Да чувстваш само себе си, своята душа, вместо една обща душа – това се смята за порок. А някой може да сметне това за голямо постижение – все пак аз се намирам в духовния свят, заедно с Твореца, дори и да е отделно от останалите…

Но ако човек постига духовното, усеща като неправилно такова състояние, когато той е отделен от останалите и съществуват две части.

А още по-лошо е, ако има и трета част – Твореца. Та нали всички трябва да бъдат едно цяло: човек, методиката на поправянето и Твореца.

Но всеки е на степента на своите грехове – и вие засега сте далеч от такива „престъпници”.

Отначало е била създадена само една душа, но как това съвършено желание за наслаждение, създадено от съвършената светлина, може да се раздели на каквито и да било части? Как е възможно въобще такова отдалечаване?

Сега вие разбирате ли, че ние живеем в нереален свят?! Всичко това само в нашето въображение се разделя на части: неживо, растително, животинско ниво, човек, всевъзможни цветове и звуци.

Но в духовното не съществува всичко това! Истинското духовно – това е едно общо усещане, проста светлина. А цялото усещано сега от нас разделение е от нашия недостиг на съвършенство.

Ние изкуствено сме излезли от съвършеното състояние и затова чувстваме света разделен, където всичко е поотделно, разсечено, отделено от останалите и противоположно.

Но ако Творецът е един, то от него не могат да излязат няколко творения – а само едно.

От статията на Баал аСулам „600 000 души”: „И в крайна сметка, има в света само една душа, както е казано за сътворяването на човека: „И вдъхнал Творецът в него диханието на живота”” – има едно желание и една светлина.

Този, който се стреми да се върне към Твореца, се нарича „Исра-ел” („направо към Твореца”) и постига една единна душа.

Аз присъединявам към себе си тези, които ми се струват съществуващи извън мен други хора и постигам с това единната душа, Адам Ришон – така както тя е била създадена от Твореца. А вътре в нея се напълва светлината на безкрайността, Твореца.

Но за да ми бъде по-леко да изпълня това, на мен ми дават група, чрез която аз се отнасям към общата душа – това е близката на мен част от душата, с която аз мога да работя – преходното средство.

От урока по статията „600 хиляди души“, 25.10.2010

[24862]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Отгоре надолу системата на висшето управление, наречена „Дървото на Мирозданието”, слиза към нас в своя идеален вид: всички нейни части са правилно свързани, всяка е съединена с всички в абсолютна хармония, храни се от всички и храни всички, съгласно своята степен и общата сила на системата и съставя една обща сфера. (Сферата – това е символ на съвършенството).

Всичко е пронизано от „Сиянието на Шхина” – светлината напълва всички желания, намиращи се във взаимна хармония и допълващи се едно с друго.

Законът в тази система е, че всички действат само в неин общ интерес, взаимно и осъзнато. Така е построено от страна на светлината отдаването, Твореца.

Но ние се включваме в самия център на тази система, като нейна разбита част, ние трябва да видим тази система разбита, обратна на истинската ѝ форма и така ние разкриваме своето разбиване.

Нашата форма е обратна на формата на системата. И се получава, че аз се намирам в прекрасен свят на светлина и духовна хармония, но поради това, че съм противоположен на системата в своя егоизъм, виждам света съвършено различен.

Висшата светлина специално скрива от нас цялата съвършена реалност – би било ужасно да усещаме нейното съвършенство!

Затова, аз виждам само малка част от реалността около мен, която мога да побера в своя малък егоизъм, и, освен това, аз я виждам в обратна форма – всичко е лошо, всичко е зло! Аз я възприемам в тази степен и форма, в която мога да приема и преживея.

А според това, как аз се поправям и придобивам желание за отдаване, на мен все повече ми се разкрива тази сфера – разширява се и ми показва, че аз съм все по-зле и по-зле! Но в същото време, аз вече получавам сила за отдаване и поправям себе си и своята реалност.

И така, докато моето възприемане се разшири колкото цялата сфера, обхващайки цялото „дърво”, цялата система и аз мога да се включа в нея правилно и напълно, с цялата си сила.

А засега ние съществуваме в центъра на цялото това мироздание в обратна на него форма, затворени вътре в собствен мъничък свят, както червейчето в горчивата ряпа…

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 19.10.2010

[24189]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Постепенно, ние се приближаваме към правилното възприемане на реалността, за което говори науката кабала – всички светове се намират в човека. Свят (олам) означава „скриване” (алама).

Всъщност, цялата картина на заобикалящия ни свят, която си представям извън себе си, е степента на различие между мен и висшата светлина – истинската, съвършена реалност. Ние винаги виждаме само себе си.

Защо науката кабала ни обяснява толкова подробно възприемането на реалността? Какво значение има как точно възприемам действителността, разбирам ли я или не, нали живея в нея?

Работата е в това, че ако с помощта на методиката, наречена „наука кабала” (наука за получаването, за възприемане на по-истинската, правилна, по-добра реалност) успееш да промениш себе си – ти променяш реалността.

Затова, когато с помощта на науката кабала започнем да привличаме светлината и тя започне да ни променя, същата тази светлина, на фона на която проектираме от себе си цялата реалност, ни показва друга картина.

Всъщност, всеки път изграждам нови светове. Постепенно добавям към този свят нови форми – все по-истински и осезаеми – във възприятието, в усещанията, в разбирането и постигането им, освен всичко, което сега възприемам.

Дотолкова, че нашата реалност ми се струва мизерна и нищожна в сравнение с всички други светове, които ми се разкриват. Защото новият свят става още по-реално осезаем, отколкото този, който усещаме сега.

Тогава придобивам власт и над възприемането на реалността. Аз сякаш си поръчвам точно този филм, в който искам да участвам. И този филм е живота, в който живея!

Затова, възприемането на реалността е целия ми живот, моето съзидание, тъй като построявам световете, в които живея. Постепенно, аз постигам такова ниво, че изграждам Безкрайността – света без каквито и да е ограничения.

Казано е, че Творецът е създал и разрушил световете, а човекът ги построява и съставя наново, докато не постигне света, изпълнен с доброта – света на Безкрайността. Издигайки се по тези стъпала и поправяйки себе си, едновременно с това виждам какъв свят е създал Творецът и каква реалност се представя пред мен сега. Това е най-прекрасното и увлекателно приключение!

От програмата „Кабала за начинаещи”, 20.10.2010

[24764]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Ние учим, че ангели се наричат силите. Кога човек започва явно да ги усеща в себе си?

Отговор: В нашия свят чувстваме различни сили, които се отнасят до неживата, растителната, животинската и човешката природа. Такива са и силата на земното притегляне, и климатичните явления, и целият обкръжаващ ни свят. Те участват в живота на човек и са включени в него чрез положително или отрицателно влияние. Тези сили се наричат ангели.

Затова, когато се казва, че при Авраам са дошли трима „човека“ – това са ангелите Рафаел, Михаил и Гавраил, – това означава, че той различава в себе си тези сили. Ангелите – това са силите на нашата душа, а не някой отвън. Някои от тези сили се появяват, други изчезват, действието им постоянно се променя.

Всъщност няма нищо, освен ангели на различни нива на желанието. Човек ги възприема и класифицира – с кои може да напредне, и с кои не.

Същото става и в нашия свят. Само че, тук ние различаваме външните форми на силите – вятър, дъжд, звуци, хора, животни, вътрешни усещания – всичко това са ангели.

Кабалистът в нашия свят не гледа на външния вид на явленията. Чрез тях, той вижда, как Творецът желае да му покаже, че му въздейства.

Затова за него е важна вътрешната същност на явлението, неговото предназначение. Всъщност, чрез тези действия Творецът ни говори. Какво иска да ни каже Той?

Той иска ние да обединим тези въздействия на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко – и да ги включим в сърцето си, така че да почувстваме зад тях само Него. Тогава те няма да са преграда, скриваща Твореца.

От програмата „Седмичната глава“, 22.10.2010

[24635]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

„Зоар“, глава „Тазриа“: „Всички светове, както висшите така и низшите, се намират в човека. Всичко, което е създадено в света, е създадено за човека“.

Ние усещаме всичко вътре в себе си и нищо – отвън. Не знаем къде се намираме.

Ние сме в някакъв филм, който се прожектира вътре в нас, като филмова лента – и така ние усещаме света.

Не можем да излезем от този филм, да усетим нещо „извън него“ и да разберем, какво представлява истинската действителност, как изглежда тя отвън, отстрани, обективно.

Във „Въведение в книгата Зоар“ Баал а-Сулам обяснява, че ние усещаме реалността вътре в нас. В задната част на моя мозък се намира прожекционен апарат – и всичко, което възприемам вътре, той ми го прожектира „навън“, и затова аз „виждам“ като че ли  нещо се намира извън мен.

И тогава аз ги вземам в ръце, ям ги, пия ги, общувам с тях, въртя се сред тях. Аз живея с образите, които съм си създал вътре и те ми се струват съществуващи навън.

Затова нашият свят се нарича измислен, въображаем свят. Тъй като аз му придавам форми. Излиза, че ако аз се изменям, то и картина на реалността, която възприемам и виждам наоколо, може да се измени.

При това тази реалност  е жива, а не нарисувана на хартия или в моите представи, тъй като този апарат, наречен „аз“, сам създава пред мен тази жива реалност.

Ако мога да видя  своя вътрешен филм не чрез егоистичния проектор „в себе си“, а чрез алтруистичния проектор „друг, извън себе си“, то ще видя случващото се сега, отвън – навътре, в истинската реалност (желание).

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[24628]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Макар и да изглежда, че животинското желание на коня води Ездача, истината е в това, че Ездачът води коня чрез своето желание, но това не се разкрива сега, в „настоящето”, а ще се разкрие едва в „бъдещето”

В този случай и на този етап има връзка между творението и Твореца, но „гръб в гръб”, т.е. не по взаимно желание./От статията на Баал Сулам „Прякото и косвеното въздействие на Твореца”/

Въпрос: Какво означава „настояще” и „бъдеще”?

Отговор: Доколкото се долавя разликата между тях – дотолкова тази разлика ни дава усещане за време /незавършеност/.

Само че това не е време в общоприетия смисъл, а усещане на това, доколко аз съм отдалечен от своята бъдеща форма. Затова ние говорим, че в духовното не съществува време.

Защото духовното – това е мярка за това, доколко се отъждествявам с висшата светлина. А тогава усещането за време изчезва. В мен настъпват вече други изменения.

От урока по статията „Прякото и косвено въздействие”,22.10.2010

[24643]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В книгата „Зоар” е казано: „Всичко ще се изясни в мисълта”.

Творецът е всеобхватна мисъл. Със своята мисъл, Той управлява нашите желания, а ние се нуждаем от мисъл, за да ги използваме. Тоест при нас, за разлика от Твореца, желанието е първично, а мисълта е негово следствие.

Замисълът на творението е подобен на поле, което запълва цялата реалност и само по себе си представлява една мисъл.

Интересно е, че в много астронавти и астрофизици, намиращи се в продължителен контакт с изучаването на извънземната действителност и изследващи космическите пространства и обекти, възниква усещането, че космосът е израз на някаква мисъл. И това, в крайна сметка, е така.

Тази мисъл създава творението, управлява го, води го към желаната цел. А ние сме проява или следствие на тази мисъл, която ни принуждава да действаме.

Нашата свобода на волята се състои в това, че можем постепенно да се издигнем до нивото на тази мисъл, да разкрием замисъла на творението, да започнем да се движим заедно с него в една посока и да изпълняваме всички действия не по принуда, а доброволно и съзнателно.

Тогава, ние ще постигнем замисъла на творението още преди неговата реализация – ще мислим заедно с Твореца, вместо да получаваме от Него желания и едва след това да ги реализираме. Тоест от пасивна част на творението ще станем нейна активна част.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 21.10.2010

[24632]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Кабалистите казват, че от една страна, всичко се намира вътре в нас, а от друга, че трябва да излезем извън себе си и да се обединим. Излиза, че има два Твореца: външен и вътрешен?

Отговор: Преди всичко, препоръчвам ви да погледнете едно от последните предавания за възприемане на реалността, в което говорихме точно за това.

Отвън няма нищо – всичко е в човека. Отначало, вътре в себе си  усещам липса –  не ми достига формата на отдаване. Това вече е желание, насочено към Твореца. А след това получавам формата на отдаване, ставам отдаващ – това означава, че Творецът се е облякъл в мен, напълнил ме е.

Отвън нищо не съществува. Във „Въведение в книгата „Зоар”, Баал аСулам обяснява, че светът, който ни се струва външен, не е нищо повече от една голяма илюзия. Защото творението е желание за наслаждаване, което усеща само това, което се случва в него.

Едни от неговите части стават светове, а други – създания. В крайна сметка, то се дели на много части и аз свързвам себе си само с една от тях, а всички останали ми се струват външни.

Защо? Защото съм преминал през разбиване. Някога съм бил цял, а след това съм се разделил. И сега, от своята малка точка, аз виждам останалите като чужди.

Именно тук трябва да формирам желанието за единство. Обединявайки се с останалите – според принципа любовта към ближния, като към себе си, аз ще върна вътре цялото това голямо кли, цялата реалност, която сега виждам отвън. Така двете капки вода се сливат в една, без да оставят дори и намек за това, че са били разделени.

И така, разбиването е било преднамерено подготвено за нас, за да разберем формата на небитието, която е предшествала битието, обединението. Важно е не самото обединение, а това, че вътре в него придобивам формата на отдаване – Твореца.

Изграждам Твореца в себе си. Затова, на иврит Той и се нарича на Боре, което означава: ела (Бо) – и виж (ре), т.е. направи – и ще усетиш, ще разбереш, ще постигнеш. Тъй като самият ти правиш това.

Нищо външно не съществува. Поправяйки всеки детайл от разбиването, аз постигам в себе си природата на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24530]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В процеса на развитие, достигайки осъзната възраст, ние вече сме въоръжени с огромно количество образи и понятия за този свят.

По тази причина, можем да разделяме и да съединяваме различни образи и понятия във въображението или в действията си.

Затова, когато чуем за нещо, ние можем да си го представим, изхождайки от това, което ни е известно от „онова на което е подобно”  дори, ако никога не сме виждали този обект и нямаме никакво отношение към него.

А за духовното нямаме ни най-малка представа, никакъв контакт, знание за неговите елементи, които бихме могли да разделим на части или да съединим, да си представим нещо „подобно”.

Четем за духовните явления и ако си представяме нещо образно, трябва да осъзнаем, че това е самозаблуда. В този случай, вземаме познати образи от нашия свят и от тях, във въображението си съставяме предполагаеми образи от висшия свят.

Тъй като това очевидно не е правилния начин, то при изучаването на кабала се стараем да не съединяваме (да не натрупваме) нищо в разума и чувствата, а да изхождаме, както е казано от: „съдията няма нищо повече от това, което виждат очите му”.

Не трябва да добавяме (доизмисляме, фантазираме), защото това вече означава форма, която не е облечена в материя. Кабала е против това, защото ние трябва да постигнем форма, облечена в материя.

А ако започнем да си представяме форма, която не е облечена в материя, то това винаги ще бъде лъжлива форма, заимствана от нашия свят и никога няма да стигнем до истината.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 20.10.2010

[24330]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всъщност, ние и сега представляваме не физически тела, а души. Творецът е създал желанието за наслаждение, и няма нищо друго освен това. И ако усещаме земна материя, това не е защото съществува друга, отделна реалност. Има само желание, което усеща себе си във физическо тяло. Това е същата душа, която усеща само себе си и само вътре в себе си. Тя не възприема нищо, което е извън нея.

Поради тази причина душата се усеща съществуваща в нейното материално тяло, привидно заобиколена от други, подобни тела. Така възприемам себе си и обкръжаващата ме действителност, тъй като съм затворен в себе си със своя егоизъм. Щом започна да добивам нови желания и да възприемам свойства извън мен, виждам реалността по различен начин.

Реалността, която виждам извън мен, се нарича „висш свят”. Как да изляза от себе си (от своя егоизъм) и да видя съществуващото навън? Трябва да се свържа с други души, с други приятели. В тази връзка, в това съединение, разкриваме общи усещания и проявления, наречени „духовен свят”.

Затова, когато четем Зоар, трябва да помним, че всички желаем да разкрием висшата светлина, да разкрием всичко, описано в Зоар. Тя ни предава състояния и картини, които говорят само за връзката между нас и нейните различни форми. Това е цялата реалност.

От урока по книгата Зоар, 15.10.2010

[23719]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→