Въпрос: Сега след Берлинския конгрес може ли да се каже, че ние сме обединени?

Отговор: Ние достигнахме ново състояние в нашето единство. Аз се радвам на това, което стана в Берлин и след това в Париж. Ние достигнахме единството, сплотеността. За първи път открихме много другари в Европа, които вече разбират пътя, чувстват развитието. Аз бях истински приятно удивен от някои събития.

Предстои ни априлския конгрес в Ню Йорк (Ню Джърси). Да се надяваме, че и в Америка ще достигнем следващ етап на обединението. Така, като се обединяваме на конгресите, ние ще наберем необходимата сила за разкриването на Твореца от творението.

От урок по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34402]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Много ме тревожи въпросът: може ли да се случи така, че издигайки се в духовното все по-високо и по-високо, ние да усетим толкова силна ненавист един към друг, че отново да паднем в състоянието на изгнание, както вече е било при разрушаването на Храма? Излиза, че ние на нищо не се учим от миналите грешки?

Отговор: Тъй като ние всеки път влизаме в растящ егоизъм, от миналото не можем да се учим! Това трябва да се усвои добре от всички. Баал а-Сулам пише за това, че е възможна трета и четвърта световна война.

Въпрос: Но как можем да предотвратим това?

Отговор: Само с разпространение на науката кабала! За да може всеки да я владее в рамките на необходимото. И едва тогава той може да не прави трагични грешки.

Въпрос: Нима е невъзможно да се поучим от предишните грешки? Защото вече сме падали някога в изгнание…

Отговор: Човечеството не се учи от предишните грешки, понеже с всеки следващ път се разкрива все по-голямо желание за наслаждение и то не може да се учи от това, което е станало в по-малко желание. Така, както възрастният човек не може да се учи от малкото дете.

Ако всеки път пребиваваш в голямо желание за наслаждаване, в голям егоизъм, ти не можеш да правиш разчет според по-малко его от това, в което си бил вчера и онзи ден. То не може да ти служи за пример, който би те задължил да се отнасяш по съответен начин към живота. Не може! Защото днешното твърде голямо его ти говори: „Разбий този свят на парчета! Прави каквото искаш!”

От урок на тема „Занятия с мъдростта на кабала”, 04.02.2011

[34433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато точката в сърцето ни доведе в групата, ние започваме да изпълняваме всевъзможни действия, още не знаейки точно какво, как и защо. У нас все още няма намерение за отдаване (лишма) и няма потребност от него.

Това е неживото ниво на реализация: ние вече сме влезли в някакъв процес, но засега все още не се пришпорваме към целта, още не сме способни на това. Ние се развиваме подобно на неживата природа – под въздействието на обкръжението и изключително в съответствие с него, без да добавяме собствени сили.

Този период на ло-лишма се подразделя на етапи. Издигайки се от духовно неживо стъпало, човек започва да разбира, че всичко трябва да бъде по друг начин: „Къде е моят свободен избор? Какво ще стане с мен?” Той прави прости, рационални, практични стъпки и осъзнава, че може да се влее в особен процес, който ще му позволи да определя чрез висшата система темпа и формата на своето развитие.

Как? Човек вярва, че, полагайки особени усилия по време на обучението, ще привлече върху себе си светлината, връщаща към Източника. Посветил живота си на достигането на духовната цел, той работи в група, учи се, занимава се с разпространение и се устремява при това към придобиване на свойството отдаване, намерението лишма, любов към ближния.

Нека всичко това е фалшиво на този етап, изкуствено желание – все едно по този начин човекът предизвиква светлината върху себе си. Системата на връзките е така устроена, че даже неистинските призиви и намерения все пак привеждат светлината в действие.

От урок по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да се включа, да внеса себе си в групата?

Отговор: От една страна, ние  се чувстваме наравно спрямо Твореца, тъй като еднакво се стремим към Него. Но самите нас ни разделя ненавист.

И в такъв случай отношението на всеки към другите се нарича отношение на личността към групата. А за да се включиш в групата – е нужно да превърнеш ненавистта в любов.

Групата се определя от две условия:

1)  тя се състои от другари, стремящи се да разкрият Твореца, както и аз,

2)  но аз ги ненавиждам.

Ако присъстват тези две условия, пред мен има път в духовното. Защото как може да е възможно съществуването на такъв триъгълник: те се стремят към духовното, а аз ги ненавиждам – пита се, нима аз мога в такъв случай също да се стремя към духовното? А ако аз се стремя към Него, то как мога да ги ненавиждам?

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 06.02.2011

[34615]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че за да излезеш в духовния свят са необходими от 3 до 5 години. Как да се удържим на пътя, ако вече е минало повече време?

Отговор: Подкрепата е само в кабалистичната група.  Без нея нямаш никаква възможност реално да напредваш и да се удържиш на този път не години, но даже до  утре.

Ако ти, без да получиш помощ от групата можеш да запазиш желанието и да се учиш, значи си на грешен път и лъжеш себе си. Най-вероятно учиш за да получиш знание или с някаква друга егоистична цел, но не се движиш в правилната посока.

Помисли, какво точно преброяваш: календарните години или приложеното от теб усилие? Може би за 35 години занимания ти си приложил правилни усилия за не повече от две седмици. Представи си колко столетия ще ти се наложи да изживееш в този свят, за да събереш усилия за 3-5 години?

Но ти наистина ще можеш да завършиш тази работа за 3 до 5 години и да разкриеш духовния свят, при условие, че работиш с група, с обкръжение. Развивай желанието си да се насладиш в правилна среда, в добра почва. Иначе то няма да се развие и ще седиш да се учиш без да използваш помощта на обкръжението и ще броиш времето по часове. Но това не са същите часове – те не отброяват твоята работа с обкръжението и затова не струват нищо.

През тези години ти си длъжен да се намираш под влиянието на обкръжението – и за това не е задължително да чакаш пет календарни години, това не е въпрос на време. А ако не се намираш под това влияние, значи още даже не си започнал да напредваш – какъв резултат можеш да очакваш след пет години?

А дали получаваш сила от обкръжението можеш да провериш много просто. Без сили от обкръжението – ти въобще не трябва да имаш сили, все едно си мъртъв.

И само когато получаваш сила от групата, ти си способен да се повдигнеш, да учиш, да четеш книга, да мислиш. Това е като електронна система, ако са и подали малко електричество като захранване тя започва да работи, без електричество – замира. И това електричество може да дойде само от обкръжението.

Защото духовното кли е именно връзка с обкръжението, в което аз разкривам духовния свят. А ако няма такава връзка – няма къде да се разкрие духовното.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 06.02.2011

[34627]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е значението на групата във формирането на желанието, което може да разкрие Скиния Завет?

Отговор: В човека няма желания, насочени към Твореца! Аз не мога самостоятелно да се устремя към Твореца. Tова няма как да стане! Творецът се намира сред частните души, сред частните желания на обществото. „Сред народа свой живея аз” – това не са просто красиви думи. Творецът е мрежа от връзки между нас и там трябва да го търся.

Ако търся желание, което трябва да поправя, аз съм длъжен да се устремя към теб, да видя колко те ненавиждам, отблъсквам, колко си ми безразличен и тогава разкривам злото, злото желание е че не те приемам. Аз виждам разбиването: души, между които е разрушена връзката.

Ако разкривам това с помощта на учителя, книгите и обкръжението, ако съжалявам за това, че не съм свързан с другите „като един човек с едно сърце”, в поръчителство и пълно единство, това съжаление се нарича МАН – молитва, молба. Аз моля „мей нуквин” – женските води, силата Бина, отдаването, обединението, и тогава МАН се повдига в Малхут, от Малхут през З”А в Бина и в света на Безкрайността.

Не може да аз да съм се поправял и да съм се жертвал, ако това не е било насочено към ближния, към това обкръжение, в което съществувам. Там се случва реализацията, там се намира мястото на нашата работа.

Затова мястото за Скиния Завет и за Светилището, светилника, масата, начина, по който те са разположени едно спрямо друго, в каква форма, на каква височина и ширина, всичко това говори за нашето съвместно кли, което се нарича душа. И освен това кли няма нищо друго! Душата е съвкупност от нашите желания и правилното изобразяване на тези желания – частните души се наричат двор, Скиния Завет, Шатра. Всичко това е общо за всички нас и съществува между нас, вътре в нас.

Въпрос: Изменят ли се формите на Скиния в зависимост от нивото, на което се намира душата? Ще виждат ли различни хора в групата различни нейни форми?

Отговор: Те ще я виждат повече или по-малко ясно, с различна резолюция, яснота, като с очила и без очила. Всеки ще вижда малко различно съгласно своето ниво, своята форма и особеностите на душите, но при това всички виждат същото и могат да говорят за едно и също.

От урока върху седмичната глава, 04.02.2011

[34520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

Конгресът в Берлин – 2011, урок 3:

Въпрос: Кабала е експериментална наука. Можем ли да се отнасяме към настоящия конгрес като към експеримент?

Отговор: Всеки от нас се явява учен–кабалист – в смисъл, че извършва експеримент върху себе си и чувства приложението на кабала, нейните изводи и правилност.

Преди около 30 години, когато четях известната книга „Шамати”, разбирах от нея може би стотна час от процента. После, с всяка изминала година, препрочитайки я и усещайки върху себе си нейните резултати, сверявах онова, което се случва с мен с написаното в книгата, и всеки път оставах поразен от това, доколко в книгата е описано всичко, което става с мен. И така, в продължение на повече от 30 години (получих я през 1979 г.) чета тази книга и естествено, всеки път откривам, че книгата разказва за мен.

И след десет години, тя ще ми се разкрива като източник, в който е написано всичко за мен. Всичко! Защото човекът, който я е писал, е започнал естествено отдолу – като всички хора, а след това се е издигнал и я е написал от такова духовно ниво, до което още не съм стигнал.

И ако бях преминал по-високо, веднага щях да разкрия, че книгата вече не говори за онези състояния, през които преминавам аз. И това щеше да ми бъде ясно, щях да видя, че авторът стига само до някакво определено ниво и свършва дотам..

Ние виждаме това при няколко автора на кабалистични книги. Макар че, то по никакъв начин не ги омаловажава! Те са писали до нивото, което са постигнали – така е и с всеки от нас.

От друга страна, какво право имаме да правим трактовки, да пишем и дописваме след великите кабалисти, които са съществували! Работата е, че пишем онова, което е правилно на нашите стъпала. И именно благодарение на това, че сме малки, можем да запишем всичко това. По такъв начин на хората, идващи в кабала, ще им бъде по-лесно да осъществят контакт с нашия материал, отколкото с такива велики произведения, защото тези кабалисти са писали от по-големи висоти.

Но в крайна сметка, днес наистина извършваме експеримент върху себе си и ще го правим през целия си живот, докато не стигнем до самия край на поправянето. Затова казвам, че кабала, за разлика от всички останали науки, не работи извън човека. Ти не изучаваш нещо извън себе си, а през цялото време изучаваш върху себе си, в себе си. Така че, хайде да експериментираме!

От 3-тия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34489]

Filed under: Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №3 на конгреса в Берлин

Кабала, методът за постигане на висшия свят, включва две части:

1. Първата част ни казва как да се обединим един с друг или как да се опитаме да се съединим и обединим;

2. Втората част ни казва как да пробудим въздействието или ефекта на висшата светлина върху нас.

Преди началото на занятията ние трябва да сме пропити от стремежа за обединение на нашите желания. Тогава всеки човек ще има по-голямо желание отколкото своето собствено. Той ще бъде пропит от мислите, свойствата и желанията на другите, които също се стремят към същия резултат и същата цел както и той. Това трябва да бъде нашето основно намерение преди занятията.

Човек, който не се е подготвил за занятията по този начин, на практика пропуска всичко, защото влиянието на висшата светлина не достига до желанието на всеки, а достига до стремежа, който всеки един от нас има към другите, т.е. до нашия общ стремеж да се обединим един с друг, заедно с всички в едно общо желание.

Ако си представя това единно общо желание и ако пожелая да бъда включен в него „като един човек”, както преди разбиването на Адам на различни души, тогава моят стремеж получава въздействието на висшата светлина. Тогава действително придобивам духовно постижение в резултат на тези усилия.

Но ако пристигна и слушам без всякакви усилия, без да направя опит да бъда включен в общото желание, тогава висшата светлина няма върху какво да въздейства вътре в мен. Аз не предоставям повърхност или основа, която тя да повлияе, и затова всички мои действия само ще предизвикат чисто формални знания. Тоест аз ще чуя и запомня написаното в книгите, но нищо повече.

Затова трябва да ни бъде кристално ясно, че висшата светлина идва само при нашите общо усилия. Те трябва да бъдат общи! Затова  условието за привличане на светлината към нас се явява същото както е било при приемането на Тора: „Да бъдем като един човек с едно сърце”. Само в този случай идва светлината.

Така че нека да опитаме по този начин.

От 3-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34265]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

В нашия свят всички творения можем да разделим на три вида.

1. Едните все още остават безразлични, не разбират, не чувстват, не се замислят за това получават ли те нещо свише.

2. Другите, за разлика от животинското ниво, вярват, че получават всичко от Твореца. Но те не знаят какво да правят с това. Те все още не са израснали, за да открият, че получават зло начало, което трябва да обърнат в добро. Усещайки злото, човек вярва, че го е получил свише, и плаче, призовава, моли, за това Творецът да му изпрати благо.

Така постъпват религиозните хора, смятащи, че Творецът им изпраща страдания, или като напомняне, за да не забравят за Него, или за да им даде после добро възнаграждение или в този свят или в бъдещия. Така или иначе, човек смята, че неговия призив ще измени Твореца, и той ще смени гнева си с милост.

3. Третите са развити още повече и разбират, че Творецът не се изменя. Той винаги е добър, винаги е пълен с любов, винаги е съвършен. Затова това, което Той изпраща, е предназначено да измени самия човек. Минавайки по низа от състояния, човекът открива, че пред съвършения, неизменен, вечен Творец, той е променлив и противоположен на него. Той определя това като зло и стига до молбата, в съответствие на която неговото състояние се променя на добро.

В крайна сметка човек вижда, че Творецът – това е вечна и постоянна висша светлина, Безкрайност; а се изменя само той самият. В човека се разкриват решимот, започвайки с разбитото решимо, което той започва да осъзнава, прилагайки усилия в групата и в ученето. Той изяснява това решимо, моли се за него – т.е. разсъждава за него и моли за неговото изправяне, желае да се поправи.

Така човек придобива ново желание, правилно участвайки в живота на групата. Тогава непроменящата се светлина обръща неговото повредено желание, разбитото решимо в поправено. Настъпва ударния зивуг на изправеното решимо със светлината и изгражда парцуфа на душата.

Ето на тези три вида ние като цяло разделяме хората:

–  все още нямащи отношение към поправянето;

–  религиозни, които се молят за това Творецът да се промени;

–  кабалисти, които разбират, че те самите трябва да се изменят.

Съответно, духовната работа се води само сред кабалистите, молитвите без отговор – са в областта на религиозните, а животът, без никаква връзка с Твореца е свойствен за всички останали.

От урока по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34419]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво не ми достига, за да реализирам кабалистичните знания в ежедневния живот? Аз откривам голяма пропаст между това, което разбирам, и това, което преживявам.

Отговор: Решението е едно – да ускорим развитието. За това е необходимо много учене и голяма връзка с другарите. Това не изисква пари, уважение, власт, и още някакви усилия – нищо, освен мисли, за да не забравяме за това.

Главното е връзката между нас. Независимо от своето нежелание, човек трябва да приложи старание и да държи връзката с другарите, за да съзнава важността на целта. А достигайки до тази важност, той я „предава по-нататък” – разпространява на другите.

От урока по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→