Баал a-Сулам ,”Даряване на Тора” (съкратен вариант): Човек се ражда с отпечатано в него себелюбие и всичките му движения преследват лична изгода, без да отдава на ближния.

Това е направено не случайно, a за да може като се поправя, да се учи от грешките си и за да премине от неправилни действия към добри дела. Така той познава разкъсването между светлината и съсъдите, между своето състояние и състоянието на Твореца, между частите на творението. Така той разбира творението в дълбочина и дебелина.

С разкриването на духовния свят, ние постепенно започваме да откриваме, как въздуха се ”сгъстява” и в него постъпват сили, действия отношения, изпълнени с детайли от възприятието от доста по-високо стъпало и от доста по-високо измерение. Сега ние не ги усещаме, не ги улавяме, но се намираме в тяхната зона. И за да разкрием тези действия на висшите сили над нас, ние трябва да приложим усилия.

На човек, който иска да опознае своята природа, тя му се открива във вид на глупаво начало. Ако човек все още не е готов за поправяне, то не вижда порочността на своето естество. От милиарди хора, възможно е само няколко милиона да кажат, че тяхната природа е глупава. А всички останали не разбират, за какво става дума: ”Да, струва си да бъдем по-вежливи един към друг” – ето това е цялата приказка.

И затова мнозина няма да се съгласят с думите на Баал а-Сулам за вроденото себелюбие. И затова, към кабалистите, хората изучаващи Тора и заповедите в традиционното разбиране предявяват претенции. Те въобще не се смятат за грешници, не виждат, че всичките им движения преследват лична изгода. Напротив, техните деяния напълно са лишени от самоанализ и осъзнаване на злото.

Ние не трябва да пробуждаме това зло. Докато човек сам не достигне до него в своето развитие, той трябва да остане на “неживото“, “растително“ или животинското“ стъпало. Единствено “човешкото“ стъпало му разкрива вътрешното разбиване и тогава той започва да се поправя.

И ако сме достойни в нас да се роди Човека, то раждането му се отбелязва с разкриване на себелюбието: оказва се, че всичко правим само за себе си и сме готови да действаме за сметка на ближния.

С това човек се отделя от Твореца – т.е. от царуващото в света отдаване. Но той може да прихване от доброто обкръжение “отдаване на ближния“... Независимо, че това е против неговата природа, но обкръжението е способно да окаже такова въздействие. Изграждането на духовния свят придава на групата, на обкръжението сила превишаваща по мощ личното естество на всеки. Изначално ние сме били споени в единен съсъд, и свише в нас е царствала светлината. А затова, когато тук долу, аз откривам бъркотията и не желая да се сближавам с никого, обкръжаващите могат да ми демонстрират уважение към единството, към важността на отдаването – и аз ще поискам същото.

Обкръжението ще ми въздейства по-силно, отколкото моя егоизъм. То ще вземе връх, то може да ме накара да не се храня, да не пия, да водя определен начин на живот, да нося определени дрехи. Гледайки се отстрани аз бих си помислил: “ама, че глупак! Какво прави той? “ Обаче човек просто изпълнява повелята на обществото и за него това не са глупости, а много важни и почетни дела.

В крайна сметка, човек върши всичко, само защото обкръжението го е задължило. Дори насъщните неща той удовлетворява в онзи стил, който е приет повсеместно. В никой от нас няма нищо, освен социално въздействие.

Но той може да приеме от хубавото обкръжение “отдаване към ближния“, заради възнаграждението в този свят и в бъдещия. На първия етап това ще предаде на човека сили, за да върви напред.

Обществото възпитава човека, придавайки му общоприетите норми и съждения. Достатъчно е, че те са пуснати в ход в обкръжението – и за човека те стават истина от последна инстанция. След съответстваща обработка той е готов безпрекословно да следва установените канони. Ако обществото поиска, то може да направи от всеки от нас каквото си поиска, дори да ни изпрати на смърт. Понеже единството, от което той черпи сили, се отнася към висшите духовни степени.

Когато човек израсте, на него му разкриват, как да дойде до алтруистическото намерение, за да достави удоволствие на Твореца.

И за това също трябва обкръжение. Сам той това няма да го иска. Може да прочетеш море от статии и книги, да изучиш цялата наука кабала, но без въздействието на обкръжението в човека нищо няма да се промени. Красиви думи колкото щеш, но зад тях няма да има реално вътрешно пеображение.

Трябва да се работи в група, да се прилага старание, да се учим да изграждаме намерение по време на обучението, да участваме в общата работа – и тогава човек привлича върху си светлината. С други думи, вместо лош живот, вместо глупавото начало, той получава доброто начало, обръща се от злото към доброто.

Тогава той губи своето самолюбие и всичко прави заради отдаването, включвайки насъщното и необходимото.

Целия живот на човека се пронизва от това намерение.

От урока по статията “Даряване на Тора“, 08.11.2011

[60156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако откриваш, че се чувстваш зле – то преди всичко трябва да разбереш защо? Причината за цялото зло – това е разделянето , което се е появило в желанието ми за наслаждение, след което това желание е започнало да работи за себе си.

Аз искам да знам всичко това. И ако работя правилно и в група, то откривам, че в действителност няма друга враждебна на мен сила, освен собствения ми егоизъм, който ми пречи и не ми позволява да се наслаждавам на живота.

Това е, което се разкрива постепенно  днес на човечеството. Няма друго зло, освен егоизма и в него е причината за всички страдания в света.

Всичко това аз разкривам само при условие, че работя над съединението и виждам, че не искам да се съединя. И тогава научавам, че „Творецът е създал злото начало“. И започвам да виждам ясно – „А-а-а-а значи всичко това направи Създателя“…

Тоест аз трябва да свържа всичко с Него, а това не е просто. Трябва да разбера, че именно Той ми устройва цялото това зло – толкова хитро и жестоко, за да разкрия, че завися напълно от Него. Той сякаш говори: „Ела при мен, поклони се и ако помолиш добре, то аз ще поправя това зло. А ако не – така и ще го получаваш, порция след порция, все повече и повече, докато в тебе не остане друг избор, освен да се поклониш“.

И ние трябва да разберем, че егоистичното ни желание е по–голямо от нашето его, повече от гордостта ни. Защото, ако беше обратно, ние бихме грохнали до смърт, но не бихме могли да се преклоним.

Спасението се крие във факта, че нашето егоистично желание нараства на неживо, растително и животинско ниво. А под въздействие на ударите, то непрекъснато намалява по своето качество.

Аз отидох в своите желания до самия предел и изведнъж – получавам удар. След това вече не замахвам толкова нависоко и ставам малко по-скромен. След това получавам още удари и още малко се навеждам. И така удар след удар, аз вече поумнявам и започвам да се оглеждам настрани. И кой ме удря през цялото това време , кой е по-горе от мен?

В резултат на това, аз така съкращавам желанията си, че се чувствам като животно – сервилно, нещастно и потиснато. А желанието да се насладя е материал на сътворението. Всичко останало е само добавака към него, идваща от подобието по свойства с Твореца или липсата на такова подобие.

Затова под ударите нашата гордост се губи и остава само едно животинско желание. Когато стигна до такова състояние – аз съм съгласен да склоня глава и съм готов да помоля. В мен не остава  вече нищо от тази глупава гордост, която съм имал преди.

Сега единственият въпросът е, ще се окажа ли достатъчно умен, за да разбера, че наистина съм животно. И цялото мое гордо самомнение е измама. Че сега съм в състояние предварително да се откажа, да убедя себе си и да помоля Твореца за поправяне.

Поправянето е в това, че Той да поема властта над мен – по моя молба. Затова, ако достигна до такава молба – това е точно молитва и няма друга.

Това изисква много сили и подкрепа на другарите. В крайна сметка, ако си в състояние макар и малко да се огънеш пред тях, те ще ти дадат многократно умножена сила, да се склониш пред Твореца. С това ти ускоряваш времето, икономисваш удари и на тяхно място получаваш разум, за да напредваш с него.

Ако ти дори и малко се отклониш пред групата, както пише Рабаш, и  направиш от себе си една  нула (0), а от групата направиш единица (1) и я поставиш пред себе си, то ти ще се превърнеш в „10“. Ако направиш от себе си две нули – то ще се превърнеш в „100“, тоест ще получиш 100 пъти повече сили.

Такива сили ти получаваш от обкръжението, ако поне малко се прекланяш пред тях. Колкото по-малък се правиш, толкова повече сили ти дава обкръжението по отношение на Твореца – в обратна пропорция.

Това ти спестява много време на етапи, страдания, които могат да бъдат цели жизнени цикли – с войни и най-тежки проблеми. В това е цялата работа.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 07.11.2011

[60048]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да изискваме от Конгреса, за да не слушаме после от вас: ”Защо не попитахте?”

Отговор: Трябва постоянно да се мисли как си представяме вече това особено състояние и как да се стремим да го реализираме на Конгреса, изцяло забравяйки света за три дни.

Трябва да оставим всичко зад гърба си и да затворим след себе си вратата, за да се окажем наистина на следващата степен. Затова е необходима по-сериозна подготовка: разпространявам статии, занимавам се с уроците, работя за разпространението – и каквото още не съм направил, всичко това е подготовка. Постоянно предвкусвам и очаквам това което всеки момент ще настъпи.

На Конгреса трябва да се дойде като на избавление. Чакам, но не го дочаквам и ми се струва, че ще се взривя, ако той не се състои.

От урок по статия ”Дарованието на Тора”, 06.11.2011

[59918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво можем да направим сега, за да няма в света войни?

Отговор: Само да се обединим! В нашият свят нищо не може да се направи, освен да привлечем повече проявление на светлината. Промените в света се случват под въздействието на Висшата светлина, а да се извика е възможно само по подобие на свойствата.

Трябва да обърнете внимание, намирате ли се в общо обединение помежду си и с останалите групи: в постоянно единение, в подобие на свойствата, целите, мислите, желанията.

Имам предвид не обединение на материалните желания, а на нашите стремежи нагоре, напред – обединяват ли се те, желаем ли да разкрием помежду си светлината и Твореца?

Ако разберем, че това може да се направи само в такъв вид, то нашето все по-голямо обединение, все по-голямата компресия помежду ни, съответно, ще извика по-голямо проявление на светлината. И тогава отначало помежду ни, а след това в целия свят ще се случват само добри действия.

От виртуалния урок, 30.10.2011

[59892]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Можем да вървим напред едновременно по два пътя и обикновенно се развиваме едновременно по единия и другия: малко със страдание и малко с осъзнаване. Всичко зависи от това на колко процента, в крайна сметка, ще задействаме лошия път и колко добрия.

Средството за реализиране на осъзнатия път, на който ние сами ускоряваме времето и възприемаме всяко състояние като желателно за своето развитие и сами се стремим да се развиваме – е групата. Благодарение на разбиването на общата душа, съм получил възможност, в изкуствена форма, да развивам своето отдаване на другарите, което засега нямам. С това възбуждам отдаващата сила на природата, която започва да ми въздейства.

Мога изкуствено да се стремя към следващото си състояние от истинското си стъпало – макар да не го искам. Но ако механично изпълнявам някакви действия на това текущо стъпало, все едно съм се издигнал и се намирам в отдаване, все едно искам да отдавам – това е достатъчно, за да притегля към мен висшето, следващото, намиращо се над мен състояние и да привлека оттам светлината, възвръщаща към източника.

По този начин предавам на висшия своето желание и това е достатъчно. Защото действам на нивото на информационните гени, решимот – а не извършвам истински, практически действия. И тогава висшият поема в себе си и започва да развива моя зародиш, извършва сливане със светлината на висшето стъпало, между Хохма и Бина /зивуг А”Б СА”Г/ и предава на мен тази светлина Хохма, облечена в светлината Хасадим.

Той ми дава сила, чрез която започвам да разбирам /в светлината на мъдростта, Хохма/ и да участвам в свойството отдаване /в светлината Хасадим/, как да извършвам действия и осъзнато да работя, за да се уподобя и приближа към Твореца, направил малка крачка напред.

Така помалко напредвам, крачка след крачка, за сметка на това, че използвам обкръжението си. Относно него извършвам изкуствени действия, което се нарича „с вяра над знанията” и с това привличам към себе си сила, която ми помага да разпозная тези действия „вътре в знанието”.

Затова, напредването винаги върви над знанието, над моето състояние – съотнесено към някакво по-отдаващо стъпало. И получавам сила от това, за да стана отдаващ и да придобия това знание.

Затова, от събранието на другарите трябва да изискваме всички да вземат участие в тези правилни стъпки и да сключат помежду си съюз, задължаващ да си помагат един на друг и да се поддържат по този път, изцяло противоположен на природата ни. Защото ни се иска да ускорим развитието си и да се стремим към добро, сливане, което е противоположно на нашия егоизъм.

Затова ни е необходима голямата сила на обкръжението, внушаващо ни величието на целта, която е по-важна от всичко останало, величието на другарите, за да се впечетлявам от тях, а не от друго, егоистично обкръжение. Работата на човека се състои да изиска всичко това от своя кръг.

Главното, това е правилното искане, голямото желание за съединение с другарите и очакване, че и те ще поискат същото. По тази причина ние четем заедно статии, говорим за важността на групата и за това, какво се надяваме да получим от нея. Само за сметка на обкръжението ние имаме възможност да се развиваме по добрия бърз път, вместо дългия и мъчителен път, пълен със страдания.

Защото доброто обкръжение развива в мен чувството за осъзнаване на злото и тогова не е необходимо да бъда гонен от страданията. Аз сам чувствам, че да се намирам в състояние на получаване – вече е страдание, а да съм в отдаване – наслаждение. В тази посока, групата ме настройва и ме убеждава. И това е достатъчно, за да започна да искам тази светлина и тя да сформира в мен такива свойства на практика.

От урока по статята на Рабаш, 06.11.2011

[59899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Мога ли да премина махсом без знание за чертежите на общата система на Вселената?

Отговор: Може, ако работата ви с другарите е насочена към истинско обединение. Въпреки това, все още се нуждаете нещо да изучавате, за да привлечете към себе си светенето на Висшата светлина. Вие трябва заедно с групата виртуално или физически да изучите материала, който показва, по какъв начин сме свързани.

Детето, сглобявайки конструктор, играчки, мозайка, лего, строи своето бъдещо състояние, т.е. създава нещо. Така, че и ние трябва да създаваме нещо, като с това предизвикаме силата, която ще ни изтегли към следващото ниво.

Ето защо, когато се опитваме да се съединим в групата, ние предизвикваме с помощта на ученето, Висшата светлина, която ни обединява. И именно от това обединение ние започваме да разбираме тази схема. Така че вие можете да не я знаете, но трябва заедно, в група да я изучавате. Иначе Висшата светлина няма да се прояви. Тя се проявява от тези форми, в които съществува.

От виртуалния урок, 30.10.2011

[59875]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Докато четем на „Зоар“, трябва да започнем да усещаме видовете връзки и взаимоотношения между нас, за които тя разказва. Да допуснем, че съществува някаква скрита форма на съединение между нас, незнайна и тайна, но без съмнение съществуваща. Искаме да я разкрием: кой към кого е свързан, по какъв начин, в какъв вид, в каква зависимост и как могат те да си въздействат?

„Зоар“ описва всички тези форми на съединение и не само между нас, а в целия свят. Сега светът е объркан и не знаем как да намерим правилната връзка между всички нас или как да действаме по правилен начин по отношение на другите.

Така, от една страна, „Зоар“ е разкрита, а от друга, в света се зараждат проблеми, за които не сме и подозирали. Проблемите изникват в различни форми, сфери на човешката активност в този свят. Трябва да намерим връзката между тях, да разберем за какво точно говори „Зоар“. Тогава, в зависимост от разкритото пред нас от „Зоар“, трябва да изградим съответстваща реалност в този свят. Това се нарича разкриване на духовния свят между нас.

Да предположим, че не поправеното и разбито състояние, в което съществуваме, ни се разкрие днес. „Зоар“ разказва за поправеното състояние, по-висшето, което се намира на няколко стъпки от нас. Но при всички случаи, ако искаме да напреднем към това състояние, да поправим поне малко настоящата ситуация, то това вече е молитва.

Искаме същите взаимовръзки, описани в „Зоар“, да бъдат разкрити на мястото на разбитата връзка, която ни се разкрива сега. Това е така, защото това, което се е разбило, е било връзката между частите на общата душа. Затова искаме да я поправим.

От урока по книгата „Зоар“, 26.10.2011
[58805]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Свят”: Любовта към ближния може да се определи като отдаване на ближния, което е най-близко до същността ù и е призвано да ни помогне да не забравяме за намерението.

В статиите ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство”, Баал а-Сулам обяснява, че злото начало ни е дадено като взаимна ненавист, за да се издигнем над нея и от тази ненавист да изплетем връзките на любовта. По такъв начин поправяме себе си, разкриваме между нас подобието на универсалната Сила, Твореца, и преминаваме към сливане с Тях.

В статията ”Свят”, Баал а-Сулам обяснява това с помощта на сериозен, научен подход, който ни позволява да действаме, отхвърляйки всичко, което няма реално съществуване в света.

Нашият живот, напредването ни в света и ние самите – всичко това е настроено, за да изпълним ”работата на Твореца”, т.е. да се поправим и да Му се уподобим. Принципът на реализация е прост: любовта към ближния е отдаване на ближния. А отдаването на ближния означава, че поставям желанието на другия по-високо, отколкото собственото. Подобно на майката, която се грижи за детето, защото съм призван в служене на другия, на ближния, на всички, на цялото човечество. И ако достигна тази степен означава, че съм поправил себе си. А какво се случва с моето Аз?

Издигаш се над себе си, казва Баал а-Сулам. Но все още в теб остава ”животното”, за което си се грижил по-рано. И в степента как го оставяш, пренасяйки грижите си, желанията и мислите към другите – там намираш душата си. Тя се намира извън тялото – във връзката с ближния, в твоята грижа за него, в стремежа си към него. Ако имено така ще се отнасяш към ближния, то ще намериш съсъд за душата си, заедно с напълването.

Ето защо ”животното” се нуждае единствено от теб, за да излезеш наяве от него. То ще се обновява в кръгооборотите на живота и смъртта, докато не успееш изцяло да се освободиш, в любов към ближния. Тогава нуждата от животното отпада и се прекратяват животинските ти кръгообороти.

От урок по статия”Свят”, 04.11.2011

[59798]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам, в какво се състои свободната воля оставена на човека, след като винаги избирам най-изгодния вариант от всички възможни?

Отговор: Самата точка на свободен избор не съществува –защото избора е знак, че съм изминал вече всички подготвителни етапи, които предшестват избора, и сега ме карат да направя тъкмо такъв избор от няколко или няколко хиляди такива варианти.

Самото действие, което наричаме момент на избора – не е никакъв избор. Това вече е реализация на всичките предходни приготовления, които сега ме карат да кажа, че аз искам именно това, а не онова.

Ако имам някакъв свой избор – аз не се намирам в точката на избора. Точката на избора – е подготовката за този момент. И тази подготовка може да бъде много дълга, многостранна, включвайки много различни действия, които в края на краищата, ще ме доведат до някакъв определен избор.

Аз сега формирам в себе си всевъзможни наклонности, мисли, желания, свойства, поддръжка от обкръжението, семейството, учението, разпространението – и с това всъщност аз избирам вътре в себе си, създавам условия, които ще ми помогнат да взема след това нещо определено.

То не е като в нашия свят, когато отивам в магазина и си избирам какво да си купя, предпочитайки едно нещо пред друго. В духовното така не става. Изборът в духовния свят е продължителна, последователна работа, с която постигам определено желание – голямо, открояващо се и насочено към нещо конкретно. А през това време, всичките останали желания гаснат редом с него и не ми пречат да избера онова, към което изначално съм се прицелил.

Особено това се отнася към нашите действия в групата. Аз идвам заедно с всички да се храня на трапезата, приятно да си изкарам времето, да разговарям, да се уча, да участвам във всевъзможни мероприятия, в разпространението – и всичко това, за да се вдъхновя от тях, от величието на целта. Това означава, че аз избирам тази цел!

Но кога съм я избрал? Аз вече цяла година я избирам! През цялата година съм извършвал различни действия , в резултат на които, всеки път все по-точно и по-точно съм се насочвал към целта. Ето това се нарича избор!

А не като в нашия свят, където гледам и избирам, какво в този момент ми се иска: този бонбон или този сладолед. Това съвсем не е така.

От урока по статия на Рабаш, 04.11.2011

[59781]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да се съглася на това другарят ми да получи награда за моята работа?

Отговор: Ако това е действие за отдаване, то работя и намирам наслаждение от самата работа. А напълването искам да предам на другия.

Но тук има тънкост, защото ако чувствам, че извличам полза от работата си – то даже няма да ме интересува възнаграждението. Все едно да кажеш на малкото дете: „Ако подредиш всички кубчета, ще получиш 10 долара“. А то не разбира какво е това 10 долара – на него му харесва да подрежда кубчета! Затова, тези 10 долара, които са така ценни за теб – за него не са възнаграждение.

Получава се, че ако извличам наслаждение от работата по-голямо, отколкото наградата за нея – то тя самата става моето възнаграждение, а предишната награда губи значение. Тоест просто сменям една отплата за друга. Но нима за това става въпрос в духовната работа?

Става въпрос за възнаграждението, което много искам, а работата за мен не е наслаждение, а труд. Но аз се преодолявам с помощта на получената сила на светлината, за да мога, въпреки всичко, да предпочета работата, а възнаграждението да предам на другите. А без това преодоляване, просто ще сменям едно егоистично напълване за друго.

Или ме пращат, като подгонен, да тичам и да донеса писмо – или съм спортист, който тича и се наслаждава от самото тичане. Чувствате ли разликата? Главното е съпротивлението, силата на противостоене, да не изчезне, а да се добави. Именно за сметка на това, че я използваме, увеличаваме силата на отдаването и разкриваме светлината.

НАРАНХАЙ – това е светлината на отдаване, която се разкрива именно над преодоляването. Иначе няма къде да се разкрие. Това е като токът, който се проявява от съпротивлението и тогава може да се получи от него мощност.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2011

[59650]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→