Еволюцията на човека показва, че развитието е постепенен и многостранен процес. То следва определена програма и посока, където всеки елемент се присъединява към общия процес, записан е в общия отчет, и така постепенно се натрупват измененията.

Нашето вътрешно поправяне се случва по подобен начин. И въпреки че ние силно желаем да го завършим колкото се може по-бързо, то все още изисква време и множество действия: ние се предвижваме една крачка напред и една назад, преминаваме подеми и падения. Но поправянето не се случва изведнъж. Това е цял процес на натрупване на промени, където всеки „грош” се добавя към една сметка. И затова то отнема години.

Най-ефективният лек за поправяне е работата, насочена към обединение. Затова кабалистите веднага поставят условие на човек, когото висшата сила довежда в групата: той трябва да реши, че най-важната работа е да се свърже с групата и да се обедини с другите, докато ученето е само средство за нашето обединение.

С други думи, това е напълно противоположно на това, което си мислим, когато влезем в групата. Изначално си мислим, че групата е просто място, в което можем да учим като в университета, за да се сдобием със знания. Но напротив – години минават преди човек да започне постепенно да разбира, че ключът не е да получи знания, а да измени своите вътрешни свойства. Учейки с групата, той получава особена, изменяща сила и усеща нейното въздействие именно по своите отношения с групата.

Истинските резултати от напредъка се оценяват по това, колко близо или далеч от групата се чувства човек, доколко той се нуждае от нея, доколко може да се сближи с нея, каква важност ѝ придава. Всичко се измерва единствено по отношение на групата, защото  накрая именно с тях той трябва да се обедини, за да почувства духовния свят вътре в тяхната поправена връзка, обединявайки се като един човек с едно сърце.

Около него има не просто другари по учене, а те стават части от неговата душа. Всъщност, в човека няма душа, а учените си губят времето, търсейки я някъде в тялото. Човешката душа се намира във всички останали. Доколкото той може да излезе извън себе си и да се обедини с приятелите около себе си, дотолкова всичките тези „външни” желания стават негова душа.

Затова придаваме такова голямо значение на нашите конгреси и подобни мероприятия, когато се събират голям брой хора от целия свят и възниква мощна сила на съединение. Във всички часове на конгреса ние извършваме поправяния – имено в съединението между нас.

Затова трябва да ценим такива срещи като най-важното средство за напредване, сред всички останали. Нищо не е по-ефективно за напредването на всеки и на всички нас заедно към поправяне и разкриване на висшия свят, отколкото конгреса.

Дори по време на конгреса не всичко се случва изведнъж, а „грош по грош се натрупва в голяма сума”. Необходимо е да преминем през няколко подобни срещи, докато разкрием настоящата връзка между нас и висшата светлина бъде разкрита в нашето обединение, което се и нарича разкриване на Твореца пред творенията.

Затова преди физически да отиде на такова събиране човек трябва мислено да се подготви. Той трябва да настрои себе си, за да бъде готов да влезе на това място: да се запознае с всички предстоящи събития, да научи материалните, песните, темите за обсъждане – да узнае колкото се може повече за конгреса. В последствие ще ни бъде по-лесно да се съсредоточим на своето вътрешно усещане без да се разсейваме, без да губим емоционална и умствена сила за външните, технически детайли.

Затова трябва предварително да се запознаем с всички материали, с цялото разписание и да дойдем там с едно единствено желание: „Аз искам да се обединя с всички останали с цялото си сърце и душа, защото духовният свят ще бъде разкрит само във връзката между нас, а не във всеки от нас. Аз искам този пуст космос между нас да бъде изпълнен с топлина и добро отношение един към друг, тъй като имено това е мястото, в което висшата сила, Творецът, се разкрива на творенията.”

От урока по вътрешна подготовка за конгреса „WE!”, 11.03.2011

[37800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Преди четене на Книгата Зоар ние трябва отново и отново да си напомняме, за какво се учим, за какво се събираме заедно, така че всички тези условия да са насочени към достигането на целта, защото – няма действие без цел.

Затова всеки трябва доколкото е възможно, да изяснява за себе си, какво и заради какво го прави, и да се занимава с това постоянно по време на урока. Ако той по време на ученето желае да изясни за себе си целта на самото учене, да поправи себе си – това се нарича, че той “учи Тора“, занимава се с Тора.

Но ако той учи само заради това – да знае написаното в книгата, – това означава, че той изучава празни “премъдрости“ и достига до “ангелът на смъртта“, когато дори и не забелязва, че не напредва към целта и се е отклонил от пътя.

Тогава, ако човек се учи заради това – в резултат от ученето да достигне до изменение в своя живот, да намери неговия смисъл, – той започва да разбира как да реализира себе си – с помощта на светлината, която свети по време на учене, спрямо величината на неговото желание да достигне целта. И тогава той започва да напредва.

Тоест нашият напредък се определя не от количеството знания, почерпено от книгите. Това изобщо не е важно! Напредъкът зависи от това, доколко по време на ученето аз изяснявам на себе си целта на своя живот – и започвам да я реализирам, така че да я достигна.

От урока по Книгата Зоар, 14.03.2011

[38022]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Имаме само един път: да разпространяваме науката кабала отвън и да укрепваме себе си отвътре. Тогава ще привлечем светлината, връщаща към Източника и тя ще даде на останалите, както и на нас усещането, че всичко зависи от нашата взаимосвързаност. Те ще разберат това само, когато се разлее светлината. Защото връзката между нас – това е вече човешката, духовна нишка. Необходим ни е поток от светлина, вътрешно светене между нас, за да усетим зависимостта си от него.

Връзката трябва да се разпростира именно на това ниво, а не на стъпалата на неживата, растителна и животинска природа. Човешкото стъпало е стъпалото на постигане на Твореца и затова трябва да помогнем сами на себе си и на цялото човечество, привличайки върху нас въздействието на светлината. Само тя ще ни извиси над разчетите на предишните нива – и изведнъж ще почувстваме и разберем, че всичко зависи от отношенията между нас. Само светлината, въздействаща върху нас, може да ни обезпечи подема на това ниво на съзнанието.

Не можеш да обясниш на хората, които се намират на животинското стъпало, че всичко зависи от нашите добри взаимоотношения. Ще им кажеш: „Хайде да се обичаме, помежду си!”, а реакцията ще бъде повече от прозаична:

– За какво говориш? Днес да не е денят на свети Валентин?

И те са прави. Искат доказателства, преди да направят нещо. Защото това не е шега – да се даде на света нова методика.

Затова, остава ни само едно: да възпитаваме себе си и целият свят постепенно, по малко, предоставяйки на светлината възможност да оказва въздействие и да дава на хората новото осъзнаване. Преминавайки през нас, тъй като сме свързани с общата система, светлината ще се разлива навън към всички останали, както обяснява Баал а-Сулам в края на Предисловието към книгата „Зоар”. А освен това, външното разпространяване също ще свърши своята работа.

Друго решение няма – само възпитаването. И тогава, в продължение на няколко години, хората ще започнат вътрешно да се съгласяват с нас: „Наистина, всичко зависи от нашата добра взаимовръзка”. А всичко останало ще дойде от само себе си..

От урок на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”, 14.03.2011

[38034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос от Япония: Каква трябва да бъде нашата вътрешна работа в екстремни ситуации? Докато аз гледам урока, трусовете не спират.

Отговор: В тези дни ние трябва още по-силно да се фокусираме върху единството и да бъдем уверени в това, че именно благодарение на вътрешните усилия, ние ще успеем да предотвратим подобни катастрофи в света – в Япония, и във всички региони, където хората сега страдат.

Защо страдат те? Защо не напредват по правилен начин към поправянето? Защо не се пробуждат и не излизат на улицата с призива: „Искаме Машеах сега!”? Казано по друг начин, защо те не искат поправяне, промяна, ново състояние?

Защо, вместо това призовават за смяна на правителството? С какво ще им помогне това? На никой няма да му стане по-добре от това, даже и да си отиде либийския диктатор. Образувалият се разрив ще запълни ислямския радикализъм или нещо друго, но това ще бъде само сляпа психологическа компенсация. На практика, на хората няма да им стане по-добре. Това е пътят на страданията.

В последно време светът стремително се въоръжава. Ние възобновяваме прекъснатата отпреди надпревара, сякаш желаейки да си премерим силите. Каква глупост – да се караме като малки деца! Но погледни, колко сили отнема това и ресурси.

В крайна сметка, всичко зависи от нас, от всички наши другари по целия свят, получили импулс към поправяне. Ние само трябва да се обединим отвътре, да се усетим като едно цяло. Тогава, желаейки да сплотим заедно целия свят, ние можем да  приближим и други. Защото те – това са нашата пасивна част, те са неспособни да се приближат със собствени сили, докато ние не им предоставим възможността за връзка с нас.

Получил пробуждането, точката в сърцето, човек идва при нас и се присъединява към всичко това, което активизира и ускорява развитието, адаптирайки темпа на своята работа към темпа на появяване на нови решимот. Тогава никакви сили, никакви цунами, революции, войни и др., няма да ни принуждават към придвижване в отрицателната форма.

Всичко зависи от нашите усилия, от това, в каква степен работим над обединяването. За света няма друго решение.

От урок на темата „Екологическият проблем и пътят за неговото решение“, 13.03.2011

[37940]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялата ни работа е в разкриване на вътрешната възможност да възприемем истинската реалност, в която съществуваме. Реалността е постоянна и вечна и единственото нещо, което не ни достига, са сетивата да я разпознаем, усетим, да си я представим и разкрием.

Но за да направи това, човек трябва да притежава точното желание, духовните съсъди (келим), които той самият е подготвил в себе си. А подготовката се случва в два етапа: молбата за поправяне на желанието, молитвата (МАН) идва първа, последвана от получаването на светлината свише (МАД), висшата сила, която идва и ни поправя.

Трябва да усетим вътрешно и молитвата (МАН), и отговора на нея (МАД) във всички техни действия, защото точно те изграждат органите на възприятие вътре в нас, които ще ни позволят да разкрием висшата светлина, Твореца. Затова е написано: „Невъзможно е да постигнем нещо без силата на молитвата”. Това е защото ние трябва съзнателно да преминем през този процес, водени от нашето собствено желание.

Но въпросът е откъде получаваме точното желание за разкриване на висшата светлина, Твореца, противоположното на нас свойство, за което ние въобще не сме подготвени? Как молим и искаме нещо такова?

Ние вече сякаш искаме духовно развитие и търсим начин да напредваме, но в повечето случаи намираме себе си в пълна тъмнина и мъгла, като че ли сме се събудили рано сутринта и не сме могли да разберем какво ни се случва: откъде идваме, каква е нашата цел и какво трябва да мислим и искаме? Аз отварям книгата или слушам урока, а нищо не отговаря отвътре. Как ще се подготвя и ще се насоча в правилната посока, за чия сметка? В крайна сметка, молитвата трябва да бъде изстрадана, трябва да бъде моето истинско желание, което идва от дълбините на сърцето ми.

И тук трябва да разберем, че цялата наша работа се състои в подготвяне на условията за бърза поява на решимот (информационните гени). Затова човек трябва да се опита да създаде подходящи условия за себе си: да организира ученето, да участва в разпространението, да има връзка с групата, да получи влиянието на обкръжението. Това е така, защото само силното влияние на обкръжението ще помогне за ускоряване на появата на решимот от скриването, от разбиването.

Когато се присъединим към обкръжение като това, ние привличаме чрез него общата светлина и то започва да ни въздейства, както почвата влияе на семето. Когато семето усети влиянието на почвата, то започва да се пробужда към живот.

Нашето зърно е вече посято в почвата и всички необходими решимот, цялата тяхна верига, са заложени в нас. Нашата задача е само да пробудим тази почва около нас, така че да започне да ни влияе. Единственото нещо, което се очаква от нас, е да действаме правилно и интензивно, възползвайки се от всички възможности.

Излиза, че моята молитва не е насочена направо към Твореца, сякаш няма никой на когото да се помоля, тъй като не знам кой е Той. Молитвата започва с правилно поставяне на себе си под въздействие на дадените условия. Веднъж попаднал в това обкръжение, аз заедно с всичко останали и моят стремеж за духовно развитие (моето решимо) се обръщаме към силата, която въздейства чрез „почвата” на „зърното”, т.е. чрез обкръжението на моето решимо.

Това е силата, която искам да пробудя, и моята правилна молитва е насочена към нея. И запомнете, че висшата светлина, обкръжението и Творецът са в неизменно състояние и в покой. Човек задейства всички тези средства и използва своето желание да пусне цялата тази система, за да започне тя да работи с него. Иначе тя ще остане в замразено състояние на очакване.

От урока на тема „Какво е това молитва”, 09.03.2011

[37561]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Цялата наша работа е не в поправяне на своите природни качества и не е свързана с по-доброто устройване на нашето съществуване в света.

Цялото зло, което се разкрива в нас трябва да се прояви по-бързо в нас, показвайки ни нашето истинско лице. Т.е. нашата задача е само в ускоряване на нашето развитие, за да преминем по-бързо „от един кадър в друг”, от една картина в друга.

Трябва да работя, за да може колкото се може по-бързо да се сменят вътрешните условия – да се обновяват желанията ми и мислите ми, сърцето и разума и така аз бих преминавал към все по-напреднало, истинско състояние. Всичко зависи от това, как подтиквам себе си към по-развита чувствителност, приближавайки своето възприятие към света.

Последователността на тези изменения е вече записана в заложената в мен програма и аз мога да влияя само на нейната скорост. В това е моята единствена свобода на избора и начин да изразя себе си – моето съгласие с крайното състояние, със сливането с Твореца, който искам да достигна.

Затова ни е нужно да получим допълнителни сили от обкръжението и да подтикнем себе си към вътрешно развитие, към осъзнаване на злото.

Силата на движението, силата на ускорение идва само от обкръжението. Както е казано: „Завистта, сладострастието и честолюбието ще изведат човек от този свят.“ Защото ако аз самият не желая тези изменения, те са против моята природа и аз не бих искал да се изменя по посока на отдаването. Но за сметка на това, че обкръжението ме стимулира и ми внушава, че това е много важно и си струва да се направи, аз всеки път се хвърлям в състоянието, което самият аз никога не бих пожелал.

Обкръжението ми дава сила да се съпротивлявам на своята природа и затова мога да издържа на такива изменения по отдаване и съм готов да отменя себе си и да жертвам егоизма си. То ми внушава да достигна такова желание за отдаване, което е по-силно от естествения ми инстинкт да търся наслаждение и така аз ускорявам своето развитие и напредвам.

И доколкото разкривам целенасочено цялото зло, то веднага се превръща в добро. За това е казано: „Само погледни на тях и веднага ще станат на прах”. Всичко зависи от нашето възприятие тези лоши качества, които ни се разкриват.

Ако възприемаме цялото зло в света, като недостатък на своите възприятия, то ни става ясно какво трябва да поправим, за да съединим двата свята в един. Затова трябва все повече да пробуждаме своето обкръжение, за да може с негова помощ да достигнем такова поправяне на своето състояние, когато няма да виждаме повече никакво зло в света!

От урока на тема „Няма зло в света, всяко нещо е нужно и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал a-Сулам, статия „Свобода на волята“: „Тъй като природата ни е задължила да живеем в общество, разбира се, че всеки е длъжен да се грижи за неговото благоденствие.

Това е възможно само ако е установен ред за следване на болшинството. А във всички случаи, когато не се засягат интересите на материалния живот на обществото, болшинството няма никакво оправдание и право да отнема и да ограничава в каквото и да било свободата на личността“.

Нашият живот се дели на две части: материална и духовна част. В материалния живот действа законът да се следва болшинството. С други думи, в плоскостта на този свят аз съм длъжен да спазвам всички закони, въведени от обществото.

То определя нормите на поведение в дома и на работата, постановява каква трябва да бъде системата на здравеопазването, банковата система, продоволственото осигуряване и т.н. Тук не се пуши, тук  не може да се седи, тук не се шуми, тук не се шофира – всичките тези закони трябва да се спазват.

За кабалиста това значи, че по този начин той изпълнява закона на природата – закона да се следва болшинството – в материалния живот. Не случайно Рабаш е бил против всякакви „задкулисни схеми”.

Но в духовния живот е обратно: никой не може да заповяда на душата ми, даже членове от семейството ми. Те могат да изискват от мен грижи и аз съм длъжен да им давам всичко прието в обществото. Никой в света, обаче, не може да ми указва как да постъпвам с душата си. Това го решавам сам.

От урока по статията „Свобода на волята“, 11.03.2011

[37814]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да се случи с човек, за  да моли да усеща потребност към духовното?

Отговор: Човекът не е способен самостоятелно да започне да мисли за действията на отдаване, тоест за необходимостта от духовното. Той трябва да се включи в група и да получи от нея духовната потребност.

И в това е цялата трудност! Хората бягат, не успели да достигнат резултата. Ние видяхме, че някога големи групи, все повече оредяват. На човек му е по-спокойно да стои вкъщи и да се скрие пред екрана на компютъра.

Аз не говоря за тези, които просто нямат такава възможност и група наблизо. Но, често се случва, че човек има възможност да се включи във физическа група и да работи в нея, за да види доколко е неспособен да се съедини с някого. Ние трябва да съберем заедно всичките тези наши „нежелания за съединяване” – и от това наше общо: „Не искаме!” да извикаме към Твореца: „Нека ни поправи!”

Но хората побягват още преди да обединим това наше нежелание, пренебрежение, отблъскване, което всеки трябва да добави от себе си в общото, разбито, огромно желание/съсъд/кли, изискващо поправяне и да поискаме да ни поправи. Всеки държи при себе си своята разбита част, далеч от другите, защото му е неприятно да се съединява в такъв разбит съсъд. И се получава така, че хората се разотиват.

Но съгласно програмата на творението е необходимо да ги съединят. И затова, се налага да им изпращат зли сили, страдания, които ще ги бутат обратно. Налага се силата на страданията да стане по-голяма, отколкото силата на отблъскването, която е била между другарите. Това е проста механика – едното, срещу другото: силата на разделението и силата на единството.

Силата на обединението се създава за сметка на страданията, които винаги обединяват хората, като войните и общите нещастия. Така и им изпращат големи страдания, за да поискат да се сближат и обединят – тогава те ще направят крачка напред.

А след това ще им дадат още малко време за разсъждение, за да разберат своите намерения, желания, изискващи поправяне – с надеждата, че изведнъж този път ще се получи. И така отново и отново, а ако не – страданията ще нарастват все повече.

Няма избор, така работят силате на природата. Баал а-Сулам пише, че когато се е формирало нашето Земно кълбо, то е преминало период от 30 млн. години на нагряване и разширяване, а след това на охлаждане и свиване. И така е продължило дотогава, докато на него не се е образувала земнатата кора и е възникнал живота.

Същото е и с човешката душа – нея я загряват и охлаждат, докато накрая не оживее…

Затова, ако ние откриваме своето безсилие – трябва да се радваме, че сме разкрили това! Сега е необходима само атака – не трябва да се бяга от бойното поле. Аз съветвам всички групи да съберат всички останали отломки и хубаво да се замислят за своето бъдеще.

Защото именно на мястото на отчаянието – на нас ни се дава хубавата възможност да се съединим, да обединим нашите недостатъци – в един голям, общ, огромен недостатък, разбито желание – и да започнем да викаме. Това и ще бъде „обществената молитва”, на която винаги идва отговор.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37166]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм още съвсем начинаещ ученик. Не трябва ли да уча малко повече, за да започна да идвам на конгресите?

Отговор: Не, не е необходимо да се чака. Това е точно както бебето, което се ражда в нашия свят в 21 век, и то не е необходимо да започва от нулата, от първото състояние, съществуващо хиляди години назад. То получава всичко, което има в нашия свят, сякаш съвършено незаслужено – нима е работило за това?

Но то се е родило в нашето време и значи, се отнася към него! Точно по същия начин е и човекът, който едва сега идва да учи. Той е дошъл сега, а не преди 20 години, когато започнахме този път – и получава всички плодове от това, което ние вече сме организирали и направили. Това е и в материален план, защото ние не сме стигнали веднага до такива добре организирани и наситени конгреси с всичко, което е включено тук.

А също и във вътрешен смисъл, той получава цялото това натрупване на потенциал, общата основа, която ние сме заложили – и ние я готвим въобще за цялото човечество! Всички, следвайки ни, ще се включват към това място, в което ние строим своето обединение. На всички останали ще им бъде доста по-лесно да се присъединят към него.

Защото всичко започва от групата, която се нарича „Праотци” – първите кабалисти, започвайки от Авраам и по-нататък. След това към това „ядро” се присъединява по-широка сфера – кабалистите от времето на Първия и Втория Храм. След разрушаването на Втория храм и изгнанието – това е вече нащата световна група, следващият етап на съединяването. А вече след това към нас ще се присъедини цялото човечество.

Така постепенно всички поколения кабалисти подготвят мястото за окончателното поправяне: и Праотците, които са били първи, и във времената на Храмовете, и ние – всеки действа в своето време и подготвя почвата за останалите.

По такъв начин в поправянето се въвличат все по-голям авиют (дълбочина) на желанието. Праотците се отнасят към коренното, нулевото ниво. След това Храмовете – 1-во ниво, ние – 2-ро, и цялото човечество – 3-то и 4-то. Така се поправят всички степени на авиют/желанията, от по-лекото към по-сложното, и цялото човечество напредва.

Затова няма никакви проблеми, ако човек току що е започнал да се занимава – нека се включва, колкото се може по-активно вътре, където всичко е приготвено за него. Всяко поколение подготвя почвата за бъдещото поколение, както и в обикновения живот, където ние сме получили по наследство от родителите си и от всички предходни поколения всички плодове на научно-техническия прогрес, промишлеността и технологиите.

А ние по нещо добавяме към това и го предаваме на следващото поколение. И точно така става духовното развитие.

Затова, няма какво да се стесняваме и да чакаме кога ще пораснеш и ще поучиш още няколко години… Това са празни уговорки. На вас ви се дава възможност, и е голяма грешка да не се възползвате от нея. Вземи от предшествениците си всичко, което има в тях – и ще скочиш веднага на това стъпало.

От урок за вътрешната подготовка за конгреса „WE!“, 11.03.2011

[37788]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Когато авторите на книгата „Зоар”, Раби Шимон и неговите ученици, са учили заедно в пещерата, и по-късно, когато е имало малки кабалистични групи, те са знаели, че всеки зависи от другия в мислите, желанията и намеренията. Те са били единствените в света. Но днес ние учим заедно със стотици хора, които виждаме на компютърния екран, и хиляди други, за които изобщо не знаем…

Отговор: Аз възприемам целия свят като части от моята душа. Очевидно, аз не виждам света по такъв начин, но трябва да си го представям така и да се отнасям към него така. И въпреки факта, че светът е пълен с ненавистници, врагове и какво ли още не – всичко това са мои вътрешни качества. Ако те се променят, аз ще видя съвършен свят пред себе си, света на Безкрайността.

Затова, аз трябва да се отнасям към всичко около мен така сякаш то ми е изпратено, за да поправи възприятието ми за реалността и най-после да усетя себе си в съвършено желание, напълнено с безкрайната светлина. За да направя това, на мен ми е дадено обкръжението, относително малка група. И въпреки че тя може да съдържа няколко милиона приятели от целия свят, аз все пак трябва да се стремя да усетя всички тях, тъй като те са мои желания, частите на моята душа, които се пробуждат за духовното. Аз мога да ги събера, да ги свържа в една сила и с нейна помощ да поправя другите части на моята душа. В крайна сметка, целият свят е моята единна душа. По такъв начин трябва да виждам реалността.

Следователно, ученик на Раби Шимон, учениците на Ари и ние възприемаме реалността по относително подобен начин. Светът все още е същият, както са отношението и методът. Има разлики от гледна точка на технологията – по-развитата връзка между нас – и в глобалния подход към първоначалните източници и пробуждането на света. Но личната работа и отношение остават същите.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.03.2011

[37448]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Общата душа "Адам" - Няма коментари→