Първото разкриване на Твореца е разкриването на свойството отдаване, на излизането от себе си „навън”. И разбира се това не ни се струва рационално – защо ми е да мисля само за другите?

Ако аз като егоист мисля за някой друг, тогава чувствам от това празнота и очаквам компенсация. Още не съм излязъл от егоистичните сметки и не разбирам, че издигайки се над свето его получавам нов разчет, който сега не ми е известен.

Мога да разбера, че очевидно ще спечеля от това, че ще стана подобен на Твореца. А да се приближа към него е толкова явна печалба, че съм готов да заплатя за това. Ако за тази цел трябва да изляза от самия себе си – готов съм! А освен това ми обещават целия духовен свят – и аз съм съгласен да работя.

Тоест докато си представям някаква изгода, напълване, то естествено имам сили и готовност да се включа в обкръжение, да се обединя за тази цел. Но в момента, в който започнем да чувстваме, че свойството отдаване няма да даде никаква изгода на нашите егоистични желания – веднага се появява проблем.

Трябва да разберем, че се каним да разкрием нова реалност, друго измерение, което няма нищо общо с този свят. Това е такъв разрив и противоположност, които преди не е било възможно да си представим. Не разполагаме с никакъв пример, който би ни позволил в някаква пряка или обратна форма да разберем, почувстваме или да си представим нещо от духовния живот.

Този преход от единия свят в другия, който се нарича „пресичане на Крайното море (Ям Суф)”, човекът прави без да знае къде и към какво отива. Творецът и творението са две абсолютни противоположности. И докато не преминеш от едната в другата, не е възможно да разбереш, какво означава едното да е срещу другото.

Затова да изискваме днес някакво разбиране, постижение, подкрепа от своето егоистично сърце и разум e все едно да се простреляме в крака и да спрем своя напредък. Как можеш сега да искаш нещо по пътя, ако сам блокираш колелото на своята кола, която те отвежда напред.

Не трябва да пробуждаме егоистичните желания! А ние не само ги събуждаме, но ги и дразним с викове: „Дайте ми да видя и да почувствам нещо!” Сякаш поставяме ултиматум – ако не получа, няма да се движа. А освен това смятаме, че това упорство ще ни помогне…

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 21.03.2011

[38661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Вчера гледах на нашия телевизионен канал транслация на културната програма от големия конгрес в Израел през миналата есен.

Там дефилираха представители на различни групи, показваха характерните танци на различните народи от всички краища на света, откъдето бяха дошли хора. Имаше огромна аудитория и абсолютно особена атмосфера, такава, че не можех да се откъсна, докато не я изгледах до края.

И там не видях разочаровани или унили лица, защото общото въодушевление подейства върху всеки и в цялата зала цареше радост, надежда, възторг, вдъхновение.

И дори не поради това, че там се беше случило някакво особено духовно разкриване, но просто такова въздействие оказа настроението на обществото върху всеки един човек, който се беше включил тук, и в същия момент всеки се почувства радостен и щастлив.

Такава сила притежава обкръжението – единственото, което не ни достига, ако ние искаме да напредваме всеки миг. Защото на този път ние не можем да искаме друго разкриване, освен разкриването на отдаването, т.е. такова поправяне, чрез което аз ще имам възможност само да отдавам, да се свържа с другите и нищо друго не ми трябва, като Бина, която не иска нищо за себе си (хафец хесед).

Творецът иска от нас да станем като Него: да отдаваме заради отдаването, а след това, да получаваме заради отдаването. И затова нашето напредване винаги е „над знанието“, т.е. не можем да молим да се прояви някакво друго свойство или напълване, освен свойството отдаване.

И дори не е важно, предоставят ли ми възможност да отдавам или не. Аз нищо не чакам в отговор от Твореца, освен самия устрем към отдаване, който ще се развива в мен през цялото време все повече и повече.

На света такова отношение за сега не му е ясно и самите ние все още постепенно се приближаваме към това, да чуем и да разберем в какво е неговата същност. Но няма изход, цялото човечество вече се намира в този процес на поправяне и трябва да разбере, че няма път назад. Не можем да спрем историята. Целият свят преживява много бързо развитие по посока на това ново свойство – свойството отдаване, което започва да управлява света.

Затова кабалистите казват, че няма друго средство, освен организирането на такова обкръжение, което ще ни поддържа по пътя към целта, ще ни дава сила, въодушевление, радост. Всичко това ние няма да можем да получим от Твореца, още по-малко от самите себе си – само от обществото.

Затова акцента в нашето разпространение трябва да бъде на такива впечатляващи мероприятия, като например културните програми на конгресите. Това и означава „присъединяване към доброто“ – думи, които сме избрали като свой девиз. И колкото повече има такива програми, които да предават радостта, съединението, придобиването на мощ – толкова по-жизнена сила ще се предаде на всеки.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню Джърси“, 21.03.2011

[38681]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

„Зоар” описва целия процес на нашето духовно развитие с езика на алегориите. Защото той не може да ми обясни нищо от духовния свят – тъй като аз не се намирам в него. В духовния свят има само сили.

И затова, ако не усещам тези сили, не се намирам в тях и не работя с тях, то не съм способен да се свържа с този духовен материал.

Добре запознат съм с материалния свят, а за духовния не знам нищо. Как мога да премина от материалното към духовното? Затова, кабалистите вземат думи от този свят, но показват чрез тях духовния. А ние трябва да се постараем да видим духовния свят зад тези думи. Полагайки усилия се стараем, да се приближим към духовния свят.

Какво намеква „Зоар”, чрез тези думи: куче, лъв, жертвоприношение, Израел? Думите са от този свят, но смисълът им е напълно различен. Усилията, които полагаме, за да разберем истинския им смисъл, всъщност ни спасяват – издигат ни на следващото стъпало. И затова, всеки път трябва да се грижа само да се стремя към целта и постоянно да помня, че книгата говори за духовния свят, за моето духовно състояние, което съм задължен да разкрия: „Какво се крие зад тези думи?”.

Тогава, както е написано в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, т. 155, „благодарение на силното желание и стремеж да разберат изучавания материал, обкръжаващите души пробуждат върху себе си светлината”. Ние пробуждаме огромната светлина, скрита в тези книги и тази сила ни поправя.

Тогава изведнъж установяваме, че „куче” – това е клипа, нашето желание да се наслаждаваме, което засега не ни е дадено да поправим, „Исраел” е нашето желание, което се стреми към поправяне. „Жертвоприношения” са онези наши желания, които можем да обработим с помощта на всевъзможни действия, за да ги използваме, получавайки заради отдаването, т.е. за благото на ближния.

Излиза, че в нас има „Исраел” („Исра-Ел” – „Направо-към-Твореца”) – желания, които се стремят да постигнат отдаване. Има „жертвоприношения” – желания, които трябва издигнем и за тяхна сметка да се приближим към отдаването (на иврит „жертвоприношение”/„курбан” – от думата „каров”/близък). И има клипа – желания, които не трябва да използваме.

За сметка на действията, за които разказва „Зоар”, Исраел постига Твореца, към който се стреми – разкриване на Твореца на творенията, на свойството отдаване.

Но как разпознавам всички тези желания? Именно в съединението с другите души, със своите другари в групата. Как избирам от всички предоставени ми възможности какво да използвам, а какво не? Аз имам целия асортимент – целия живот. Вземам от живота си необходимото за съществуване. А всичко останало разделям на такова, което може да бъде полезно за връзката ми с групата и на това, което не може да бъде полезно.

Полезно – това са „жертвоприношенията”, желания, с помощта на които се приближавам към другарите, за да се издигна. А тези желания, с които не мога да се приближа към тях се наричат „клипа” – трябва да ги отхвърля и да не ги използвам.

И така, всеки миг. Моята цел е да се съединя с групата, в която в единството с другарите ще разкрия свойството отдаване – Твореца.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38560]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Духовният свят – това е единната душа, една за всички. И всеки, съединявайки се с другите, постига тази обща душа. В статията „600 хиляди души” Баал а-Сулам пише, че няма в света нищо, освен една душа.

Всеки човек, постигайки тази обща душа, я постига по своему, съобразно със заложените в него решимот (духовни гени). Така, както сега ние гледаме обкръжаващият ни свят и всеки го вижда малко по-различен. Аз не мога да сравня с другите вкусът, който усещам в същата храна, или своето впечатление от същата картина. Всеки се впечатлява по друг начин, съгласно своите решимот.

Така и нашите постижения в духовното. Даже, ако пред нас стои една и съща картина от духовното, същите светове, парцуфим, – във всеки случай всеки получава от нея лично впечатление. И тази самобитност не изчезва. Как се съединявам с общата душа? – С помощта на желанията. Да си представим, че аз се намирам в центъра на духовните светове – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон (А”К) или света на Безкрайността.

Излизайки от себе си, от своето его, и съединявайки се с другите, аз постигам пространството на общата душа, и в него усещам духовния свят. Колкото повече аз излизам от егото си, придобивайки келим/желанията на другите, толкова по-висок свят усещам – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, А”К, света на Безкрайността.

Как правя това? Аз „купувам” нови желания, защото в мен има само точка – зачатък на душата. Новите желания, които придобивам, съединявайки се с другите, – това е и кли/съсъда на моята душа.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 18.03.2011

[38566]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Веднъж дадохте пример, че на урока трябва да идваме със „съд” – съсъд за получаване на светлината. „Съдът”, с която идваме на урок по „Зоар” – това тъгата от неуспешните усилия да се съединим един с друг ли е?

Отговор: В съсъд с тъга не получаваш нищо. Защото получаване означава разкриване. Светлината се намира в изобилие – трябва само да я разкриеш. Сякаш гледаш в празния съд и изведнъж – хоп! Той е пълен! По-рано нищо не си виждал, а сега – виждаш.

За да усетиш това разкриване, трябва да си подобен по свойства на онова, което се подготвяш да разкриеш и на Който ти го разкрива – на Твореца. Ако си тъжен, не си подобен по свойства на Него. Трябва да си радостен.

Но, как е възможно да си радостен и в същото време да усещаш потребност, желание? Ако твоето желание е да отдаваш на Твореца, без каквато и да е собствена изгода, тогава си радостен, че имаш стремеж към Него и възможност да отдаваш. Именно това е радостта.

От урок по книгата „Зоар”, 20.03.2011

[38595]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Казано е: „Възлюби ближния, като себе си. Аз съм Твореца„. Това означава: ако обичаш ближния както себе си, тогава Аз, Творецът, ще бъда сред вас, обичайки ви.

„Паметта на Мириям“

Защо кабалистите (и именно авторите на Книгата „Зоар”) винаги са седели в полукръг?

В кръг са седели, в любов и другарство, в единен съюз, за да се гледат и слушат един – друг и да беседват, докато не засвети учението по нужния начин.

„Талмуд. Хулин“ (РАШИ)

„Колко е хубаво и приятно да седим заедно като братя“. Това са другарите, когато седят заедно и не са разединени помежду си. Отначало те ни се струват че са хора, които воюват и искат да се убият един друг. А след това те се възвръщат към братска любов. Творецът слуша техния разговор и се радва за тях. И се възцарява, благодарение на тях, мир в света.

„Книга Зоар, Ахарей мот“

[38555]

Filed under: Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→

Ако ние сега със своя земен разум и все още не привлекли достатъчно светлина, започнем да изясняваме къде в нас се намира злото, това ще бъде просто философия.

Ние действаме само в светлината, затова тук не са необходими никакви изяснения и проверки, и трябва да мислим само за съединението. Ние сега просто не сме в състояние да направим това.

Необходимо е да притеглим много светлина, преди действително да получим силата, разбирането и разума, за да почувстваме какво е това „зло начало” (ецер ра). Защото това е ангел, това е сила на Твореца, само че обратна на Него! Само Моше се е удостоил със среща с Фараона! Само след целия този дълъг път ние стигаме до планината Синай (планината от Ненавист).

А как искаш ти с твоите земни чувства и разум, нямащ никакво отношение към духовното, да разпознаеш злото начало? В нашия свят няма зло начало (ецер ра), в нито един човек! Ако човек има лош характер – това все още не е зло начало, а просто природно свойство, точно както при бодливата крава. Отначало трябва да се разкрие човекът в нас – а това вече са духовните стъпала, духовните свойства.

„Едното против другото е създал Творецът” – нечистотата и светостта, които се разкриват вече като две линии, дясната и лявата.

Затова в периода на подготовка ние не правим никакви разчети, само се стремим да се съединим. И само след цялата тази работа ние идваме към планината Синай – към такова състояние, когато накрая сме готови да получим силата за поправяне. Именно затова, че сме разкрили планината на ненавистта – истинското зло начало.

Това е едва най-първото разкритие, а след това ни предстоят още 40 години в пустинята и завоюването на „земята на Израел” – все по-високи и по-високи стъпала на разкриване на злото, и така, до самия край на поправянето.

Затова е необходимо да се мисли само за светлината, за съединяването и за нищо повече! Когато на нас ни въздейства силата на светлината, това вече е съвършено друга енергия, при която ние започваме да действаме като „перпету-мобиле”, на външно гориво. Сякаш в нас, изведнъж, отнякъде се появяват и разбиране, и сили за работа, които нямаме в нас. Тоест, те не са дошли от нашия егоизъм.

Затова, каквото и да учим, над всички мисли за парцуфим и сфирот, трябва да мислим за съединението – за поправянето на разбиването. Защото, злото начало – това е, което е останало вътре в келим след разбиването.

От урок на тема „Аз създадох злото начало и Тора, като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38315]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В една от вашите лекции казахте, че човек трябва да добави Твореца в своята листа с приятели. Какво означава това в нашата духовна работа?

Отговор: Ако попитате психолозите, те могат да ви кажат какво се случва с една млада женена двойка. Когато започват да живеят заедно, след края на медения месец настъпва период на взаимни претенции, неудовлетвореност, триения и конфликти, и сега те трябва много да се постараят, за да продължат съвместния си живот.

Тези периоди могат да бъдат дълги или кратки – това изцяло зависи от примера, който са видели в дома на своите родители. По това време младата двойка се нуждае от психолози или родители, които да им помогнат да се съединят не на основата на любовта, а на взаимно уважение и компромис.

Те трябва да се научат как да не се дразнят един друг, което предизвиква конфликти между тях, докато пребивават в своето его и са егоистично свързани със своя партньор. Това се случва в нашето ежедневие. Но този подход не работи в нашето духовно развитие.

Докато напредва в духовното, човек трябва да търси тези точки на триене, трябва да ги прави видими, а не да ги скрива, защото „Тора ще дойде” имено от тези точки. Ако човек ги види поправени, желаейки да ги различи и да ги използва, за да промени себе си, тогава вместо да изисква нещо друго, той се стреми да постигне своето собствено вътрешно зло.

Това е възможно само когато човек върви заедно с Твореца, сякаш се държи за Неговата ръка, както е написано „Ела с Мен при Фараона!”. Човек трябва да различи този Фараон, това зло в себе си, да го обуздае и поправи, да се обедини с него и да избяга от него. Но докато работи със злото, човек трябва винаги да бъде свързан с целта и да използва силата на Твореца.

Всички конфликти, спорове и триения могат да бъдат разкрити между приятелите в групата само при условие, че те се стремят към обединение, ако направят усилие да се съединят. Само тогава те ще видят, че се мразят един друг и нямат никакво желание да бъдат съединени. Затова те трябва да привлекат Твореца, за да поправи това зло. В крайна сметка, самият Творец показва на човека къде е неговото зло. Това е мястото, в което Той отсъства, мястото без светлина.

От урока по статията на Рабаш, 25.02.2011

[37869]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем заедно „Зоар”, в мен възниква усещането за нашето съединяване – за единството, което ще постигнем на конгреса в Ню Джърси. През цялото време чувствам, че там това ще се случи – в много силно, единно усещане. Това само мое лично усещане ли е, или е резултат от нашата обща подготовка, от всички наши мисли?

Отговор: Надявам се, че това действително ще се случи. Ние се оказахме в такова състояние, че не можем повече да губим време. Природата/Творецът нагледно ни демонстрира огромното изоставане на нашето състояние от онова състояние, което вече трябваше да сме постигнали. И всеки ден, това изоставане на „действителното” от „желаното” се увеличава.

Ето защо, задължени сме да постигнем определено ниво на единство на конгреса в Америка, а оттам да можем да повлияем с това единство на целия свят. Защото цялото човечество е взаимосвързано.

Няма избор! Виждаме, че светът става все по-непредсказуем, хаотичен и никой не знае какво да прави. Хората започват по-правилно „да разчитат” състоянието – да разбират, че наистина сме свързани един с друг – и сме объркани.

Както се заплита нишка или жица и след това е трудно да се разплетат. И на нас самите, все още не ни е ясно, как да разкрием на света методиката на поправянето. Но само като започнем да излизаме с тази методика към света, ще намерим нейния правилен вид. Невъзможно е да се усъвършенства подаването на материала преди да започнем непосредствено да се занимаваме с това. Както е с всяко начинание: ражда се дете и те превръща в родител. Започвайки да се грижиш, ти самият израстваш.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38447]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава подготовката за конгреса?

Отговор: Конгресът е особено състояние, което изисква от човека огромни усилия, концентрация за вътрешно съединяване. Ти идваш тук, за да вложиш в общия котел своето вътрешно желание да се съединиш с останалите.

Това изисква душевни усилия и именно за тях трябва да се подготвиш. Точно както човек се подготвя за любимо, важно за него събитие.

Знам, че има хора, които по половин година се подготвят за сватба, влагайки в това много усилия. А тук ни очаква много особена Сватба – такова съединяване между нас, където разкриваме висшата сила, Твореца!

Той и сега, вече се намира между нас, но се скрива. И всичко зависи от това, как ще се подготвим, за да разкрием взаимната сила на отдаването – съответно ще се разкрие и силата на Неговото отдаване, на Твореца!

Тук действа законът за подобие на свойствата: ако постигнем съединението между нас, нещо подобно на Неговото отдаване – в този наш, отдаващ съсъд (кли), ще разкрием висшата сила на Даващия.

Именно за това се подготвям: доколко можем да сме в съединение, в отдаване, колко можем да вложим в това. И не е задължително то да е забележимо отвън. Видно е само, че съм вътрешно напрегнат – повече от обикновено, може дори малко да се чувствам като болен.

Известно е, че човек идва в групата не за получаване на знания – като в университета, а за да се съедини с групата. И точно така идваме на конгреса: преди всичко, за да се съединим, за да използваме тази възможност. И може би този път, когато „грош след грош” вече се е натрупал голям капитал на нашата сметка, именно този конгрес ще послужи като последна капка и на нас незабавно ще ни се разкрие Творецът.

Да се надяваме, че този път това ще се случи! Аз винаги се подготвям за такъв пробив.

От урок за вътрешната подготовка за конгреса ”WE!”, 11.03.2011

[37797]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→