Въпрос: Зависи ли моето намерение от намерението на цялото обкръжение, а намерението на обкръжението от моето намерение?

Отговор: Несъмнено! Написано е в статия 225 в „Шамати”: „Невъзможно е човек да се издигне над своя кръг. Затова, ако желае да се придвижа, той трябва да питае от своето обкръжение и да прилага повече усилия по пътя на Тора. Затова ако човек избере за себе си добро обкръжение, то той спестява време и усилия, тъй като се е устремил към своето добро обкръжение.”

Това е ясно. Ако получа енергия от обкръжението и получа от него всичко, за да се придвижвам, тогава колкото получа от него, толкова и ще се предвижа. Аз не мога да се намирам на по-висше равнище.

Въпрос: Как мога да видя обкръжението си като велико, ако не виждам приятелите си като велики?

Отговор: В това лежи целият проблем. А кого считате за велик? Няма по-велик в твоя свят. Тоест светът не е бил създаден за теб. Тогава с помощта на какви средства ще се предвижиш? Творецът е скрит. Обкръжението е малко. Ти няма към кого да се придвижващ и си сам в целия свят. Така се чувстваш.

По принцип всеки се чувства по този начин и това трябва да се променим.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 14.02.2011

[35304]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какви желания трябва да получим от света? Какво означава „да се проникнеш от чуждите желания”?

Отговор: Това е равносилно на включването в група. Имам искра от любовта към ближния, която се нарича „точка в сърцето”. Но това е само искра, която сама няма да се разгори. Трябва да я съединя с всички останали искри на моите приятели. Ако нашите искри се обединят, това ще ни даде големи сили за поправяне. И тогава ще получим отговор.

Същото е и в работата със света: човек няма желание да поправи душата си, ако не се обедини с „народите на света”. Защото част от неговата душа (Галгалта ве-Ейнаим) се намира в него и в неговите другари, а другата част (АХАП) се намира в „народите на света”. И ние трябва да обединим тези части, за да създадем цялостно кли.

От урока по статия на Рабаш, 13.02.2011

[35187]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако цялата наша работа – това е да разкрием мястото на разбиването, то какво не ни достига, за да направим това?

Отговор: Ти просто не искаш да разкриеш това разбиване! Защо ти е да разкриваш своята завист и ненавист – по-просто и по-спокойно е да оставаш равнодушен.

Човекът чувства, че другарите, „ближните”, сякаш не съществуват. В кабала „ближен” – това е човек, който аз чувствам извън себе си. Аз знам, че всички трябва да бъдат в мен при правилно възприемане на действителността – а аз ги усещам външни за себе си, далечни и ненавистни. И аз се плаша, нима така ненавиждам частите на своята собствена душа?! Това е и усещането за силата на разбиването.

Аз знам, че това е лъжа и искам да поправя своето криво зрение!

Опитай да се постараеш, да видиш, че всичките ти другари са част от теб. Даже на целия свят вече се разкрива неговата затвореност и взаимозависимост. Но ние не достигаме до този извод от външната страна, от отсъствието на избор, както прави  целия свят, чрез удари, показващи връзката между хората. Ние достигаме чрез вътрешното – и така постепенно разкриваме, че всички се явяваме едно цяло и сме свързани в обща система.

И знаейки всичко това, аз гледам наоколо и виждам чужди за себе си хора! Аз не чувствам какво мислят те, какво искат! Още повече, те всичките са ми безразлични, и не е по силите ми да ги удържа всички в полезрението си, а още повече в усещанията си… Никой от тях!

Тоест, разбирам, че това е пълното разбиване – аз съм болен от страшна болест! Защото виждам, че съвършено съм загубил чувствителността, способността да усещам всички тези части, които трябва да са мои. Аз се разпадам на части като мъртво тяло. Защото смъртта – това е, когато от тялото изчезва жизнената сила, и то започва да се разлага на прах. Аз усещам себе си така, сякаш изведнъж от мен се отделя ръцете ми, краката. Това ме ужасява.

Всичко това мога да видя и да почувствам в сетивните си органи (келим), които се развиват в мен благодарение на изучаването на кабала, и които в бъдеще е съдено да станат моите свойства любов и отдаване. По-нататък…

Но любовта започва с това, че ние разкриваме в себе си ненавистта към другите и започваме да я ненавиждаме в себе си. И сега аз разкривам тази ненавист – своята неспособност да усещам другия, защото той ми е безразличен. И даже по-лошо, аз оценявам успеха си – по техните неуспехи. Колкото на тях им е по-зле – толкова на мен ми е по-добре. Какво извратено и лъжовно възприятие, каква слепота, че така мисля за другите.

Рабаш привежда пример, че човек изведнъж разкрива, че съседското дете, което така го е дразнило – всъщност е негов син.

Но да поправиш тази картина може, ако се стараеш да видиш как всички в групата заедно се стремят да поправят това изопачаване.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 13.02.2011

[35220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед втора”, п.203: „… По такъв начин, страхът се съдържа в двете страни, в страната на доброто и на любовта, и в страната на строгия съд, и ги включва в себе си.

Ако страхът се съдържа в страната на доброто и на любовта, то такава любов е съвършена, както би трябвало. … Защото няма любов, ако тя не е от двете страни, тоест – ГАР и ЗАТ на Бина.

И любовта на тези две страни не е съвършена, ако във всяка от тях не присъства страхът. Така, както не може да има Хохма без Бина, тоест любов без страх.”

Тук се обяснява завършването на цялата наша работа: как да постигнем любовта в келим/желанията за отдаване, а после, дори в получаващите келим. Всъщност, това вече е пълното поправяне на творението в Малхут, която се съединява с Бина, дотолкова, че достига Кетер, когато отдаването й е свършено във всичките нейни келим.

Въпрос: Какво е страх?

Отговор: Страхът е първата заповед, тоест първото поправяне, през което трябва да преминем, – тревогата и страхът на човека: способен ли е да постигне отдаването на Твореца. Именно това е страхът: ще постигна ли това, способен ли съм да го направя, ще го пожелая ли някога? Тогава човекът има работа.

По правило, нашата работа е насочена към съхраняване на постигнатото. Баал а-Сулам пише за това (писмо № 2, 1920 г.): „Мъдростта идва само с опита, а аз ще те посъветвам да пробудиш трепета вътре, преди охлаждането на любовта между нас, макар разумът да отрича такъв поглед върху нещата. Все едно – затруднявай се. Ако някой има възможност да добави любов, а не я добавя, това също ще бъде сметнато за дефект. Подобно нещо се случва, когато човек дарява другаря си с голям подарък. Любовта към другаря, разкриваща се в момента на самото действие в сърцето на получаващия подаръка, не прилича на любовта, която остава в сърцето при завършването на действието. Ден след ден, тя се охлажда и може да се стигне до пълно забравяне за дара на любовта. Затова човекът, получаващ подарък, е задължен да измисли трикове, за да гледа всеки ден с нови очи”.

Духовното е изградено върху това, че не забравяме и всеки път съхраняваме същото въодушевление, което сме постигнали – само го разширяваме все повече и повече.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 13.02.2011

[35207]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо човек иска поправяне, заради отдаването?

Отговор: Не става въпрос за това, защото никой не знае това за себе си. Цар Соломон също си е задавал въпроса за любовта между мъжа и жената: кой може да я разбере? Защото това е сърдечна страст, желание, а желанието се създава от Твореца. Ние трябва само да използваме всички възможности, които могат да насочат това желание към целта.

Творецът ми е дал всички средства, а аз трябва правилно ги да използвам, за да се движа напред. Ако не правя това, Той ми помага, „побутвайки” тук и там. В крайна сметка все едно, ще ми се наложи да използвам правилно всичко, с което разполагам.

Желанието и обкръжението са ми дадени от Твореца, а аз трябва само вярно да ги организирам, скрепявайки ги във връзката „Исраел, Тора и Творец” и използвайки ги по предназначение, да напредвам към целта.

Самият аз, освен тези „растановки”, нищо друго не правя. А и разпределяйки всичко по местата, аз, преди всичко използвам Висшата сила. Ако Творецът не построи моя духовен дом – кой ще го построи?

От урока по статията на Рабаш, 10.02.2011

[34961]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм направил избор и съм станал член на групата, но в нея понякога има търкания. Как да се избавим от тях?

Отговор: Преди всичко трябва да осъзнаваме, че в групата има проблеми. Не да ги загърбваме и потискаме. Да допуснем в групата има 30-40 човека и всеки от тях дърпа към себе си или създават отделни фракции.

Трябва да се разбира: ние се намираме под висше управление, което предизвиква тези фракции и спорове. Защо? За да се издигнем над нашите проблеми към Единния, който им е дал живот. Той поражда всички проблеми между нас и го признава: „Аз създадох злото начало”.

Но защо? За да поискаш Тора като поправка, тоест да пожелаеш скритата в нея светлина, която възвръща към Източника. Искайки светлина, ти се издигаш над проблемите към единния Източник, от който произлиза и злото и доброто.

Въпрос: Да, но след това проблемите нарастват.

Отговор: Трябва да събереш необходимата мощ на желанието и поправящата светлина, за да се повдигнеш на първото духовно стъпало. Затова проблемите растат и ще порастнат още повече. Довери се на Твореца. Той е наясно с това. Затова Той говори за създаването на злото начало – за да разбереш: всичко произлиза от един Източник. Необходимо е просто да се приеме това за основа на работата. Друго нямаме.

Главното е да се придържаме към това. Нека някои другари веча да ни ненавиждат, а другите да са нито за, нито против, нека в групата да е смутно – но аз приемам всичко в „упаковката” Твореца. Той е предизвикал това, а аз съм длъжен заедно с другарите или въпреки тях, във всевъзможни състояния постоянно да греба към единството.

Това значи да бъдеш „ като един човек с едно сърце”. А иначе на каква основа, чрез преодоляването на какво ще се обединим? В основата на нашето обединение не са „послушните дечица”, а заядливците и побойниците. Ние се караме и се ненавиждаме – и над това се спояваме в единно цяло. Именно над това възниква любов към ближния като към себе си. И тогава достигаш до получаването на Тора.

Съгласен ли си или не, този принцип няма да се промени. В групата трябва да решим, че няма изход, че точно сега ние се съгласяваме с това, изкуствено. Ние спираме да се караме и започваме все едно да се обичаме един друг. Ние се учим, надявайки се, че светлината, възвръщаща ни към Източника, ще ни повлияе и ще построи връзка между нас. На урока всеки мисли: „Нека ни помогне поне малко!”.

Защото иначе ще се изпокараме, безсилни да извършим упражнението, което ни е дал Твореца. Именно той ни е „въвлякъл” в това, все едно ни е поставил в компютърна игра, в полигон, ограничен от рамките на екрана. И ето ни вътре. Какво да правим?

Тук ние сме длъжни да установим нови отношения, които искаме да достигнем. Какво не ни достига на това игрално поле, където всички се ненавиждаме, разхвърляни като точки по дисплея? Какво да правим?

Трябва да разкрием светлината, възвръщаща към Източника. Нека да се учим и да искаме това да се случи.

На думи е лесно, но после… Проблемът е в това, че тук трябва да се разкрие цялата мощ на стъпалото, а това отнема време. Защото първото стъпало е необичайно високо, не е толкова просто да скочиш на него. Сравнени с него, останалите стъпала са вече по-лесни.

От урока по статията на Рабаш, 11.02.2011

[35059]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Единственото, което можем да направим е да привлечем към себе си обкръжаващата светлина. А затова трябва да се учим заедно и да изградим от себе си духовна реалност, не от физическите тела, а от нашите желания. Затова ние се обединяваме по цялото земно кълбо в едно желание и започваме да се стремим към нещо по-висше.

Но това е невъзможно да се направи без общ език за всички! Няма значение, че общуваме чрез преводач, но по някакъв начин сме длъжни да си представим това наше общо желание! Всяко стъпало има много сложен строеж / 10 сфирот, 3 линии /, който трябва да се разкрие, за да разберем, че това е част от Безкрайността.

Затова в езика на кабалистите няма нищо случайно – всичко е определено абсолютно точно, от първата до последната буква и вече съществува в завършено състояние в света на Безкрайността. Не са възможни никакви случайности, още повече при издигането на цялото човечество отдолу нагоре.

Ние използваме единствено съществуващата система и друга възможност да бъде използвана няма. Езика на нашия свят определя връзката между всички негови части, а езика на клоните по същия начин установява връзка между нивата – материалните и духовните. И такава способност няма нито един език, освен иврит.

Това не е просто разговорен език, a е като езикът на програмирането, определящ връзката между елементите. Той показва как да се премине от едни свойства към други, от едно състояние в друго, използвайки друг вид желания /авиют/, информационните гени /решимот/, келим, връзката между душите – всичко заедно. Има начално и крайно състояние и всичките средства, за да се премине от едното състояние към другото – всичко това се нарича език.

А „точката в сърцето”, която се пробужда в човека, e всъщност желанието да се свърже клона с корена. Защото искам да знам какво ми намеква и какво иска да ми каже целия този свят!

От урока по статията „Същността на  науката кабала“, 10.02.2011

[34995]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Адам Ришон (първият човек), само се нарича така, което ни обърква и ни кара да мислим, че си приличаме с него, защото също се наричаме хора. Но това е духовен парцуф (система за отдаване), с която засега нямаме никаква връзка, нито една допирна точка.

В степента, в която придобивам желание за наслаждение заради отдаване, започвам да се включвам в тази система. Но това ще бъде не онова „аз”, с което се възприемам сега, нито моето физическо тяло и моята личност. Това е напълно ново желание, ново намерение, възприятие, усещане – всичко е ново.

Затова, засега не си струва да си мислиш, че се отнасяш към духовния парцуф Адам Ришон – това е конструкция на поправената душа. И ако се намирам в отдаване на ближния, приемам неговото желание и на практика работя с него, в резултат изграждам до себе си парцуфа Адам Ришон (първия човек).

Но ако нямам желание да отдавам на ближния, тогава не разполагам с материал за създаването на този парцуф. Трябва да създам в своя материал/желание намерение за отдаване, да го обработвам, организирам, разделям на „рош-тох-соф” (духовни глава-тяло-краници), да работя с намерение, да планирам, да действам.

Ако формирам по този начин себе си, тогава ще стана част от Адам Ришон и ще се нарека „човек” (бен-адам/син на Адам). Но засега, нямам никаква връзка с него.

Тялото на Адам Ришон е желанието на всички души. Ако искам да стана част от Адам (а всеки от нас накрая трябва да направи това), необходимо е да включа в себе си чуждите желания на целия свят и да започна да ги използвам.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.02.2011

[34975]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако човешката природа това е желанието да се наслаждаваш, защо тогава голяма част от човечеството се задоволява с малко и не търси вечното наслаждение?

Отговор: Веднъж случайно срещнах стар мой приятел – още от детските години. Още тогава той събираше марки. Когато аз “преболедувах“ това увлечение, му подарих цялата си колекция. Спомням си как марките изгубиха ценността си в моите очи, а той получи от тях удоволствие.

И сега, когато се видяхме той ми каза:

– Освен марки, сега вече събирам и пликове.

Той така сериозно каза това, че аз му обещах да му изпратя наш плик. В това няма нищо смешно: човека цени нещо, в него има определено желани. Аз дори и не опитах да поговоря с него за светлините и вечното наслаждение. За какво – щом си говорим за марки и пликове?

Всичко произтича от желанието. Докато в мен имаше желание – аз също събирах марки. В детството всеки преминава през такива периоди. А в него това желание си остана – аз как да му предам своето желание? Това е невъзможно.

Виждал съм много деца, които порастваха около Рабаш, неговите ученици и роднини. Ако в детето има желание – има, ако не – не. Да го принудиш не можеш. Той вижда с какво се занимаваш ти, останалото зависи от неговия стремеж. И нищо не можеш да направиш.

Така че ние не можем да изискваме от човека да работи по обединението. Колко хора в света са наистина загрижени за това и желаят да видят света като единна проста светлина, една Сила? Кой иска да възприема единствено така картината на реалността и то така, че да не усеща себе си в нея? Или притежаваш това желание, или – не!

Да, с помощта на групата ние можем да ускорим развитието, но отново по същия начин, без да притискаме човека.

От урок по статията на Рабаш, 10.02.2011

[34965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако значителна част от човечеството започне да се обединява, както го правим на конгресите, то в света трябва да има по-малко нещастия. Така ли е?

Отговор: Несъмнено, нашите действия носят полза. Също така, няма никакво съмнение, че днес страданията се проявяват в света в много по-лека и по-мека форма и това нямаше да е така без нашите външни и вътрешни усилия. Но доколко те са по-леки, ние не знаем, тъй като не виждаме връзката между нашите действия и различните събития.

Ето защо не можем да кажем, доколко се е снижил процентът на наводненията или пожарите благодарение на конгресите, но положително това е станало. Картината на въздействието може да се види само, ако имаме такова колективно зрение, като при интегралното обкръжение/общество – тоест ако се изкачим макар и на първото духовно ктъпало – първото стъпало на обединението.

Въпрос: Излиза, че в егоистичните си органи на чувствата, никога няма да видим как, посредством обединението сме предотвратили терористичен акт или природна катастрофа?

Отговор: Можеш да го видиш при условие, че имаш екран, за да разкриеш информацията не, заради любопитство или придобиване на вътрешно спокойствие, а за да можеш по този начин да  изпълниш отдаването на ближния. Необходимо ти е знание, за да отидеш по-високо от него: отначало се проявява необходимостта да идеш над знанието, а после, съгласно това се разкрива по-висшето (глобално, интегрално, духовно) знание.

Въпрос: Значи, не си струва да обвинявам себе си, че не съм положил достатъчно усилие в обединението и по тази причина нещо се е случило? Това не е от полза за поправянето?

Отговор: Това е системата на природата: ако тази информация ти беше нужна, то тя щеше да се разкрие – всичко действа съгласно една програма и придвижва света към крайното му поправяне.

Сега не можеш да го видиш, но по-късно ще стигнеш до състояние, когато това ще бъде възможно. Все пак, ако знанието не е необходимо за отдаването, ти самият няма да поискаш разкриването му. Ако не е заради отдаване, то за какво ми се разкрива и ми се дава възможност да знам?! След това, светът ще ти се разкрие открай докрай – ще видиш и ще знаеш всичко! И ще кажеш: „А аз не искам нищо! Ще взема толкова знания, колкото мога да използвам за отдаване – за да се издигна над тях в отдаването”.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 09.02.2011

[34978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→