Ако аз не черпя сили от групата, то неминуемо ще достигна до състояние на пълно опустошение – когато в мен няма да има никакви сили за напредване (а аз трябва да достигна до него). Тоест, аз няма да искам да напредвам и на милиметър към това духовно, каквото то ще ми се покаже в моето егоистично желание.

И тогава няма да знам какво да правя – да захвърля всичко и да си ида у дома? И какво ще стане с мен после? И аз се оказвам в такова положение, като машина “на празен ход“, и не мога да заставя себе си да се движа напред. Но също така, аз и не мога да дам назад или да обърна встрани, защото никъде, където и да погледна, на всичките 360 градуса, аз не виждам какъвто и да е изход!

И така човек може да остане в това състояние с години! Докато той накрая не започне да разбира, че групата е – единственото средство, източникът, от който той може да получи силата “да изтърпи“ духовното. И когато той получи от групата тази сила да издържи отдаването, и получи разбиране, че е важно да тръгне в атака и да завоюва това духовно състояние – тогава той ще започне да напредва.

Оттук става понятно, че само връзката с обкръжението ни открива възможността да направим крачка напред. Това е като зърното в почвата, което трябва да всмуче от нея всички соли и минерали, и тогава да израсне. И растежът на душата в този човек след това ще стане под въздействието на тези сили, които той е получил от обкръжението.

А в него самият има само решимо (духовен ген). Той е живял като “магаре“, съществувал е на животинско ниво, после е достигнал “неутралното“ състояние (като на празна предавка), когато по нататък не е искал да напредва. Това означава, че неговото материално, животинско кли е изчерпало себе си, като зърното, разложило се в земята – и по нататък, то вече няма какво да направи.

Ето тук става ясно имало ли е у него точка в сърцето, тъй като сега тя остава единствената точка, отделила се от цялото егоистично желание! Но ако сега той присъедини към тази точка желание и впечатление от обкръжението, въодушевление и величие от целта, то той ще успее с тази точка да напредне. Друг способ няма.

Затова цялата наша душа се намира извън нас – във всички тези сили, мисли, ценности, които ние получаваме от обкръжението. А от нас самите остава само малката точка – единственото което имаме в нас.

И тази точка е – средството за връзка между нашите “магарета“ (егоистичния материал, желанията) и човекът в нас. Тя се нарича “точка в сърцето“, капка от духовното семе.

Както има преходни, промеждутъчни състояния между всички стъпала: коралите – между неживото и живото, митичното полурастение-полуживотно “калев саде“ – между растенията и животните, маймуната – между животните и човека, така и “точката в сърцето“ – е като средство, “трамплин“ за отскок нагоре, от човека към Твореца!

Из урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от Япония: Какви са причините за бедствията, които ни се случват? Съгласно прогнозите, нас ни очакват още трусове. Можем ли всички заедно да предотвратим тези събития тук и по целия свят?

Отговор: За да отговорим на този въпрос, трябва първо да разберем къде сме ние. Ние се намираме в „кръгъл” свят. Това ни обяснява науката кабала в раздела „Възприемане на реалността”.

Нека да не чакаме за болезнени потвърждения от този вид, проявяващи се в нашия свят. По пътя на болезненото усещане разкриваме, че всички ние сме взаимосвързани, че светът е глобален и интегрален и в него съществува „ефектът на пеперудата” и т.н. Нека да не учим уроците си от бедствията, които непрекъснато ще се случват, за да ни убедят в това. Нека вместо това, да учим науката кабала.

Докато нашият жизнен опит започне да работи, може да стане много късно. Още колко цунамита, земетресения и други бедствия трябва да се случат, за да поумнеем? Нека вместо това, се обърнем към науката и мъдростта. Написано е: „Мъдър е този, който учи”. Какво учи мъдрият човек?

Знаем от науката кабала, че цялата реалност се усеща вътре в нас, защото е вътре в нас. Моето възприятие се разделя на пет равнища. Три от тях са моите вътрешни усещания: корен, душа и тяло. Те се „обличат” в мен отвътре. Освен това, има външни детайли на възприемане, които аз възприемам отвън, извън мен: одеяние и дворец. Това е целият свят извън мен. Одеянието е всичко в сферата, до която моето тяло или усещания могат да достигнат, а дворците са отдалечени, непостижими неща или казано иначе, нещата неподвластни на мен.

Така е разделена реалността. Нейната вътрешна част се нарича Галгалта ве Енайм (ГЕ), а външната част се нарича АХАП. Това разделение е било предизвикано от духовното разбиване и поради тази причината ние едва, едва усещаме ГЕ вътре в себе си и нямаме никакво усещане, че АХАП е част от нас. Така ще разделяме нашата действителност до самия край на поправянето, когато ГЕ ще се обедини с АХАП в целите десет сфирот.

От тук ние трябва да направим следния извод: ние чувстваме всичко вътре в нашите келим. Това може да бъде цунами, Земята или Вселената с всичките и звезди и галактики. Всичко е вътре в моето егоистично желание. „Аз” е ГЕ, коренът, душата, тялото, а „извън мен” е АХАП, одеяние и дворец, двете външни категории на възприемане.

Различни промени се случват в моите вътрешни и външни келим. Гледайки на стихийните бедствия, е много трудно да се разбере защо тези болезнени събития се случват във външните келим, а не във вътрешните. Защо тези промени повлияват днес на определена част на моята душа, наречена „японци”? Защо катастрофата се случва имено на тях?

Моята душа също включва други части, които аз възприемам като свои приятели. В действителност те не съществуват сами по себе си, а в моите очи, като части от мен. Това ще бъде така докато не завърша своето възприятие, и тогава всички ще се обедини в едно цяло, в едно желание, споено и напълно насочено към отдаване. Това е поправената форма.

Ако не виждаме действителността от тази позиция, ние никога не ще можем правилно да възприемем какво се случва, включително войни, катастрофи, корупции или нещо друго. Ние никога няма да оправдаем Твореца или да разберем как всичко се движи по посока на поправянето.

Но ние няма да се справим без да имаме правилния възглед за нещата, без да имаме картина на „кръглия” свят, който е вътре в човека и зависи от неговото поправяне. Няма нищо извън мен. Аз съм всичко. Това е моята земя, моето земетресение, моята Япония, моята Либия, моят Израел, моята планета и моята Вселена. Всичко това отразява моите свойства, които все още са непоправени.

От урока на тема „Екологическият проблем и пътят за неговото разрешаване”, 13.03.2011

[37956]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Днес, в светлината на земетресението, постигнало Япония, ние виждаме как природата заплашва нашето съществуване. Защото ние, фактически, живеем на голям вулкан, бушуващ дълбоко в земните недра, съществуваме на тънък слой земна кора.

От недрата на земята ние добиваме нефт, вода, полезни изкопаеми, използваме в храната растенията и животните, съществуващи на нейната повърхност, дишаме с атмосферния въздух. Ние във всичко зависим от процесите, произтичащи в земната кора.

Освен това, на нас ни въздействат още множество други фактори: магнитни полета, силата на привличане, всевъзможни излъчвания, скоростта на въртене на Земята. Но ние даже не си представяме, че най-малките изменения на тези параметри могат коренно да повлияят на целия ни живот!

Всички природни катаклизми са предизвикани от дисбаланс на силите, който става в резултат на нашите неправилни действия. Защото цялото мироздание – това е единна система, включваща в себе си неживата, растителната, животинската природа и човека. При това, голямата част от мирозданието се отнася към неживата природа: това е цялата Вселена, включваща Земното кълбо. Растенията едва покриват неговата повърхност, още по-малка негова част съставлява животинския свят, и сравнено с всичко това, – съвсем млък дял се отнася към човека.

Но в духовното измерение се отчита не количеството, масата, а качеството на силите. Затова човек, намиращ се на по-високо качествено ниво на развитие, може само с една своя мисъл да измени цялата Вселена. Баал а-Сулам пише, че цялата нежива природа е равнозначна на едно растение, всички растения – на едно животно, всички животни – на един човек.

С други думи, ако човек извърши някакво мъничко изменение в лошата или в добрата посока, – това изменя целия животински свят. Още повече при това се променя и растителният свят, като не говорим вече за това, какво става с неживата природа. Защото всичко това е единна система!

Затова ние трябва да изменим себе си, да постигнем равновесието помежду си, и едва тогава всички тези природни сили, които се намират на по-ниско от човешкото ниво: целият животински и растителен свят, цялата нежива природа, – също ще достигнат до равновесието.

Въпрос: Как да убедим всички, че нашите мисли управляват света?

Отговор: Това не може да се постигне с думи. Ние трябва да приведем света към вътрешното усещане за това, че мисълта – това е най-мощната сила в цялото мироздание. Но това е нужно да докажем и на себе си! Защото, ако аз осъзнавах, че моите мисли влияят на целия свят, нима бих им позволил свободно и безконтролно да „плават по течението”? Аз бих проверявал във всеки миг за какво мисля, накъде се обръщам, на какво влияя. През цялото време бих се контролирал!

Само че, да обясним това не можем нито на себе си, нито на света, не можем да измерваме силата на мислите и още повече степента на тяхното влияние върху конкретните събития. Ние никога няма да можем да докажем на света наличието на тази връзка. Тогава, как ще приведем света към равновесие?

Изходът е един: ние, разбиращите това, изучаващите кабала, трябва да притеглим чрез себе си Висшата светлина, за да може тя „отвътре” да даде на хората осъзнаването за това, че всичко в природата е взаимосвързано и тъкмо нашите желания/сърца и мисли/разум определят състоянието на света.

Точно „обкръжаващата светлина”, неявно действаща на всички, ще извика в хората разбирането за това, че техните мисли/намерения влияят на състоянието на природните системи, където неживата, растителната, животинската природа и човекът, с неговите намерения, – са свързани заедно.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 11.03.2011

[38009]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато поемем по духовния път, цялата сложност се състои в това, че искаме да действаме по начина, по който сме го правили в материалния си живот, където сме разчитали на собствените сили, при постигане на някакви ценности. Всички наши сметки, съзнателно или несъзнателно, са били насочени към собствената изгода.

Важността на целта е служила като средство за нейното постигане и така е във всичко, което съм искал: почивка, пари, власт, уважение, знания. А желанията съм получавал от обкръжението, запалвайки се по това, което искат другите – и така, винаги съм могъл да увеличавам желанията си и да се развивам. Собствените ми желания не са стигали по-далеч от животинското тяло: храна, секс, семейство, а влечението към всичко останало: пари, власт, знания, съм пренасял само от външното обкръжение, от човешкото общество.

Понякога, в човек се пробужда ново желание – към духовния свят. То трябва да се развива по същия начин. Но тук възниква проблем, защото когато попадне в общество от хора, които учат заедно с него и трябва да се развива под влияние на техните впечатления тогава, човекът вижда отвън само материални свойства: кой от тях е по-умен, кой по-добре усвоява материала.

А желанието, с което трябва да напредва, егоистичната „точка в сърцето” – това е „обратната страна на святата душа”. Тя трябва да бъде развита и се развива само чрез величието на целта, величието на Твореца.

Но всички тези ценности: величието на целта, Творецът, духовното, висшият свят се основават на величието на отдаването, вместо на получаването. И на това място става спиране, както е казано: „На мястото, където грешниците падат, праведниците ще се издигнат и ще тръгнат напред”. При това и грешникът, и праведникът живеят в един човек.

Тук всичко зависи от това, как човек се отнася към обкръжението. А то действително започва да бъде за него духовно „обкръжение” само при условие, че разбира, че трябва да получи от тях впечатление за величието на отдаването, на любовта към ближния – т.е. новото желание за отдаване, духовното желание.

Излиза, че човек започва своя духовен път от една единствена „точка в сърцето”. Тя е много важна точка, основата на човека, но това е „обратната страна на святата душа” и той повече нищо няма да има. А към тази точка, трябва да прибави всички останали свои духовни келим, чак до Малхут на света на Безкрайността. И всички тези желания, той получава от обкръжението – в него самия вече няма да се развие нищо ново.

Духовното кли се получава от обкръжението и това се нарича величие на целта, което и служи като духовен съсъд, желание – онова място, където човекът ще разкрие Твореца, връзката и сливането с Него.

От урока на тема „Въодушевяване от обкръжението за величието на Твореца“, 16.03.2011

[38214]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Черта от характера ми е, че обичам да бъда сам. Имам съмнения дали си струва да посещавам конгреса, където ме очакват контакти и обединяване с други хора, нещо което не желая?

Отговор: Обещавам Ви, че можете да дойдете на конгреса и да бъдете отделен, просто като наблюдател. Но даже тези усилия са много полезни: да дойдеш и да почувстваш, че не си свързан с никой.

Нека във вас премине вътрешна борба: искам да се обединявам или не, заедно със всички ли съм или не, те влияят ли ми или не ми влияят, правилно ли направих, че дойдох или беше по-добре да си остана у дома? Всички тези съмнения и вътрешни изяснявания, които преживява човек, намирайки се телом на конгреса, но не с душата си и като вижда как другите могат да се съединят, а той стои настрана – това вече е духовен самоанализ.

Ако той не премине през тях, никога няма да разкрие своята природа – антиприродата на Твореца и няма да има какво да поправя.

Предмета на поправянето е същото онова отхвърляне, което ние разкриваме между нас – отдалечаване, празен вакуум. Тоест аз по никакъв начин не искам да се съединявам с останалите: да бъда свързан по някакъв начин с тях или да завися от тях – нищо не искам от тях и нека и те не искат нищо от мен.

В този празен вакуум, който ни се разкрива, ние после започваме да извършваме своите поправяния.

А без да се направят няколко такива опита за физическо участие е невъзможно да се напредва. Не трябва да търсим оправдание, че не сега, а следващия път. Друг шанс няма да има – тук се прави много проста сметка:”според усилията и възнаграждението”.

Затова нашата работа е да се издигнем над рационалните си сметки и да не се оправдаваме, че да не дойдем ни е попречил вродения характер, условията на работата или семейството. Опитай се да отстраниш всичко второстепенно и да погледнеш истината в очите – имаш шанс и не се ли лъжеш, че не можеш да го използваш.

От урока за вътрешната подготовка към конгреса „WE!“, 11.03.2011

[37785]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да имам власт над молитвата в сърцето, когато сърцето е непоправено?

Отговор: Ако сърцето е непоправено – няма молитва! Молитвата – това е молба за поправяне, ако аз се чувсвам непоправен или усещам, че не разбирам своята неизправеност. Тогава аз моля светлината, да проясни моите желания/келим, за да ми покаже недостатъците.

На мен изведнъж ми казват, че навярно ми трябват очила, че виждам лошо. А аз дори и не съм го забелязал, тъй като няма с какво да го сравня.

И така, аз трябва да моля светлината да ми покаже моята непоправеност. Усетил я, аз моля светлината да ме поправи. А вече поправен, моля светлината да ме напълни.

Всички тези действия в мен произвежда една и съща светлина, Творецът, но проявяващ се в различни действия – съгласно моята молба.

От урока по Книгата Зоар, 13.03.2011

[38013]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как да построим в себе си модел на глобален, интегрален свят?

Отговор: Представяй си себе си във връзка с групата. Благодарение на нея ще можеш да формираш в себе си малко, компактно кли, глобално, интегрално и единно.

Едва тогава ще разбереш, какво е това истински свят: не седем нещастни милиарда, незнаещи за какво да се спречкат, а тяхната взаимовръзка. Ще откриеш, че чрез своето малко кли, като през очила, ясно ще различиш всички части на света, ще можеш да измерваш разстоянията между тях, да сравняваш цветовете, да разпознаваш лицата…

Как се е получило? Твоето кли, твоят инструмент се намира вътре, пред твоя мислен поглед, но през него виждаш целият свят в дълбочина. Ти строиш в себе си това малко кли, групата, с която си съединен – и това е достатъчно, за да видиш истинския свят, неговата вътрешна взаимосвързаност.

От урока на тема “ Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят „, 15.03.2011

[38162]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: С разума си разбирам това, което казвате, но в сърцето си чувствам, че изобщо не съм готов да отменя себе си, за да се съединя с другите. Как да пожелая това?

Отговор: Ние никога не ще пожелаем да се придвижим към по-висшите духовни състояния. И е добре, че сами го осъзнаваме! Човек разбира, че при никакви условия не ще пожелае истински духовния, а не  някакъв измислен от него приказен свят, където ще пърха между ангелите и ще прави всичко, което му се иска, и че ще получи нова власт и ще види всички светове от край до край.

И ако започнем да разбираме какво означава истинската духовна реалност, която е над всяка егоистична изгода, каквато можем да си представим то – разбира се, че не я искаме.

Но трябва да разберем, че всички изменения в нас се извършват от висшата светлина, възвръщаща към източника. Тя трябва да ни повлияе и да ни даде нови свойства. Само по пътя на осъзнаване на тези свойства – разбиране, усещане, власт над тях, ние ще можем да започнем да се отнасяме към света вече от тяхна страна. Така постепенно аз ще стана нов човек.

Аз започвам да усещам, че над това животинско тяло, с което днес отъждествявам себе си, в мен се заражда някакво подобие на висшето, нова форма, кли, което се нарича „човекът” в мен, т.е. „подобния на Твореца” (Адам, човек – от думата доме / подобен), на моите предишни желания.

И този човек, който е оседлал магарето – той разбира и чувства Твореца! А не самото магаре!

Това формиране на човека в нас се случва благодарение на светлината, възвръщаща към източника. А не от това, че ние сами сме го пожелали – разбира се че не! Нашето магаре (т.е. това което сме ние днес) не иска да постигне човека! Защото човека започва да властва над магарето.

А магарето иска да получи своето… Затова естествено е, че не желаем истинското духовно състояние. Колкото по-нататък напредваме, толкова повече започваме постепенно да разбираме какво е това духовен свят – той съвсем не е онова, което сме очаквали и повече от всичко ние не го искаме.

И по-нататъшното напредване е възможно само за сметка на влияние на групата, която да ни внуши духовното постижение. Само в тази степен ние можем да напредваме, а в себе си не можем да намерим сила за това.

От урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38136]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато започвам да поправям своите отношения с целия свят, с всички други души, с другарите по група и учебни занятия, изведнъж откривам, че съм само аз и Творецът– и никой друг…

Тоест, всички другари, целият свят, неживата, растителната и животинската природа, хората, душите – всичко това, всъщност, са проявления наТвореца по отношение на мен.Тъй като Творецът не може да ми се прояви като светлина без съсъда (кли), аз няма да има с какво да Го уловя.

Затова Творецът разделя мирозданието на две части: самото творение, неговата душа – и всички останали желания, освен творението, които се отнасят към Твореца.

Творец (Боре) – от думите „ела и виж“ (бо-ре). Тоест, ако творението се свързва с това, като че ли външно, по отношение на себе си кли – с това то изразява своето отношение към Твореца, и в този съсъд се проявява светлината. Всичко това дава възможност на творението да разкрие висшата сила.

И тогава творението започва да разбира „езика“ на Твореца и разговора, който води с него Творецът. Понякога му се струва, че това е „външно“ кли – по–високо от него, а понякога,че е по-ниско. Понякога му се струва, че светът е празен вакуум, в който няма абсолютно нищо. Но ако разбира, че Творецът освобождава за него това празно пространство, за да може той да го напълни със своето желание за отдаване, тогава творението има място за работа.

В тази празнота – недостига на светлината на вярата, светлината на отдаването -Хасадим. И ако творението вече е способно да напълни празното пространство със светлината Хасадим, то благодарение на това, се присъединява към Твореца и може да разкрие там също светлината Хохма.

А има състояния, когато, напротив, Творецът дава на творението да се почувства напълнено. Отначало ти чувстваш, като че ли стоиш пред огромна светлина, която все още е извън теб – такова усещане ни се дава в първите девет сфирот (тет ришонот).

А ти трябва да направиш съкращение на това наслаждение, да повдигнеш своята вътрешна граница, до която можеш да приемеш светлината (в никве ейнаим), да работиш в трите линии, за да измериш със своя екран напълването, което стои пред теб, и да си изясниш, доколко можеш да го приемеш заради отдаване.

По такъв начин ние напредваме, преминавайки през различни състояния, и не винаги осъзнато. Но те се разкриват само при при условие, че ние не забравяме, че има само една светлина и един съсъд, разделен за нас на много части, които ние трябва постепенно да присъединим към себе си с намерение за отдаване.

На този път ни предстоят два етапа. Първият – стъпалото Бина (хафец хесед), където човек засега не може истински да се свърже с другите, а само да се учи да се противопоставя на своя егоизъм, да се издига над своите желания, над своето «зло начало», което му се разкрива, и придобива келим Г“Е.

А след това той започва да работи със „свързването на свойствата милосърдие и съд“, когато даже своите получаващи желания, включени в него, също започва да използва за отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38119]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Когато доведох новите ученици при Рабаш, той ми каза че трябва да ги събера и поговоря с тях. “За какво?“ – попитах го аз.

Тогава той взе вътрешната хартийка от кутията ми с цигари и направо там – в парка на пейката ми написа статията, започваща с думите: “Ние сме се събрали тук, за да положим основа на групата, така че да се издигаме по стъпалата на човека, а не оставайки на животинското ниво“.

Точно с това започна той – с възпитанието. Всичките му първи статии говорят само за това – как да се организира обкръжение, така че то да възпитава всекиго.

Това е що се касае до нас – възрастните. А за децата тази система предоставя огромно, най-добро поле за действие. Защо? Който обучава дете, все едно пише на чист лист. Виждаме как децата се учат, попиват, формират се посредством това, макар и намирайки се във външните рамки с такъв подход към възпитание, което не можеш да наречеш и методика. Всички ние сме запознати с това като родители или като участници и очевидци на този общ процес.

От друга срана виждаме, че дори и малкото, което се стараем да предадем на децата на първия етап, носи плодотворен ефект и дава добри резултати. Но всъщност в действителност това не е наш успех и не е наша мъдрост – тук просто действа светлината.

Разбира се аз не искам да омаловажа усилията на Гилад Шадмон, директор на отдела за възпитание, и цялата му команда. И все пак в крайна сметка в тази област от нас се изискват старания, сравнително по-леки отколкото си мислим.

Искаме ли да се възползваме от възпитанието? Как да се грижим за децата? Как да се грижим за възрастните? Как въобще да осъществим всичко това?

Не трябва да мислим за реализацията, защото изпълнител се явява Творецът. Тази втора половина трябва да оставим на Него. А ние трябва да мислим как да осъществим това, което е възложено на нас, как да обезпечим своята част от работата. Ние осъществяваме само половината работата: организираме процеса, обезпечаваме всичко необходимо, така че да предоставим силата на групата, силата за единство и възможността за влияние.

Държейки такъв курс ние оставяме на светлината място за действие – и това става. В това трябва да се състои професионализмът на нашите възпитатели. По този начин ние чувстваме себе си като партньори на Твореца: ние подготвяме за Него “плацдармът“, а той вече формира Човека.

От 3-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37270]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→