На корекция подлежат само тези желания, които имат допълнение – специална форма на отношение към желанието, която се нарича намерение.

Има инстинктивни желания за напълване на неживото, растително и животинско ниво, които просто са заложени в нас от природата. А има и желания, действащи за сметка на намерението, които предполагат особено отношение към източника на напълване, а не към самото наслаждение.

Аз искам да бъда богат, не защото ще получа наслаждение от това, което купувам с тези пари, а защото завиждам на богатия си съсед. Искам да бъда голям, красив, строен – през цялото време се сравнявам с останалите. Тук се намесва някакво отношение към другите, от което извличам допълнително наслаждение. Ако изчезне отношението към ближния, то у мен няма да има никаква причина за това наслаждение.

Егоистичното желание е резултат от факта, че някога сме били свързани, а след това сме се разделили. И това отстраняване, разделяне действа върху желанието, като го увеличава и му придава форма на отношение към чуждите, странични желания, и в крайна сметка – към Твореца. Тоест към нещо намиращо извън мен.

А простото инстинктивно желание аз искам само да го напълня и това е. При това съвсем не ме вълнуват останалите – това е само мое желание. Но желанията на „човешко“ ниво – това не са вродените ми желания, а придобитите. Аз съм ги придобил за сметка на това, че някога съм бил свързан с останалите или сега се намирам в такова обкръжение, което разпалва в мен такива желания.

Поправят се именно такива желания, в които има намерение, което е резултат от миналото съединение в едно желание. Затова то присъства в нас и през цялото време се пробужда, искайки поправянето си.

Именно за сметка на поправянето на това намерение ние стигаме до разбиране на сътворението, на Твореца – усещането е 620 пъти повече напълване и връзка.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2011

[59653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Напоследък срещам хора, които ми казват, че правя всичко неправилно. Не живея както трябва, не съм се оженил за който трябва, гледам неправилно на живота и на другите неща.

Другарите в групата постоянно ме учат как е „правилно“, като да  се намират вече на много високо ниво, сякаш са вече самия Творец. Виждам с какво презрение се отнасят към мен хората, в същото време аз се старая да се държа приятелски с всички и никого да не поучавам.

Всичко това ме разстройва много силно. Не знам как да живея по – нататък в този студен свят. Моето Его ли показва лицето си  така? Ако е така какво да правя, за да се справя с него? Обърнах се с тези въпроси към Твореца, но не получих отговор или не го разбрах.

Отговор: Творецът ви предпазва от гордостта. Съгласете се с всички.

Въпрос от английския блог: Аз съм ученик в ББ и мисля, че разбирам всички въпроси обхванати в блога. Но всички мои усилия да обясня тези понятия на хората, които са ми близки, но не се занимават с кабала, срещат различни видове съпротивление – от възклицание, че това е утопия, до много агресивни изблици на гняв. Какво ще ме посъветвате да направя, освен собственото ми задълбочаване в разбирането на кабала и намерението ми за постигане сливането с Твореца?

Отговор: Замълчете и се занимавайте със себе си.

[59750]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Любов към Твореца и любов към творенията”: Поръчителството трябва да обхване целия свят. Нито един човек няма да достигне желания финал по пътя на духовното без помощта на всичките жители на света.

И това е много важно. Дори големият кабалист никога няма да достигне до края на поправянето, докато не го достигне целия свят до последния детайл. Така и тялото не може да бъде съвършено, ако е нарушена работата на една негова клетка дори. Защото става дума за цялата система.

А значи, целият свят трябва да дойде до края на поправянето и въпросът е само в това, в какъв ред се поправяме. Някои от душите са се събудили по времето на Авраам, някои в по-следващите кръговрати, някои се събуждат днес, а други все още не са се събудили. Всеки с времето си и според мястото в общата работа по поправянето.

И затова всеки човек, чрез своето поправяне скланя към добро целия свят.

В човека е включен целият свят и самият той е включен във всеки – това означава, че всички се поправят посредством него. Това малко ни обяснява законите на интегралната система, която открива днес всеобщата взаимна връзка.

Казано е: “Един грешник унищожава много благо“. Тъй като със своя грях той сякаш заграбва онова добро, което е сложил на общата чаша на везните и връща целия свят назад.

Това е то взаимното поръчителство – реалната ситуация де-факто. Само че по-рано тя е била скрита и затова от нас не се е изисквало да изпълняваме този закон, а днес той се проявява и предявява пред нас съответните изисквания.

Има желаемо и действително. Действителното е разкриващата се система на всеобщата взаимна връзка, където сме включени един в друг. Баал а-Сулам преди 80 години е написал, че целият свят е едно семейство. Тогава хората още не са усещали това, но днес накрая започваме да откриваме тази връзка, за сега все още не толкова тясна, както е в семейството. Взаимната зависимост все още не желана, но е вече очевидна.

Ден след ден тази система от връзки ще се изявява все по-ясно. Ще видим, че всеки влияе на всички и е подложен на влиянието на всички. Това ще ни се стори като нещо ужасно: как може да се намираме в подчинение на целия свят?

Просто няма накъде да бягаме – това означава, че аз трябва колкото се може по-скоро да се погрижа за световното възпитание и поправяне, за правилните и добри човешки взаимни отношения между хората. Щом тази кошмарна взаимна връзка съществува, то всички ние трябва да пробудим във всеки мъничко жалост или страдание към другите. Тъй като сме свързани в щастие и в беда и нашето влияние се предава от всеки на всички и от всички на всеки.

От урока по статията ’’Любов към Твореца и към творението”, 03.11.2011

[59666]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да се влезе на Конгреса и какъв трябва да бъде резултатът?

Отговор: За да даде Конгресът добри резултати, всички трябва ”да горят” от очакване и въодушевление, всички трябва да изпитват по-силен ”глад” за единството, в който се разкрива царящата между нас Висша сила. Казано е: ”Живея в моя народ”. Това е и подготовката за Конгреса.

А в резултат трябва действително да разкрием силата на обединението ни, на практика да проявим висшата светлина, енергията на взаимовръзката между нас – не в емоциите, а в реалното усещане. Това ще бъде настоящата светлина – с определена степен на авиют, с определен механизъм на предаване между нас.

Долавяйки тези свойства, започваме да разкриваме нещо извънтелесно – да разкриваме в нови съсъди, в ново възприятие. Тогава ще напуснем тялото и ще попаднем в реалност, съществуваща извън плътта, и така ще встъпим в човешкото измерение.

От урока по статията ”Любов към Твореца и творението”, 03.11.2011

[59656]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние всички сме получили някакво начално усещане за важността на горчивия плод на отдаването, но не можем да понесем неговия страшен и горчив вкус. Но ако разкажем един на друг колко той е важен, то всеки ще вникне в тази ценност. А от друга страна, още по-ясно ще усети, доколко това е отблъскващо и противно на природата му. Получава се,че тази вещ е необичайно ценна, но тя не е по силите ми. И ако човек се намира в обкръжение, което му внушава, че няма избор, тъй като този плод му е необходим и в него се състои целия живот, то той се съгласява да промени природата си. Той започва да открива, че за това съществува средство, и изисква сила, коята да го промени: светлината възвръщаща го към източника.

Така постепенно в него започва да се разкрива нов вкус. Той започва да намира в тази горчилка – сладост за сметка на добавената още горчивина!

В Талмуда се привежда следния пример, че е забранено да се посипва лимон или грейпфрут със сол, защото тя намалява естествената горчивина и я превръща в наслада. Както е казано: ”солта подслажда месото”.

Към горчивия плод ние добавяме още по-горчива съставка – антиегоистичен екран, и тогава той се превръща в сладък! Така човек получава средство, което се нарича сила за отдаване.

И тогава тази горчивина, която той е усещал по-рано в егоистическите си желания, за сметка на екрана става сладка. Това означава, да придобиеш връзка с отдаването, тъй като отдаването за него се превръща в наслаждение. А отдаващият, т.е. Творецът, му става близък – до такава степен, че човек усеща в себе си желание да отдава на Твореца.

А по нататък той развива този вкус към новата храна, както ние в нашия живот придобиваме вкус към новата храна, ставаща за нас наслада. Детето няма да започни да пие вино, тъй като то е кисело или горчиво – а ще иска да пие сладък сок. Т.е. нашите обичайни вкусове се развиват в продължение на живота ни, и ние можем да развием ново отношение към такива неща, които по-рано не сме понасяли.

Така се случва и във вътрешната работа. Ако човек се гриже за важността на отдаването, което е много горчив плод, в който няма нищо превликателно, а тъкмо обратното, всичко е отблъскващо, то тази важност се превръща за него в дясна линия. А горчилката – в лява линия. И тогава той изгражда нова, средна линия – средство за усещане на сладостта вътре в горчилката.

Точно както в “Мегилат Естер“ (свитъкът на Естер), което означава разкритие (мегила) скриването (Естер). Сладостта се усеща вътре в горчивината, а “тъмнината ще засияе като светлина“. И така всичко, което сме усещали като горчиво – за сметка на новото отношение става сладко.

Но “земята не ще роди плодове, докато не бъде създаден човека“. Тъй като плодове вече има, и земята е готова да ни ги даде и само трябва човека да се роди, за да усети, че има плодородна земя, носеща му плодове и те са сладки – иначе това не е плод. Тоест това са плодове, които се разкриват в резултат на човешката работа – а без нея, той няма да пожъне плодове.

Според това, доколко той е изградил средната линия, новото отношение, към онова, което е усещал горчиво – той ще открие сладкия плод.

От урока по статия на Рабаш, 01.11.2011

[59424]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да може човек да се развива духовно, той винаги ще вижда, че отхвърля другарите си, пренебрегва ги, мрази ги, прави си различни сметки с тях. От друга страна той винаги ще има възможността да преодолее егоизма си, да се свърже с тях и в тази връзка да изиска силата  на единството.

В крайна сметка съединението, което той ще създаде с другарите си, все още се нарича „ло лишма“, разни видове упражнения. Докато силата, която пробужда по този начин – това вече е сила, криеща се вътре в тяхното съединение, вътре в напредналото състояние. Тя идва при човека и извършва самото действие.

Така човек ще бъде насърчаван всеки път. Защо е нужно това? Въпреки, че в началото той мисли, че разкрива нещо добро за егото си – егоистично напълване, вечност, съвършенство. Но тогава той открива, че трябва да остане в отдаване, и любов към ближния, защото това състояние само по себе си е велико и висше.

Аз не работя, за да се занимавам с особени дела – служа на Твореца, който е велик и важен в очите ми – и това ме изпълва с гордост и самочувствие. Напротив, тук аз получавам особено свойство, наречено „свойството отдаване“, все още непознато за мен. Това свойство не се пробужда в мен защото групата е важна за мен и Творецът е велик в очите ми. Защото ако е така, аз просто само бих напълнил егоизма си, работейки с тях.

Напротив, с помощта на тази сила, която събуждам от групата, възниква ново състояние, наричано „отдаване“ – в мен наистина се разкрива ново отношение, без никаква връзка със самия мен. Не знам какво е, но изведнъж аз чувствам, че това се случва без всякакво отношение към самия мен.

И аз не го възприемам като нещо високо, добро и полезно за мен, защото тогава аз отново бих оценявал това в получаването на своите желания. Напротив, аз не чувствам тази работа полезна и ценна, но идва ново развитие – и тогава напредваме. Това се нарича откритие, ново откровение, възраждане на Шхина от пепелта, от изгнание. И така напредваме.

Всички действия, които човек се опитва да извърши в съответствие с  препоръките на кабалистите, за да може стъпаловидно, от първото състояние да достигне въздействието на светлината – връщаща към източника. Защото само светлината може да го промени – наричат се –  „алиха“ / „движение“ (към целта)/ или „алаха“ / „код на законите“/.

И действията, с които той винаги се поправя все повече, по-близо до  единството -„от любов към ближния – към любов към Твореца“, се наричат „заповеди“. Тоест, заповедите са действия против вековното желание за постигне на любов към ближния и от нея да се намери общото свойство на любовта.

От урока по статия на Рабаш, 02.11.2011

[59523]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Доколко е важна подготовката към предстоящия конгрес за духовния напредък?

Отговор: Подготовката към следващото стъпало – решава всичко!

Виждаме това в състоянието под планината Синай, където ги питат: „ Готови ли сте за окончателно поправяне?” Защото съединението като един човек с едно сърце означава достигане на края на поправянето, Гмар Тикун. Ако сте готови за това, трябва да достигнете мощност на желанието 600 000.

Всеки трябва да каже така:” Задължавам се да се съединя с останалите до такава степен, че да поправя своето зло и да го превърна в добро, в сила на съединението – до съвършено състояние”. А в съвършеното състояние желанието ми трябва да порастне в мощността си 600 000 пъти.

Тук става дума не за количество, за това колко хора прави това: двама, две хиляди или наистина 600 000. И даже да се съберат 7 милиарда, за да се съединят – мощността на всеки ще се нарича „600 000”.

Само при условие, че ще бъдем готови да се съгласим да станем като един човек с едно сърце – тогава ще получим светлината, възвръщаща към източника. Затова трябва да се подготвим така, че да дойдем на конгреса притежавайки вече такова желание, такава готовност!

Така, че да съм готов да участвам в това заедно с другите и да желая да привлека светлината, която ще ми подейства до такава степен, че ще ме съедини с другите. И когато светлината осъществи такова съединение, тя вместо обкръжаваща ще стане вътрешна, разкриваща се вътре в нас. По този начин ще достигнем духовно разкриване.

Това ще е разкриване на действието на светлината, което се нарича вътрешна светлина, а също и на източника на светлината – тоест разкриване на Твореца. От разкриването на светлината вече ще получа разни усещания и ще разбера какво е дясната линия, лявата линия, Хасадим, Хохма, какво ми е текущото състояние, стъпалото, процеса!

Защото всяко разкриване съдържа вътре в себе си целия процес от началото и до края – като в холографска картина. В него има всичко, даже света на Безкрайността в някяква малка степен. Тоест от първото стъпало разкривам всичко – започвайки от него и нататък аз вече разбирам къде се намирам, чувствам го. Нека това да са все още първични усещания – но аз вече съм на пътя.

И тук всичко зависи от подготовката.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията „, 02.11.2011

[59535]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам пише в статията „Любов към Твореца и любов към творенията“: „Главното е – да започнеш и да не отбиеш на половината  път“. Какво означава това?

Отговор: Да отбиеш от пътя може и в материалната плоскост, ако разглеждаш заповедите като обичаи. Човекът просто го приучават към тях, вместо сам да ги разкрие вътрешно, като поправяне на собствените свойства.

Поправяйки се, човек има работа с Твореца, иска да привлече светлината, да се уподоби на Него и да се приближи към сливане с Него. Въпреки това, ако заповедите станат „обичайни жестове“ – човек не върви по духовния път, а просто се учи на „ежедневни ритуали“, приемайки ги от обкръжението.

Не отричаме това, но посочваме, че то не води към поправяне на душата. Не за това съществуваме в света. Става въпрос само за външно условие, което е възможно да ни позволи да облекчим истинското, вътрешно поправяне. В идеалния случай, външното и вътрешното трябва да служат като опора едно на друго, но, за съжаление, на практика не се случва така.

Освен това, по духовния път не трябва да спираш. Пристъпвайки към поправяне, човек открива, колко е лош. Това му разбива сърцето, и той не може да се придвижва нататък. Защото става ясно, че той въобще не е никакъв герой, поправящ себе си и заработващ на това дивиденти.

В обичайния живот подобна схема сработва, защото човек егоистически работи над нещо външно. Тук, обратно, той трябва да използва нещо външно, за да работи над своя егоизъм. Това е съвършено противоположна, непривична за нас работа. Не сме свикнали с мисълта, че трябва да се променим сами – при това, да се променим в корена, в своята вътрешна същност. Сега не аз работя над нещо, а нещо работи над мен. Освен това, не трябва пасивно да чакам, като пациент на процедура, – а през цялото време да моля: „Промени ме! Поправи ме!“

Как да се осъществи? Ако имах повече чувства и разбиране – е друго нещо. Как да изисквам нещо, което съвсем не го желая? Как да моля за нещо, което е противоположно на моето естество? „Да заобичам ближния, да се обединя с него…“ – това е все едно да си навлека върху главата най-ужасната беда. По естествен начин желая да използвам целия свят за собственото си благо, а трябва да моля, Творецът да смени моята програма: „Променете моята глава и сърце. Не е важно, как е било по-рано. Главното е – да мога да се грижа за другите“.

При това, тук има едно малко пренапрежение от алтруистични емоции, които човек, е възможно, да съумее да събере за миг, отчаян от всички въпроси. Не, с един вик не се отделяш, него трябва да го поддържаш постоянно, от всички страни да защитаваш чистотата на това чуждо, парадоксално желание.

Такова напрягане на силите изглежда невъзможно. Затова е казано: „Хиляда започват да учат – един излиза на светлина“. Всички останали също извършват огромна работа и в нещо се поправят, но, по едни или други причини, сега не е техен ред.

И така, проблемът е в това, че заповедта за любовта към ближния е противоположна на нашата природа.

От урока по статия “ Любов към Твореца и творението“, 31.10.2011

[59329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Представете  си своето състояние подобно на това, как постъпваме с децата, когато искаме да им дадем нещо, което не е вкусно, но е много полезно. Как те не го разбират и не са готови да го приемат. Така и ние, трябва да изядем необичайно горчив плод и при това да се насладим…

Как мога да получа наслаждение от такава горчивина, както от лимона, който със своя вид, вече предизвиква в мен киселина?

Има такава храна, която ядем специално, за да подчертаем сладкия вкус: нещо много кисело, солено или горчиво. Слагаме добавки, за да разбием вкуса, и тогава го чувстваме като контраст на противоположности, както „преимуществото на светлината от тъмнината“. Светлината означава сладкия вкус на нашето желание за наслаждение.

А тук става въпрос, да се премине към безкористна любов, към горчивия плод, който по своята природа аз отблъсквам и не съм способен да почувствам в него особена, величайша важност. Трябва да развивам към него желание, и при цялото мое влечение към сладкото, което само ще расте, през цялото време да увеличавам и развивам своя стремеж към този горчив и до болка неприятен плод. Нима това е възможно?

Но е необходимо, за да ни изведе от животинската степен, на която се развиваме под натиска на своя егоизъм, в гонитба на наслаждения. И всъщност, животните не търсят толкова наслаждения, те просто действат съгласно инстинктите си.

Но човек, започвайки да се издига от животинското стъпало и да получава човешки желания, изобретява за себе си допълнителни наслаждения. Неговото желание да се наслаждава израства много повече, отколкото в обикновеното животно, което през целия си живот не се развива, както е казано: „Един ден телето се счита за бик“.

Развиваме се в този свят и търсим все по-големи удоволствия. Нашето его през цялото време расте и създава за себе си нови източници на наслаждение. Така израстваме от животинското ниво и се превръщаме в необичайно големи зверове.

А след това престъпваме на съвършено друго – човешко стъпало. И тук преди всичко изгубваме стремежа към егоистичното напълване. Започваме да чувстваме, че този живот вече не ни напълва – всичко става безсолно и губи вкуса си. Идва депресията, мисли за смисъла на живота…

Днес много хора се чувстват така. Тоест завършва стъпалото на развитие, произтекло за сметка на егоизма, и ние не искаме да си представяме повече вкусните и съблазнителни негови плодове. Ние питаме за целта! А това вече е следващото стъпало.

И тогава усещаме, че тази цел е – горчива! Знаем, че ако искаме да видим целта и действително да я разкрием, то е възможно само на следващото стъпало, обратното на това, на което сега аз се намирам. Трябва да развия желание към много горчив плод.

След всички сладости, които съм имал: сладолед, бонбони, банички – трябва, обратно, да ме тегли към нещо, предизвикващо в мен болка, слабост, горчивина, скомина. Този плод е толкова отблъскващ, че моята природа не ми дава дори да се приближа към него.

Единственото, което тук може да се направи е – да се издигне неговата важност, и всички да ми говорят, колко е полезен, дори и да ме отблъсква. Тази важност може да се развие с помощта на обкръжението, което ще ми внуши ценността на този горчив плод, толкова ненавистен за мен, че аз просто не мога да гледам към него.

От урока по статия на Рабаш, 01.11.2011

[59432]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Народът на Израел е получил Тора, когато тази група се е задължила да стане като един човек с едно сърце, във взаимно поръчителство. Благодарение на обединението си, те преди всичко получили 10 основни заповеди ”Десет заръки” – план за всички наши поправяния срещу пълните десет сфирот.

Тоест трябва да бъда поправен така както указват тези 10 закона: уважавай това, не прави това и т.н. – 10 условия. А след това започвам да се приспособявам под останалите, разкриващи ми се закони.

Ту ми се разкрива, сякаш съм създал златния телец, ту се открива ”водата на раздора”, ту ”грехът на разузнавача”, или съжалявам за лука и чесъна, с които се изхранвах в Египет. Тоест в човека се разкриват всевъзможни състояния, които се опитва да поправи. Задължен е да се потопи вътре в разбиването и да почувства всички тези свойства – така в Тора са описани толкова много прегрешения.

По такъв начин, вместо списъка от 10 основни закона, се получава цял разказ, описващ, как преминаваш вътре в себе си през всички нови неизправности и поправяния, едно след друго. Ако вървиш правилно, то леко те осветява светлината, възвръщаща към източника, пробуждайки в теб, показвайки и прояснявайки всевъзможните тъмни кухини.

Тогава започваш да разбираш, що за човек си и крещиш – всеки път опитвайки се да се обединиш, като един човек с едно сърце. А на теб ти се откриват формите на връзките, които трябва да създадеш.

В крайна сметка, когато приключиш с всички поправяния, се получава, че си изпълнил всичките”10 заръки”, които са ти станали ясни в целия този процес, включващ в себе си 620 поправяния – “заповеди”.

Ако си се съгласил да се обединиш в един човек с едно сърце – тепърва трябва да вървиш напред, запазвайки тази линия и на всяка крачка да бъдеш обединен в този ”един човек”. И тогава ще започнеш да разкриваш едно падение след друго: златния телец, водата на раздора, грехът на разузнавача и т.н. – да откриваш проблемите и да ги поправяш.

Това се и нарича пътя на Тора, а също така и пътя Галахи (“алиха” – ходене, вървеж), сборник от закони, които се налага да се съблюдават. Когато се натъкваш на проблем и знаеш какво да правиш, Тора ти обяснява как да направиш поправяне – и така сглобяваш съвършения съсъд за душата си.

Книгата Тора разказва за този вътрешен процес, който трябва да преминеш – за вътрешните ти разяснения и поправяния. И ако четеш тази книга и усещаш това което разказва – ще видиш пътя пред себе си.

Това още е дълъг път и даже не си започнал да напредваш по него, но можеш да четеш за него, с надеждата, че някои от тези бъдещи поправяния ще осветят и теб. И тогава оттам ще получиш светене, наричащо се обкръжаваща светлина – светлината, възвръщаща към източника.

Но това е за този случай, ако си искал всички тия поправяния и въобще разбираш за какво четеш. А може би четеш това като исторически роман или като сбор от юридически закони? Всичко зависи от отношението ти.

Това същото се отнася и за книгата Зоар, и за Учението за Десетте Сфирот – всички книги разказват за едно и също: как да разкриеш злото в себе си и как да го поправиш. Това се и нарича Тора – защото разкриването на злото, и неговото поправяне се случва благодарение на светлината възвръщаща към източника. Ако човек се занимава с такива поправяния, означава, че изучава Тора. А без това, просто получава сухи знания.

От урок по статия ”Любов към Твореца и творението”, 02.11.2011

[59553]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Поръчителство - Няма коментари→