„Зоар”, глава „Бешалах“, п.297: „А в часа, когато бил построен Храма, украсил се Творецът с този венец и се възкачил на Своя престол, Малхут.

А от момента, в който бил разрушен Храма, Творецът не се украсява със Своя венец и тази наслада, светлината на Бина е скрита.”

В духовното няма време – става въпрос само за стъпала, доколко можем да преминем от стъпало на стъпало, премествайки се между прорезите на духовното.

Затова бъдещето, настоящето или миналото, днес, утре или вчера е време на разрушаване. Храмът или другите времена – всичко това говори само за нашето положение на същата тази стълба с духовни стъпала.

Подобно на кинолента, която можем да изгледаме, пропускайки пред погледа си миналото, настоящето и бъдещето.

Разликата между всички тези състояния се определя от нашата способност да отъждествим себе си с мрежата на връзките между нас.

От силата на нашата връзка с тази мрежа зависи положението ни на стълбата, състояща се от стъпала – какъв вид на нашата връзка можем да разкрием.

Степента на връзката в общата мрежа определя степента на разкриване на висшия свят и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 01.11.2010

[25555]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ще бъде ли нашият конгрес нашия изход от егоистичния Египет?

Отговор: Трябва да сме уверени, че ще бъде! Без съмнение! Ние се събираме на конгрес, съединяваме се, всички усещаме колко е важно това, без да обръщаме внимание, че  не ни привлича отдаването на другаря и отдаването на Твореца.

Условието за изхода е да се храним с ”маца” (оскъден хляб, безквасен хляб) именно в богатия, благополучен, сит Египет, просмукан от мазнина.

Изгнанието започва от момента, в който го усетиш. А връщането от изгнание  не е смяна на местожителството, а изход от този бивш за теб Египет  към разкриването на Твореца, към разкриването на свойството отдаване в теб, което започва да ти свети.

Затова сега, преди освобождението, на нас ни е необходимо да почувстваме, че не ни достига духовната свобода! И тогава да тръгнем към разкриването на Твореца и висшия свят – на свойството отдаване в нашите желания.

Всичко се случва вътре в едно и също желание, а не с преместване от едно място на друго. Самата Ерец Гошен, бившата най-благополучна област на Египет се превръща за нас в Синайската пустиня.

В духовния свят няма място – всичко става вътре в желанието, което преминава тези състояния: Ерец Канаан, слизане в Египет, добър и лош Египет – седем сити  и седем гладни години, бягство от Египет в Синайската пустиня, а през нея – в обетованата земя – всичко това се случва на едно място, в желанието, само че в зависимост от нашите усещания в него.

А когато след ”40 години” постигнем в това желание стъпалото Бина, тогава вътре в пустинята разкриваме земята на Израел (”течащо мляко и мед”) и окончателно поправеното състояние – всичко на едно място, което се нарича централна точка Малхут на света на Безкрайността. Всъщност, променя се само гледната ни точка по отношение на това желание и неговата оценка.

Доколкото пожелаем да се включим в Малхут, свойството на 9-те първи сфирот – съгласно това тя получава всевъзможни качества: от лоши до най-добри. Всичко зависи само от Малхут, от нашето желание да усвоим свойствата на висшето и да станем като Него. Всичко се случва само вътре в желанието на човека.

От урока по статията ”За Йехуда”, 31.10.2010

[25445]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Възприемането на действителността зависи ли от обкръжението?

Отговор: Ако аз искам да видя по-различна, по напреднала реалност в сравнвние с действителността в този свят, мога да я видя само на екрана, който строя от връзките между нас.

Желаейки да построя друга реалност, аз съм длъжен да се свържа с точките в сърцата на своите другари, да създам усещане за връзка между нас, каквато е била до разбиването на общата душа. Тази мрежа от връзките между нас е именно този екран, върху който аз виждаме картината на света.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[25253]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се измери мисълта?

Отговор: Нашата материя – е желание. Мерим желанието с четери степени на авиют. От света на Безкрайността до нашия свят има скала за измерване на духовното желание от 100% до 0%.

Намирайки се на някое от духовните нива, аз мога да измеря желанието в съответствие с нивото на авиют. На нивото на авиют на желанието аз създавам екран. Екран и авиют заедно ми дават силата на желанието: какво искам, към какво се стремя, какво възнамерявам да направя.

Т.е. обкръжаващата светлина определя мисълта ми за това, в каква степен мога да изпълня действието отдаване. Къде проверявам това? – На нивото на авиют. Силата на мисълта се измерва чрез възможността да присъединя към авиюта моето желание, моето намерение и моето действие.

Не можем да измерим мисълта в разума, но я проверявам и измервам влиянието на мисълта върху желанието и с помощта на това измерване оценям мисълта.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25342]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Ако Зоар говори само за видовете връзки между душите, какво, тогава, представлява светлината, която разкриваме?

Отговор: Светлината – това е усещането за връзка помежду ни. И нищо друго не се разкрива.

Ако няма изменения във връзките между нас, частите на общата душа – няма светлина, усещане за живот, всичко е мъртво.

Ако частите на кли усещат във връзките помежду си постоянни изменения, – това значи, че в кли протича живот, светлината в душата.

Тъй като между частите протичат различни взаимопрониквания и съединения, – тези изменения дават усещане за живот, за светлина вътре в кли.

Ако те се спрат дори за миг – всичко ще бъде безмълвно и мъртво, а ако всичко се променя, то се създава усещане за светлина, усещане за живот вътре в тялото на душата.

Така, че не е правилно да се мисли, че светлината е  нещо външно, чуждо, идващо в кли отвън.

Макар  да изобразяваме на чертежите така, че схематично да поясним явленията протичащи вътре в кли – получаването и отдаването, вътрешното и външното, ние говорим за светлината относно кли.

Затова, да усещаш живота – значи всеки път в себе си да разкриваш все нови части от нашето съединение, постоянните изменения във връзките между различните части на нашето общо кли ( желание, съсъда на душата).

От урока по Книгата Зоар, 28.10.2010

[25165]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как да постигнем правилната връзка, за да може светлината да се разкрие между нас?

Отговор: Представете си, че пред нас има два прозореца – като на екрана на компютъра. На единия от тях е системата, в която сме идеално свързани един с друг. Тя се нарича „свят на Безкрайността”.

На другия прозорец е системата, която виждаме сега, и където между нас цари ненавист вместо любов. Тази система се нарича „този свят”.

Това са две различни системи. Светът на Безкрайността живее и съществува. Той се нарича 1-во (алеф) и 3-то (гимел) състояние на реалността. Това е единственото създадено от Твореца състояние, в което Той пребивава.

Всички останали състояния, от света на Безкрайността до нашия свят – това са 125 стъпала във връзката между нас, 125 състояния, по които ние можем постепенно да се издигаме.

Всички състояния, освен Безкрайността се наричат светове – покривания и скривания. Същият този свят на Безкрайността, само че още по-скрит, неясен, не напълно разпознаваем, се нарича свят Ацилут. Още по-замъглен е светът Брия и т.н.

Всеки свят е подобен на по-висшия и по-нисшия от него свят, във всички свои детайли и части. Разликата е само в това, доколко се разкрива светлината в него. Колкото по-малко светлина има, толкова по-мрачен е той. Така, както през деня виждаме всичко добре, всичко ни е ясно и разбираемо, а вечер е сумрачно и няма голяма разлика между тъмнината и светлината.

Тоест ние се намираме в същото състояние наречено „свят на Безкрайността”, само че от нас го скриват 125 стъпала-скривания. А на последното стъпало, където съществуваме в нашия свят, скриването е толкова голямо, че ние се смятаме за напълно откъснати от духовното.

Нямаме никакво усещане, че между нас и света на Безкрайността има някакви състояния и стъпала. Сякаш се намираме само тук и няма нищо повече.

Ние се намираме в този свят, в нашия „прозорец” на нашия „екран”. Но на същия „екран” съществува и друг „прозорец” – света на Безкрайността. Затова, ако се постараем да се отнасяме един към друг по правилен начин, както е в света на Безкрайността, така, сякаш се намираме в него, макар и още да не сме способни на това, по този начин уподобяваме себе си със света на Безкрайността, показвайки, че желаем да го постигнем.

Стремейки се към него, като деца, които искат да станат възрастни, ние привличаме от същия този свят на Безкрайността обкръжаващата светлина (О”М) – светлината, връщаща към източника, приближаваща ни към света на Безкрайността.

Същият принцип действа във всичко – ако се стремя да стигна до някакъв източник на енергия, със своя стремеж да се приближа към него, аз привличам по-голямо въздействие. Тук действат строгите закони на физиката и няма нищо фантастично или митично.

От урок по книгата „Зоар”, 29.10.2010

[25290]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Духовността е съвършенство – в нея нищо не се изменя. Но аз виждам промени в нея. Творецът ми изглежда далечен, близък и различен. Ако правилно различа всичко, тогава аз не просто изучавам външната страна на случващото се, а във всичко виждам „Добрия и Творящ добро”, разбирам че „Няма никой освен Него” и всичко се случва единствено вътре в мен.

Но ако всичко в мен се променя, аз трябва да възприема тези изменения като благоприятни за мен и трябва да разбера, че въпреки тях и основно на тях, аз трябва да съм способен да се придържам към моето неизменимо отношение към Твореца. Тогава се получава, че всички мои вътрешни изменения изграждат в мен образа на Твореца по обратен начин – от противопоставянето ми на себе си.

Решимот (духовни гени, записи) непрекъснато ще се изменят в мен, но над тях, с вяра над знанието, аз желая да взема решение, че „Творецът е добър и твори добро и на лоши и на добри” и „Няма никой освен Него”. Излиза, че всички промени се случват в мен, на фона на моите убеждения, че „няма никой освен Него, Добрия, Творящ добро”, обрисуват в мен образа на Твореца. В този случай моето отношение към реалността е правилно. Ако различа неизменимото отношение на Твореца (Добрия и Творящ добро) във всяка моя вътрешна промяна, така аз поправям тези изменения, изпълнявам ги.

Но за разлика от „обикновените хора”, аз не анулирам тези изменения сякаш те не съществуват. Напротив: приемайки и работейки с тях, от всички тези противоположни форми и несъществуващи в Твореца изменения, аз опознавам и разбирам Твореца.

От урока по Книгата Зоар, 17.10.2010

[23924]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява самото възприемане на реалността в Твореца?

Отговор: В Твореца няма възприемане на реалността, защото в Него има само едно свойство – желанието да отдава, отдаване. Самият Той е съвършената реалност.

А ние, възприемайки и рисувайки в себе си обкръжаващата действителност, постигаме  състояние, което е все по-близко до Неговото.

И затова, най-добрата форма на света се образува тогава, когато се поправим дотолкова, че да създадем или проектираме в себе си реалност, преставляваща по себе си единствено Твореца. Такова състояние ще постигнем.

Всички наши филми, всички картини и форми, чрез които преминаваме в нашите поправяния, ние постепенно, на етапи приближаваме към такава реалност, в която има само Творец, както е казано: „Той и Името Му са единни”, „Няма никой освен Него”.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[25134]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „600 000 души“: Има три периода в духовното израстване на човека:

1) искрата на душата, която ту пламва, ту гасне;

2) частната душа – когато той усеща себе си като част от 600-те хиляди души, от общата душа;

3) приближаване до съвършенство, към общата душа – тъй като неговото егоистично желание се е поправило изцяло, вече не е преграда и му позволява напълно да се слее с общата душа Адам.

Тук има момент, който е труден за обяснение, подобен на принципа на неопределеност в квантовата физика. Работата е в това, че няма „много създания“ – има едно единствено творение. Всеки, усещащ себе си като творение, е именно това творение, а всички останали по отношение на него не са самостоятелни творения, а части от неговата собствена душа.

Затова, макар да ни се струва, че съществуват много милиарди творения, в духовното, човек присъединява всички тези части към себе си и спрямо неговия свободен избор, те всички се намират в края на поправянето. А той е единствената част, която от негова гледна точка, може да се нарече съществуваща.

Но именно в този отделен вид, той се смята за несъществуващ и е длъжен да се присъедини към духовното, към общата душа! А всички останали, като че ли „чужди“ за него части, той трябва да възприема като вече намиращи се в духовния свят.

Трябва да разбере, че „всеки съди според  собствената си неизправност“, и те се намират в окончателно поправено състояние, а само той – не.

А кого можем да наречем творение, единствено съществуващо от всички? Именно този, който още „не е сътворен“ и има нужда от поправяне.

Когато придобием духовно зрение, ние ще видим света по този начин. Баал аСулам описва тук много високо състояние. Когато се говори, че съществува само една душа, това означава, че не просто всички се обединяват в една обща душа, а се има предвид, че в реалността изобщо не съществуват някакви отделни души…

Това е наша временна илюзия, която е следствие от трите координатни оси (време, движение и пространство), в които картината на света се пречупва по този начин. Но когато тези оси изчезнат и ние престанем да бъдем зависими от координатните оси и времето, когато се издигнем над тях, тогава ще видим реалността, в която съществува само едно творение.

За тази цел трябва да поправим своето егоистично желание, което всъщност предизвиква в нас илюзията за съществуване на реалност във времето, движението и пространството – на стъпалото на нашия  свят.

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.10.2010

[24965]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Ние съществуваме вътре в една мисъл – Замисъла на творението и сме част от голяма програма, която запълва със себе си цялото пространство и привежда в действие цялата висша и низша реалност.

Да постигнеш тази програма, да намериш в нея своето място и възможността да я реализираш самостоятелно, а не по принуда, да бъдеш в нея не дребно винтче, а активно действуваща част в намерението, постижението, съгласието, равенството и величието – това може да стане цел на живота на всеки един от нас.

Ако ние се присъединим към тази мисъл и се влеем в общото течение на тази програма, с огромно количество параметри в нея, ще усетим вечността и съвършенството, защото тя е вечна за всички светове и цялата реалност, съединяваща в едно всичките части на творението и всички светове.

Ние ще почувстваме, с каква хармония се управляват всички части на тази програма и, в същото време, управляват всичко.

Ние ще почувстваме началото и края на творението, тъй като началото, процеса на развитие и завършването му са свързани помежду си и изумително си приличат, и всяко едно от тях има свобода на избора и правото самастоятелно да задейства тази система от началото до края.

И удивителното е в това, че разкриването на огромната, обща, цялостна система, която извършва всичките действия от началото до края, не възпрепятства възможността тя да бъде задействана от нас и ние да бъдем нейни стопани.

И когато човек се издига до нивото на Замисъла на творението,  съединява се с Твореца и става негов единомишленик – това се нарича да се слееш с Твореца.

Ние се сливаме с Твореца в Замисъла на творението. Както е казано: праведниците са партньори на Твореца, той създава и разрушава светове, а те поправят творението.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25004]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→