Възприемането на реалността, което изучаваме в кабала е много субективно – то се възприема само по отношение на нас, на нашите сетивни органи

А извън тях няма никаква реалност – тя не съществува. Ние я възприемаме като фотография на екрана, намиращ се в „задната” част на главния мозък и оставаме с впечатление, че тя съществува извън нас, отвън.

Книгата „Зоар” обяснява, че виждам части от своето желание, степента на тяхното различие от светлината, доколко моето желание за получаване е различно от свойството отдаване на светлината.

Нашето общо желание, единственото творение, в началото било в състоянието „Безкрайност” и от това свойство се спуснало в свойството „Този свят”, преминавайки през така нареченото „разбиване” – през промяната на своето свойство от отдаване на получаване.

С разбиването, тази голяма душа се разделила на 600 000 частни души, а след това на още много части, които попадат в „Нашия свят” – в егоистичното свойство. Ето защо ни се струва, че сме много, а всъщност, всеки от нас вижда само частите на своята душа.

Ние учим, че душата включва в себе си десет сфирот. Те се делят на Г”Е и АХА”П. Г”Е съдържа сфирот кетер, хохма, бина, хесед, гвура, тиферет – желанията за отдаване, а АХА”П – нецах, ход, йесод, малхут – желанията за получаване. 

Излиза, че аз възприемам действителността посредством тези десет желания, съсъди. Онова, което възприемам вътре в Г”Е – това съм аз. А онова, което възприемам в АХА”П – това е заобикалящият ме външен, извън мен свят.

Всъщност, вътре в мен е станал разрив между съсъдите Г”Е и АХА”П. И най-големите свои желания, които би трябвало да ми донесат най-големи наслаждения, аз чувствам като чужди, да кажем – вас.

Всички вие сте моя АХА”П, а себе си и всичко, което се отнася към мен, аз чувствам в Г”Е на моята душа. И в своето его, аз постоянно се грижа именно за тази част и всички мои сметки са насочени към собствената ми изгода.

А онази част, която се отнася към АХА”П, аз чувствам съвсем чужда и съм готов да направя с нея всичко, каквото и да е то, само за да получа изгода за себе си.

Излиза, че през цялото време се старая да измамя самия себе си, че се самозалъгвам, ограбвам себе си, но не зная за това и не го чувствам.

После, когато човек започне да разкрива това, той стига до голямо разочарование.

Затова, методиката кабала се основава преди всичко върху необходимостта от обединението, но не е задължително то да стане на материалното ниво (между мен и вас).

Цялата методика е насочена към това да съедини и поправи душата, т.е. да съедини в моето възприятие тези две части.

И тогава, онова, което виждам наоколо и усещам вътре в себе си – тези две части трябва да станат едно цяло. И действително ще се разкрие, че освен човека няма нищо друго, а това, което виждам наоколо и вътре, е моето „аз”, моето желание.

От 2-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[26417]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Цялата ни работа се състои в това да открием Твореца. Той ни липсва. Освен Него, в реалността няма нищо друго.

Творецът е всеобхватната сила, в която се намираме, макар и да не я усещаме. Нашето егоистично желание не различава Твореца, не е настроено на същата  вълна и не притежава същото свойство.

Затова работим именно над своето желание, което трябва да променим, да преориентираме така, че да открием Твореца според закона за подобие на свойствата (хок иштавут ацура).

Сега, ние виждаме, чуваме, усещаме и помирисваме вътре в собственото си желание. Като го променим, ще разширим диапазона на усещанията. Това не значи, че ще усилим чувствителността на нашите сетива с помощта на допълнителни уреди: локатори, радиоприемници, телескопи и микроскопи.

Не, ние не увеличаваме възприемчивостта на егоистичното желание, а променяме самата му същност. Превключваме го от вътрешно на външно възприемане, приспособяваме го да улавя това, което се намира отвън, а не това, което влиза навътре.

Трансформираното по този начин желание, се разширява от петте телесни (земни) сетива (усещания): зрение, слух, обоняние, вкус, осезание – на пет духовни сетива – сфирот: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут. Сега то действа обратно: отдава, а не получава и в стремежа за отдаване, ние възприемаме в него висшата реалност.

Макар да не я познаваме, промените са възможни. Така ни казват хора, които вече са направили това и са постигнали изцяло нов живот.

Сега, ние живеем в реалността на петте сетива, в картината на света, нарисувана от егоистичното желание. Но ако превключим намерението за възприемане, ще излезем извън себе си и ще възприемем външната действителност в свойството отдаване – като допълнение към вече съществуващото в нас свойство получаване.

Именно това е новият свят, който ни се разкрива в петте нови усещания. Той има своите багри и звуци, разум и движения на душата – всичко, което съществува и тук, но и много повече от това – много по-ясно, по-съвършено. Това са нашите земни корени.

Ето какво трябва да постигнем, до какво желаем да стигнем. Тъй като нашето егоистично желание, действащо на принципа на поглъщането, вече е изчерпало себе си. В него все по-ясно се проявява отчаянието: ние губим интерес към „това кино“, което вече сме гледали и оценили. Филмът на този живот повече не ни вълнува и не ни  напълва.

Цялото човечество върви към това. Обърнатото навътре възприятие не носи предишната радост. Ние сме изчерпали  нейния запас и сега се стремим към възприятие, което е обърнато навън.

Само като променим своето желание, превключвайки се отвътре навън, ние ще видим обърнатия свят – света на отдаването. „Олам афух раити”.

От урок по статия на Рабаш, 12.11.2010

[26396]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как концентрацията на мисълта може да доведе човека до разкриване на духовния свят?

Отговор: Всичко се прояснява в мисълта. Става въпрос не за нашият разум, който изкуствено са напомпали в университета, за да стана „умен”.

Разумът – това е силата на анализа и на синтеза, силата на свързване на противоположни мнения в един човек. Бина, която ние смятаме за желание за отдаване – това е мисълта. Мисълта е малхут де-хохма, а малхут, получаващата от хохма – е бина.

Общата малхут, която се издига в бина и става нейна нуква, също така се явява нуква и на де-хохма, защото тя желае да постигне хохма, а не бина.

Тоест мисълта е основополагаща. Мисъл се нарича моята способност да възприема в малхут висшите свойства на хохма и бина, и да работя с тях.

Разумът е моята възможност да построя подобието на Твореца. Всеобщата връзка, която разкривам – това е разумът, мъдростта, мрежата.

Точно така е устроен и нашият мозък. Интелект, разум – това е мярката за жизнената сила, способността да разбираш, контролираш, да привеждаш в действие, да възприемаш.

От къде идва това? То е следствие от двете сили: силата на бина – желанието да съответстваш на Твореца и силата на Твореца, който според степента на това съответствие се облича в творението. Това е и разумът на творението – светлината хохма, облечена в светлината хасадим.

Затова, ако ние се опитваме да постигнем тази мрежа, да разберем, какви връзки съществуват в нея и по какви закони работи тя, как да разкрием и осъзнаем връзката, която вече съществува между нас, това означава, че ние достигаме до „съзидаващия разум”, до Твореца и Го постигаме – „по действията Ти ще Те позная”.

От урок по статия на Рабаш, 29.10.2010

[26235]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В крайна сметка ние рисуваме пред себе си картината на реалността от съприкосновението на светлината с желанието – така, както в нашия свят светлината прожектира на екрана филм.

Но за разлика от киното, висшата светлина рисува картина не на екрана извън нас, а на екрана вътре в нас – и възниква в нас картината на реалността – на нашия материал «желанието да се насладим».

Затова виждаме «пред себе си» (така ни се струва това, което се усеща вътре в нас) живия свят, живите създания, а не изкуствено изображение на плоскостта.

Представи си, че сега рисуваш малко куче, което бяга пред теб. Ти го създаваш, това не е рисунка, а създание, състоящо се от плът и кръв, кости, с разум и чувства – защото то е в твоя материал / желание.

Всъщност ние само това и правим. Тъй като няма нищо друго, освен желанието и светлината.

А ако желанието ти макар и малко се пробуди, повдигне се и достигне минимална степен на отдаване, то заедно със светлината вече създава други рисунки – други създания.

Ти сам виждаш, сякаш отстрани, как различните ти желания се изменят при среща със светлината, създават различни форми на живот.

Представяш ли си в каква реалност се намираш?! – Пред тебе се сменят светове, заедно с всичко, което съдържат – и всичко това създаваш ти.

Разбира се ти напълно осъзнаваш, че и по-рано си се намирал в създаваният от теб материал, в света.

И възниква въпросът: тези форми аз ли ги създавам, аз ли ги сътворявам наново или те са си били тук и само ми се разкриват в такъв вид, според степента на нарастване на желанието ми и подема по стъпалата на стълбата?

Тъй като на всяка степен аз срещам нови форми, нов свят. Този нов свят, който аз откривам, аз ли съм го направил или той е бил тук и аз само го разкривам?

– Отговор: Аз само го разкривам. Но за мен, аз действително го създавам, тъй като за мен той живее вътре в моите желания.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[26052]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Правилно ли съм разбрал, че разума предшества сърцето?

Отговор: Ние измерваме мисълта в съответствие с величината на желанието, на което тя въздейства. Желанието се усеща в сърцето, а мисълта – в разума.

Кое е първично, и кое вторично? От наша страна желанието предшества мислите, доколкото, когато човек започва нещо да желае, тогава в него се появява мисълта как да постигне желаното.

Ако в мен няма желания към нещо, аз никога няма да мисля за това. Човек постоянно го мъчат желания от този свят и той се намира в пълен хаос, тъй като те го увличат в различни посоки.

Как да проверим мисълта, така че да не се объркаме? Мисълта може да бъде изяснена само при условие, че човек се включи в групата и получи от групата по-голямо желание.

Групата му дава други ценности, нейни собствени, и ако той се включи в група, той приема нейните ценности, нейните желания и тогава в него се пробужда мисъл за реализиране на желанията, получени от групата. Желанията винаги предшестват мислите.

Въобще, в нас няма мисли като такива, има желания! Ако има желания, има и мисли, ако няма желания – няма мисли. Колкото повече са желания, толкова повече са мислите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25998]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Ако нашият свят е най-низшият от световете и с помощта на науката кабала можем да започнем да се изкачваме по степените на стълбата, то защо хората от милиони години се намират на тази същата ниска степен, без да стигнат дори до началото на подема?

Отговор: Има пет духовни свята – Асия, Ецира, Брия, Ацилут и Адам Кадмон. Ние се намираме на най-последното стъпало – в този свят. Всичките 125 степени над нас са нива на изменение на реалността.

Ти искаш да промениш реалността? – За това е нужен екран. Екран се нарича степента на връзка между мен и светлината/Твореца.

Аз трябва да се свържа със светлината/Твореца с помощта на екран. Тогава аз ще мога за сметка на всевъзможни действия с екрана да създавам различни форми на реалността.

При това тези форми са живи, точно както сега виждам хората около себе си. Но сега аз не създавам тази реалност, това възприятие ми е дадено от природата.

А изкачвайки в духовното, аз действам като Творец. Аз създавам всяка степен – цялото неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Аз създавам тази реалност, формирам я и я поддържам – вместо Твореца.

Но кой е този „аз”? – Този, който притежава екран.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[25995]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Не се опитвайте да направите от човека животно и да оковете духовния свят в механична система.

Този свят е пълен с приключения и неизвестност, които се разкриват внезапно по пътя и виждаш, че това не е така, както си мислел, а може дори да е обратно.

Когато връзката между нещата се разкрива на по-вътрешно ниво, ти правиш пълен “upgrade” (нова конфигурация) на цялата своя „програма”. Виждаш, че вече можеш да използваш нови инструменти/келим, нови връзки.

Ясно е, че основата остава непроменена: Творецът, творението, процесът на развитие с помощта на обкръжаващата светлина, желанията Г”Е и АХА”П, по-голямото единение на душите, но конкретните явления могат да бъдат напълно противоположни.

Вътре, в същото желание за отдаване, изведнъж откривам на по-голяма дълбочина /авиют абсолютно нови връзки! Не съм си и помислял, че врагът на моето стъпало, на по-високото ще се окаже мой любим приятел! А на по-високото стъпало, аз се прегръщам с Аман – този завършен престъпник се превръща в свещена личност.

Как може на по-ниското стъпало, това да е най-заклетият ми враг, към който е невъзможно да се приближа, а на по-високото – се сливам с него?

И ако двама кабалисти се намират на тези стъпала, макар и двете да са духовни, те не се съгласяват един с друг! Как можеш да обичаш моя враг? Ние с теб вече не можем да бъдем приятели!

За човек, постигнал окончателното поправяне/Гмар-Тикун – Аман, Хитлер, Ахмадинежад, всички човекомразци са свети сили. На предишните стъпала ти си ги ненавиждал, а на по-високото се сдобряваш с тях.

Целият проблем е, че ние, със своя ограничен разум не можем да съединим две противоположности: как електронът може да бъде едновременно вълна и частица, как частицата може да бъде едновременно на различни места?

А още повече не можем да проумеем, как над този, в духовния свят, всичко се състои от две противоположности, които съществуват заедно: ангелът на смъртта и ангелът на светостта, Творецът и Фараонът.

Ние, с нашия земен разум, не можем да го разберем и искаме да чуем, кой от двата противположни отговора е верен, а те и двата са истина! Духовният свят, Творецът се разкрива именно при съединяването на противоположностите!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 04.11.2010

[25915]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Докато човек не допълни своята картина на света с духовното възприятие, той се сблъсква с няколко проблема.

На първо място, на него му е трудно да направи разлика между материалното и духовното. Защото ние се намираме на материално ниво и трябва да изпълним определени външни условия.

Трябва да изградим работата в групата, отношенията в семейството, на работното място и между другарите – в това число и според законите на нашия свят, които приемаме като част от висшето управление.

От нас се изисква двояко отношение – към вътрешните и външните позиции. Но ако гледам на всичко „отвътре”, тогава защо изобщо е необходимо да разпространявам науката кабала? До кого се опитвам да я доведа? До вече поправените части?

Нашата картина на света е още несъвършена – тя се проявява с времето. И това е направено преднамерено, за да може пред лицето на раздробената на пръв поглед реалност, на човека да се предостави свобода на избора между двата принципа: „ако не аз на себе си, тогава кой на мен” и „няма никой друг, освен Твореца”.

На второ място, съществуват противоречия в работата с другарите. Или те са напълно поправени, или трябва да работя с тях като с равни, а това предполага друг тип отношения и изисквания.

Това раздвояване винаги съпътства начинаещия и той трябва да умее да работи с него. Защото именно благодарение на него, съчетавайки противоположностите преди и след действието, ние стигаме до правилния анализ и го реализираме.

От урок по статия на Рабаш, 02.11.2010

[25671]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз съм този, който създава и прожектиран филма на собствения си живот, цялата тази реалност, тогава защо хората създават неприятни филми за себе си?

Отговор: Да създадеш филм все още не е  силите ти. Все още не можеш да бъдеш продуцент. Трябва да управляваш желанието си, светлината, и да можеш да определиш как точно биха се променяли те според стриктни закони, а не просто по начина, по който ти се иска. По този начин, ти постепенно изграждаш по-добра реалност.

Това е единствената ти свобода на избор, и точно затова учим мъдростта Кабала. Докато не придобиеш власт над филма на твоята реалност, Творецът е отговорен за нея, за да те задължи да създадеш твой собствен филм. Затова целият ни живот, и всичките ни прераждания, имат за цел да ни „вдъхновят” да създадем точния филм, автентичен, а не въображаем.

Това прави възприемането на реалността в мъдростта кабала толкова интересно. Това е така, защото това не е нито теологично учение, нито схоластична дискусия, а е специален метод, който мога да използвам, за да променя наистина собствения си свят, да избягаме в различно измерение.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 20.10.2010

[24999]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Къде е връзката между Квантовата физика и Кабала към която толкова често се отнасяте?

Отговор: Като резултат от множество експерименти Квантовата физика трябваше да включва наблюдателя в резултатите от проучването, за да приеме факта, че всичко, което се случва, зависи от него, както и от наблюдението му. Не се случва самостоятелно, а зависи от това, кой го наблюдава, как го наблюдава, и дали изобщо някой го наблюдава.

Наблюдателят е активна и съществена част от всеки процес. Ние не виждаме света без нашето присъствие. Светът съществува само във възприятието на наблюдателя.

Кабала познава този закон и го описва преди хиляди години. Обяснява, че всичко е разкрито, изследвано и описано само относно наблюдателя, и не може да кажем, че светът съществува извън него (виж „Въведение в книгата Зоар” от Баал аСулам).

Друг закон на квантовия свят (светът на светлината в нашия свят): една частица може да бъде на две места, по едно и също време. Това не става като се мести мигновено от едно място на друго, а е на две места едновременно.

Кабала определя, че „място” не съществува; обектът, който виждаме съществува само във възприятието на наблюдателя и той усеща себе си без границите (ограниченията), наречени време, място и движение, които не съществуват извън нас.

[21374]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Кабала - Няма коментари→