Баал аСулам, статията „Рогът на Машиаха (Месията)“: „…синовете на Израел ще бъдат избавени само тогава, когато в голяма степен се разкрие тайната мъдрост”.

В книгата „Зоар“ е казано: „Благодарение на тази книга (на това обединение), ще излязат синовете на Израел от изгнание“.

Докато науката кабала не се разпространи в цял свят, Исраел (ивр. „исра“ – „право“, „Ел“ – Творец), тоест всички, които се стремят към Твореца, няма да могат да разкрият светлината, връщаща към източника, която чрез тях трябва да премине към цялото човечество.

Светът трябва да бъде готов да възприеме тази наука, в противен случай Исраел няма да могат да излязат от плен на своята егоистична природа.

Откриването на книгата «Зоар» е станало именно, за да се ускори процеса на развитие на целия свят. Какво особено има в тази книга? Защо може да повлияе по този начин на света?

Работата е в това, че ние не се намираме в материалния свят – той ни се струва такъв, отразявайки се върху нашите вътрешни „екрани“. Светът е един и реалността е една.

И когато на материално ниво се разкрива духовен източник – книгата «Зоар», той работи, въздейства върху нас.

Намирайки се между всички души, той ускорява нашия напредък и, разпространявайки се като вирус, влиза във всяко желание, във всяка реакция и започва да ги променя.

От урока по статията „Рогът на Машиаха“, 19.11.2010

[27288]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Работата в групата върви в две плоскости: 1) величието на групата, на приятелите или величието на Творецът (което е едно и също), 2) собствената нищожност в сравнение с групата и Твореца.

Ако аз се ориентирам така, то получавам правилното желание, чрез което мога да отменя себе си и да се включа в групата.

И в мигът, в който аз се включа действително в групата, като само една точка, тогава започвам да чувствам себе си като духовен зародиш, потопен в светлината, изпълваща групата.

Лицата на другарите, които ние виждаме около себе си – не това се нарича „група“. Групата – това е общото желание на душите, съединени една с друга и дадени ми като място, където аз да срещна Твореца.

И относително това място съм длъжен да работя, тъй като аз съм – желание-съсъд, и това място също е желание-съсъд и с този съсъд аз работя, така че да се включа в него, да се прилепя, да разширя себе си. Аз мога да работя с тях, защото ние сме една и съща природа!

А с Твореца аз не мога да работя тъй като това е светлина. Това – е то свойство, което аз разкривам вътре в нашият общ съсъд (“място“) в такава степен, в която аз влизам в него и участвам в него.

Сега това място ми се представя като запълнено с разпокъсани, разединени частици/души. Но ако видя истинското състояние вътре, аз бих ги видял всичките като особени души и духовни парцуфим, свързани в една съединяваща ги мрежа – едно желание.

На мен ми е нужно да поправя своето отношение към тях (т.е. това е моето изправление!), така че да ги видя съединени. Групата – това е Малхут на света на Безкрайността. Няма нито един човек в света, който да е бил свързан с останалите и да не се намира в края на своето изправление.

А аз сега виждам друг свят зад своето повредено зрение, както се казва: “Всеки съди спрямо мярката на своите собствени недостатъци“.

Когато търся от тях по-голямо въодушевление и енергия за напредъка си, аз се обръщам към своето собствено отражение в огледалото!

И Творецът е устроил така целия свят, който ние виждаме пред себе си – той е мое копие, с което аз работя. Дотолкова доколкото аз изисквам от групата да работи и да се обединява – тя в отговор ми влияе на мен.

Всъщност аз работя сам със себе си, условно стоя пред огледалото и си създавам различни физиономии!

За тази цел Творецът е разделил моето възприемане на света: на мен и всички, които са вън от мен, за да имам аз възможност да работя и да достигна вътрешното усещане.

Иначе аз никога на бих успял да усетя Него – даже и не бих разбрал, че освен мен може да има още някой…

От урока по "Бейт Шаар а-Каванот", 21.11.2010

[27181]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовното напълване не може да бъде получено пряко – както детето хваща играчката. Под такава форма може да се получава само в този живот, в нашия свят. 

Ти и сега живееш в света на Безкрайността, в неограничената реалност. Но тъй като твоят начин на съществуване се състои в това да хванеш, да получиш, да се напълниш егоистично, от целия безкраен свят, ти можеш да разкриеш и да се напълниш само с мъничка искра от светлината, която нарича и по този начин – „тъничка светлинка”, даваща ти усещането за този свят. Повече от това, няма да можеш егоистично да получиш!

Но егоистичното напълване,  което ти е разрешено под формата на „тънкото светене” на този свят, ти е дадено преднамерено, за да можеш от този момент, от това стъпало и нататък, да можеш да се развиваш за получаване по друга методика – извън себе си, участвайки в това сам, като подобен, съответстващ и равен на Твореца!

От целия свой огромен съсъд – желание, ние напълваме само малка част, усещайки я като „този свят”. И повече от това не е възможно пряко да получим! Цялото останало желание можем да напълним само по подобие на Твореца – „заради отдаване”.

Затова Творецът разделя нашия съсъд на усещането, на две части – този свят и висшия свят, и слага между тях преграда – „махсом”. Това е някаква психологическа бариера (махсом), защото под нея, вътре в себе си, в този свят – аз получавам за себе си. А всичко останало също мога да получа, но ми се струва, че това сякаш са други хора, странични и чужди за мен!

Можеш да получиш всичко това при условие, че преодолееш този психически проблем на възприятието, при който всичко ти се струва чуждо. Трябва да започнеш да го смяташ за свое, да се приближиш и да почувстваш, че онова, което се намира извън теб – всъщност е твое. И тогава ще получиш всичко, всички светове: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и в крайна сметка  – света на Безкрайността.

Най-големият проблем е да започнеш да възприемаш желанията, които ти се струват чужди, като свои собствени. И тогава, всичко, което получаваш в тях, ще стане твой духовен свят.

За тази цел е необходимо само да привлечем висшата светлина, която ще ни покаже, че всички ние сме свързани помежду си и съществуваме вътре в едно тяло. И когато висшата светлина ми отвори очите, само тогава ще започна да виждам духовния свят.

Всичко ще стане просто и ясно и в мен няма да остане никаква съпротива, защото ще видя, как всички тези части са свързани с мен – като органи на едно тяло. Ние никога и не сме съществували отделно един от друг! Струвало ми се е, че сме разделени, но всъщност са разделени само нашите тела! А ако погледнем по-надълбоко, по-навътре, там се разкрива системата на нашата взаимна връзка. И всичко това прави висшата светлина.

От 7-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[27120]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако няма никой, освен мене, то защо съм длъжен да отида на конгреса, да се обединявам с всички и да обичам всички?

Отговор: Затова, за да стигнеш до възприемане на истинската реалност – на практика, в своите усещания.

Затова ти си длъжен да дойдеш, да видиш, че всички ние съществуваме и да изпълниш всички действия затова, за да „престанем да съществуваме”.

Въпрос: Но Вие казахте, че тук няма никого…

Отговор: Но това казах и аз! А ти сам си длъжен да дойдеш и да се убедиш в това, че тук няма никой освен тебе. И тогава ще бъдеш като Малхут на света на Безкрайността.

От 6-ия урок на конгреса, 10.11.2010

[26529]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние свършихме страхотна работа! В предстоящите дни, седмици и месеци ще ни стане ясно какъв значителен скок сме направили. Никога досега не сме повдигали подобни въпроси и не сме говорили толкова открито за обединението, което беше темата на неотдавнашния конгрес. За първи път се докоснахме до същността на нашето поправяне, мъдростта на кабала и нашата душа.

Това действително беше радикална промяна и никога не ще бъдем същите като преди. Сега сме взаимно свързани, но трябва да продължим все по-усилено и по-усилено да работим, докато разкрием, че Творецът във всяка минута ни изпълва все повече и повече, и че целият космос, включително този свят, е изпълнен с висшата светлина, а ние пребиваваме в него.

Всичките светове, в които сме свързани, взаимно вплетени като мрежа, започват ясно да се очертават. Ние ще достигнем до това!

Има време на отдаване и време на получаване. Отдаването от висшето съществува и трябва да се разкрие; всичко от което се нуждаем е малко повече чувствителност, да усетим, че Творецът изпълва света, въздуха между нас и цялата реалност. Малко повече тънкост, ентусиазъм, възприемчивост и откровеност по отношение на другите и ще видим, че живеем в разкритие.

Мисля, че всеки ще започне да чувства, че това е възможно, че това не е някаква фантазия. Книгата „Вяра и надежда” казва, че „вярата е тънка наклонност, свойството на нежна и чувствителна душа.” От това се нуждаем: тънка склонност на чувствителна душа.

Трябва да почувстваме, че тази висша сила действително цари между нас. Това е, сякаш се опитваме да видим нещо, и когато накрая успеем да го съзрем, се убеждаваме, че то съществува и сме изненадани от това как не сме могли да го видим досега. Ако се отдръпнете от прозрението и загубите фокус, тогава става по-трудно за вас да го намерите следващия път, но сега поне знаете, че то е реално.

Трудността се състои  в това да го съзрете за първи път. Ние трябва да приспособим зрението си, или по – скоро нашето сърцето.

От 8-я урок на конгреса, 11.11.2010

[26535]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.470: „…Както е казано: „Защото, изтривайки, Аз ще отстраня паметта за Амалек от поднебесната”. „Изтривайки” – това е отгоре, „отстраня” – долу, „паметта” – т.е. паметта горе и долу.”

„Горе“ и „долу“ не се отнася за нашия свят. Тъй като нашият свят не подлежи на поправяне – в него няма какво да се поправя.

Светът, в който живеем обикновения си живот, в тела, като всички останали хора – докато в нас се пробуди точката в сърцето и влезем в група, за да се свържем с духовното – няма никакво отношение към поправянето и духовния свят.

Става дума за желание, което започва от точката в сърцето, а после се включва в група, тоест събира се с други точки в сърцата, които е необходимо да съединим заедно.

„Зоар”  говори само за това. А останалата действителност, която виждаме наоколо не подлежи на поправяне и няма отношение към духовното.

Сега виждаме пред себе си огромен материален свят, но в духовното той не существува. Той ни е даден само, за да можем от него и нататък да започнем  духовния си живот.

По отношение на духовното, нашият свят не съществува. Това е някаква въображаема реалност, от която можем самостоятелно и независимо да влезем в духовното.

Творецът ни дава точка в сърцето, чрез която напредваме. Ако сега можехме да прекараме нашето състояние през специален филтър, пропускащ само онова, което наистина е свързано с духовното – с истинския, а не с въображаем свят – само тогава точките в сърцата биха преминали през него.

А всичко останало щеше да бъде погълнато от филтъра и би пропаднало, тъй като то просто не съществува.

Тоест въображаемата реалност на този свят е предназначена само, за да можем от нея и нататък да започнем да влизаме в духовния свят с нашите точки в сърцата.

Макар, че сме задължени да живеем в тази въображаема действителност, докато не съединим всички точки в сърцата в една духовна реалност, до пълното поправяне (Гмар Тикун). Тогава въображаемата картина на нашия свят ще изчезне.

А дотогава, нашият свят няма да изчезне, тъй като във всяко действие на поправянето – до последното, ние все пак трябва да съществуваме във въображаемата картина на нашия свят, защото всеки път започваме новото поправяне от този свят.

Казано е за раби Шимон, автора на книгата „Зоар”, че преди своето последно поправяне, той е усетил себе си като „Шимон от пазара“. Тоест  паднал е до този свят  и е чувствал, че съществува само в него. А от него и нататък, и той вече  извършва последното, най-високо поправяне”

И затова въображаемата действителност, която наричаме „наш свят“, е много важна, защото ни дава чувството за откъснатост от духовното.

Именно поради тази откъснатост, започвайки всеки път да поправяме още една порция на разкриващото се в нас непоправено желание, ние го поправяме самостоятелно и независимо – от този свят, несъществуващ в духовното, от „нищото“.

Затова, този свят е много важен. И затова казваме, че човек е длъжен да живее по нормален начин в този свят, във всички негови системи – да има работа, семейство, да се учи, да прави всичко, което трябва.

Без това, той няма да бъде устроен по подобие на духовното и няма да може да поправи себе си – правилно да влезе в духовния свят.

От урок по  книгата „Зоар”, 15.11.2010

[26572]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Какво означава да достигнеш Безкрайността? Когато достигна Безкрайността, се превръщам в Малхут от света на Безкрайността – аз включвам в себе си всичко.

Нали „възлюби ближния, както самия себе си” означава, че всички тези, които аз виждам и усещам наоколо, стават неразделна съставяща на моята душа.

Моята душа получава обратно всички тези части, които са били разпръснати, отделени от нея и става цялостна, съвършена душа.

И всичко, което ми се струва съществуващо наоколо: неживите обекти (представи си, че ти поглъщаш всички звезди!) се отнасят към неживото ниво на твоето егоистично желание, всички растения – към неговото растително ниво, животните – към животинското ниво.

Това е като отпечатък на твоето егоистично желание, който ти показва, че всички тези неща, като че ли се намират наоколо.

Но само като започнеш да разкриваш орган за отдаване, свойството отдаване, те започват да ти се струват съществуващи вътре в теб. Те са твои части!

И ти ще почувстваш, че това е точно така! А докато на теб ти е трудно да разбереш това, наистина живееш вътре в своето его – само вътре в него!

Физиката утвърждава, че дори, когато гледаш отдалече някакъв обект, то с това вече внасяш в него някакъв дефект.

И затова го виждаш не такъв, какъвто е той в действителност, а някак усреднено между твоите свойства и това, което той представлява всъщност.

Наистина всичко, което виждаш, се възприема от теб в съответствие с твоите свойства. Всичко зависи от твоите органи на усещане, от това как ще разшифроваш „видяното”.

Но след дълги размишления, въпроси и изяснявания, ще почувстваш изведнъж, че практически реалността е друга. Ще я видиш под друг ъгъл и ще разбереш, че именно това е вярното виждане. Сякаш си сменяш очилата…

От 6-ия урок на конгреса, 10.11.2010

[26526]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че информацията, възприемана чрез очите, се отразява „на екрана” в тилната част на главата…

Отговор: Не. Нищо не се възприема от очите – очи няма. Както няма и „тилна част на главата”.

Нищо няма, освен егоистичното желание да напълним себе си, което ми показва, че съм „устроен” така: имам очи, глава, ръце, крака.

Но в такъв вид ми го рисува желанието ми за наслаждаване. Рисува също и това, че едва ли не има някакви обекти извън моето тяло.

Въпрос: Значи, именно така възприемаме Твореца – като скритие? Такава ли е реалността?

Отговор: Това, което виждаме или по-точно чувстваме (казваме „виждам”, защото зрението е най-мощният орган за усещане) – това е разликата между нас и Твореца – сянката на нашето егоистично желание на Висшата светлина, на бял екран.

Затова виждам само всевъзможни частни желания, различни свойства, заключени в егоистичното ми желание.

С други думи, неживата природа, растенията, животните, човекът – всичко това са четири нива на желанието ми да се насладя: шореш, алеф, бет, гимел, далет, които ми се представят в такъв вид на фона на бялата светлина.

Всъщност аз усещам само желанието да напълня себе си! А какво е светлината? Светлината е този фон, на който виждам желанието си да се насладя.

Така че, когато това желание стане като светлината, то не ще заслонява светлината от мене и аз напълно ще мога да усетя Твореца.

А засега, вместо Него, аз възприемам само егоистичното си желание. С други думи, всичко, което ме обкръжава – това са части на моето его.

От 6-я урок на конгреса, 10.11.2010

[26523]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съществуваме в система на точни закони. Всичко, което разкриваме, го изграждаме самостоятелно. В спускането отгоре надолу всичко съществува във формата на решимот (спомени), първоначалната основа, и когато се издигаме отдолу нагоре разкриваме всички свойства на тези решимот, и чрез нашето желание, постижение и стремеж, създаваме картината на света от тези параметри и формираме духовните стъпала.

Поради това не можем да прескачаме стъпала на развитие и да преминем на готова степен. Няма нищо готово. Стъпалата не са готови; те съществуват в идея, във формата на решимот и в тях няма живот.

Когато цялата необходима информация влезе в нашата система, когато всички ние се свържем помежду си и желаем да съживим малхут (царство), решимот се съживяват и ни разкриват картината на света. Малхут е света.

Въпрос: Какво означава „да съживим малхут”?

Отговор: Достигам малхут – мястото, където се намират решимот, и съживявам тези решимот с моето усилие, желание и жизнена сила. В малхут всички решимот се свързват и духът на живот потича в тях – и всичко това езаради мен.

Аз издигам духовно желание и според това желание, малхут привлича Висшата светлина, и виждам картината на света в нея. Винаги виждам моя собствена картина на света, всички 125 стъпала, в малхут на света Ацилут (благородство).

Ако изисквам, настоявам и желая да съживя цялата система, която е в малхут в нейното първоначално, разбито състояние, аз ще видя тази картина изпълнена с живот. Това се нарича моят духовен живот.

От урока по статия на Рабаш, 31.10.2010

[26006]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Когато духовното се разкрива на човек, той започва да усеща, че някаква сила изпълва цялото обкръжаващо го пространство, че тя присъства в този свят.

Сякаш въздуха се сгъстява и става плътен и нежен. Това е силата на Твореца – силата на отдаването, на любовта, която изпълва целия свят на човека.

Ние сме длъжни да я предизвикаме, да я пожелаем, за да се разкрие тя като сила, която ни свързва помежду ни. Чрез нея ние започваме да усещаме всички нас като едно цяло.

Трябва само да обърнем на това по-голямо внимание, да я потърсим с любов и чувствителност. Нека започнем да я усещаме!

От 4-ят урок на конгреса, 10.11.2010

[26350]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→