Този свят е подобен на отпечатък или сянка – той ни показва (рисува, демонстрира) колко сме различни от онова стъпало на висшия свят, на което трябва да съответстваме (да се уподобим).

Да кажем, аз съм на 10 години и съгласно възрастта и полученото от природата и родителите развитие, трябва да съответствам на определено ниво на знания и поведение. Но аз не съответствам на това ниво и затова виждам света като повреден.

Ако отговарях на всички изисквания на своята възраст, бих виждал света съвършен, защото моето желание, свойствата, светът и моето отношение към него са съгласувани с възрастта ми. И тогава, аз бих усещал себе си в света на Безкрайността, само че през очите на десетгодишно дете. И така – във всяка една възраст.

Всички светове са скрити, т.е. те са проявление на злото, причинено от моето несъответствие на системата. Трябва да се издигна по нейните стъпала, но аз не им съответствам, защото не познавам законите. Затова, светът се отнася към мен в съответствие с моята непоправеност, несъответствие.

Аз съм го повредил с лошото си отношение към него, а сега виждам как в отговор на това, съществуващите в него системи за наказание и възпитание се отнасят към мен. Всички те ми се струват неизправни. Защо?

Защото „всеки отсъжда чрез собствения си недостатък”. Светът ни показва нас самите – това е нашата сянка. Затова, ние няма кого да обвиняваме и няма нищо друго, което да направим, освен вътрешно поправяне.

Аз проверявам себе си по отношение на собственото си правилно обкръжение – групата. Проверявам, дали постигам обединение и поръчителство с нея. Призовавайки Твореца на помощ, аз предизвиквам поправяне на общата система.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24059]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Творецът е постоянен и съществуващ, в него няма изменения. А творението не може да усети нещо, в което няма промени. Ние не различаваме неизменното, не го усещаме.

Всички наши усещания действат въз основа на измерването на контраста – „Всичко се постига чрез сравнението”. Различаваме само онова, което се променя, движи се, разликата между едното и другото – във времето, в движението, в силата, в хилядите промени. Но само, ако те се осъществят!

Затова, Творецът ни показва Себе си, дава ни възможност да Го познаем чрез множеството изменения, които не съществуват нито в Него, нито в желанието за наслаждение. Но Той е длъжен да организира милиарди промени в отношението между Него и желанието, за да може чрез тях, творението да получи знание за Него.

След всички тези изменения, ние постигаме покоя и съвършенството. Но, за да постигнем това и да познаем Твореца, ние трябва да преминем през тях. Всички тези изменения са изкуствени, умишлено създадени от Твореца.

Желанието да се насладим и желанието да отдаваме, отдаването и получаването, клипа и светостта – всичко това е създадено единствено, за да ни бъде предадено постоянно впечатление за Твореца.

Без всичко това, ние не бихме могли да различим нищо в простата бяла светлина. Дори не бихме разпознали, че тя е бяла. Невъзможно е да се предаде на творението непоклатимото съвършенство и вечността – това може да стане само за сметка на безкраен брой изменения.

В известна степен това може да бъде видяно в техниката. За да предадем каквото и да било явление, ние трябва да го разцепим, да го разделим на множество импулси, дискретни данни, и да ги предадем на високи честоти.

С помощта на такава диференциация (разделяне), предаването на множеството дребни изменения, тяхното приемане и последваща интеграция (съединяване), ние можем да предаваме информация по линиите за връзка.

Другият човек също можеш да разпознаеш само благодарение на различните изменения, които забелязваш в него, при сблъсъка с него. Другояче не можеш. Но след като събереш всички тези впечатления заедно, можеш да кажеш, че сега вече го познаваш.

От урок по книгата „Зоар”, 17.10.2010

[23921]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар, Творец - Няма коментари→

Няма нищо ново – съществува само разкриването му по отношение на нас, намиращите се на по-ниските стъпала.

А ако се намирахме на по-висше стъпало, нямаше да е необходимо това явление да се реализира в материалния свят – ние бихме го възприемали вече на духовно ниво.

И дори на духовно ниво не е нужна реализация, ако можем, вече от информационния ген, от решимо, да разберем какво представлява то.

Ако човек иска по-голямо материализиране, това говори, че се намира на ниско стъпало. Тоест реализирането на действията е недостиг на съвършенство.

И всъщност, няма никакви нови разкрития! Ние се издигаме по стъпалата и постепенно откриваме все по-високи корени на явлението, което сме разкрили днес. И това, за себе си наричаме разкриване!

Ти се катериш към върха по стъпалата и на всяко стъпало, сякаш поглеждаш през прозорец и виждаш: „Охо!”. Издигаш се още по-високо, поглеждаш през прозореца на следващия етаж и възкликваш: „Охо!” – именно това се нарича разкриване!

Тоест, извън теб не стават никакви разкривания – ти се развиваш и нещо се открива пред теб. Неслучайно Айнщайн е казвал, че се чувства като дете, играещо си с пясъка и камъчетата на брега на океана.

От урока по статията „От плътта си ще съзра Твореца”, 08.10.2010

[23805]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Човекът вижда лицата на хората, но той трябва да вярва, че зад лицата им стои Творецът и извършва действия.” (Рабаш, статията „Какво означава: Тора се нарича средна линия в работата”).

Въпрос: Значи, изхождайки от това, аз трябва да се отнасям по този начин към хората, които срещам през целия ден?

Отговор: Не. Трябва да се отнасяш към хората, както е прието в твоето обществото, време, поколение, за да не си помислят, че си странен. Трябва да бъдеш като тях във всичко, което касае външното поведение – както е прието.

Но, ако става въпрос за вътрешното, ако искаш да разкриеш Твореца, тогава си длъжен зад всички, проявяващи се отвътре и отвън действия да видиш, че всичко изхожда от „Няма никой друг, освен Него”. Но този анализ е предназначен за вътрешно изясняване, а не за открита реакция.

Съществуват две плоскости на нашето поведение: плоскост на материалния свят и на вътрешния, на духовния. Във вътрешната духовна плоскост, аз искам да разкрия вътрешната Сила на природата  „Няма никой друг, освен Него” – Тя управлява всички и мен.

И аз ще виждам тази картина такава, докато не завърша цялото си поправяне. И тогава, този свят ще се издигне и включи в точката, която се нарича Малхут на света на Безкрайността.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 29.07.2010

[23794]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Целта на творението е да почувства Твореца по същия начин, по който чувства човека до себе си. Но нима е възможно да се почувства Твореца по този начин?

Отговор: Ние изграждаме в себе си такива духовни органи на възприятие, съсъди, за да можем да почувстваме Твореца така ясно, както чувстваме другаря си.

Умението да различавам разликата, делтата между себе си и някой друг – именно това свойство формира в мен способността да усещам нещо извън себе си, т.е. Твореца.

Поставен съм в състояние, в което мога да уча какво съм аз и какво е нещото извън мен. И всички тези хора са ми дадени не, за да ги използвам егоистично и да се устройвам по-добре в този свят, а да ги използвам целенасочено – мога да им отдавам и да се уча какво е това отдаване.

Започвам да разбирам, че те носят в себе си своя собствена реалност, която е отделна от мен и са необходими не само, за да ме обслужват. Постигам всички тези тънкости на възприятието: какво означава „аз” и „другия”. А благодарение на това, придобивам способността да усещам Твореца.

По този начин, аз оправдавам творението – то е създадено такова, за да може от най-ниската и нищожна точка (от този свят), но от друга страна, абсолютно независима и отделена от духовното пространство, където аз получавам независимост, от нея мога да започна да постигам реалността.

Аз правя върху нея съкращаване – отсичам „аз”- а от себе си и от другите, и в резултат от това ставам независим – в „средната третина на Тиферет”, когато всичко се намира извън мен: добро, зло, Творецът, творенията, а аз се издигам над себе си и ставам свободно висяща точка.

Защото съм успял да балансирам всички действащи върху мен сили така, че те са останали в пълно равновесие, а моето „аз” се е намирало по средата, носещо се във въздуха!

Над и под мен действат такива уравновесяващи се взаимно сили, че аз оставам по средата, абсолютно независим и свободен. И всичко това съм постигнал сам!

Тогава, от тази свободна средна точка, т.нар. средна линия, „средната третина на Тиферет”, без да се отклонявам нито в едната, нито в другата посока, мога да реша, какво искам самият аз.

И ето тук, аз решавам, че искам духовното, Твореца, който не се намира в цялата тази система! Той е източникът на всичко и аз искам Него.

Когато самият аз организирам цялата тази система, всички нейни части в своето правилно обкръжение, това ми позволява от него (обкръжението) да постигна Твореца. Тази, изградена от мен система, състояща се от две сили и аз като трета, се превръща в мой съсъд/ инструмент на възприятието.

В нея съществува пълно равновесие между всички съставящи я сили, които се превръщат в единственото средство, чрез което аз и Той да се съединим в едно, да направим връзка, контакт и да се слеем.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23607]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Науката кабала говори за поправянето на егоистичните отношенията между душите, които са се разбили, а ние трябва да възстановим връзката между тях, да ги издигнем от отломките на разбиването.

И, разбира се, всичко това се случва само в нас , защото „всеки съди за света според степента на своята непоправеност”!

Само през нашият непоправен поглед, ние виждаме разбиването. Съвременните учени-физици също заявяват, че наблюдавайки Вселената, променяме онова, което се случва в нея!

Те започват да разкриват, че ние оказваме влияние върху реалността дори само с един свой поглед или мисъл.

Представяме ли си, какви могат да бъдат последствията?! Както обикновено, когато нещо се разруши – ние отричаме: „Но, аз нищо не съм направил, само погледнах!” Не разбираме, колко много означава това.

Всъщност, физиците признават, че „всеки съди според степента на своята непоправеност”. Именно за това говори науката кабала – че не виждаме съвършения свят, защото самите ние сме несъвършени.

Затова, всички скривания идват от нас самите – от вътрешното ни разбиване, скриващо от нас света на Безкрайността.

А науката кабала обяснява нашите напреднали състояния: как да поправим себе си и да видим все по-поправен света.

Колкото повече се поправяш, толкова по-съвършено става онова, което виждаш пред себе си.

От урока по книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 13.10.2010

[23454]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това мисъл?

Отговор: Мисълта – това е осъзнаване на това, което чувствам, какви са причините и целите и следствията на моето чувство. Мисълта е това, което се намира вътре в желанието, в усещането в самото желание.

Мисъл без желание – това е необоснована философия. Има материя и форма, която тази материя приема. Има усещане за формата на материята и има мисъл ”защо материята така усеща”.

Въпрос: Ние трябва ли да сме всички с една мисъл, ”да сме, като един човек с едно мнение, една мисъл?”

Отговор: Ние трябва да достигнем състояние, в което нашите желания стават съвместни, общи, интегрални и няма никаква разлика в мислите, в желанията и в светлините, които се разпространяват в нас като една светлина.

Но всеки, заедно с това, ще усеща и своя частен живот, както това става в живия организъм: сърцето работи различно от белите дробове, но тялото има общ живот – над впечатлението и усещането на всеки орган. И този висш живот, който всички те живеят, се нарича Елокут (духовен живот).

Има частен жевот на всеки отделен орган – дейност, с която той участва в съвместния живот на цялото тяло, а има и съвместен живот на цялото тяло.

Всичко е обединено заедно и едното не отменя другото – и цялата ненавист, и цялата любов, нищо не изчезва, няма изчезване в духовното.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 13.10.2010

[23471]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Баал Сулам пише, че най-важно от усещанията е разумното усещане, дадено изключително на човека.

Той няма ли предвид това, че разумът е разновидност на усещанията?

Отговор: Не. Ние се развиваме в усещанията, т.е в чувствата. Чувствата се променят, а ние изследваме онова, което чувстваме. Състоим се от сърце (либа) и разум (моха). Целта на развитието на разума е да ни помогне да разберем това което чувстваме.

Съединяване на разума и чувствата се нарича разпространяването на светлината хохма в светлината хасадим. Това е съвършенството, светлината АБ-САГ, когато светлината на разума / хохма / АБ в пълна степен се разпространява в светлината на милосърдието / отдаването / САГ – тогава душата постига светлината кетер!

Това е мисъл, която се разпространява вътре в желанието и разбира желанията, а желанията разбират мисълта – те се „обвиват”, допълват се едно с друго.

И тогава, с помощта на разума, се разкриват и развиват (усилват) чувствата, а с помощта на чувствата, разумът се развива все повече.

Ако се впечатлявам по-силно, разумът ми се развива, изучава причината за впечатленията. Ние постоянно развиваме нашите отдаващи и получаващи желания и мисли – нараства светлината хасадим и светлината хохма.

Защото, когато те се обличат една в друга, именно това ни дава съвършенство. Елокут (Творец) означава обличане на светлините една в друга.

Степента на вяра се изразява със светлината хасадим, а съвършената вяра или любов се изразява в обличането на светлината хохма в светлината хасадим.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 13.10.2010

[23478]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Наричаме светлината с имената на съсъдите: НЕХИ, ХАБАТ, ХАГАТ. Но защо винаги да не ги наричаме просто с техните постоянни имена: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида?

Работата е в това, че няма светлина извън съсъда! Нищо не можем да кажем за това какво представлява светлината сама по себе си. Светлината – това е впечатлението вътре в съсъда.

Аз усещам от него радост или трепет и без мен – тази радост не съществува. Затова Творецът се нарича „Бо–ре” („ела и виж”). Той се възприема само вътре в съсъда – желание.

Можем да говорим само за материята и формата, която е облечена в материя, но абстрактната форма е непостижима за нас. Затова, най-главното са съсъдите – желания и усещанията в тях.

А усещането зависи само от възприятието на самото кли. Ние не знаем какво всъщност се случва – ще го разберем само чрез своята реакция на ставащото. А що за явление се случва извън съсъда – за нас е неизвестно.

През съсъда ми протича някаква светлина и моята душа трепти. След това през мен протича друга светлина и аз се изпълвам с възторг.

В какво се състои разликата? Разликата е единствено в самия съсъд – аз не знам що за светлина протича и никога няма да мога да кажа нещо за Нея, а само за своята реакция.

А през цялото време, през мен протича една и съща светлина. Нима Тя не се променя?! Не ми е известно, защото не мога да измеря нищо в Нея… Измервам само моя съсъд – неговите впечатления и изменения.

Но какво принуждава моя съсъд внезапно да се промени? Той се променя под действието на духовните гени (решимот) и сам по себе си. Аз не знам точно как и от какво!

Но винаги говоря само за своя съсъд и това е много важно, защото определя целия принцип за възприемане на реалността, която се намира не някъде навън, а вътре в нас.

Затова, „всеки съди според степента на своите недостатъци” и всички изяснявания стават вътре в желанието, а светлината е усещането във съсъда.

Цялата ми работа е само вътре в моето желание и чувствителността към светлината зависи единствено от мен самия. Ако повиша своята чувствителност, значи се издигам по духовните стъпала от този свят до света на Безкрайността.

Разликата между стъпалата е само в моята чувствителност към случващото се. Аз и сега се намирам в света на Безкрайността. Но защо тогава вместо него, усещам този ужасен свят?

Причината е в моята безчувственост… Трябва да сменя очилата си с по-силни, после с бинокъл, след това с телескоп и ще видя другия свят.

Цялата реалност е усещането вътре в мен. Кабала се нарича вътрешна наука, тъй като разкрива само онова, което се скрито в нас. „Ела и виж” (Бо–ре) своя Творец вътре в самия себе си!

Всички религии, методики и вярвания твърдят, че трябва да се поправим по отношение на външния свят. А в науката кабала поправяме само себе си –  и групата и целият свят, всичко се намира в мен.

Недопустимо е да се мисли по друг начин, защото това ме задължава да поправя единствено самия себе си. И няма да разпилявам сили и да губя време за грешки, опитвайки се да поправя света и другите хора.

Този принцип действа както в общото, така и в частното – по отношение и на цялото човечество и на групата.

В крайна сметка, ние постепенно разкриваме истината, че човекът трябва да поправи само себе си, а чрез това ще се поправи и целия свят – от най-вътрешния кръг до най-външния. „Човекът е малък свят”.

От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот“, 13.10.2010

[23446]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Истина ли е, че любовта към ближния е възможна само по отношение на желанието към духовното, но не е необходимо да напълвам неговите материални желания?

Защото виждам, че сега не съм готов да разделя с него дори парчето месо, което е на масата.

Отговор: Засега, за нас е достатъчно да се обединим с ближния в неговото желание да постигне Твореца.

А след това, ти ще се чувстваш така, сякаш на масата, редом с теб седи твоят малък син – нима ще можеш да му вземеш късчето месо и да го изядеш сам? Така ще се отнасяш към целия свят.

Ти не разбираш, защо е нужно това и какво в крайна сметка ще получиш? Отговорът на този въпрос, тоест целта на отдаването, ние обикновено забравяме и по тази причина, това действие ни се струва изкуствено. Ти ще чувстваш, че си подобен на Твореца и че му доставяш удоволствие, постигайки такова поправяне!

Сега, изобщо не изпитваш такава потребност и затова, действието отдаване изглежда безпричинно, насилствено. Няма друга цел, освен подобието на Твореца.

Защото на теб само ти се струва, че целият свят страда и че има бедни и нещастни хора. Когато поправиш себе си ще видиш, че всички те са богати и щастливи, умни и здрави. (Виж статията на Баал Сулам „Скриване и разкриване на Твореца”)

Ние не разбираме каква е тази илюзия – да виждаме страдания в света. На всеки човек специално му показват уродливия свят, за да му дадат усещане колко още трябва да се поправи, за да види съвършенството.

Ние виждаме, че всеки мисли по различен начин и има собствено мнение. Откъде произлиза това? От това, че всеки вижда различна картина на света. Защото в света няма никаква картина, няма форма – всичко се разкрива вътре в свойствата на човека!

И когато започна да разкривам истината, тогава разбирам, че зад всички картини на този свят, които възникват пред мен като миражи в пустиня, стои една Мисъл, проектираща ми такава реалност. И формата е неустойчива като фата-моргана, витаеща във въздуха и през цялото време – променяща се.

А да преминеш през всички тези призраци и неизвестност можеш само, ако се опираш на групата, която през цялото време изправя твоя фокус на виждане към истината.

Истината – това е постигането на силата, управляваща цялата фата-моргана, за да разберем как тази сила създава всички форми и защо. А ние  да се обединим със самата сила, от другата страна на видимата картина на този свят и да работим заедно.

Както е казано: „Всичко би дал човекът, за да намери истината”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 03.10.2010

[22930]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→