Въпрос: Какво значи да молиш помощ от светлината?

Отговор: Когато човек започне да изучава науката кабала, му се струва, че в него има желание. Той с ентусиазъм се стреми да разбере, да познае, да направи нещо. Този порив му се струва безкраен и пригоден за по-нататъшното напредване.

Едва след много време човек започва да разбира, че устремът напред не се пробужда в него. Това разбито желание той придобива във взаимодействието с обкръжението, с другарите. Човек съвсем не иска да се обедини с тях в едно сърце, встъпвайки в поръчителство. Той ясно вижда разбитото желание: зло, ненавист вместо любов, отблъскване, неспособност към обединение.

Това желание спира човека, и с него той сега трябва да се обърне към светлината, връщаща към Източника.

Но къде трябва да се върна? Към какъв Източник? Що за желание е това?

Тук се изискват две много различни стъпки, и границата между тях е доста проблематична. За разума това е просто, а за усещанията на човека сякаш минава отчетлив ясен разрез: „Оказва се, със своите собствени стремежи аз само се добирам до вярното място, и не по-далеч. А след това на мен ми е необходимо да придобия ново желание, разбито сега между мен и ближните”.

Аз трябва да разкрия ненавистта към ближния и с помощта на светлината да видя злото в нея. Трябва да разкрия, че поправянето на тази ненавист – това е и връщането към доброто.

Тогава и ще ми потрябва светлината – не просто напълването, а силата, която ще поправи моето зло и ще ме върне към Източника, към доброто. А доброто за мен – това е единението с ближния.

Тези неща трябва ясно да се осъзнаят. Трябва да си изясниш, че е именно така, а не иначе. И проблемът е в това, че без поддръжка на обкръжението, човек е неспособен сам да работи над себе си. На него му е необходима външна форма, физическа поддръжка, а след това, устремявайки се към целта, той открива в групата такива неща, които не забелязват и самите другари.

Работата се води отвън и отвътре, но цялата тя е насочена към това да се разкрие мястото на разбиването между нас, да се разкрие злото в това разбиване и доброто при неговото поправяне.

В усещанията трябва да ми е абсолютно ясно: ето болестта, която ме убива, и само светлината, връщаща към Източника може да ме спаси. Аз самият не съм способен. А спасението е в единството, само то е лекарството за мен. Всичко останало аз не вземам в разчет, записвам в графата нулево или отрицателно, лошо влияние.

С общи усилия ние трябва да се стремим да усетим това за напред. И тогава можем да изискваме светлината, връщаща към Източника. Аз не просто се мъча, неизвестно с какво, не просто искам да узная нещо, не просто се стремя към духовността – защото всичко това е проникнато от егоизъм. Не, аз се стремя само към обединение, искам да придобия потребност в сплотяването с другите. Това се нарича „молитва преди молитвата”.

Само с такива крачки, макар и показни, макар и театрални, макар скрепявайки сърцето, ние постепенно ще се движим напред. Напред – към истината: не към голата истина на нашия „живот”, а към същинската, духовната истина. За това е казано: „Сред народа си живея”.

Искате да разкриете Твореца? „Творец” – това е свойството за отдаване. То се разкрива само в нашата правилна взаимовръзка. Колкото повече ще говорим, ще пишем за нея, ще я обсъждаме, колкото по-конкретно, по-непосредствено, по-ясно, по-отчетливо ще правим това, недопускайки това да стане привичка, толкова по-близо ще бъдем до реализацията.

От урока по статията на Рабаш, 08.02.2011

[34787]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Радващият се на празници, но не даряващ на бедните”, т. 175: „И е казано: „Защото по празниците Творецът се явява, за да огледа Своите разбити души”.

Защото по празниците, когато човек изпълнява заповедта „да се радва по празници” на изобилието на блага, дарени му от Твореца, тръгва Творецът, за да огледа Неговите разбити души, с помощта на които, на човека е предоставена възможност да изпълнява действия „ло лишма” (не само заради отдаването, но и за собствена изгода, за да стигне до пълно отдаване).”

В тази статия „Зоар” говори за това, как трябва да използваме своите свойства във всяка дадена ни ситуация, за да я издигнем до сливане.

От всичко, което имаш, трябва да съставиш правилна структура, да видиш разбитите си келим, своето поправено състояние, доколко можеш правилно да си го представиш вътре в групата. Поправеното състояние и разваленото – това е въпрос на твоето отношение към групата: наличното и желателното.

Моето сегашно отношение към групата е: аз съм егоист и искам само едно – всички да ми служат. Това е наличното състояние. А желателното състояние е, когато виждам себе си в служба на групата, другарите, стигам до сливане и се включвам в тях.

Разривът между тези стъпала се явява и място на моята работа. Когато, след всички мои усилия разбирам, че не съм способен тук да направя нищо, когато викам, плача, моля Твореца, висшата сила, висшата светлина, създали цялата тази реалност, също да поправят своето деяние. Той е направил това, аз съм разкрил какво е сътворил и сега изисквам да го поправи.

Тогава става поправянето. В какво? В това, че усещам себе си слят с обкръжението, с групата. Тогава, в това сливане, разкривам също и връзката си с Твореца – с тази сила, която е развалила, а после по моя молба е поправила състоянието, и затова се намира с мен в цялото това поправено състояние.

А ако е обратното – не използвам правилно същите свои заложби, свойства, условия и всичко, което ми се разкрива – това означава, че пренебрегвам всичко, което ми е подготвил Твореца. И тогава настъпва времето, за което е казано: „По празници Творецът се явява, за да огледа Своите разбити келим”, които Той е разбил специално, за да ни даде възможност да разкрием нашата независимост.

Ако не извърша тези поправяния в онова, което се разкрива в мен, тогава сякаш влизам „в бой” с Него и Той ме учи какво трябва да правя по нежелателния начин. Така възпитаваме детето, което не иска да слуша.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.02.2011

[34605]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989, статия 35, „Кой няма синове”: „Дърво, което не дава плодове е подобно на бездетен човек, който никога не ражда. Човекът и Тора се наричат безплодни, ако нямат синове.”

Въпрос: Как да изострим общото намерение, насочено към помощ свише?

Отговор: Помощта идва само, ако желаем да се съединим. Затова учим заедно – привличаме светлината на поправянето. Всички заедно трябва да проявим желанието да се обединим (общата молитва) – иначе нито в един от нас няма да възникне правилната молба, няма да имаме сили да продължим по пътя.

В човека има базисно желание – да му бъде добре. И когато към него, допълнително се появи въпросът за смисъла на живота, желание да придобие светлината, той започва да изучава науката кабала. До появата на това допълнително желание, човекът е като животно – развивал се е само според указанията на земното желание. Ние го вземаме под внимание от момента, в който той се устремява към нещо по-високо.

Как използва човекът всички принципи, които му дават? Защото развитието е възможно само, благодарение на добавяне на желание от общото кли, в което той трябва да се включи – подобно на дървото, получаващо всички сили от заобикалящата го среда: земя, въздух, слънце и т. н. Ако човекът знае как да приеме всичко в полза на духовното израстване, тогава приема от обкръжението потребността и с нея, по време на учене се обръща за светлина, връщаща към Източника.

Тази светлина изгражда в човека вътрешен процес, по време на който израстват свойства, указания, определения. Той напредва именно по този начин.

Всеки път мисли как да получи подем от обкръжението. За тази цел, трябва да наведе глава пред другарите, да ги извиси в своите очи като най-добри хора в поколението. На урока, не трябва да забравяш защо учиш. В крайна сметка, човекът получава от групата само допълнително възбуждане, а след това трябва да дойде светлината и правилно да го насочи.

Така, с помощта на всички тези фактори, човекът си осигурява сили за израстването. Той трябва да проверява себе си: донасят ли тези сили някакви плодове? От една страна, напредва в лявата линия, всеки път все повече разкрива злото начало, което е създал Творецът. И едновременно с това, разкрива Тора като подправка – разбира какво прави със злото начало и как го разкрива с помощта на Тора в качество на светлината, на свойството отдаване.

И ето, изпълнявайки съветите на кабалистите, човекът стига до някакво усещане. Макар това, все още да не е истинско обличане на светлините в съсъдите, все пак в него се проявяват нови детайли на възприятието – отблясъци на светлината, обличаща се в келим. Вярно е, че тя все още не се усеща във вид на напълване, а като обкръжаваща светлина – светлина, връщаща към Източника. Човекът, още се намира на пътя към Източника – дори в малка степен не е постигнал благото. Но напредва.

И затова, най-важно е да се страхува, че няма да име синове, че ще остане без силно желание, че ще спре по средата на пътя и ще залинее в пресъхващия източник. Ако имаш желание, необходимо е да видиш в него злото начало, което е безформено и противоположно на духовното напредване. И към това, трябва да добавиш Тора като подправка – светлината, връщаща към Източника. Ако Тора даде плодове, вече не е бездетна.

От урока по статия на Рабаш, 08.02.2011

[34790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Зоар”, Статия „Тора и молитва”, т. 182: „Виж – това е съвет за човека, когато се изкачва през нощта на ложето свое: той трябва да приеме над себе си висшето царстване (Малхут) с цялото си сърце и предварително да предаде душата си на Твореца в залог”.

… И когато постъпва така, никое нощно управление не може да му навреди и да го откъсне от радостта от служба на Твореца, тъй като при него вечерта и утрото вече са един ден. И няма нощ, а само неразделна част на деня.

И затова, той веднага бива избавен от всички лоши болести и зли духове, които не властват над него. Тъй като неговата нощ вече е излязла от владенията на нечистите/егоистични сили (ситра ахра)  – защото няма нищо повече, което да го разделя от стената, Шхина/малхут. И силите ситра ахра вече не властват над него.

Ако човек се подготви правилно, тогава е свързан с Шхина, с Твореца, дори в онези състояния, когат в него настъпва тъмнина, под въздействие на силите, разделящи него и Твореца, групата, науката кабала и целия процес на учене, напредване и поправяне.

Всичко зависи от подготовката. Ако той се подготвя правилно, никога няма да се случи разрив. Напротив, чрез правилната подготовка ще бъде способен да обърне всички сили на нощта в сили на още по-голямо сливане, когато „тъмнината ще засияе като светлина” и той ще постигне много повече в светлината на утрото и деня, който ще дойде след нощта.

Какво означава „ще дойде след нощта”? Човекът сам обръща тази тъмнина в ден. Нощта не се сменя сама с ден, според часовете – както е в нашия свят. В духовното смяната става под въздействие на промените в човека, когато той, сам в себе си, обръща тъмнината в светлина.

А ако не се подготвя правилно да срещне тъмнината, тогава тя си остава тъмнина. Той забравя за деня, за Твореца, и се откъсва, спускайки се към състоянието на  „смърт” , към пълно отделяне от духовното, когато вече нищо не усеща, както е казано: „Мъртвите са свободни”. И тогава, постепенно отново се пробужда, сякаш тръгва от самото начало, за първи път.

Паденията, тъмнината, идваща към човека, се оценява в противовес с онези възможности, които са му били дадени преди да се е подготвил за тази тъмнина и да я е обърнал в ден.

Например, ако нивото на авиюта/дебелината на желанието, което трябва сега да получа е „10” кг ожесточение на сърцето, на желанието, тогава ми се дават всички възможности, за да съм готов да обърна тези „10” кг. в „+10” – от сила на разделяне, в сила на сливане. Всичко зависи от подготовката. Тогава, след нощта настъпва ден.

А ако не се подготвя правилно, идва тъмнината, настъпва нощта – и аз обръщам тази нощ в пълно отделяне и „смърт”. Защото, за мен е нощ, когато усещам силата на разделянето, отделяща ме от свойството отдаване, от Твореца. А след това, вече не желая нито свойството отдаване, нито Твореца като свойство отдаване – нищо! Мисля само за себе си – кога ще ми бъде добре. Тогава излизам от състоянието нощ и тя се сменя със смърт, а после дори и с ниво, което е по-ниско от нея, когато не усещам абсолютно нищо.

Трябва напълно да вярваме на мъдреците, че Творецът, светлината, винаги ни подготвят чрез стъпки по системата и в тези стъпки, всички падения и подеми, сили на разделяне и сили, които са ни дадени за използване, са премерени така, че винаги можем правилно да използваме силите на разделяне, за да ги обърнем в сили на сливане. Човекът е длъжен да вярва в това.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 07.02.2011

[34719]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да ускорим разкриването на разбитото желание между мен и другарите?

Отговор: Ние преминаваме през състояния, в които винаги ни изпращат събуждане на злото. Въпросът е, как аз приемам това зло? Възприемам ли го като пречка? „Защо се оказва, че аз ненавиждам другите? Защо се проявяват конфликти между нас?”

Ако се подадете на ненавистта и не искате да се видите един друг – вървете си вкъщи, престанете да се обединявате и не посягайте към духовната работа. Защото тя се заключава именно в разкриването на злото, ненавистта (синá), чак до планината Синай. Ние трябва да знаем, че такъв е пътят: на нас ни се разкрива разрушението, разбиването.

И в каквато и степен да се разкрие то, ние не го поправяме изкуствено, не устройваме побратимяване под възторжени тостове след обилна трапеза, не се помиряваме като деца в детска ясла. Не, ние искаме да поправим злото чрез обучение, посредством светлината, връщаща към Източника. Разбирайки, че външно между нас лежи ненавист и неприемане, ние не я крием и не я защитаваме. Ние искаме да дойде светлината и да промени тази ненавист, това отблъскване, за да започне да ги обръща във връзка, чак до любов.

Колкото и да се проявява ненавистта, ние не я закачаме, не я засилваме и не я отслабваме, не я заглушаваме и не я поправяме. Ние не правим с нея нищо и искаме само да я изнесем като скъпо съкровище на светлината, връщаща към Източника.

„Най-накрая аз разкрих малко ненавист! Защото това е висшият свят, само че наобратно, обратната страна на духовното кли. Обръщайки се във връзка и любов, то ще стане пълноценен съсъд за светлината!”

Трябва да се отнасяме към тази ненавист много внимателно, по особен начин – и да я носим към светлината. А ние вместо това се правим, че не съществува, все едно всичко е наред, или се разделяме, или разделяме групата. Има безизходни ситуации, когато хората са още слаби и не могат, не разбират иначе – тогава раздялата е пригодна като временно решение. Но всъщност истинската работа се води именно на фона на ненавистта. Така че дайте да не забравяме, че това е всъщност нашият път: ние работим над себе си.

От урок по статията на Рабаш, 08.02.2011

[34784]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Всяко научно изследование включва 3 етапа: 1) хипотеза, верността на която трябва да се докаже 2) материали за опита 3) самата процедура, процес на  доказване. Как това е приложимо към кабала?

Отговор: Това е същия  научен опит. Ти се приближаваш към него с въпроса за смисъла на живота. Кабалистите ти казват: „Вкуси и се убеди, колко е прекрасен Твореца“. Извърши това действие и ще достигнеш резултат.

Ние се намираме вътре в много проста система. До мен е следващото ми стъпало, което се нарича група. Аз трябва да включа себе си вътре в нея и ако се включвам във вътрешността на групата започвам да усещам светлина в себе си. В това няма нищо нереално или измислено.

За да се издигна на стъпалото на групата, аз трябва да реализирам информационния си ген, решимо 0/1 ( шореш де-авиют/ алеф де-итлабшут). Самият аз съм решимо „0/1”, което аз не искам да поставя вътре в групата и тогава върху мен въздейства светлината от моето следващо, поправено състояние, издигайки се към него.

Всичките тези мои състояния вече съществуват, чак до последното и аз се стремя към своето бъдеще. В това бъдеще аз съм съединен с всички в групата в едно сърце, чрез взаимното поръчителство. Ако аз желая да достигна това състояние, от него върху мен въздейства светлината, тъй като се намирам там. Светлината променя свойствата ми и ме дърпа навътре, като с ластик, за да се включа точно на своето място, откъдето идва светлината.

А когато се включвам в групата на своето следващо стъпало, изведнъж ми се разкрива, че групата заедно с мен – това съм си все аз, но нов, „ Втори Аз”. А групата е по-високо, на следващото стъпало и в нея съществува следващото ми състояние.

Тоест разкрива ми се още по-голяма разлика, по-голяма сила на желанието, по-голяма ненавист между нас – и аз отново трябва да работя по същия начин, за да се включа изцяло в групата. Всичките 10 сфирот на низшия трябва да се включат в Малхут на висшия – защото няма нищо освен 10 сфирот…

От урока по статията „Същността на  науката кабала“, 06.02.2011

[34620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Цялата работа е в усилията. Човек е задължен да вярва в принципа: „старал се и намерил”. Затова Баал а-Сулам пише в 17-ти параграф, „Предисловие към ТЕС”, че преди учебните занятия ние трябва да се укрепим във вярата, както е казано в „Сентенциите на бащите”: „Верен на Този, за когото се трудиш, за да ти даде възнаграждение за твоята работа”. И това възнаграждение ще бъде преход от егоистичното намерение ло-лишма в алтруистичното лишма.

Преди учебните занятия и по време на ученето човек трябва да види себе си, устремяващ се към тази вътрешна промяна. Тук се кроят всички усилия. В това „Предисловие” Баал а-Сулам обяснява, че не трябва да се проявява небрежност нито в тяхното количество, нито в тяхното качество.

Започвайки да се учим, възможно е и да желаем да се изменим чрез учебните занятия и заложената в тях светлина, но после забравяме за това и се отвличаме, тоест недодаваме качество на усилията. Количеството може да бъде и достатъчно, но главното е именно качеството: до каква степен изпитвам болка – дотолкова, че не мога да оставя целта, като болен, който през цялото време, мисли само за излекуването. Каквото и да е правил, всичко е призвано да му помогне в оздравяването.

Такава потребност не се придобива в изолираност. Това може да стане само с помощта на обкръжението – то ще задължи човека с важността на  своята цел и само така той ще може да напредва.

Като сумирам всички средства, които имаме, ние ще видим, че и групата с нейните традиции, и аз сам, и Творецът, и учителят, и уроците, и разпространението – всичко това е необходимо, за да се създаде в човек силна потребност за промени, предизвикани посредством учебните занятия. Само до тази точка трябва да достигнем, само тя трябва да стане резултат от всички наши усилия.

Тогава, на уроците у нас ще възникне същинско искане за светлина и нищо друго: нито знания, нито мъдрост, нито разлики в каквото и да е – само вътрешни промени. И мощта на това искане ще бъде толкова голяма, че то действително ще приведе към изменения.

Това позволява на човек да премине към Тора, като към „подправка”, а от нея – към Тора на живота, вместо на „смъртоносната отрова”, от която той се е ползвал по-рано.

Защото ние разкриваме своето зло начало с помощта на светлината. Тази светлина се нарича „ангел на смъртта”: от една страна, тя показва на човек, че той е духовно мъртъв, а от друга страна, помага после да умъртви своето егоистично желание. Така ние се движим напред.

От урока по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34702]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек се намира в този свят и се развива в своето желание за наслаждение. За да придаде на това желание направление, съобразно с неговото развитие, на човек му дават възпитание.

Хиляди години народът на Израел се е развивал в изгнание, и в съответствие с растящото егоистично желание, са му преподавали Тора като „учение за изгнанието” – учили са го да живее и даже против ближния.

Аз искам да бъда по-висок, по-умен от другите, на мен ми трябва по-голямо уважение от тях, аз проверявам себе си в сравнение с тях. Това е правилното възпитание на дадения етап, докато нашето егоистично желание расте и разбира само езика на получаването, придобиването на всичко това, към което го задължава неговото вътрешно развитие, изплуващите решимот. Такова е възпитанието на народа в периода на изгнание.

А след това в човека се пробужда точката в сърцето, и тогава той преминава към друго възпитание – посредством групата или ближния.

Разликата е много голяма. По-рано човекът е търсил все по-голяма и по-голяма изгода в получаващото желание. В периода на изгнание Тора е била предназначена да ускорява развитието, подтиквайки егоизма. Използвали са я в религиозен вид, т.е. в качеството на „смъртоносна отрова” – за да се разбере и осъзнае по-бързо принципа: „Аз съм създал злото начало”.

В крайна сметка, реализирайки, изчерпвайки своето егоистично желание, ние започваме да задаваме въпросите за смисъла на живота и с тези фундаментални въпроси, с точката в сърцето идваме в групата.

От урока по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От опит знаем, че в духовния път има подеми и падения. Какво ще ми помогне да избягам от полето на битката?

Отговор: „Избяга“ не означава да се отдели изцяло. Не, ти продължаваш да седиш на уроците, ти си приветлив и доброжелателен към другарите, изпълняваш всички закони на групата, участваш в дежурствата, плащаш маасер, макар всъщност отдавна да си избягал на друго място в мислите и чувствата. А може би, привичката да бъдеш в група е станала твоя втора натура. Точно това е бягството.

Физически ти си на мястото си, но ние съдим не по телата, а по желанията и намеренията, а те в теб може да са се оттеглили в далечни земи. А значи ти не си тук. С други думи, по време на обучение ти не прилагаш разум и чувства, желания и мисли, за да се удостоиш със светлината, възвръщаща към Източника. И излиза, че си избягал.

Няколко години търкаш тук седалките. А после питаш: „Е, къде ми е възнаграждението?” Т.е. твоите егоистични представи за награда не са се изменили ни на йота.

Така, че човек трябва да проверява себе си: ще избяга ли той или не? И работата се отчита непрекъснато, всяка секунда. Както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към ТЕС”, п.18, важното е да не се отвличаме от главното – от криещата се в Тора светлина, която възвръща към Източника.

И преди всичко – по време на обучение. Тъй като човек дори и да се е подготвил, може в мислите си да избяга от целта. Ако си удържал намерението за 5 минути, а след това си го изпуснал, то всичките три часа са отишли напразно.

От урока по статията на Рабаш, 07.02.2011

[34698]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да реагирам на усещанията, възникващи в резултат от действията на Твореца?

Отговор: Може да се каже, че те са резултат от срещата с висшата светлина, с Твореца. Но отново трябва да се помни: Творецът е неизменен, променям се само аз самият, в мен се сменят решимот.

Затова, мога да правя само едно: да полагам усилия за смяна на решимот. Така ускорявам тяхното развитите и го виждам като желателно. Не съм срещу своето развитите, а за него, макар да разбирам, че това не е просто, че трябва да се положат старания – както е и при всяко друго развитие. Аз съм готов на това.

Как се развивам? Чрез включване в група. С помощта на другарите, започвам да съзнавам важността на своето развитие – те ми дават сили, за да го понеса. И точно това е осъзнаването на важността на целта. Защото, ако целта е важна в моите очи, аз съм готов да вървя към нея въпреки, че на тялото ми не му е приятно. Важността ми дава сили.

Ако истински се включвам в желанието на другарите, то за мен няма никакъв проблем да форсирам развитието, вместо да напредвам чрез страдания, когато заради несъответствия с пробуденото в мен решимо, то предизвиква болка в мен.

От урока по статия на Рабаш, 04.02.2011

[34412]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→