Въпрос: Нима това е реално – 20 години да ходиш по лекари и да изпитваш такава жажда за изцеление, като за първи път?

Отговор: Ако се чувстваш болен и болестта те държи на границата на живота и смъртта през цялото време – постоянно ще бъдеш обхванат от тревога. В нашият земен живот то зависи от това, доколко човек го управляват свише.

А в нашата духовна работа това зависи от групата. Няма такова, че забравата, умората, въодушевлението или възвишеното състояние идват сами по себе си. Това е силата на светлината, действаща върху човека. Ако имаш сила – ти скачаш. Ако имаш неизчерпаем източник на енергия ще скачаш през целия си живот с една и съща скорост. А защо тази вътрешна батерия се изтощава? – Теб специално те лишават от енергия, за да можеш сам да я заредиш.

И няма такова, че ти сам по себе си да си уморен. Има светлина и желание. Светлината вътре в желанието го задейства и може да го движи безкрайно.

Повдигнете се над обикновения си поглед на живота! Имаме в себе си източник на безкрайна енергия, която ни движи, която осъществява всичко. Дори нашият живот и нашата смърт в тази въображаема реалност зависят също от светлината, от тези възможности, които ни предоставя светлината.

Въпрос: Но ако аз не се чувствам болен? Аз идвам на урок, сядам, чета, не разбирам нищо и чувам от вас, че трябва да се съединим. Но с кого или с какво трябва да се съединя?

Отговор: С твоите другари, за да може в съединението между вас да постигнете висшето измерение, духовния живот, истинския себе си. Имаш ли желание за това или не? Ако това желание е угаснало ти трябва отначало да го пробудиш и да разбереш, че то е угаснало, за да го възбудиш с такава сила, за да може то да изплува в тебе както и преди.

Или ти мислиш, че свише в теб ще завъртят ключа като на навиваща се играчка? Но не, теб престават да те включват свише, за да можеш със собственото си осъзнаване, разбиране, със свои сили да започнеш да се движиш.

От урока по Книгата „Зоар”, 17.03.2011

[38411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Усещането за тъга и неудовлетвореност идва при нас, за да ни подтикне към правилното изясняване.

Затова, по броя на хората, намиращи се в депресия, вече може да се каже колко са онези, които са готови да слушат – как да стигнат до радостта, в какво е причината за отчаянието, накъде ни води то?

Защо природата ни организира такова развитие, когато стигаме до състояние, при което в нищо не намираме напълване и всичко става безвкусно и безрадостно. Защо не усещаме хармония и удовлетворение от нищо?

Това е специално организирано за онези, които постигат високо развитие, за да могат постепенно да разберат, че именно за сметка на обкръжението, могат да създадат за себе си нови, макар и изкуствени, житейски ценности – живот в отдаване, в съединение. Защото вече сме изпитали и сме се убедили, че целият този живот не ни напълва, когато сме отделени от другите – заради егоистичното получаване.

При такъв живот, когато човек е затворен в себе си и мисли само за себе си – не вижда нищо, освен пустота и отчаяние. В това състояние той няма сили да се развива – а на развития човек му е необходима енергията на напредъка, цел пред него. И ако целта изчезне, не може да намери радост в нищо – в храната, семейството, парите, властта, знанията. За какво му е да живее, ако отпред нищо не свети.

В новото, събуждащо се в него желание, той вече не признава предишните цели. И затова трябва да разбере, че целта вече не може да бъде като предишната – егоистична, когато е търсил начин само как да напълни себе си и всеки път е стигал до опустошение – и така безброй пъти. Сега ще му се наложи да промени насочеността си – на отдаване, на излизане от самия себе си навън, към другите хора.

Но може да го направи само с помощта на обкръжението. Така както по-рано то го е вдъхновявало да се развива заради материалните ценности, сега нека му внуши духовните ценности, излизащи от рамките на тялото – в отдаването на ближния.

И ако почувства каква радост му носи това, ще може да се развива по-нататък. Всичко зависи от обкръжението.

Затова радостта се превръща в показател за действието отдаване, ако това е отдаване на групата. А унинието ни е дадено специално, за да нямаме избор и да ни се наложи да решим: от какво мога да се зарадвам? Тогава ще вляза в групата, ще поискам да приема от тях новите ценности, за да може ценността на отдаването да бъде над тази на получаването и ще започна да се развивам „от себе си – навън”.

Защото, без радост няма живот! Радостта е признак за правилно развитие.

От урок по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38418]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Злото начало” – това не е просто желанието да навредиш на някой, присъщо ми по рождение. Това природно качество все още не се нарича зло начало.

Злото начало ние разкриваме, само когато започнем да се занимаваме с Тора, притегляме светлината, възвръщаща към източника, и искаме да се съединим с помощта на тази светлина.

Тоест, то се разкрива не на просто битово ниво, а само на хората с духовен ген, с „точка в сърцето”, които се включват в кабалистичната група и започват да работят в нея, за да излязат от своята егоистична природа, от намерението „заради себе си”.

Те преминават целия предварителен път на развитие, вътрешните състояния: Авраам, Ицхак, Яков, египетското изгнание, и се отчайват, разбирайки, че не са способни да се съединят – както е казано: „И завикаха синовете на Исраел от тази тежка работа”. Тогава на тях постепенно им се разкрива това зло начало, което се нарича Фараон.

Но това все още не е всичко. Те бягат от Фараона, някак се издигат над него, и тогава стигат до разкриване на злото. Благодарение на това, че те са се отделили от злото на егоизма, преминавайки Червено море, те могат сега да разкрият, че това зло е точно като планината Синай (планината от Ненавист). И само при това условие на тях им се разкрива методиката за поправяне на злото, която се нарича „Дарованието на Тора”.

Тогава те достигат втората половина на условието: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за подправка, като средство за неговото поправяне”. Ако ти действително разкриеш в себе си силата на разбиването, която се нарича „зло начало”, то можеш да я поправиш. Това е силата, разделяща те с другите, и тя се разкрива само при условие, че ти много искаш да се съединиш, отдавайки всичко, което е в твоите сили заради съединяването.

Тогава на нас ни се разкрива „злото начало”, и това е много високо състояние на разкритие. На нас ни се разкрива условието, че ние трябва да бъдем като един човек, с едно сърце, във взаимно поръчителство (а дотогава, е невъзможно да се разбере какво е това).

И сега ни става необходима Тора – средството за поправяне. Защото ние вече разбираме, че е невъзможно сами да направим никакво действие, и всички наши достижения – са само благодарение на светлината, възвръщаща към източника, който ни е разкрил злото, а сега може да го поправи на добро.

Когато светлината установява между нас мир и добро, това означава, че тя добавя намерение за отдаване към нашето зло начало, и тогава „ангелът на смъртта” постепенно се превръща в „свят ангел”.

Затова е казано: „Аз създадох Тора като подправка” към злото начало, тоест ние само добавяме към злото начало отдаващо намерение, точно като подправка, и не го разрушаваме. Цялата ненавист остава, и всеки път тя се разкрива все повече и повече, за да ни даде възможност да построим над нея все по-голям екран.

И така ние растем – от малката точка, която е в нас, всеки може да порасне до света на Безкрайността и да придобие цялото това огромно желание/кли, от самото начало на създаване от Твореца. Именно с помощта на злото начало ние ставаме подобни на Твореца, израствайки над него, точно като тестото повдигано от маята.

От урока на тема „Аз създадох злото начало и Тора като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо е толкова трудно да запазим намерението при четене на книгата „Зоар”, да си представим връзката между нас, да се уловим за текста? Какво трябва да направим?

Отговор: Ако човек попадне в голяма беда и му кажат: „Прочети този текст – в него ще разкриеш как да се спасиш от бедата” – можеш да си представиш как той би прекарал последния половин час. Ще му бъде ли трудно да се съсредоточи над това? Какво напрежение, каква надежда той би почувствал, опитвайки се да проникне вътре в текста, да разбере какво се иска от него, какво може да намери там, какво спасение, как ще се случи…

Всичко зависи от обкръжението – доколко то „подгрява” това вътрешно отношение към текста на „Зоар”. Всички останали кабалистични текстове със своето влияние са в по-малка степен полезни, защото при тяхното четене ние можем да задействаме разума и чувствата и в известна степен да ги свържем със себе си.

А Тора е съвършена, чиста, недосегаема, „на небесата”. Какво означава „чиста” (тмима)? Никой не я докосва. Това е висшата светлина. Ние само очакваме от нея резултатите, които ще се проявят в нас.

Само групата може да ми даде това отношение при четенето на „Зоар”, така че страстно да пожелая да получа резултат от нея. А иначе няма да се случи.

Ние вече бяхме в това състояние, когато започнахме да четем „Зоар”. През първите месеци хората бяха толкова въодушевени, че това общо вълнение повлия на всеки един и всеки един почувства в определена степен обкръжаващото светене, всеки един чувстваше силата на влиянието на „Зоар”.

Сега това въодушевление избледня, защото в началото ние го получихме от висшето, а сега трябва сами да го развием. В природата нищо не се случва от само себе си. Ти си получил първоначално пробуждане, а след това то ти е било отнето, за да го присъединиш от своя страна към себе си, за да запълниш пространството, което се е образувало от въодушевлението от висшето, със свои усилия.

Ако не отдадем от себе си, то няма да можем да запазим намерението за поправяне в рамките на 45 минути при четенето на „Зоар” и само ще чакаме урока да свърши. Ако не пробудим човека, ако не възбудим в него вътрешни вибрации, за да почувства себе си като болен, изправяйки се пред единственото средство за спасение, единствената възможност да бъде излекуван и спасен от бедата, тогава разбира се, че ще бъде трудно за него да запази намерението, да се улови за текста. Всъщност, той обвинява нас, защото ние не му позволяваме да почувства жизнена необходимост от това, т.е. важността на целта.

От урока по книгата „Зоар”, 17.03.2011

[38345]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Най-важно ли е да разкрием злото си начало?

Отговор: Не трябва да се стараем да разкриваме злото си начало и не е важно през какви състояния преминаваме. Най-главното и изобщо единственото, което можем да направим е да привлечем към себе си светлината.

Благодарение на светлината ще премина през всички етапи, за които сега изобщо нищо не знам: ще разкрия злото си начало и ще премина към неговото поправяне, а после към напълване. По целия този път може да ми помогне само светлината и нищо друго.

Трябва да се стремя към висшата светлина, която ще извърши над мен всички действия. А какво ще направи тя, в каква форма и в какъв ред – това изобщо не е моя грижа.

Необходимо е да мисля, че сега, висшата светлина трябва да разкрие в мен злото – не знам какво трябва да разкрие. Дори така да е написано, все още не разбирам какво е „зло начало”. Не си струва да си отклонявам вниманието и концентрацията от най-главното – от привличането на светлината.

Иначе, започваме сами да търсим злото в себе си и за всяко свое лошо качество да мислим, че именно това е злото начало. Но повярвайте, че все още не сме го разкрили.

Злото начало е ангел. Тоест когато разкриваме злото, установяваме, че Творецът се намира вътре в него и Той самият ни дава това свойство.

Затова, за да разкрием злото начало, трябва да мислим не за ненавистта, а за връзката! Но благодарение на това, че съм привлечен към връзката, се разкрива онова, което й пречи – злото начало.

През цялото време се стремя към съединение, докато висшата светлина не извърши над мен всички необходими действия и в резултат не ми разкрие, кой съм всъщност аз. Трябва да премина през всички стадии – 0, 1, 2, 3 и на 4-тия стадий (бхина далет) на действието на светлината, винаги чувствам, че съм завършил някакво стъпало и съм получил ново разбиране. После отново: 0, 1, 2, 3 и на 4-тия стадий ще се разкрие още едно ново понятие.

Но това не променя отношението ми към миналото, сегашното и бъдещето. Винаги се стремя само към съединение и повече за нищо не мисля. За мен не е важно през какви състояния преминавам: добри или лоши.

Каквото се е разкрило – това е, а аз се устремявам напред и по пътя нищо не може да ме спре – нито доброто, нито злото, никаква философска теория, която изведнъж се подрежда в главата ми и ме заблуждава, че разбирам какво става. Посоката на цялото внимание трябва да остава неизменна – само към съединението. И тогава мога да бъда сигурен, че привличам към себе си обкръжаващата светлина.

Щом започнеш да философстваш и сам да решаваш какво да правиш, веднага губиш обкръжаващата светлина. Светлината е цялостна и съвършена, а ти трябва да се стремиш само към нея. Написано е, че трябва да сме готови да приемем поръчителството като един човек с едно сърце – ето, само за това мисли.

От урока на тема „Аз създадох злото начало и Тора, като средство за неговото поправяне”., 17.03.2011

[38322]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е: „Аз създадох злото начало и Тора (светлината), като средство за неговото поправяне”. Всъщност, това е най-важното условие, защото всички останали условия и принципи, съветите, които ни дават кабалистите, техните обяснения за Твореца и за законите на творението – всичко произтича от този важен закон.

Преди всичко, той започва със самото творение: „Аз създадох злото начало”, тоест преди злото начало няма творение. Докато човекът не разкрие в себе си „злото начало”, не може да се смята за творение. Всички останали свойства, мисли, желания, наклонности, действия, които не се отнасят към злото начало – не се наричат творение.

Тоест нито моливът, който държа в ръцете си, нито самият аз, докато в мен няма зло начало, не се наричаме творения. Първо е необходимо да се види злото начало и само на него даваме името „творение” (брия) – от думата „вън” (бар) от Твореца, противоположно на Него, срещу Него.

Ето защо, първо е необходимо да разбереш, какъв е Творецът – и тогава ще разбереш, какво е „злото начало”, творението, намиращо се срещу Него.

В цялото мироздание, злото начало присъства само в човека от този свят и то не във всеки, а в онзи, който е развил в себе си желанието да се наслади с егоистично намерение, наричащо се „ненавист” към ближния. Ако в него има такова желание, стигащо до определено стъпало, като планината Синай (планината на Ненавистта), само тогава той се нарича творение и за него говори кабала.

А всичко останало – тя не разглежда, защото това е просто природата, действаща по своите зададени закони, които ние не можем по никакъв начин да променим. Ако става дума за такова място, където можем нещо да си изясним и да работим над неговото изменение, за да получим награда за своите усилия – то това е само злото начало и ненавистта.

Ненавистта възниква при разбиването на желанията (келим). Имало е една обща душа, но тя се е разбила, тоест между нейните части, които някога са били единно цяло, сега е влязла и действа силата на разделянето, отблъскването, ненавистта. Сега, всеки иска да използва ближния, чувствайки наслаждение от това, че унижава другия и го експлоатира дотогава, докато не го унищожи напълно. Тоест той се наслаждава от това, че прави зло на другия.

Това е вследствие от разбиването на келим и тази сила е противоположна на Твореца. Висшата светлина е разбила кли, влизайки в него направо, както е – тоест без екран, без намерение заради отдаване от страна на кли – и така, в нас възникнало творението, „злото начало”.

Необходимо е да разделяме: себе си и „злото начало”, тоест творението в мен, ако го разкривам.

От урок на тема „Аз създадох злото начало и Тора, като средство за неговото поправяне”, 17.03.2011

[38332]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трудността е в това, че човек трябва да постигне потребността да се обърне към обкръжението и да поиска величието на целта, иначе няма да я достигне. Това действие се нарича ”ло лишма” и от него започва всичко.

Той иска да достигне духовния свят и след като няма друг избор се обръща към обкръжението и търси в него величието на целта, иначе съвсем ще се откъсне от нея. И тогава той започва да получава разни впечатления от това величие.

Макар че в началото той се обръща към тях егоистично и самото обкръжение  не му трябва, ако я няма целта. Той иска само да използва обкръжението за да я достигне и засега още не свързва обкръжението с целта.

Но постепенно той започва да разбира, че в обкръжението се намират неговите келим, желания, в които той постига целта, напълнението. И доколкото той се учи и  светлината му въздейства, той започва да чувства, че именно в тези желания, които той е получил от обкръжението, съединявайки се с тях се намира целта. Тоест неговото съединение с останалите е мястото където се разкрива Твореца.

Тогава в неговите отношения с другите постепенно се пробужда силата на отдаването и той разбира, че те са същото онова кли, свойството на Твореца, благодарение на което човека става подобен на Него. Там вътре в тези отношения към другите, се срещат човека и Твореца и стават едно цяло, достигайки сливане.

А този егоизъм, който Твореца е създал, като свой обратен отпечатък вътре в това желание, трябва да остане! Защото над него, в противоположност на него, човек се удържа в подобие на Твореца.

А ако той не притежава тази противоположна форма, не би могъл да достигне свойството на отдаване и да се възсъздаде по образа на Твореца.

Затова, постигането на величието на Твореца – това е нашето кли, душата на всеки един от нас, която той получава от обкръжението и вътре в нея усеща своя духовен живот.

Из урока на тема „Въодушевление от величието на Твореца от обкръжението“, 16.03.2011

[38208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От самото начало аз нямам желание да разкрия злото в себе си – аз не искам да виждам, че ненавиждам другите, и че това е лошо. И ако ги ненавиждам просто в обикновения живот това все още не е злото начало – тъй  като това е моят природен, животински егоизъм, а не разкриване с помощта на светлината.

Ако аз днес в този свят ненавиждам другите и искам да ги използвам за собствено удоволствие, така че да получа: храна, секс, семейство, пари, власт, знания – това не се нарича зло начало.

Тъй като ми е нужно да разкрия не обикновения, земен, а духовния егоизъм, който стои срещу Твореца, против силата на съединение между частите на общата душа. Някога те са били съединени заедно, но се раздалечили благодарение на силата на разделението, навлязло между тях.

Злото начало се намира над нашата природа. Тук, долу в този свят в мен има само малък земен егоизъм. Но ако аз вляза в група и започна да се уча, то отгоре привличам, светлината намираща се зад махсом, и той започва да ми действа като обкръжаваща светлина, разкривайки ми силата на разделението. Това вече е нещо ново, което аз никога преди не съм усещал.

В тази сила на разделение аз постигам  също така и нейната противоположност – и разбирам че тя е дошла от Твореца, от силата, която ни е съединила. Едното стои срещу другото, и тогава  мога да ги различа. А иначе няма постижение, ако ги няма двете противоположности, които аз бих могъл да сравня. Аз мога да видя нещо само на контраста между светлината и тъмнината.

От урока на тема „Аз създадох злото начало и Тора като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38319]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да се знае, че освен “точка в сърцето“ – обратната страна на святата душа, на нас отгоре повече нищо няма да ни дадат. Повече в мен няма да се пробуди нито едно духовно желание.

А всички останало аз трябва да получа от обкръжението, в което се и намира моето духовно кли, всички тези желания, в които аз ще разкрия висшия свят, Твореца, духовния живот. Това желание се нарича “величието на целта“. Просто тя се проявява така в моите усещания.

На мен ми се струва, че важността не се отнася към целта, и че целта е нещо друго, но не, самата важност е – духовното кли. Не за сметка на тази важност аз ще достигна целта, сякаш тя е компас, определящ посоката накъде да тичам – а именно вътре в самата нея, в това желание, получено от обкръжението се намира целта.

Усетете с какво духовното желание се различава от материалното – то се разпространява навсякъде, като по въздуха. Това не е егоистичното напълване, което един получава, а значи в другиго го няма. Духовното не намалява при поделяне, от това, че съм го предал на друг. То стига за всички! Както от една свещ можеш да запалиш хиляди други, а в първата огънят не отслабва.

И затова, скоро след като съм започнал своя духовен напредък само с едната точка в сърцето, аз се оказвам на кръстопът, и не знам накъде да вървя. В себе си нямам повече никакви сили и никакъв стремеж да продължа. И откъде сега да взема в този миг мотивация, стимул, направление, така че да дойда в група и да искам от нея величие на целта?

Ако аз имах такова вътрешно желание, то бих го реализирал все някак, но какво да направя ако го нямам? Групата длъжна ли е да е загрижена за това – да ме обезпечи с впечатление за величието на целта, за отдаване или аз трябва всеки път да търся това самичък?

И тук ние стигаме до понятието поръчителство. Трябва да сме загрижени изобщо за всички, за да станем “духовно обкръжение“, пробуждащо всекиго, който е попаднал в него. Такова обкръжение дава пример, стимулира желанието, показвайки  на човек, че в другите има нещо, което го няма в мен, разпалва завист за духовно постижение, точно както в този свят, където аз виждам чуждите коли и къщи и увеличавам собственото желание.

Обществото е длъжно да се приведе в правилната форма, в която да се показва по отношение на всеки свой другар, за да не му отпуска и секунда покой. А човек трябва да притежава точката в сърцето, собственото пробуждане, така че духовното семе веднага да попадне в земята и за първи път да се докосне до почвата. Но тази “почва“, обкръжение, трябва да е готова да му даде всичко, което му е необходимо, съгласно неговата първоначална потребност.

И тук ние трябва да разберем, че всеки работещ за възвишаването целта за другите, така помага не на тях, а – строи това здание на величието за самия себе си, изграждайки обкръжение за всички. Не може обкръжението да е добро за един, за друг не, а за трети – наполовина.

Това е всеобщото поръчителство. И затова или всички ние заедно в една лодка достигаме целта, или ако някой не додаде всички свои усилия, които трябва, за да обезпечи общото пробуждане – никой няма да види успеха.

Това означава, че всеки трябва да се тревожи не за самия себе си, как да се вдъхнови от обкръжението за важността на целта. А ако аз се безпокоя всеки от моите другари да има чувството за важността на целта, чрез това строя моето собствено кли.

За самия себе си аз не мога да се безпокоя – всичко това би било егоистично. Но ако съм загрижен за другите, то тази духовна потребност ще се възвръща към мен като вече готово и съвършено кли.

Ние всички се съединяваме в единна система, и моята долна част (АХА“П) се съединява с връхните части (Г“Е) на всички останали. Затова, когато със своите АХА“П аз се грижа за всички останали, то в отговор получавам от тях усещането за техните Г“Е – чувството за желание за отдаване, което на мен така не ми достига.

От урока на тема “Въодушевление за величието на Твореца от обкръжението“, 16.03.2011

[38233]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Обкръжението, не са лицата на хората и техните материални тела, а желанието, силата, които получавам от тях. И тогава, това желание става мое, добавя се към точката в сърцето.

Ако съм способен да получа от тях впечатление за величието на отдаването, на Твореца, на духовната цел, на желанието да отдавам, тогава имам възможност заедно с тях, да пробудя вътре в това желание силата на светлината, която се намира скрита там.

И тогава, под влияние на светлината, това желание започва да се поправя – тоест вместо обратната страна, ми показва лицето на духовното, свойствата на отдаването, и в тях разкривам своя живот в светлината на отдаването. Именно това е разкриването на духовния свят, на Твореца на творенията.

Затова Творецът се нарича Боре – „ела и виж” – тоест всичко, което съм получил в желанията, които съм събрал от обкръжението. Обкръжението е моето собствено желание, само че видимо от своята обратна страна и затова, сякаш отнасящо се до другите хора.

Получил съм от тях това желание и съм разбрал, че то е моето собствено, затова искам да го присъединя обратно към себе си. Но духовното е устроено така, че моят АХАП (долната част) се намира в Г”Е (горната част) на другите хора. Затова, не мога да върна своя АХАП, ако не получа Г”Е от всички останали.

Излиза, че моите получаващи желания се връщат към мен вече заедно с чуждите, отдаващи желания, тоест с поправените – и аз ги присъединявам към себе си, заедно с напълващата ги светлина Хасадим.

Това означава, че величието на отдаването, което съм се опитал да получа от обкръжението са готовите духовни келим, желанията, в които и аз постигам духовното.

От урок на тема „Въодушевяване от обкръжението за величието на Твореца“, 16.03.2011

[38211]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→