вид работа. И така, до колкото се отменя пред групата, учителя, учението на Твореца, всички тези фактори работят върху него и така достига ново ниво.

 От 1-ва част на урока, 12.12.12

[95362]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това ”душа” според науката кабала?

Отговор: ”Душа” (нешама) е съсъд, напълнен със светлина от стъпалото Бина. Ако над своето материално, ”животинско”, получаващо желание аз развивам отношение към ближния и искам да съм привързан към него, то усещам изолиране, неприязън. Продължавайки тази връзка по-нататък, започвам да презирам ближния, а след това – и да го ненавиждам.

Всичко се започва от нулевото, неутрално ниво. Всеки път, стремейки се да се отнеса добре към ближния (+), вместо това аз проявявам своя негатив (-). И колкото са по-големи моите страдания (>), толкова по-голям негатив ми се разкрива (>).

Така изминавам петте стадия – от нулевия до четвъртия, където откривам ненавистта – при това, тя се разкрива тъкмо тогава, когато искам да достигна любов. Това се случва като цяло при подема, и в частност на всяко стъпало. Докато не достигна до ”дъното”, докато не проникна в желанието през цялата му дълбочина (авиют) – ненавистта няма да ми се разкрие. И на всеки етап има по пет такива стадия, съставящи конструкцията АВАЯ.

И така, душата е същност на духовния съсъд за отдаване на ближния или на Твореца. На нулевия, първия и втория стадий този съсъд е постоянен, и неговото напълване се нарича ”светлината нешама”. А на третия и четвъртия стадий, до края на поправянето аз го разкривам на непостоянна основа и затова тя се нарича ”нешама” – според вече достигнатото постоянно състояние.

По такъв начин, всичко се случва в нашите взаимоотношения, в разкриването на ненавистта и любовта, между тях. През цялото време се стремя да проявя, да съградя тези отношения, вървя като бик в ярем, като магаре със самар, защорен, ”зациклил” в тази посока, и тогава придобивам душа.

Значи, душа нямам нито аз, нито ти – но между нас можем да достигнем такива отношения, които да се нарекат ”нешама”. И с това завършваме своето поправяне, доколкото оставащите две нива – хая и йехида – се проявяват по друг начин, на други нива, в онези измерения, където мнимият свят изчезва…

И затова Баал а-Сулам казва, че всички ние сме с една душа. Онова поле, онази връзка, която лежи между нас, се нарича ”душа” и тя е единна. Сега тя се нарича нешама, а в края на поправянето ще се нарича за нас ”йехида”.

Самата дума ”нешама” е дошла от кабала: тя означава разновидност на светлината, напълваща поправения съсъд на етап, предхождащ края на поправянето. През този период ние отчасти прибавяме светлините хая и йехида на непостоянна основа и в Бина се лее само слаба светлина от светлината хохма – отдолу нагоре.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 17.12.2012   

[95681]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

От писмо на Баал a-Сулам (№1): Разликата между злото и доброто е абсолютно неразличима, и в  истинските работници на Твореца се появява знание, че всички действия и мисли, както добрите така и лошите, са носители на съсъда на Твореца и Той ги е подготвил, и от Неговите уста са произлезли, и това ще стане ясно във виждането на всеки при Окончателното Поправяне.

А засега продължава дългото и страшно изгнание и основната беда е в това, че когато човек вижда разкриването на някакво неподобаващо деяние, той пада от своето стъпало и забравя, че е подобен на брадвата в ръцете на дърваря. Тъй като си мисли, че той извършва тези деяния, и забравя за Причиняващия тези причини, и че всичко е от Него, и няма никой друг, който да действа в света, освен Него.

Можем да припишем хубавите събития на Твореца. Но за лошите постъпки човек трябва да кори себе си, да съжалява за действията си и да се разкайва за онова, което му се е случило. На него му е тежко да отнесе всичко това към Твореца. Той преживява своето минало, своите неуспехи, смятайки себе си за причина за всичките си неуспехи и неприятности, или за онова, че не се е предвижил напред или нещо е пропуснал. Само с пот на чело той ще може да поправи своите ”грешки и престъпления” от своето минало и да ги превърне в ”заслуги”.

А също така относно настоящето и бъдещето: ако той смята нещо за лошо, значи не го съпоставя с Твореца, а го приписва на други причини. Така е уредено във висшето управление. И ако той мисли, че съществуват други причини, освен Творецът, или той самият е виновен за случващото се – това се нарича да работиш за чужди богове, идолопоклонство.

Тъй като човек нарушава най-първия закон: ”Няма никого освен Него”, се отклонява от пътя и върви настрани. Той вече не е насочен към целта на творението, към разкриване на Твореца, не се намира в равновесие на силите, водещи го към истината.

Затова нашата работа се състои в това, да разкрием частното висше управление, идващо от единствения Управляващ във формата на абсолютното добро, в който и да е момент от миналото, настоящето и бъдещето и на всички хора.

Човек се нарича онази точка, от която той установява, че ”Няма никого освен Твореца”, от който изхожда само добро. Тази Точка, от която човек така определя характера на висшето управление, постепенно израства до мащабите на Твореца. Тъкмо в това се състоят 125–те стъпала на нашия духовен ръст.

От подготовка към урока, 16.12.2012

[95598]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако духовният път се усещаше като приятен и полезен за нашата природа, за нашия егоизъм, кой щеше да го отхвърли? Целият свят щеше да дотича, за да седне зад чиновете и да учи. Целият свят щеше да дойде, ако това се усещаше като радост и наслада.

Никой не би отказал примамливата възможност да разкрие всички знания. Нашето его би ни дърпало напред, без да ни даде и миг почивка. Завист, богатства и почести ще горят в човека, обещавайки всякакъв вид напълване в този свят и във Висшия свят, Райската градина. Всичко това би го привличало и вдъхновявало все повече и повече.

Разбира се, това съвсем не е така и ни е трудно да разберем и приемем факта, че цялата реалност, освен собствената ни,  е точно обратната на това, което виждаме. Тя е изпълнена с радост и удоволствие от  разкриването на Висшата сила. Всичко това се разкрива на човек, придобил свойството да отдава.

Не е възможно постигане на духовното, степента на Твореца по друг начин. Така истинският път е скрит зад другата си форма, а ние не сме способни да го оценим и да разберем какво значи намерението за отдаване. Ние нямаме инструмент, за да се насладим на отдаването.

Моля, дайте на който и да било! Но ние няма да усетим удоволствие от това, защото желанията ни са противоположни. И единствено у когото е запалена искрата в мрака на егоизма, принуждавайки го да търси отдаденост,  и който се грижи за тази искра, напредва. В действителност малцина са избрани от всички хиляди хора.

1–ва част на Сутрешния урок по Кабала 02-12-12 въведени в ТЕС

[94523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да се съединим с искрите на другарите?

Отговор: Да се съединим с искрите на другарите означава да обединим желанията ни към Твореца. Тъй като другарите са дошли тук, защото вътре в огромното им желание има една малка искрица, теглеща ги към духовното, към подобие и обединение с Твореца. Аз също се намирам тук заради това желание. То ни е довело всички в групата.

С тези си желания ние трябва да се обединим – да обединим единствено причините, заради които се намираме тук. Ако от цялата тази гъста каша извлечем само тези желания, които са ни довели до тук, а всички останали изхвърлим на боклука като пакет с рядка помия и съединим всички тези искри, то от това ще се получи нашият духовен съсъд.

И това ще бъде само неговата горна част, а всичко останало ще се образува от онази помия, която сме плиснали долу, отменяйки тези желания. Никак не е лесно да ги изхвърлим, защото по ред трябва да се откажем от всяко желание.

А когато се опитваме да се съединим и искаме да обичаме, изведнъж се разкрива ненавистта, за да ни покаже, че в нас няма природна любов. Засега ти се струва, че обичаш всички по природа и че към всички се отнасяш добре, както казват обикновено във външния свят. Те не са работили върху любовта и затова не са разкрили ненавистта.

За да достигнеш до любовта, трябва първо да разкриеш противоположното ú – ненавистта. Но ние не работим над тази ненавист, ние се стремим към любовта. Колкото повече се стремиш да достигнеш любовта и наистина работиш правилно над това, толкова по-бързо ще разкриеш, че не обичаш, а ненавиждаш. Свише ще ти покажат истината.

А да работиш над любовта – това означава, да виждаш другаря си като велик човек от поколението, да търсиш в него само положителните качества, да се стараеш да усетиш, че неговите желания за теб са по-важни, отколкото твоите собствени, както отношението на майката към новороденото.

От урока по книга „Зоар“, 12.12,2012

[95365]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ако искам да се насоча към Твореца, трябва да чувствам топлота по отношение на другаря, гореща „пурпурна топка“, такова отношение, чрез което продължавам връзката си по-нататък – с Твореца. Нали обичам другаря си именно защото в него се намира Творецът.

Творецът ми се представя във формата на творението, този свят – във формата на Своето скритие. Ако мога да постигна любов към този свят – това означава, че в крайна сметка съм постигнал любов към Твореца – към този, който е създал този свят и се скрива в него.

Въпросът е: „Защо Творецът се скрива в света, а не в Тора?“ Защото светът – това е Неговото скритие и ако  използвам светлината на Тора, то отначало разкривам, че Творецът е скрит в света, а след това Го разкривам.

Етапите на напредък към другаря са етапи на напредване към Твореца и нищо повече. Всичко това се нарича път на любовта, в съответствие с крайната цел и това, което постигаме през целия път. Дори на първата малка стъпка ни се разкрива омразата, а след това срещу нея – любовта. И така през цялото време, на всяка степен: омраза и любов.

От урока по „Предисловие към ТЕС“, 13.12.2012

[95468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 1

Кабала е специална наука, която по принцип обяснява всичко. Обаче тя трябва да бъде разбрана. И разбрана не с този разум и не с тези желания, с които сме се родили – не с нашата природа.

Раждаме се на „животинско“ ниво и трябва да развием в себе си свойства от следващото ниво, от степента „Човек“ („Адам“), което означава: „подобен“ (доме) на Висшата сила.

Във физическата реалност също получаваме всевъзможни сигнали от обкръжаващия свят в степен на подобие с него. В какъвто обхват и с каквато чувствителност работят моите слухови, зрителни и други органи на възприятие, в тази степен и възприемам обкръжаващия свят, макар освен това, в него да съществуват огромен брой честоти, всевъзможни източници, които аз не долавям. По този начин възприемам света само в този диапазон, на който са настроени сетивата ми или устройствата, които мога да създам, за да разширя този диапазон – и нищо повече от това. Не създаваме това, което нямаме – а само увеличаваме това, което имаме.

От друга страна, за да разкрием Висшата сила, трябва да създадем в себе си допълнителен, напълно нов орган за усещане. Качествено нов. Тъй като всички наши сетивни органи са свързани с получаване, с егоистично намерение заради себе си и затова възприемаме от обкръжаващия свят само това, което ни засяга: какво добро може той да ни даде и какво лошо.

Първоначално възприемам света през филтъра на петте си сетивни органа – само на тази честота, на която съм настроен. А освен това съществува и моят егоизъм, който филтрира всичко само въз основа на принципа: „Добре ли ще ми е от това или не?“ Ако в нашето огромно желание няма отговор на нещо, оценка на потенциалната полза или щета, то аз не възприемам това нещо, не го виждам. Възприемаме само това, което е изгодно на нашето желание, т.е. или е положително, или е отрицателно за него. Или може да ми навреди, или може да ме напълни – тогава го виждам.

При такъв подход, дори и да разширяваме сетивните си органи, като създаваме различни прибори: телескопи, микроскопи и т.н. – това няма да ни помогне, защото егоизмът ни, който стои зад тях, както преди, сортира всичко по своята скала.

На тази тема има вече много работи на психолози и физици. Що се отнася до съвременната физика, тя въвежда понятието „наблюдател“. В началото Нютоновата физика твърдеше, че Вселената е такава, каквато я виждаме. Картината изглеждаше доста проста, въпреки че Нютон е изучавал кабала, а също така специално е изучавал иврит, за да чете всички произведения в оригинал.

А след това вече Айнщайн и по-късно Хю Еверет са достигнали до абсолютно друга формулировка на проблема: светът, който е около нас, не е такъв, какъвто го възприемаме. Той е съвсем различен. Обаче, възприемайки го, ние го променяме, пречупваме го в своите качества. Наблюдавайки някакви физически събития, ние чрез своето наблюдение внасяме в тях изкривяване и в резултат на това, те вече не са такива, каквито са били без нас.

Така че, не само че възприемаме всичко през филтъра на егоизма си, отгоре на това, дори просто като наблюдаваме нещо, със своето участие се намесваме в картината на света. Погледнеш към една звезда и тя вече е станала различна, защото си я погледнал – за това говорят и физиците.

В наше време стигаме до осъзнаването, че има различно възприемане на света – не това, което е формално, на което се основават на нашите животински свойства. И науката кабала просто разкрива това. Тя казва: вместо първичните си сетивни органи – вместо егоизма, в който получаваш само това, което ти е изгодно, формирай друг орган. Направи го напълно различен, направи го за отдаване. И ако започнеш да развиваш свойствата на този нов сетивен орган, направи така, че да са обърнати извън теб, навън, и ще определиш света такъв, какъвто е в действителност. Ще го видиш съвършено различен, ще го видиш истински. Нещо повече, ще измениш себе си. И този нов сетивен орган, който ще се появи, ще се нарича „душа“.

Всъщност, няма значение как ще се нарича. Така или иначе, в новия орган ще възприемаш външния свят „недокоснат“, какъвто е в действителност. Ще видиш неговите сили, връзки, цели и т.н. Толкова ще се адаптираш към него, толкова ще се свържеш с него, че всичко, което се намира в твоя егоизъм, в твоето животинско състояние, животинско тяло, просто ще „отмре“. Тоест няма да го чувстваш – толкова микроскопично ще ти се струва сегашното усещане за живота в сравнение с това, което ще усещаш, когато откриеш света, който се намира извън теб, и ще съществуваш в него.

Ето към какво води човек науката кабала.

От 1-вия урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[95078]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 4

Въпрос: Как да построим правилно намерение по отношение на групата? В какво се изразява то? И как да разберем, че сме в правилно намерение?

Отговор: Намерението по отношение на групата трябва да бъде много просто: дошъл съм в групата, за да  избягам от егоизма си, да се издигна над него, за да се слея с Твореца, да разкрия следващата степен, да стана Човек. Така трябва да гледам на групата и в нея да правя всичко, което ме води към тази цел.

Необходимо е да помним това и да се придържаме именно към такава постановка. При това, не гледам нито лицата, нито характерите, нито нещо друго – не ме интересува, нека говорят каквото си искат. На първо място искам да изключа своето „аз“, искам просто да плувам с тях. А после вече ще продължим напред.

Мога активно да се включвам в работата на групата, която е вече над себеанулирането, едва след като съм успял в него. Обикновено хората започват да оказват натиск над егоизма си, започват да го променят с всякакви силови методи, както е прието в нашия свят. В групата няма място за такова нещо.

От 4-я урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[95350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 3

Въпрос: В статията ”Няма никой освен Него” се говори за необходимостта от прилагане на собствени усилия в духовната работа. Но всички състояния идват от Твореца. Как тогава ще станем самостоятелни?

Отговор: Нашата самостоятелност се състои в това, от вътрешността на своя егоизъм да станем подобни на Него, включвайки в себе си двете противоположни сили. Ако премахнете силата на егоизма, то от вас няма да остане нищо. Ще съществувате в Него, като точка на зачатие, която Той е създал от нищото, и няма да имате и най-малкото лично усещане – нищо.

Изначално, въпросът на Твореца се е стоял в това, как да създаде творение, което да бъде самостоятелно, подобно и равно на Него. Именно това прави Той в цялата Вселена.

Постоянно, във всеки един момент от времето, се опитваме да постигнем състояние на пълно сливане с Него, с онези чувства и разум, които Той предизвиква в нас.

Сливане с Него означава, че и моите усещания, и разумът ми са дошли от Него по такъв начин, че чрез тях да се издигна над своя егоизъм и да започна реално да усещам неговото въздействие върху себе си.

Трудно е да се изрази. В нашия език няма такива думи.

Но по принцип, във всяка една секунда от времето трябва по всички параметри и сечения, в сърцата си и в разума, в желанията си и в мислите, постоянно да се устремяваме към съединяване с този единен корен, с този източник.

Тогава в нас ще се образува новото сърце и новият разум, които ще работят, отдавайки в съвършено друга координатна система, в друго измерение.

И само тогава ще започнем да разбираме от какво пространство работи тази сила. Ние самите вече ще започнем да влизаме в това пространство. Но само чрез системна работа върху себе си, довеждаща до осъзнаване на това, че всичко, което е в мен и около мен – всичко изхожда от Него, във всяка една секунда от времето, във всеки един момент.

От 3-я урок от конгреса в Новосибирск. 07.12.2012

[95168]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→