Въпрос: Как по време на подготовката, след като все още не съм постигнал разкриване, мога да преценя, че с всеки изминал ден все повече ценя отдаването?

Отговор: Можеш да го прецениш по своето вътрешно усещане, по мислите си, по целите, по оценката на обкръжението, по това доколко цениш и се вслушваш в другарите, доколко чувстваш, че през цялото време са ти необходими – като инфузия.

Това усещане е много важно. Зависимостта от обкръжението е свобода от собственото ти его! Нужно е да се стремиш през цялото време да зависиш от другарите и колкото може повече да ги чувстваш, за да ти влияят, да те пазят – постоянно да получаваш от тях особено осветяване, силово въздействие. Трябва да се постараеш да почувстваш, че само това те задържа в правилната посока. Ако обкръжението не ми влияе отстрани, тогава загубвам посоката към Твореца.

А след това ще се постарая да съединя всичко на едно място, в едно общо желание: себе си, другарите и Твореца. Трябва да съществуваме не всеки поотделно – аз, те, Творецът, като върховете на триъгълника, а да се съединим в едно желание, на една плоскост.

Ако аз и те се тревожим един за друг, грижим се и отдаваме един на друг, значи освобождаваме помежду си място за разкриване наТвореца. Той се разкрива между нас!

Аз не съм в състояние да се освободя от своя егоизъм и да мисля нещо, което е извън неговите интереси, ако не ми влияе обкръжението. И затова, зависимостта от тях е свобода от егоизма. Ако обществото ми въздейства, чувствам как ме насочва към целта.

Обръщам се към обкръжението (1), обкръжението ми влияе (2) и аз се устремявам към Твореца (3). По друг начин е невъзможно! Защото, в противен случай, моят егоизъм ще ме смъкне надолу. Директно ще почувствам, как ме потапя и дърпа за краката надолу. А обкръжението незабавно ще ми даде сила да се откъсна от него и да се издигна – и тогава ще се съединя с Твореца.

И всеки път, когато почувстваш, че егото започне силно да те привлича – направи още едно кръгче (1-2-3).

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 17.02.2011

[35610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1990, статия 14, „Истинската милост”: Трябва да започнеш да работиш в „истинската милост” – т.е. без всякакво възнаграждение, за да служи всичко не за лична изгода, а за благото на Твореца.

Ние се раждаме с желание, което действа по определен начин, – което се нарича, за себе си, за получаване. Всеки от нас чувства, че пред него отвън стои свят, включващ четири нива на развитие: неживо, растително, животинско и човешко. При това самите ние искаме само да се наслаждаваме на целият този външен свят, да изпитваме хубави усещания.

Може да се каже и обратното: на човек ще му бъде добре, ако той използва целия свят по определен начин, а именно – заради себе си. Въобще, тези неща са много относителни, доколкото ние не можем да различим нещо противоположно на тях.

Но след това човек достига до отчаяние от тази тенденция за наслаждение. И тогава в него се пробужда ново желание, нов подход: „Аз трябва да се отнасям по друг начин към цялата реалност. Всичко това е мое, подобно е на мен. Аз не мога да се наслаждавам сам по себе си, затова пък мога – заедно с всички”. Разбира се, този повик изхожда не от човека – просто създаденото от Твореца желание, заедно със своите решимот: „се търкаля” все по нататък, разкривайки по такъв начин усещаното.

Използвайки правилно методиката на поправянето, човек започва да проявява друго отношение към реалността, която е в него. В своите 613 желания той открива, че частта, струваща му се „външна”, в крайна сметка се отнася до него. Доколкото човекът може да измени своето отношение към желанията, да разпознае в тях не „чужденците”, а „близките”, „своите”, дотолкова и той напредва вече в друго възприемане на действителността – глобално, всеобхватно. Оказва се, че „всичкото” – това е той.

И тогава, започвайки да обединява собственото си възприятие в единно желание, нераздробено на отделни части, човек променя картината на своята реалност. Няма нищо „външно”: неживата природа, растенията, животните, хората – всички те се явяват части от неговото желание.

Човекът променя отношението си – с други думи, построява единно желание, и, като следствие, разкрива също „добавка” – единната Сила, напълваща това желание и наречена Творец. Така, благодарение на поправянето на желанията, човекът се удостоява с ново постижение и се слива с Източника. По-нататък…

Това е и „истинската милост”. Работейки над отдаващите желания, поправяйки себе си, своето отношение, своето възприятие на реалността, човек се удостоява с голяма „добавка” – разкриването на Твореца и сливането с Него.

И затова има работа в милостта – поправянето на келим, и има истинска милост – получаване заради отдаването, когато човек разкрива действителността, включваща Този, който я е породил – Твореца. С това, от поправянето на творението ние достигаме до неговата цел.

От урок по статия на Рабаш, 17.02.2011

[35584]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Откъде получава човекът сили за работа, докато все още не е поправен?

Отговор: Всяка най-малка стъпка в желанието, в мисълта, в действието е възможна само, благодарение на важността на целта. Само важността на целта ни дава сили.

Няма никакъв друг „източник на енергия”, способен да ни подтикне към макар и най-малкото движение в действието, в мисълта, в желанието. Само важността. Освен нея, няма нищо.

От самото начало в мен е заложена важността на егоистичното желание и всеки път трябва да придобивам все по-голямата важност на духовната цел, на Твореца – за да бъде Той по-високо от мен в моите очи.

Работата над това се извършва само посредством обкръжението. Кой е по-важен: аз или Творецът? Обкръжението е устроено по такъв начин, че ако поискам, то ще ми помогне да поставя Твореца над себе си.

Защо? Въпросът не стои така. Просто обкръжението е способно да ме задължи да направя онова, което не бих поискал никога. И когато получа пробуждането, точката в сърцето, тогава обкръжението може да направи всичко останало – разбира се, ако аз внеса своята лепта.

Следователно, цялата наша работа е само върху това: кой е по-важен? Аз или Той? Винаги трябва да го проверявам и да се обръщам към групата, за да извисявам Твореца, тоест свойството любов и отдаване над самия себе си – над свойството получаване и отхвърляне на другите. Ако работя правилно, обкръжението е способно постоянно да ме обезпечава с „гориво” за напредването, за да се разкрие за мен важността на Твореца, на целта, на усилията, на постигането на връзката и сливането.

Само групата може да направи това. И ако човек изгражда правилно себе си, тогава винаги има „гориво” и няма проблем с напредването. Но само при условие, че всяка секунда проверява себе си: кой е по-важен за него?

Изхождайки от това, трябва да го съотнесем към всичко в живота. Преди всичко, да подредим своите приоритети така, че да придаваме важност на целта, на Твореца, на сливането, на отдаването и едва след това да се занимаваме с другите неща: децата, работата, семейството, приятелите, света. Защото в този случай, ти поемаш в правилната посока, за да можеш чрез тях да постигнеш целта.

От урока по статия на Рабаш, 17.02.2011

[35580]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Допълнителната сила за прехода от неживо състояние към растително, идва за сметка на вътрешните изяснения. Самото развитие вече е заложено в програмата на творението, и от човека не се изисква да създава от себе си човек! Той трябва само да направи изяснения.

След разбиването, ние съществуваме между доброто и злото, и през цялото време правим изяснение между тях. Отначало то става на неживо ниво: между електроните и елементарните частици, молекулите и диполите – както през всичките милиарди години на формиране на Земното кълбо, преминаващо периоди на нагряване/разширяване и охлаждане/сгъстяване.

С тези изяснения човекът привлича към себе си светлината, възвръщаща към източника, и в резултат достига следващата степен, започвайки изясненията на растителната степен, която вече се развива и приема различни форми.

Неживото само поддържа своето съществуване, породено от взаимодействието на двете противоположни сили: електроните, позитроните и другите частици, съставящи неживата материя.

В растенията, освен материя, има и още едно следствие, правещо го в нещо подобно на Твореца. Растителната материя започва да показва, че вътре в нея действа светлината.

Това е точно в четирите стадия на развитие на пряката светлина. Става понятно, че 1-ят стадий се развива, когато тя преминава във 2-ри стадий, желаещ обратното в сравнение с 1-я. Така и растението, в което има сила, съпротивляваща се на това да бъде неживо, противостояща на мъртвото, неживото и желаеща да се развива. Благодарение на тази сила то се обръща в своята противоположност, преобръщайки своята основа, природа.

Тази сила и се нарича сила на живот – сила на растеж, раждаща се от силите на неживата материя. Това е силата на Бина, противоположна на силата Хохма – 2-я стадий (бхина бет), обратна на 1-я стадий (бхина алеф).

След това започва развитие на още по-високо, животинско ниво, притежаващо „двойна” жизнена сила относително неживата материя. Точно като Бина, раждаща от себе си Зеир Анпин, който включва в себе си вече двете сили: Хохма и Бина. Затова на животинско ниво се проявяват много повече свойства, подобни на Твореца.

Животното е подобно на Твореца по това, че се размножава само, свободно се придвижва – то има много по-голяма свобода, отколкото растението. Но цялата тази свобода му се дава свише, за да може в края на неговото развитие да му се покаже, че изобщо не е свободно!

Но за да разбере това, отначало то трябва да се усети живеещо свободно, като господар на живота си и на цялото Земно кълбо – както си мислят всички хора, защото човек съществува на нивото на животинското тяло.

А след това от животинското ниво се ражда човешката степен, но цялото развитие става под влиянието на висшата светлина. На неживо, растително и животинско ниво – то е задължително, зададено свише, и светлината се привлича автоматично. Но на човешкото стъпало вече възниква въпросът за самостоятелното развитие – за свободата на волята, създаването на обкръжение.

Свише човек го довеждат в групата, дават му книги, точка в сърцето, всички компоненти за развитие – но да го реализира той трябва сам. Иначе ще го придвижват по пътя на страданията.

На човешко стъпало ние трябва сами да построим всичко недостигащо за своето допълнително развитие, и сами да привлечем към себе си светлината за сметка на своите намерения. С това ние правим себе си подобни на Твореца.

С това, че аз привличам светлината – аз сам строя световете, парцуфите, човека. Намерението – това е моето особено действие на човешкото ниво, каквото няма на никое от другите стъпала. Освен намерението, създавано по време на ученето, когато ние притегляме светлината, силата на живота, която развива нашия материал – всички останали процеси произтичат автоматично без всякакъв избор.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.01.2011

[35519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Не е възможно да работиш върху себе си без подкрепата на правилното обкръжение, което всеки път отвежда човека до правилния анализ, до правилното състояние.

Защото непрестанният въпрос, на който трябва да отговориш с „удар в зъбите”, е за онова, което е най-важно: „Творецът или аз? Ближният или аз? Силата на отдаване или силата на получаване?”

Ако този въпрос стои пред мен и разбирам, че от ясния отговор зависи моето напредване или фиаско, тогава необходимостта от подкрепата на обкръжението става очевидна за мен.

А от друга страна, що за обкръжение е това? Каква подкрепа оказва? Всъщност, аз получавам своите собствени келим, желания – в степента, в която искам да ги приближа към себе си. Тъй като цялата реалност – това съм аз.

Работейки с обкръжението, аз го извисявам в очите си, намирам в него важността на Твореца. Но всъщност съм получил силата на разбиването, за да може по този начин, тя да ми помогне да работя над самия себе си.

Моето „аз”, включващо цялата реалност се дели на две части:

– част, която усещам като себе си;

– част, която усещам като свят, като ближни, като всичко, което се намира извън мен.

Защо Творецът ме е разделил на две? За да мога по-лесно да поправя онази част, която е отвън. Аз извисявам нейната важност в своите очи. Ако пробудя важността на другарите и ги подтиквам да работят върху мен – все едно имат свобода на избора и повече самостоятелност, отколкото им приписвам.

Трябва да разберем, че силата на разбиването действа в наша полза. Частта, наречена „ближен” – т.е. всичко, което е извън мен, ще мога да поправя, ако се отнеса към нея именно като към ближен. Поправям тези желания, които ми се струват чужди, поставяйки себе си пред тях и желаейки да се съединя с тях.

Моето „аз” е само точка в сърцето, а „ближният” е цялото мое кли, целият съсъд на душата. Ако не бях разделен на тези две части, нямаше да имам възможност да поправя „външните” желания. Никога нямаше да мога да ги анализирам, проверявам, сортирам, да поискам сили за работа с тях.

Но аз се намирам извън тях и поправям своето отношение към тях. Такава илюзия се създава в мен – сякаш поправям своето отношение към ближния според принципа „възлюби ближния като себе си”. И засега не улавям, не разбирам, не чувствам, че всъщност  това е моята душа. Просто са прибавили към мен силата на разбиването, която рисува измамната картина за „ближните” в моите очи. Затова, именно по този начин съм способен да пристъпя към поправяне на своите келим, работейки срещу силата на отхвърлянето, нанасяйки й удари.

Можеш да си представиш нашата работа по друг начин: човекът изначално получава цялото творение в качеството му на своя душа и разбира, че цялата сила на разединяване е фантазия, чиято цел е да го обърка. В крайна сметка, реалността изобщо не е откъсната от него. И затова, човекът нанася удари, „притъпява зъбите” на тази сила на разбиване, на тази илюзия. И в това вижда цялата работа, която трябва да извърши.

И така ще бъде, докато не избие всички зъби, докато не измъкне всички тръни – за да може розата, растяща сред тях, т.е. Малхут, да разцъфти в истинския си вид, с цялата си сила. Защото това е Шхина, общата душа.

В такава светлина трябва да видя и обкръжението, и другарите, и Твореца. Всичко, което ми се струва външно, представлява неотделима част от мен. А силата, откъсваща ме от единната мисъл и желание, от Единия – това е силата на разединяването, която трябва да разбия.

От урока по статия на Рабаш, 16.02.2011

[35489]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако е невъзможно да привлечем поправящата светлина без да учим науката кабала, означава ли това, че всеки е задължен да учи?

Отговор: Разбира се! Затова Баал аСулам казва, че всеки трябва „да седи на чина”. Но какво означава „да учи”? Ученето не става чрез разума. Не е нужно да знаеш нищо. Трябва да учиш само заради намерението да привлечеш светлината, така че тя да ти повлияе и да превърне твоя егоизъм в любов, съединение.

Не е важно ученето, а резултатът. Това се нарича „Тора”, както е написано „Аз създадох егоизма и дадох Тора за неговото поправяне, защото светлината в нея връща човек към Източника”. Светлината променя твоя егоизъм, твоята омраза към приятелите в отдаване, любов и съединение.

Това е цялата същност на Тора. Не е нужно да разбираш нищо, а само да промениш омразата в любов.

Въпрос: И целият свят трябва да направи това?

Отговор: Точно така. Но какво означава „ученето” за тях? Това може да означава дори и гледането на нашите предавания разсеяно по половин час на ден. Това е достатъчно. Не е нужно да разбират нищо. Разбира се, необходимо е да им дадем общо обяснение за свободата на избора и обединението, тъй като те могат да разберат това. Но не им трябва да учат.

Освен това, тъй като душите са свързани една с друга, нашето учене ще им повлияе. Но и те ще трябва да положат усилия.

От урок по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35404]

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо е невъзможно да постигна духовността по естествен начин като просто си върша работата? Защо непременно трябва първо да достигна отчаяние, плач и молитва към Твореца?

Отговор: Не трябва да плачете изкуствено. Достигате това състояние естествено. Разкривате го и тогава вътрешното ви страдание се нарича молитва. Не трябва да казвате някакви думи на глас или да правите някакви външни действия. С вътрешната работа просто ще достигнете състояние, което повече няма да можете да понасяте. И това означава, че ще избухнете в молитва.

Не трябва да се опитвате да го достигнете изкуствено или просто да крещите. Трябва да се концентрирате върху работата си и тогава молитвата ще дойде естествено, както идва жаждата. Не мислиш за факта, че по някое време в бъдещето ще искаш да пиеш. Но ще дойде моментът, в който определено ще искаш. Следователно, ако учиш и напредваш заедно с групата, тогава в определен момент ще достигнеш състояние на духовна жажда. Със сигурност ще я поискаш!

Това говори за точно определени свойства и закони, които се развиват по ясна верига на причина и следствие. Ти напредваш според корена на твоята душа от първоначалното ти състояние към крайното поправяне заедно с ясна линия, която вече се е спуснала до теб от света на Безкрайността. Сега ти се издигаш по същата линия. Единственото нещо за обсъждане е ускоряването на времето и развитието.

За да ускорим този момент, трябва самите ние да участваме в това, да се организираме в група и да започнем да привличаме светлината с нашето учене. Ако ти е дадено това желание, тогава го реализирай! Искаш да преминеш на следващото стъпало по-бързо, тогава си го представи и започни да го градиш изкуствено, така сякаш вече си на това стъпало. Привлечи го към себе си, за да се издигнеш на него по-бързо.

Всъщност ние изграждаме определен образ на висшето ниво, нашето следващо състояние, което е определено от факта, че: 1) аз съм по-свързан с другите; и 2) нашата връзка е запълнена със светлина, която ни съединява. За да направя това, аз трябва да се свържа с другите така, както мога днес, и чрез учене да привлечем светлината, която ще ни свърже. Това, което уча, е видовете връзки между мен и висшето стъпало, в по-поправен вид.

Чета за бъдещия свят, за поправеното, прекрасно състояние и от там привличам светлината към себе си, а и се стремя към нея. Това е просто физика. Няма нищо изкуствено или въображаемо в него.

Но в него това, което действа, са желания, а желанията са сили. Ако се стремя към някакво състояние с мои собствени сили, тогава по такъв начин аз извиквам осветяване върху себе си, получавайки влияние дотолкова, доколкото се стремя.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35426]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В мен се пробужда духовното желание и аз отивам в групата. Уча и разбирам, че един единствен закон ме съпровожда  по целия път.  Но от друга страна, Творецът иска да съм самостоятелен. В какво се проявява моята независимост?

Отговор: Творецът те оставя независим само в точката на избор и нищо друго освен това. В „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот” Баал а-Сулма пише, че Творецът „поставя ръката на човек върху добра съдба и му казва „Избери това за себе си””. С други думи, ти можеш да избереш това, което ще ти въздейства: образованието, което си получил, вътрешните ти качества или обкръжението.

Как избираш ти? Опитай се да попиеш всичко, случващо се в групата, всички нейни ценности, с минимални вътрешни съпротивления от теб, както си в сегашното състояние. Сега ти виждаш живота основан на предишните ти преживявания. До сега нищо не е зависило от теб, но сега ти е казано: опитай се да неутрализираш всичко, което си попил и от което си изградил себе си, и вместо това, получи въздействието на новото обкръжение.

Представи си, че си дете, гледащо на света с широко отворени очи, искащо да знае всичко, да научи всичко и да пресъздаде всичко, което вижда. Опитай се да гледаш на новото обкръжение точно така, ако действително си решил да вървиш с тях към целта. В този случай ти нямаш никакъв друг избор освен да станеш дете, което е жадно да впие неговото въздействие.

До сега си се развивал на животинско ниво, а сега искаш да се развиваш на духовно, което е напълно ново ниво. Затова опитай се да бъдеш най-малкият в групата. В крайна сметка, детето се учи от възрастните по естествен начин. Това отношение към групата е твоя избор. Сега, избери!

От урока по статията на Рабаш, 11.02.2011

[35067]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабала не говори за нашия илюзорен свят, а за поправянето на душите и как да постигнем истинската реалност. Истинската реалност е кли, в което се усеща Творецът, благодарение на определено ниво на сливане с Него.

Кли или душата е разделена на две части: Исраел – частта, която се стреми към обединение с Твореца, към целта; и народите на света, които са частта, която е неспособна да направи това. Ние усещаме определено желание да разкрием Твореца. По определение науката кабала е методът за разкриване на Твореца пред творенията. С други думи, тя говори за разкриването на качеството на отдаване и любов в самото творение.

За да имаме възможност да постигнем тази цел, хората, които имат необходимото желание, се обединяват в общото поле на Твореца. Те се чувстват привлечени един към друг без да знаят защо и се обединяват като електрически заряди или метални стружки в магнитно поле. Тогава те придобиват възможността да реализират метода на поправяне.

В началото те не знаят, че трябва да поправят себе си. Те просто усещат влечение към най-важното: „За какво живея? Какъв е смисълът на моя живот?”. В последствие те започват да разбират, че всички тези въпроси водят до разкриването на Твореца, висшата сила, която изгражда, подържа, формира и контролира цялата реалност. Няма нищо друго освен тази сила.

Така от въпроса за смисъла на живота човек преминава към въпроса за това как да разкрие Твореца. В края на краищата, разкриването на Твореца му дава отговор на всичко. Затова, за да се приближат до разкриването на Твореца, тези хора се обединяват.

Творецът е скрит и за да разкрием именно Него, а не нещо друго, т.е. да разкрием свойството на отдаване и любов, което лежи извън нашата природа на получаване и ненавист, за да се издигнем над това, аз съм доведен до определена група хората.

Заедно с тях аз започвам да разбирам, че въпросът за смисъла на живота преминава в необходимост от разкриване на Твореца, като отговор на всички въпроси, които трябва да питам и ще питам. Разкриването на Твореца означава разкриване на силата на отдаване и любов. Това може да бъде разбрано само до степента, до която човек е подобен на нея, само ако и аз достигна до това свойство, което е и Той.

Аз трябва да придобия това свойство и за да обезпеча това постижение, аз се намирам сред хора, подобни на мен. Това е било целенасочено устроено. Творецът е скрит, защото свойството отдаване е противоположно на мен. Поради техните фундаментални различия, тези свойства не се усещат едно друго и затова аз не усещам Твореца. А е невъзможно да работя с някого, когото не усещам. Аз със сигурност ще сгреша и ще попадна под самоизмама.

Затова вместо да работя с Него, Творецът ми дава да работа с моя ближен. Това ми позволява да извърша достоверни проверки, да получа сили от другарите и да проверя себе си по отношение на тях: до колко аз се предвижвам от омраза към любов.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35384]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не трябва да се мисли отделно за поправянето на егоистичните желания и да се сравняват те с алтруистичните.

Както е казано в края на Предисловието към книгата Зоар, “народите на света“ в нас получават поправянето от Исраел – с други думи АХАП се поправя от Галгалта ве-Ейнаим.

Затова ако ние се устремим към поправяне на връзката между нас, към това ще се присъединят всички останали. Целият свят ще се присъедини към нас – за това не трябва да се притесняваме.

Трябва ни само поддръжката на “народите“, нужен ни е потокът от тези, които могат вече да се приобщят към категорията “Исраел“. А всички останали ще бъдат поправени посредством нашата работа и тогава ще получат пробуждане. Силата на поправянето ще потече от нас към тях, по същия начин, както от Галгалта ве-Ейнаим светлината идва и поправя, напълвайки АХАП.

Казано е в Тора: “Това е – мъдростта ваша и разумът ваш пред очите на народите“. С други думи, “Исраел“ трябва да извършва поправянето, благодарение на което в нас се поправят и “народите на света“.

Четейки първоизточниците, е важно да не се бъркат тези неща с онези, които ни обкръжават. Отначало ние трябва да ги разкрием и изучим отвътре, в себе си – и само след това можем да си правим някакви изводи относно вътрешния, въображаем свят.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35374]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→