Въпрос: С какво „изгнанието“ се различава от състоянието „ло лишма“?

Отговор: Човек чувства изгнанието едва след като се е намирал на високо ниво и поради това може да разбере, че сега е отишъл в изгнание. Изгнанието е падение, след като човек е узнал нещо, усетил, след като е бил в контакт с Твореца. Сега той чувства, че се е изключил до известна степен от всичко това.

Стъпалата на нашите предци: Авраам, Исаак, Яков, за които разказва Тора – са нива на разбиране, прозрение, чувството на отдаване, на свойствата на Твореца, Неговото разкриване. А грижите в Египетското изгнание вече са „обременяване на сърцето“, което човек усеща, след като е достигнал състоянието, което се нарича „праотци“ (самото начално състояние).

Докато „ло лишма“ е първоначалното състояние на човек, който учи и се опитва да се издигне чрез всички налични средства, които са му достъпни. Той все още се намира в егоистични намерения. Той желае да постигне отдаване, усеща стойността на това свойство и би искал да се откъсне от самия себе си. Но и това отклонение той иска заради себе си, чувствайки, че тогава ще му бъде добре. Това чувство, че дори когато се стреми към отдаване, все пак действа в своя полза, се нарича „ло лишма“.

Но това е при условие, че цени отдаването, и то не поради това, че му помага да се откъсне от трудностите в живота или в надеждата за духовно възнаграждение. Той иска да се намира в отдаване, защото светлината му оказва такова влияние. Човек дори не знае какво означава да се намира в отдаване. Но вътре в него се раждат някои нови преживявания, формират се такива желания, стремежи, които го карат да цени отдаването. Дори не знае откъде е дошло това – а то е в резултат от въздействието на светлината, възвръщаща към източника.

И тогава този стремеж става все повече и повече осъзнат, и човек сам започва да се държи за него. В крайна сметка достига до състояние, когато желае само да отдава, откъсвайки се от всякакви собствени интереси.

За целта е нужно да премине много пъти през обременяване на сърцето, през различни препятствия. Показват му, че в живота остават скъпи за него неща, от които не може да се откъсне – колко той все още се интересува от тях и не може да се издигне над своята егоистична любов към някои хора или пристрастеност към нещо. Вижда и как не може да се издигне над своята омраза към някого или нещо.

Светлината му помага да направи такова изясняване. И в крайна сметка, чрез много работа и молитви, човек достига до това, че се опитва да се издигне над всичко това и „почти“ достига до отдаване. Тогава висшата светлина завършва тази степен за него, както е казано: „Положил усилия – и намерил“.

Главното е напредъкът на човек да се ускори чрез интензивна работа в групата. Всичко зависи от обкръжението.

От урока по „Предисловие към ТЕС“, 27.11.2012

 [94142]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Сред ”народите на света” има категория ”АХАП в подем”, която първа трябва да се присъедини към Израел. Кои хора се отнасят към тази категория?

Отговор: Някои се включват към процеса по време на поправянето, а другите се поправят едва преди самия край. Но всъщност, не става дума за хора, а за съсъди. Работата не е в килограмите на плътта и не в животинските свойства – всичко това няма отношение към духовното. Важно е друго: колко голям е егоизмът в човек и колко дълбоко под него е погребана точката в сърцето.

Тъй като всичко в човек – това е неговият егоизъм. Къде се таи в него искрата (•), бъдещето отдаване? В кои пластове? На кой от петте нива на авиюта (дебелината на желанието)? Съобразно с това е и пробуждането на човек за поправяне.

По принцип, всички имат точка в сърцето. След разбиването и смесването на съсъдите, дори ”каменното сърце” има зачатък от нея – иначе то няма да може да се поправи. Но ако последното, четвърто ниво се поправя само накрая, то останалите всъщност се отнасят към ”АХАП” в подем.

От урок по статията ”Изгнание и освобождение”, 02.12.2012  

[94534]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако завися напълно от обкръжението, то как мога да му въздействам?

Отговор: Ако се вгледаш и убедиш, че всичко, което ще си в бъдеще, напълно се определя от обкръжението, т.е., че ти си глина в ръцете на създателя/ обкръжението, тъй като висшата светлина достига в абстрактна форма и обкръжението те формира с това, че светлината преминава през него и ти въздейства, то можеш по някакъв начин да си представиш обкръжението: какъв вид трябва да бъде то. Защото това е твоето бъдеще. Според това ти искаш да намериш в обкръжението това бъдещо състояние и така да се отнасяш към него.

И тогава започваш да откриваш, че в него се намират твоите бъдещи свойства и въобще целият свят, доколкото частното и общото са равни. И дори в индивида, ако се задълбочиш в него, ще видиш целия свят до пълното му поправяне (Гмар Тикун).

Затова, когато се вглеждаш в обкръжението, търсиш и се поставяш в зависимост от него, започваш да разкриваш, че във всички тези другари са всички бъдещи поправени състояния, въпреки че те сами в себе си не разпознават това. Така големият кабалист рав Йоси Бен Кисма се е учил от своите начинаещи ученици, както е казано: „От всеки свой ученик съм се учил“.

Именно така трябва да се отнасяш към обкръжението, тъй като това е обвивката, която ти въздейства. И колкото повече си я представяш в поправена форма, толкова повече тя ти влияе. Тя няма собствена форма, всичко зависи от това, как я виждаш ти.

Може да попитаме: защо е казано, че щастливите хора не седят в компанията на грешници, и още по-щастлив е този, който е сред праведници.

Разбира се, става дума за грешници и праведници в правилно обкръжение, което напредва в духовното. Но работата е в това, че човек сам оформя обкръжението си. С това, как той се отнася към него днес, определя ще бъде ли това „сборище на грешници“ или „събрание на праведници“. И според това, той решава как ще му влияе това общество.

Тъй като не знаем кои са грешници и кои светци. Първоначално хората се стремят към духовното – така като цяло разкривам в земните си органи на възприятие (зрение, слух, обоняние, осезание). В разумът и сърцето виждам, че повече или по-малко хората се стремят към духовното. А как ще ги възприемам от този момент нататък – зависи от мен. И от това, как ще им давам всякакви свойства, по-висши и по-достойни – така те ще ми влияят.

Аз изграждам обкръжението си – обвивката, която ми въздейства. И тогава тя определя не само това влияние, а също и формата на Твореца. Тъй като Творецът няма форма. Отношението между мен и обкръжението формират образа на Твореца в мен, образ, който Той няма – аз просто си Го представям в такъв вид.

В последствие това обкръжение се превръща във външен съсъд/ кли за мен, което държи обкръжаващата светлина. И така – до пълното поправяне, докато този съсъд също се обедини с мен и стане мой съсъд, всички мои „Аз“ се изпълнят с вътрешна светлина.

От урока по  книгата „Зоар“, 29.11.2012

[94293]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как нисшият трябва да използва връзката си с висшия по време на поправянето?

Отговор: Нисшият трябва да се самоотмени, за да получи от висшия. Сякаш потъваш в река и ти хвърлят края на въже, за да се хванеш за него и да излезеш на брега. За теб ”да се хванеш за въжето” означава да достигнеш поне минимално подобие по свойства. Това минимално подобие е всъщност самоотмяната.

А по-нататък работата става по-трудна. Отмени се пред висшия, ”хвани се за края на въжето” и вече имаш свързващата нишка. Но сега, за да започнеш да получаваш, за да отдаваш, трябва да пронижеш тази нишка с вътрешно желание, покрай самоотмяната и покрай обикновеното сливане с висшия. Тук трябва да действаме против собственото разбиране – с това внасяш своето желание във висшия и преминаваш към етапа зачеване.

Иначе нищо няма да се получи – гордостта унижава човек и това е много голям проблем.

В нашата работа групата се явява в ролята на висшия. В моите очи тя трябва да е понятие, идея за въплъщението на единството. Тъй като единството, като такова – това вече е висше свойство. И тук е необходима добавка към простото самоотменяне. Отменяйки се, аз се сливам с висшия, а ако продължавам тази работа по-нататък, установявам връзка с него.

Казано с други думи, благодарение на първоначалната самоотмяна аз се докосвам до висшия – с групата, учителя и учението. Но за да вляза в него, за да получавам от него, трябва да отменям ”плътта” на своето желание, пласт след пласт. Този период се нарича: „девет месеца бременност”, и в крайна сметка ще настъпи раждане.

От урок по ”Същността на науката кабала”, 25.12.2012

[94679] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Материалът на творението е желанието за получаване на наслаждение и поради това то чувства удоволствие само от напълване или страда от отсъствието му – в зависимост от размера и качеството на напълване, и съгласно нивото на развитие на творението. Желанието се развива само от липсата на напълване. То получава само някакво малко подхранване, за да може да съществува, но като цяло е обезпокоено от това, че чувства празнотата и липсата.

Всъщност според степента на това опустошение, липса, обърканост, слабост, в човек се развиват чувства и разум. И тогава той започва да пита: защо при тази огромна мъдрост, с която е организирана природата, тя страда така? От една страна, тя развива голямо съвършенство, а от друга страна, липсва ред и има голямо объркване.

Баал а-Сулам обяснява в статията „Мир“, че има два подхода: отгоре надолу – тъй като всичко идва от Твореца, и отдолу нагоре – това, което се представя на човек. От една страна, виждаме как светът работи чудесно, за да  може тази реалност да съществува – но от друга страна, колко объркани и трудни са пътищата на всички творения.

Всички те страдат. И от това възниква въпросът за владетеля на този свят. Възможно ли е в този живот да има толкова много объркване и страдания? След като виждаме величието и мъдростта на природата, неизбежно правим извода, че над нея трябва да властва една, единна сила, защото цялата природа действа като единна, перфектна система. Оказва се, че тази сила трябва да бъде съвършена.

А съвършената сила трябва да бъде добра и да носи само благо. Защо тогава чувствам в живота си и в целия свят само болка? Ако това е перфектен механизъм и затворена система, то защо страда всеки неин елемент?

На лице е някакво раздвоение. Гледайки рационално на живота, в рамките на разума, непрекъснато виждам страдания. Но над разума си разбирам, че трябва да виждам друга картина. И тогава осъзнавам, че проблемът е именно в мен, в моето възприятие на реалността. Работата е в това, че моите желания не са поправени и затова не виждам света съвършен и не различавам перфектния управител в него.

Само над своето знание мога да кажа, че видимо този Управител съществува – единствен и безкрайно добър. Но не искам този Управител да се разкрие, а да поправя възприятието си. Искам да разкрия този добър Владетел в своите поправени желания, не за да Го видя, а да се насладя с това, което съм разбрал, научил, усетил, и съм се почувствал приятно.

Искам да чувствам Добрия и творящ благо Владетел над своите желания за получаване – не за да задоволя тези желания, които страдат, а за да не обвинявам Твореца и да се придържам към Неговото управление. И в знак на солидарност с управлението, се придържам към самия Управител.

Независимо от това, че желанията ми ще останат празни, искам да се присъединя към Владетеля само заради Неговото съвършенство. Благодарен съм за това, че Той ми е предоставил възможност да се прилепя към Него над празните си желания за получаване. Моята грижа е само как също да стана перфектен, а не да напълвам себе си до насита с всички блага и да се успокоявам с това. И само в този случай мога да видя истината.

От подготовката към урока, 25.11.2012

 [93960]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статия на Рабаш ”Авраам породи Исак”: В Мишна е написано, че светът се крепи на три стълба: на Тора, на духовната работа и на милосърдието. Авраам се нарича ”милосърден човек”, защото е отдавал всичките си сили за благото на хората. Исак се нарича ”работен стълб”, тъй като е положил душата си на жертвеника.

А Яков се нарича ”стълб на Тора”, тъй като е получил истината, а Тора се нарича учението за истината. Всеки човек трябва да постигне тези три стълба, които се разкриват един след друг за сметка на нашите свети праотци, всеки един от които е разкрил своя стълб. И получавайки тези три стълба, ние също можем да вървим по тези пътища, които са положили за нас праотците ни.

И затова се наричаме избран народ, защото сме наследили от праотците тези три стълба, на които се държи светът, т.е. за сметка на които той може да постигне целта, за която е бил създаден.

Светлината създава желанието. Светлината е напълно отдаваща, а желанието – получаващо, но с помощта на светлината трябва да премине към получаване заради отдаване. Тоест светлината и желанието трябва да се обединят в особена форма, която се нарича ”над знанието” или ”средна линия”.

Такова съединение се образува по желание на самия човек. Благодарение на това, че човек всеки път избира правилното обединение, той го включва към себе си. Човек се нарича онази система, която се състои от две части: светлина и съсъд, отдаващо и получаващо желание и намирайки се между тях, е способна да избира, да прокарва правилно решение между тях, всеки път създаваща в себе си все по-голямо съединение между светлината и желанието.

Работата на човек е да провери себе си от страната на светлината. За това му е необходимо да притежава трите линии: светлина, желание и правилно отношение между тях. Само тогава ще може да разбере какво му носи светлината. Това се нарича работата на Авраам – първото духовно разкриване в нашата работа.

След това започваме да работим над съсъда, в лявата линия, за да разберем какво представлява нашият материал. Можеш да надзърнеш вътре в материала само ако имаш светлина и умееш  да работиш правилно с желанието. Тоест самата лява линия се състои от три линии, за да можем правилно да изучим желанието. Това се нарича работата на Исак.

Следва работа в средната линия: съчетаване на лявата и дясната линия в едно, за да разберем точно какво трябва да направим с тези две сили. Това се нарича работа в средната линия, работата на Яков – все още в малкото състояние, на ниво 0-1-2. А след това, след постигането на голямото състояние на стъпалата 3-4, тази работа вече се нарича работата на Израел. Такива са етапите на духовното израстване на човек.

Онзи, който напредва по този път, който се нарича ”благодарение на праотците” т.е. приема тази методика и я реализира – се отнася към избрания народ. Тъй като работи в трите линии, разбирайки, че той самият е средната линия, съединяваща първите две. Средната линия се нарича човек, нарича се също Творец, Зеир Анпин, централен стълб. Всъщност средна линия се нарича количественото сливане с Твореца.

В духовното не може да се работи без тези три линии, тъй като духовно качество се нарича отдаването. А отдаването е възможно единствено при правилно съчетаване на първите две линии; лявата и дясната в една средна линия.

Затова е казано: че ”светът стои на три стълба: на Тора, на духовната работа и милосърдните дела” – ако гледаме процеса на поправяне на света от нас, отдолу на горе. Тора е средната линия, Яков; работата е лявата линия, Исак; а милосърдните дела са, дясната линия, Авраам.

От подготовка към урока, 28.11.2012  

 [94212]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Единственото, което ни е необходимо, е да поправим отношенията си с висшата Сила, властваща над всичко и управляваща живота, както е казано: ”Няма никой освен Него”. Съществуват четири езика, разказващи за отношенията на човек с висшата сила: просто тълкуване, намек, иносказание и тайна (Тора, Мишна, Талмуд, Кабала).

Те се отнасят към четирите стъпала на желанието: неживо, растително, животинско и човешко стъпало, всяко от които предлага свой характер и изяснения. И в такъв случай се получава обратно деление, при което кабала означава не тайна, а просто тълкование, при което всичко се открива пред човек. И затова ни трябва езикът на кабала, за да бъдем уверени, че се развиваме  правилно.

Това е необходимо, но недостатъчно условие. Тъй като езикът на кабала може да бъде възприет неправилно. В краен случай, човек се обучава по правилните първоизточници, осигуряващи правилен подход към написаното. Независимо, че се срещат и такива хора, които дори и от кабалистичните книги се опитват да извлекат някакви тайни, мистика, абстрактно знание или благословения и чудеса.

Но все пак е важно да се придържаме към кабалистичния език, подход и условия на обучение. Тъй като съществува разлика между него и обичайното обучение в науката. Тук сме напълно зависими от източника, предаващ ни духовното знание. И ако този източник е истински и предан, постоянно напредваме, в зависимост от нашите усилия и благоприятните външни условия, за да може накрая да достигнем до отваряне на очите.

И изучавайки себе си и природата си, малко по малко започваме да усещаме какво е това отдаване – обратната на нас сила. И тогава от баланса на тези две сили се получава отдаването – започваме да усещаме творението. Така по действията на Твореца върху самите нас, ще Го познаем.

От урок по ”Предисловие към ТЕС”, 27.11.2012   

 [94145]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Tези, които имат точка в сърцето, получена още в древен Вавилон и съхранена до наши дни, или пробуждаща се сега – само те имат свободен избор. Тъй като в тях има две сили: получаване и отдаване. А във всички останали действа само едната сила – да получават, желанието за наслаждаване, което ги управлява. Искрата отдаване все още спи в тях и не се проявява.

Затова при тях не присъстват две такива сили, между които те биха избирали и биха се присъединявали ту към едната, ту към другата страна. Ако в хората се пробужда искрата отдаване, то те са способни да променят своята съдба и съдбата на целия свят. И затова такива хора се нарича Исра-Ел ”направо към Твореца”, защото благодарение на полученото от Твореца свойство могат да направят своя избор и да се насочат към поправяне на самите себе си и на света.

Те дори се различават по своя земен характер, в следствие действащата в тях искра. Само на тях, притежаващите искрата и силата на отдаване, им е предоставена свобода на волята. И затова те се явяват най-вътрешната част на света, тъй като са най-близко до светлината, която е вътре във всичко. А чрез тях светлината може да премине в цялата система, във всички останали желания, до всички хора по света.

Те трябва да извършат поправянето и да се грижат за света, за пътя, по който ще върви светът към общото поправяне. Затова трябва да съберем заедно всички хора, в които действа точката в сърцето, и да се постараем да създадем силна, сплотена организация  от тях. Този съюз ще бъде назован вътрешен център, сърцето на света.

Събирайки се заедно и издигайки се над своя егоизъм, благодарение на това, ще се доближим до Твореца, до светлината, до силата на отдаване. А от друга страна, чрез нас разпространението и влиянието на светлината ще се разпространи в целия свят. В това се състои нашата задача. И всички тези усилия са само за да доставим удоволствие на Висшата сила. Така, по този път, разкриваме Висшата сила и се сравняваме с Нея, т.е. достигаме целта на творението.

Най-важното е обединението между нас, за да увеличим силата на отдаване и да издигнем нейната важност, да застанем по-близо до светлината, до нейното свойство и така да напредваме.

От подготовка към урока, 29.11,2012 

[94308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Мир”: Практическата част на любовта към ближния е доброто отдаване към него.

Въпрос: Какво означава ”добро отдаване към ближния“?

Отговор: Това е отдаване, съответстващо на ближния, съобразно с онова, кое е добро за него. Работата не е в моите представи за неговото благо и не в неговите собствени – благото на ближния се определя в зависимост от служенето на Твореца. Без тези три точки – ”Аз”, ”ближният”, ”Творецът” – сме изгубени. Защото ако работя съгласно представите на ближния, то ще се окажа под негово подчинение, а ако работя за себе си, ще стана роб на своя егоизъм. Необходимо ми е нещо още по-високо, за да образувам вярната структура: нисшия, висшия и висшият над висшия. Едва тогава ще съм уверен в това, че се придържам към правилната линия.

Въпрос: Къде се намирам аз при отдаването към ближния?

Отговор: В края на веригата – в Твореца. Само там мога да се отнасям правилно към ближния и към себе си.

Въпрос: Къде при това се намира моето Аз?

Отговор: Извън мен и извън ближния. В търсенето на онова, какво е добро за ближния – заради сливането с Твореца. Аз го поставям в качеството на цел и тогава сливането с Него е единственото благо.

Въпрос: Какво се случва, ако ближният сам не знае какво иска?

Отговор: Новороденото също не знае. Но се грижа за него, разбирайки, че то трябва да расте здраво, силно, умно и т.н. Тогава, ако извършвам отдаване на някого, той за мен е малкият, той е по-малък от мен. В този случай аз съм даващият, а той приема моето отдаване. Казано иначе, той има потребност, която аз напълвам. Това означава, че трябва да открия потребността в него, съответстваща на моето напълване – тъй като не мога да му дам хляб, ако той иска мляко. Освен това, трябва да разкрия в него потребността, която да му е от полза – такава, благодарение на която той ще се приближи до Твореца.

Затова трябва да се включа към ближния и заедно с него да достигна до връзката с Твореца. С други думи, трябва да инициирам връзката на ближния с Твореца – и тогава ще мога да го напълня. Но с какво? Тъй като не се явявам източник на светлината. Но ако водя ближния към сливане с Твореца, значи го напълвам. Ето защо не може да минем без тази три-степенна структура.

От урок по статията ”Мир”, 30.11.2012

[94397]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверя, че обучението не ми служи като ”смъртоносна отрова”?

Отговор: До състоянието, когато обучението става ”смъртоносна отрова”, трябва да се достигне. За това трябва да разкрия, че се намирам вътре в своя егоизъм и ненавиждам всички, включително и Твореца. Виждам, че не желая да се съединявам с никого и да отдавам на никого. Но знам, че такава е целта на творението, която трябва да постигна. Тоест, вече разкривам двете линии, противоречащи си една на друга.

При вътрешно разбиране на необходимостта от отдаване, едновременно ми се разкрива, че природата ми е противоположна на това. Тогава откривам, че това е ”смъртоносната отрова”. Трябва да изясня, че получаването за себе си и използването на ближния – означават смърт за мен.

Гледам лицата на моите другари и разбирам, че искам да използвам всички. Искам да съм по-умен от всички, да съм по-красив от всички, по-силен от всички, по-голям късметлия. И ако не подхождах така към всеки, то изобщо не бих го усещал и не бих го виждал, че съществува в света. Не бих го разпознал със своите органи, защото зад зрението стои моят егоизъм. И ако не се каня да използвам човека за някакво свое благо, изобщо не го виждам. Той не съществува за мен!

Затова, ако съм разкрил, че се намирам в състояние ”ло лишма” и искам да използвам всички, това е висока степен, но разбирам, че е смъртоносната отрова, т.е. противоположно е на онова, което трябва да бъде. Защото искам истината, а съществувам в тази лъжа. Това е в следствие на силната светлина, която достига до човек и осветява неговото истинско, развалено състояние, позволявайки му да го разбере.

От урок по ”Предисловие към ТЕС”, 28.11.2012  

[94423]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→