Въпрос: Какво в духовната работа значи “бремето на небесното царство“?

Отговор: Това означава, че аз приемам на себе си “небесата“, т.е. Бина, свойството отдаване, така че то да властва над Малхут, т.е. свойството получаване. Малхут е разбита, тя се е разпръснала на милиарди части, и моята работа се състои в това – да събирам част след част и да я присъединявам към останалите.

Може и по друг начин да се каже: аз се явявам част на Малхут и трябва да присъединя към себе си останалите ѝ части.

Как осъществяваме това? Засега в нашата мъничка група ние съединяваме тези части, които съгласно програмата за духовна работа, на нас ни е дадено да поправяме. Аз трябва да съм с приятелите както един човек с едно сърце и засега по такъв начин да поправям разбиването в малкия сегмент на Малхут, в групата, в моето обкръжение.

А след това трябва да извършвам отдаване за света, т.е. за всички останали части на Малхут, така че и те също да се съединят с групата. Така аз поправям своята Малхут.

Всъщност аз трябва да поправя света, казвайки си, че той целият е създаден за мен. Така склонявам себе си и целия свят към оправдание. Защото поправяйки своята част аз “инжектирам“  в цялото разбиване, в разединението на душите своя подем, своето пробуждане, своята светлина. Тогава те също се пробуждат и всяка от тях, от своята страна, се устремява към единство с останалите.

Излиза, че човек носи духовния живот на всички, ставайки “праведник, основа на света“. Защото той им дава силата на светлината.

От урока по статия на Рабаш, 20.02.2011

[35825]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ще може ли светът да приеме вашето обръщение? Не изглежда ли то свързано с религията, тъй като вашата група се намира в Израел и изглежда като съблюдаваща традицията?

Отговор: Ние се опитваме да разпространяваме кабала по целия свят, и то в такава форма, че това да бъде прието от всички. Но не е възможно и не е нужно да се крие, че кабала е излязла от народа на Израел, придружавала го е в продължение на цялата му история и се е предавала по веригата от кабалисти, които са принадлежали на този народ.

Защото народът на Израел е особен народ. Той е основан не като националност, както 70-те народа на света, а от група кабалисти, която е създал Авраам. Именно тази кабалистична група се е наричала народ на Исра-ел, което означава „право към Твореца” (яшар-кел) – защото нейната цел е да разкрие Твореца, на човека в този свят.

Длъжни сме да продължим тази мисия и да станем „свещенослужители” (мамлехет коаним), тоест да донесем на целия свят методиката за поправяне – да предадем светлината на всички народи. В това се състои предназначението на народа на Израел, за да може „всеки да познае Твореца, от малкия до великия”. Защото „Домът на Твореца ще се нарича дом на молитвата за всички народи”.

Затова не мисля, че ако се държим напълно свободно и изцяло прекъснем връзката си със своите корени, със своята история, ще можем да успеем. Не трябва да се отделяме от корена, трябва да сме свързани с него. В степента, в която напредва, човекът започва да разбира – в какво се състои мисията на народа на Израел, откъде е излязъл той.

Човекът променя своето отношение към народа на Израел, като към носител на методиката на поправяне – не като към националност, а като към особена група от кабалисти, от духовни учители, които трябва да служат на човечеството и да му помагат да постигне духовния свят.

Отношението в света се променя – сега вече имаме много ученици по целия свят, които заедно с нас, от цяла си душа и сърце разбират, че оттук, от Израелския център излиза светлината. Така се реализира методиката за поправяне.

Не може човек да постигне поправянето, без изобщо да разбира как е станало това в историята и защо.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 20.02.2011

[35851]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Кой е по-заинтересован от поправянето – ние или Творецът?

Отговор: Творецът. Иначе той не би ни пробуждал.

Въпрос: Тогава защо пробуждането на останалия свят е възложено на нас?

Отговор: Какво ни засяга това, ако Той е заинтересован? – Ние нямаме никакъв избор, Творецът ни задължава. Той ни пробужда, за да може ние да пробудим останалите.

Въпрос: Но защо той не пробуди целия свят?

Отговор: Ние ще узнаем за цялата система, ролята на всеки човек и неговите връзки с всички само когато постигнем съвършената, поправената система, и всеки ще включи в себе цялата тази система изцяло.

Тогава ти ще разбереш защо всички души са минали такъв път и такова поправяне. Невъзможно е да се пита за това сега, по средата на пътя. Това е подобно на развитието на зародиша, на който изведнъж пораства ръка, после – език, след това крак, появява се подобен на опашка израстък, после той изчезва, появяват се очи и така нататък. Ние не разбираме всички тези форми на развитие.

„Не показват на глупеца работата наполовина”. Ние засега още сме глупци, т.е. в нас няма светлина Хохма, светлината на мъдростта, която се разпространява в нашите желания/келим.

От урока по статията на Рабаш, 15.02.2011

[35401]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

В мирозданието няма нищо друго, освен две сили: Творец и творение. Силата на отдаването е Творецът, а силата на получаването – творението. Вътре в творението, тези две сили са съчетани помежду си, за да му се даде възможност да постигне нивото на Твореца.

Иначе казано, в творението съществува желание, егоистично да се напълни и алтруистично желание – да отдава. Въпросът е само в това, кое е първично: желанието за отдаване, за да получи напълване заради себе си или желанието за получаване на наслаждение заради отдаването. Всичко зависи от това, за какво използваме получаването или отдаването.

Когато човек се намира в началото на своя път на поправяне, не е способен да чуе нищо друго, освен дали ще спечели нещо за себе си. И докато не премине махсома, докато на направи съкръщаване (цимцум) върху своите желания, той вижда във всичко възможност за извличане на лична полза – просто по друг начин не е възможно.

Затова, неговият напредък става на принципа – да отдава заради получаването. Той работи в група, идва на уроци, занимава се с разпространение и е убеден, че ще успее да получи целия свят. Така напредва човекът и това се нарича, използване на силата на „жената” в себе си.

Постепенно, ако човек изпълнява съветите на учителя, под въздействието на светлината, връщаща към източника, в него настъпват вътрешни изменения. Неговият напредък се съпровожда от редуващи се подеми и падения, от състояния на неопределеност и обърканост.

И така стига до това, че започва все повече и повече да разбира ценността на самото свойство отдаване – не, за да извлече изгода от него. Но засега, това се случва само от време на време. Висшата светлина му носи усещането, че само по себе си, отдаването е велико чувство.

И тогава, във всичките си действия, той вече по-малко мисли за себе си и придава по-голяма важноста на групата, на Твореца. Замисля се за състоянието на света, т.е. от грижа за самия себе си преминава към грижа за общото благо. Това се нарича „мъжът” в него, силата на преодоляване (на иврит – гевер от думата „итгабрут” – преодоляване) се издига над „жената” в него.

Така, човекът постепенно стига от „ло лишма“ (действия заради себе си) до „лишма“ (заради отдаването). Този обрат протича остро, внезапно, но пътят към него е много бавен, стъпаловиден.

Когато човекът напълно замени „жената” с „мъжа” в себе си, който вече определя пътя на неговото развитие – напредване към отдаване заради отдаването и после към получаване заради отдаването, тогава вече работи с мъжката сила.

А „жената” се намира вътре в него. Тя може да му бъде от помощ или да е помощ срещу него – всичко зависи от неговото състояние. И тогава, в него става правилно съчетаване на мъжката и женската сила.

От урока по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35755]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо ни е така трудно да намерим думи, за да предадем нашата идея на другите?

Отговор: Ако ние можехме по-добре да усещаме духовните определения, то щяхме да намерим за тях прости думи, способни да достигнат до сърцето на всеки човек.

Ние трябва да развием методиката на поправянето, за да доведем целия свят до сливане с Твореца. За това ни е необходимо духовно усещане. Защото само усещайки нещо, ти започваш да разбираш, в теб се появява способност да изразиш това с думи.

Усещането възниква от дълбочината на желанието, от неговата сила,.устрем, необходимост да го напълним.

Няма умни и глупави, – всичко зависи само от желанието! В нашия свят има хора, които умеят много красиво, поетично да изразяват своите мисли, – в духовното това е невъзможно. Там всичко се определя от дълбочината на усещането, от вътрешната болка.

Нашият проблем е в това, че ни замъглява разумът, ние не се грижим за правилните усещания. А тези усещания зависят от връзката със света, с обществото. Защото ти трябва да намериш думи, за да предадеш обединението между всички! Кабала – това е наука, изразяваща единението на душите.

А ако ние не се стремим да се съединим помежду си, то не можем нищо да изразим с думи. Ние вземаме написаното в книгите и го превръщаме в лозунги, в готови стереотипи, които са неразбираеми даже за нас самите.

Затова, всичко зависи от степента на връзка с обществото, с групата. А ако я има тази връзка, ако възникне ново чувствително кли/желание, нека даже още да не е способно много неща да възприеме, – но това вече дава възможност да говорим на лек език, близък и понятен за хората.

От урок по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35750]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да се подготвим за утринния урок? Как да построим правилното желание?

Отговор: Ние забравяме, че сме длъжни да донесем на света методиката за поправяне и, че много изоставаме в този процес. Защото докато ние не я приемем за себе си, тя няма да се осъществи и в света.

Ние трябва да реализираме тази методика на себе си, с надеждата, че по вътрешния канал, по който всички ние сме свързани помежду си, тя колкото може по-бързо би се разпространила от нас към народите на света. Ние трябва да им предадем своята връзка с Висшите светлини.

Но заедно с това ние трябва да ги подготвим и на външно ниво, предавайки им нашите материали в най-близка и подходяща за тях форма, – тогава те ще успеят да ни възприемат.

Всичките наши групи – са като адаптер, свързващото звено между духовното и народите на света, които ние трябва да приближим към Твореца.

Ние се явяваме централната сила в света, представителите на Твореца и сме длъжни да поправим себе си, така че да поправим света, за да дойдем всички заедно към сливането с Твореца и да Му доставим наслаждение.

Баал а-Сулам пише, че Висшата светлина трябва да се излее в света именно чрез нас. И ако вътре в себе си се организираме по такъв начин, че вътрешното за нас да преобладава над външното, то и светът изведнъж ще започне да придава по-голямо значение на вътрешното, – защото именно ние определяме поведението и на света. Ние установяваме за него скалата на ценностите, ние решаваме за него, кое е главното, и кое второстепенното.

Когато приближим към себе си света и на външно и на вътрешно ниво, то ще станем единно желание/кли. От страна на Твореца ние и така сме едно кли, но сега то ще бъде единно за сметка на нашите усилия.

Ако си поставим тази цел и правилно организираме себе си, то свише към нас ще дойде специалната сила за поправянето. Но ако не присъединим към себе си народите на света, то няма да получим тази сила, – защото нашето предназначение е – да поправим тях – АХАП, светът!

И затова подготвяйки се за утринния урок, ти трябва да мислиш за това, как да приближиш към Твореца народите на света, защото Той желае именно тях, а ти си – “царството на коен“ (свещенослужителите), а те – само служат на другите.

И ти точно така трябва да усещаш себе си, тогава ще осъзнаеш, каква сила, какво постижение придобиваш изведнъж!

В края на Предисловието към Книгата „Зоар” Баал а–Сулам пише:

“И ако всеки от нас приеме за себе си да възвеличава Кабала, тогава всеки ще усили в себе си свойството отдаване над свойството получаване. И тази сила ще се прояви също и по целия свят“.

Така че, правилната подготовка за урока – е да мислиш за това, как да доведеш всички тези желания (“народите на света“ в себе си) към сливане с Твореца.

От урок по статията на Рабаш, 11.02.2011

[35752]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигнем единение?

Отговор: Единение означава, че съгласно всички желания на Даващ и получаващ, на получаващ и Даващ, те се сравняват един с друг, както гостът с Хазяина в известния пример на Баал а-Сулам.

Гостът няма какво да даде на Хазяина, освен своето отношение, ако той развива точно  такова отношение към Хазяина, както Хазяинът към него. Тоест не се взема предвид, че гостът използва своя апетит, а Хазяинът – своята сила. Те изначално са такива: единият – Творец, а другият – творение. Но, ако махнем тези начални условия, че единият е Творец, а другият – творение, защото те трябва да достигнат пълно равенство, то съгласно какво те могат да бъдат равни? Съгласно своето отношение, което те ще изградят без всякаква връзка с това, което е било преди.

Тоест, ние трябва да се издигнем в отношенията помежду си така, че да не е важно това, че Той е Творецът, Той е първичен, Той ме е създал в желанието за наслаждение и прави с мен, каквото пожелае, защото всичко това изначално идва от Него като от висш корен. И не е важно, че аз, творението, не съм способно нищо повече да направя.

Но ако Той и аз достигаме такова състояние, че придобиваме абсолютно равни възможности, то от нашите равни възможности ние желаем да достигнем сливане, единение.

Преди всичко, Творецът и творението трябва да достигнат състояние, в което двамата да са напълно равни и независими един от друг, творението от Твореца и Творецът от творението.

След като станем равни, тогава вече имаме възможност да създадем някаква връзка помежду си, която всеки от нас свободно пожелава, ние достигаме такова състояние, че желаем само любов, сливане и единение между нас.

Както разказва Баал а-Сулам, гостът и Хазяинът идват до състояние, когато те в равна степен зависят един от друг – Хазяинът от госта, а гостът – от Хазяина, както децата и родителите. Тогава желанието за наслаждение, заключено в творението, и желанието да отдава, присъщо на Твореца – двете – ги покоряват един друг и задължават всеки от тях. И макар, че от една страна, Творецът може всичко, – това за нищо не говори, понеже Той изпитва любов към творението, а любовта Го ограничава, позволявайки Му да прави само това, което тя диктува, а не всичко, което Той може. По-нататък…

Тоест силата на любовта – това е сила на ограничаването, обратна сила, действаща в Твореца. Тя не ти дава нищо да направиш. Ти не можеш да разрушиш този, когото обичаш. Любовта властва.

Затова, условието за единение – това е равенството: във възможностите, в силите, способностите и свободата на изразяване. А след като равенството съществува, от всичките тези възможности ние задействаме именно силата на любовта – и постигаме сливането.

От урок по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 14.02.2011

[35301]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние четем Зоар и нищо не разбираме. И това е така, там няма какво да се разбира. Защото става въпрос само за хора, притежаващи духовно постижение, които вече усещат духовния свят.

Те вече се намират в състояние, когато не силата на получаването, а силата на отдаването определя живота в тях. Тогава разума работи по друг начин, те имат друг поглед, те виждат духовното и тогава разбират за какво се говори в книгата.

Защото книгата е написана за пребиваващите в духовното и затова влизащият в духовното може да я разбере. А този, който се намира в материалния свят, не може да я разбере, защото става дума за съвсем друг свят, за който не знам нищо, не съм го чувал и не съм го виждал. И затова тези думи нищо не ми говорят.

Какво да правя? Само едно: да желаеш да влезеш в този свят, а не да го разбереш с разума си. Ако по време на четенето на Зоар аз постоянно мисля какво да направя за да получа въздействие и желая само това – достатъчно е! Това се нарича „сгула” (”чудесно свойство”).

Когато в резултат на всичките тези усилия изведнъж получа силата на светлината и започна да усещам какво се случва в духовния свят, тогава ще чета и ще слушам – и ще разбера, за какво става дума.

Тогава ще работя също и с разума, защото вече ще имам усещане за духовния свят и с разума си ще започна да работя над усещането. А ако аз усещам някакво явление, как да работя с него с разума си? Защото разума е резултат на усещането. В разума ние само свързваме явленията, които попадат в нашето полезрение и усещане.

Затова, преди всичко трябва да достигнем усещане на духовния свят и едва след това да започнем да го изучаваме. Тъй като до това няма какво да усещаме. Нима ние знаем какво се случва зад всяка дума в Зоар, какво ни сочи всяка от тях – „бик”, „бик непорочен”, „трон” и т.н.? Какъв бик и какъв трон?… Това са духовни сили, които така се наричат. Но това не ми говори нищо.

Целият духовен свят – това е свят на силите. Целият материален свят – картина, която тези сили рисуват на материален екран.

Затова трябва да се мисли само как да усетим това, което четем. Трябва да моля да усетя, а не да разбера. А може да се усеща само при условие, че се намираме заедно, създаваме между нас едно желание, стремим се, върху това желание да подейства светлината и тази светлина да ни даде картина.

Общото желание е като екрана на компютър, а светлината като електомагнитна сила, рисуваща върху този екран картина. Аз искам това да се случи! И това се нарича -Твореца се разкрива на творението!

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 18.02.2011

[35678]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Ки-тиса”, п.31: „Като роза сред тръни, такава е любовта ми сред дъщерите.” Творецът пожелал да направи Исраел подобен на висшето, за да има една роза на земята (Исраел), подобна на висшата роза, Малхут. А ароматната роза, по-хубава от всички рози на света, е само тази, която расте между тръни. Тя благоухае по настояще му.

Тръните се разкриват на човек до степента, в която той може да ги преодолее. Ако той правилно подготви цялото начало, всички сили, настоящи и действащи между него и обкръжението, ако може продължително да пробужда и издига важността на Твореца, обединението и любовта към ближния както себе си над всички мисли, които се проявяват в неговите мисли и желания, тогава той прави правилните анализи и „притъпява зъбите” на злото начало.

Рабаш пише: „Когато отговориш на егоизма, „притъпи зъбите си””. Това означава, че ти не трябва да спориш с него, а трябва да използваш сила и да го преодолееш. Аз разкривам обкръжението, което лежи между мен и останалите, егоистично: имащ възможност да използвам връзката си с него, да получа колкото се може повече от него.

Гледайки на реалността от материална гледна точка, аз виждам всичко извън себе си, вместо вътре в себе си. Аз не смятам, че съм отговорен за дистанцията, за омразата и за отблъскването, което се разкрива. Всичко това ми се представя извън мен и непринадлежащо на мен. Аз не вярвам, че това са моите келим, моето възприемане на действителността, моето виждане или разкриване на висшата реалност вътре в мен.

Затова аз съм длъжен да дам многократно на себе си „удари по зъбите”, за да поправя своето отношение към картината, описана пред очите ми. В тази картина аз съм отделен от ближния чрез разстояние, което ми изглеждат не като мое собствено не поправено желание (келим), а като нещо чуждо, нещо, което трябва да отблъсна.

Но аз действам противно на това: аз притъпявам силата на тази илюзия с моите анализи, защото разбирам, че всичко, разкриващо ми се, съм аз. И аз не ще поправя своята душа освен ако не припиша към себе си целия свят, цялата реалност, всички хора, всички души и въобще всички нива – неживо, растително, животинско и човешко. Аз трябва да се отнасям към тях като към неразделна част от себе си.

Тогава виждам, че възприемането на реалността, любовта към творенията и разкриването на Твореца лежат в същите мисли и желания, които определят моето отношение към ближния, към това, което е външно на мен. Всъщност няма нищо друго освен желание.

Когато чувствам, че това желание излиза извън мен към останалите, аз трябва правилно да „удрям в зъбите”. Така аз го превръщам във връзка между себе си и останалите части от мен. Ближният ще стане част от мен и Творецът ще стане мой. Така аз ще включа цялата реалност вътре в себе си, благодарение на което разбиването ще бъде поправено.

Тогава, в това същото място, в същите желания и мисли, намиращи се между мен и ближния, аз ще започна да чувствам присъствието на светлината, свойството отдаване и любов.

От урока по статия на Рабаш, 16.02.2011

[35497]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо трябва да се учим да привличаме висшата светлина? Защо светлината не може да ни въздейства, докато работим в групата по начина, по който тя въздейства на малко дете по време на игра? Защо не е достатъчно да играем играта „любов към приятеля”, за да постигнем тази любов?

Отговор: По време на учението ние се опитваме да се обединим и задължително се нуждаем от светлината да ни развие. Светлината не просто идва, за да се опита да ни обедини заедно. Тя трябва да дойде от висшия свят, от висшето състояние или висшето стъпало.

Ние не растем като животни, т.е. ние не растем на същото равнище. Едно малко дете, което иска да стане възрастно, само расте вътре в своето его без да го превръща в „заради отдаване”. То просто става пораснало животно.

Но в нашата духовна работа на всяко стъпало ние превръщаме нашето его в отдаване и затова се нуждаем от светлината, възвръщаща към Източника. Затова не е достатъчно да „играем” в групата, за да постигнем любов към другарите, защото тази любов е противоположна на природата ни. Аз играя на любов, но така няма да я достигна.

Ако хората искат да се обединят, за да постигнат някаква егоистична цел, която нашето его разбира, например победа или печалба, тогава те няма да имат никакъв проблем да се обединят. Но ако трябва да изменим природата си, тогава нашето его не разбира защо е нужно да се обединим с другите и затова не можем да го направим. Аз чувам много претенции. Хората идват при нас и недоумявайки питат: „Това са отношенията, които вие, кабалистите, имате? Но тук трябва да има безкрайна любов! А вместо това, погледнете какво се случва тук!”. Хората отвън не го разбират.

Ако попаднете в някакво външно общество, което има ясна егоистична цел, вие ще видите, че те са обединени заедно, защото разбират, че заедно могат да постигнат целта, като например успех в някакъв бизнес или строежа на дом. Но ние не можем да се обединим, защото обединението между нас е възможно само чрез разбиване на егото, докато във външното общество това се случва чрез увеличаване на егото.

Затова ние трябва допълнително да пробудим светлината, възвръщаща към Източника. Само въздействието на светлината може да ни обедини. Ние можем да разкрием между нас само омраза. Във външното общество, което е обединено от егоистична цел, хората разкриват любов помежду си, а ние разкриваме ненавистта. Това се нарича „планината Синай” – планината на ненавистта. Тогава ще ни потрябва Тора – светлината, възвръщаща към Източника, защото ние можем да се обединим само с нейна помощ.

Затова ненавистта се разкрива само в истинска група от кабалисти и тогава те трябва да учат, за да привлекат светлината, която ги обединява. Но светлината ги обединява само за момент, а след това отново разкриват омразата, за да могат да напреднат по нататък, привличайки светлината към себе си. И така те непрекъснато трябва да привличат светлината, защото в противен случай те се потапят в омраза. Омразата е тяхното его, „помощ срещу тях”, помагайки им по този начин да напреднат.

Затова се нуждаем от група и ние трябва да се опитаме да се обединим заедно, въпреки че е ясно, че ние не го постигаме сами. Но трябва да се опитаме и да не се смущаваме да играем тази игра. Ние трябва да учим заедно, за да привлечем светлината, възвръщаща към Източника, защото тя трябва да извърши този преврат в нас, тъй като ние няма да се обединим без да придобием свойството отдаване.

Външното общество се обединява егоистично, а ние – само благодарение на общото духовно отдаване. Ако светлината ни въздейства и ни обедини един с друг, тогава в общото кли между нас веднага ще разкрием Твореца. Общата сила, която ще се разкрие между нас е Творецът. Тогава нашето желание за наслаждение ще се превърне в желание за отдаване.

От  урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35407]

Filed under: Духовна работа в група, Егоизъм, Ежедневен урок, Кабалистични източници - Няма коментари→